Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.”

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

[230282]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Време е да разберем какво няма да ни кажат децата.

Гледайки съвременните деца, които са запалени по джаджи, често пропускаме родителите, които се примиряват с тази ситуация. Да, те не просто ги толерират, но самите те са погълнати от много важни „дисплейни“ дела. Такъв родител седи вкъщи на дивана, на пейка в парка, в кафенето, в самолета, погълнат от своя дисплей, напразно губи времето, което може да отдели за общуване с детето си.

В ерата на технологиите вниманието на родителите става по-малко сърдечно, по-малко искрено и краткотрайно. Превръща се в задължение, в „протокол за взаимодействие”, който помага по-скоро за увеличаване на дистанцията, отколкото за осъществяване на близост.

В резултат на това компютрите заместват родителите за децата. Поколението, което има възможност да свикне с джаджите, губи връзка с предходното, по-възрастно поколение.

И знаете ли, аз изобщо не се оплаквам от това. То е за добро.

Мрежата ви предизвиква

Какво могат днешните родители да дадат на децата си, освен елементарни умения и нагласи? Ако се вгледаме по-навътре, ще открием, че „предшествениците“ изобщо не се занимават с вътрешния контакт, с основния слой на отношенията,  които предизвикват състрадание и съпричастност, които формират истинското взаимно разбирателство. Визуално родителите са близо, но сърцата им понякога са много далеч.

И това е естествено, защото сме потопени във все по-голям егоизъм, в себе си. Не ни достигат чувства към детето и към всеки друг. Любовта в съвременния свят е временно допускане при ограничени условия.

Но защо тогава лицемерничим? След като се е случило така,  по-добре да не се натрапваме на  децата, дори „за забавление“. Все по-често виждаме, че не можем да ги вдъхновим, не можем да почувстваме за какво живеят. За нас остава само да регулираме графика им, като се уверяваме, че от време на време се “връщат” в нашия свят.

Въпреки че, честно казано, той не ги интересува особено. Всъщност, те вече са „преминали” в реалността от другата страна на дисплея. Развлеченията, обучението, пазаруването, комуникацията – всичко познато е там. И няма да можем да ги върнем по друг начин, освен със сила.

Най-доброто,което можем да направим, е да се погрижим за тяхната виртуална среда, да я изчистим от негативи и да я напълним със съдържание, с акцент върху социалните връзки, взаимността, взаимодействието. След като  вече са се заселили в Мрежата, трябва да ѝ направим основен ремонт, за да могат да растат спокойно и безопасно в нея.

Между другото, тази работа ще помогне не само на тях, тя ще ни позволи да ги разберем по-добре. И тук ни очакват изненади.

Да се вслушаме в бъдещето

Разчиствайки „авгиевите обори”, създадени от нашето поколение, ще открием, че новото поколение, захранвано от пелените с тази „виртуална” смес, привикнало към интерфейса, не е способно да си представят „древния” свят отпреди двайсет години – така или иначе е право.

Защото ние не се развиваме просто така. Нас ни води Природата. Тя ни дава нови желания и доведе човека до екрана с течни кристали, привидно малък, но лесно скриващ външния свят. Всичко е естествено, в Природата няма случайности. Но няма причина да я критикуваме. Ние просто се возим на влака от спирка до спирка, но все още не сме стигнали до крайната. Дори не знаем коя е тя.

И сега пред очите ни се случва нещо удивително: подрастващото поколение осъзнава възможността да изгради свят за себе си. Цял един свят. Свой собствен свят. Децата на XXI век не се нуждаят от реки и ливади, морета и планини, и градове – мравуняци. Те са в състояние на преход.

За първи път обичайният свят, усещан от нас в животинското ни тяло, започва да губи своята сила. И не си струва да съжаляваме за това, нека остане в миналото. Този процес е необратим. Ако му се противопоставяме, ще останем “динозаври”.

Вместо това, човекът трябва да плува с Природата, да я разбира, да цени даровете ѝ. Едновременно с отнемането на старото, развитието ни дава възможност сами да създадем нова реалност и да съществуваме в нея. Да, тя ни се струва недействителна, още не сме свикнали с нея, но в своята същност тя ни освобождава, разкрива хоризонти, отваря нова ера пред човечеството – ерата на духа.

И е естествено, че съвременното дете подсъзнателно изпитва желание за това, привличане, порив към бъдещето. Вътрешно то вече е готово за него. Първите му плахи опити да го “опита на вкус”, постепенно се превръщат в ново качество. То не просто играе на своята джаджа – то играе със собствените си свойства, променя себе си в съответствие с разкриващата му се реалност. Същността за него не е в усъвършенстваната графика, не е в реализма на симулаторите на виртуална реалност, а в невероятната, безкрайна възможност да създава нов свят и себе си в него.

Ние виждаме сега само късче от тази многоизмерна картина, първия междинен етап на “изграждане” по свой начин – детски и примитивен. Но ако погледнем напред, ще видим замисъла на Природата, който ни води до вътрешни промени, до качествено ново взаимодействие, до възприемане на действителността, не ограничено от “физиката” на егоизма. Ще видим един съвсем различен свят, който не е съставен от пиксели, а истински, духовен, общочовешки, интегрален.

За да влезем в него не се нуждаем от супер компютри, достатъчно е само да препрограмираме себе си. Тази задача вече не е за единици, а за обществото, за готовите части на човечеството, за онези, които не дърпат аварийната спирачката, опитвайки се да спрат влака. Той няма да спре, само всичко ще бъде по-болезнено заради скока. Така че, по-добре да спрем да подценяваме нашите малки “преобразуватели”, а да разберем какво олицетворяват и към какво са устремени. Така ще помогнем и на тях, и на себе си.

[230783]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 10.04.2018

[228816]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Всъщност не социалните мрежи ни свързват, а единичните клетки, в които стоим. И стоим по собствено желание.

                            
С 14% се е увеличил броят на децата, които търсят помощ поради самота. Почти 10% от младите хора на възраст от 16 до 24 години „винаги или често“ са самотни. Това с повече от 3 пъти превишава аналогичния показател сред възрастните хора на 65 години.

Карл Строд от Британския център за психично здраве казва: „Подрастващите може да имат хиляди приятели в интернет, но в същото време се чувстват лишени от подкрепа и изолирани. Технологиите, включително и социалните медии, може да изострят социалната изолация.

Според ново изследване потребителите на Facebook  са по-склонни към депресивни симптоми заради сравняването с останалите хора. И извън зависимостта от това, в чия полза е това сравнение! Водещата социална мрежа и сама вече не отрича своите недостатъци. И защо, ако все още сме нейни пленници?

Още едно велико постижение на човечеството му е навредило, заемайки своето място в дългия списък „токсични благодеяния“. Ние успяваме да унищожим всеки наш успех. Защо?

Защото вървим в егоизма. Именно той превръща социалните мрежи, потенциалното средство за световни взаимовръзки в бизнес, в инструмент за масово влияние, във виртуален затвор за два милиарда души, оставяйки хората самотни сред океана от акаунти. Във Facebook ние се сблъскваме със собствената си природа. Протягаме ръка към света – и се опираме в стена, по която тече потокът на нашето съзнание.

А от друга страна, ако вземат от нас тези камери, без тях ще ни бъде още по-зле, отколкото с тях. Защото нас са ни опитомили, довели, разпределили по ъглите, разделили са ни на групи. Само младежите, в които все още има стремеж към нещо повече, понякога се тормозят, че не намират жива душа наблизо. Останалите очевидно са свикнали или приспособили.

Това е „социалната мрежа“ според версията на човешкия егоизъм. В действителност социалното в нея не струва нито стотинка. Защото социумът, обществото е нещо цялостно, топло, то е общото поле на любов, което създаваме един за друг. Преди всичко е добро обкръжение, а след това всичко останало.

Вместо това, ние сега още от детството отнемаме от човека директната комуникация, като го учим да обменя кратки фрази и усмивки, така че тази фрагментарна, подобна на клип комуникация, създава за него толкова частична, откъслечна картина на света. За първи път в човешката история децата ни губят елементарни социални умения: за тях е по-лесно да си пишат, отколкото да разговарят едно с друго.

Глупаво е след всичко да се учудвате на самотата, депресията, изолацията. Тези тенденции ще нарастват. Когато заговорих за тях преди няколко години, не бяха много тези, които се съгласяваха, но сега всичко е очевидно. Под формата на съединяване ни разединяват, разделят и настройват един срещу друг. Проблемът е само в това, че засега ни харесва.

Ако някога сериозно си зададем въпроса къде е изходът от този затвор, ако се замислим за бягство, то внезапно ще открием, че вратата не е затворена. Нас ни пазят само догмите, наложените шаблони, цветните обвивки. В същност, социалните мрежи са нашият неканен възпитател, който ни задава скала от ценности, ред на приоритети, „верни“ критерии, отношение към живота.

А това означава, че трябва да променим системата на образование, да променим обкръжението. Имаме нужда от истинска социална мрежа, на която главното послание ще бъде обединение над противоречията. Хората никога няма да разрешат своите конфликти, но ще могат да намират общи интереси на по-висока степен, в съвместния подем над себе си.

Това изобщо не е утопия, лесно може да се постигне с компетентно образование. Защото човекът е дълбоко колективно същество, плод на своето обкръжение. И нищо не ни пречи да сформираме такава социална среда, в която всеки вътрешно ще расте, развива, познавайки цялостната картина на света и обществото, картина на безгранично разнообразие на единното цяло.

За това бягство не се нуждаем от революции. И всъщност, не трябва да ходим далеч, може да използваме същия Фейсбук, но само в качествено нов формат. В края на краищата, той е свръх удобен, въпреки, че възпитателят в него е безполезен. И след като ни възпитава, то нека да ни възпитава правилно.

[229881]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В каква посока днес жените трябва да насочат мъжете в света и какво трябва да изискват от тях?

Отговор: Днес жената сама е изгубила вярната посока, спряла е да действа съгласно своята природа, а следва изкривени ценности, които е получила в резултат на неправилно възпитание. И затова тя не изисква от мъжа това, което е необходимо.

Жената винаги е оценявала мъжа от гледна точка на това, дали е способен да създаде семейство за нея. Така е било във всички култури, във всички времена. Но днес момичетата са възпитавани по такъв начин, че не гледат това, а мислят по какъв начин да се уредят с този или друг мъж. За тях професията е по-важна от семейството, децата, съпругът.

Да се надяваме, че както е било винаги и във всички поколения, в крайна сметка злото ще бъде осъзнато и ситуацията ще се промени. Необходимо е да разберем, че от природата не можем да избягаме и въпреки всичко, ще ни се наложи да изпълним нейните закони. Ние ще бъдем задължени да създадем навсякъде нормално, добро семейство.

Въпрос: Преди се считаше, че само мъжът избягва да създава семейство и предпочита свободния живот, без задължения, а жената го задължава да се ожени. Но днес много жени също не искат да се обвързват със семейство и тази тенденция се засилва. Как ще характеризирате тази ситуация и какви са перспективите?

Отговор: Днес сме в глобална криза, която включва сериозна криза на семейството, като основа на човешкото общество. Но ми се струва, че това е временно явление и в крайна сметка отново ще се върнем към това, че природата ще поиска своето. Ще се наложи да намерим цел на живота си вътре в нашия живот, вътре в семейството, със съпругата и децата, заедно с всички професии и задължения.

Целта не е да бъдем свободни от всичко. Свободата от семейство не ни дава никаква печалба, а само загуба, и за мъжа, и за жената. На младото поколение все още му предстои да направи това откритие. Тези рамки са определени от природата и както и да се въртим, ще ни се наложи да живеем в тях. Въпросът е само как вътре в тези рамки да организираме живота си така, че да бъдем доволни от него – не свободни, а именно доволни.

Свободата, при която от никого не зависим и на никого не сме длъжни, може да стане причина за всичките беди. В края на краищата, от страна на природата, ние живеем част от нашия живот според животинските закони и се нуждаем от храна, секс и семейство. Това е необходимото изискване на нашето тяло.

Откъсвайки се днес от семейството, създаваме проблем, защото се оказваме в непознат свят, като в космоса. Човекът, който не е свързан със семейство, е свободен като вятър: днес е тук, утре – там. На мъжът, като на вечното дете, това може и да му харесва и да му изглежда игра. Но това е временно и в крайна сметка води до неприятни явления.

И сексуалните отношения не могат да бъдат напълно свободни. Въпреки, че не съм фарисей, мисля, че те трябва да бъдат регулирани, а не такива, каквито са днес, защото това води до неприятни последствия. Същото се отнася и до храненето. Всичко, което се отнася до нашето животинско тяло, трябва да бъде премерено и в норма, подходяща за здравословно съществуване.

Струва ми се, че модата на безгрижния живот скоро ще отмине. Както винаги, злото на това развитие ще бъде осъзнато, като не се налагат никакви ограничения на човека и по естествен път, изведнъж, ще започне връщане назад.

Въпрос: Как науката кабала вижда особената сила на жените?

Отговор: Кабала счита женската сила за основа на природата. Жената трябва да поеме юздите в свои ръце и да вземе по-голямо участие в управлението на света от сега. Тя трябва да използва силата на своето влияние върху мъжа, който е по-слаб от нея.

Аз не обвинявам жените, но те имат възможност хубаво да помислят над това, какво са длъжни да направят в този свят, а не да чакат кога светът сам ще се промени към по-добро.

Жената трябва да изисква от мъжа да стане мъж, тоест да обезпечава женската част от човечеството с това, което е нормално за една жена: дом, деца, семейство, храна, дрехи, мир, спокойствие – всичко, от което се нуждае женската природа.

Повече не ѝ трябва, но това мъжът е длъжен да и осигури – за това и съществува.

Предишни публикации:

Тайната на женската сила, ч.1

Тайната на женската сила, ч.2

Тайната на женската сила, ч.3

От 946-а беседа за новия живот, 14.01.2018

[225937]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Реплика: Нашето поколение се нарича поколението „селфи”.  Хората падат от мостове, скали, попадат в злополуки и искат да снимат този момент …

Отговор: По принцип, върху темата за смъртта се работи много. Смъртта е уважаван момент в нашето съществуване, когато оставям нещо след себе си и искам това, което остава след мен, да е свързано с моето име. Усещането е като за вечно съществуване.

Въпрос: До какво води тази самовлюбеност?

Отговор:  Води до разбирането, че всичко това  няма никакво значение, никаква ценност.

Въпрос:  Какво ще стане, когато стигнем до това?

Отговор:  Ще започнем да разбираме, че в света има празнота! Ще бъде много лошо! Тогава ще започнем наистина да търсим истинското напълване на живота: вечно, съвършено, непреходно, намиращо се извън рамките, в които днес съществуваме до смъртта или след  нея.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.07.2018

[231634]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман”, 13.02.2018

[225937]

Filed under: Възпитание на децата, Наука - No Comments→

Въпрос: С какво съвременните деца се различават от  предишните поколения?

Отговор: Съвременните деца се  различават със своята по-голяма готовност за осъзнаване на злото. Ако им разкажем за целите и мечтите, които  сме имали на тяхната възраст преди двадесет и повече години, те просто ще ни се изсмеят. Според тях такива наивни  мечти е трябвало да изчезнат преди милиарди години  заедно с динозаврите.

При съвременното  поколение има съвършено  различно възприемане за живота и всички стремежи са много по-различни от нашите.

Въпрос: Аз забелязвам по моите деца, че те са много развити и  знаят точно какво искат. Дори и в най-ранна възраст у тях се проявява много силно егоистично женание.

Отговор: При тях има по-малко объркване, отколкото сме имали ние. Ако ние бяхме възпитани чрез лозунги и в множество условности: как трябва да се държа, как може да се постъпя и как  не може – то при тях ги няма всичките тези комплекси. Те имат по-малко вътрешни ограничения.

И все пак, ще им се наложи да приемат нов път, за да победят своето зло начало, своя егоизъм. Иначе те просто няма да могат да оживеят, светът и сега се намира под заплаха от ядрена война и унищожение, а с времето ще става  само по-лошо. Затова е необходимо да им предадем както   в чувствата, така и   в научна форма, че  всички   ще се наложи да преминем на нов етап на развитие, който е над нашия егоизъм.

Ние не можем повече да използваме нашия егоизъм, тъй като той вече ни е довел до безизходица във всички области на живота. Ако продължаваме с него, ще затъваме в проблеми все повече и повече. Затова ние можем да разрушим всичко създадено от нас и да започнем отново,  както преди милиони години.

Въпрос: Как родителите могат да  водят  своите  деца до живот над егоизма,  ако и едните, и другите са  егоисти?

Отговор: Това е много правилен извод: преди всичко трябва да се възпитават родителите.     Ако родителите не получат правилно  възпитание,  те нямат никакви  шансове правилно да  възпитават децата си.

Затова отначало трябва да  се възпитават родителите, които  в действителност ще се грижат за децата. А родителите са готови на всичко  заради децата си, затова да се надяваме, че и самите те ще могат да преминат през етап на ново  образование и ще преведат по  него  своите деца.

Следва  продължение…

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 2

От 933-а  беседа за  новия живот, 14.12.2017

[219613]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - 2 Comments →

Въпрос: Сенатът на Флорида с болшинство на гласовете е приел законопроект, съгласно който, учителите имат право да носят оръжие. До какво може да доведе това? Изведнъж учителят може да реши да стреля?..

Отговор: Тук нищо не може да се направи. Правилното възпитание не се заменя с нищо. Могат да се построят още хиляди затвори – нищо няма да помогне. Единствено и само възпитанието, а с него никой не се занимава. Това е световен проблем.

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да може необходимостта от възпитанието да се появи в сърцето като искра и човек да започне да се занимава с това?

Отговор: Осъзнаването, че без правилното възпитание, човек носи само зло и на себе си, и на другите. Това трябва да бъде дотолкова осъзнато – отчитайки колко ще ни струва в страдания, в пари, и във всичко – че да сме готови да се превъзпитаме.

Първата стъпка към правилното възпитание е изучаването на природата на човека. Трябва хората да бъдат запознати с нея чрез средствата за масова информация, в учебните заведения, навсякъде.

Въпрос: Но как може да се преодолее планината от неразбиране?

Отговор: Това е стена, която стои пред цялото човечество. Но иначе не можем да направим нищо.

Въпрос: Може ли Творецът мигновено да измени мисленето на човека?

Отговор: Не може. Няма право! Иначе цялото творение не би имало смисъл. Дадена е методиката за поправяне, тя се намира в теб – моля, действай. Ако сам не го търсиш, да го реализираш сериозно в себе си, да изградиш себе си и обществото, то няма да може да достигнеш ново ниво на възпитание.

Човек е длъжен да осъзнае, че ако не се промени, то нито за него, нито за света ще има добро бъдеще и животът ще бъде изпълнен с големи страдания – и за неговите деца и за всички.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 13.03.2018

[ 226392 ]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.

“Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:

Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.

Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.

Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.

Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група”.

Отговор: Действително, удоволствието е “животинско” състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.

Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.02.2018

[223252]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Макар, че в създаването на новия живот участват двама: мъж и жена, той се заражда и расте в тялото на жената. Защо именно в нея?

Отговор: Жената олицетворява желанието за наслаждение на творението, а мъжът в нашия живот представлява Твореца, желанието за отдаване. Ето защо именно в жената стават всички изменения: в нея се развива и расте ембриона, тя ражда бебето и се грижи за него. Жената е източникът и центърът на живота, неговата същност. Всичко идва от жената.

Въпрос: Защо зародишът не може да се развива в мъжкото тяло, а само в женското?

Отговор: В съответствие с нашите стадии на развитие, всички промени се случват в рамките на желанието за наслаждение, което е представено в нашия свят от жената. А ролята на втората сила е в желанието за отдаване, за да се даде началото на нов живот. Цялото останало развитие е за сметка на жената, майката.

Мъжът и жената са представителите на двете основни сили, действащи в творението: желанието за отдаване и желанието за получаване. Но, разбира се, в нашия свят те и двете са егоистични. Ние не виждаме в този свят такова разпределяне на ролите – жените да искат само да получават, а мъжете да отдават. Те просто символизират тези две сили като отпечатък от духовното, където действат две съвършено противоположни сили.

Въпрос: Защо примитивните форми на живите същества са способни да се размножават с просто деление на клетките и само по-развитите същества изискват съединяването на мъжки и женски индивиди за продължаване на рода?

Отговор: Примитивните същества лесно сменят пола си, стават ту мъжки, ту женски. Те не са достигнали в своето развитие такова противопоставяне на половете, което да изисква две различни тела.

Въпрос: Детето е следствие от съчетаването на гените на бащата и майката, или в него има и още нещо допълнително?

Отговор:  Много е трудно да се обясни какво има в зародиша от майката и от бащата, в какви свойства и какви клетки, в разума и сърцето, защото това не е известно на учените биолози, а само на кабалистите. Това е особено съчетаване на свойствата, свързано с корена на неговата душа. Нали има още един вътрешен духовен компонент, казано е: „Бащата дава бялото, майката – червеното, а Творецът дава душата“.

Въпрос: Излиза, че освен гените на бащата и майката, в новороденото има нещо трето?

Отговор: Третото е душата, която идва от висшата сила, управляваща бащата и майката, за да се съединят и заченат ново тяло. Духът на живота се спуска в това тяло от стъпало, по-високо от това на бащата и майката и съответства на свойствата, които те са предали на зародиша.

С други думи, душата, идваща от Твореца, от най-високата степен, определя каква комбинация от материални свойства на бащата и майката, под каква форма, в какъв ред и с каква сила ще бъде въплътена в зародиша. Кой ще бъде бащата и коя майката също се определя в съответствие с душата.

Следва продължение…

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221504]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца, Мъжът и жената - 1 Comment →

Въпрос:  Хуморът е дар, който е невъзможно да бъде развит. Само на развитите хора ли е присъщ?

Отговор: Естествено. Например, животните нямат чувство за хумор. Те имат желание да поиграят, може би да подражават на някого, но нямат чувство за хумор.

Хуморът е това, което е присъщо само на човека, но на развития човек. Хуморът е съединяване на противоположностите, които не могат да се свържат помежду си. Но човек намира особен път да ги свърже заедно, при това по най-неочакван начин. И в това той вижда особена прелест, блясък на ума.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217568]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Как действа родителят, който възпитава децата си над своя егоизъм?

Отговор: Родителят е длъжен да премине през всичко това, като се обучава в курсове по интегрално образование, участва в семинари, работи над обединение в група. Там той ще разбере какво се изисква от него като човек и родител.

Всъщност, той изучава как въпреки злата си природа, все пак да организира такова общество, в което ще бъде добре на всички.

Ние сме лоши заради природата си, така че, какво трябва да направим, за да живеем добре и да не се изяждаме един друг? До каква граница можем да се потопим в егоизма си? Няма ли да чакаме, докато хората започнат да си готвят за обяд един друг?

Всичко зависи от обяснението и преди всичко е нужно да се обучават родителите. А след това те ще заведат децата си в същите кръгове, където сами са се обучавали как правилно да се обединяват с другите. Това трябва да бъде национална програма, а след това и световна. На всички да стане ясно, че за човечеството няма друг изход, освен да получи ново образование, с което ние поправяме себе си.

В нас има порок, който ни превръща в злобни животни, най-лошите от всички. Защото вълкът изяжда толкова, колкото да се насити и неговият егоизъм е ограничен от количеството месо, което може да изяде. А човекът не е ограничен в егоизма си и е готов да погълне целия свят. Затова трябва да изискваме много по-сериозно възпитание, отколкото за обикновените животни. Това си заслужава да се осъзнае от всички, иначе светът ще завърши своето съществуване.

Ние оставяме лошо наследство на децата си: разединено общество, все по-нарастващо неравенство между хората, проблемни зони на картата, където е опасно да се преминава.

Светът става все по-опасен и човекът търси за себе си безопасно убежище. А още по-важно за него е да обезпечи безопасност на своите деца. Може би, осъзнаването на злото на съвременното общество ще ни принуди да вземем решение за необходимостта от промени.

Въпрос: Егоистичните изисквания на сина ми предизвикват у мен най-егоистичната реакция. Как мога да я реализирам по нов начин, извън егоизма си?

Отговор: Това не е много лесно и изисква продължително обучение, което всъщност никога не свършва. Защото човекът се ражда егоист и егоизмът в него му говори през целия му живот. Заради това е нужно цял живот да се занимава с поправянето на егоизма си, да го удържа в правилните рамки и правилно да го изразява.

Въпрос: Означава ли това, че няма да се сърдя на децата си, няма да избухвам?

Отговор: Не става въпрос за обучаването на добри обноски, като при английския джентълмен. Човекът трябва да знае, че използвайки своя егоизъм по специален начин за благото на другите, той се издига на ново ниво на съществуване и в това е огромното възнаграждение.

Въпреки изгарящият го егоизъм, той желае на другите добро, вместо зло и затова започва да живее в два свята. Вътре в егоизма си той усеща този свят, а в издигането над егоизма към отдаване и любов към ближния, той ще усеща висшия свят, особено, по-високо съществуване.

Следва продължение…

От 933-а беседа за нов живот, 14.12.2017

[219652]

Предишни публикации:

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 1

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - 1 Comment →

Въпрос: Какъв е духовният корен на талантите?

Отговор: Зависи от това, какъв е талантът. По принцип, талантът е особено използване на личните  склонности.

Хората не могат да бъдат равни. Всички ние сме различни, бих казал, че всеки  има свой талант. Просто човек не го разкрива, може би дори забравя за него.

А по принцип всеки има талант. Ако правилно възпитаваме хората, то във всеки ще се разкрие нещо особено, каквото няма в никого другиго. И в тази своя особена точка човек ще бъде подобен на Твореца.

Затова талантите са ни дадени именно за да стигнем до подобие с Твореца.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216225]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Нови форми на егоизма
Реплика: Егото е двигател на прогреса. То е извело човечеството на много високо ниво. Егоизмът дава на човека колосална енергия.

Отговор: Вярно е. Докато егото не започне да ни поглъща, както революцията изяжда своите деца.

Днес можем да се насладим на егоизма само докато виждаме в него прогресивно напълване. Но то спира. Вижте днешния свят: огромна криза. А може би сме искали да стигнем до нещо хубаво, светло. Всъщност, никой не желае злото. А се оказва, че всички само причиняват зло един на друг.

Човекът няма друг източник на енергия, освен егоизма. Затова виждаме, че човечеството започва да загнива, като старец, който няма нито сили, нито мисли, но него все още го дърпа егоизмът, докато съвсем не издъхне.

Въпрос: Ако нямаме друг източник на енергия, как можем да построим обществото на бъдещето, за да бъде егоизмът под контрол и да дава храна за цялото човечество?

Отговор: Егоизмът не трябва да се променя, а да се развива.
Обаче ние го развиваме само в рамките, в които съществуваме днес, т.е. в рамките на неживата, растителната, животинската и човешката природа. А човешката природа е наполовина животинска, защото аз съм едновременно животно и човек.

Животинското ниво е храната, сексът, семейството. Човешкото ниво е богатството, властта, знанието.

Това е всичко. Ние имаме шест параметри на егоистичното развитие. Когато идват до някакво напълване, до някаква граница, те започват да увяхват, да се намаляват, да губят своята привлекателност. Точно така става и с възрастните, ние губим интерес към детските книги и към юношеските увлечения, ставаме по-спокойни, имаме вече други напълвания.

А в днешно време виждаме как егоизмът преминава към някакви необикновени, дори уродливи форми. Децата не искат да тичат, да се разхождат. Те са затворени в своите „вътрешни играчки” и нищо друго не съществува за тях.

Младото поколение X, Y, Z – няма значение как ги наричат, е съвсем друго. Техният егоизъм е по-скоро виртуален, отколкото физически. И колкото и родителите и прародителите да ги отвличат, да ги дърпат назад, ценностите на възрастните абсолютно не ги интересуват, те не ги разбират.

Ние в нашето време живеехме и се възпитавахме в дворовете, играехме на улиците, в пресечките, катерехме се по дърветата – какво ли не правехме. Днес всичко това го няма у децата и не само защото живеят в каменни джунгли, а и защото нямат желание за това. При желание те могат да изградят за себе си нещо на таванските помещения на многоетажните къщи. Но те не искат да излизат от стаите си.

Реплика: Те са създали за себе си виртуално пространство, достатъчно интересно.

Отговор: Това пространство е изкуствено, в него няма нищо материално. Децата създават за себе си матрица и живеят вътре в нея. Така се проявява следващият етап на развитие, но той, по принцип, затваря човека. А след него идват много болезнени състояния. С какво ще бъдат напълнени? Ето в какво е проблемът. Затова ние се намираме в поколение, което скоро ще завърши насищането си.

Следва продължение….

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишна публикация по темата:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

От ТВ програмата „Последното поколение”, 14.08.2017

[217713]

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо хората харесват да гледат чуждите чувства в киното, в сериалите? Това дефицит на собствени чувства и преживявания ли е?

Отговор: Не. Това не са чужди чувства. Аз ги пренасям върху себе си и тогава съпреживявам, съчувствам на героите. Хората плащат много пари, за да изпитат чувства, каращи ги да плачат. Например, летят до Германия, за да гледат опера и т.н.

Рабаш има една статия, където той пише, че тези чувства, които в даден момент сам не преживяваш, но или си ги преживял в миналото, или можеш да усетиш от състрадание към другите, идват при тебе в състояние на така нареченото “подслаждане”.

И макар то да предизвиква в теб горчивина, но приятна горчивина, която само подсилва сладостта. Така че ние обичаме малко да поплачем, малко да потъгуваме, защото това още повече подчертава възможността да се насладим, да се радваме.

Въпрос: Някога казхте, че киното е възникнало като изкуство на състраданието. А филмите на ужасите? За какво да ги гледа човек?

Отговор: Тези филми все пак разширяват границите на представата на човека и малко разтърсват. В края на краищата, имаме много малко емоции в живота. Ние “замръзваме” в своето ежедневие.

Реплика: Има теория, че ако детето гледа екшън филми и филми на ужасите, то на него вече са му достатъчни тези впечатления, и то няма да ги въплъщава в живота. А има и друго мнение, че това е лошо влияе върху децата, те стават по-жестоки.

Отговор: Разбира се. Те свикват с жестокостта. Освен това, лошият пример е заразителен. Смятам, че това в никакъв случай не трябва да се допуска.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217760]

Filed under: Възпитание на децата, Общи - No Comments→

Въпрос: Всъщност, ние лъжем почти постоянно и всеки ден: започвайки с малки уловки и премълчавайки малки недостатъци – до най-голямата измама и клевета. Лъжата е част от нашия живот.

Детето започва да лъже от ранно детство, дори без да осъзнава, че го прави. Ние се умиляваме, когато на въпроса: „Кой изяде бонбона?“, детето, с изцапана с шоколад уста уверено отговаря: „Не съм аз!“ Какъв е смисълът на лъжата и как тя развива човека?

Отговор: Лъжата е заложена в основата на творението, като противоположност на истината. Истината и лъжата са равнозначни по важност, защото не могат да съществуват една без друга. Ние трябва да оценяваме едното спрямо другото, иначе нищо няма да почувстваме. Няма зло без добро и няма добро без беда, няма тъмнина без светлина и т.н.

Затова винаги вътре в истината присъства лъжата и обратно. Ако се задълбочим в основата на творението, то там има светлина, която се явява истина. В края на краищата светлината е единственото нещо, което съществува – само отдаване и обединение на всичките части на творението. А лъжата, тъмнината идват всеки път, желаейки да разделят, разединят и дори да разбият цялото творение.

Именно това се е случило при прегрешението с Дървото на Познанието. Написано е, че лъжата може да съществува само в случай, че е израснала от някаква истина. И затова в началото Адам и Ева опитали ябълката, бидейки уверени, че могат да я ядат, и да ѝ се наслаждават заради отдаването, и не може да има никаква забрана. И действително това било истина.

Но когато те продължили да ядат, вече не можели да избегнат изкушението и се оказали в лъжа. Тоест, лъжата израства от истината, и ние, резултатът от лъжата, на онова на огромното разбиване, което се е случило с нашите души в самото начало.

И затова, ако искаме да стигнем до истината, трябва да преминем през лъжата, провирайки се като че ли през тъмна гъста гора и тогава, малко по малко е възможно да достигнем до истината.

Именно “възможно”, защото това е наистина невероятно трудно да се постигне. Освен това, тази възможност зависи от нашето развитие, което осигурява науката кабала за сметка на светлината, възвръщаща към източника. Защото иначе ние въобще не виждаме къде е истината и къде е лъжата, точно като детето, което ни уверява, че не е изяло бонбона, въпреки очевидните доказателства. Ние не разбираме и не осъзнаваме своята лъжа, понеже лъжата е нашето изначално свойство.

Затова е необходимо да прощаваме за лъжата, отнасяйки се един към друг с разбиране и да се научим да се издигаме над цялата тази измама, възприемайки я като мили детски лудории. В края на краищата, това е нашата природа…

Светът не може да съществува без лъжата и именно в наличието на лъжата може да съществува истината. Хубаво би било, ако бъдат по равно, защото сега ние живеем в свят на непрекъсната измама. А тези зрънца истина , които има в него, са предназначени само, за да представят лъжата за истина.

Следва продължение…

Лъжа и истина, ч. 4

От 918-а беседа за новия живот, 16.11.2017

[216837]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - 1 Comment →

Въпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Древен Вавилон - No Comments→