Entries in the 'Възпитание на децата' Категория

Бащи под наем

Реплика: В Япония имало следния случай: малко момиченце израснало в непълно семейство. След като тръгнала на училище, се затворила в себе си. Оказало се, че е станала жертва. Съучениците ѝ започнали да я дразнят, че няма баща.

Майката много се развълнувала. Учителите не ѝ помогнали и тя се обърнала към агенция, която дава различни герои под наем. Избрала един от кандидатите: добър, позитивен, грижовен човек. Той бил актьор, който влязъл в ролята на баща и я играл пред момичето в продължение на десет години. През уикендите те ходели на кино, в парка, разхождали се, разговаряли, заедно ходили на срещи в училище. И било видно как момичето от затворено, плахо дете постепенно разцъфнало, станало по-уверено.

Така се появила нова тенденция – „бащи под наем“, фалшиви бащи, които, влизайки в роля, осигуряват както на възрастните, така и на децата, увереност и подходящо обкръжение.

Отговор: Ние разбираме колко е важно това за детето. И в същото време може да бъде много важно за жената – майката на това момиче.

Между другото, такива отношения могат да бъдат много по-дълбоки и много по-близки от естествените взаимоотношения в семейството, когато си мислиш, че всичко вече е твое, някак не те интересува, обезсърчава те. И кой обръща внимание на другия? Влизаш в апартамента, хвърляш обувките си, сядаш на масата или в креслото си.

А тук състоянието на вътрешна отдалеченост настройва на особена близост – не само контролирана, а развиваща, която трябва да се поддържа и постоянно да се укрепва. И това е много по-ценно, отколкото отношенията в нормалния брак.

Затова между тях могат да се развият много интересни отношения. Дори не интимна, а чисто вътрешна подкрепа именно благодарение на това, че те не са мъж и жена, а просто „сътрудници“ по създаването на особени семейни отношения.

Реплика: Фалшивият баща говорел на момичето, че я обича, дори и вътрешно да разбирал, че това е конфликт и всъщност не е така. Но това, че ѝ е говорил емоционално, включвайки се в това състояние, помогнало за развитието не само на отношенията, но и на формирането на човека.

Отговор: Имаме ли право така да се отнасяме с детето? Да го лъжем?

Реплика: Да, защото последствията могат да бъдат различни. Той казва: минаха 10 години и аз разбирам какво може да се случи, ако истината се разкрие. 80% от мен смятат, че момичето ще бъде благодарно за целия път на грижи и внимание, който съм ѝ дал. 20% казват, че тя ще бъде опустошена, разрушена и много изгубена“.

Отговор: Той трябва да изчака, докато тя се омъжи и го замени съпругът ѝ. Трябва да я придружава, докато тя не бъде с друг мъж. Защото сега той за нея е и мъж, и баща, и всичко друго. Затова той не може да я остави така.

Реплика: Има и друга тенденция, според която е много популярна услугата възрастни мъже да се наемат като наставници. Канят ги да придружават млади хора, момичета, защото могат да им предадат опит, някакви знания.

Отговор: Аз много го подкрепям. Това е необходимо на нашето общество, защото никой в детството си не е получил от своите родители правилно наставление за живота. Това е цяла методика, философия за приемане на живота, за правилна адаптация към него и т.н. Съвременните деца го нямат, няма от къде да го получат: нито от телевизията, нито от компютъра, още по-малко от училище, от никъде.

Въпрос: Какви институции трябва да има около човека, за да израсне хармонична личност?

Отговор: За това е необходима много ясна възпитателна програма, която непрекъснато ще се провежда с него и с неговите верни учители, наставници, възпитатели.

Когато в едно време, в едно направление, ще работят и семейството, и обществото и групата от млади, в която той се намира, и средствата за масова информация, тогава може да се каже, че хората растат така, както трябва.

Въпрос: Какво ще възпитат те?

Отговор: Правилно поведение в „човешкото стадо“. И е желателно да го направят на нивото на инстинкта.

Въпрос: Какви закони трябва да действат в „човешкото стадо“?

Отговор: „Homo homini lupus est“. „Човек за човека е вълк“ – само че обратното.

Тоест, да се научи човека, че трябва да живее „в стадо“. А в стадото всички се поддържат, разбират важността на всеки, доколко всеки от тях носи определена обществена, семейна тежест и затова всички са важни. Вълците живеят много добре заедно.

Въпрос: Може ли да кажем в края: „Човекът да стане вълк, за да бъде човек“?

Отговор: Вълк – това е много хубаво, той ще знае как да държи в стадото. Това са много добри обстоятелства, състояния, когато има ясна субординация от горе до долу: родителите са горе, децата са долу, внуците още по-долу и така нататък, но всички се грижат отдолу нагоре един за друг.

 

Из ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.11.2018

 

[238692]

Японски мъдрости

Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.

„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“

Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.

Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“

Отговор: Да, ще намери как да се издигне.

Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“

Отговор: Красиво!

Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?

Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.

Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?

Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.

Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва  да го носиш винаги.“

Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.

Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…

Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.

Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“

Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“

Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“

Отговор: Най- добре е да се лежи.

Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“

Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.

Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“

Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

 

[241211]

 

Сурогатното майчинство

Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.

Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.

Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.

Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.

Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.

Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?

Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…

Въпрос: Коя е идеалната майка?

Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.

Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?

Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.

Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.

Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.

Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.

Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.

Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.

Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.

Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.

Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.

Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.

Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.

Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?

Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.

А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240482]

Как да предотвратим стреса на работното място?

Реплика: Един от най-големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Може да се занимавате с всякаква работа и в някакъв момент да настъпи изтощение, не толкова физическо, колкото емоционално. Дори емоционално прегаряне.

Учените казват: „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнатост“. Тоест, прегарянето на работа, хроничните болести, са свързани с неправилния начин на живот, който може да се нарече чумата на ХХI век.

Ключът към победата над прегарянето и свързаните с него заболявания е състраданието. Основното послание на въпросното състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако сте в стрес, изтощени – помогнете на ближния. Проявете състрадание и ще се почувствате по-добре“.

Отговор: За това няма да срещнеш никаква съпротива и самото твое действие, на първо място ще излекува теб.

Въпрос: За да се отнасям така към другите, на първо място, нужно ли е да проявя състрадание към себе си?

Отговор: В противен случай няма да тръгнеш към другите хора, за да направиш нещо за тях. Нуждаеш се от някаква основа, причина, за да започнеш изведнъж да се отнасяш добре към другите. А за това е необходимо да убедиш себе си, че имаш нужда от това за собствено добро, като самозащита.

Реплика: Когато сме под стрес, тялото активира вътре всички процеси и мускулна активност в състояние „удряй и бягай“. А когато проявяваме състрадание, тялото се отпуска и действа по противоположна система. Успокояваме се.

Учените добавят, че освен състрадание трябва да използваме емпатия, тоест включване в хората, разбиране на техните ситуации, и по този начин да компенсираме стреса.

Отговор: Това не е лесно. Работата е в това, че не обучаваме хората как правилно да отдават, затова при нас възниква голям проблем. Принуждават ни да отдаваме на всякакви видове работа: независимо дали обработвам парче метал на струга или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Дори ако се занимавам с хора.

Не ни обучават да отдаваме. Обучават ни: „свършѝ си бързо работата и си получѝ възнаграждението“. А това не е правилно. Защото в този случай възниква противоречие между самата работа и моя стремеж да взема нещо от нея. Тоест, самата работа  за мен не е източник за напълване, а източник на опустошение.

Ако си върша работата по начин, по който чувствам, че отдавам, аз се напълвам, ще имам прекрасно настроение и в началото, и по средата, и в края на работата. Но не е лесно да се научат хората на това. Това е поправяне на моята природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, чувствайки, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – науката кабала.

Въпрос: Какво е „да отдавам“?

Отговор: Ако се занимавам с моите деца и трябва през цялото време да им отдавам всичко, ще чувствам ли, че се опустошавам? – Не. Съвсем не. Защото аз и така отивам на работа заради тях, правя всичко заради тях.

Значи, целият проблем е само  да почувствам чуждия, другия близък.  А на това трябва да се науча. Необходимо е да обучаваме човека за системата, в която се намираме, че всъщност сме в интегрална система на връзки между нас и всеки, който напълва другия, чрез него напълва себе си.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава за мен няма да има никаква разлика между чуждия и близкия. Ще чувствам, че всички сме в една система.

Въпрос: Вие обяснявахте в какво е разликата между животинската и духовната енергия: при животинския обмен на енергия, който се случва в обикновения живот, един отдава, а друг получава, тоест някой се опустошава, а някой се напълва. А при духовния обмен не е така. Енергията преминава през всички, като напълва всички и не спира в някой.

Как да стигнем до това? Как да се научим от какви точки се състои работата, за да започне човек да прилага тази методика?

Отговор: Аз съветвам хората да дойдат при нас на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато отдавайки на другите, напълвам себе си, и така всеки от нас. В крайна сметка стигаме до състояние, когато всеки увеличава напълването в зависимост от броя на хората в групата.

Той чувства, че когато идва на работа уморен, след сън и т.н., той получава огромна енергия и излиза с горящи очи, бодър след осем или десет часа работа. И се прибира вкъщи пълен с енергия. И от вечерта мисли, как ще се върне на работа. И всичките негови роднини, семейство, се радват да го виждат и срещат такъв.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“

 

[238953]

Несподелената любов

Въпрос от Facebook: Ако през цялото време отдаваш нещо на човек и в замяна не получаваш от него нищо от това, което искаш, оказва ли се, че те използват?

Отговор: От една страна, това може и да е правилно. А от друга  страна, може би това е добре.

Ако този човек ми е любим и аз му отдавам, а той  дори грубо се възползва от мен, то моята любов може да скрива неговото отношение и аз все още  да го обичам.

Реплика: Но на мен ми е обидно…

Отговор: Може би е обидно, а може би не е. Може да съм съгласен с  това. А ако показвам недоволството си,  той ще спре да получава от мен и аз няма да мога да му отдавам. Следователно, аз няма да мога да проявявам своята любов и ще страдам от това.

Въпрос: Кой човек не страда от несподелена любов? Ние обичаме, а нас – не…

Отговор: Не. Бих казал, че истинската любов не изисква никакъв отговор. Тя трябва да се постигне.

Безусловната любов, най–висшата любов  се нарича ”ахава халута” –абсолютна любов, когато не искаш нищо в замяна.

А как можеш да знаеш, че нищо не искаш в замяна? Ако в отговор ти правят абсолютно противоположното… Затова в точката на абсолютната любов се събират любовта и омразата и те се допълват една с друга.

Това е висша степен, когато човек достига обичайната любов, после в отговор получава много големи удари и все едно се издига над тях все повече и повече. Тоест, омразата помага за постигане на още по -голяма любов, дава на човека възможност да се издигне над това.

Защото ако той наистина обича изцяло, не би чувствал ненавист в отговор. И затова ненавистта, която  усеща, е насочена само към издигане над своята природа.

От ТВ програмата „Новинии с Михаел Лайтман“, 31.07.2018

 

[232420]

Мениджърът по щастие: главен изпълнителен директор след 5 – 10 години

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

 

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

 

[232130]

Домашната работа в Израел ще бъде отменена

Реплика: В Израел се готви преврат в училищната система – ще бъде отменена домашната работа.

Отговор: В този вид, в който до сега децата се занимаваха у дома , аз мисля, че може да се отмени.

Какво ще правят те у дома? Заради това, че няма да им дават домашна работа, те ще станат още по-ограничени чрез интернет и през цялото време ще играят на своите игри: ще убиват някого или ще правят нещо друго в интернет.

Въпрос: Мислите ли, че така ще използват свободното си време?

Отговор: Разбира се. Те и сега така използват свободното си време.

Аз не разбирам, защо не може да се дава домашна работа чрез същия интернет – всички го имат – чрез същите телефони! Защо да не се направи това ?!

Щом те през цялото време са с телефоните, то тогава нека преподавателите да използват тези същите телефони и да започнат с тяхна помощ да възпитават децата. Да им изпращат някакви задачи, да получават отговорите, да обсъждат всичко заедно.

Въпрос: Струва ли си това да се превърне в игра?

Отговор: Разбира се. А така, привидно освобождавайки ги, се освобождавате вие. Сигурен съм, че това ще доведе до още по-трагични резултати.

Аз мисля, че училището трябва да бъде пълно с психолози, които да работят по сериозна, държавна, задълбочена програма. Те трябва да направят всичко, за да изградят човек.

Това означава да му дадат знания за природата, за природата на човека, за еволюцията, за Вселената – като цяло за всичко за света, в който живеем. Детето трябва много добре да знае не това, което е създадено от хората, а това, което е създадено от природата.

Ние сме вътре в тази природа и няма къде да отидем. С всеки изминал ден ставаме все по-свързани с нея. Някога ни се струваше, че можем да се отдалечим от нея, можем да бъдем над природата.  А сега започваме да виждаме, че природата постепенно  ни подчинява и всичко, което се опитахме да направим с нея, сега тя ще прави с нас.

Въпрос: Трябва ли детето  да разбира  това?

Отговор: Да, защото ние го готвим за бъдещия свят.

Въпрос: Дори най-малкото дете?

Отговор: Да, именно най-малките. Защото ще им бъде много трудно, външните условия на техния живот ще бъдат много лоши: урагани, мусони, земетресения. Земята ще заприлича на планетата, каквато е била педи два-три милиарда години.

Въпрос: И как ще помогне на детето това, че ще знае всички закони на природата?

Отговор: То ще разбере, че може само, със своето поведение, със своето отношение към  себе си, към другите и към природата  да се защити и да направи природата по-мека и удобна, за да може да продължи да съществува в нея.

Детето трябва да осъзнае, че ако не промени отношенията между себе си и другите, защото отношенията между хората са най-висшите отношения, които имаме към обкръжаващия ни свят, тогава няма да имаме място на Земята.

На първо място, трябва да възпитаме човека, а след това той винаги може довърши образованието си. Ако го научим как да се обучава сам и главното, ако го научим на правилно отношение към живота, тогава той ще се научи на всичко останало.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 21.08.2018

[232622]

Защо децата не искат да живеят

Въпрос: Във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, че иска да се самоубие. Той със сълзи на очи разказал: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме бие. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Средствата за масова информация са разпространили това в Швеция, Франция и Белгия. Надигнала се голяма шумотевица. Оказало се, че в тези три страни 30% от децата страдат от насилие в училище.

ЮНЕСКО е публикувало информация, че всяко трето дете по света е подложено на насилие от страна на съучениците си. Цифрата е плашеща, 246 милиона деца по целия свят.

Виждаме, че сега децата или извършават самоубийство, или искат да завършат живота си със самоубийство. По целия свят се разпространяват вирусни игри в интернет, където децата играят на „син кит“, извършват някакви нелепи постъпки под въздействие или на внушения, или от желание да разберат това, което е зад прага на този живот.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

Отговор: Точно в тази възраст  възникват. От шест- седемгодишна възраст и нататък, човек започва да усеща въпроса за смисъла на живота. На него, разбира се, няма отговор. То вижда, че всички възрастни живеят като навити играчки.

По такъв начин то ясно усеща, че и то също трябва да работи със себе си по този начин: да става, да ходи, да ражда деца, да ги възпитава, да работи, да се връща в къщи, да върви нанякъде, нещо, по някакъв начин, а след това да умре.

На шест- седемгодишна възраст е просто невероятно да приемеш такава картина на света, такова човечество, такъв живот. Напълно естествено е, че възниква въпросът, че няма смисъл в живота. И тогава, най- доброто е просто да се избави от него.

Реплика: Човек, който взема такова решение, би трябвало да се чувства абсолютно самотен, беззащитен.

Отговор: Вътрешно се чувства самотен. И няма с кого да го сподели, защото това е негово вътрешно чувство и не може особено да разказва за него. То не му дава възможност да се разкрие.

Въпрос: Но в лабиринта на живота винаги има някакви задънени коридори, а има коридори, които водят до другата страна. Как малкото човече да намери този коридор?

Отговор: Затова в нашето поколение се разкрива науката кабала и хората вече започват да усещат състоянието на безизходност. В крайна сметка, с науката кабала трябва да се срещне  и разочарованото поколение, което ще намери чрез науката кабала смисъла на живота, входа във висшия свят, във висшия живот.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

 

[238122]

Културата на 21 век: кучета вместо деца

Реплика: В Америка е създаден прецедент: компаниите дават едноседмичен отпуск на служителите си, когато  си купуват потомство – кучета, за да свикнат с тях, да ги обгрижват, да им организират бита.

Колички за домашни любимци, разкрасяване за домашни любимци, кучешка терапия, кучешка ароматерапия, кучешка йога, кучешка църква, шест най-добри басейни за кучета, които можете да купите през тази година.

Изследователите казват, че в САЩ   културата вече не е за обслужване на кучетата, а цялата култура  са кучетата.

Отговор: Кучешка култура – това звучи добре!

Реплика: С това се занимава класата „средна плюс“, която може да си го позволи.

Обикновено, когато жена ражда деца, тя има само две седмици след раждането, а след това оставя детето на медицинска сестра, в ясла и т.н., и бяга на работа. Ние вървим към замяната на децата от кученца.

Отговор: Да. Но от друга страна, човечеството не губи желанието си да се грижи за някого. Помните ли играчката тамагочи? През цялото време трябваше да го храня или нещо такова.

Трябва да разберем, че за човека е свойствено да се привързва. Той, все още, се привързва неволно – към апартамента си, към аромати, към всичко! Аз виждам в това огромен вътрешен, но още неосъзнат копнеж за общуване между хората, който, за съжаление, не получава своето нормално изразяване, изход.

И за това заместваме хората с животни. По принцип, не сме стигнали много далеч. Но във вида, в който съществува моето куче, аз го чувствам като приятел и той ме чувства като приятел, и стопанин, и ние сме си взаимно   предани.

На практика знаем, че хората, които имат домашни животни, се хранят от една и съща чиния с тях. Те не чувстват никаква разлика между себе си и животното, защото тази връзка е на животинско ниво.  Тук не се изисква висок изказ, постижения, напрежение, участие.  Аз се принизявам до нивото на животното, аз към него и то към мен, и на нас ни е добре.

Да се надяваме, че този период ще отмине, а той ще отмине непременно, защото човечеството еволюира и ние ще сме принудени, все пак, да стигнем до контакт помежду си. А това с животните, постепенно ще изчезне. Както всяка друга част от еволюцията и движението към низшите в крайна сметка ще изчезне. Няма да ни интересуват нито котките, нито кучетата, нито папагалите, нито хамстерите и така нататък.

Въпрос: Ще имаме ли такъв стремеж един към друг? Ще го открием ли? Ще го разкрием ли?

Отговор: Ние ще открием, че, все пак, ни липсва общуването. Телефони, виртуални връзки, кучета, самотни квартири, самотни пейки в парковете и така нататък – всичко ще отмине, защото ние се променяме, искаме ли или не. Дайте на времето да свърши своето.

От ТВ програмата „Новини с Михаэлем Лайтманом“, 27.08.2018

 

[234036]

 

Ден на усмивката

Въпрос:  5 октомври e Международен ден на усмивката.

През 1963 година, един посредствен художник рисувал картини и нищо не предвещавало влизането му в историята, докато към него не се обърнала рекламната служба на  една голяма компания и го помолила да измисли лого  на компанията.

Той веднага измислил жълтия емотикон, усмихващото се жълто лице. Тя толкова допаднала на вкуса не само на самата компания и на нейните служители, че те започнали да я поставят върху тениски, писалки, чанти.

Оттук са тръгнали емотиконите и веднага са се разпръснали десетки хиляди копия. Ние виждаме как те набират скорост и усмивката е най–популярният емотикон.

Каква роля играе усмивката в живота на човека? Защо я използваме толкова рядко в наши дни?

Отговор:  Не, ние я използваме навсякъде. Ако хората искат нещо да рекламират, да ви излъжат, да спечелят за ваша сметка, да направят нещо, изгодно за тях, то, естествено, те се усмихват.

Ако ние се усмихваме един на друг, както се усмихваме на нашите малките деца, тогава, разбира се, светът щеше да бъде друг.

Въпрос: Може ли да се използва усмивката като инструмент, който ще стартира механизма на положителните отношения между хората?

Отговор: Не. Само, ако на хората се заплаща за това.

Въпрос: Творецът може ли да се усмихва?

Отговор: Творецът не се усмихва, ако може така да се каже. Той има толкова открито сърце, от което постоянно произтича само добро, че тук няма място за усмивка.

Въпрос:  А може ли през Международния ден на усмивката да се пусне някаква образователна, тренировъчна програма, за да се научат хората да се отнасят един към друг така, както майката към детето си? Защото майката се усмихва на детето си искрено, с цялото си сърце.

Отговор:  Не. За това трябва да чувстваме, че сме  наистина взаимно свързани, че сме много по-близки, отколкото братята и сестрите, че сме толкова свързани един с друг душевно, че всеки от нас действително  е като майка с дете. Всеки от нас!

Това ние можем да почувстваме, но трябва и да го разкрием. Но, когато почувстваме нашето истинско състояние, тогава ще видим, че тук има място не само за усмивка, а също за много внимателно, нежно отношение към другия, за да се постараем да създадем в него максимален комфорт.

Въпрос:  Как да разкрием това?

Отговор: Това е невъзможно да се разкрие самият човек. Трябва и втори, за да го разбере, трябва непременно да е в сътрудничество, в развитие на такива взаимоотношения. Това не е лесно.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората в деня на усмивката?

Отговор: Нека да се опитаме на тази вълна да им обясним, как наистина да преминат от усмивки към такова вътрешно общуване един с друг, че да се стопли сърцето, да се отпусне и да позволи в него да влезе топлия, добър поток.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

[234772]

Как да спрем децата убийци

Реплика: В света стават много трагични събития. В частност, в Америка казват: “Ние не знаем как да спрем масовите убийства, извършени от деца. Всяко следващо произшествие намалява прага на следващото. Днес ние се оказахме в центъра на бавния разгул  на масовите убийства”.

Разгулът  продължава и нови хора се замислят за извършване на масови убийства, за да привличат внимание към техните „обиди и недоволство“.

Отговор: Това е и причината за всякакви произшествия. Хората искат да обърнат вниманието към себе си, за могат другите да видят, че те са в  безизходица, в неразрешим конфликт и никой не може да им помогне да го разрешат.

Реплика:  Учените казват: „Днес  ние наблюдаваме , че в този разгул участват момчета, които по-рано са се занимавали с химически реактиви в мазетата на своите домове. Сега проблемът не е, че имаме безкрайно много превъзбудени момчета, а в това, че има много хората, които нямат нужда да се превъзбудят, за да извършат такива масови убийства.“

Отговор:  Всичко е следствие от факта, че хората не разбират смисъла на живота си,  какво е пред тях.  Те търсят изход от своето безполезно съществуване и не го намират. Искат да привлекат към себе си внимание – не разбират как.

Те се опитват да разрешат някакви вътрешни конфликти и не намират възможност. Те гледат своите родители и виждат техния  безполезен,  тежък, труден живот.  Те гледат своите връстници и виждат, че отстрани това изглежда скучно.

Факт е, че ние сме в такова състояние, когато нашето поколение вече е готово  за изход към следващото ниво на развитие, разбиране на природата, усещане на силите, които ни управляват, към извън егоистичното, друго пространство. А ние все още сме тук и това много ни потиска.

Това състояние ще продължава дотогава, докато хората не разберат, че е възможен изход в друго пространство, в друга сфера, в друга реалност.

Всички тези момчета по своята природа не са глупави, не са вредни, не са престъпници. Просто при тях по такъв начин се задейства вътрешното налягане, което, по принцип, ги тласка към следващото ниво, но те не разбират къде е то и как да стигнат.

Въпрос: На какво трябва да учим човека?

Отговор:  Как да излезем  от парадигмата на нашия свят, от състоянието, когато усещаме този филм, който се върти в нашия мозък. Ние трябва да сменим програмата.

Във всички страни по  света ще има още много такива конфликти.

Това ще доведе до обща криза на човечеството, когато то ще каже: „Стига! Всичко, което сме направили днес е без изход, порочно. Ние трябва да изберем друг път. Как да се издигнем над това, което правим? Можем да продължим да го правим, но то не ни води никъде“.

И тук науката кабала трябва да даде своя отговор.

От ТВ програмата` „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

[237999]

Сексуална антиреволюция

Трудностите на децата са по вина на бащите. Готови ли сме да поемем нашата отговорност и да погледнем истината в очите? Един от признаците на системния провал на Запада се превърна в мащабен спад на сексуалните отношения сред младите хора.

„Нашата култура никога не е била по-търпима към секса, – констатира списанието The Atlnantic, – но сексът при американските тийнейджъри и млади хора е намалял“.

В рамките само на едно поколение, от 1991 до 2017 година, частта на гимназистите от горните класова, които имат полови контакти, който надхвърляше половината, тръгна в обратна посока, намаля от 54 на 40 процента.

Аз мога да обобщя така: ние атакувахме основния инстинкт от различни страни и го притиснахме в ъгъла.

Преди всичко, ние юридически регулирахме сферата на ухажване и сексуални контакти. Един неприличен поглед, една необмислена фраза, един неочакван порив, може да струват много скъпо. Мъжът трябва да бъде изключително внимателен на работа, в кафенето, на танци – навсякъде, където влиза в контакт с жени, дори ако в мислите си няма „нищо такова“.

Изискването за ясно записано съгласие за полов контакт в различните му етапи, също не добавя страст и романтика.

Нашата прогресивност не знае граници: понякога хомосексуалността и лесбийството  се представят като нещо по-почтено и легитимно от традиционния секс.

Заплетени сме в собствените си свободи: от една страна са „идеалите“ на сексуалното разкрепостяване, които заставят мъжете да се хвалят с много партньорки, от друга страна, някои от тях чак на 40–50 години узряват за брак и отглеждане на деца. А други изобщо не искат да се женят, дори и ако най-накрая са се изнесли от родителите си.

За младите днес е много по-лесно, както морално, така и материално, да получат еднократен секс на определени места, където се отдават на своя инстинкт като животни.

С една дума, за сто години ценностите са променени безвъзвратно. Ние създадохме нови правила на играта, нови стандарти, нова култура на отношения и в резултат на това, както се оказа, сексуално се замъглихме.

Най-мощният импулс в този процес стана разпадането на семейната институция. Тя вече не е необходима нито на мъжете, нито на жените. Всеки може да се обезпечи самостоятелно. Децата като продължение на работата, занаятите, професиите, също вече не са необходими.

От основния инстинкт са отстранени всички покрития и „тежести“ – остана само животинското наслаждение, раздаващо анахронизъм.

Повратен момент

Може леко да съм засилил цветовете, но всичко върви към това. Пред нас е обществото на самотници, деца от епруветки и други прелести на непрекъснато развиващото се его. А това означава, че така ще бъде.

Мислите ли, че съм съкрушен? Не, далеч съм от отчаянието. Еволюцията продължава и е безсмислено да се борим с нея, трябва да я разберем. Защото тя все по-ясно ни показва какви сме, все по-отчетливо разкрива същността на нашия егоизъм.

Всъщност, човечеството като вид, постепенно се самоубива. Не защото игнорира ключови повици, а защото се лишава от стимули за просперитет. Развитието ни е довело до момента, в който осъзнаваме нашето зло и виждаме, че собствената ни природа ни води към бездна.

А това означава, че непременно трябва да се променим.

Как? Чрез връзка с тази сила, която ни е създала, с Природата. Всъщност, тя ни отвежда до „стената“,  но не за да ни довърши.

Просто е дошъл специален етап на израстване, който отдавна е описан в науката кабала: човечеството се осъзнава като едно цяло и открива ключов проблем – разрушената взаимовръзка между хората.

Невъзможно е да продължим да се отнасяме един към друг потребителски – нито в икономиката, нито в политиката, нито в социалната сфера, нито в секса.

Защото сексът е основна част от човешкото общество, подсъзнателна основа на взаимовръзката. В наши дни стремителният ръст на егоизма буквално е „смачкал“ и „надупчил“ тази сфера.

Сега ние „си стреляме в краката“ – изкривяваме естествените до този момент отношения. И въпреки, че намеренията ни са като че ли добри, в крайна сметка жените ще страдат все повече и повече.

За съжаление, нашето общество първоначално е изградено по такъв начин, че не е в състояние да изработи правилно отношение към секса, към отношенията между половете. Невъзможно е да изтрием различията им, да ги неутрализираме, колкото и да се стараем.

Опитвайки се да насади изкуствено равенство, без да разбира природата на нещата, съвременната демокрация извращава естествените механизми и предизвика растеж на патогенни клетки, които поглъщат всичко здраво и естествено.

Така идеологическият неолиберализъм постепенно унищожава обществото под лозунгите за всеобщо благо.

В същото време, Европа е наводнена от имигранти от мюсюлманските страни, където всичко е много традиционно. Те никога няма да се влеят в западната култура и няма да се интегрират в тенденцията на саморазпадане. В дългосрочен план те няма да обогатят самоубийствената европейска култура, а ще я заменят.

Между две начала

Време е вече да разчетем подсказванията на Природата. Ние сме затънали в неправилни взаимовръзки. Егоизмът лесно ни заблуждава, разделя, обръща ни един срещу друг. Неговият апетит няма ограничение.

По принцип, няма нищо ново, но в наши дни ние сме позволили на обществото законно да наруши правилата. Отворили сме люковете и водата залива трюма. Това е парадоксът на егоистичната патология.

Обществото е болно и болестта отнема все повече сили. Ето защо младите хора губят драйв и се събират в Мрежата  почти от ранно детство. Тази криза има за цел да ни разкрие колко много ни липсва това, което ще ни обедини, не виртуално и сексуално, а истински.

Сега ние говорим за изконната сила а Природата, от която възникват противоположните начала: мъжко и женско. Развивайки се в нашия свят, те не могат правилно да взаимодействат, защото са егоистични. И под това противостояние ние изграждаме обществото.

Лимитите на егоистичното развитие обаче са изчерпани. Ние вече приближаваме до нова социална и семейна структура, вече осъзнаваме, чувстваме, че трябва да променим негативната сила на егоизма с позитивната сила на самата Природа.

Понякога се случва така, че сам бързаш за операция, нетърпелив си пред лекарите: „Кога!?“, бързаш да минеш под ножа… Защото те боли. Защото искаш да живееш.

Човечеството сега е в същата ситуация, макар, че е дезориентирано от наркотичното опиянение на медиите. Обаче, ако честно си дадем сметка за случващото се, ще напипаме вярното решение и ще се „запишем за операция“.

Тогава можем да започнем социални промени, да разработим принципи за ново възпитание, да намерим общи интереси, да определим общи цели. След като се разделим с деградиращия елит, с неговите разрушителни послания, ние ще се учим от Природата без сътресения, без революции – ще се променяме отвътре, приближавайки се един към друг.

Да, това е хирургична намеса в собствената ни природа, операция на егоизма. Но ние имаме науката кабала, а тя има средствата, които ще помогнат на всеки и на обществото като цяло да преживеят тази  трансформация „на крака“, без страдание и ексцесии.

В крайна сметка, ние просто трябва да променим отношението си, да пропуснем през нашата връзка друг системен сигнал, носещ послание за единство.

Нищо повече  не е необходимо, всичко останалото постепенно ще се подреди под тази система и ние ще получим здраво, проспериращо общество.

[237855]

За бездетността и безплодността

Водещите европейски лидери не са обременени от грижа в какъв свят ще  трябва да живеят техните деца. Ръководителите на четирите стълба на ЕС –  Германия, Англия, Франция и Италия нямат деца. Бездетен е и ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Оказва ли влияние това на техния мироглед?

Определено. Човекът без деца има друго виждане, други вътрешни импулси и пориви. Социалните инстинкти действат в него по друг начин.

Не случайно споменах инстинктите. Защото отговорността за семейството и децата е естествен инстинкт, част от нашата природа. На неговата основа се изграждат отношенията към племето, към народа, към държавата –  към всичко, което е изразено в пълнотата на думата родина.

Човекът без потомство е лишен от категорията „след това“ – след мен, отделно от мен, от мен и нататък. Липсва му цял комплекс от усещания, цял диапазон от възприятия. Тази част в него не е задействана, не е включена. Сигналната граница е мъртва.

Няма да помогнат никакви уловки и обяснения, това не може да се обясни. На глухия не можеш да обясниш какво е звук. Кучето никога няма да може да разбере птицата. Има неща, които може само да се почувстват, да се преживеят, да ги изпиташ върху себе си и по никакъв друг начин.

Бездетните лидери играят в политиката като деца без здрава, зряла отговорност за тези, които управляват. Те могат да са умни, образовани, талантливи, но все едно – не чувстват в пълна степен населението, обществото, народа.  Неслучайно самото понятие народ става неприемливо за неолибералните умове.

И сега президентът на Франция Макрон ни чете морал за това, че „национализмът е предателство към патриотизма“… С други думи, да изпитваш отговорност или гордост за своя народ, за своята история, за своята държава е порочно и неморално, защото не може да поставяш собствените си интереси над интересите на другите.

Символично е, че разпънати от тези „безпотомствени“ водачи, най-големите европейски икономики буквално „доят“ континента в своя полза, без да мислят какво ще бъде по-нататък. На думи всичко е много правилно, но в действителност се получава когнитивен дисонанс, защото в егоистичния свят приказките за общите интереси се ползват от тези, на които е изгодно да размиват границите и традициите.

Съвременният космополизъм на международния капитал подчинява икономиката и съзнанието на хората, като се крие зад ярките лозунги на общочовешките ценности. Но богатството при това някак си се концертира в самата връхушка, в обществото растат напрежението и  разслоението, а  антисемитизмът се завърта точно там, където най-много се говори за толерантност. Във Франция например, неговият официален прираст през последните девет месеца е 69%.

Европейският елит е лицемерен, морално безплоден, той няма стратегия, а само тактика за изиграване и задържане на властта. Той не се идентифицира с бъдещето на този континент и  чисто и просто го експлоатира, изсмуквайки соковете на населението.

В резултат на това хората губят предишните си ориентири, спират да създават семейства и да раждат деца. Някои не искат, други не могат да си го позволят. Все повече европейки принципно избягват майчинството. Сред родените през 70те години са повече от една четвърт. Според данни на ООН през следващите 40 години коренното население на Европа ще намалее със 100 милиона човека!

По същество това е континент без бъдеще. Всъщност – не, с мюсюлманско бъдеще.

Разбират ли европейците накъде вървят нещата? Изглежда, че са ги научили да не мислят. Докато Европейският съюз преминава през точката, от която връщане няма, хората, заети с мимолетни сензациии, потопени в потребление, намират реализация в туризма, или например в спорта, който за много хора днес заменя религията. Да, съвременното поколение се надява да живее не до 120, а до 150 години. Как? Благодарение на здравословния начин на живот и технологията. Защо? За какво? Очевидно, за да умрат здрави…

Измамената, кастрирана демокрация лишава народите от сили, дух, общност, призвание, идентичност, а хората от „потомство“, от идеи за развитие, от утрешния ден, за посока и цел. Няма вече „свои“, „близки“, за които  би си струвало да се живее, работи, тревожи, да се търпят лишения. „Свои“ сега сякаш са си всички. А в резултат на това, всички са чужди и европеецът остава  насаме със своя егоизъм, без „род и племе“ сред море от лъжи и илюзии. Семейството като опора, като котва, като платно, като социален институт, като изконно понятие, като усещане  – отмира.

Но какво да правим, ако без семейство човекът по природа не може да съществува нормално, да процъфтява, да продължава рода във всеки един смисъл. Без близки сякаш съм като незавършен, недозрял, непълноценен. Именно семейството в зората на моя живот ми показва тази безкористна любов, която ще трябва да предам нататък, да я даря на другите, включително и на моето потомство, на своето „след това“. Родните хора са моята връзка с вечността. Без деца тя се прекъсва и аз подсъзнателно преминавам към друга сметка.

При еврейския народ, по законите на Тора, нежененият мъж не може да бъде лидер. И сега ние разбираме, че работата тук не е в „отметката“ за хупа и сватба,  а е в готовността да отговаряш за другите. Да отговаряш не като началник или командир, а именно като ключова фигура, на която народът е доверил своята съдба.

Проблемът дори не е в самите деца, а в приемствеността, в  цялостния процес на развитие на човечеството, който ние много смътно си представяме. Предумишленото отказване от основни изисквания на обществото ме лишава от възможността правилно  да участвам в  него, а също и по стъпалата на управлението. Този закон никак не се е променил и в наши дни.

Европа, която се е откъснала от корените си, се е объркала в лявата идеология. Толкова се е объркала, че там дори не се забелязва реален демократичен отговор с връщане назад, след достигане на края. Напротив, краят здраво се е закрепил в съзнанието на много хора като център на техните убеждения. Те вярват, че могат да се обединят на основата на красиви думи. И затова аз не чакам нищо добро от европейската „безпотомственост“. Всъщност, сама по себе си тя представлява  не демокрация, не „власт на народа“, а незрялост и безплодност на елита.

Европа, а и целият свят днес се нуждаят от истинска демокрация – общество на равни, развити хора, обединение с общи интереси и обща цел. Хора, които формират общо поле на единство и любов. Те нямат лидери според нашето разбиране на думата, а само водачи, мъдри, неотровени от властта, които не правят култ от себе си, не си присвояват правото на истина като последна инстанция. Никакви парвенюта – всичко е „кръгло” и  цяло, но изобщо не е безлично.

Такова общество се управлява само от единството, производно на нашите усилия. Общата лодка сама се насочва по пътя, общата система показва и обучава как да се издигнем над конфликтите не за сметка на другия.

Как да стигнем до това? Със сигурност не с „порив към щастие“. Необходими са години на възпитание. И все още ги имаме в запас, ако започнем сега.

Още по-печално е да виждаме как недалновидните, безотговорни, лишени от перспектива лидери вкарват хората в устата на противоречията, в резултат на което ще стане експлозия.

[236412]

Игромания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Световната здравна организация е включила в своя списък от болести и разстройства зависимостта от видео игрите. Човекът се счита за зависим от игра, ако отделя голяма част от своето време „до такава степен че игрите преобладават над останалите жизнени интереси.“

Каква е основата на това, човек толкова да се прилепва към играта, че тя да стане за него живот?

Отговор: А какво е нашият свят? – Също е игра.

Когато няма нищо друго, човекът сменя едното за другото.  А играта, в която влиза, го подчинява, той е в нея, получава отдаване от нея, въздейства върху нея. За него това е най-близкия спектър от връзки, събития, взаимност.

Той участва активно! Хората харчат много пари и са готови просто да живеят в това.

Въпрос: Смятате ли, че това е болест?

Отговор: Вярвам, че всяко хоби, ако не отклонява от целта на творението, може да има място в свободното време, но извън това вече е болест.

Въпрос: Може ли да се победи тази болест?

Отговор: Не мисля, че човек доброволно ще се откаже от нея. Защото да замениш приказния свят с реалния, е просто да крадеш от себе си живота.

Реплика: А за него животът е игра…

Отговор: Всъщност не е игра, а е неговия живот! А нашият живот е глупава игра.

Реплика: Вие през цялото време говорите само за едно: само когато човекът стигне до истинския смисъл на живота, всичко това за него ще стане като детски игри.

Отговор: Това ще изчезне от само себе си. Защото перспективата за разкриване на истинският свят, вечността, съвършенството ще засенчи всички игри, всичко, което той има днес.

Въпрос: Може би затова игрите днес съществуват, за да го подтикнат към това?

Отговор: Няма да го подтикнат, а просто ще облекчат времето, докато човечеството осъзнае в какво безнадеждно, крайно състояние се намира.

Въпрос: И кога ще дойде това време?

Отговор: Това зависи от два фактора: когато човечеството ще се настрада и когато кабалистите могат да се доближат до него и да обяснят, в какво се състои проблема.

От Тв. Програмата “Новини с Михаел Лайтман“, 20.06.2018

[231630]

Игрите на бога – побеждаваш ти!

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Тя не иска да ражда. Защо?

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

 

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

 

 

[230282]

Детски тайни за възрастни

Време е да разберем какво няма да ни кажат децата.

Гледайки съвременните деца, които са запалени по джаджи, често пропускаме родителите, които се примиряват с тази ситуация. Да, те не просто ги толерират, но самите те са погълнати от много важни „дисплейни“ дела. Такъв родител седи вкъщи на дивана, на пейка в парка, в кафенето, в самолета, погълнат от своя дисплей, напразно губи времето, което може да отдели за общуване с детето си.

В ерата на технологиите вниманието на родителите става по-малко сърдечно, по-малко искрено и краткотрайно. Превръща се в задължение, в „протокол за взаимодействие”, който помага по-скоро за увеличаване на дистанцията, отколкото за осъществяване на близост.

В резултат на това компютрите заместват родителите за децата. Поколението, което има възможност да свикне с джаджите, губи връзка с предходното, по-възрастно поколение.

И знаете ли, аз изобщо не се оплаквам от това. То е за добро.

Мрежата ви предизвиква

Какво могат днешните родители да дадат на децата си, освен елементарни умения и нагласи? Ако се вгледаме по-навътре, ще открием, че „предшествениците“ изобщо не се занимават с вътрешния контакт, с основния слой на отношенията,  които предизвикват състрадание и съпричастност, които формират истинското взаимно разбирателство. Визуално родителите са близо, но сърцата им понякога са много далеч.

И това е естествено, защото сме потопени във все по-голям егоизъм, в себе си. Не ни достигат чувства към детето и към всеки друг. Любовта в съвременния свят е временно допускане при ограничени условия.

Но защо тогава лицемерничим? След като се е случило така,  по-добре да не се натрапваме на  децата, дори „за забавление“. Все по-често виждаме, че не можем да ги вдъхновим, не можем да почувстваме за какво живеят. За нас остава само да регулираме графика им, като се уверяваме, че от време на време се “връщат” в нашия свят.

Въпреки че, честно казано, той не ги интересува особено. Всъщност, те вече са „преминали” в реалността от другата страна на дисплея. Развлеченията, обучението, пазаруването, комуникацията – всичко познато е там. И няма да можем да ги върнем по друг начин, освен със сила.

Най-доброто,което можем да направим, е да се погрижим за тяхната виртуална среда, да я изчистим от негативи и да я напълним със съдържание, с акцент върху социалните връзки, взаимността, взаимодействието. След като  вече са се заселили в Мрежата, трябва да ѝ направим основен ремонт, за да могат да растат спокойно и безопасно в нея.

Между другото, тази работа ще помогне не само на тях, тя ще ни позволи да ги разберем по-добре. И тук ни очакват изненади.

Да се вслушаме в бъдещето

Разчиствайки „авгиевите обори”, създадени от нашето поколение, ще открием, че новото поколение, захранвано от пелените с тази „виртуална” смес, привикнало към интерфейса, не е способно да си представят „древния” свят отпреди двайсет години – така или иначе е право.

Защото ние не се развиваме просто така. Нас ни води Природата. Тя ни дава нови желания и доведе човека до екрана с течни кристали, привидно малък, но лесно скриващ външния свят. Всичко е естествено, в Природата няма случайности. Но няма причина да я критикуваме. Ние просто се возим на влака от спирка до спирка, но все още не сме стигнали до крайната. Дори не знаем коя е тя.

И сега пред очите ни се случва нещо удивително: подрастващото поколение осъзнава възможността да изгради свят за себе си. Цял един свят. Свой собствен свят. Децата на XXI век не се нуждаят от реки и ливади, морета и планини, и градове – мравуняци. Те са в състояние на преход.

За първи път обичайният свят, усещан от нас в животинското ни тяло, започва да губи своята сила. И не си струва да съжаляваме за това, нека остане в миналото. Този процес е необратим. Ако му се противопоставяме, ще останем “динозаври”.

Вместо това, човекът трябва да плува с Природата, да я разбира, да цени даровете ѝ. Едновременно с отнемането на старото, развитието ни дава възможност сами да създадем нова реалност и да съществуваме в нея. Да, тя ни се струва недействителна, още не сме свикнали с нея, но в своята същност тя ни освобождава, разкрива хоризонти, отваря нова ера пред човечеството – ерата на духа.

И е естествено, че съвременното дете подсъзнателно изпитва желание за това, привличане, порив към бъдещето. Вътрешно то вече е готово за него. Първите му плахи опити да го “опита на вкус”, постепенно се превръщат в ново качество. То не просто играе на своята джаджа – то играе със собствените си свойства, променя себе си в съответствие с разкриващата му се реалност. Същността за него не е в усъвършенстваната графика, не е в реализма на симулаторите на виртуална реалност, а в невероятната, безкрайна възможност да създава нов свят и себе си в него.

Ние виждаме сега само късче от тази многоизмерна картина, първия междинен етап на “изграждане” по свой начин – детски и примитивен. Но ако погледнем напред, ще видим замисъла на Природата, който ни води до вътрешни промени, до качествено ново взаимодействие, до възприемане на действителността, не ограничено от „физиката“ на егоизма. Ще видим един съвсем различен свят, който не е съставен от пиксели, а истински, духовен, общочовешки, интегрален.

За да влезем в него не се нуждаем от супер компютри, достатъчно е само да препрограмираме себе си. Тази задача вече не е за единици, а за обществото, за готовите части на човечеството, за онези, които не дърпат аварийната спирачката, опитвайки се да спрат влака. Той няма да спре, само всичко ще бъде по-болезнено заради скока. Така че, по-добре да спрем да подценяваме нашите малки “преобразуватели”, а да разберем какво олицетворяват и към какво са устремени. Така ще помогнем и на тях, и на себе си.

 

[230783]

 

Аз не искам да живея така

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228816]

Бягство от Фейсбук

Всъщност не социалните мрежи ни свързват, а единичните клетки, в които стоим. И стоим по собствено желание.

                            2018-07-14_facebook1-escape
С 14% се е увеличил броят на децата, които търсят помощ поради самота. Почти 10% от младите хора на възраст от 16 до 24 години „винаги или често“ са самотни. Това с повече от 3 пъти превишава аналогичния показател сред възрастните хора на 65 години.

Карл Строд от Британския център за психично здраве казва: „Подрастващите може да имат хиляди приятели в интернет, но в същото време се чувстват лишени от подкрепа и изолирани. Технологиите, включително и социалните медии, може да изострят социалната изолация.

Според ново изследване потребителите на Facebook  са по-склонни към депресивни симптоми заради сравняването с останалите хора. И извън зависимостта от това, в чия полза е това сравнение! Водещата социална мрежа и сама вече не отрича своите недостатъци. И защо, ако все още сме нейни пленници?

Още едно велико постижение на човечеството му е навредило, заемайки своето място в дългия списък „токсични благодеяния“. Ние успяваме да унищожим всеки наш успех. Защо?

Защото вървим в егоизма. Именно той превръща социалните мрежи, потенциалното средство за световни взаимовръзки в бизнес, в инструмент за масово влияние, във виртуален затвор за два милиарда души, оставяйки хората самотни сред океана от акаунти. Във Facebook ние се сблъскваме със собствената си природа. Протягаме ръка към света – и се опираме в стена, по която тече потокът на нашето съзнание.

А от друга страна, ако вземат от нас тези камери, без тях ще ни бъде още по-зле, отколкото с тях. Защото нас са ни опитомили, довели, разпределили по ъглите, разделили са ни на групи. Само младежите, в които все още има стремеж към нещо повече, понякога се тормозят, че не намират жива душа наблизо. Останалите очевидно са свикнали или приспособили.

Това е „социалната мрежа“ според версията на човешкия егоизъм. В действителност социалното в нея не струва нито стотинка. Защото социумът, обществото е нещо цялостно, топло, то е общото поле на любов, което създаваме един за друг. Преди всичко е добро обкръжение, а след това всичко останало.

Вместо това, ние сега още от детството отнемаме от човека директната комуникация, като го учим да обменя кратки фрази и усмивки, така че тази фрагментарна, подобна на клип комуникация, създава за него толкова частична, откъслечна картина на света. За първи път в човешката история децата ни губят елементарни социални умения: за тях е по-лесно да си пишат, отколкото да разговарят едно с друго.

Глупаво е след всичко да се учудвате на самотата, депресията, изолацията. Тези тенденции ще нарастват. Когато заговорих за тях преди няколко години, не бяха много тези, които се съгласяваха, но сега всичко е очевидно. Под формата на съединяване ни разединяват, разделят и настройват един срещу друг. Проблемът е само в това, че засега ни харесва.

Ако някога сериозно си зададем въпроса къде е изходът от този затвор, ако се замислим за бягство, то внезапно ще открием, че вратата не е затворена. Нас ни пазят само догмите, наложените шаблони, цветните обвивки. В същност, социалните мрежи са нашият неканен възпитател, който ни задава скала от ценности, ред на приоритети, „верни“ критерии, отношение към живота.

А това означава, че трябва да променим системата на образование, да променим обкръжението. Имаме нужда от истинска социална мрежа, на която главното послание ще бъде обединение над противоречията. Хората никога няма да разрешат своите конфликти, но ще могат да намират общи интереси на по-висока степен, в съвместния подем над себе си.

Това изобщо не е утопия, лесно може да се постигне с компетентно образование. Защото човекът е дълбоко колективно същество, плод на своето обкръжение. И нищо не ни пречи да сформираме такава социална среда, в която всеки вътрешно ще расте, развива, познавайки цялостната картина на света и обществото, картина на безгранично разнообразие на единното цяло.

За това бягство не се нуждаем от революции. И всъщност, не трябва да ходим далеч, може да използваме същия Фейсбук, но само в качествено нов формат. В края на краищата, той е свръх удобен, въпреки, че възпитателят в него е безполезен. И след като ни възпитава, то нека да ни възпитава правилно.

[229881]

Тайната на женската сила, ч.4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква посока днес жените трябва да насочат мъжете в света и какво трябва да изискват от тях?

Отговор: Днес жената сама е изгубила вярната посока, спряла е да действа съгласно своята природа, а следва изкривени ценности, които е получила в резултат на неправилно възпитание. И затова тя не изисква от мъжа това, което е необходимо.

Жената винаги е оценявала мъжа от гледна точка на това, дали е способен да създаде семейство за нея. Така е било във всички култури, във всички времена. Но днес момичетата са възпитавани по такъв начин, че не гледат това, а мислят по какъв начин да се уредят с този или друг мъж. За тях професията е по-важна от семейството, децата, съпругът.

Да се надяваме, че както е било винаги и във всички поколения, в крайна сметка злото ще бъде осъзнато и ситуацията ще се промени. Необходимо е да разберем, че от природата не можем да избягаме и въпреки всичко, ще ни се наложи да изпълним нейните закони. Ние ще бъдем задължени да създадем навсякъде нормално, добро семейство.

Въпрос: Преди се считаше, че само мъжът избягва да създава семейство и предпочита свободния живот, без задължения, а жената го задължава да се ожени. Но днес много жени също не искат да се обвързват със семейство и тази тенденция се засилва. Как ще характеризирате тази ситуация и какви са перспективите?

Отговор: Днес сме в глобална криза, която включва сериозна криза на семейството, като основа на човешкото общество. Но ми се струва, че това е временно явление и в крайна сметка отново ще се върнем към това, че природата ще поиска своето. Ще се наложи да намерим цел на живота си вътре в нашия живот, вътре в семейството, със съпругата и децата, заедно с всички професии и задължения.

Целта не е да бъдем свободни от всичко. Свободата от семейство не ни дава никаква печалба, а само загуба, и за мъжа, и за жената. На младото поколение все още му предстои да направи това откритие. Тези рамки са определени от природата и както и да се въртим, ще ни се наложи да живеем в тях. Въпросът е само как вътре в тези рамки да организираме живота си така, че да бъдем доволни от него – не свободни, а именно доволни.

Свободата, при която от никого не зависим и на никого не сме длъжни, може да стане причина за всичките беди. В края на краищата, от страна на природата, ние живеем част от нашия живот според животинските закони и се нуждаем от храна, секс и семейство. Това е необходимото изискване на нашето тяло.

Откъсвайки се днес от семейството, създаваме проблем, защото се оказваме в непознат свят, като в космоса. Човекът, който не е свързан със семейство, е свободен като вятър: днес е тук, утре – там. На мъжът, като на вечното дете, това може и да му харесва и да му изглежда игра. Но това е временно и в крайна сметка води до неприятни явления.

И сексуалните отношения не могат да бъдат напълно свободни. Въпреки, че не съм фарисей, мисля, че те трябва да бъдат регулирани, а не такива, каквито са днес, защото това води до неприятни последствия. Същото се отнася и до храненето. Всичко, което се отнася до нашето животинско тяло, трябва да бъде премерено и в норма, подходяща за здравословно съществуване.

Струва ми се, че модата на безгрижния живот скоро ще отмине. Както винаги, злото на това развитие ще бъде осъзнато, като не се налагат никакви ограничения на човека и по естествен път, изведнъж, ще започне връщане назад.

Въпрос: Как науката кабала вижда особената сила на жените?

Отговор: Кабала счита женската сила за основа на природата. Жената трябва да поеме юздите в свои ръце и да вземе по-голямо участие в управлението на света от сега. Тя трябва да използва силата на своето влияние върху мъжа, който е по-слаб от нея.

Аз не обвинявам жените, но те имат възможност хубаво да помислят над това, какво са длъжни да направят в този свят, а не да чакат кога светът сам ще се промени към по-добро.

Жената трябва да изисква от мъжа да стане мъж, тоест да обезпечава женската част от човечеството с това, което е нормално за една жена: дом, деца, семейство, храна, дрехи, мир, спокойствие – всичко, от което се нуждае женската природа.

Повече не ѝ трябва, но това мъжът е длъжен да и осигури – за това и съществува.

Предишни публикации:

Тайната на женската сила, ч.1

Тайната на женската сила, ч.2

Тайната на женската сила, ч.3

От 946-а беседа за новия живот, 14.01.2018

[225937]