Entries in the 'Блог на Рав Михаел Лайтман' Category

Как да развием духовен ген

Въпрос: В нашия свят за да покълне зърното, са необходими слънце и вода. А какво е слънцето и водата за развитието на духовния ген?

Отговор: Слънце и вода се наричат две сили: развиващата и напълващата.

Водата е свойството отдаване, светлината Хасадим, а слънцето е светлината на мъдростта, светлината Хохма. Тяхното съчетаване въздейства на душата и я развива. Светлината Хасадим разширява, а светлината Хохма напълва. Така се развиват духовните елементи.

Ако човек иска да развие духовен ген,  нека да учи кабала.

От урока на руски език, 18.02.2018

[228342]

Неудобният човек

Въпрос: Преди да започна да изучавам кабала бях лек, радостен човек, а сега изчезнаха възторжеността, лекотата  и веселбата. Аз станах наблюдателен и тежък. Защо?

Отговор: Казано е: ”Който увеличава знанията, увеличава скръбта”. Човек, който се занимава с кабала, не може да бъде лек, лекомислен, просто приятен, защото включва в себе си много различни  противоположни свойства, мнения.

Така че, кабалистът е труден  човек: не е за флиртове, а за сериозен живот, за работа над себе си, за постижение на Твореца.

Но в самата духовна работа има много радост, много наслаждения  от постигането на  Висшите светове, висшите свойства, висшите причини и следствия. А лекомислието оставя след себе си горчива празнота.

От урока на  25.02.2018

 

[229757]

Системата на запалване на световната душа

Преди време имаше коли, които се запалваха много трудно. Завърташ ключа, а стартерът върти, върти и заглъхва, и така много пъти, докато двигателят най-накрая не запали.

Ето така човекът трябва да „запали“ себе си. На всеки опит да запалим нашата душа, ние получаваме от горе светлина, която ни въздейства и започва постепенно да върти душата вече според силата на светлината, в посока към отдаване.

В началото необходимостта от обединение за нас са просто празни думи, защото сърцето  не може  да бъде принудено. И все пак ние със сила се опитваме да го направим, всеки път със своите усилия привличаме светлината, възвръщаща към източника.

Това отнема много време, защото двигателят на нашата душа е много стар, разбит и не работи. Но понякога той все пак малко по малко започва да се върти и тогава ние вече разбираме, че любовта към ближния, за която пишат кабалистите, не е морален закон на обществото, а закон на природата, на цялото творение.

Ние трябва да се свържем, за да влезем в истинския свят, в истинското си състояние. Защото и без това живеем в илюзия, във въображаем свят, като че ли гледаме филм, който няма нищо общо с реалността.

Ние правим всички усилия, за да пробудим нашата душа, докато от голям брой такива опити нашият двигател най-накрая се завърта и започва да се върти в правилната посока. В него влиза горивото – висшата светлина, и той започва да работи.

Европа много прилича на такъв некоординиран двигател. Там има много групи, стари и нови, както и единици, които не са в никоя група. Ние трябва да се опитаме да настроим всички, за да се завъртят в една посока, в общо движение.

Всяка група, която вече има опит, сила, вярна посока, разбира и най-важното, чувства, че именно вътре в обединението се открива вход за истинския свят от това състояние на безсъзнание, в което сме сега, като в мъгла.

Трябва да разберем каква  отговорност носи всеки, който е достигнал напреднало състояние. Той трябва да вземе на влекач цялата тази развалена, скърцаща каруца, която не иска сама да се движи. Това ще бъде нашата атака за обединение.

Не трябва да чакаме конгреса за това, ние можем още преди него да постигнем обединението, което е планирано в програмата на Твореца.

От урока за подготовка за конгреса, 17.06.2018 г.

[228523]

Тя не иска да ражда. Защо?

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

 

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

 

 

[230282]

Детски тайни за възрастни

Време е да разберем какво няма да ни кажат децата.

Гледайки съвременните деца, които са запалени по джаджи, често пропускаме родителите, които се примиряват с тази ситуация. Да, те не просто ги толерират, но самите те са погълнати от много важни „дисплейни“ дела. Такъв родител седи в къщи на дивана, на пейка в парка, в кафенето, в самолета погълнат от своя дисплей, напразно губи времето, което може да отдели за общуване с детето си.

В ерата на технологиите вниманието на родителите става по-малко сърдечно, по-малко искрено и краткотрайно. Превръща се в задължение, в „протокол за взаимодействие”, който помага по-скоро за увеличаване на дистанцията, отколкото за осъществяване на близост.

В резултат на това компютрите заместват родителите за децата. Поколението, което има възможност да свикне с джаджите, губи връзка с предходното, по-възрастно поколение.

И знаете ли, аз изобщо не се оплаквам от това. То е за добро.

Мрежата ви предизвиква

Какво могат днешните родители да дадат на децата си, освен елементарни умения и нагласи? Ако се вгледаме по-навътре, ще открием, че „предшествениците“ изобщо не се занимават с вътрешния контакт, с основния слой на отношенията,  които предизвикват състрадание и съпричастност, които формират истинското взаимно разбирателство. Видимо родителите са близо, но сърцата им понякога са много далеч.

И това е естествено, защото сме потопени във все по-голям егоизъм, в себе си. Не ни достигат чувства към детето и към всеки друг. Любовта в съвременния свят е временно допускане при ограничени условия.

Но защо тогава лицемерничим? След като се е случило така,  по-добре да не се натрапваме на  децата, дори „за забавление“. Все по-често виждаме, че не можем да ги вдъхновим, не можем да почувстваме за какво живеят. За нас остава само да регулираме графика им, като се уверяваме, че от време на време се “връщат” в нашия свят.

Въпреки че, честно казано, той не ги интересува особено. Всъщност, те вече са „преминали” в реалността от другата страна на дисплея. Развлеченията, обучението, пазаруването, комуникацията – всичко познато е там. И няма да можем да ги върнем по друг начин, освен със сила.

Най-доброто,което можем да направим, е да се погрижим за тяхната виртуална среда, да я изчистим от негативи и да я напълним със съдържание, с акцент върху социалните връзки, взаимността, взаимодействието. След като  вече са се заселили в Мрежата, трябва да ѝ направим основен ремонт, за да могат да растат спокойно и безопасно в нея.

Между другото, тази работа ще помогне не само на тях, тя ще ни позволи да ги разберем по-добре. И тук ни очакват изненади.

Да се вслушаме на бъдещето

Разчиствайки „авгиевите обори”, създадени от нашето поколение, ще открием, че новото поколение, захранвано от пелените с тази „виртуална” смес, привикнало към интерфейса, не е способно да си представят „древния” свят отпреди двайсет години – така или иначе е право.

Защото ние не се развиваме просто така. Нас ни води Природата. Тя ни дава нови желания и доведе човека до екрана с течни кристали, привидно малък, но лесно скриващ външния свят. Всичко е естествено, в Природата няма случайности. Но няма причина да я критикуваме. Ние просто се возим на влака от спирка до спирка, но все още не сме стигнали до крайната. Дори не знаем коя е тя.

И сега пред очите ни се случва нещо удивително: подрастващото поколение осъзнава възможността да изгради свят за себе си. Цял един свят. Свой собствен свят. Децата на XXI век не се нуждаят от реки и ливади, морета и планини, и градове – мравуняци. Те са в състояние на преход.

За първи път обичайният свят, усещан от нас в животинското ни тяло, започва да губи своята сила. И не си струва да съжаляваме за това, нека остане в миналото. Този процес е необратим. Ако му се противопоставяме, ще останем “динозаври”.

Вместо това, човекът трябва да плува с Природата, да я разбира, да цени даровете ѝ. Едновременно с отнемането на старото, развитието ни дава възможност сами да създадем нова реалност и да съществуваме в нея. Да, тя ни се струва недействителна, още не сме свикнали с нея, но в своята същност тя ни освобождава, разкрива хоризонти, отваря нова ера пред човечеството– ерата на духа.

И е естествено, че съвременното дете подсъзнателно изпитва желание за това, привличане, порив към бъдещето. Вътрешно то вече е готово за него. Първите му плахи опити да го “опита на вкус”, постепенно се превръщат в ново качество.То не просто играе на своята джаджа – то играе със собствените си свойства, променя себе си в съответствие с разкриващата му се реалност. Същността за него не е в усъвършенстваната графика,не е в реализма на симулаторите на виртуална реалност, а в невероятната, безкрайна възможност да създава нов свят и себе си в него.

Ние виждаме сега само късче от тази многоизмерна картина, първия междинен етап на “изграждане” по свой начин – детски и примитивен. Но ако погледнем напред, ще видим замисъла на Природата, който ни води до вътрешни промени, до качествено ново взаимодействие, до възприемане на действителността, не ограничено от „физиката“ на егоизма. Ще видим един съвсем различен свят, който не е съставен от пиксели, а истински, духовен, общочовешки, интегрален.

За да влезем в него не се нуждаем от супер компютри, достатъчно е да препрограмираме само себе си. Тази задача вече не е за единици, а за обществото, за готовите части на човечеството, за онези, които не дърпат аварийната спирачката, опитвайки се да спрат влака.Той няма да спре, само всичко ще бъде по-болезнено заради скока. Така че, по-добре да спрем да подценяваме нашите малки “преобразуватели”, а да разберем какво олицетворяват и към какво са устремени. Така ще помогнем и на тях, и на себе си.

 

[230783]

 

Да не доведем човечеството до общ концентрационен лагер

Ние мислим, че ключовите страни, от които зависи напрежението в света са суперсилите като Америка, Русия, Китай или войнствено настроените държави като Северна Корея, Иран. Но не разбираме, че най-проблемната зона е Европа. Тя е най-болната част от света, която скоро ще стигне до експлозия, разбиване, разпадане.

Тръмп действа като ангел, изпратен да ускори развитието на света. Баал аСулам пише, че смяната на либерализма в развитите страни неизбежно ще доведе до фашизъм. Това не зависи от нашето желание или нежелание, така се развива нашата вътрешна природа, егоистичното желание.

Възможни са два пътя на развитие на света: добър и лош, пътят на Тора, на светлината, или пътят на страданията. Пътят на светлината е пътят на нашето обединение, с което притегляме светлината, възвръщаща към източника и в резултат на това напредваме. Или  ще се превърнем във фашистки държави, следвайки примера на нацистка Германия и дори още по-лошо.

Това ще бъде един общ концлагер за цялото човечество, защото в този случай никой няма да се нуждае от милиарди хора. Човечеството ще се потопи в най-дълбоката тотална криза, сриване  до нивото на съществуване от средата на миналия век, приблизително както през 60-те години на 20 век и ще бъде трудно за оцеляване, хората ще страдат от глад и жажда.

Човечеството никога не е имало в такова изобилие храна и вода, както сега.  И това е въпреки, че населението от два милиарда, живели в края на миналия век, скочи до 8 милиарда. Сега ни предстои да изгубим и допълнителното население, и излишъка от продукти.

В света никога не е имало такова изобилие от храна и дрехи – от къде се взема всичко това? Всички имат всичко, идват бежанци от Африка, прекрасно облечени. Никой не умира без хляб и вода.

Ние не разбираме уникалността на нашето състояние. Само преди сто години хората  трябваше усилено да се трудят заради прехраната си. И ние стоим пред огромна криза, която ще ни хвърли назад. Пред нас е пътят на страданието, за който пише Баал аСулам. Но ако поискаме, можем да вървим по пътя на светлината, обединението, любовта към ближния.

И любовта към ближния се изразява  не в това – да споделяме с всички и да правим на всички добро. Работата е в това, че с любовта към ближния притегляме светлината, възвръщаща към източника, която ще донесе изобилие в света.

Затова е толкова важен предстоящият конгрес в Италия, който трябва да ни доведе до духовен пробив, който чрез нашата група ще подейства на цяла Европа. Заслужава си да вложим максимални сили в този конгрес, с това ще гарантираме  за себе си по-добро бъдеще. То е в нашите ръце.

От състоянието на Европа зависи целия свят, защото Европа е идеологически център на света. В близко време ще видим в Европа много промени. Всичко, което се случва в Европа много съответства на сценария, който е описан в статията на Баал аСулам, на неговите прогнози за развитието на света в „Последното поколение“.

От урока на тема „От любов към творенията към любов към Твореца“, 13.07.2018

[230009]

Преди острия завой

Тръмп е силата в света, която реализира остър завой, който сега трябва да се случи.  Разбира се,  той не го прави сам, както е казано: «Сърцата на министрите и царете са в ръцете на Твореца».

Светът е в задънена улица, защото либералната форма, която ни се струваше, че е базирана на демокрацията и равенството, изчерпа себе си. Тъй като тя се развиваше на основата на нашия егоизъм,  не доведе до нищо добро.

Както обикновено, егоизмът обърна нашите добри намерения в обратна посока. Баал а-Сулам пише, че нацистките, фашистките режими ще заменят демокрацията в Европа. Или ще направим завой към поправяне на човека, или европейските либерални режими ще се превърнат във фашистки. Виждаме колко близка е тази перспектива. Либералите не се вълнуват от нищо друго, освен от възможността да властват.

Демокрацията вече премина през пика на своя «разцвет», а заключителната форма на развитие на демокрацията е фашизмът, както пише Баал а-Сулам. Да се надяваме, че с разрушаването и дискредитирането на демокрацията ще  успеем да убедим света, че няма друга алтернатива за развитие, освен методиката на кабала, в противен случай той ще стигне до масово унищожение от електронна атака или ядрени бомби.

Ако либералите продължат да управляват света, в крайна сметка те ще го превърнат в един общ концлагер. А другия път е  целият свят да приеме методиката за обединение, разбирайки, че няма друг избор и всички да я изучават, за да разкрият и този, и висшия свят.

Всяко егоистично обединение завършва с крах. Такъв е резултатът от социалистическия експеримент и в отделните страни,  и в кибуците. Първо е необходимо да се поправи егоизма на човека, а след това може да се изгражда някакво общество, но само според степента на поправяне на човека.

Първият етап преди поправянето е осъзнаване на злото. То е резултат от страданията, но трябва да се обясни на човека защо страда. Това е като болест, защото, ако чувства болка, човекът отива на лекар, който да му постави диагноза. И тогава ще се появи начинът за лечение на болестта: избягване на унищожаването и достигане до по-добър, спокоен живот.

Човечеството няма недостиг на нищо, освен на добри отношения между хората. Задължение на всеки човек е да започне да се обединява с другите, дори против своето желание, за да се погрижи за бъдещето си. Ако се безпокоим за утрешния ден и не искаме да стигнем до тежка криза в най-близко време,  ние сме длъжни още днес да започнем да се учим  как да се сближим с хората.

От урока по статиятa на Баала-Сулам „Последното поколение“, 13.07.2018

[230230]

 

Епохата на „разочарованото поколение“

Живеем в епохата на «разочарованото поколение». Човекът вече се ражда с критично отношение към живота си. А старото поколение има свои причини да бъде недоволно от живота. Оказва се, че всички са недоволни. Кабала трябва само да обясни на хората, какво да  правят с това разочарование.

Виждаме, че младото поколение не се стреми твърде много към ценностите в този свят, а повече е привлечено от вътрешната, виртуална  връзка: чрез Zoom, WhatsApp и т.н. Въпреки, че тази връзка е егоистична, но тя е вече  в добра посока – към съединяване с другите. Затова новото поколение е по-близо до поправянето..

 Човекът няма накъде да избяга, светът разкрива днес това с цялата му очевидност.  Преминахме през епохата на капитализма в Америка и Европа, преминахме през опит уж за социализъм, както беше в Русия  и видяхме, че всички тези методи просто фалираха. Нямаме никакви надеждни основи за изграждане на човека и държавите, които да гарантират поне минимално нормално съществуване.

Светът стремително се приближава към криза. Тръмп ускорява развитието, като разрушава тенденциите от последните години, мислейки си, че може да се върне към капитализма, който е съществувал преди в Америка. А това е невъзможно, няма път назад.

Човечеството не вижда по какъв начин да се развива по-нататък. Никой няма ясна и сериозна програма. Бъдещето  е неясно. И в такива условия идва новото поколение, което дори не иска да мисли за неща като изграждане на държавата, политика. Те живеят в своя виртуален свят и не се интересуват какво става извън него.

Това е много ново състояние, ефективно за осъзнаване на злото и напредване към поправяне. Затова мисля, че в рамките на няколко години ние ще бъдем в нов свят. Най-важното е хората да разбрат, че трябва да престанат да променят света и да започнат да поправят човека. Решението е само в това.

 

От урока на тема „От безпомощност към вик към Твореца“, 08.08.2018

 

[231547]

Покой не е нужен

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

 

[226312]

Три постулата в кабала

Въпрос: Кои са трите основни закона в методиката на кабала?

Отговор: Първи постулат: съществува единна, висша сила в природата, която се нарича «Творец / Природа». Ние не ѝ преписваме никакви особени свойства, освен че е една обща сила, която включва в себе си абсолютно всичко, което съществува в творението.

Втори постулат: висшата сила е създала неживо, растително, животинско и човешко ниво в природата, които се управляват автоматично от нея, без каквато и да е възможност за свободна воля.

При това човек се нарича тази част от природата, която може осъзнато, самостоятелно да реагира на нейните сигнали. Човек на иврит е Адам (от думата «подобен»), т.е. подобен на Твореца.

Както в Твореца/във висшата сила съществува свобода на действие, така и в човека, който се е издигнал над своята природа, съществува възможност да постъпва самостоятелно, да действа над своята природа.

Трети постулат: в резултат на особени действия и упражнения всеки може да достигне до подобие с Твореца в това, че в него се появява свобода да действа така, както и Той.

От урока на руски език, 04.02.2018

[226802]

Познаването на природата води до познаване на нейния Създател

Природата ни е дадена от Твореца, заради това не е възможно да се прeправи, може само да  се изучи.Като се опитваме да изменим съществуващите в нея закони, ние само нанасяме вреда на себе си. Напротив, трябва щателно да спазваме законите на природата и да се отнасяме към тях като към даденост.

Невъзможно е да подчиним на себе си  Природата, с това само ще се разрушим, затова не си струва дори да опитваме. Човекът трябва да разбира, че живее в система от природни сили и да ги възприема като ангели – вечни, съвършени и с постоянни параметри, зададени свише.

Единствено на човека е дадена свобода на действие, но само с цел опознаване на цялата природа. Свободата на избора трябва да се използва, за да се присъединяваме към всяко действие и закон, към всеки елемент и правило,  което съществува в природата.

Само в това  на човека е предоставена свобода. В такава форма ние изучаваме цялата природа, всички нейни закони и взаимовръзки, цялата висша система. И когато  започнем да разбираме и да чувстваме природата, то според това можем да разберем и почувстваме нейния създател – Твореца, който се намира  вътре в системата на природата  и я напълва. Чрез постигане  системите на природата  ние ще стигнем до сливане с този, Който я е създал.

От урока по статията на Баал а Сулам „Мир“, 24.07.2018

 

[230575]

Езотерика

Въпрос:  Винаги съм се интересувала от езотерика, но сега разбрах за науката кабала и осъзнах, че съм я търсила през целия си живот. Как да обясним на интересуващите се от езотерика, че има нещо, което стои много по-високо и е по-реално?

Отговор: Работата е в това, че езотериката е егоистично учение, което на практика не говори за това, че човек трябва да се променя. Необходимо е да се съсредоточиш малко, да бъдеш добър в рамките на това, което си и за вас ще бъде добре, и за останалите ще е добре, ще започнете да се чувствате комфортно.

Науката кабала казва: не, трябва да изминеш  специален път, когато напълно ще се освободиш от своя  егоизъм  и той постепенно ще умре  в теб. Ти  се съгласяваш, ти го искаш, трябва да се увериш, че то се случва, да присъстваш при постепенното му изчезване, така че вместо него, в теб да се появи свойството   отдаване и любов.

Ето защо не бих казал, че кабала е езотерика или дори висша езотерика, тя е нещо противоположно. Може би на пръв поглед това не е видимо, защото на всички езотерици им се струва, че се променят, променя се тяхната природа,  придобиват душа. В това трябва да се убедим.

Не бих съветвал директно да се започне да се разпространя кабала на всички и всичко, тя не е за всеки. Направете го внимателно, предложете им нещо допълнително към това, което учат, отколкото да практикуват. Може би някой от тях ще се заинтересува. Нека просто да разберат, че има такова учение. То ще им помогне да се придвижат напред.

Въпрос: Вие против всякакъв натиск ли сте?

Отговор: Няма натиск в духовното. В никакъв случай не оказвайте натиск. Човек, който започва да усеща за какво говори кабала, сам пристъпва към нейното изучаване. И освен това, той вижда, че по друг начин не може. Само чрез вътрешния порив на сърцето.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 26.06.2018

 

[ 231692]

Четирите езика на системата на мирозданието

Езикът е средство за свързване на елементите на творението. Например, има език за компютърно програмиране.  Компютърът e набор от всякакви видове запаметяващи елементи, а как да бъдат свързани помежду си и в каква последователност, в каква взаимна връзка да се пускат, се нарича език.

На различните нива на развитие се изискват различни езици. Когато бях студент изучавахме езици за програмиране, които днес вече са забравени, никой не ги знае и не е чувал за тях. А днешните езици се адаптират съобразно съвременните задачи и съвременните компютри.

Съществува голямо разнообразие от езици. Един език е предназначен за игра на шах с компютър, друг за биологични изследвания, трети за поставяне на някакви въпроси и т.н. Тоест, езикът описва взаимодействието на елементите на системата.

Системата на мирозданието е една, но има четири нива: първо, второ, трето, четвърто. И всяко ниво има свой език, макар че всичко, което се извършва на едно от тях, е подобно на това, което става на другите нива, но в различни форми, в различни материи.

Независимо, че на всички нива действат едни и същи закони, то въплъщавайки се в нежива, растителна, животинска и човешка материя, те изглеждат съвсем различни. И естествено езикът, който ги описва, много силно се променя.

Например, във Вселената си взаимодействат неживи елементи на природата, безбройни по количество, но елементарни по качество. От друга страна, ако вземем човешкото общество, то в сравнение със звездите и галактиките е малко по количество, но най-висше по качество.

И затова езикът за описване на тяхното поведение и взаимодействие е различен.  Затова и съществуват четири езика за описване на правилното взаимодействие с природата.

Обаче в кабала всичките четири езика могат да бъдат приложени за всяко ниво:  най-нисшето и най-висшето,  просто ги употребяваме за описване на природата на всички нейни нива на размесване. Това е много интересно, защото например в компютърните програми е невъзможно така да се прави. Те имат напълно различни задачи, различни подходи, части от програми. А тук няма.

Кабалистът, който описва някаква система, прилага езика на кабала, след това преминава на езика на Танаха, след това на езика на законите (алахот), и накрая на езика на сказанията. Той може да използва всички абсолютно произволно в зависимост от това, как му е най-удобно да опише нещата.

И той има право на това, тъй като системата на мирозданието е устроена по комбинаторен признак. Тя цялата е усукана, комбинаторна, съединена, със сложен състав. Затова част от всяка система може да се опише с езика на нивото „човек” (това е най-високото ниво, нивото на кабалистичния език), а друга част, на нивото на най-простия език, езика на законите. И така нататък.

И ние работим така. Но когато изучаваме тази система, влизаме в нея, започваме да я усещаме, за нас няма значение какъв е езикът. Всеки от тях влиза в нас и става език на чувствата, на усещанията.

Ако трябва да предадем нещо на другите, по някакъв начин да се съхрани тази система, какво да се направи с нея, тогава се използва език, а вътре в мен езикът не ми е необходим. Или ако чета нещо, за мен не е важно на кой от четирите езика е, тъй като вътре в мен цялата информация се преобразува в езика на чувствата.

По този начин, четирите езика на кабала описват цялата система, но освен тях съществуват още 70 езика, защото тялото на всяко духовно явление или образ, или   обект, или мирозданието, се състои от 70 части.

Всички те включват 7 сфирот (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), всяка от които на свой ред се състои от 10 сфирот. Всичко: 7 по 10 = 70. Ако искаме да опишем нещо характерно за една от тези подсистеми, се оказва, че трябва да използваме някакъв специфичен език.

В кабала това практически не се използва, но трябва да знаем, че е възможно да се направи специален превод на определен език – алгоритъм, който ще бъде разбран само с това специфично малко звено в общата система на общата душа.

От урока на руски език, 24.07.2016

[198494]

Истина и лъжа от гледната точка на кабала

Въпрос: Когато вземат решения, хората разчитат на някакъв модел на света, който се е образувал в главата им. Всеки модел в някаква степен е лъжлив, защото отразява само определени свойства на действителността.

Бихме искали да разберем в каква част този модел е лъжлив и в каква е истински, макар и в процентно отношениие. Какво означава истина и лъжа по отношение на природата, на модела, в който ние я отразяваме?

Отговор: Кабала  разлежда две системи: висша (духовна) и нисша (материална).

Във висшата система всички интегрално сме свързани  един с друг, затова в нея не може да има никакви независими състояния.Това е идеалното ниво, така нареченият свят на Безкрайността, на съвършенството, на което  всички обекти от нашия свят, намирайки се на духовно стъпало, усещат своята пълна взаимна свързаност и съдба, постигат я и  затова правилно взаимодействат  по между си.

Това е идеалната система, в която всички нейни части се намират в много точна взаимно съгласувана връзка, която е описана в кабала.

Науката кабала говори за това, че в резултат на материалната еволюция, ние трябва да достигнем до тази система. Именно това ни очаква занапред. Или сами ще пожелаем да ускорим пътя на нейното разкриване в нас – в чувствата и в раума. Или на това ще ни научат ударите на съдбата – това, което виждаме сега. Така човечеството напредва.

Под съгласуваната, идеална висша система, се намира нашият свят, който се е образувал в   резултат на постепенна деградация и спускане на тази система по 125 стъпала  до  най-ниското   ниво –  това, на което днес  усещаме себе си, че  в него живем.

В този свят ние  се чувстваме абсолютно несвързани един с друг  с добри връзки, а ако  нещо  ни    свързва, то това е само  нашият  егоизъм. Всички наши усещания  са насочени само към използването на всичко  и  всички заради нашия личен интерес.

Естествено, истина ние можем да наречем само това, което съществува на висшето ниво. А това, което съществува на нашето ниво е абсолютна лъжа, защото всичко, което днес ни движи е личният егоизъм на всяко творение, който ни заслепява, отдалечава ни един от друг, заставя ни да се използваме един друг, доколкото е възможно.

Това и е „истина и лъжа” според кабала.

В нашия свят изобщо няма истина. Тя може да съществува само при хората, които постигат пълна взаимовръзка с природата, тоест с висшата система, която се опитват да разкрият в себе си. И тогава те се отнасят към всичко заобикалящо ги със съвсем   различни   стремежи: на дружба, любов, сътрудничество, взаимовръзки.

За това по принцип и се говори в Тора в оригиналната ѝ форма, макар че за съжаление, никой не го възприема на сериозно, а само на думи. В това е разликата между истина и лъжа.

Истина и лъжа не са субективните утвърждавания на човека, на когото нещо се струва истина, а друго лъжа.

Когато напълно съгласуваната система, обединената система на всички видове творения – нежива, растителна, животинска природа и човек се намират в хармонична взаимовръзка помежду си, – това се нарича истина, а абсолютно противоположното състояние  се нарича лъжа. А между тях има всички възможни степени – с малко повече истина, с малко повече лъжа.

 

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 08.12.2017

 

[220403]

Оплачете се на този, който ни е създал

Светът започва да чувства, че е стигнал да задънена улица. Изяснява се, че  няма никаква демокрация, либерализъм. До къде стигнахме заради това, че позволихме на средствата за масова инормация и олигархията свободно да безчинстват?

След десетки години те отново ще се съберат в Давос и ще провъзгласят:”Сега 99% от целия капитал се намира в 1% от населението и скоро  всичките 100% ще преминат в наши ръце. Всички останали могат да умрат от глад. Нас, разбира се ни е жал за тях, но какво да се прави, това е егоистичният път на развитие, – ако не ви харесва, оплачете се на Твореца.”

Богатите сами ще кажат: ”Вие искате промени, но това не е в нашите ръце. Ние не сме виновни, и ние сме такива егоисти, както всички. Вие на наше място бихте направили същото Всички пари са се натрупали при нас, защото желанието    за наслаждение така ни е задължило да действаме. Оплачете се на този, който ни е създал”. И тогава тези нещастници, у които не е останала нито трошичка, може да разберат, че трябва да се обърнат към Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 25.01.2018

 

[221013]

Може ли кабала да ни спаси от депресия?

Въпрос: Може ли силата на светлината, заложена в кабала да ме спасти от депресия?

Отговор: Ако вашата депресия съществува на физиологично ниво  поради недостиг на определени химически  вещества, то имате нужда от точно тези  химически добавки. Днес това явление се среща много често.

Но ако депресията произлиза от вътрешно неравновесие съм сигурен, че тя се напълва чрез кабала. Човекът преминава в нова система на равновесие. Той започва да уравновесява положителната и отрицателната система и така действа върху него.

Необходимо    му е правилно обкръжение, което да го поддържа и учител, който да  обяснява как да  се сдобие с правилно сливане на положителните и отрицателните свойства. Той трябва да слуша учителя  и да се опитва да изпълнява неговите препоръки.

Методиката на кабала издига човека над всички проблеми. Но кабала подчертава, че проблемите още ще съществуват и ще възникват   нови, за да  може човекът да ги уравновесява   с  дясната линия.

Въпрос: Излиза, че това е  чисто психологически проблем?

Отговор: Всички проблеми са психологически. Ако човекът постоянно получва заради себе си, той по принцип е ограничен и не може да се наслаждава.

Въпрос: Науката кабала предлага нова  форма на  наслаждение – отдаване. Ако  мисля постоянно за  другите и отдавам, то ще бъда ли щастлив?

Отговор: Състоянието на  наслаждение  от отдаване трябва и да се достигне. Но ако се появи такава възможност, тогава ти наистина ще си безкрайно щастлив, можеш да отдаваш колкото ти се иска и при това да се наслаждаваш. В този случай е правилна самата концепция за щастие, както при майката, която иска всичко да отдаде на детето.

Ако човекът се намира в правилна група, то от ваимното отдаване един на друг те започват  не само да усещат щастие и духовен подем, но и да разкриват между себе си Твореца.

.

От урока на руски  език, 17.12.2017

 

[223341]

Осъзнавам моето зло

Въпрос от Facebook: “ Аз никого не обичам и  ясно го разбирам. Още повече, и себе си не мога да търпя. Тежко ми е да живея с това. Вие пишете, че трябва да осъзная своето зло. Е, ето аз го осъзнавам – какво следва? „

Отговор:  По нататък  трябва да се издигна над него, да моля за поправяне. Нали  за това се е появило то.

На всяко стъпало кабалистът последователно преминава три състояния: осъзнаване на злото, откъсване от злото и привличане към доброто. Разбира се, първият етап добавя горчивина, тъй като  трябва да почувствам своето „падение” и вътрешно да му се възпротивя. А после започвам да работя над себе си, с помощта на групата, издърпвайки се от тази яма, от този затвор на егоизма.

Отново и отново се оказвам в неговите затвори, и всеки път другарите  трябва да ми дойдат на помощ, да ми спуснат въже. Да се изкача по него сам аз нямам сили, но мога здраво да се хвана  и те ще ме издърпат.

Затова, ако вече осъзнавам своето зло, то трява да разбера: време е да търся другари, както Йосиф, който блуждаейки   в полето казва: ”Своите братя  аз търся”

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

 

[223594]

 

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Събрание на приятелите

Въпрос: Спортната тренировка преминава под ръководството на треньор на футболното игрище или в спортната зала, учението се заключава в четене на учебници, слушане на лекции, записки. На какво се основава „семинарът“ в кабала – върху беседа на хората един с друг?

Отговор: Семинарът е построен върху беседа между хората, но тя се води на основата на особени текстове, написани от кабалисти. Всеки път се подбират откъси по определена тема, на основата на която се строи семинар.

Семинарът не е просто обсъждане, тъй като не е толкова важно, какво говорят хората. Ръководителят може дори да помоли всички да говорят едновременно, заедно. Има значение не това, какво ще кажат, а какво се случва в техните сърца: доколко искат да се включат в групата, за да ѝ отдават, да се съединят с другите и да разкрият Твореца. Тоест важни са не думите, а вътрешният стремеж на човека по отношение на десетката.

Има особен вид семинари, които се наричат „събрание на приятелите“. В него участват вече не десет, а голямо количество хора, сякаш много десетки се съединяват заедно. Да допуснем, в света има осем милиарда човека, тоест осем милиона десетки. Това също е един вид „семинар“, което повече прилича на събрание.

„Събранието на приятелите“ е по-общо действие, което се подчинява на същите закони, както и семинарът. На събранието на приятелите ние не влизаме в изяснения, а говорим за положителни неща: за нашите успехи в придвижването, за величието на приятелите, учителя, Твореца, величието на нашата цел, за нашия подем. Събранието на приятелите винаги се провежда в „дясната линия“, тоест без всякаква критика, за да се повдигне духа в групата.

Обикновено събранието на приятелите се води в голяма група, където има много хора, и всички десетки се съединяват заедно, в един кръг: седят заедно и се чувстват една десетка.

Въпрос: Каква е целта на подобно събрание?

Отговор: Съгласно науката кабала, няма нищо друго освен АВАЯ, тоест десет свойства. И затова всяко количество хора относително общия строеж винаги ще бъде като „десетка“.

Въпрос: Кое е най-важното условие на успешното събрание?

Отговор: Събранието ще бъде успешно, ако ние всички искаме да се чувстваме съединени. Но на подобни събрания не обсъждаме своите недостатъци или някаква тема, която може да ни раздели или скара. Всичко е насочено към усилване на величието на Твореца, групата.

Когато излизаме от такова събрание и сме изпълнени с усещане за величието на групата, науката кабала, учителя, Твореца и се чувстваме много щастливи, означава, че то е било успешно. И това не е „психологическа терапия“ – и ние наистина казваме истината, не си кривим душата.

Просто си помагаме един на друг да се издигнем за сметка на тази платформа, която служи на групата, като в асансьор за издигане на групата. Не е важно на какво ниво се намира човека, групата го издига.

Събранието на приятелите е асансьорът,  който може да ни издигне на „втория етаж“, на „третия етаж“, дори на покрива.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

От 885-та беседа за Новия живот, 20.07.2017

[214926]

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 1

Въпрос: С какво съвременните деца се различават от  предишните поколения?

Отговор: Съвременните деца се  различават със своята по-голяма готовност за осъзнаване на злото. Ако им разкажем за целите и мечтите, които  сме имали на тяхната възраст преди двадесет и повече години, те просто ще ни се изсмеят. Според тях такива наивни  мечти е трябвало да изчезнат преди милиарди години  заедно с динозаврите.

При съвременното  поколение има съвършено  различно възприемане за живота и всички стремежи са много по-различни от нашите.

Въпрос: Аз забелязвам по моите деца, че те са много развити и  знаят точно какво искат. Дори и в най-ранна възраст у тях се проявява много силно егоистично женание.

Отговор: При тях има по-малко объркване, отколкото сме имали ние. Ако ние бяхме възпитани чрез лозунги и в множество условности: как трябва да се държа, как може да се постъпя и как  не може – то при тях ги няма всичките тези комплекси. Те имат по-малко вътрешни ограничения.

И все пак, ще им се наложи да приемат нов път, за да победят своето зло начало, своя егоизъм. Иначе те просто няма да могат да оживеят, светът и сега се намира под заплаха от ядрена война и унищожение, а с времето ще става  само по-лошо. Затова е необходимо да им предадем както   в чувствата, така и   в научна форма, че  всички   ще се наложи да преминем на нов етап на развитие, който е над нашия егоизъм.

Ние не можем повече да използваме нашия егоизъм, тъй като той вече ни е довел до безизходица във всички области на живота. Ако продължаваме с него, ще затъваме в проблеми все повече и повече. Затова ние можем да разрушим всичко създадено от нас и да започнем отново,  както преди милиони години.

Въпрос: Как родителите могат да  водят  своите  деца до живот над егоизма,  ако и едните, и другите са  егоисти?

Отговор: Това е много правилен извод: преди всичко трябва да се възпитават родителите.     Ако родителите не получат правилно  възпитание,  те нямат никакви  шансове правилно да  възпитават децата си.

Затова отначало трябва да  се възпитават родителите, които  в действителност ще се грижат за децата. А родителите са готови на всичко  заради децата си, затова да се надяваме, че и самите те ще могат да преминат през етап на ново  образование и ще преведат по  него  своите деца.

Следва  продължение…

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 2

От 933-а  беседа за  новия живот, 14.12.2017

 

[219613]

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Въпрос: Ако природата се грижи за нас както майката за децата си,  трябва ли да ни защитава и пази от всички неприятности?

Отговор: Зародишът в майката се развива под управлението на действащите в него сили, сто процента зависейки от висшата система. Тази система има цел да го отгледа и доведе до раждане.

В майчината система действат противоположни сили, защото всичко се ражда от взаимодействието на две сили – положителната и отрицателната. Затова има системи за поглъщане и отделяне на вещества и всички те се контролират от тялото на майката, което има пълна власт над тялото на ембриона.

На нас ни се струва, че зародишът усеща от майката само добро. В действителност на него му действат противоположни сили – строги, мощни, борещи се една с друга. Едната сила заставя зародиша да се разширява и расте, а другата го притиска и свива. Това е буквално като дишането, вдишване и издишване, или биенето на сърцето.

Има множество невидими за нас действия, но развитието винаги върви за сметка на две противоположни сили: плюс и минус. Материалът се намира между тях, като под кръстосан огън. Животът на зародиша не е толкова безоблачен, както на нас ни се струва, а съвсем не е лесен. Той инстинктивно се съпротивлява и съгласява с майката, изпълнявайки множество действия. Той води истинска война, за да получи правилните сили и да изхвърли от себе си всички чужди елементи. Зародишът извършва голяма работа по изясняване, поглъщане и отделяне. Не бива да мислим, че той девет месеца нищо не прави и расте пасивно, а майката върши всичко за него.

Всеки ден той извършва огромна работа под въздействието на противоположни сили, докато не изваят от него нужната външна и вътрешна форма и го подготвят за раждането.

Зародишът преминава в майката пълна подготовка, така че роден, вече не се нуждае от нищо, освен от външна енергия, храна и напълване на клетките с памет. Всъщност, в него вече има всичко необходимо, завоювано от него в нелеката борба – и на страната на майката, и против нея. Той има силата на екрана и съкращението, работата по изясняването и синтеза. Това е истинска вътрешна война, без която зародишът не може да расте.

Всъщност, зародишът чувства всичко. След първите три дни на „абсорбция на семето“ и последващите четиресет дни на формиране на плода, той вече става човек, който поглъща и обработва информация. Това вече не е просто натрупване на клетки, а човек.

Дори все още намирайки се в майката, в особена комуникация с нея, той абсорбира чрез нея и не чрез нея информация от външната среда. Когато излиза и се ражда, започва да усеща външния свят. Това вече е нова степен на съществуване.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

От 818- та беседа за новия живот, 26.01.2017

[204595]