Entries in the 'Блог на Рав Михаел Лайтман' Категория

Насекомите, нашите мисли и хармонията

Реплика: Продължава масовото измиране на насекомите. Тяхното намаляване може да доведе до катастрофален колапс, така казват учените. В продължение на две десетилетия са изчезнали повече от 40% от видовете. Отивайки си, те ще вземат със себе си и другите животни.

След тях ще пострадат птиците, влечугите, амфибиите, рибите и разбира се, човека. Ще се увеличи броят на хлебарките, мухите – това  пишат.

Отговор: Земята постепенно умира.

Реплика: Пчелите изчезват. Казват, че това е основанието, че ще стане лошо.

Отговор: Разбира се. Защото пчелите са необходими в процеса на размножаването на растителния свят. Това е проблем!

Въпрос:  Може ли е да бъде спряно с научни методи, както сега се опитват да го правят?

Отговор: Не, не може да се направи така. По никакъв начин. Да се направят изкуствени пчели?..

Въпрос:  Тоест,  вие не вярвате в системата „пчели – роботи”?

Отговор:  Аз не вярвам в никакви изобретения на човека, в които се инвестират милиарди. Аз не вярвам, че те могат да помогнат да се спре моралното падение на човечеството, падението на човечеството в неговите отношенията един към друг, да помогнат на човечеството да оцелее. Човечеството върви към състояние, когато  само ще се погребе.

Всички тези научни изобретения, напротив, ни объркват. Ако ги нямаше, отдавна щяхме да си зададем въпроса: „Какво да правим?!”

Въпрос: Тоест, те ни дават надежда?

Отговор: Да. Преминаваме през всичко това в науката, вярвайки, че ако вложим милиарди долари, всичко ще бъде наред, че ще измислят всичко за нас и ние ще продължим да почиваме върху лаврите. Няма да се получи.

Ние трябва да разберем, че само промяната ни към света, към себе си, между нас ще направи света интегрален и ще възстанови всичко, което е необходимо за правилното интегрално развитие на природата. Природата е затворена система и ако в тази система нарушаваме нейната интегралност, никой няма да я запълни.

Въпрос: Дори ако я нарушаваме с мисли, не само с действия?

Отговор: Разбира се! Но работата е в това, че ние още се надяваме, ще мислим: „Ще изградим оранжерии. Една оранжерия може да замени милион хектара земя. И всичко ще бъде нормално. В оранжерията нищо не трябва, ще ги опрашваме, нещо ще направим“.

Реплика: Такива предложения, между другото, има…

Отговор: Да, разбира се, аз ги разбирам. Но няма да се получи! Природата действа много мъдро. Тя трябва да ни доведе до определено състояние – за да се променим. Ние да се променим! Не просто да поправим това, което сме развалили, ние трябва да се променим! А не искаме.

Ние правим всичко, продължаваме да се разселваме по целия свят, опитваме се да покорим природата, опитваме се по някакъв начин да напълним егоизма си и в крайна сметка никой не е щастлив.

Реплика: Цялото човечество уважава учените, нобеловите лауреати, професорите, които правят различни изследвания, изобретяват нещо. Но когато говоря с вас, имам усещането, че те са като деца. Не разбират най-важното.

Отговор: Приветствам науката само във вида, в който ни позволява да видим интегралността на природата, където всичко е затворено, всичко е взаимно зависимо. Усещането на интегралността, на хармонията на природата е много важно за човека. Изхождайки от това, той сам започва да се стреми към хармония, към интегралност.

Затова е необходимо да се говори, тези постижения, тези изводи трябва да вземем от науката, и по такъв начин да ги въведем в човешкото общество. Всички останали научни постижения в крайна сметка няма да донесат на човека никакво щастие.

Реплика: И всички изводи, които по научен път могат да ни доведат до нещо, са несъстоятелни?

Отговор: Към нищо! Само към нещастие, което все пак ще те доведе до състояние, когато ще бъдеш принуден да се промениш.

Въпрос: Какво да се прави, за да не изчезнат насекомите, за да бъде нормална екологията.

Отговор: Трябва само да се обясни на човека, че той е интегрално същество и е задължен да се приведе към правилно взаимодействие с природата. И тогава ще видим, както се говори в Библията, че всичко, абсолютно всички животни, растения, нежива природа ще стигнат до хармония, след човека. „И ще живее мирно вълкът с агнето, и малкото дете ще ги храни”.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”. 12.03.2019

[246228]

Как да управляваме съвременните роби?

Реплика: В своето  време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и  в наше време  по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.

Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят,  или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.

Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие ​​да бъдете свързващият елемент на всички служители.

Реплика:  Вторият принцип: обръщайте внимание на характера,  а не само на уменията.

Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.

Отговор: В първия случай  работникът  ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива.  А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.

Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто  купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.

Реплика: Следващият  принцип:  помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.

Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.

Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.

Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи  по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.

Реплика:  Следващият  принцип:  накарайте робите да ви обичат.

Отговор:  Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува  с пари, се купува  с  любов.

Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.

Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?

Отговор:  Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е  роб,  както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.

Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната  работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят  за това.

Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: „Този, който купува роб, придобива господар.“

Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.

Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.

Реплика:  Античният „топ мениджър“ добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.

Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.

От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват  тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка  е най-оптималната форма.

Отговор:  Да.  Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.

Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.

Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.

Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният  роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.

Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало.  Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той  е същият,  като тях.

Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат,  гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото,  отнасят се към  тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че  по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.

Реплика:  Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата,  зависи само от вас.

Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А „топ мениджърът“, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.

Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.

Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.

Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават,  какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.

Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел,  дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.

Може  дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова,  е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.

Реплика: Тоест,  необходимо е  разделение: в работата – строгост, дисциплина,  а в  личните отношения …

Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.

Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.

Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не  иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.

Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така,  както господарят към роба, и робът към господаря,  и тогава и на двамата ни е добре.

Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.

Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.

Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да  не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?

Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя  много трудна.

Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип,  – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018

[243540]

Новите забавления – стаи на гнева

Коментар: В Израел се появи ново забавление – отвориха стаи на гнева. “Тук можете да направите всичко, което родителите са ви забранявали като дете ”, казват организаторите.

Посетители не липсват. Представители на всички сфери на живота идват да изпускат парата – от уважавани адвокати до влюбени двойки. Тоест идва човек, взема кошница като в супермаркета, слага в нея всички предмети, влиза в специална стая и започва да ги чупи, докато не освободи „парата“.

Отговор: Смятам, че това  разбира се, е варварство. Това е абсолютно неприемливо, особено в еврейския народ. И между другото, е забранено от религията. Забранено е да се унищожава нещо, създадено от човека или природата, ако не е животозастрашаващо.

Освен това не мисля, че по този начин човек се възпитава на добро поведение и качества. Не мисля, че така изпуска парата. Напротив, той натрупва следващата порция гняв в себе си, която ще се наложи да изпусне неизвестно къде и как. Аз не бих позволил да се прави това.

Човек още повече трупа в себе си гняв, напрежение, противоречие. Няма как да се справи с тях. Проверявано е столетия наред. Хората, които се завръщат от война, където се убиват взаимно, внасят много лоши свойства в своя народ. Нищо хубаво няма в това. След това отнема години, за да се възстановяват.

Въпрос: Има ли гнева вътрешен духовен корен?

Отговор: Много лош.

Въпрос: А как да работим с него?

Отговор: Само с любов. Но не като разбиваме съдове.

Въпрос: А как да работим с любов към гнева?

Отговор: С музика, общуване, това е нещо съвсем различно от размахването на пръчка и  разбиването на саксии.

Въпрос: Ако вместо стая на гнева е възможно да се създаде нещо, което да преобразува гнева в любов, какво бихте отворили? Как бихте нарекли тази стая?

Отговор: Бих ги завел в парна баня с добър теляк, който добре да ги „нашиба с клонки“  и да изпусне от тях парата. Да ги накара да плуват в студен басейн, а след това отново в парната баня и така няколко пъти. С добър масаж. „Машинният валяк“  да се разходи добре по тях и да изпусне цялата тази натрупана „пара“. Би било добре както за тялото, така и за душата.

Щях да ги намачкам така, че след сауната и масажа, след студени, горещи, контрастни душове, да се наспят добре и от това напрежението в тях би спаднало. Това първо.

Второ – нужно е общуване от друг тип. Аз бих провел с тях няколко добри сеанса: как да не се въздържат, а напротив, как да се уверят, че всички проблеми в теб се съчетават в правилната форма – така, че да не се уморяваш от тях, да не се страхуваш да ги чуеш и приемеш, така че да се отнасяш към тях отвисоко, като дете, което разказва на майка си какво се е случило с него в училище. Необходимо е да се обучават такива „малки деца“.

Забележка: Това е хитростта на живота, която всеки иска, от млад до стар …

Отговор: Да. Но вижте какво правим?! – Позволяваме на техните детински, жестоки, животински инстинкти да тържествуват.

Човек може да се защитава не когато нещо го сполети, а той стои под него и се защитава, а когато се издигне над проблема.

Трябва да разберем откъде идват всички страдания, защо идват. Да направим така, че проблемите да не ни застигат. Това не е нужно.

И какво можем да направим,  когато ни сполетят, да знаем как да ги използваме правилно? Както в бойните изкуства – когато използваш силата на врага, за да я обърнеш срещу него.

Въпрос: Тогава защо ни сполетяват негативни събития и емоции, които предизвикват гняв?

Отговор: За да можем да ги превърнем в положителни. Това е всичко. В противен случай няма никакъв смисъл от тях. Само по този начин можем да стигнем до положителното – ако можем да превърнем негативното в положително. И трябва да го умеем, да се научим на това. А всичко започва с парна баня.

 

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 02/03/2019

[244197]

Времето в духовното и в материалното

Въпрос: Какво представлява времето в материален и в духовен аспект?

Отговор: Всичко произлиза от корена и неговите следствия. В духовното времето не е това, което тиктака. Това са действията, които са необходими за промяна на определен параметър в душата. Ако този параметър не се е променил, то времето не е изминало.

А ако се е променил, тогава в зависимост от честотата на промените можем да говорим за време. Тоест, времето като такова не съществува, то се определя от самият обект, който се променя. Честотата на промените в обекта определя времето.

Въпрос: Тоест, ако ние не се променяме,  времето в духовното не преминава?

Отговор: Не в духовното, а в теб. Ако човек не се променя, това означава, че не живее. С други думи, той съществува само в биологичното си тяло и всичко се измерва според биологичното време.

В духовното това не се нарича живот. Духовният живот не е броя промени за единица време, а количеството на промените, които са самото време.

 

От урока на руски език, 30.12.2018

 

[243042]

Абсолютната любов или как да намерим сродна душа

Забележка: От гледна точка на науката любовта, която човек изпитва към другия, е просто химически процес, който се случва в тялото му.

Отговор: Разбира се, всичко това са химически процеси.

Въпрос:  А какво е любовта от гледна точка на кабала?

Отговор: Това е любов на друго ниво. Но в крайна сметка тя се реализира в нас в същите физически и химически процеси. Само в кабала тя се изучава от нейния най-висшия  източник, откъдето се проявява.

Всъщност, всичко се определя от това, което се нарича,  родственост на душата. Тоест, доколко нашите души, нашите духовни компоненти, са в близко състояние едни към други в общата система на всички души в света. В съответствие с  това ние се привличаме и намираме един друг.

Струва ни се, че това е случаят, че това са някакви обстоятелства – нищо подобно, няма случайности  в света! Само най-висшият корен ни води към някакво движение един към друг. Той ни задължава да обръщаме внимание един на друг и да се сближаваме. А на какво ниво да се сближаваме, в какъв смисъл да се сближим, това вече зависи от качеството на нашите духовни корени.

Въпрос: Как се случва духовното сближаване?

Отговор: Човекът в нашия свят не знае това. Ние, както казваме, „се помирисваме“ един друг, изучаваме се един друг. Струва ни се, че си подхождаме или не. Струва ни се, че обстоятелствата ни водят до това и всички казват: „Вие толкова си приличате, подобни сте ” и така нататък. Всичко това е светът на куклите, светът на играта. А всъщност всичко определят именно духовните сили, духовните корени.

Въпрос: Как да стигнем до намирането на духовен партньор?

Отговор: Хората не да могат. Хората не го разбират. Ние изучаваме това в науката  кабала и разбираме, как работи. Но в нашия свят все още не можем да го реализираме.

Въпрос: Любовта родството  на душите ли е?

Отговор: Любовта е привличане на сродни души. Но това е духовна, идеална любов.

Въпрос: Какво е „сродна  душа”?

Отговор:  Сродните души са тези, които са много тясно свързани в духовния свят.

Има обща душа. В нея има много, милиарди частни души, които съжителстват една с друга във всякакви комбинации. Тяхната комбинаторика определя сближаването, разделянето, движението, включително физическото, в крайна сметка, цялото това брауново движение между нас в нашия свят.

Въпрос: Тоест, името „втората ми половина“ означава  сродна душа?

Отговор: Това е идеалният случай.

Въпрос: Какво е страданието на любовта?

Отговор: Страданието на любовта в нашия свят е чисто егоистично страдание от това, че имам нужда от напълване, а не мога да го намеря. –„Къде е втората ми половина, която може да ме напълни?” Това е също както:  „Къде е моят обяд, който искам да изям, който ми се полага?“ Абсолютно същото. Същото е и със секса, и с всички останали напълвания .

Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът на взаимоотношенията в любовта от гледна точка на кабала?

Отговор: Това е взаимно разбирателство, стремеж към обща цел, в която се обединяваме в едно цяло. Но само в  общата цел.

Въпрос: Може ли тази цел да бъде всякаква?

Отговор: Не. Само духовна цел! А духовната цел е обединението на нашите души. Както пише великият английски поет Чосър: „Да достигнем до сливането на душите в сплитането  на телата ни”.  Тоест, той се  е смял над това, което искаме.

Въпрос:  Какво е „страданието на любовта“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Страданието на любовта е, когато искам да намеря своята половина, в това число всички останали души в света, за да достигна до духовна връзка между нас, когато отдавам всичко и чрез тях отдавам на Твореца.  Това се нарича истинска любов. Вечна.

Въпрос:  Може ли да има разделяния между  сродните души, прекъсване на връзката? Защо се случват?

Отговор: Не съм виждал такива последствия в нашия свят. Все още сме в състояние, в което нашият свят е разрушен и той просто започва своето приближаване  към духовния,  поправения свят.

Надявам се, че определено ще бъдем в него, но въпросът е кога. Ще стигнем до състояние, в което едновременно ще изпълняваме действия в нашия свят въз основа на духовни действия. И тогава ще се влюбим в душата и ще свържем „душа с душа“, както се казва. Тогава всички ще съществуват по този начин.

Не мога да си представя, че при това е възможно да има раздяла.

Въпрос: Тогава няма ли да има раздяла?

Отговор: Не. Това е вечната любов!

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.02.2019

[242557]

Какво да сложим на ешафода?

Реплика: Известният ирански фотограф Ибрахим Нарузи ходи на смъртни наказания, но снима не тях, а тълпата зрители. Тези лица трябва да се видят. Гледаш ги и оставаш с впечатление, че героите на снимките се намират на концерт на световноизвестна поп-звезда.

Жени, деца, възрастни хора, снимат видео, правят снимки, никой практически не затваря очи, само няколко. Фотографът казва: „Аз правя тези снимки с надеждата, че такива събития някога ще станат рядкост“.

Във всеки случай, гледаш  тези хора и се ужасяваш…

Отговор: Човечеството не се е променило. Смъртни наказания е имало винаги, във всички времена, в цялото човечество, с изключение на еврейския народ, при който смъртни присъди практически не е имало. Това се случвало на централния площад, на пазарния площад, когато трубадурите свиквали народа на такова представление и всички тичали да гледат.

Реплика: Някого бесят, замерват с камъни…

Отговор: Освен това и изгарят. На всеки давали възможност да сложи дърво в този огън. Така е живяло човечество, изобщо не се е променило.

Реплика: Какво има в човека, че това му доставя удоволствие?

Отговор: Егоизъм. Егоизмът се наслаждава, че убива своя съперник. Автоматично: колкото по-зле за другите, толкова по-добре за мен. Това е егоистичното свойство.

Реплика: Това толкова ясно се вижда по хората, които наблюдават екзекуция! Толкова е страшно да го гледаш!

Отговор: И жените, и децата… Тоест ти виждаш, че нито един съчувстващ не може да има там. Просто има хора, които не могат да гледат как физиологично се отрязва глава или нещо се прави.

Въпрос: Когато вие говорите, аз разбирам всичко, но нима нищо не може да се направи? Нека да бъде така ли?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш.

Въпрос: Човекът ще се промени или не?

Отговор: Ето за това говорим през цялото време: необходимо е превъзпитание на човека. Но как ще протече, зависи от нас. Така че, във всеки проблем в света, който възниква някъде, в крайна сметка сме виновни ние – евреите.

Няма къде да ходиш, трябва да се обяснява на евреите, трябва да се говори, за да разберат  хората  какво става. За да не изваждат от контекста само фрази, а да разбират същността, смисъла и по какъв начин да се поправи. Евреите са тази закваска в човешката история, която трябва да промени цялата история.

Реплика: Имам тихото усещане, че вие можете да сведете всички новини до евреите.

Отговор:  Вече няма никакви новини в света! Откъде идват всички тези новини? От нашето общо егоистично развитие, което спешно се нуждае от промяна.

Въпрос: Каква е връзката на тези, гледащи екзекуции  ирански жени и деца с евреите?..

Отговор: Нима те са виновни, че са такива? И екзекуторите, и тези, които гледат тези екзекуции, и самите осъдени на смърт – всички са нещастни. Те се управляват от егоизма в различна степен, на различни нива, които още не сме успели да поправим и които ние – евреите – трябва да поправим.

Затова е естествено, че има огромна и все по-нарастваща ненавист към нас. По принцип, на този ешафод трябва да сложим всички наши мисли, всички наши удобства, всичко, което не  е насочено към всеобщото поправяне.

Въпрос: Тоест, това да подложим на екзекуция?

Отговор: Да. Трябва да режем всичко, което не се отнася до поправянето на човечеството. И на първо място – в еврейския народ.

Въпрос: Той трябва да насочи всичко от себе си към другите?

Отговор: Не към другите, а към възпитание на другите. На никого в света не трябва нищо повече, освен правилно съединение. Това е огромен проблем, това е психологически преврат – невъзможно действие, но него трябва да го правим. А природата ще помогне. Тя е готова за това. Ние виждаме как всичко се случва в света, всичко се нуждае от обединение, от интеграция.

Реплика: Вие говорите това, но нормалния, логично мислещ и  нелогично мислещ човек разбира, че е невъзможно. Аз направо ви го казвам – невъзможно е.

Отговор:  Невъзможно е. Но в природата има положителна сила – силата на любовта, силата на взаимната връзка, тя съществува. Само ако се опитваме  да я извлечем, да я приближим към нас,  тя ще се откъсне и ще властва в нашия свят.

Въпрос: Вие на това ли се надявате?

Отговор: Не е надежда! Аз просто зная, че действа по този начин. И не единичните случаи на кабалистите в нашия свят, които по този начин  правят пробив в усещането за висшата сила, а именно нашето общо усилие, то може да го направи. Така трябва да действаме.

Въпрос: Тоест вие мислите, че ако  се включат масите или поне някаква маса хора,  ще настъпи коренна промяна?

Отговор: Именно по такъв начин в наше време може да има спасение и за целия свят, и за тези единици, които желаят да разкрият Висшия свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 19.03.2019

[245176]

Заместващо сърце

Израелски учени първи успяха да принтират на 3D-принтер модел на живо сърце от човешки клетки. Техният пробив обещава необятни възможности в трасплантологията.

В същото време това не изненадва никого. Ние вече разбираме, че тялото ни се състои от резервни части, които могат да бъдат заменяни, ако са налице необходимите технологии. Сърцето, което всъщност е помпа, също не прави изключение.

Неотдавна, през 60-те години на миналия век, хората не можеха да си представят как човек би могъл да живее с чуждо сърце. Е, това да е друг орган, но сърцето изглеждаше нещо по-голямо, свещено, незаменимо.

Време е да се сбогуваме с остатъците от илюзиите. Няма нищо незаменимо в човешкото тяло. Всичко може да се принтира. С течение на времето медицинският преглед ще се превърне в автоматизирана техническа проверка на биомеханизма след определен „пробег“. Ние ще възприемаме тялото си като машина, нищо повече. Но това няма да ни задоволи.

Науката все по-ясно изтънява линията, зад която не може да пристъпи с традиционните методи. Можем да принтираме живо сърце, основно да ремонтираме тялото си, но не можем да намерим Човек в него. Всъщност ние търсим себе си, нашата все още нереализирана същност – и засега поставяме кръсчета върху отхвърлените варианти. Това не е лошо. В крайна сметка ще разберем къде в нас има възможност за истински пробив нагоре.

Днес ние все още променяме инструментите: вместо изкуствени и трансплантирани органи, ще имаме органи от собствените си тъкани, идеално съответстващи и не предизвикващи отхвърляне. По същия начин, чукът, отвертката и клещите родиха своите по-мощни и точни аналози, аритмометъра отстъпи място на калкулатора, а той – на компютъра.

Но утре ще се замислим: какво означава да бъдеш човек? Каква е същността на човека – отделен от тялото, извън връзката си с него? Всъщност, всички наши желания и нужди – физически и социални – се определят чрез генетиката и психологията, наследствено и чрез околната среда. Всичко може да бъде изключено, свързано, заменено… Но не може ли човек да бъде нещо повече от сложен механизъм?!

Ако сме достатъчно честни със себе си,  няма да намерим отговор – докато не се обърнем към науката за Кабала. В нея всички наши свойства и желания отдавна са „разпределени по рафтовете“: храна, секс, семейство, пари, чест, слава, знание… Всички те са изчислими и предсказуеми. Има само една „искра“ от по-висшата степен на развитие, наистина нематериална, необвързана със свойствата на тялото. Желание, което води до това, което се нарича в Кабала „Човек“, „Адам“.

То изобщо не се „побира“ в нашата смъртна черупка и изобщо няма никаква връзка с нея. Това е съвсем различен свят. И за да установим връзка с него е необходим наистина специален импулс, зародиш на качествено ново ниво.

И той не може да се замени с нищо. Тук трансплантолозите и психолозите са безсилни. Автентичният Човек не живее в тялото, не е в тялото, а по-горе – в единството и хармонията на всички хора и на цялата Природа. За да се издигнем на това ниво ние създаваме “духовен принтер”, който ни принтира нов орган, придава ни ново възприятие. Това не е сърцето, създадено от клетките на нашето тяло, това е добавка, която променя всичко. От нивото на механизъм ние се издигаме до нивото, която го управлява.

Неговата същност е във взаимното отдаване, в интегралността. Върху нея действат други закони и те също могат и трябва да бъдат изследвани. Там ние не съществуваме под формата на протеинова материя, а се намираме в действието, в процес, който няма край. В крайна сметка това, което остава, не е в нас, а в това, което е между нас.

Там сме истински свободни, не сме ограничени от своите желания, а властваме над тях. И понятието „сърце“ там придобива различна форма. То също може да бъде „принитирано“ според моделите на Природата, да я уподоби. Но това ще бъде напълно различен „печат“ – отпечатък на съвършенството и вечността в Човека.

[245447]

 

Тайната плацебо

Реплика: Повечето лекари не приемат плацебо  сериозно …

Отговор: Те просто казват: „Да, помага. Има психологическа съставка във всяко лекарство при работата с пациента.“ Защо не искат да го подчертаят? Защото ще ги накара правилно да лекуват пациента.

 „Приятелю, защо се чувстваш така? Нещо не е наред. И наистина не е. Кръвното налягане? Нямаш никакво кръвно налягане. Дай да те подържа за ръката, виж, всичко се успокоява.“  И така нататък. Разбирате ли колко  енергия  изисква това?!

А така – химия и толкова. 10, 20, 30 милиграма, два пъти на ден преди сън – готово, бъди здрав! И 100 пациента на смяна.

Този психологически компонент е много важен, защото човекът е човек, а не просто химическа машина, в която си добавил няколко милиграма от нещо и тя вече е готова, поправена.

Смятам, че паралелно с нашите лекари се нуждаем от други лекари. Наречете ги психолози. Но това дори не е психолог, това е действително лекар за излекуването на човека. Не на организма, а на човека.

Въпрос: И тогава, както казвате, настъпва равновесие и болестта си отива?

Отговор: Да. Аз съм сигурен, че 99% от нашите лекарства не лекуват нищо, те не са необходими. Ако правилно ме подкрепят, то практически всички мои функции могат да бъдат балансирани, с помощта на правилното отношение към мен и на моето към света, ако ме научат на това.

„Mens sana in corpore sano“, тоест, „в здраво тяло – здрав дух“.

Как може да се постигне това? Ако търсим правилното съединяване между нас в малки групи. Когато човекът е в равновесие с другите хора, то естествено тялото му като следващо, по-ниско ниво на неговата природа ще реагира и той ще се излекува. Несъмнено!

Но за това са ни необходими обучени специалисти. Тук лекарите няма да ни помогнат.

Въпрос: Вие вярвате ли, че това работи и по принцип може да се излекуваме?

Отговор: Да. В това няма никакво съмнение! Но това е проблемът. Както се казва: „Няма връщане в пещерата – прекалено много сме.“ Така че ние ще тръгнем по друг път – чрез Кабала.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.11.2018″, 27.11.2018

 

[242785]

Прогрес или регрес?

Забележка: В земен план, човечеството никога не е живяло толкова добре, колкото сега. Ако в началото на ХХ век от „испанския грип“ загинаха 100 милиона души, почти 5% от световното население, сега това е невъзможно. Казвате обаче, че нашето време е по-лошо от миналото.

Отговор: Това, през което човечеството премина през последните 100 години, не може да се сравни с никакъв друг период. Всъщност преди 100 години хората бяха зависими от реколтата. Днес това не е така. Те зависеха от енергийните ресурси, петрола, керосина: „Как ще отопляваме домовете си, как ще ги осветим?“

Хората са живели доста примитивно, дори преди 100 години. Америка преживя голямата депресия, преживяхме Първата и Втората световни войни. А след това имаше период на развитие и през последните 50 години направихме голям скок.

Но от 80-та година, цялото това развитие е в упадък, с изключение на медиите и комуникациите. Човечеството започна постепенно да отстъпва от позициите си и днес ние не се намираме в устрем напред, както в онези години, а напротив, в регресия.

От урока на руски език, 13.01.2019

[243949]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.44

Защо не си молил?

Спомням си, когато бяхме с него в гората Бен Шемен и аз бях  много ядосан за нещо, на всичко по света! И започнах да говоря, без да се сдържам, че всичко наоколо е лошо, и всички са лоши, и аз не напредвам, и всички сили се губят напразно…

РАБАШ не ме прекъсваше, гледаше ме, слушаше и когато спрях, изведнъж каза: „А защо не си молил?”

Той ме порази. Изведнъж разбрах, че съм бил изпълнен с този гняв и не съм молил, а съм изисквал всичко около мен да се промени.  Всичко, но не и аз.

„Защо не си молил?” – това за него беше толкова естествен въпрос. Защо човек не моли за поправяне? Не на всички наоколо, а на  себе си? На своя егоизъм, който го изяжда? Крещи, възмущава се… и не моли. И не разбира, че именно в това е цялата работа. В това да почувства, че врагът е в теб и само с него трябва да се бориш. И в същото време, че „няма никой, освен Него”, и само обръщението към Твореца е ефективно. Но молбата трябва да бъде от сърцето, не както е написано, не с молитва, научена по книжка, не, а от разбитото сърце.

Аз видях как го правеше РАБАШ. Правеше го през цялото време.

Следва продължение…

[244505]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.40

Кафееното зърно

В това свое решение се държиш известно време, промиваш се с мисли за това, че всичко в нашия свят – са клони на духовните корени, но те вече се отнасят към егоистичното желание. Затова трябва изцяло да ги отрежеш в Песах…

И „режеш” – седиш, сортираш кафеени зърна, купихме кафето зелено, първо го сортирахме, гледахме да няма никакви недостатъци, буболечки, едва тогава го печахме, мелехме и след това го пиехме. И ето, сортираш тези зърна, сортираш… и изведнъж разбираш, че повече не можеш.

Помня, че по време на това сортиране аз се „счупих”. Паднах на облегалката на стола, гледах с омраза планината от непроверени зърна, пуших една след друга цигари и мислех: „Е, това е някаква глупост, глупост!..”

И тук дойде РАБАШ, седна срещу мен, взе в ръката си едно зърно, вдигна го на нивото очите си и каза: „Аз седя и проверявам зърна, ето тези малки зрънца кафе. Аз ги проверявам много внимателно, много!… Искам те да бъдат чисти и хубави, за да може кафето, което ще получим от тях, да го изпият моите другари, – остави зърното настрана, взе друго, – А това зрънце проверявам за моя учител, – каза той и ме погледна. – Моят учител много обича кафе. Правя го за него”

Това беше много трудно учение, много! Какво почувствах? Срам. В мен всичко отвътре гореше! А РАБАШ стана и си отиде.

Аз се притиснах до зърната. Думите на РАБАШ звучаха в мен, всяка дума.

Но това продължи само няколко минути.

Шокът премина  и аз отново не можех да се принудя да продължа!

Почувствах неземни препятствия.

Ако ми беше казал същото, когато току-що бях пристигнал в страната:  „Сортирай кафе и ще получиш пари за това ”,  –  бих се съгласил и бих го правил правилно и добре.

А тук – за да служиш на Учителя, когото смятам за велик, за най-великия! Седя и не мога да мръдна от мястото си.

И разбирам, че тук вече се включват неземни препятствия.

Следва продължение…

[244232]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.10

Рабаш иска да говори с теб

Аз започнах да уча през зимата, а след два – три месеца, близо до Песах, Гилел ми каза: „Михаел, РАБАШ иска да поговори с теб насаме”.

Аз не се въодушевих много, напълно ме устройваше обучението при Гилел, то беше за мен. Но Гилел така странно ме погледна, че разбрах – трябва да отида при РАБАШ.

РАБАШ ме извика в кабинета си, седна срещу мен, отвори книгата и започна да учи с мен „Предисловие към книга Зоар”/1/.

Аз и преди се бях опитвал да чета това предисловие, но ми беше трудно да проникна в него.  Баал Сулам започва статията с това, че задава цяла поредица от въпроси: „Каква е нашата същност?”, „Каква е нашата роля в дългата верига на действителността, в която сме нейните най-малки брънки?”…

РАБАШ четеше тези въпроси и в движение обясняваше. „Как е възможно  от Вечното, което няма начало и край, да произлязат творения нищожни, временни и непълноценни?” – четеше той.

Той отговаря, аз слушам внимателно, и се хващам да мисля, че наистина не разбирам за какво говори.

А РАБАШ продължава да чете по-нататък.

От втория или третия пункт на това предисловие аз абсолютно спрях да го разбирам. Не възприемах думите. Не можех да ги съединя заедно, да ги свържа в разума, а още повече в сърцето. Хващах се за мисъл и веднага я губех.

Не, това не бяха тайните на Тора или нещо отвлечено. Но аз се чувствах пълен идиот. Тъй като бях свикнал да възприемам материала, да се обличам в него, да го изяснявам, да чертая, да пиша. А тук, с моето образование, дори нямаше за какво да се хвана.

Примерно след час, РАБАШ каза: „Добре, достатъчно за днес. Ще продължим следващия път”. Аз излязох със смесено чувство на раздразнение към него, към себе си, но с решение, че следващия път вече  ще разбера всичко.

Следващият път настъпи след няколко дни.

Гилел пак ми каза: „Ако искаш, днес, след нашия урок, можеш да отидеш при Ребе/2/”.

И отново имах урок с него, и отново нищо не разбрах.

След това Гилел повече не ми предложи да отида при Рабаш.

Следва продължение…

/1/Една от встъпителните лекции на Баал а-Сулам, с която започват да изучават кабала.

/2/Ребе – уважително обръщение към равин прието у ашкеназските евреи. Съответства на думата АДМОР. Така се нарича духовния водач при хасидите. Абревиатурата на думите е адонену морену ве-раббено: господин, учител и наставник наш.

[242364]

Безсмъртието ни привлича

Реплика: Известният физик Мичио Каку пише: „Днес всеки от нас оставя след себе си огромен цифров отпечатък. По кредитната ви карта може да се разбере кои страни посещавате, каква храна предпочитате, какви дрехи носите, къде учите. Има ваши постове в блогове, имейли, дневници, видеоклипове, снимки.

С цялата тази информация може да се изгради холографски образ, който да говори и да действа точно като вас, да има същите навици и спомени. А какво ще се случи, когато можем да възпроизведем неврон за неврона на вашия мозък?“

Тоест, говори за това, че по принцип, човек може да си отиде, но също и остава: остават всичките му желания. Това той нарича безсмъртие.

Отговор: Безсмъртието и без това съществува, защото нашите мисли и желания витаят във въздуха. Това наистина е така. Тоест,  духовните сърце и ум, тяхното напълване (желания и мисли) – всичко остава. Те не умират с тялото. Те не са в сърцето, а в друг носител. Можете да сложите помпа на мястото на сърцето, компютър на мястото на мозъка – това няма да промени нищо.

Реплика: Мичио Каку казва, че човешкото биологично тяло умира, а цялата информация остава…

Отговор: А как ще се включите в нея? Чрез кредитните си карти ?!

Реплика: Както чрез библиотека с данни, „библиотека на душата“ …

Отговор: Как? Къде се намира тя? В края на краищата, това, което си направил, не е записано някъде в библиотеки, в театри, на работа и т.н. Това е записано в духовна форма – в пространството, но не и в материалното.

Ние съществуваме, като че в материалното пространство, но в действителност, това е духовно пространство. Можем да кажем, че то е цифрово, матрично, т.е. пространство, което се измерва в десетки, стотици, хиляди свои единици.

Реплика: Тоест, аз не мога да създам друго биологично тяло и да  “вкарам” в него цялата информация от тялото на починалия човек: какво е мислел, мечтал, писал в блога …

Отговор: Не, няма да има съответствие с вътрешното напълване. Защото физическото тяло е напълнено в съответствие с вътрешното си напълване. И не можете да създадете същото. Нямате възможност да го създадете, защото по принцип то е реализирало ресурса си и няма никаква нужда от него.

Реплика: Значи, не може да влезете два пъти в една и съща река.

Отговор:  Не. Няма нужда!

Въпрос: Тогава какво е безсмъртието?

Отговор: Безсмъртието е съществуване в обема на желанията и мислите, които правилно корелират помежду си и са свързани с другите, защото вече не са разделени от тела, а всички заедно са чувствено-информационен облак.

Това не е тяло, а нещо, което съществува и преди раждането на тялото, и след неговата смърт: чувствено-информационен облак, нашите желания и нашите мисли.

Ако през живота си вляза в този информативно-чувствен облак и започна да се свързвам с него, да взаимодействам, съединявам, съществувам в него осъзнато и тялото не ми пречи в това, и дори може би помага в нещо, съпротивлявайки се, и с тази съпротива ме насочва, по този начин влизам в безсмъртието.

Срещам там информационните и чувствени данни на всички съществуващи, съществували и изобщо на всичко, което преминава през нашия свят и дори това, което не преминава през него, тъй като има много по-големи информационни и чувствени полета.

Въпрос: Можем ли да направим малко по-човешка тази картина? Мога ли да се срещна там с бивши лидери или с някой друг?

Отговор: Не, не е толкова материализиранo, колкото ни се струва. Там не можем да се срещнем с нашите майки, баби и дядовци. Така мислят  децата. Но това не е така.

Всичко това е на следващото, по-високо ниво. Защото всички чувствено – информационни малки полета, които се наричат ​​човешки записи (на иврит се наричат “решимот”), са включени в една обща система и съществуват постоянно в нея.

А нашето тяло, ако съществуваме в него, само ни отвлича от тази система.  Ние трябва да направим така, че в рамките на нашия живот тялото да не ни отделя от тази система, за да можем да се свържем един с друг в една единна чувствено-информационна система, която се нарича „душа”.

И нашето тяло (трябва да разберем, че то е само специална пречка) съществува само, за да засили връзката ни с всички тези разделени части, чувствено-информационни записи  с 620 пъти.

Струва ни се, че нашето тяло съществува, но всъщност го няма. Това е просто съпротивление на връзката с останалите информационни частици. А решимо (чувствено-информационният запис) иска да се свърже с другите части, стреми към това.

Тялото ми ме дърпа към смъртта, а моето решимо ме дърпа към безсмъртието! Нека да се вслушаме в него!

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

 

[238531]

Бащи под наем

Реплика: В Япония имало следния случай: малко момиченце израснало в непълно семейство. След като тръгнала на училище, се затворила в себе си. Оказало се, че е станала жертва. Съучениците ѝ започнали да я дразнят, че няма баща.

Майката много се развълнувала. Учителите не ѝ помогнали и тя се обърнала към агенция, която дава различни герои под наем. Избрала един от кандидатите: добър, позитивен, грижовен човек. Той бил актьор, който влязъл в ролята на баща и я играл пред момичето в продължение на десет години. През уикендите те ходели на кино, в парка, разхождали се, разговаряли, заедно ходили на срещи в училище. И било видно как момичето от затворено, плахо дете постепенно разцъфнало, станало по-уверено.

Така се появила нова тенденция – „бащи под наем“, фалшиви бащи, които, влизайки в роля, осигуряват както на възрастните, така и на децата, увереност и подходящо обкръжение.

Отговор: Ние разбираме колко е важно това за детето. И в същото време може да бъде много важно за жената – майката на това момиче.

Между другото, такива отношения могат да бъдат много по-дълбоки и много по-близки от естествените взаимоотношения в семейството, когато си мислиш, че всичко вече е твое, някак не те интересува, обезсърчава те. И кой обръща внимание на другия? Влизаш в апартамента, хвърляш обувките си, сядаш на масата или в креслото си.

А тук състоянието на вътрешна отдалеченост настройва на особена близост – не само контролирана, а развиваща, която трябва да се поддържа и постоянно да се укрепва. И това е много по-ценно, отколкото отношенията в нормалния брак.

Затова между тях могат да се развият много интересни отношения. Дори не интимна, а чисто вътрешна подкрепа именно благодарение на това, че те не са мъж и жена, а просто „сътрудници“ по създаването на особени семейни отношения.

Реплика: Фалшивият баща говорел на момичето, че я обича, дори и вътрешно да разбирал, че това е конфликт и всъщност не е така. Но това, че ѝ е говорил емоционално, включвайки се в това състояние, помогнало за развитието не само на отношенията, но и на формирането на човека.

Отговор: Имаме ли право така да се отнасяме с детето? Да го лъжем?

Реплика: Да, защото последствията могат да бъдат различни. Той казва: минаха 10 години и аз разбирам какво може да се случи, ако истината се разкрие. 80% от мен смятат, че момичето ще бъде благодарно за целия път на грижи и внимание, който съм ѝ дал. 20% казват, че тя ще бъде опустошена, разрушена и много изгубена“.

Отговор: Той трябва да изчака, докато тя се омъжи и го замени съпругът ѝ. Трябва да я придружава, докато тя не бъде с друг мъж. Защото сега той за нея е и мъж, и баща, и всичко друго. Затова той не може да я остави така.

Реплика: Има и друга тенденция, според която е много популярна услугата възрастни мъже да се наемат като наставници. Канят ги да придружават млади хора, момичета, защото могат да им предадат опит, някакви знания.

Отговор: Аз много го подкрепям. Това е необходимо на нашето общество, защото никой в детството си не е получил от своите родители правилно наставление за живота. Това е цяла методика, философия за приемане на живота, за правилна адаптация към него и т.н. Съвременните деца го нямат, няма от къде да го получат: нито от телевизията, нито от компютъра, още по-малко от училище, от никъде.

Въпрос: Какви институции трябва да има около човека, за да израсне хармонична личност?

Отговор: За това е необходима много ясна възпитателна програма, която непрекъснато ще се провежда с него и с неговите верни учители, наставници, възпитатели.

Когато в едно време, в едно направление, ще работят и семейството, и обществото и групата от млади, в която той се намира, и средствата за масова информация, тогава може да се каже, че хората растат така, както трябва.

Въпрос: Какво ще възпитат те?

Отговор: Правилно поведение в „човешкото стадо“. И е желателно да го направят на нивото на инстинкта.

Въпрос: Какви закони трябва да действат в „човешкото стадо“?

Отговор: „Homo homini lupus est“. „Човек за човека е вълк“ – само че обратното.

Тоест, да се научи човека, че трябва да живее „в стадо“. А в стадото всички се поддържат, разбират важността на всеки, доколко всеки от тях носи определена обществена, семейна тежест и затова всички са важни. Вълците живеят много добре заедно.

Въпрос: Може ли да кажем в края: „Човекът да стане вълк, за да бъде човек“?

Отговор: Вълк – това е много хубаво, той ще знае как да държи в стадото. Това са много добри обстоятелства, състояния, когато има ясна субординация от горе до долу: родителите са горе, децата са долу, внуците още по-долу и така нататък, но всички се грижат отдолу нагоре един за друг.

 

Из ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.11.2018

 

[238692]

Японски мъдрости

Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.

„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“

Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.

Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“

Отговор: Да, ще намери как да се издигне.

Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“

Отговор: Красиво!

Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?

Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.

Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?

Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.

Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва  да го носиш винаги.“

Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.

Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…

Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.

Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“

Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“

Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“

Отговор: Най- добре е да се лежи.

Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“

Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.

Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“

Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

 

[241211]

 

Кабала и теорията за Големия взрив

Въпрос: Неотдавна разбрах за науката кабала и ми се стори, че тя не отговаря на въпроса за началото на зараждането на  цялото мироздание. Вие често споменавате теорията за Големия взрив, поддържайки по такъв начин учението на безбожните учени–материалисти.

А кабала казва, че Бог съществува. Въз основа на тази логика се оказва, че самолетът може да бъде произведен от експлозия на завод за самолети?

Отговор: Вие сте малко объркан.

Първо, описаният в кабала Голям взрив, който се е появил в началото на творението, не е нещо, което е съществувало, след това е избухнало и е престанало да съществува, а e проникване на най-висшата енергия на най-ниското ниво – нивото на нашия свят и началото на нейното разпространение.

Преди това не е имало нито пространство, нито място, нито движение. Една микроскопична искра от висшата светлина, материализираща се  в нашия свят, е породила мястото, в което съществува нашата Вселена и всичко в нея, като се започне от водорода, хелия и другите елементи.

Второ, кабала обяснява как тази енергия се е спуснала през петте висши светове, от света на Безкрайността до последния духовен свят  Асия и след това е преминала бариерата между духовния и нашия свят, пораждайки нашия свят и това, което е в него. Всичко това се изучава в науката кабала.

От урока на руски  език, 11.11.2018

[241011]

Сурогатното майчинство

Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.

Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.

Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.

Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.

Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.

Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?

Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…

Въпрос: Коя е идеалната майка?

Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.

Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?

Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.

Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.

Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.

Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.

Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.

Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.

Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.

Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.

Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.

Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.

Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.

Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?

Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.

А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240482]

Как да предотвратим стреса на работното място?

Реплика: Един от най-големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Може да се занимавате с всякаква работа и в някакъв момент да настъпи изтощение, не толкова физическо, колкото емоционално. Дори емоционално прегаряне.

Учените казват: „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнатост“. Тоест, прегарянето на работа, хроничните болести, са свързани с неправилния начин на живот, който може да се нарече чумата на ХХI век.

Ключът към победата над прегарянето и свързаните с него заболявания е състраданието. Основното послание на въпросното състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако сте в стрес, изтощени – помогнете на ближния. Проявете състрадание и ще се почувствате по-добре“.

Отговор: За това няма да срещнеш никаква съпротива и самото твое действие, на първо място ще излекува теб.

Въпрос: За да се отнасям така към другите, на първо място, нужно ли е да проявя състрадание към себе си?

Отговор: В противен случай няма да тръгнеш към другите хора, за да направиш нещо за тях. Нуждаеш се от някаква основа, причина, за да започнеш изведнъж да се отнасяш добре към другите. А за това е необходимо да убедиш себе си, че имаш нужда от това за собствено добро, като самозащита.

Реплика: Когато сме под стрес, тялото активира вътре всички процеси и мускулна активност в състояние „удряй и бягай“. А когато проявяваме състрадание, тялото се отпуска и действа по противоположна система. Успокояваме се.

Учените добавят, че освен състрадание трябва да използваме емпатия, тоест включване в хората, разбиране на техните ситуации, и по този начин да компенсираме стреса.

Отговор: Това не е лесно. Работата е в това, че не обучаваме хората как правилно да отдават, затова при нас възниква голям проблем. Принуждават ни да отдаваме на всякакви видове работа: независимо дали обработвам парче метал на струга или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Дори ако се занимавам с хора.

Не ни обучават да отдаваме. Обучават ни: „свършѝ си бързо работата и си получѝ възнаграждението“. А това не е правилно. Защото в този случай възниква противоречие между самата работа и моя стремеж да взема нещо от нея. Тоест, самата работа  за мен не е източник за напълване, а източник на опустошение.

Ако си върша работата по начин, по който чувствам, че отдавам, аз се напълвам, ще имам прекрасно настроение и в началото, и по средата, и в края на работата. Но не е лесно да се научат хората на това. Това е поправяне на моята природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, чувствайки, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – науката кабала.

Въпрос: Какво е „да отдавам“?

Отговор: Ако се занимавам с моите деца и трябва през цялото време да им отдавам всичко, ще чувствам ли, че се опустошавам? – Не. Съвсем не. Защото аз и така отивам на работа заради тях, правя всичко заради тях.

Значи, целият проблем е само  да почувствам чуждия, другия близък.  А на това трябва да се науча. Необходимо е да обучаваме човека за системата, в която се намираме, че всъщност сме в интегрална система на връзки между нас и всеки, който напълва другия, чрез него напълва себе си.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава за мен няма да има никаква разлика между чуждия и близкия. Ще чувствам, че всички сме в една система.

Въпрос: Вие обяснявахте в какво е разликата между животинската и духовната енергия: при животинския обмен на енергия, който се случва в обикновения живот, един отдава, а друг получава, тоест някой се опустошава, а някой се напълва. А при духовния обмен не е така. Енергията преминава през всички, като напълва всички и не спира в някой.

Как да стигнем до това? Как да се научим от какви точки се състои работата, за да започне човек да прилага тази методика?

Отговор: Аз съветвам хората да дойдат при нас на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато отдавайки на другите, напълвам себе си, и така всеки от нас. В крайна сметка стигаме до състояние, когато всеки увеличава напълването в зависимост от броя на хората в групата.

Той чувства, че когато идва на работа уморен, след сън и т.н., той получава огромна енергия и излиза с горящи очи, бодър след осем или десет часа работа. И се прибира вкъщи пълен с енергия. И от вечерта мисли, как ще се върне на работа. И всичките негови роднини, семейство, се радват да го виждат и срещат такъв.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“

 

[238953]

Съвременен модел на Бог

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.

Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.

Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?

Отговор: Откровено? Няма Бог.

Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».

Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».

Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.

Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.

Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?

Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!

Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.

Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?

Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.

Въпрос: Как да направим това?

Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.

Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?

Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.

Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.

Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.

Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?

Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.

Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…

Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240556]

Къде е нашата душа?

Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.

В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.

Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.

Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?

Отговор: Аз не съм физик, не  съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.

Въпрос: Къде тук е душата?

Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.

Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?

Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.

Въпрос: Какво трябва да се направи за това?

Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.

Въпрос: Това по силите на човека ли е?

Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.

Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?

Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.

Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.

Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?

Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?

Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.

Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[239383]