Entries in the 'Блог на Рав Михаел Лайтман' Категория

Ода за завистта

Тъй като всички сме социални създания, чувството за завист е познато на всеки от първа ръка. Но можем ли наистина да оценим завистта? Не онова детско раздразнение, която натоварва сърцето с безплоден товар, а мощният източник на енергия, който трябва да бъде насочен в полза на работа?

– Виж тези момчета, – казваше мама. – Те са добри, добре им се получава. И ти можеш да го направиш също толкова добре.

От детството се нуждаем от примери, насърчаващи ни да постигнем нещо повече. Човек се развива, завиждайки на другите – понякога осъзнато, понякога неосъзнато. За да се движи напред, трябва всеки път да се проникне от впечатлението от следващото състояние и да се устреми към него. Новото стъпало започва с това, че си го представяш, искаш го, завиждаш на онези, които го имат. Можеш да завиждаш дори на  себе си от бъдещето. Но без тези ярки илюстрации от днес не можеш да го направиш.

Завистта е лоша, когато изисква да принизиш „самозабравилите се от обкръжението ти или да слезеш на нивото на лошата среда. Но, ако искаш да станеш като най-добрите около теб, тогава завистта е полезно и незаменимо средство, което те подтиква към подем.

Помня, че родителите ми купуваха списания за наука и технологии, за медицина. Домът ни беше пълен с плочи, след това започна ерата на телевизията. Пред мен се откриваше свят, привличащ с безброй възможности и разпалващ желания. До сълзи завиждах на космонавтите: „Как може това да се случва без мен?“. Завистта ме буташе напред, опъвайки здраво платната на надеждата.

Ако вземеш завистта от детето, какво ще остане? Растение. Въпреки, че дори растението е от думата расти, то първоначално е пропито от образа на своята бъдеща зрялост.

Всяко постижение, всяка стъпка започва с потенциала, който се разкрива на човека, свири на струните вътре в него и предизвиква завист. Оттук и всички наши детски игри, в които се чувстваме по-силни, по-умни, по-възрастни, в нещо по-добри. Оттук са и нашите стремежи и амбиции.

Но човешкият егоизъм не спи и си присвоява този порив, яхва тази вълна, принуждавайки те да се съревноваваш,  да дърпаш одеялото към себе си, да мачкаш другите, да ходиш по главите им, да воюваш, да унищожаваш. Това, което би могло да бъде добро, е опорочено и извратено. Когато се комбинира с егоизъм, завистта става разрушителна.

Природата ни е дала съкровище, а ние го развалихме, както и другите ѝ дарове. Животните се хранят едно с друго инстинктивно от насъщна необходимост, без доминиране, без желание да унижат някого, да навредят на някого. Човек от завист е готов да изкорени, да унищожи целия свят, само за да постави другите „на място“.

„Нека не аз да завиждам, а на мен да завиждат“ – това е жалкото мерило на нашите усилия. От хилядолетия егоизмът расте в хората, предизвиквайки войни, довеждайки до смърт цели цивилизации. Понякога, задушавайки се в страданието, ние спираме, успокояваме се. Но не за дълго. Новата касапница е само въпрос на време.

На тъмно

„Душата на човека е свещ на Твореца“

Мишлей

Лоша завист е, когато виждаме свещите на другите и усърдно ги гасим.

А добра завист е, когато се запалваме един от друг.

Може да си кажем, че няма защо да страдаме. Нека всички да са добре. Нека всички да бъдат вътрешно развити, толерантни, благосклонни, дори на елементарно ниво, за да живеем заедно в мир, правилно да използваме ресурсите и де се подкрепяме един друг.

Но нашата природа е структурирана по различен начин: тя се фокусира върху това, което имат другите и го сравнява със собствените ни достояния. Чуждото вади очите. Не може всички да бъдат добре, защото не го искаме. Ако всички са удовлетворени, то никой не е удовлетворен. Поне в нещо трябва да се откроявам, за да могат другите свещи да избледняват на фона на моята. А още по-добре е другите да угаснат. Нека завистта да свети в другите, а не светлината.

Така че, духайки свещите на другите, ние гасим нашите…

В този затворен кръг, в тези тъмни сенки на егоизма човечеството броди от незапомнени времена. Няма значение какво искам. Важното е какво ще ме издигне над другите. Моята цел не е да стана по-добър, а да стана по-добър от другите. И това разваля всичко.

При такива отношения е невъзможно да се изгради нормален живот. Дори на теория. Например, на мен и на съседа ми дават нов Кадилак. Аз търся разлики и не намирам. Абсолютно еднакви модели са. Всичко е абсолютно същото. Но поне в нещо неговият Кадилак трябва да бъде по-зле от моя. Поне с драскотина. Откъде се взе тя?…

Или да кажем, че всички получават по един милион в сметките си, без данъци и условия. Милионът, разбира се, е страхотен. Но гледайки другите,  все повече се убеждавам, че съм го похарчил погрешно. Глупаво се получи. По-добре да бяха дали хиляда, но само на мен…

Може да се бориш с природата си колкото искаш, но тя е по-силна, по-хитра, по-изобретателна. „Не искам да се показвам пред никого, не искам да се хваля с нищо, не искам да изпитвам завист и да бъда обект на завист…“ Чакай, а каква е тази твоя снимка във Фейсбук? За какво ти е нов модел смартфон? Сигурен ли си, че винаги критикуваш другите принципно, а не защото те, за разлика от теб, са успели да спечелят без последствия? И дори да си бял и пухкав, не гледаш ли какво правят другите? Не сравняваш ли успехите им с твоите в търсене на приятни различия?

Завистта не е порок

„Малцина от нас могат да понесат щастието. Имам предвид щастието на ближния“.

Марк Твен

Завистта може да тлее или да избухне, но във всеки случай рядко я използваме правилно. И проблемът не е в нея, проблемът е в нас. Нашите ужасни критерии са лишени от здрав разум, да не говорим за истинска човечност. Нашият тесен „перископски“ поглед не ни позволява да видим единния свят. Егоистичното възприятие го разчленява на фрагменти, разделяйки и насочвайки  хората към безкрайна надпревара за „личен успех“.

 Този „успех“ не е нищо повече от общ провал. Целият съвременен свят е формиран от тесни интереси. Той стои върху борбата за власт и статус, върху антагонизма, върху завистта, която изисква да се издигаме не над себе си, а над другите.

И спасението е само едно – единство.

Когато хората са сплотени, те не си завиждат „черно“. Напротив, стремят се да осигурят всичко необходимо един на друг, виждайки във взаимното отдаване залог за общ и личен успех. Единството не просто ни смекчава, то променя скалата на приоритетите, осветява качествено различни ценности и ориентири, насочва човека към развитие. И много улеснява живота, защото в общата грижа за другите всеки се чувства защитен, всеки е сигурен в днешния и утрешния ден, всеки има кауза, радост, цел.

Благодарение на единството всичко се трансформира, проявява се в друга светлина. Съвсем различен е животът: наистина съм необходим и ценен, и се радвам на това. Съвсем различни са критериите: не търсим нарцистично превъзходство, не съдим по себе си, ценим добрата връзка. Съвсем различно е обществото: не завиждаме за успехите на другите и в отдаване се стремим да ги повторим, да ги надскочим.

Мога да завиждам на учени, художници, артисти, дърводелци, спортисти – и това няма да навреди на никого. В крайна сметка се гордеем не с това, което имаме, а с това, което даваме на другите. И това ни помирява, окрилява, вдъхновява, възвисява всички.

Няма нужда от нравоучения и аскетизъм. Завиждайте здравословно, завиждайте повече, завиждайте по-силно. В крайна сметка това е бяла завист, напълнена с общ подем, общ смисъл, светлина. Тя не настоява за насилие, а ни призовава един към друг, към прекрасен, пълноценен живот. Трябва само да се държим заедно, въпреки всички различия, издигайки се над тях. Ако се отнасяме правилно един към друг, значи завиждаме правилно.

 [278767]

Очаква ни добро бъдеще

Колкото и да пренебрегваме същността на промените, те няма да отстъпят. Когато новото се бори с обичайното, въпросът не е в резултата от борбата, а в нейната продължителност.

Основният урок от миналата година е, че трябва спешно да се научим да мислим един за друг. Имам предвид да се грижим един за друг. В противен случай, дори и по някакъв фантастичен начин да правя всичко правилно, винаги ще има хора, които ще добавят лъжичка катран и ще развалят всичко. Или сам ще прецакам себе си и другите. Не е задължително да е от зло, а просто от невежество. Понеже никой от нас наистина не знае, как да живеем заедно в условията на глобален свят и глобални проблеми.

Нямаше да мислим за това, ако не беше пандемията. Тя волно-неволно ни накара да се огледаме наоколо и да видим, че сме твърде различни, твърде противоречиви и трябва да направим нещо по въпроса. Не разбира се, да подстригваме всички с един гребен. Има нужда от друго решение, което ще позволи на всеки да бъде себе си и в същото време да живее щастливо.

Защото точно това искаме – да бъдем щастливи, радостни, процъфтяващи, обичани. И колкото и да е странно, именно бедите на глобалния свят ни показват пътя към това добро бъдеще.

Година за размисъл

В борбата срещу коронавируса човечеството неволно откри, че грипът е победен. Макар и само в този сезон и на твърде висока цена. Но преди една година всички бихме казали, че е невъзможно.

Всъщност глобалният свят, със своята взаимозависимост ни предоставя не само заплахи, но и методи за тяхното решаване. „Вие сте в нова система от взаимоотношения – каза той. – И в тази система има различни закони, различни критерии и приоритети. Тогава ги проучете!“

Не е трудно да направим първите изводи: виждаме, че всяка страна, всяко общество, всяко семейство се бори с пандемията по свой начин и в крайна сметка се грижи само за себе си. Това важи за всички – от рекордьорите по ваксиниране до антиваксърите. И това е естествено, защото не сме се научили да действаме по друг начин. Въпреки, че имахме цяла година за размисъл.

Цяла година, използвайки остарели методи, човечеството се опитваше да реши глобалния проблем локално. В резултат на това времето минава, а ние все още живеем в илюзиите на миналото и таим напразни надежди да се върнем в него. Нашето лечение е погрешно в основата си. Сблъсквайки се с предизвикателството на новата епоха, се опитваме да се барикадираме от нея с ваксини и да останем същите.

Няма да стане. Новата епоха изисква повече. Тя изисква да започнем от себе си.

Етап на отричане

Представете си: консилиум от лекари стои до леглото на болен и не иска да признае, че не може да го спаси с традиционни методи. Защото да го спаси, не означава да удължи агонията, а да го излекува. И новото средство е в това, че първо самите лекари трябва да се променят, да се свържат вътрешно. Тогава, ставайки единно цяло, заедно ще проникнат в корена на проблема, който се изплъзва на всеки поотделно.

Това показва болестта на пациента. За това говори пандемията, която е обхванала цялото човечество. За да се стигне до корена ѝ, трябва самите ние да се променим, да се свържем истински. Вчера преследвахме лични цели, стремяхме се към личен успех, а днес дойде времето на единен свят, на единна интегрална цел и общ успех на всички.

Само не казвайте, че е невъзможно. Това е просто необичайно. Преди не мислехме по този начин, не вярвахме, смятахме, че е утопия. Но всъщност всички хубави неща в началото са били утопия. Освен това започна зле, защото трябваше да си пробие път през старото и закостенялото. Дори най-плавните исторически преходи не са лесни, да не говорим за резките скокове.

В началото на 2021 година все още е трудно да се забележи, но старите парадигми започват да се разпадат. В интегралния свят няма нищо лично, локално, очертано от ясна плътна линия. Всички влияят на всеки, всеки влияе на всички. И затова, да се възползват един от друг, е като да копаят общ гроб. Напротив, трябва да взаимодействаме правилно в един стремеж, в едно желание, като по този начин разкриваме самата единна природа, в която живеем. Човешката взаимовръзка решава всичко.

Светът сега е в процес на отричане на тази реалност. Дори без да се опитваме да разберем и реализираме новата концепция за съществуване, ако я забележим, я заклеймяваме като нереализуема, противоестествена, наивна и т.н. Както се казва: „не съм я чел, но я осъждам“.

На следващият етап, който вече е близо, ще започнем да разбираме. Ние не говорим за някакво абстрактно или формално обединение, а за реално, системно, всеобхватно единство на природата, в която човек, според неговата степен на развитие, трябва да участва сам, съзнателно и съзидателно.

Осъзнавайки това, ще спрем да се страхуваме от промените. В крайна сметка загубата на личните интереси изобщо не означава обезличаване. Напротив, на този общ път ще процъфтява индивидуалността и уникалността на всеки. И тогава ще видим, че нашето предишно егоистично „лично“ всъщност е изравнило и обезценило нашия потенциал, като го е вкарало в рамките на празното, безцелно консуматорство.

Моментът на истината

Смяната на епохите е неумолима. Старият свят вече не съществува. Отлетяхме от него преди година, но искаме да се върнем, вкарвайки новите реалности в старите шаблони. Но не можем да сложим новия свят в прокрустово ложе *, не можем да го опаковаме в клетките на съзнанието, свикнало с фрагментирано възприемане на детайлите. Той е един и трябва да отразим тази единна картина  в себе си – в обществото, в отношенията между нас.

Докато отхвърляме предизвикателствата, кризата няма да свърши. Тя просто ще приема различни форми. Това е кризата на целия ни предишен живот. Всички външни стимули, с които ни глезеше, вече не са актуални, не са релевантни. Стигнахме до момента на истината, до напълно различни ценности, дълбоки, непреходни, способни вътрешно да обединят всички, независимо от различията и конфликтите. И тъй като не сме се доближили до тях, не можем да продължим.

Новият свят няма да бъде добър с нас, докато не го разберем и не го приемем. Защото в него вече няма егоизъм, а взаимно отдаване – двигателят на прогреса. Можем да живеем в него добре само заедно. Не за сметка на другия, не в своето уютно ъгълче, а в общия дом, в общото семейство. И дори то да не е онова, с което сме свикнали, нямаме друг избор.

Историята върви по свой път, откази не се приемат. Сега всичко зависи от качеството на нашите връзки, от вътрешното сближаване между нас. То е нашето лекарство, издигащо ни над всички болести и препятствия по пътя. То не просто ни предпазва от беди, но и дава на живота ни нови стимули, нови радости, нов вкус и нов смисъл.

Нека да оставим познатото зад нас. Доброто бъдеще не е такова, каквото си го представяхме. То е каквото трябва да бъде.

* Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки/ бележка на перводача

[20210218]

Сърцето на майката

Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Сънят в материалното и в духовното

Сънят в нашия живот е много сериозна дейност на мозъка, при която той обработва и съхранява цялата налична в него информация, натрупана за ден, а може би и за няколко дни. Мозъкът я поставя и сортира в архива си. При този процес възникват всякакви хаотични връзки, затова понякога сънищата ни се струват нереални.

Всъщност, в съня се случват много силни действия и решения. Мозъкът работи много интензивно на дълбоки, вътрешни нива, които все още не можем да изследваме. А когато тази информация вече е складирана, подсъзнателно вътрешно осъзната, човек е готов да се събуди.

Винаги виждаме сънища. Те непрекъснато преминават през нас, защото са блуждаещи процеси в нашия мозък.

И човек вече е готов за следващия ден, за следващото правилно възприемане на информацията въз основа на предишния ден и съня, който е преживял, т.е. към преоценка на информацията, възникнала по време на съня. По този начин сънят, изключвайки те от реалността, ти позволява правилно да рестартираш и да преминеш към ново състояние с нова оценка на реалността.

В духовния свят е същото, защото нашият свят е отражение на духовния свят.

В духовното, без да заспиваме и да се изключваме от реалността, както в нашия свят, ние съзнателно се издигаме на следващата степен, като че ли в следващия ден. Откъсвайки се от предишната степен и все още неиздигнали се на следващата степен, се намираме между тях и искаме съзнателно да прехвърлим едното в другото. Това е и нощта между два дни.

Но намирайки се между двете реалности можем да почувстваме състояния, за които вътрешно не сме готови. Можем да почувстваме неща, които все още не са влезли в нашето разбиране и да видим неща, за които още не сме готови. Още не сме готови за това.

Ето защо сънищата са много особено, красиво състояние, от което можем по-късно да направим дълбоки изводи, да стигнем до нови стремежи.

От ТВ програмата „Силата на книгата Зоар“ №5

[278131]

Ренесанс на любовта

За любовта са написани огромен брой книги, снимани са много филми, направени са много изследвания, но тя все още остава загадка. Става все по-трудно и по-трудно да изграждаме отношения между половете.

Дори когато между двама човека „прескочи искра“ и сърцата са „пронизани от стрела“, минава известно време и влюбените започват да се съмняват в истинността и силата на чувствата си.

В природата любовта е логична

В природата всичко е много по-лесно. Животните създават двойки в определен период, избирайки партньора по ясни признаци и критерии. Защото тяхната сметка е проста: ще донесе ли любовният съюз най-доброто потомство. Кой е по-подходящ за това, също е ясно. Който е по-силен или по-дебел, или по-млад, или по-високо по статус, той е по-добър. Природата не оставя тук място за грешки.

При хората всичко в този смисъл е много объркано и проблематично. От една страна, можем да се издигнем над животинския алгоритъм, а от друга, можем да паднем още по-ниско, защото не можем да изградим нашите отношения дори на нивото, каквото е при животните. Животните не грешат, а ние колкото повече се развиваме, толкова повече грешим.

Затова е много желателно да разберем каква е добавката, която ни издига над животинското ниво и ни позволява или да се издигнем над него, или да паднем. Защо природата ни е направила такива? Става въпрос за най-силният инстинкт – сексуалната потребност следва веднага след потребността от храна. Човек не може да живее без храна, но ако храната е обезпечена, той веднага се устремява в търсене на партньор и секс.

Виражът на „основния инстинкт“

Бедата е, че този най-мощен инстинкт е „разфокусиран“. С храната всичко е ясно, главното е да се наситим, без значение с какво, дори и въпреки навиците си. Но „основният инстинкт“ на човека е объркан: от една страна, той се нуждае просто от секс, като на животинско ниво. И тъй като се нуждае от него, не поставя специални условия и е готов на компромис, само за да задоволи страстта си. А от друга страна, освен секс, той търси и някаква вътрешна връзка.

И тук партньорите правят грешки, не знаейки как да съчетаят двете искания. От „животинска“ гледна точка критериите са ясни: партньорът трябва да бъде от моята среда, със сходни навици, възпитание, хранителни навици (обикновено това важи за мъжете), сходни жизнени ценности… Мъжете в миналото не са гледали други неща, когато са избирали жените си.

Не случайно в животинския свят самките не се отличават с привлекателност, а напротив, самците са „красиви“. Тук не става въпрос за външна красота, а за физическо здраве, което и преди е било основен критерий.

Що се отнася до многократно възпятата любов, нейното „победоносно шествие“ не започва веднага. При хората при сключването на брак тя не е била разпространена и търсена, оставайки за забавление на аристократите, нещо като „съперничество на самците“, подобно на аналогичното поведение в животинския свят.

Като цяло, мъжът на практика е купувал жената, а след като тя е започвала да се грижи за него, в него са започвали да проникват чувства и той се е привързвал към нея. В повечето случаи е било въпрос просто на свикване. Това е било в естеството на нещата и докато егоизмът се е удържал в естествени рамки, хората са подхождали към семейния живот просто, практично и делово.

Обаче с времето кривата на егоистичното развитие е тръгнала нагоре и периодът на Средновековието е белязан от нов „тренд“. Отначало той е обхваща висшите слоеве на обществото, защото егото им расте по-бързо, а след това постепенно прониква и в другите слоеве. Но все пак, дори и днес може да видим, че хората в някои държави се отнасят към тази страна на живота просто, без големи въпроси, без да се бъркат в суматохата на чувствата. И между другото, доста добре се справят в това отношение в сравнение с тези, които са ги изпреварили в развитието на егоизма.

Стандарти на виртуалното битие

Днес нарасналото егоистично желание изисква от нас не сериозни, дългосрочни и дълбоки чувства, не любов, а моментни, силни емоции, които веднага след като преживеем, тръгваме да търсим нови. Също толкова ярки и мимолетни.

Само преди някакви сто години сме били далеч от това, а днес сме изненадани да открием колко бързо приключи шествието на любовта по света. С всяка изминала година ставаме все по-малко способни да създадаваме добра, трайна връзка между партньорите. Семейната институция се разпада и навлизаме в нова фаза.

Егоизмът ни се разви до такава степен, че вече не можем и не се опитваме да създадем директна връзка между нас. Вече е по-лесно да общуваме по телефон, в интернет. Струва ни се, че така имаме по-голям шанс да опазим егото си от щети. И дори и да протягаме романтични нишки между нас, някаква вътрешна защита сработва и не ни позволява истински да се разкрием един пред друг.

Каквото и да мислим, това са фактите. Желанието вътре в нас ни гложди, но не можем да го удовлетворим. В душата си, може би искам да се отдам изцяло на усещането за сливане с душата на моя партньор, но вече не мога да го направя. Просто съм неспособен. В мен има вътрешна бариера, която не ми позволява да се разкрия. Нещо повече, виждам, че същото се случва с моя партньор. Той също се затваря, криейки се зад различни маски, които е много трудно да свали.

В крайна сметка целият ни живот се състои от виртуални връзки. Особено днес, когато коронавирусът ни изпрати по домовете. Целият ни ден преминава в телефонни разговори, електронна кореспонденция, коментари в социалните мрежи.

Такава рутина сме изградили въз основа на вътрешната потребност от „филтрирана“ връзка чрез различни устройства. Нашият егоизъм, който те обслужват, изисква точно такива, делови отношения, когато оценяваме всичко по най-рационалния начин.

Гледам хората около мен и се чудя какво ще кажат. Ръководя се от „виртуалното битие“. И се оказва, че в крайна сметка не само не съм способен да познавам и изучавам противоположния пол, но дори не познавам душата си, вътрешните си искания.

И затова нашето общуване се свежда до празнословие и има външен, общоприет характер. Разменяме безсмислени фрази, дори не се опитваме да се потопим по-дълбоко. В това „плискане в плитки води“ няма никаква сериозна връзка. Човек вече не е в състояние да я създаде, защото не е в състояние да се разкрие и освен това не знае какво сам представлява там, вътре.

А ако сам не мога да се разкрия, какво мога да дам на другия?

Тук се сблъскваме с проблема на човека, който не познава себе си. Особено днес, когато нашият нарастващ егоизъм модернизира света, заради което животът ни става все по-примитивен.

Уподобили се на компютри, преминаваме към най-простите двоични формули на взаимодействие и светоусещане. Дълбоките чувства нямат място. От „аналогов“ формат всичко преминава на „цифров“. Вместо на хармонията на много части и компоненти, ние се подчиняваме на процесите на простите алгоритми – само те някак ни напълват.

Връщане „в детството“

За да променим това, трябва да върнем човека „в детството“, в истинската простота, в първичната любов, подобна на любовта на майката и детето. Тогава ще можем отново да усетим дълбоката, вътрешна връзка. Всъщност, във връзката с партньора търся същия източник на любов, който някога за мен е била майката, но вече на друго ниво.

Отношенията между хората са централен проблем в днешно време. И точно тяхната промяна трябва да стане основа на поправянето на света. Можете да започнете тази промяна с изграждането на правилна връзка в семейството. Всъщност, това вече е насъщна потребност, защото хората изпитват неудовлетвореност от семейния живот. Те вече не са в състояние да направят ясно разграничение между секса и духовната връзка (която може да се нарече любов). Затова трябва отново да се учим правилно да съчетаваме едното с другото.

И става ясно, че без налагането в нашия живот на принципа на любовта към ближния като към себе си, не може да има никаква правилна връзка. Понеже истинската любов, духовната връзка, е когато всеки се наслаждава на другия, отдава му цялата топлина на своето сърце, радва се на неговата радост повече, отколкото на своята.

 

Пътечката между доброто и злото

Трябва постоянно да търсим как да балансираме всички лоши свойства в нас, като ги компенсираме със свойствата на светлината. „Любовта ще покрие всички престъпления“, тоест всеки път трябва да  изграждаме правилната връзка между всички части: вътре в нас самите и между нас и обкръжаващата среда.

В Тора са описани законите за това, как трябва да се отнасяме към неживата природа, растенията, животните, хората и висшата сила, Твореца, тоест как да организираме всички пет нива на желанието така, че природата да приеме формата на сфера, съвършенство.

Опитвайки се да създадем такава съвършена форма, ние разкриваме нейния източник, висшата сила, която е създала всичко. Нашият живот започва с Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички направления. И след това, когато частиците се съберат и се включат една в друга, започва творението.

Така трябва да виждаме нашата работа: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем така, че да се поддържат  взаимно.

Злото не изчезва, защото доброто не съществува без зло. Докато човечеството не го разбере, ще се приближава към война. Защото ние не разбираме законите на природата, според които нашето разединение само ще расте, а над него ние трябва да стигнем до обединение и единство.

Малкото дете може да приема само доброто. Но възрастният човек разбира, че е невъзможно без проблеми. Според степента на своето развитие той осъзнава, че злото не е отвън, а вътре в него и за да поправи злото, трябва да го компенсира с любов, с обединение. Няма нищо друго, освен разделение и обединение.

„Мир“ (шалом) означава „съвършенство“ (шлемут), запълване. Злото си остава, защото е дошло от Твореца. Но ние молим Твореца да ни даде втората сила, добрата, за да построим средната линия между доброто и злото. Както Твореца няма отношение нито към злото, нито към доброто, така и ние не се отнасяме към доброто или злото, а само искаме да застанем между тях в средната линия.

В тази средна линия ние все повече разкриваме Твореца, работейки заедно с него. Покривайки цялото зло, което се разкрива, с добро, стигаме до средната линия и разбираме, че всичко е било, за да разкрием Твореца и да установим връзка с Него. Затова чрез отношението „любовта ще покрие всички прегрешения“ ние изграждаме връзка с Твореца и постигаме сливане с Него.

От урока за подготовка за конгреса, 08.02.2021

[278085]

Мъглив проход

Когато пътят е в мъгла, първо трябва здраво да се хванем за ръце, за да не се изгубим поотделно. Живяхме с коронавируса една година, време е да си научим уроците. Какво научихме? До какво стигнахме? Разбираме ли какво предизвикателство ни е отправено? Готови ли сме за това, което ни очаква?

Всъщност, научихме много. На първо място осъзнахме, че всички наши основи са нестабилни и ненадеждни. Осъзнахме колко здраво сме свързани и как не искаме да признаем тази връзка. Разбрахме на какво сме способни и на какво не сме. Разбрахме колко струват нашите принципи и ценности и кой ги има.

Все още не осъзнаваме какви промени се случват с нас. В края на краищата, през тази година трябваше значително да намалим изискванията си към живота, летвите и очакванията си. Представете си: поръчвате пълен обяд в ресторант, а получавате салата. Първоначално възмущението ви е огромно, но няма друг ресторант, а магазините в града вече са затворени и не се знае кога ще отворят. С течение на времето продължават да ви сервират салати и неохотно свиквате…

Така е и с коронавируса: въпреки нервите и неприятностите, ние вече малко се успокоихме, поехме удара и „минахме в защита“. Да, ще трябва да продължим да живеем с него, неизвестно колко време, без никакви гаранции за бъдещето.

Пред нас е мъгла със съмнителни просветлявания. Може да се окаже, че 2021 година ще премине през нас още по-чувствително от миналата. Какво ще кажем за нея следващата зима? Ще продължим ли да вървим в неизвестност или малко ще излезем от мъглата?

Струва ни се, че малко зависи от нас. Но от друга страна, има нещо, което зависи само от нас.

Граници на самодържеца

На тесногръдия човек, по принцип, всичко му е ясно. Геният се съмнява дори в основите. Детето не се грижи особено за утрешния ден, защото живее в кръг от светлина – любовта и грижата на близките си хора. Границите на този кръг са много различни. Възрастният човек, напротив, вижда много по-сложна картина.

Кръгът на нашия живот до 2020 година беше ясен и разбираем. Но ето, дойде беда и ни въведе за ръка в един зрял, интегрален свят, където всичко зависи от всички, на всяко ниво, във всяка област. Границите на кръга се размиха, обхванаха планетата, но не изчезнаха и продължават да ни притискат с всякакви ограничения.

Парадоксалното е, че карантината стесни жизненото ни пространство, но хоризонтите, напротив, се разшириха. Преди ние, като деца, бяхме ограничени, но не го забелязвахме. Сега виждаме границите релефно засенчени от пандемията. Тези граници съществуваха и вчера, но не ги забелязвахме. Ясният вчерашен ден ни подведе, а днешната несигурност просто разкрива истината: ние сме ограничени, защото не разбираме законите на взаимосвързания свят. И може би този пласт от реалността все още не ни е познат, но поне започваме да си даваме сметка за него.

Излиза, че за една година не сме се върнали назад, а сме се придвижили напред. Нашата предишна детска увереност беше плод на незнание, на скрити граници на възприятие. Сега, когато те започнаха да се проявяват, ние се чувстваме затворени и в същото време започваме да порастваме, да надничаме от детството.

Пандемията ни показва колко е ограничен човек и колко важни неща са останали извън полезрението му. Невидимата за погледа заплаха проби цялата ни защита и стигна до всички, спря планетата. В резултат на това осъзнаваме  малко по малко, че живеем не само в света, но и в Природата, в нейната неразривно сързана система, в мрежата от нейните сили и закони. И ако човекът се нарича цар на природата, венец на творението, то е дошло време да разберем какво стои зад всичко това. Да разберем не заради спорта, а за да продължим напред.

Преди всичко, нека да признаем фактите. Открихме, че сме напълно зависими от Природата и сме в нейната власт. Нейният „цар“ изобщо не е самодържец и най-накрая започва да го разбира.

Всъщност, станахме не по-ограничени, а по-осведомени. Може би дори малко по-умни. И с цената на това, нашата несигурност е в следващия момент. Така сред мъглата отваряме очи.

Като цяло, истината сама по себе си вече е голямо достижение. Илюзиите се разсейват, падат пиедесталите на догмите и стереотипите, разпадат се митовете – нима това е лошо? Напротив,  чудесно е, подтиква ни да разберем себе си и света, в който живеем. Всъщност, като цяло не знаем почти нищо за него.

И въпросът съвсем не е в това, какво има в центъра на Земята или колко галактики има във Вселената. Ние сме абсолютни невежи в най-важното – в глобалната мрежа на взаимосвързаност, която прониква през всички нива на Природата и през всички нейни части. Ние не знаем за това, което ни свързва извън времето и пространството – вътрешно, неизбежно, системно. Оказва се, че същността ни е убягнала. И това откритие има колосална ценност. То свидетелства за факта, че ние растем и напивайки границите на сегашния етап на развитие, за първи път се докосваме до следващия етап.

Краят на безразсъдството

Всъщност, властта на Природата не е проблем. Проблемът е, че не разбираме Природата, не разбираме как да живеем в нея, как да се свързваме правилно с нейната интегрална единна цялост. Това и е задачата на човечеството, „венецът на творението“ – да изгради между нас такива връзки, които ще позволят да се създаде позитивна връзка с Природата. Неслучайно всички древни учения говорят за това, защото преди хората са били по-близо до  нея и по-добре са разбирали нейните изисквания.

Вярвам, че 2021 година ще разнищи бъркотията в главите и сърцата ни и ще постави тази задача на първо място. Мъглата на несигурността няма да изчезне веднага, но ще разберем как да действаме заедно, за да създадем нови, истински човешки отношения, превръщайки обществото в единно, хармонично цяло, в подобие на самата Природа. Повярвайте, това веднага ще ни донесе голяма радост и облекчение. Защото вътрешно ще се издигнем над водовъртежа от събития, ще  намерим перспектива, ще поемем по правилния курс и ще видим първите резултати.

Най-важното сега е здравия, трезв подход, който няма да позволи предизвикателствата на времето да бъдат замъглени с лъжи и празни надежди. Няма нищо случайно в събитията и няма никакъв шанс да се върнем в детството. Игрите свършиха. Това вече е очевидно и „цялото кралско войнство“ от лъжливи медии няма да го скрие от нас.

Човечеството се чувства изтощено, изцедено като че ли от коронавируса, но в действителност е от лудостта от излишни потребности, които ни лишиха от нормален живот, положителни емоции, участие, разбирателство, истинска увереност в утрешния ден. Някой ден ще си признаем, че до 2020 година бавно полудявахме…

Отрезвяването вече започна. Човечеството, „царят на природата“ се превръща в гол крал пред очите ни. Лъжата постепенно изчезва, измива се от дъжда от проблеми и разкрива истината – раздробен свят, съсипан от егоизма. Остават ни все по-малко възможности да живеем по стария начин и в един прекрасен ден ще се почувстваме голи, лишени от обичайните „дрехи“ от статус, имущество, социална йерархия и дори социално разделение. Кризата изравнява всички.

Тогава ще пробваме други „дрехи“ – взаимно отдаване, топлина, единство. Всичко, което трябва да култивираме между нас още сега.

Без това ваксината няма да помогне. Понеже нямаме работа с коронавируса, а с Природата. И тя няма да отстъпи. По един или друг начин, ще продължи да пробужда човечеството да се замисли: „Какво ми е? Какво лекарство ще ме излекува?“

Това лекарство не се предлага от фармацевтите. Няма лечение за порастването. Трябва да го приемем в душата си.

[277439]

Има ли Бог или не?

Въпрос: Как да реагираме на вътрешните въпроси за съществуването на Бога. Има ли го или не? Възниква ли у вас такъв въпрос?

Отговор: Не, не възниква. Няма Бог.

Въпрос: Как да реагираме на този въпрос?

Отговор: Няма Бог – няма въпрос.

Въпрос: Може би трябва да намерим нещо друго, някакъв закон или нещо друго? Как така няма нищо?

Отговор: Наречете бог Вселената и нейния основен закон, който включва абсолютно всичко. Наречете го Творец.

Има сила – централна, вечна, съвършена сила, над която не знаем какво се случва.

Кабала ограничава това и казва: „Само след пълното поправяне в теб ще възникнат такива свойства, чрез които ще можеш да се издигнеш и да започнеш да изследваш самия Творец. А така изследваш самата висша сила на света, която влияе на теб и на целия материален свят.

Моля, изследвай я, достигни нейното ниво и след това ще говорим. Защото днес не можеш да разбереш какво се случва там, защото са ти необходими друг разум, други чувства, други свойства.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 31.12.2018

 

[276722]

Моите мисли в Туитър, 07.01.2021

2021 година е преходът на света от пазарна и информационна икономика към лично и социално сближаване, чак до сближаване над всички граници. Това не е фантазия, а реална крачка в реализацията на естественото развитие на човека – до пълно обединение в системата АДАМ.

[276529]

Кабала е вглъбяване в природата

Въпрос: Възгледите на кабала са близки до будизма и до голяма степен до йога, католицизма и европейската алхимия, видимо според метода за постигане на светло бъдеще. Но доколкото разбирам, най-светлото бъдеще можем да постигнем само чрез обединение в кабала. Защо е така? Ако и другите школи го предлагат, защо не са в сметката?

Отговор: Кабалистите не отхвърлят никого. Но е очевидно, че има няколко начина за обединяване на човечеството.

Днес е ясно, че без единство просто ще загинем, ще се унищожим един друг. От всичко, което се случва с нас виждаме, че това е единственият път за спасение. Нито развитието на технологиите, нито нещо друго ще ни помогне. Трябва да развиваме човека към общуване, към по-добра връзка с другите.

Кабала обяснява как да се направи това. Тя се основава на скритата в природата добра сила, която може да ни обедини. Тази сила не съществува в човека. Колкото и да се занимаваме с медитация, различни методики и всякакви упражнения, няма да ни помогнат. Защото егоизмът ни пронизва буквално отгоре до долу.

Кабалистичната методика е изградена върху обединението на човечеството с помощта на добрата сила, съществуваща в природата, но скрита от нас. Затова кабала се нарича тайна наука. Защото разкрива тази сила и тогава, използвайки я, можем да се обединим. С това кабала се различава от другите учения.

Но тя не е медитация, не е физическо упражнение. Тя е истинско вглъбяване в природата. Но различно. Просто трябва да разберем какво е.

По принцип кабала не отрича нищо, както и всичко останали методики. Те също не се отричат взаимно, просто всяка от тях има собствен подход.

В човечеството има различни групи хора с различни наклонности и психологически заготовки от природата. Затова е необходим различен подход. Между другото, в кабала е казано, че има много пътища за постигане на единство.

От ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276407]

Задачата на жената в кабала

Въпрос: Каква е основната роля на жената в кабала днес?

Отговор: Същата като на мъжете: да се издигне над своя егоизъм, да се съедини с другите и да постигне Твореца.

Въпрос: Струва ли си жената да се обединява с другите жени, с които заедно се занимават с кабала?

Отговор: Да. Струва си. Ако има сериозна група, която е ръководена от сериозен преподавател, си струва. Ако е сама е много трудно. Или може да се занимава само през интернет.

От ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 31.12.2018

 [276759]

Как да обясним самотата?

Въпрос: Как да обясним самотата, когато човек не може да намери дори взаимна симпатия? Сега има много такива хора. Това означава ли, че нямат сродни души и са самотни завинаги?

Отговор: Егоизмът в нас се развива непрекъснато, от началото на сътворението до наши дни и ще се развива все повече и повече.

С развитието на личния егоизъм всеки човек ще се чувства все по-отдалечен от другите хора. Ще му бъде все по-трудно да намери своята половинка и като цяло да се събира с приятели.

Ако човечеството не започне да се поправя, то бъдещето му, разбира се, ще бъде все по-жалко. Хората ще живеят в своите кутийки и това ще бъде тяхната участ.

Реплика: Но това е голямо страдание.

Отговор: Те ще свикнат, ще започнат да вземат наркотици или нещо друго. Какво можеш да направиш против егоизма? Или го поправи, или го остави такъв, какъвто е и бавно го приглуши.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276762]

Прераждане на душата: всичко се определя от крайната цел

Въпрос: Може ли душата да се превъплъти в друга раса, националност? Или има някакви ограничения?

Веднъж една жена от татарска националност ме попита: „Преместих се от Татарстан в Съединените щати. Сега ще се прераждам като американка или ще се появя отново в Татарстан в следващия си живот?“

Отговор: 🙂 Не. Тази жена няма абсолютно никакво задължение да се ражда със същите свойства, в същата националност и в същата държава, както миналия път.

За съжаление, ние сме много ограничени в разбирането си за света. Законите на Вселената са абсолютно еднакви във всичко и за всички. Така че, ние не се прераждаме в никого. Свойството на душата определя съдбата на човека.

Въпрос: Важат ли същите принципи за евреите?

Отговор: За евреите тези принципи са по-строги. Онези души, които трябва да приложат методиката за поправяне в този свят, се раждат като евреи. Съответно с това се позиционират в нашия свят.

Затова виждаме хора, които през този живот изведнъж са привлечени от методиката за поправяне. Но за следващия път това нищо не означава.

Въпрос: Полът на човека също ли е зададен или може да се промени?

Отговор: И полът се променя в зависимост начина, по който определена методика трябва да се изпълни в този свят. Затова човек се ражда или мъж, или жена, или от някаква националност, или с някакви свойства. Всичко това определя крайната цел и какво трябва да постигне точно в този живот. Всички параметри на нашето съществуване се проявяват в съответствие с това.

Но нека хората не се придържат към това! Важното е какво мога да направя от себе си! А всичко останало не е. Сред нас е имало представители на други народи, като рав Акива, които са станали велики кабалисти.

Всичко зависи само от човека.

От телевизионната програма „Попитайте кабалиста“ 31.12.2018

[276545]

Америка като огледало на света

Пробивът в Капитолия, който и да стои зад него, трябва да бъде пробив в съзнанието: старата система вече не работи, новата не е изградена.

Бомбата на Джокера

Зад външните бунтове в САЩ се крие основното вътрешно сътресение. В своята същност съвременна Америка открива, че вече не е Америка.

Не е тази Америка, която дълго време беше нарицателно име и пример за успех. Днес тя е пример за разделение, което разрязва обществото на две половини, на два ненавиждащи се лагера. Страна, в която преди време живееха заедно представители на почти целия спектър от човечеството, днес пред очите ни се превръща в клоака на раздора.

Американското общество е разделено по цвят, идеология, отношение към живота, културата, образованието и по много други признаци. Хората стават вътрешно чужди, противоположни, ненавиждащи се един друг.

Визуалната картина на този процес беше демонстрирана педи няколко години от анимацията „Лего филм: Батман“, в която град Готъм след експлозия на бомба буквално се разцепва на две и почти пада в бездната. Не остават връзки, мостове, нищо, което поне малко да свързва двете страни. Егоизмът е извън скалата, иска своето и не е готов на никакви отстъпки.

Трябва да разберем: тази бомба сега е поставена под всички нас. Америка показва бъдещето на света, състоянието, до което всички ще стигнем, ако не се замислим сериозно, как да поправим връзките между хората. Днес сме разпръснати на различните страни на барикадата и това далеч не е случайно.

Човешката природа се ожесточава, става безкомпромисна и вместо да създаваме единен, интегрален свят, ние се движим с пълна пара към неговата противоположност – непримирима враждебност, омраза и Голяма война.

Затова останалите не трябва да злорадстват, гледайки Америка „от задните вагони“. Напротив, болно ми е да видя нейното потапяне и нежеланието на лидерите ѝ да се споразумеят помежду си. Когато страната се разпада на части, всяка победа е пир по време на чума. Официалната встъпване в длъжност на новия президент няма да реши нищо. Конфронтацията се изостря и ако днес някой е яхнал гребена на вълната,  само ще нажежи страстите.

В търсене на истината

Няма истина нито в десните, нито в левите, нито в републиканците, нито в демократите. Решението на проблема е на по-висшето стъпало. Истинското единство не се изгражда на нивото на противоречията, а над тях. Неслучайно, наводнявайки мостовете, жителите на Готъм първо строят във височина – още една аналогия, отразяваща грамотен, системен подход.

Но анимациите, разбира се, не се ограничени. А няма надежда за политиците. Затова е толкова важен днешният пример на Америка. Не трябва да го разглеждаме в кривото огледало на медиите и социалните мрежи. Той разкрива пороците на обществото, пороците на взаимоотношенията между хората и подчертава необходимостта от добра, интегрална връзка между нас, благодарение на която да престанем да бъдем чужди един на друг. В противен случай ни чака вътрешен разпад и външно объркване. Днес в Америка, утре навсякъде.

Всичко егоистично рано или късно се изражда. Американската конституция, някога прогресивна, днес разкрива друга страна: няма нито равенство, нито свобода, нито справедливост, докато егоизмът властва. Всички наши „прекрасни“ начинания в крайна сметка разрушават обществото, защото в основата им е едно и също завоалирано желание да се издигнем над другите, за сметка на другите. И дори патетично да го наричаме демокрация, то все пак ни води до задънена улица.

Време е за равносметка: идеалите се разпадат пред очите ни, омразата напротив, се засилва. „Просвещението“ се превърна в тъмна епоха на банково-корпоративната диктатура, стремяща се към световно господство под неолиберални лозунги. Хората се унищожават заради пари и власт.

Винаги е било така, само днес, в условията на глобалния свят окончателният срив също ще бъде глобален. Никой няма да спечели, никой няма да преживее. Старите, познати методи неуморно унищожават системата и не дават нищо в замяна, освен да се предадат на амбициите ба силните в този свят. Човечеството е изправено пред нова степен на развитие, която изглежда като стена, докато не вдигнем глава.

Същността на тази степен е отхвърляне на егоистичните отношения и съзнателен преход към законите на Природата, към принципите на единството, към ново, вътрешно сплотено общество, разрешаващо конфликтите не със сила и принуждение, а взаимно, с общ подем над тях.

За да се изгради такова общество, трябва да се отхвърлят егоистичните догми и навици. Те вече не работят, не помагат, а само влошават нещата. Нуждаем се от нови методи, не изсмукани от пръстите, а основани на здрав разум, насочени към вътрешния подем на човека и човечеството към взаимно разбирателство и мир.

Само тогава ще намерим истината, която ще позволи на всички да просперират.

Откриване на годината

Мнозина биха искали днес Америка да се срине в гражданска война. Мнозина са заинтересовани тя сама да се запали в огън, след като е запалила толкова много пожари в други региони. И това е напълно възможно, защото точно сега запалителите отново взеха властта.

Опасността е реална. Всеки има различни причини, но най-важната – отслабването на Америка, съвпада. В допълнение, южните ѝ съседи отдавна мечтаят да премахнат граничната ограда и ако това се случи през следващите години, разпадането ще се ускори.

Като цяло, падането на великите империи се е случвало неведнъж и винаги е било придружено от брожение в населението, което е изгубило ориентирите си. Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет… Програмата на Природата не се променя. И ето днес американците – както идеологизираните, така и останалите – почти не се замислят по какъв начин да въдворят истински мир в страната и да осигурят достойно бъдеще и надеждна основа за единство. За тях е много по-важен достъпа до държавната хазна, възможността да я поставят в услуга на себе си и на своите интереси.

Всъщност целият свят е в същото състояние. И затова 2021 година ще бъде годината на осъзнаване на злото, на осъзнаване на смъртоносната вреда от нашата егоистична природа и безпомощността пред нея. Каквото и да правим, следваме нейния повод срещу собствените си интереси.

Това откритие ще бъде диагноза, благодарение на която най-накрая ще разберем от какво лекарство се нуждаем и се надявам да го приемем преди да започне агонията.

Какво е това лекарство? Методиката, която ще позволи на обществото да създаде „златна среда“ или според термините на науката кабала, „средна линия“. Нейният смисъл е умиротворение, но не за сметка на слабите. Не лицемерен компромис, а издигане над противоположностите. Не напразна или показна борба срещу егоизма, а единство и равновесие на по-висша степен, където той вече няма да има власт над нас.

На това трябва да се научим и колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Защото ние навлизаме в криза в началото на новата ера, разтърсени сме от родилните болки на интегралния свят. На иврит криза или прелом (машбер) е място за родилки. С други думи, място, където се заражда новия живот. И дори да се ражда в мъки, мъките са различни. Много зависи от нас: готови ли сме да помогнем на раждането или обратното, противопоставяме му се?

Така или иначе, плодът повече не може да остане в утробата, времето му е дошло. Самата Природа ражда ново, единно човечеството и това прераждане, толкова кризисно в нашето възприятие, всъщност е прекрасно. Понеже разбиваме черупката на илюзиите, изхвърляме фалшивото, излизаме на светлина от разделението и разединението, свободни от дребнавото себелюбие и взаимно отчуждение в първото ни истинско единство.

То вече е узряло, готово за нас. Готови ли сме ние за него? Все още не. Процесът в стартиран, а това означава, че не може да бъде спрян.

[276738]

Директен въпрос

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Как да обичаме себе си?

Въпрос: Ако кабала се основава на принципа „обичай ближния като себе си“, тогава как да обичам себе си? Възможно ли е, без да обичаш себе си, да обичаш ближния си?

Отговор: Не. Това е погрешна формулировка на въпроса. Не трябва да се мразя, за да обичам другите. Просто ми се дава пример: както се грижа за себе си във всеки един момент, така трябва да се отнасям и към другите.

Трябва да се грижа  да се чувстват удобно, добре, безопасно, топло, да са удовлетворени, точно както се грижа за себе си за простите, елементарни неща.

Нещо повече, ако разбирам, че това не е най-важното в живота и освен минималното, нормално задоволяване на необходимото, останалото искам да отнеса към висшето постигането на моето вечно, съвършено състояние и да започна да се сливам с него, ще бъда готов да обясня същото и на други хора.

За да осъзнаят каква специална възможност се дава в нашия свят: да преминем от него във висшия свят и да започнем да съществуваме там във вечно, съвършено състояние.

От урока на руски, 27.12.2015

[176756]

Как да отглеждаме самоуверено дете

Реплика: Известният психолог Михаил Лабковски дава пет съвета на родителите, как да възпитат уверено в себе си дете.

Първи съвет: „Бъдете щедри на похвали, но хвалете правилно. Не „ти си най-добрата от всички, погледни каква си красавица, а не като съученичките си“. Вашето послание трябва да е затова, че детето е забележително, защото е именно то, а не защото е „най-най“.

Отговор: Вярно е. Разбира се, че не трябва да посяваме в детето идеята за превъзходство над другите, а да чувства, че само по себе има стойност, а не, че е по-добър от другите. Че такъв, какъвто е, може да бъде голям, велик, уверен, добър и така нататък.

Въпрос: Тоест да не го сравняваме с другите и дори да не споменаваме неговото „аз“?

Отговор: Да. Примерите трябва да бъдат абстрактни, не в превъзходство над другите.

Реплика: А на мен ми действаше стимулиращо, когато ми казваха: „Погледни този или онзи…“ „Виж колко е печен Сашо от другия клас. И ти можеш като него. Давай!“ Така окуражаваме детето. Не разбирам какво лошо има в това?

Отговор: Това превръща човека в егоист. Състезанията са хубави, когато правят човека по-добър от другите в полза на другите. А такъв вид сравнения са за да потискат другите.

Въпрос: Тоест в мен несъзнателно изниква мисъл да потискам този Сашо?

Отговор: Да. Защо да израсна над него? Ще го принизя и така няма да ми се налага да правя никакви усилия върху себе си.

Въпрос: Това ли е естественият отговор на егоизма?

Отговор: Да. Задължително е да покажа на детето, че то трябва да работи върху себе си, за да стане по-добро, а не да принизява другите, за да бъде над тях.

Реплика: Втори съвет: „Ако детето е извършило провинение, говорете не за детето, а за постъпката. Постъпката е лоша, а детето е добро. А „непохватен, тъп, досаден, безсрамен” – надявам се, че отдавна сте изхвърлили от речта си такива думи „. Ето това казва психологът.

Отговор: Това е голям проблем на много родители, които показвайки на детето по груб начин какво не може, че не струва нищо и така нататък, го лишават от чувството на увереност, безопасност и вътрешна вяра във възможностите му. Това е много важно да се запази в детето.

Много от нас грешат с това. Потискаме детето, казваме му: „Нищо не струваш, погледни как е правилно! Защо не можеш?“ – и т.н. Тоест правим от него абсолютно несигурно човече. И така той вече пораства и през целия си живот не може да се отърве от това.

Въпрос: И все пак, ако то, например, извърши лоша постъпка?

Отговор: Замажи я. „Направил си неправилно, сгрешил си. Не си могъл по друг начин, може би. Погледни сега как може това да се направи по друг начин.” За да се научи от това, а увереността да се запази в него.

Въпрос: Тоест да не закачаме самото дете и неговото малко „аз”, нали? Най-важният принцип е да не се докосваме до „аз”?

Отговор: Да. По планетата ходят точно такива – без вътрешна увереност, „убити“ от родителите си, ощетени от детството си хора. И за да могат поне някак да отстоят себе си, създават такива проблеми, само за да се издигнат поне малко над останалите. И не знаят как да го направят, за да се почувстват нормални.

Затова им се налага да принизяват и потискат другите, да ги унищожават и т.н. Който и изрод да вземеш, който убива и мъчи другите, ръководи някаква банда, ще го видиш в него, ще разбереш защо с него е станало така.

Ще погледнеш в детството му и ще видиш как са издевателствали над него.

Реплика: Трети съвет: „Никога с никого не го сравнявайте, дори ако сравнението е в негова полза. Това е прекият път към нарцисизма. А нарцисизмът е разрушение до основата на самооценката. Тоест, това е разрушена до основата самооценка. Детето рискува да порасне човек, който винаги ще се сравнява с другите и ще страда, ако някой е по-добър от него „.

Отговор: Да. Но ние все пак трябва да си представим и да направим така, че детето да има представа какво е съвършенството. И спрямо това съвършенство трябва все някак да се съизмерва.

Въпрос: Тоест трябва да дадем на детето някакъв еталон?

Отговор: Да, но не спрямо другите. Еталонът не трябва да бъде човек, а свойство.

Въпрос: А как да обясним на детето свойството, към което трябва да се стреми?

Отговор: Някога са го правили с помощта на някакви богове или велики кумири. Но такива примери могат да бъдат в нещо, в някакъв конкретен случай, не повече.

Въпрос: Какво това трябва да бъде това свойство? Например: както тогава са обичали, така да стигнем до такава любов”?

Отговор: Да.

Реплика: Четвърти съвет: „Хвалете детето не за резултата, а за смелостта и усилията, за това, че не се е изплашил и се е изявил, пробвал се е в състезанието, положил е усилия, старал се е. Това ще го научи да се подкрепя сам в бъдеще. И между другото, много ще помага за успеха му в живота, когато стане възрастен „.

Отговор: Да, задължително трябва да подкрепяме детето и да го вдъхновяваме. Независимо от резултатите, той трябва да усеща, че зад него стои някой, който вярва в него и не иска от него повече от това, той да полага усилие, усърдие.

Въпрос: Тоест не „браво, получи първо място, какъв красив медал, колко усилия вложи”?

Отговор: Да. Не заради това. Абсолютно. Трябва да бъде самодостатъчен и щастлив в действията си.

Реплика: Но ние се гордеем с медалите.

Отговор:  Такова е нашето обществото – тесногръдо, егоистично, което по такъв начин противопоставя  хората, издига конкуренцията  до такива нива, че човек посвещава целия си живот и здравето на това. И накрая какво? Виждаме, че това не носи щастие на никого.

Въпрос: Тоест ако детето разказва за победата си, то най-важното за него трябва да бъде, колко усилия е вложил, как е тренирал преди нея?

Отговор: Разбира се. Иначе ще вземе наркотици и ще побеждава само с тяхна помощ. Ето в какво превръща егоизма всеки от нас.

Реплика: Това беше много добра забележка. Всички тези анаболи, наркотици и всичко. И спорт вече не може да се гледа, там всичко е ясно. Сега има проблем как да се скрият наркотиците, а не как да не ги използват.

Отговор: Да.  За човека най-важни са постиженията му сравнение. Освен в груповия спорт. Груповият спорт е относително привлекателен.

Въпрос: Защото победата е на отбора?

Отговор: Да. Едното „аз” се размива сред останалите и самото съревнование на единия отбор срещу другия не е същото, както един срещу един.

Въпрос: А това, че пак се откроява един играч? Например Меси, още някой.

Отговор: Това е лошо. Все пак е спечелил отборът. Но все пак. Поне така.

Реплика: Петият и най-важен съвет: „Вие самите трябва да сте уверение в себе си. Родителите често ми пишат: „Уж правя всичко правилно, хваля го, подкрепям го, но детето през цялото време се държи неуверено“. Разбира се,  всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно, но ако вие наистина правите всичко за увереността на детето си, а то има нулева самооценка, това се нарича „Поздрав за родителите „. Какво мислите?

Отговор: При всички положения трябва да показваме на детето доверието си в него, любовта си към него и че го приемаме такова, каквото е. Най-важното е да не унищожаваме, да не нивелираме неговото „аз” и да не искаме от него някакви особени големи победи и постижения. Само в такъв случай може да направите от него уверен и нормален човек

Въпрос: А защо психологът започва така: „Вие самите трябва да вярвате в себе си „?

Отговор: Защото се  опитвате да превъплътите в детето това, което самите вие не сте достигнали някога.

Въпрос: Няма ли да се получи така? Дори ако играя пред него?

Отговор: Не.

Въпрос: А вие уверен ли сте в себе си?

Отговор: Не. Абсолютно уверен е просто глупакът, който е на ниво камък. Но моята увереност е, че съм неуверен, но ще успея да направя това, в което трябва да вярвам.

Реплика: Това не е лесно.

Отговор: Никой не казва, че можем да го постигнем. Но да се стремим. Животът е да се стремим.

Реплика: А изобщо целият този път от неувереност към увереност, после пак неувереност…

Отговор: Целият път на неувереност е в това, прилепваш ли се към абсолюта. И в това е твоята увереност. Така че, тук няма нищо страшно. Има Висша сила, трябва да знаеш по какъв начин можеш да се позиционираш спрямо нея и тогава ще получиш пълна увереност. Не своя собствена, а от това, че вървиш с Него.

Въпрос: Тоест тя е компас, през цялото време да държим посоката?

Отговор: Разбира се. И тогава всичко е много лесно. Държиш се като малко дете за ръката на големия.

Реплика: За учителя.

Отговор: Да.

Въпрос: А ако постоянно те изместват наляво или надясно?

Отговор: Нарочно го правят, за да се държиш все по-силно за Него, за да виждаш къде отиваш с Него и така да се учиш.

Изместват те от  Него, а ти трябва да се държиш по-здраво и да си коригираш посоката спрямо Него, след Него. И така се учиш и от превратностите на съдбата, и от Неговите реакции на тази съдба.

Въпрос: Този път на разума ли е или все пак на вяра над разума?

Отговор: Този път се върви по сливането с Висшия. Той ти показва две линии, а ти трябва да вървиш между тях.

 [275711]

Пожелавам на всички особено чудо!

Пожелавам на всички нас особено чудо! Наистина голямо, голямо чудо през новата година. Едно! Да се издигнем над нашия живот и поне мъничко да разберем за какво е той. И тогава на всички ще ни стане добре. Във всички нас ще се появи цел. Ще разберем защо раждаме деца, възпитаваме ги, към какво ги водим.

Единственото, което трябва да направим, е да разкрием света, в който съществуваме. Трябва да разберем какво прави природата с нас, какво иска от нас, какви трябва да бъдем, за да се променим. Нека да помислим за това и да се опитаме да променим нещо.

Надявам се, че тази 2021 година, на практика първата година след удара, който получихме през 2020-та, ще стане година на някакво начало на прозрение. Това пожелавам на всички нас. Честита и истински нова година!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 28.12.2020

[276503]

Незабравимата 2020 година

В навечерието на Нова година е обичайно да се обобщават резултатите от изминалата година. 2020 ще остане в историята като символ на епидемията от коронавирус, която обхвана целия свят.

Освен това годината беше богата и на други събития: войни, граждански вълнения в различни части на света, природни бедствия, обширни горски пожари в Калифорния и Австралия, икономическа криза, ужасно нарастване на безработицата по целия свят.

Въпреки това аз, като кабалист, мога да оценя изминалата 2020 година като най-прогресивната в близката история. В края на краищата човечеството започна да се отърсва, да се освобождава от безполезните навици: от преследването на пари, развлечения, ресторанти – от стремежа да се насити с удоволствия и да не мисли за нищо друго.

И тогава природата ни зашлеви шамар, принуждавайки ни да спрем. Нямахме друг избор, освен да спрем надбягването и да се приберем у дома. Епидемията ни принуди да се уединим и да се замислим за живота си или поне да оставим старите си навици. И това е добре, защото човечеството бе принудено да премине от живот в преследване на пари и власт към друго време, към нови ценности.

През тази година успяхме да го направим, макар и не по собствен избор, а по заповед свише. И в този смисъл коронавирусът наистина ни направи голяма услуга и днес сме в съвсем различно състояние. Закрихме много бизнеси, от които нямаше никаква нужда.

Спряхме да тровим и унищожаваме природата, да изсичаме дървета, да унищожаваме животните, поне драстично намалихме щетите. Земята започна малко да се възстановява след опустошенията, на които я подложихме през последните десетилетия.

Много се надявам, че тези положителни промени ще продължат. Епидемията няма да отмине просто така, защото тя не е катастрофа, а огромна помощ от природата. Казано е, че „Твореца ни лекува със своите удари“. А епидемията от коронавирус беше лекарството за нашия хипертрофиран егоизъм. Затова много се надявам, че ще си направим правилните и полезни изводи за по-нататъшното ни развитие.

От програмата „Свят“ , 27.12.2020

[276154]

Година на зануляване

За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите „защо?“, „за какво?“ не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]