Въпрос: Съществува ли висш съд, който определя къде ще попадне човек след  смъртта си: в рая или в ада?

Отговор: Ние се намираме в строга система, укрепена с железни връзки. Това е програма, която обхваща цялото мироздание.

Със своето поведение, зависещо от свойствата на човека и неговото обкръжение, той оказва влияние върху системата и усеща нейната съответна реакция върху себе си.

Това се нарича съд и милосърдие. Според това, как човек въздейства на системата, така и тя реагира и му въздейства. В това се състои целият „висш съд”.

Затова е необходимо да се учим как да се държим така, че да й оказваме само положително въздействие.

Въпрос: Получава се, че рая и ада ние усещаме тук и сега, а не някъде след смъртта?

Отговор: Правилно! Няма друг рай и ад освен тези, които се намират тук, в този свят. Аз сам определям къде  се намирам: в рая или в ада. Ако постановя, че моето егоистично желание е адът, защото то добре ме пази под себе си и не ми позволява да достигна вечен живот, тогава аз ще се чувствам в ада.

Забележително е, вие че сте разбрал това! Следователно, сега ще се постараете да се откъснете от егоизма си, и да достигнете този рай – т.е наистина ще започнете да усещате себе си във вечния и съвършен свят. Ще почувствате, че живеете в рая и не се вълнувате за тялото си.

  [155081]

Filed under: Без категория - No Comments→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - No Comments→

Началото е в поста Свят, който няма място

Въпрос: Как духовния свят е свързан с нашия живот? Има ли той отношение към нас?

Отговор: Духовния свят е свързан с нас, тъй като ни управлява. Той се намира на по-високото стъпало, където е мечтал да проникне Айнщайн и други физици. Но при тях не се получило нищо, защото това е невъзможно. Само кабалистите могат да го постигнат.

От този висш, духовен свят, ни въздейства сила, която ни управлява и ние се подчиняваме на нейното управление. В духовния свят има само две сили – сила на получаване и сила на отдаване, които по различни начини се свързват помежду си. Силата на получаване е желанието да привлечеш всичко към себе си, да погълнеш всичко, а силата на отдаване е желанието да отдаваш навън.

В нашия свят тези две сили пораждат всички явления, на всевъзможни нива, тъй като действат вътре в материята, желанието за получаване на наслаждение.

Действайки в материята, в желанието за наслаждение, тези две сили създават в тази материя всевъзможни нови свойства, усещания. Излиза, че тази материя, под въздействието на тези две сили получава нова форма, започва да бъде подобна на тях или противоположна. С този материал стават всевъзможни промени.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151281]

Filed under: Без категория - No Comments→

[124176]

Filed under: Без категория, Ежедневен урок, Филми - No Comments→

Въпрос: Как да подготвим хората за правилно общуване на семинарите по интегрално възпитание и образование?

Отговор: Преди всичко, трябва да отработим всички условия за връзка между нас. Всеки трябва да разбира, че другите имат свое мнение и то може да е правилното.  За да разкрия сам, себе си и да почувствам мнението на останалите, да не допусна то да мине покрай мен и да не се затворя в себе си, аз трябва да пречупя себе си, да се принизя пред другите.

Тук трябва да има някаква определена техника, психологически подход. Някой говори, а аз в този момент се опитвам да изключа егоизма си. Играем на това. Отначало слушам, какво говори другият, а след това трябва да повторя всичко, каквото е казал той. Човекът може да говори глупости, но малко или много да е сврързано. А аз се тренирам в това, да го слушам.

Тъй като, може да не се чуваме един-друг. Как мога да се анулирам за да ви чувам тъкмо вас, без да ви поправям и без да влагам в себе си вашите думи, вече заедно със своите корекции и добавки, а включвайки се във вас? За целта, аз трябва да се принизя, да ви взема за еталон, и по такъв начин да се ориентирам.

Така се учим да се чуваме и да се самоотменяме един пред друг. Това първо. По-нататък преминаваме към втория етап, когато се тренираме да говорим по същество, а не безразборно.

Сега трябва да изразя някаква мисъл, която трябва да бъде много   конкретна, ясна, логична. При това я произнасям с уважение към останалите, с включване в тях, както се държат родителите по отношение на децата, т.е. от някакво по-високо ниво.

На първото занятие ви гледах отдолу-нагоре, като еталон, а сега – обратно. Аз говоря някакви сериозни думи, логично изразявайки се, опитвайки се да ”вляза” във вас, за да ме разберете, да приемете това, за да улегнат думите ми във вас.

Всеки е длъжен да си приготви някаква реч, при това да е достатъчно логична, точна, засягаща работата или нещо друго – без значение. Важното е да го слушат. Ние винаги смятаме, че другият говори глупости. Но за каквито и глупости да говори, да предположим за раците, които вчера е ял в ресторанта – основното е, че аз попивам думите му и вървя след тях. А сега аз внасям своята глупост и я предлагам логично, ясно, за да усвоят всичко това останалите.

Така учим участниците в семинара, как моментално да се принизяват и да слушат другия и как моментално да се издигат и да влияят на другия. При това, всичко трябва да се прави от гледна точка на основната задача – по-пълна комуникация и взаимно разбиране, а не да си припомнят един на друг, някакви обиди и да не се плетат дребни интриги. Тъй като, сме задължени да сплетем в кръга общия си образ.

Поставете в средата на кръга, например, чиния и насочете всички към това, че в нея трябва да усетим себе си, като допълнение един към друг. Да допуснем, този другар е логистиката, другият е технологията, третият – монтажът и т.н. Важното е, че заедно усещаме себе си, намиращи се в една чиния.

След това се учим да си казваме един на друг само добри думи, при това максимално искрено. Играем на правилните, добри, доброжелателни хора, учим се да се отпускаме: ”О! Ето, вие се усмихнахте. А сега, изпейте ни, някаква песничка от далечното детството”.

Накарайте ги да са като децата, да се отпуснат, да се успокоят, да се откъснат от всичко негативно, което ги заобикаля, да разкажат пред всички нещо от детството или за първата си любов. Искаме да ги “измъкнем от фрака”, да ги привикнем към това, че помежду си могат да бъдат просто хора.

И само след това, като ги научим на всички условия за връзка, ние преминаваме към семинарите, на които започваме да изясняваме, защо ни е необходима интегралност. Защо, когато намерим между нас общия интеграл, този сбор е едно стъпало по-високо от нас и като кран, ни издига на следващото ниво за усещане и разбиране? Защо прекарваме всичко през нашите чувства, макар че не се признаваме в това и не го разбираме? Защо човекът е чувстващ елемент, а не строго логичен? Нашата логика само се облича в чувства и в това е нашата грешка.

Така, постепенно ние започваме да говорим, че трябва да се издигнем към новото ниво на усещания, към включването един в друг.

От ТВ програмата ”През времето”, 23.09.2013

[121930]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Становище: Възможно е да се изчислят и предвидят характеристиките в строежа на различните видове мрежи (технологични, Интернет, социални, биологични и пр.) на компромиса между популярност и сходство: възел, който се присъединява към мрежата, първоначално се опитва да се свърже с популярни и в същото време сходни на него възли, тоест най-простите структурни звена (във Facebook – това е личната страница). Популярни са тези възли от мрежата, които имат по-голям брой връзки с другите.

Тези две измерения (популярност и подобие) могат да бъдат комбинирани в едно пространство, създавайки карта, която ще предскаже потенциалните съединения в разрастващата се мрежа. Всеки нов възел, присъединяващ се към мрежата (нова уеб-страница или молекула белтък) може да се свърже към всеки съществуващ възел на мрежата, но има предпочитани съединения, което предполага, че изборът не е случаен, а е комбинация от вече съществуващи възли на принципа „парите при пари отиват“.

Възли с голям брой връзки получават дори повече връзки за сметка на колегите си с по-малък брой връзки. По този начин възлите от по-високо ниво се обединяват в агломерати и мрежата е хомогенна, тоест като цяло, е възможно разпределението на нивата в мрежата да се подчинява на силов закон.

Все пак, това равновесие е нестабилно, тъй като всяко отклонение в „предпочитана връзка“ унищожава агломерата или създава супер агломерати, което води до загуба в хомогенността на мрежата.

Затова популярността е само един от аспектите за създаване на „предпочитаната връзка“. Вторият аспект са приликите. Възлите, които си приличат, имат голям шанс за връзка, дори ако те не са популярни. В социалните мрежи – това е тенденцията да се общува с подобните по интереси.

Структурата на Вселената, Интернет, социалните мрежи и човешкият мозък са изключително сходни, което е следствие на асимптотичната еквивалентност на динамиката на еволюцията на тези много различни сложни системи.

Коментар: Човек е създаден на принципа на интегралните клетки на единната мрежа и всичко, което той създава, е следствие на този принцип, тъй като не може да си представи друга връзка.

[91983]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→

Да поговорим за срама – едно много високо понятие  присъщо само за човека. Колкото и да предизвикваш срам сред представителите на неживата, растителна и животинска природа – реакция няма да има, защото в тях този корен не е заложен. Белези на срам се забелязват само на човешкото стъпало в нашия свят – и то, не при всички.

Тъй като човешкото стъпало се подразделя на пет нива на развитие и само на последното от тях се появява достатъчно ”нараснало” желание – голям егоизъм, позволяващ ни да усещаме голям срам.

Всичко отнасящо се до предходните нива, Баал а-Сулам описва като жалони по пътя. Някои са готови да причиняват някакво зло пред лицето на останалите без да изпитват срам. Други пък малко се срамуват или се опасяват, и затова предпочитат да вредят скрито. Трети, наистина се срамуват, вече без страх, че ще бъдат наказани, но се примиряват със срама си и се оправдават за случващото с познатите на всички разчети: ”Така му се пада”, ”Аз имам право”, ”Всички така правят” и т.н.

И само хората притежаващи големи егоистични желания, познали големия срам, започват да работят с това свойство. С пробуждането на точката в сърцето те пристъпват към духовната работа и достигат вече до другия срам, който не лежи в плоскостта на нашия свят, а на много по-високо ниво.

В нашия свят аз се срамувам да получа незаслужено, незаплатеното от мен. С такава ”блага придобивка”  не мога да се примиря. Тъй като по правило, не е сложно да се изясни от кого идва благото и дали то ми се полага?

А с духовния свят имам проблем: не виждам от кого получавам даровете и затова не се срамувам. Отначало трябва да разкрия Даващия, Корена, от където идва всичко, а това изисква още много сметки. Например: ”Трябва ли да заслужим неговото благо?” ”Ако той Ме е създал, то се подразбира от само себе си, че трябва и да ме издържа?” Друг вариант: ”Аз не съм заслужил помощта, но от безизходност, ще платя по-късно… ” Накратко, в духовния свят, както и в нашия, ние вървим по стъпалата на срама.

Но всъщност срамът е основата на творението. Заради него Малхут на Безкрайността е направила съкращаване и е инициирала по-нататъшното развитие, за да се сравни в крайна сметка с Твореца. Срамът е източник, отправна точка, пробуждаща ни към подобие по свойства с Твореца, разплащайки се с Него да Му върнем дължимото и да престанем да получаваме повече подаръци, както преди.

Баал а-Сулам ни дава такъв пример: Богаташ среща на пазара приятел бедняк, води го в къщи и му предоставя всичките си блага. Беднякът чувства, че богаташът му помага от цялото си сърце, без да се скъпи, наслаждавайки се на това отдаване. Обаче, получавайки наготово това изобилие, в същото време беднякът косвено получава чувство за малоценност и срам, който го изгаря отвътре и става нетърпимо. Цялата работа е в разрива между получаване за себе си, от една страна и отдаването на богаташа, от другата страна. Законът е такъв: когато се чувствам получаващ, а не като даващ, това ме кара да изпитвам срам.

Това усещане е толкова голямо, че Малхут на Безкрайността се е решила на съкращаване и че ще получава блага от Твореца само според подобието по свойства, и само заради отдаването. И само в този случай тя ще почувства целесъобразността от получаването. При това, смисълът не е в неутрализирането на своя срам – напротив, тя започва да го цени. Благодарение на страданията, които той предизвиква, тя може да направи друг разчет, насочен към съответното отдаване към Твореца.

Срамът не предотвратява просто получаването, не те кара да съкращаваш своя егоизъм и да получаваш заради самото получаване, избягвайки страданията, но ми разрешава да премина към постоянно отдаване. И затова ценя срама. Казано е: че чувството е приготвено само за извисените души. В духовния свят на човек му е хубаво и полезно да го изпитва, понеже срамът става за него средство, помагащо за осъзнаване на необходимостта от отдаване, и желание за разкриването на Твореца. И тогава работата вече не е в егоизма и в срама като такива – просто посредством тях мога да се уподобя наистина на Твореца и да стана отдаващ. Нека си останат в мен предните фактори: получаващото желание и срама, но като необходими условия, над които мога да надстроя отношението си към Твореца и да вървя към сливане с Него.

Срамът се развива заедно с желанията и ги разширява, обогатявайки ги с множество детайли на възприятието. Това го забелязваме и с нашия свят: Творецът е създал единствено първичната точка на желанието, а всичко останало се е развило благодарение на празнотата – усещането за разлика между творението и Твореца.

Тора ни разкрива, че Адам е изпитал прилив на егоистично желание, което се описва като появяването на Хава (Ева) редом с него. Той се е обединил с това желание, което се нарича “вкусил от дървото на познанието”, т.е. получил е напълване – и тогава се е усетил гол, лишен от одежди и се засрамил от това.

Творецът сам ни дава пример: Той е създал одежди за Адам и Хава. А по-нататък, като следствие, всички оджди ги обличаме вече самите ние. Техният корен – е в отразената светлина: ако пожелаем, то можем да вземаме от него пример и да формираме свои собствени одежди. И всичко това – е не просто, за да не се срамуваме, а за да се уподобим на Твореца и с това да Му доставим удоволствие.

Ние рядко използваме понятието срам. В нашите първоизточници това се среща епизодично. Но всъщност, ние винаги се опираме на това усещане за разкъсаната връзка между творението и Твореца. Срамът – с една дума е ”трегер”, лост, онази точка от която творението започва да се пробужда за уподобяване, сливане, както с примера за бедняка и богаташа.

От семинара, 17.06.2012

[80772]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: „2% от хората мислят, 3% – мислят, че мислят, а 95% от хората по-добре да умрат, отколкото да мислят” – така Бърнард Шоу е разделил хората на “умни” и “посредствени”.

“95% от хората в света се нуждаят да им казват какво да правят и как да се държат” – актьорът и политик Арнолд Шварценегер. Към такова съотношение 5:95 се придържат всички мислители. Масата е готова във всичко да се подчинява на авторитета.

Експериментът на Милгрем: На изпитвания предлагали да стане “учител” и му представили двама души (актьори, които трябвало да изиграят роля, но “учителят” не знаел за това). Единият се представял като “учен”, изучаващ влиянието на физическата болка за взето решение. Вторият – като негов “ученик”, който трябва да отговаря на зададените от “учителя” въпроси. В случай на грешни отговори, той трябва да получава от “учителя” наказание с електрически ток чрез електроди на ръцете.

Настанили “учителя” пред стена с надписи: “слаб удар”, “среден удар” и “опасно – силен удар”. За всеки неправилен отговор, по заповед на “учителя”, “ученикът” увеличавал електрическия разряд с 15 волта, от 30 до максималните 450 волта.

Цялата апаратура изглеждала правдоподобно. На практика на “ученика” не се причинявала никаква болка, но той изразявал страдание, а “учителят” не знаел за това. И му се налагало да увеличава силата на електрическия удар, тъй като “ученикът” нарочно давал неверни отговори, а от “болката” викал, плакал, тропал с крака, искал да се прекрати мъчението. При напрежение повече от 300 волта, “ученикът” замлъкнал и повече не отговарял на въпросите. На “учителя” обяснили, че отсъствието на отговор трябва да се зачете като неправилно и да се продължи да се “наказва” по-нататък.

Резултат: Независимо от голямото съчувствие към “ученика”, повечето “учители” стигнали до въздействие 450 волта! След опитите “учителите” били в силен стрес, като се безпокояли за здравето на “жертвата” и дори се ядосвали на “учения”. И макар, “учителят” да можел във всеки момент да се откаже да се подчинява на “авторитет” и да не мъчи жив човек, болшинството предпочело да изпълнява указанията. При това, за този експеримент, те не получавали никакво възнаграждение. Авторитетът на “учения” наистина не бил така голям. Нямал никаква сила да застави да изпълняват заповедта. Единствените негови атрибути като ръководител били само бялата престилка и това, че сам се представял за шеф.

Извод: В съзнанието на човека е вкоренена необходимостта да се подчинява на авторитета, даже нарушавайки морала. Оттук е разбираема способността на правителството и лидерите да се сдобиват с послушанието на гражданите – авторитетите ни оказват много силно въздействие и контролират нашето поведение.

Експериментът на Зимбардо: Доброволци играят ролята на пазачи и затворници. Пазачите са задължени да създадат в затворниците чувство на тъга, страх, произвол, контрол – в съвкупност да предизвикат чувство за безсилие. У нас е цялата власт, у тях – никаква.

Затворниците и пазачите бързо се приспособили към своите роли, започнали да възникват наистина опасни ситуации. Първата нощ затворниците разиграли бунт, а пазачите, чувствайки опасността от неподчинение от страна на затворниците, жестоко потушили този бунт.

Под този натиск затворниците започнали да се пречупват, а във всеки трети пазач се открили садистични наклонности. Те устройвали обиски с пълно разсъбличане, забранявали да се ползва тоалетна, оскърбявали, лишавали от сън и от храна. Загубвайки контрол над експеримента, ученият трябвало да го завърши по-рано от времето…

Реплика: Егоизмът иска да подчини на себе си всички и всичко, като не се съобразява с нищо и наистина е безграничен, ако не се бои от наказание. Това е цялата наша материя, нейното единствено свойство. Този извод кабала вече е “оповестила” преди 5773 години. Да се поправи това единствено свойство на човек може само привличайки върху него висшата сила на отдаване и любов, силата на връзка с Природата. При появата й в нас, можем да противостоим на нашите егоистични сили и да ги усмирим в себе си, като ги уравновесим с алтруистичните сили. По такъв начин ще създадем в човек и в обществото равновесна система. Това ни дава възможност да създадем интегрално общество. В противен случай, Природата безпощадно ще пристъпва срещу нас, както в посочените по-горе експерименти…

[78132]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

От урок на Рабаш: Там, където недостига духовно величие – се появява възможността да се прилепят нечистите сили. Все едно човек да иска да стане сутринта за урок, а да е обладан от различни мисли и разчети: ”За какво да ставам? Какво ще науча? Каква ще ми е ползата от това?

Щом възникне недостатък на духовно величие, веднага идват такива мисли и превързват човека към леглото – така че да не може да стане… И затова ни е необходима съпровождаща сила, която няма да ни даде да паднем.

Имено такава съпровождаща сила липсва на всички групи, както и на всеки човек тръгнал по този път, точно поради това ние падаме един след друг. Както е казано: ”Хиляди идват да се учат, но само един достига светлината”. Тава означава, че отпадат 999….

Възможно е, те да не отпадат напълно, но вътрешно отслабват и се съгласяват да се мотаят и така и не достигат до целта на своя живот. Те не възразяват, че трябва да се търси отговор на въпроса за смисъла на живота, но се ”състаряват” и не намират в себе си сили за това. И всичко това е, защото не са си изградили поддръжка, такива ”перила”, които да ги поддържат, да не им дават да падат. Това е много важно.

С една дума сякаш сключваме съюз за взаимопомощ, между групите. Затова е толкова важно да се знае, какво се случва във всяка група и да си помагаме едни на други.

Както се казва, ”никой не е пророк в отечеството си”, и другарите от другите групи понякога могат да помогнат и да повлияят на човека повече, отколкото намиращите се редом. Тъй като близките приятели той може да подозира в някакъв личен интерес, да ги обвинява в користни интереси, да ги обвинява в користни намерения. А по отношение на други групи такива чувства не възникват в него. Той вижда, че хора от разни места започват да говорят за него, да показват колко е важен той за тях, а от друга страна, разбира, че трябва нещо да оправи в себе си. Както е казано: ”Стражи и пазачи си сложи на всички врати”.

Това е много важно. Тъй като обичайно, след всеки наш подем – няколко човека падат от този път, защото винаги след издигане следва опечаленото сърце. Трябва да се пазим!

От подготовка към урока., 18.03.2012

[72991]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: По време на последния конгрес в Израел изпитах небивало усещане за единство. Но една седмица след това бях в такова падение, каквото никога по-рано не съм изпитвал. Сега се страхувам от конгреси. Какво да правя?

Отговор: Това е много добре, просто чудесно. Наистина трябва да се страхуваш. Виждаме това и по изхода от Египет.

Представи си: теб те изхвърлят от обичайното място и ти бягаш в нощта, без да знаеш накъде. Теб те преследва конницата на Фараона. Изплашен, ти се хвърляш в Червено море и внезапно се случва чудото. Наистина, то не те радва особено. После народът възхвалява Твореца: ”Коня и ездача Той ги хвърли в морето”. Но трябва да се разбере, че човек преминава през радикални действия, сходни с раждането, и изпитва огромно напрежение, както плодът при раждането.

След това, след похода през пустинята на теб ти ”спускат” едва ли не хиляда закона: Какво може и какво не може, и какви наказания ще последват в случай, че не се изпълняват. С една дума, получаваш програмата на бъдещото си поправяне – още преди противостоенето на планината Синай: ”Ето какво ти предстои. Искаш или не, това е без значение. Вземай и престъпвай”.

Едва сега разбираш какво е това, да работиш за Твореца. До сега се мислеше за герой между нищожествата, а сега пред себе си виждаш списък до самото небе. И на всеки ред упътване: ”в случай на не изпълнение – беди, нещастия, смърт…”

Не стига това, но още ти казват: ”Е, ако цялостно не се обедините, то тук и ще бъдете погребани”.

И едва тогава с радост извличаме от всяко сърце точката Моисей, която ни дърпа (мошех) към Твореца, обединяваме тези точки и откриваме частица от връзката с Висшата сила. Това протича поетапно: Първо я разкрива точката Моисей, тогава останалите точки – мъдреци, старци, коени, левити, исраелити, жените, робите, децата – чакат в подножието на планината. ”Ще направим и ще чуем” – казват те. С други думи, всичките ни желания, които са готови да предадат, получават сила.

Това е днес, а утре ние веднага отливаме златния телец.

Важно е да се помни: всичко това е постижимо за нас. Ние бягаме от егоизма и наистина ни е нужно това усещане за бягство. Ти идваш на конгреса навит до краен предел, страхувайки се да не би да не изпълниш задачата и да не постигнеш желаното. Страхуваш се от лишенията и задълженията, както при бягството от Египет.

От друга страна, се чувстваш задължен пред всички другари, гледаш към тях и отчаяно търсиш нашата обща точка за обединение.

И накрая, трябва да съберем всичките си сили за един единствен миг. Но заради този миг трябва по време на целия конгрес да сме под напрежение, като изпъната струна. Трябва да се напрягаме постояно в движение, в пространството, в обединение между всички нас. За това е казано: ”Исраел, Тора и Творецът са едно”. Това е сравнимо със състоянието на великия първосвещеник в Светая Светих и в Съдния ден… Това трябва да се постигне за един единствен миг – и работата е приключена.

След това пътят ще бъде продължен, но вече заедно със светлината, възвръщаща ни към Източника.

Ето такива са условията: ти наистина бягаш, нямаш сили да се върнеш към предишния живот, задължен си да постигнеш желаното и при това, трябва да събереш всичките си сили заради един миг. Това твърдо те направлява, ”заточва те” към целта. Да се надяваме, че всичко ще се случи така.

В книгата “Зоар” (Насо, п – 99) е казано:

И застанаха в подножието на планината. В подножието на планината им беше казано: ”Ако приемете Тора – добре, а ако ли не – там, в изгнанието, ще бъде вашето погребение.”

Тоест ние, със своето егоистическо желание, ще видим ”чудния” животински живот. Ще се усетим в това ”животинско погребение”, а някои няма да усетят и това. И тогава вместо вътрешни, душевно целеустремени, човешки сътресения, нас ни очакват животински, от които страда целият свят.

Така че, трябва най-сериозно да се подготвим за конгреса. Това вече веднъж го направихме, не трябва да отстъпваме. Това е много тесен мост и основното е да не се страхуваме.

От урока на тема ”Съвети към конгреса в Арава”, 19, 02.2012

[70249]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам, “Свобода на волята”: Разлагането на пшеничното зърно в земята се превръща в негов растеж. Това разложено състояние се нарича “основа”. С други думи, същността на пшеницата е сменила своята предишна форма и е преминала в новия стадий на разложеното зърно, наречено “основа” и лишено от всяка форма.

Защо “основа” не се нарича пшеницата на предишния стадий? Защото тя още обладава собственна форма и не се явява корен на следващото състояние. Пшеничното зърно трябва да се разложи, да се превърне в “сила”, в потенциал на бъдещото състояние – и само от него може да израстне нов растеж. По такъв начин, по средата е необходимо състояние на разлагане.

Въпрос: В какво е смисъла на това разложение?

Отговор: Загубата на предишната форма – за да се приеме следващата. Иначе е невъзможно. Така Кетер се обръща в Малхут, която прораства в нов Кетер, отново и отново.

Въпрос: Към какво трябва да се стреми човек в своята работа: към загуба на сегашната форма или към получаване на нова?

Отговор: Към темп на придвижване. Към повишаване чистотата на смяна на състоянията. И всеки път да се стреме към нова форма. Нека по пътя към нея да лежи стадия на разлагане – все едно. Разбира, че това е необходимо.

Точно така ни се налага да спим, преди да минем в небитието. Нима не е жалко за изпуснатите часове от живота? Едновременно знаем, че без сън, хаосът на изминалия ден няма да се подреди в главата в чекмеджета и рафтове. Всичко, каквото съм преживял, трябва да мине през обработка, индексиране и складиране. Само тогава ще бъда готов за новата работа и новото възприятие.

Въпрос: Как да се ускори темпа?

Отговор: При помощ на обкръжението, което формира в мен правилно желание.

Въпрос: И винаги ли трябва да се стремя към следващо състояние?

Отговор: Винаги трябва да се стремим към единство на Израел, Тора и Творецът. Това е следващото състояние. Всеки път това единство, само на по-висока степен, все по-мощно, “сочно”, качествено. Аз, групата, и в нас – общата Сила на отдаване, Творецът.

От урока по статия “Свобода на волята”, 15.12.2011

[63230]

Filed under: Без категория - No Comments→

Знаеш ли защо почти всички наши взаимоотношения завършват с раздор? Или с конфликт, или с нежелателни резултати, или кавги? Ние не си допадаме.

Не, характерът няма нищо общо тук. И дори навиците също не са важни. Нито възрастта или възпитанието, нито социалните различия имат значение.

Не си допадаме по желанията. Всичко на всичко. Ти искаш едно, аз – друго. Ти – повече, аз – по-малко. Искаш зелено, а аз – червено. И като цяло не искам нищо, а ти искаш целия свят.

Не можем да имаме еднакви желания, защото сме различни. Израстваме по различен начин, различно усещаме, различно гледаме на света.

И тук сме изправени на кръстопътя на нашите светове, нашите собствени желания. Искам червено, а ти – зелено. Искам повече, а ти съвсем нищо. И какво да правим с теб? Сега?

Ти не можеш да поискаш червено, но затова пък може да не искаш зелено. Или можеш отначало да ми дадеш “червено”, а след това ще тръгнем да ти “доставим” зелено.

Защото ако не го правим така, ще се караме. Ти ще добиваш своето, а аз – моето. И дори може да се разделим заради това и да се намразим. Но ние сме по-умни.

А може би днес нищо не искам. На мен ми е тъжно и самотно. Лошо и пусто. Тежко и непоносимо. Ти идваш и започваш да ми даваш, даваш, даваш.

А на мен не ми е нужно. Така, чуй желанието ми да бъда сама. То ще се изпълни и аз отново ще се върна. И с нас всичко ще бъде добре.

Още не разбираш? Щастие е, когато умеем да чуваме желанията на другите, а своите ги оставяме за по-късно. Но обезателно ще се върнем към тях, после. И заедно. Не, при нас, разбира се, може да има конфликти и раздори. Но само докато не изясним какво фактически всеки от нас иска.

Сега разбираш, че нашите различия във възрастта, характера, навиците, възпитанието нямат нищо общо?

Нека да живеем задружно и да се чуваме един  друг.

Filed under: Без категория - No Comments→

Мнение по Ж. Ж. Русо (на проф. Йоси Йона): Безпрецедентното разрастване на разделението между свръхбогатите и крайно бедните няма нищо общо с борбата за преживяване или с борбата за ограничените ресурси.

В естествена среда човекът се ръководи непосредствено от чувството на състрадание, съчувствие, които го заставят да усеща другите в себе си.

С развитието на любовта към себе си човек не гледа на другите без да сравнява себе си с тях. И тази необходимост от  сравнение поощрява неравното разпределение на материалните ресурси между хората – тъй като привързаността към материални ресурси става критерият за измерване на собствените ценности и обществено признание. Материалният ресурс става критерият за измерване социалния статус на човек и дори на човешкото достойнство.

От тук следва, че причината за неравномерното разпределение на материалните ресурси е не в борбата за тях, в следствие на тяхната ограниченост, а в желанието на човек да получи признание от обществото, да напълни самолюбието си – чрез признанието на другите хора. Точно това желание лежи в основата на войните, кръвопролитията и несправедливостите, които характеризират човешката история.

[59016]

Filed under: Без категория - No Comments→

Олег Яалом

Като начало, ще формулирам някои положения, които ще се постарая да поясня и, доколкото е възможно, да обоснова.

Причините за днешната икономическа криза нямат отношение към икономиката, както и причините за бронхопневмонията не са свързани с високата температура на болния. Нормален лекар няма да лекува такъв болен с лекарства, понижаващи температурата. Разбира се, такива хапчета се използват, но само като съпътстващо средство, облекчаващо процеса на основното лечение, а не заменящо го.

Количеството на хората в света се подчинява на проста формула – колкото повече хора могат да намерят своето място в света, толкова повече ще бъдат те. И обратно. Раждаемостта, екологията, войните и епидемиите не са причини за промяната на числеността на хората на Земята, а само инструменти, които глобалните закони на мирозданието използват, за да регулират тази численост.

Къде е причината за такова бързо нарастване на числеността на човечеството през последните сто години, особено през ХХ век? Кабала постулира зависимостта на който и да е процес на изменения в света от промяната на нивото на егоизма, неговото повишаване или, обратно, снижаване. Звучи просто, но какво именно се е повишавало?

Желанието да ядеш или да спиш не може да расте безпределно, то има естествени ограничители. Даже желанието да бъдеш богат има предел, макар мнозина да не се замислят над това. Лесно може да се намери човек, който иска да има един милион долара и достатъчно много са тези, които мечтаят за милиард. Но колко хора сте виждали да искат трилион? Сто трилиона? От този пример се вижда, че даже на пръв поглед неизмеримите видове егоизъм имат своя предел, просто той не се вижда достатъчно ясно в обикновения живот, както да си натъпчеш стомаха, например.

Тогава какво расте? Възникват нови видове желания, които по-рано не ги е имало изобщо, възниква процес на рекомбинация на желанията, тяхното взаимно включване, преплитане и цялото това разнообразие не заменя старите желания, а ги отмества на втори план. С хода на историята пирамидата на желанията расте, напомняйки баница от многолистно тесто, която се приготвя от вселенския кулинар, изпичайки все нови и нови пластове.

И сега достигаме до интересен извод: голямото количество хора в обществото е необходимо, за да се обслужват тези допълнителни желания. Новите поколения трябва нещо да ядат, нещо да обличат и някъде да живеят. Но с развитието на технологиите 2-3% от населението на Земята могат да нахранят цялото човечество. Излиза, че тези допълнителни хора няма какво да правят.

На пръв поглед, какво лошо има в това? Нека им дадем безплатна храна, минимум дрехи и удобства и нека си живеят. Но обществото като система, която е изградена на егоистичен принцип, просто органично не може да приеме хора, които не участват в процесите на всеобщата покупко–продажба. То изтласква безполезния баласт на периферията на обществените отношения и постепенно, така или иначе, ги „утилизира”. Унищожаването на милион души за месец – два  в Африка през 90–те години или няколко милиона в Камбоджа – това са класически примери на такава утилизация. А още съществуват епидемии, екология и лоша реколта, спонтанно възникнал локален ядрен конфликт и т.н.

(more…)

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Главата на МВФ К. Лагард призова страните да “действат сега и да действат заедно“, за да продължат пътя към възстановяване на икономиката.

“Ние – съвсем не сме си непзнати хора, и сме свързани с обща съдба“, каза тя на ежегодната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. “И тези неспокойни времена трябва да ни свържат все по-близо и по-близо един към друг“.

Г-жа Лагард заяви: съществува оздравителен път. Той е по-ограничен отколкото преди три години, но все пак път съществува, и ние имаме варианти. Нека разгоним облака и премахнем несигурността. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, и това изисква ясни и точни колективни действия. Ние всички сме заедно в това и никой не трябва да остава с някакви илюзии, че може да има де-интеграция“.

Сриването на пазара в четвъртък подбуди G20 да обяви задължение за “предприемането на всички необходими мерки за съхранение стабилността на банковата система  и финансовите пазара в съответствие с нуждите“.

По мнение на аналитиците, това заявление не убеди инвеститорите. “Заявлението на G20 снощи, може би понамали малко горчивото настроение на пазара, но на уверенията на министрите на финансите не им достига конкретната основа“, – каза Джейн Фоли от Рабобанк.

Пазарите функционират на базата на ежесекундна основа, докато политиците, както изглежда работят на месечен календар“, – каза по BBC Джереми Стретч от CIBC.

Реплика: Но е  недостатъчно, за да разберем, че кризата е в нашите глави, в нашия подход към света, а не в самото общество и света – че кризата е в нас. Все пак те трябва да достигнат до момента, когато ще видят нашите предложения и не само ще видят, а ще прозрат в тях единствения път за спасение – а именно своето поправяне, а не поправяне на природата или някой друг.

Човечеството трябва да разбере, че времето за “поправяне на природата по Мичурински е преминало (когато я обезобразявахме, под себе си по призива на селекционера Мичурин: “Ние не трябва да чакаме милости от природата, да си ги вземем от нея – това е нашата задача!“), а сега ние трябва да се изменим под нея!

Както хората, търсещи отговор на въпроса “за смисъла на живота“, намират кабала, ако желаят изцяло и точно да знаят отговора, така и тук, икономисти и прочие ще ни намерят, само чрез това ще бъдат заобиколени страданията и загубата на време.

[55830]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как става така, че сблъсъците във вашата страна започват да се разсейват?

Отговор: Разбирам вашата изненада. Аз вече писах в предишните публикации, че няма да има насилие в тази страна. Това е древна нация, изградена на принципа на братството. Даже това да бъде забравено и да не бъде взето предвид, няма да има насилие и братоубийствени войни. И даже да се появят агитатори зад граница, които да подстрекават насилие, сигурен съм, че те няма да бъдат посрещнати дружелюбно от хората тук.

Но разбирам вашето объркване. Вместо да се чупят витрините на магазини, да се плячкосва, хората да се колят един друг “като всички останали”, в Израел, за да се обезвредят манипулаторите, учените, наред с представителите на обществото, решават проблемите си заедно около кръглата маса.

Въпрос: Какво правят кабалистите в този момент?

Отговор: Те разпространяват материали за истинската причина за кризата – егоистичната обвързаност между хората, вместо алтруистична, глобална, интегрална взаимовръзка, наречена “взаимно поръчителство”. И те наблюдават как протестиращите започват да работят за обединение, как изучават своите качества, като се опитват да се издигнат над тях. Най-доброто от всичко, което се случва, са опитите на хората да намерят взаимовръзката и взаимно разбиране помежду си.

Това е чудесен пример за целия свят, как е възможно да се опиташ да разрешиш въпросите на кризата (включително икономически и социални) в открита извънпарламентарна дискусия около кръглата маса заедно с всички представители на обществото.

[51420]

Filed under: Без категория, Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение (Х. Солан, бивш Генерален секретар на НАТО, президент на глобалния икономически център ESADE): Доколкото взаимозависимостта се разпространява върху всички нас, управлението на глобалните проблеми са призив към човечеството.

Тук се отнасят: изменение на климата, риск от използването на ядрената енергия, риск от разпространението на ядрени оръжия, икономически последствия от финансовата криза, епидемии, внезапно възникване на панически настроения, взаимозависимост, всеобща зависимост.

Нищо не може да бъде изолирано, „чуждестранни работи“ вече не съществуват – всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите хора сега са наши проблеми, вече няма да гледаме на тях с безразличие или да се надяваме да извлечем от тях лична изгода.

Трябва да изучим новите закони за власт в света: всичко се състои от общи блага или обща беда, а не от личен или национален интерес. Те не са изчезнали, но не можем да ги защитим извън международната система, способна да се справи с общите световни заплахи и да използва общите световни възможности.

Стара игра (с позиция на силите в защита на собствените интереси, без отчитане интересите на другите) ни принуждават към взаимен обмен на рискове, развиване на колективни методи, обмен на информация и стратегии, ефективно глобално управление.

Реплика: Милиони умни аналитици в света правят днес правилни изводи – светът може да бъде управляван, само ако отчитаме неговата пълна взаимосвързаност. Но как да я отчитаме? Кой е в състояние да поведе обществото и света към поправяне, към интегрално (взаимно свързано) състояние. Самият човек или групата от хора трябва да се намират в такова състояние, т.е. да бъдат поправени. Когато светът има нужда от такива водачи, той ще ги намери….

[50789]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо това силно желание, което е било в самото начало, постепенно изчезва? И ти продължаваш, преживявайки ту хубави, ту лоши усещания, но понякога чувстваш и пълна липса на усещания и безразличие?

Отговор: Това също е част от ”играта” и от скриването. Или човек скрива сам желанието си за наслаждение и действа извън него, или свише му създават скриване. И тогава това вече няма да е скриване на егоизма му, защото него човек трябва да го скрие сам. А свише от него скриват това, от което той трябва да скрива себе си!

И тогава се получава, че той губи връзка с висшето светене, това неголямо светене, което са му давали свише, и се чувства съвсем откъснат, сякаш в него няма нищо. Понякога той осъзнава, че е загубил всичко, а понякога даже и това не чувства и започва да живее като обикновено животно. Откъсването от висшия източник означава животинско съществуване.

Ако има усещане, че съществува нещо висше, това вече е пробуждане на човека в нас. А когато започваме да търсим нещо висше, човекът вътре в нас започва да расте като ”растение.” Когато започнем да извършваме активни действия – работа в група, с другарите, то можем да се издигнем от ”животинско ниво” на човешко стъпало. А когато вече реализираме формата на взаимно отдаване, означава че сме достигнали на по-дълбоко човешко стъпало.

От пълния отрив, който става заради това, че свише са скрили от човека висшия източник – той достига до това, че сам започва да скрива този висш източник от желанието си за наслаждение и израства като човек над това скриване.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49202]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→