Entries in the 'Без категория' Category

Поколението селфи

Реплика: Нашето поколение се нарича поколението „селфи”.  Хората падат от мостове, скали, попадат в злополуки и искат да снимат този момент …

Отговор: По принцип, върху темата за смъртта се работи много. Смъртта е уважаван момент в нашето съществуване, когато оставям нещо след себе си и искам това, което остава след мен, да е свързано с моето име. Усещането е като за вечно съществуване.

Въпрос: До какво води тази самовлюбеност?

Отговор:  Води до разбирането, че всичко това  няма никакво значение, никаква ценност.

Въпрос:  Какво ще стане, когато стигнем до това?

Отговор:  Ще започнем да разбираме, че в света има празнота! Ще бъде много лошо! Тогава ще започнем наистина да търсим истинското напълване на живота: вечно, съвършено, непреходно, намиращо се извън рамките, в които днес съществуваме до смъртта или след  нея.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.07.2018

[231634]

Единната сила на еволюцията на природата, ч.3

Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

 

[210089]

Как да убедим несъгласния?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да убедим човек, който категорично не е съгласен с Вас? Защо не усещаме мислите и чувствата на другия човек, чрез писмено съобщение? Какъв е алгоритъмът на действие на мислите и желанията?

Отговор: Ако някой ми изпраща нещо, той трябва много точно да си представи по какъв начин аз ще разгледам неговото послание в ключа, необходим за моето егоистично съществуване.

Въпрос: Тоест, винаги трябва да си представя другия и представяйки си неговия образ, неговия начин на мислене, да подбирам думите?

Отговор: Да. Доколко с тези думи възбуждам в него желание да приспособи това послание за негова лична изгода.

Тоест, когато изпращам съобщение, аз съм длъжен да си представя събеседника, неговата изгода и да се адаптирам към него.

Въпрос: Как да се разреши конфликтна ситуация, когато единият е съгласен, а другият не. Как решавате конфликтите като кабалист?

Отговор:  Не ги решавам. Аз приветствам конфликтите, защото те в крайна сметка ме движат към целта. И съм много благодарен на всички свои недоброжелатели, противници, защото благодарение на тях ускорявам моето движение към целта.

Аз по никакъв начин не трябва да ги умилостивявам, да ги удовлетворявам. Никак! Напротив, когато те по такъв начин ме „подръпват”( въпреки, че това да ми действа много малко), то аз съм им много благодарен, защото в същото време започвам да мисля: за какво, защо, как правилно да реагирам на това, защо ми се изпраща.

Защото всичко, което човек усеща, му се изпраща от Твореца. А всички марионетки, кукли, които съществуват около мен са само проводници на Неговото послание към мен. И затова аз много ги ценя, ценя всички известия – и хубави, и лоши. Дори съм по-доволен от лошите, защото те оставят в мен по-груба следа и по такъв начин по-бързо и енергично се поправям.

Няма нищо в света и в живота на човека, с което да свърже всичко, което се случва с него, освен с Твореца. А това, че му се струва, че всичко идва при него от хората, от природните явления, от всичко останало – това е само опаковката, в която Творецът се облича, докато човекът не стане готов да възприеме директна връзка с Него.

За това гледам на живота много положително. За мене лошият човек може да е по-желан, отколкото добрият. Всеки конфликт е полезен.

Трябва постоянно да се обръщаме към Твореца, който стои и зад човека, и зад конфликта, и да разбираме, че това, което ти правиш, чувстваш, решаваш – това също е Творецът, който стои и зад тебе.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

Как да усетим вечната любов?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Ханука – спирка по средата на пътя

каббалист Михаэль ЛайтманНие влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Защо на човека е необходима вяра

 

laitman_2015-08-17_1265_wВъпрос: Защо на човека, за разлика от животните, от незапомнени времена е необходимо да вярва в нещо?

Отговор: Човекът се вълнува от неизвестността на утрешния ден. При животните не възниква такъв въпрос, защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си. При човека този инстинкт не съществува, а има обратното: тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Несигурността предизвиква в човека потребност да вярва в някой по-голям, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи човекът трябва да изгради добри отношения с този някой, който властва над бъдещето му. От това е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религията.

Религията е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е появила от момента на превръщането на маймуната в човек, защото у него се е появил въпроса за това, какво го очаква на утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето: какъв ще бъде животът ми, какво е неговото предназначение? И макар този въпрос да възниква подсъзнателно и да не е оформен, именно той го отличава от животното. Вярата е необходима на човека, а животното няма такава потребност.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199077]

Как да намерим учител?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Ежедневен урок по Кабала – 16.11.2016 г.

Урок на тема „Отчаяние от собствените си сили“, ч.2

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Урок на тема „Отчаяние от собствените си сили“, ч.1

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Подготовка към урокa

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

[197226]

Взаимовръзката между двата свята

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е връзката между двата свята: духовния и физическия? Може ли от материалния свят да се въздейства на духовния и обратно?

Отговор: Нашият свят го възприемам чрез егоистичните си желания, в които, чрез петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, усвоявам различни впечатления и информация.

Всичко, което усещам в материалния свят, приемайки максимално приятното и отблъсквайки максимално неприятното, преминава през петте ми егоистични филтъра и след това го сортирам. Аз искам да видя само добро и до такава степен отделям всичко лошо, че мога да не забележа какво се случва, защото просто не искам да го виждам.

А висшия свят е построен  на друг принцип: аз не привличам към себе си това, което е приятно за моя егоизъм, а действам в обратна посока: не обичам себе си, а другите, стремейки се да се намирам в добри отношения с тях.

И тогава започвам да виждам около себе си съвършено друга картина, съвършено друг свят! Той се нарича висш, защото е по-висш от моя егоизъм, от моето сегашно съществуване.

Връзката между двата свят е много проста: ако се отнасям към всичко по-егоистичен начин, тогава усещам този свят, а ако го правя по-алтруистичен — тогава усещам висшия свят. Тази връзка се осъществява в мен. Аз свързвам двата свята. Всичко случващо се е само по отношение на мен. Кабала говори само за субективното възприятие на човека.

Въпрос: Човек, навлизащ в духовния свят, не се ли отделя от този свят?

Отговор: Не. В него остават обикновените му животинско егоистични усещания, а всичките си човешки подбуди устремява към съединяване с другите, за да им отдава по правилото „възлюби ближния като себе си“. И в това намерение, в изхода от себе си, той намира обратния свят.

Въпрос: Няма ли да се окаже това доста лесно за човека? Всеки може да каже: „Аз обичам другия“.

Отговор: Да се каже, е лесно. Нека се опитат да видят висшия свят и да разберат, че е невъзможно просто така да стане. Възможно е само при определена система от занятия, в определена група, с ясна поддръжка, по-определени книги и методика. Освен това са нужни и няколко години.

Затова този, който казва: „Какво говорите?! Аз обичам всички!“, дълбоко се бърка. Това е една малка човешка заблуда.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168473]

Защо на хората им е нужен Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на Фройд:  В основата на всички човешки постъпки стоят два мотива: агресивен и сексуален. Алтруизмът, приятелството, любовта са само техни добри заместители. Човек е способен на любов и нежност, но в основата им винаги лежи егоистичен мотив.

Нашите предци са имали тотеми, свещени за всяко племе животни. Тотемът се е считал за праотец на клана, който го защитавал. Членовете на клана са се наричали един друг „братя и сестри“. Било е забранено да се убива  свещеното животно (тотем) от сам човек и да се яде месото му. Това се е наказвало със смърт.

Но да се убие свещеното животно и всички заедно, да го изядат е благодат за дивото племе. Това създава връзки между тях и бога, с това те придобиват силата на лююбимото животно.                                                                                   По-нататък религиите постепенно преминават от животински идоли към човешки чрез митовете (кентавър, сфинкс).

Представителите на цивилизования свят, съгрешавайки един срещу друг, молят за прошка не един от друг, а Бог. Има и преходни вярвания: за мъртвите се говори само хубаво,  яде се  „тялото“ на разпънатия Христос (хляб) и се пие кръвта му (вино) на Пасха.

И така, има три системи на мироглед:

  1. Анимистичен стадий, древен, при диваците – чрез животните човек си приписва всемогъщество при извършването на ритуала, изяждането на жертвата.
  2. Религиозен стадий – за да разбере света и успокои страховете си, страхувайки се от уроки, се ходи при гадатели, превръща се клонка във вълшебна пръчка, призовава се на помощ магията. Присъщо е за децата и непорасналите възрастни – човекът отстъпва света на боговете (на бога). Въпреки това управлява света с помощта на боговете: моли се, пали свещи, дарява за строителство на храмове и т.н.
  3. Последната система на световъзприемане е научната, съответстваща на зрелия социум. Тук няма място за бога, човек отдава дължимото на силите и на природните закони, разбирайки, че може само да ги изучава и да се приспособява.

Реплика: Кабала e длъжна да отвори очите за истинския, реалния мироглед за цялото човечество: че нашият свят е само най-ниското стъпало на реалното, абсолютно постижение и вечното съществуване!

[167444]

Бойци на партиди идват в ЕО

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщениеПотокът от бежанци всява просто ужас на картата на Европа.  От тях 90% не са сирийци. Това са бежанци от 25 страни. Но всички средства за масова информация ги наричат именно сирийски бежанци, за да предизвикат жал и съчувствие, желание за помощ, за приемане, за осиновяване.

Всички тези хора съвсем не са бежанци и не са сирийци. Но средствата за масова информация, подчинени на Америка и Европейския съюз, който също е подчинен на Америка, ги наричат сирийци. Това не са бежанци, а бойци – троянският кон на нахлуващата армия.

Първо, това са 100% мюсюлмани, при това само сунити. Второ, 90% от тях са мъже, макар че според исляма не е прието мъжът да оставя семейството си. Трето, 90% от тях са до 35 годишна възраст. Получава се така, че младите, здрави и силни мъже бягат, изоставяйки жените си, децата, старците!

На много от тях в мобилните им телефони, при това доста скъпи, намират фотографии и видеоматериали, на които те са в бойно снаражение, режат глави и се снимат с отрязаните глави. Това са хора с боен опит. Те са същите тези главорези, които воюват и там. Сега те влизат в Европа с вид на нещастни и в неравностойно положение хора.

Всички тези хора оставят документите си и минават границите на ЕО без документи.

Практически всички те преминават през Турция. А Турция – е полицейска държава и там редът и законът твърдо се спазват. Пътят минава през столицата  Анкара, през Босфора или Анталия, които не могат просто така да бъдат пресечени, още повече от такива огромни потоци.

Тоест турското правителство със съдействието  на полицейските и граничните войски, с партиите ги насочвали към Европа. По сведение на сирийското разузнаване Америка събира тези бойци от 82 страни, подготвя ги в лагерите в Либия, за да бъдат абсолютно подготвени бойци.

От лагерите за истински бежанци турското правителство подбира само тези мюсюлмани, които са им нужни. Християни изобщо няма, макар че само в една Турция има два милиона бежанци. Непонятно е какво се е случило с тези 2.5 милиона християни. В Европа няма нито един от тях.

Те искат само в Германия, което явно показва, че всичко това е организирано и управляемо.

Всички „бежанци“ са платили за появата си в България не по-малко от 3000 евро и в джобовете си имат по 10-12 хиляди долара и евро. Те са богати, имат последен модел айфони. Това не са бедни хора, които бягат от ужасите на войната. Тях щедро ги финансират.

В християнска засега Европа се вливат огромни тълпи мюсюлмани, при това само от сунитското движение – салафити и уахабити. Тук не идват християни, не идват алавити, не идват шиити и други клонове на исляма. Пристигат само салафити и уахабити.

Защо не се помолят на Йордания, на Саудитска Арабия, които им подхождат етнически, културно и религиозно – едно към едно? Не! На тях им е нужна Европа. И това е само началото. Те са разквартирувана армия за завладяване на Европа.

Реплика: Заговор ли е това? Или е план на САЩ или Русия за унищожаването  на ЕО и Европа като цяло? Ние разглеждаме това като претворяване на плана на Твореца, както всъщност е предсказано в нашите източници за господството на Исляма в последните дни на нашия (егоистичен) свят.

А след това ще настъпи периодът на неговото изменение. Всичко, което е казано преди хиляди години, започва да се сбъдва и според порядъка, и според  времето… (виж (рус.) Пророците – за поправянето на човечеството).

[167190]

Какво прави човека човек?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Животът е бягство от неговия край

laitman_2011-12-06_2315_wВъпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

Пурим – призив за обединение

2012-02-24_0130_wПурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Глобалната тъмнина преди глобалното разсъмване

Въпрос: Защо е казано, че във всяко поколение е необходимо да видиш как сякаш отново излизаш от Египет?

Отговор: Става дума не за историческите събития, а за състоянията, които трябва да преминем във всяко поколение.

Ако вече сме преминали през някакъв процес, който ни сближава един с друг, с обществото и в който сме поправили себе си, както това са направили нашите предци в своите поколения, но нашите деца са задължени да повторят това същото.

Всички се раждат в егоизъм и взаимна неприязън. Нали природата на човека е зла по рождение и ние трябва през цялото време да я преодоляваме и да се сближаваме един с друг. Но този процес не е безкраен, тъй като се намираме вече в последните поколения, които са длъжни да завършат поправянето.

Този процес е вървял в миналото от поколение на поколение, останали са само няколко поколения, за да го завършат, да свържат всички поколения заедно в едно „поколение на Машиаха”. То се нарича последното поколение, защото ще направи равносметка на всички действия, приближаващи ни един към друг. Тогава ще достигнем най-доброто състояние.

Реплика: За съжаление, съвсем не изглежда, че днес нашето общество се е приближило към поправеното състояние. Всеки ден слушаме в новините за нови случаи на насилия. По-скоро бих нарекъл нашето положение катастрофално, а не поправено.

Отговор: Това е вярно, и все пак съм настроен много оптимистично. Виждаме същото развитие на събитията в египетското изгнание. То също започва много забележително – със седем „плодородни години”, когато евреите прекрасно живеят в Египет. Те заемат най-висшите, най-добрите постове. Моше става приемен син на Фараона и израства при него в двореца, върху коленете му, като египетски принц.

Изглежда, че по-хубав живот е невъзможно да се пожелае, и изведнъж настъпват седем гладни години. Синовете на Израел стенат от тежката работа. Над Египет застава новият Фараон и те започват да чувстват как тъмнината се сгъстява все повече и повече, докато не пристигат десетте египетски екзекуции.

Всички тези удари се стоварват върху нас – върху Фараона, т.е. върху нашия егоизъм. И именно това ни помага да избягаме, заставя ни да променим отношението си към живота: да се обединим помежду си.

Днес наново усещаме, че тъмнината предвещава ново, прекрасно, светло състояние. Тя говори, че искаме да се сближим един с друг, но не можем. И тогава на нас не ни трябват силни удари, нали сега вече чувствам , че не ни достига силата на любовта и отдаването.

Но ако се пренебрегваме един друг, тогава наистина ще дойдат египетските смъртни наказания. Тоест, всичко зависи само от нас. Ако разбираме от половин дума, както детето, на което му е достатъчно предупреждението на родителя, за да се поправи, тогава не се изискват удари.

Ако пък детето не слуша, налага се да го накажем, да го напляскаме, и в крайна сметка то все едно ще направи това, което се изисква от него. Всичко зависи от това, доколко можем да се вслушаме в това, което ни говори науката кабала. Ще се надяваме да чуем нейното предупреждение.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155941]

Работа с неживото ниво

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Следващото стъпало в еволюцията е духовното

laitman_2010-12-05_8711_usВъпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Къде да отидем?

Мнение: Кризата продължава и продължава. Заседнахме по средата на екзистенциалната пустиня. Нима с това ще свърши животът ни, живота на нашето „изгубено“ поколение?

Днес ние създаваме бъдещето, намирайки се в края на историческа епоха, изпълнена с велики идеи и поразителни метаморфози, водещи към щастлив живот.

Ако искате без да се замисляте да трупате „печалба“, дайте ни тогава истинска възможност да влияем на човешкия живот. Революцията в представата за това, какво е процъфтяване и достатъчност и за какво са нужни тези усещания, трябва да бъде включена в концепцията за цялостност и блясък на осъзнатото битие. Искате да изцелите душата си? Изцелете света.

Реплика: Подобни текстове се носят из мрежата, но никой няма ясен план. Има нещо като логически правилни текстове, но при внимателно четене веднага се откриват пропуски, с нищо необосновани призиви и пр. Но е добре все пак, че хората търсят изход за всички нас. В крайна сметка те подготвят себе си за разбиране на методиката на кабала.

[155054]

Раят и адът – направо тук и сега

Въпрос: Съществува ли висш съд, който определя къде ще попадне човек след  смъртта си: в рая или в ада?

Отговор: Ние се намираме в строга система, укрепена с железни връзки. Това е програма, която обхваща цялото мироздание.

Със своето поведение, зависещо от свойствата на човека и неговото обкръжение, той оказва влияние върху системата и усеща нейната съответна реакция върху себе си.

Това се нарича съд и милосърдие. Според това, как човек въздейства на системата, така и тя реагира и му въздейства. В това се състои целият „висш съд”.

Затова е необходимо да се учим как да се държим така, че да й оказваме само положително въздействие.

Въпрос: Получава се, че рая и ада ние усещаме тук и сега, а не някъде след смъртта?

Отговор: Правилно! Няма друг рай и ад освен тези, които се намират тук, в този свят. Аз сам определям къде  се намирам: в рая или в ада. Ако постановя, че моето егоистично желание е адът, защото то добре ме пази под себе си и не ми позволява да достигна вечен живот, тогава аз ще се чувствам в ада.

Забележително е, вие че сте разбрал това! Следователно, сега ще се постараете да се откъснете от егоизма си, и да достигнете този рай – т.е наистина ще започнете да усещате себе си във вечния и съвършен свят. Ще почувствате, че живеете в рая и не се вълнувате за тялото си.

  [155081]

Поколение, живеещо хиляди години

2012-02-24_1689_wВъпрос: Какво става с душата на човек, когато той умре?

Отговор: Някога зададох същия въпрос на моя учител, Барух Ашлаг. И той ми отговори, че както вечер сваляш от себе си мръсната риза и я хвърляш за пране, така в края на живота си, сваляш тялото от душата и го изхвърляш. Тялото изгнива, а душата остава да живее.

Както оставаш жив като съблечеш старата си риза, така оставаш жив, след като свалиш от себе си външното тяло и го изхвърлиш.

Въпрос: Как душата съществува извън тялото?

Отговор: Душата и сега съществува извън тялото. Тя само го съпровожда, но не се докосва до него. Душата съществува в друго измерение, което ти не чувстваш.

Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че „няма в нашия свят никакви нови души и затова всички поколения от началото на Творението, се определят като едно поколение, продължаващо да живее няколко хиляди години“.

Срокът на развитие на душите тук, в този свят е 6000 години. Това развитие е започнало от Адам Ришон, живял преди 5775 години и ще продължи до изтичането на 6000 години. Тоест, останало ни е 225 години. В течение на това време ние всички трябва да развием своята душа, тоест своята част в общата душа и да се съединим заедно в една душа.

Науката кабала обяснява целия процес на развитие. Преди 14 милиарда години е започнало материалното развитие на нашата Вселена от една искра, послужила за начало на Големия взрив. Така започнала да се развива неживата природа.

Преди два милиарда години, на Земното кълбо се появили първите растения, после животните, а след това човекът. Човешкият род се е развивал, докато не е достигнал такова ниво, когато в него започнало да се развива желание да постигне източника на своя живот, висшия свят, следващото стъпало.

Развитието върви от неживото към растителното, животинското, и след това към човека. А човекът трябва да достигне по-високата степен, което се нарича, да развие своята душа и да се издигне на следващото стъпало, във висшия свят.

А във висшия свят също има нежива, растителна, животинска, човешка – вече духовни степени, по които трябва да се развива и издига в още по-висок свят. Така ние преминаваме през пет свята.

Въпрос: Излиза, че преди 5775 години е живял първият човек, който е развил в себе си душа?

Отговор: Да, и затова се нарича първи човек – Адам Ришон.

Въпрос: Значи, след 225 години, всички трябва да развият в себе си души?

Отговор: Да, абсолютно всички, след 225 години или по-рано. Затова виждаме как развитието се ускорява, времето става много наситено и сякаш се съкращава. Ако сами не развием в себе си душата, не се подтикнем към развитие, то попадаме под страшната преса на силите на природата, които ще ни притискат с всевъзможни беди и проблеми, подтиквайки ни към развитие на душата.

Развитието на душата може, първо, да стане само в този свят и второ, само за сметка на съединението между хората. Със своето съединение ние формираме една душа, обща за всички.

[154827]