Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

- от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

- от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човека – това е желанието да получава

Цялото обновление в Творението, създадено от Твореца от нищото, се отнася единствено към едно – желанието да се получава. А всичко останало, което се намира в творението – изобщо не е ново, и е създадено не като нещо от нищото, а като съществуващо от съществуващото (натрупва се на желанието да получава от желанието на Твореца да отдава. Затова всичко се състои само от тези две желания: желанието на творението да получава, желанието на Твореца да отдава и -  тяхното съчетание – то се нарича “човек“).

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

Всички видове на материално съществуване в нашия свят, всичко, намиращо се в това пространство: неживо, растително, животинско, същността на духовното и същността на материалното (ако се разглежда индивидуалността на всеки елемент, то с какво той се отличава от всички останали), дори най-малката молекула сама по себе си представлява единствено желание да се получава (и поради това тя се усеща съществуваща в този свят).

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

[44507]

Публикувано в: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия, Свобода на волята - Няма коментари→

Свободната воля е един от най-важните въпроси в нашия живот.

Ако аз не съм свободен, то няма какво да правя – ще чакам докато ме накарат, да действам по принуда. Да ме подгонят с пръчката – към бягство, да ме подмамят със сладкиш – към бягство, ако не ми дадат нищо – ще остана да си седя на мястото. Или аз се намирам под властта на собствената си природа, или минавам в движение под ”ударното” въздействие на външните сили.

Принципно, така постъпваме и ние. И затова аз трябва да проверя, къде е моята свобода. Ами засега това място за мен е най-важното. Така или иначе, мен ме движат различни дразнители, и само в онова място, където има свобода, от мен видимо очакват самостоятелно действие. Извършил това действие или не, аз оказвам влияние на бъдещето си. Възможно е за десетилетия да ми се съберат няколко мига свобода. Това е и моя живот. А всичко останало – сценарий, в който аз редовно играя своята роля.

По такъв начин на нас ни се налага да открием своята свобода, с това да разберем с какви сили ни привеждат в действие, с какви действия ни предвижват напред, защо сме създадени от тяло и душа, защо сме объркани и не познаваме реалността, в която се намираме, защо сме се появили на този свят, да живеем, да раждаме деца и да умираме, за да започнем пак всичко отначало. Защо всичко е толкова сложно и объркано? Свиквайки с това, ние вече не си задаваме никакви въпроси, но всъщност, всичко което ни се случва, се нуждае от отговор: Защо е имено така? Какво трябва да направим?  

Въпросите са много – отговорите липсват.

Но ако свободата наистина съществува, ако в нещо аз мога и съм длъжен да действам самостоятелно, тогава аз трябва да намеря това място. По природа аз съм длъжен да се замисля за свободата, да открия мястото за нейното приложение и да осъществя това действие, което зависи от мен. И е възможно един път в живота, да ми се случи да натисна правилния бутон.

Обръщайки се назад, човек вече не може да каже, той ли е бил това или не. Поредица от събития преминали през мен и аз сякаш съм бил принуден да премина през всичко това. Въпрос за алтернативни варианти вече няма, всичко е останало в миналото.

И ето, навършил 70 години аз се обръщам назад, опитвайки се да разбера, имал ли съм възможност, задължение, готовност да натисна бутона и да променя съдбата?

Свободата – това е отговорност, тя пристъпва с неотложен въпрос: наистина ли в моя живот да има нещо такова, което да зависи от мен?

От урока от статията ”Свобода на волята”, 06.05.2011

[42386]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На повечето хора е противна самата мисъл за липса на свобода на волята в нашия свят. Как да се обръщаме към тях?

Отговор: Вярно, тъй като ако няма свобода на волята, то и човекът го няма. Излиза, че той не е човек, а механична кукла или марионетка (кукла на конци).

И не е важно, какво имаш предвид, включително и себе си – човек вижда в това, твоето отношение към него. Вие като че ли водите разговор за собственото си небитие. Тъй като аз съществувам, ако имам свобода на волята, собствено мнение и собствено действие.

Но ние говорим за всеобхватната природна система, в която всичко се управлява от абсолютни закони. Дори и да не включваме науката кабала, а да помислим според нашата логика: откъде тук ще дойде свободата? От глобална гледна точка: какво означава свобода? Действия, струващи се на човека спонтанни, макар всъщност това да не е така? Или внезапни желания, които в действителност са основават на силата, носеща му живот?

Работата е там, откъдето произтичат моите действия. Но аз не виждам причините на това, което се случва и причините на своите мисли и желания. От какви дълбочини в мен изникват едни или други пориви? Внезапно ми се приисква нещо – откъде идва този импулс?

Ако бях открил неговия източник, щеше да ми стане ясно, че не аз решавам, че подобни импулси в мен се предизвикват от природата. Но на човека не е дадено да вижда нивото на приетите от природата решения. Той получава вече готовите мисли, желания и произтичащите от тях действия.

И на това ниво приписваме на човека някаква самостоятелност – нали той е пожелал, той е помислил. На тази нестабилна основа, ние се отнасяме към човека като към самостоятелно същество.

Разбира се, че това е напълно погрешно. Ако бихме видели общата картина, нямаше да имаме ни най-малко основание да осъждаме или, напротив, да проявяваме милосърдие към човека. Всички бихме се чувствали като зъбни колела под управлението на една обща сила. За това и говори науката кабала.

Къде е тогава свободата на волята? Тя се състои в това, че аз мога да приема управлението от Висшата сила, която привежда системата в действие. Аз мога да действам вместо нея, в съгласие с нея. Според степента на своето съгласие, аз вземам от нея управлението и започвам сам да активизирам системата. 

Какво ми дава това? По такъв начин аз придобивам свобода и независимост. Аз вземам пример от Висшата сила, искам помощ от нея и така самият участвам в молбата. Аз имам тази възможност благодарение на разбиването: то ми е предоставило свободата на избор в средната трета на Тиферет, по средата, в много деликатно, междинно состояние. Именно оттам аз мога сам да поискам да застана на мястото на Твореца.

Така аз придобивам самостоятелност. Всичко останало – не е от мен.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 17.03.2011

[38358]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От материали за принципите на възпитанието: „Дори когато навлезем в зрелия, самостоятелен живот, начинът, по който възприемаме света, е завършен продукт, изграден от три компонента: от нашия „материал“, т.е. от вродените ни свойства и наклонности, и от факторите, формиращи този материал – от полученото възпитание и въздействието на обкръжението. Но никой от нас няма свобода на волята – нито при вземането на решения, нито при оценяването на нещата в живота.”

Въпросът тук е, доколко осъзнаваме това. Чувстваме ли, че сме затворени в мрежа от сили? Не сме свободни нито в мислите, нито в намеренията си. Нямаме никаква свобода дори в разбирането на този факт. Отсъствието на свобода на волята също разкриваме от безизходица.

Това не е лошо или добро, защото става дума за природата. Но какво можем да открием над него?

На първо място защо са ни дали възможност да осъзнаем, че не сме свободни? Очевидно, за да поискаме да се измъкнем от това състояние. Вероятно имаме такава възможност.

Тук е важно, до каква степен човек е чувствителен към свободата, доколко разбира, че го управляват всевъзможни пориви, в каква степен желае да се освободи от тях и да придобие някаква нова сила, обективно да погледне на себе си отвън и да се издигне над своята природа. И все пак, към какво да се издигне? Към друга природа, която отново ще властва над него?

Този въпрос не е за всички. Малко хора в света си го задават, интересуват се и са възприемчиви към него. По този критерий, можем да направим абсолютно ясно разграничение между „човека” и „животното”.

 „Животно” не е упрек, а ниво на развитие – човекът живее така, както му диктува обществото, което на свой ред също не е свободно. Детската възпитателка, учителите, родителите, СМИ, които формират моето мнение, също нямат свобода на волята. Всички системи – и вътрешните, и външните – не действат сами, а биват задействани. Затова не си струва да говорим за тях.

Ако търся собствената си мисия, извисяваща се над това принудително течение, е безполезно да търся смисъл в неговите завои и водовъртежи. Те нямат значение – няма да намеря в него нищо друго, освен силите на природата, които управляват цялото човечество и мирозданието, включително всички негови части в продължение на целия исторически процес. Никой не притежава свобода на волята.

Жалко е да губим време за изучаване на онова, което не носи никаква полза. Така че, като цяло, науката кабала се отнася до нашия свят. Това не е презрение. Действително ни се струва, че привеждаме в действие някакви сили и закони, че насаждаме правила на поведение, за да бъде животът по-комфортен. Вярваме, че въвеждането на нови закони и създаването на нови машини ще направи света по-добър.

И го правим без да чувстваме, че ни управляват. Защото самото желание да бъдем свободни и някакси да подобрим своя живот не е свобода на волята, а вътрешни пориви, които предизвикват в нас процес, осъществяващ се свише.

И ето че всичко е лъжа на лъжите. Дори констатирайки, че не сме свободни, ние сме принудени да извършим определени действия, струващи ни се свободни, но не явяващи се такива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 17.03.2011

[38361]

Публикувано в: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Кабала и религия - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Публикувано в: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На всеки плод трябва да се даде време за съзряване – така може би и човечеството не трябва нищо да прави сега, а просто да почака, докато съзрее, като плод?

Отговор: Човечеството вече е завършило своето развитие на нежива, растителна и животинска степен. И вече 5770 години ние се развиваме на степен „човека” в нас – започвайки от Адам, първият „човек”.

За тези 5770 години ние също преминаваме през степените неживо, растително, животинско, човешко – вътре в човека. Дотогава ние сме живели просто като животни, а започвайки с Адам, в нас се развива човешката част, в това животно, което е започнало да се нарича „човек”.

Човекът, който пръв е разкрил духовното, човека в себе си, подобен на Твореца – се наричал Адам Ришон (първият човек).

Започвайки от него и по-нататък ние всички се намираме на човешка степен на развитие – и оттук са започнали „човешките” проблеми. Затова няма смисъл да чакаме всичко това само да се подреди – то няма да се подреди и ние само ще затъваме все по-надолу и по-надолу.

Човекът в нас е всичко, което излиза извън рамките на животното. На животното са нужни: храна, секс, семейство, постеля, общество – и това същото е нужно на животинското тяло на човека.

А всичко, което е над това, когато човек започва да си служи не със своите естествени животински инстинкти, а с човешкият егоизъм – се отнася към човешката част в нас, която ние трябва сами да приведем в хармония. Това е единствената част, притежаваща свободна воля.

Кой е той, човекът в нас? – Това е всичко, освен животинското.

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30410]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Основи на намерението“, п.87: И знай, че завършеното зло, в което няма нищо хубаво – това е изясняване на трите „външни клипот“ които се поправят само в Края на поправянето (Гмар Тикун) – но четвъртата клипа не се изяснява напълно и затова остава във вид на „одеяние“ и „кожа“.

Тоест в нея има нещо хубаво, но засега неизяснено – и затова се нарича клипа. Но, все пак, това не е такава клипа като трите нечисти клипот, за които е ясно, че в тях не може да има нищо хубаво и затова не можем да ги поправим до самия Гмар Тикун.

А четвъртата клипа – клипат Нога, можем да изясним и трябва да работим с нея. Това са разбитите келим, паднали в световете БЕА, където доброто и злото са смесени заедно. Именно с това изясняване ние се занимаваме в клипат Нога, наричаща се средна третина на сфирата Тиферет.

Това е единственото място на нашата свободна воля. Над нея е светостта, там няма какво да се изяснява. Под нея е пълната нечистота, клипа, с нея също няма какво да се прави. Ние можем да работим само в клипат Нога, където са смесени доброто и злото.

Излиза, че именно това е мястото, където трябва да се намираме през цялото време –  в мястото на обърканост и съмнения, където всичко е смесено и нищо не се разбира, всичко е тъмно. Там трябва да си изясняваме нещата, това е мястото на нашата работа!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30306]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Публикувано в: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От книгата на Баал а-Сулам „Бейт Шаар а-Каванот“ (Основи на намерението): Доколкото в Зеир Анпин съществуват само светлините Нефеш-Руах-Нешама, с това се изясняват неговите келим: моха-ацамот-гидим (мозък, кости, жили), а кли „басар“ (месо) и „ор“ (кожа) – остават неизяснени.

И затова кли „басар” също се отнася към клипа, към „кожата”, в която доброто и злото са смесени.

Получава се, че към тези келим: „месо” и „кожа”, се прибавят трите нечисти клипот, явяващи се завършено зло, и правят всичко нечисто, като едно цяло.

А когато З”А достига светлината Хая, в него се осъществява съюзът на обрязването – изяснява се кли „басар” и се отделят трите нечисти клипот.

Отначало се извършва зивуг (съединение) на ниво зародиш (ибур). След това зивуг в малко състояние (катнут). След това зивуг в голямо състояние (гадлут), в който се извършва АХА”П, а в него частите „басар” (месо) и „ор” (кожа).

Тук се извършва поправяне, което се нарича „мила” (обрязване), „прия” (обръщане на кожата) и „атифат дама” (отстраняване на кръвта), тоест отделяне на желанието за отдаване от получаването.

„Обрязването”, отсечена „кожа” – това е отделяне на желанието/клипа „Ураганен вятър” (Руах сеара), главния корен от всички три нечисти/его клипот.

„Прия” (обръщане на кожата) – е отделяне на желанието/клипа „Голям облак” (Анан гадол). А „Атифат дама” (отстраняване на кръвта) – това е отделяне на желанието/клипа „Всепоглъщащ огън” (Еш митлакахат).

Така се отделят всички келим/желания, които изобщо не трябва да се използват, толкова са егоистични и тежки те. И след това се съблича/разкрива частта „басар” (месо), която е била скрита от „кожата”, и част от кожата, оставаща на кли „басар”.

И тогава се разкрива клипат Нога, която е останала неизяснена – в нея и съществува нашата свобода на волята.

В това място на духовното пространство ние през цялото време водим война за границата между нечистотата/клипа и светостта, всеки път опитвайки се да добавим още нещо към нашата духовна работа.

По-високо от тази граница е светостта, а по-ниско – нечистотата, а ние през цялото време търсим има ли още какво да добавим, за да разширим границата на светостта.

И на практика такова изясняване се извършва във всичките 10 сфирот на З”А и всички те трябва да бъдат подложени на обрязване, но доколкото главните клипот се захващат за самия край на парцуфа, т.е. за сфира есод – поправянето се извършва върху есод и се разпространява върху всички останали сфирот.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 08.12.2010

[29162]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→