Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Публикувано в: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е създал желанието за наслаждение отдаващо? Защо не е създал веднага самото отдаване без получаване? Защо ни се налага да разкриваме това свойство отдаване сами, по свой собствен избор?

Защо ни е нужно това „двойнствено” отношение към творението, където самият материал – желанието за наслаждение е егоистичен и зъл, а формата, която трябва да придобие – е добра?

Отговор: Ако правилно се отнеса към тези два противоположни фактора, именно благодарение на тях ще установя правилното отношение към Стопанина.

Не може да възникне правилно отношение, ако не противопоставя едно на друго желанието да отдавам, което мога да развия в себе си, на желанието да получавам, с което съм създаден в отрицателната форма, противоположна на отдаването.

И затова, благодаря за отрицателното свойство, като за положително – за лошото състояние, като за добро. Защото отрицателната форма е необходима и правилна, и заедно, те се съединяват в една форма и водят към една цел.

В материалния свят виждаме, че атомите са изградени от два противоположни заряда – минус и плюс, и от неутрални частици. Така става съединяването – именно между противоположни, различни елементи.

После атомите се съединяват в някакви структури, молекули, кристали. Различни химически елементи се съединяват помежду си, съгласно валентността – броят на свободните електрони, отрицателните частици, намиращи се в орбитата, тоест свободните за създаването на връзка.

Целият живот се основава на съединяване и разделяне, на връзка във всевъзможните форми. Всичко това са проявления на желанието за наслаждение. Ако в молекулата има два електрона, свободни за създаването на връзка с други – това говори за способност за съединяване. Винаги става дума само за желание, което измерваме или с количеството свободни електрони, или по отношение на силите, или на някакви други свойства – сили за привличане или отблъскване.

Но в крайна сметка, винаги става дума за желанието. Жълтият и зеленият цвят, различните звуци, водата, небето – всичко това са различните видове желания. Намираме се вътре в това желание! Освен желания, нищо друго не е създадено.

Но вътре в това желание, имам усещане за самия себе си и за външния свят: за неживото, растителното, животинското, човешкото или за духовните свойства: „корен-душа-тяло-облекло-дворец” – и това са също желания. Аз трябва да ги обединя всичките и да ги управлявам, за да отдавам с тяхна помощ.

Цялата картина на реалността: милиардите хора, Вселената, духовните светове, разкриващи се във връзката между нас – всичко това са форми на желанието. Освен това,  нищо не мога да направя – само все повече да разкривам онова, което се намира вътре в цялата тази система, във всички сфери. И тя ми се разкрива, в зависимост от това, доколко мога да отдавам с помощта на всичките тези форми на желанието.

Но ние живеем със своите усещания. И затова, не разбираме какво е самото „желание” – ние разбираме: „Аз чувствам, Аз желая”. Отделно желание не съществува – а само така, както аз го усещам. Усещаното желание – това вече съм Аз!

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 21.06.2011

[46023]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №3

Въпрос: Вие не веднъж сте казвали, че хората, които се занимават дълги години с кабала външно по нищо не се различават от другите и тях не можеш да ги разпознаеш.

В същото време, хората с поправено желание променят реалността около тях, притежават съвсем друга сила за привличане. По какви външни признаци можеш да познаеш кабалиста?

Отговор: Аз заварих живи няколко ученика на Баал а-Сулам, и бях редом с тях. Аз бях на 35 години, а те – на 75. Аз се чувствах, като младенец на техните ръце. Но аз не съм видял от тях проявата на никакви чудеса, не съм чул никакви особени разговори. Те бяха измъчени, но всъщност бяха обичани хора.

Кабалистът не излъчва около себе си никакви вълни. Човек, който започва да слуша кабалиста, да го разбира правилно, да адаптира думите му, неговите мисли, да реализира в себе си неговите съвети – започва да усеща себе си и света по-иначе. Не защото му въздейства кабалиста – Кабалистът не въздейства на друг човек. Не може! С това бих убил неговата свобода на волята му.

Как обучаваме детето? През цялото време му осигуряваме различни упражнения, учим го как и какво да прави, но да го направи само – иначе няма да порасне. Затова кабалиста, около себе си не променя нищо, и нищо не може да промени. Ето как стоят нещата! Тук няма никакви фокуси. Нищо, не може да се промени, ако човек сам не се промени.

Аз имам много роднини, приятели и любими ученици – на които не мога да помогна, освен още веднъж да обясня, още по някакъв начин да разкажа. А, ако човек се отвръща от мен, то аз по никакъв начин, не мога да го върна обратно. Аз също го изоставям – това е. Независимо от болката, нищо не може да се направи.

Не си мислете, че кабалиста е способен на нещо свръх естествено, на което да не е способен обикновения човек. Не. Разбира се в мярката на поправянето на своето желание, той разкрива още по-широко света за себе си. Но само за себе си! През цялата история е имало много кабалисти, които не са умеели да преподават.

Те са постигали, правили са поправки във Висшите светове, в мрежата от души между нас, подготвяли са цялата тази система за да бъде по-близка тя за човека, но нищо повече от това. Точно така, както ние подготвяме днешния свят за нашите деца и внуци, нищо повече.

Не търсете в кабалата никакви фокуси. Чудеса няма! Това е огромна и тежка работа на всеки един от нас за собственото му поправяне срещу нашата природа. Именно това предстои днес на цялото човечество да реализира.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

 [45487]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Разпространението на науката кабала се води на две плоскости: частна и обща. Частната сфера – това са хората с точка в сърцето, които се стремят да реализират живота си.

Те чувстват, че неговият смисъл може да бъде единствено в издигането над нашата реалност и в разкриването на висшето измерение, където ние се намираме извън материалното тяло. Там тече друг живот – вечен и съвършен поток от желания, сила, усещания, в безкрайна хармония с Висшата сила.

Когато хората получават такова желание, няма смисъл да питат, откъде се е взело то. После те ще узнаят, как се е случило това. Така или иначе точката в сърцето ги тегли напред, приканва ги да разкрият живота във висшето, духовно измерение. В крайна сметка, както става ясно после, всеки наш живот протича там, а тук човек буквално лежи в безсъзнание, след нещастен случай, в отказ, в сън, в безпаметност. И това е днешната ни реалност, в сравнение с реалността в духовното.

Който получава потребност, импулс, стремеж към духовното, той го реализира. Пристъпва към първоизточника, влиза в група, започва да учи, на него му обясняват, как да осъществи това желание. Такъв е частният път.

А освен това, издигайки се по този път, ние узнаваме, че сме длъжни да се погрижим за множеството. У него няма духовно желание, него не го безпокои по-високото измерение – то иска да напълни себе си там, където се намира сега.

И на това отгоре, те мислят и за ”задгробния” живот: какво има след смъртта, и възможно ли е предварително да отделя усилия за устройството на ”онзи свят” – защо пък не. Така, както египетските фараони са пълнели със съкровища своите гробници, за да обезпечат живота си след смъртта.

Такъв е пътят на множеството – то иска напълване и тук, и там. У него няма потребност за нещо повече. Тяхното желание все едно остава на нивото на нашия свят – да заграби максимума на възможното. И все пак, в процеса на общото поправяне, настъпва период, когато е необходимо всички да излязат от безсъзнателното състояние и да се издигнат към пълното съзнание – както се нарича, към съвършеното избавление.

Кой може да помогне на множеството? Тази задача е възложена на хората, които вече са се пробудили. Те са длъжни да разберат, че са получили пробуждане не за тях самите. Защото по принцип, те изучават действията по отдаване. Как да ги реализират? Затова е нужно да помагат на всички тези, които още не са получили пробуждане. Те са тук имено за това, за да им отдаваме.

Разпространението на науката кабала, помощта за цялото човечество в подема над безпаметността към осъзнаването на истинския живот – това по същество е отдаването от наша страна. Това чака от нас Висшата сила.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42093]

Публикувано в: Ежедневен урок, Израел и народите по света, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Свобода на волята”: В началото бил сътворен човека като ”земен прах”, т.е. като съвкупност от определен брой частици, в които се съхранява човешката същност – неговото желание да се наслаждава.

Силата на това желание се намира във всичките частици от реалността, и от тях били създадени и образувани всичките четири типа: нежив, растителен, животински, говорящ.

Желанието за наслаждение е разделено, раздробено, пръснато на парченца, и затова ние усещаме реалността толкова богата, обемна и сложна. Цялата работа е в това, че нашето желание е негодно. Ако не беше така – ние щяхме да усещаме всичко като едно цяло.

По такъв начин постигаме Твореца – единната действаща Сила, една единствена и уникална – от общото. Друг изход за нас няма, ние се учим да свързваме многото форми в една, в едно неразделно постижение.

От урока” Свобода на волята”, 13.05.2011

[42983]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се постигне истинската реалност, ако „изследователят“ през цялото време се изменя, и се изменят всички негови инструменти за измерване?

Отговор: Каква е разликата, дали изследвам свят, който през цялото време се променя, а аз не, или светът е постоянен, а аз през цялото време се променям? А ако не се изменя нито едното, нито другото, аз въобще нищо няма да мога да кажа за света – в мен няма да има средства за измерване. Защото измерването е възможно само между два изменящи се параметъра, на основа на техните отношения един към друг.

Аз измервам някакво отношение между тях, и то става за мен мерна единица. И с тази, приета от мен мярка за отчитане, аз вече измервам всичко останало.

Има два параметъра, неравни един с друг – две точки в пространството. Аз измервам отношението между тях, определящо тяхното различие, и го приемам за единица за отчитане: да допуснем, градус за температурата или 10 см. И с помощта на тази мярка за броене, аз измервам сега всички останали явления.

Аз съм започнал с това, че съм открил някаква разлика, и сега на тази основа, се каня да измеря всички останали различия между свойствата, силите, местата в пространството, желанията. Не е важно, между какво и какво – но аз винаги измервам различията, измененията. А ако няма изменения, то нищо не трябва да се измерва, аз просто изгубвам всички усещания.

Ако сега не се случват никакви промени, светът за мен ще застине, ще умре, и аз ще загубя цялото разбиране, осъзнаване и усещане – все едно, няма нищо.

Целият ни живот – това не е усещането на някакво състояние, а усещането на промяната от едно състояние в друго. И ако измененията между състоянията се наричат живот, излиза, че в мен могат да съществуват две форми на живот: едната – когато животът се изменя извън мен и другата – когато измененията са в мен.

Ако аз мисля, че животът върви и се променя извън мен – то това се нарича живот в този свят. Животът, който се изменя в мен – се нарича духовен живот, живот в бъдещия свят. Но винаги животът – това са промени, всичко зависи само от това, къде ги виждам.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“", 10.05.2011

[42693]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1, глава ” Вътрешно съзерцание”: Преди всичко, е необходимо да знаем, че когато става дума за духовни понятия, независещи от времето, мястото и движението, и още повече за божественото, ние нямаме думи за да изразим тези понятия, защото цялото богатство от думи е взето от усещането на въображаеми органи на чувствата.

Ние нещо усещаме, впечатляваме се и с тези си впечатления даваме някакви названия. Но онова, което не се улавя от нашите чувствени органи, ние не можем да опишем. То за нас сякаш въобще не съществува.

За мен е все едно – не съществува нещо в реалността или в моите усещания, та нали аз не знам, какво съществува там в скритата от мен област. И затова целият ни език описва само усещаните от нас явления.

Но как тогава да предаваме духовната информация? Докато не усетим духовния свят, няма да можем да разберем, как се наричат духовните явления. И затова въобще не разбираме, какво ни говорят кабалистите, разказвайки ни за духовното.

А ако заменим някоя дума от техния разказ, то можем да изопачим смисъла на казаното. Затова е толкова важно, всяка дума да бъде вярна и точно да изразява описаното явление. И когато кабалиста ни разказва за нещо той, не може да промени в разказа си нито една думичка.

А на нас ни се струва, че това не е толкова важно, тъй като и без това ние нищо не разбираме, какво се крие зад тези думи, и сме свободни да говорим както ни се иска. Но колкото човек напредва, навлизайки в нещо частично, а след това все по-пълно усещане на духовния свят, неговият език става все по-точен. Той е длъжен все по-точно да подбира всяка дума, за да изрази онова, което вижда и усеща, а иначе той не може да говори.

И затова кабалистите са избрали особен език за своята наука, който са нарекли ”език на клоните” – така че, всичко което съществува в нашия свят, води началото си от висшите светове и оттам постепенно се спуска в нашия свят. Затова кабалистите са намерили готов език, с помощта на който са предавали един на друг своите постижения устно и писмено от поколение на поколение, вземайки имена от клоните в нашия свят. И всяко име говори само за себе си, сякаш посочва с пръст своя корен, намиращ се в системата на висшите светове.

И затова, ако човек се стреми към духовното, то тези думи му служат като водеща светлина, някак си го свързват с невидимия свят.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.05.2011

[42494]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Ето че повече от сто години учените се опитват да обединят тези или онези области във физиката. Понякога това им се удава. Най-голям успех постигнаха с обединението на електроенергията и магнетизма в понятието електромагнитно взаимодействие.

По-нататък Айнщайн е направил няколко опита, а след това електромагнетизма бил обединен с вътрешната сила.

Днес в природата се различават четири вида взаимодействия, а като цел се явява откриването на обединяващ закон, обща сила, единна формула, която да опише всичките тези явления.

Отговор: Но как да я изведем? Айнщайн мечтал да открие общо поле, включващо в себе си всичките сили. Но как учените могат да постигнат това, ако те все още не разбират, че принципа на зависимост от наблюдателя се разпространява и върху тях самите?

Проблемът е в това, кого да смятаме за наблюдател: абстрактният образ, условно развихрен до различни скорости, или вътрешната площадка, където човек усеща, разкрива едно или друго явление? Това засега на физиците не им е ясно. На тях им се струва, че явлението завършва своята проявява преди това, преди да влезе в тях. Те предполагат, че изследват външния свят.

В действителност всичките явления се разгръщат във вътрешния свят на човека, а в ролята на наблюдателя се явява желанието. Имено него аз трябва да развихря до скоростта на светлината и да го подложа на други най-различни операции.

Физиците се спират на представите за външно наблюдение. Те още не приемат постулата, че цялата реалност се намира в наблюдателя.

От урока на тема”Съвременната физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42281]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да научим от Фараона?

Отговор: Можем да се научим от Фараона на лоялност към Твореца. Той изпълнява задачите си вярно и усърдно. Той е истински роб на Твореца, като никой друг.

Всъщност, става въпрос за механичната сила, скрита в природата. Всеки път и на всяка степен, във всяка молекула и атом, във всяка комбинация и връзка, тя изчислява как да завладее всичко което е възможно да се притежава. Това е уникална вътрешна програма която работи във всяка частица на творението, във всяка система, и всяка комбинация.

Ето това е „Фараонът“ – нещо тотално, всеобхватно, присъстващо във всяко желание, във цялата създадена реалност. Не оставя нито една частица от създаденото само за секунда. На фона на звезди и галактики, в нашия свят и всички други, има тази универсална, неделима програма. И това е на което трябва да научим от Фараона: на устойчивост, на безкомпромисен подход към нашите отговорности.

Също така, вместо старата програма, ние трябва да се погрижим и да инсталираме нова. При това, този ъпгрейд се инсталира над Фараона: Ние го използваме и в никакъв случай не го премахваме поради безполезност. Духовното ъпгрейдване винаги се инсталира върху вече съществуваща помощна програма. Ние работим върху Фараона, върху нашето желание за получаване, заменяме нашето егоистично намерение с алтруистично, докато желанието на Фараона си остава същото.

Имаме намерението и желанието да получаваме, което е предварително определена активна система; това е което съществува. И тогава ние превключваме тези намерения за отдаване, като същевременно запазваме желанието за получаване. По този начин ние навлизаме в духовната реалност, тази която ще бъде. 

Долу е Фараона, горе – Твореца, и те се противопоставят. А преходът се извършва с помощта на Светлината.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41235]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах“, 14.04.2011

[40698]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Нашият свят е мнима реалност и въпреки това кабалистите се отнасят към нея много сериозно. Защо?

Отговор: Защото ние растем в нея, в нея действаме. Въпреки че тази реалност е въображаема, ти си длъжен да я приемаш сериозно и да я изграждаш така, сякаш реално съществува.

Представи си, че се присъединяваш към децата и играеш с тях по най-сериозен начин, истински, както го правят те. Децата тичат, стараят се да съберат нещо, карат се заради играчките – това е животът за тях. И ти участваш в техния живот, помагайки им да съберат неговите части, за да могат да растат бързо и правилно в този „пясъчник”.

Това изисква много сериозно отношение. Необходими са големи усилия, за да се отгледа дете в нашия свят. Точно по този начин човек трябва да се отнася към себе си – към онова духовно дете, което расте в него. Тук не трябва от нищо да се отказваме – аз се грижа за себе си, за семейството, за децата и родителите, за всички материални нужди. И макар илюзорността на всичко да е очевидна – това не е важно.

Картините на материалния свят се рисуват в моя мозък от егоистичното желание. Него аз не мога да поправя, тъй като се намира на неживот ниво. Дори великият кабалист раби Шимон е трябвало да се храни, да пие, да си осигурява приходи, да се грижи за учениците. Може би си мислиш, че са витаели в облаците, без да мислят за семействата си и за прехраната?

Този свят е част от моето израстване, „включително и зъбоболът”, както казваше Рабаш. Разликата е само в това, че трябва отново и отново да се устремявам нагоре, към отдаването, към духовния свят. А кабалистите имат друг проблем – да се държат сериозно в детския пясъчник. Те са длъжни да го направят. Ето защо се отнасяме отговорно към възпитанието и другите сфери на материалния свят. Човек е длъжен да обезпечи всички свои насъщни нужди.

Материалното изчезва от нашите усещания едва в края на поправянето, когато няма повече нужда от тази игра на въображението.

От урок по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40484]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Правилно развиващата се част на творението в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че развитието се осъществява посредством две противоположни сили. Техният натиск я принуждава да осъзнае злото и всеки път служи за „родилни болки”, изтласквайки я от текущото състояние в следващото. Така природата ни придвижва напред.

На човешкото стъпало на развитие творението предварително разбира ползата от този двустранен натиск на природата и се развива съгласно целта, която вижда пред себе си. А целта е да постигне равновесие, да уравновеси в себе си натиска на двете сили, правилно да ги съчетае вътре и така да формира следващото състояние – третата реалност.

Преди това двете сили просто са принуждавали творението да върви напред, да приема нови прогресивни форми, без да влага своя принос. Но сега то разбира механизма на тяхното въздействие и само се включва в процеса – предварително, не дочаквайки натиска, използва двете противоположности, за да излезе на следващия етап на развитие. Това му дава нов разум, ново чувство, които не е било възможно да има по-рано – по време на принудителното развитие на неживото, растително и животинско ниво.

Аз изграждам собствено отношение към въздействието на двете сили и ги използвам, избирайки сам курса нагоре. Съгласявам се с тази посока, искам я и с помощта на обкръжението добавям своя импулс, своя натиск. Излиза, че сам напредвам, сам изграждам себе си – и тогава придобивам разума и чувството, които се изискват за това.

Ето в какво се състои ползата: включвам себе си в двете противоположни сили, издигам се към чувството и разума на новото стъпало и започвам да разбирам в каква реалност се намирам. Сам създавам новата реалност и сега тя е моя.

Преди това съм се придвижвал от стъпало на стъпало без да добавям нищо от себе си. Това е бил пътят на страданията. От мен не е израснало творение – оставал съм си на земната плоскост. Просто на всеки етап са ме избутвали отзад.

Сега вече добавям все повече собствено участие и то ми дава новото ниво – стъпалото на човека, подобен на Твореца. Аз разкривам Твореца. Спирайки да се развивам на нивото на животното, стъпвам на новия път и сега правя всяка крачка по собствен избор.

Казано на езика на кабала, аз извършвам Първото съкращаване, излизам от естествения натиск на природата и се развивам, свързвайки правилно двете нейни сили – посредством Второто съкращаване, средната линия. Сега изграждам средната линия в себе си – с други думи, намирам в себе си правилната форма на равновесие за всяко състояние.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39391]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Учение за Десетте Сфирот”, част 1, „Вътрешно съзерцаване” , гл.6, п.34: „Цялата същност на понятието време в нас не е нищо друго освен усещане на движенията.

Тъй като материалният разум в нас представя и предава форма на определено количество движения, усещани едно след друго, той ги преобразува в представа за определено „време”.

По този начин ако човек и неговото обкръжение се намираха в абсолютен покой, понятието време нямаше да е известно на никой.”

Ако, раждайки се в този свят, веднага получавахме друго обкръжение, тогава щяхме да станем други създания. Затова, сегашното обкръжение ни прави такива, каквито сме.

Човек се състои от две части. Едната от тях е „животинска”. В нея няма нищо осъдително – това е просто стъпало на развитие. Често сравняваме някого с животно, за да подчертаем неговата „приземеност”, безчувствие – но това не е непременно вярно. На своето ниво животните се намират в подобие с природата и нямат недостатъци.

Така че онази наша част, която се отнася към животинското стъпало, действа и възприема своята реалност, съгласно собствените си свойства, собствения си „пулс”. Този „пулс” отброява всеки миг.

Човек има вътрешен биологичен часовник, свързан с Луната и Слънцето, с движението на Земята, със смяната на годишните сезони и с много други фактори, свързани с природата на биологичния организъм, а също и с космическата природа на системите на небесните тела.

Всичко това ни дава усещането за време, движение и пространство. Именно в тези координати съществува нашето тяло.

А освен това, извън каквато и да е връзка с него, в нас съществува друга реалност, наречена „душа”. Тази част е скрита от нас – не я откриваме отвътре. Тя може да се прояви само като зародиш, като „точка в сърцето” – все още не е самата душа, а само възможността да я открием. С други думи, точката в сърцето е средство за разкриване на душата. Благодарение на нея можем да стигнем до втората, по дълбока част от себе си.

Науката кабала обяснява, че духовните парцуфим се изграждат по скалата „външно-вътрешно”. Нашият външен парцуф е същото това „животно”. Тук става дума не за плътта, а за усещането на собственото битие в този свят – битието в психологически, физиологичен, социологичен, семеен, емоционален смисъл. С други думи, нашето „животно” не е просто тяло, а същество, усещащо себе си като човек в материалния свят.

А след това в него започва да се пробужда по-висок, духовен образ и скоростта на развитие на този образ по никакъв начин не е свързана с онова, което се намира долу. Той няма отношение към нашата нервна система, към нашите свойства и манталитет, към нашето възприемане на света и към самия външен свят. Духовният образ в нас е нещо съвсем различно. Той е противоположен на цялата материална действителност и е отделен от нея. Има собствен ритъм на развитие, свои причини да се развива.

Сега, заради тази своя вътрешна духовна част, човекът трябва да призове духовната помощ, духовните средства. При това, трябва да ги намери в заобикалящия го свят, но вече чрез вътрешни сигнали.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37571]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 2

Нашият свят е започнал с това – малка искра светлина се е разбила в празното пространство и е започнала да се развива.

Така светлината е направила, произвела, създала, сътворила (четирите стадия, съответстващи на неживото, растителното, животинското и човешко ниво) – всичко, което е в нашата Вселена.

А по-нататъшното развитие предполага, че човекът – тоест ние с вас, трябва да достигнем до този корен, от който някога – се е образувала тази искра. И сега ние се намираме на този последен етап на развитие, така че да се издигнем всички заедно към тази искра и да проникнем през малкия отвор от  нашата система в това място, от където произлиза и коренът ни.

Но това завръщане е възможно само за сметка на обединението – ние трябва толкова тясно да се съединим заедно, че да станем толкова малки, колкото е тази искра. Затова хората постигащи духовния свят, са се стремили да разкажат за необходимостта да достигнат обединение,  да съединят искрите, намиращи се във всеки, в една искра.

Такова развитие продължава от времената на Адам Ришон и Авраам в древен Вавилон, а след това при изхода от Египет и все по-нататък, докато две хиляди години назад ние не сме достигнали до доста недобро състояние, тъй като кабалистите, съществуващи през цялото това време, започвайки от Авраам са загубили своето духовно ниво и са изпаднали от братска любов в безпричинна ненавист. Такова падение е станало във времето на раби Акива.

Тук, в района на Мъртво море, в Курман и околността, са избягали хората, които не били готови да се съгласят с това падение, което станало в Йерусалим, когато дори и длъжността на Главния Първосвещеник са започнали да продават за пари, и всичко е приело най-низкия, презрян характер. А това отделено място останало последното свято място, където отивали хора, желаещи да съхранят съединението между тях и любовта, за да не загубят духовната връзка един с друг.

Затова те побягнали тук, тъй като чувствали, че тук ще могат да останат заедно и по-далеч от онези отношения, които набирали сила в Йерусалим.

И затова ние след почти две хиляди години сме се събрали тук, затова – да продължим този процес – защото в духовното няма време! Ние сме излезли от това свято състояние, в което сме били свързани, и сме усещали висшия свят, духовния живот и другото измерение – изгубили сме съзнание, сякаш сме получили удар по главата, и сме престанали да усещаме този свят, в който сме живели, а днес искаме да се върнем в тази реалност.

Затова е нужно просто да организираме такова общество, като съществуващото някога,  защото духовните закони не са се променили. Както това е било тогава, така и днес ние трябва отново да станем като един човек с едно сърце, и да достигнем братската любов и съединение – по тези същите закони, по които съществуват светлината и желанието в духовния свят. И тогава ние ще се окажем в него!

А нашите физически тела ще ни съпровождат, до времето, когато напълно ще постигнем духовния свят. До тогава ще ни се наложи да се намираме в тези тела, защото докато ние не получим правото  постоянно да живеем в духовния свят –  ще си останем постоянни жители на този материален свят. А в духовното усещане ние ще се издигаме и спускаме, докато не се закрепим там постоянно.

Тогава вече няма да ни се налага да чувстваме тези физически тела и те ще изчезнат от нашето усещане. Целият този свят, наричан “въображаем свят“ също ще изчезне, и ние ще започнем да живеем в новата реалност завинаги.

От 2-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36916]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Да си представим, че след 48 часа с нашата планета ще се сблъска астероид и напълно ще я разруши. Как може поправянето да се ускори в оставащите 48 часа, преди гибелта на планетата?

Отговор: Ако хората усетеха, че остават 48 часа до края на света, те биха били обхванати от толкова голямо желание за спасение, че може би биха чули, че всичко зависи от желанието! Ако заради спасението бихме насочили нашето желание към съединение между всички хора в света и бихме желали висшата сила да поправи нашата връзка, то това би се случило мигновено. Това е законът на природата: ако желанието пробуди светлината, то светлината работи върху него и поправянето веднага се случва.

Когато светлината работи върху общото желани за обединение, тогава в това общо желание ние веднага започваме да усещаме висшия свят. И ако всички ние сме свързвани в нашето възприятие за висшия свят, то повече не е нужно да усещаме нашата реалност и нашия свят. Нека се взриви! Но няма какво да се взривява, тъй като всички експлозии са сили, които не сме успели да поправим.

Преди всичко, ако се обединим, нашият свят няма да се взриви. Няма да има сила на разрушение, защото, обединявайки се, ние отменяме злата сила на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Второ, ако това беше желанието на цялото човечество, ние бихме достигнали до състояние, в което нашият свят би изчезнал от нашите сетива и ние бихме съществували само в нашето възприятие на сливане, без никакви материални форми, които си представяме в нашите желания. Нашето желание ще притегли формите на отдаване.

Въпрос: Но ако хората кажат: „Остават ни 48 часа, нека се позабавляваме!”

Отговор: Това не е реалистично, защото ако не предотвратиш или не измениш нещо, знанието за предстоящия край ще изтрие оставащите минути и ще ти попречи наистина да живееш. Представи си, че си се отправил към една пропаст и в момента, в който полетиш, твоята кола се превърне в самолет. Но ако нямаш такова решение, което да ти позволи да се издигнеш до по-висшите нива – над катастрофата – то ти вече си мъртъв.

Въпрос: Как да достигне до усещането за необходимостта от обединение?

Отговор: Ние сами трябва да се обединим; иначе природата ще ни принуди да направим това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 15.02.2011

[36073]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

От „същинското от истинското”, от Висшата сила, една, единствена и особена, освен която няма нищо друго, е било сътворено „същинското от нищото”.

И това творение се нарича „желание за наслаждение”. Свойството на Висшата сила е отдаване, и затова тя е създала желание да получава наслаждение, противоположно на себе си, за да може то да съществува извън нея.

Втората сила, получаващото желание, иска да получи именно свойството отдаване, което първата сила иска да му даде, с което иска да го напълни. По такъв начин, получаващото и даващото желание съответстват едно на друго и са противоположни помежду си. Оттук и започва науката кабала – изследването на истинската, всеобхватната реалност.

След това получаващото желание се развива под влиянието на даващото желание, и двете тези сили въздействат една на друга, както плюс и минус. Бидейки вторично по отношение на даващото желание, получаващото желание се склонява пред него и го получава, приема го в себе си. Първичната сила, сътворила го, му въздейства, властва над него – и с това получаващото желание се изменя, преминава всевъзможни метаморфози.

Първичните изменения по този път се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина”, или с името АВАЯ. То представлява шаблон, чрез който даващото желание действа в получаващото.

След четирите етапа на това въздействие, получаващото желание осъзнава кое е то, какво е, къде се намира относително даващото желание, и започва да се усеща творение, пребиваващо извън даващото желание, извън Твореца. Тогава получаващото желание само определя процеса, който то иска да осъществи. А то иска да осъществи уподобяване по свойства, за да стане абсолютно подобно, равно на даващото желание, което го е породило.

Всичко, което има в получаващото желание, разбира се, е дошло в него от даващото желание. Даващото желание го е породило, включило се е в него, дало му е всички негови сили и свойства. Само по себе си, всичко, което има в творението, в получаващото желание, е дошло от даващото желание. Защото повече то няма откъде да получава каквото и да е. Откъде още може да се прояви в него внезапно нещо ново?

И все пак, усещайки себе си творение, то е способно да извърши собствено действие. За това е нужно да се намира между двете противоположни природни сили: между своето получаващо желание и даващото желание на Твореца. Ако творението успее да застане по средата между тях, тогава то ще бъде свободно в своя избор: към какво иска да се отнесе?

А поради това намерението на Твореца при създаване на получаващото желание не е било в това, че то просто да иска да се наслаждава, не в това, че то да осъзнае себе си и това, кой го е породил, а в това, че то да се окаже по средата между двете сили. Нека да се окаже не в своята природа и не в природата на Твореца, а в неутрална, нулева природа, в равновесна безпристрастност между двете сили, по средата между плюса и минуса, между двата полюса на магнита, „окачено във въздуха” между небето и земята.

В такова състояние решението действително ще зависи от него самото.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35674]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→