Въпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима „за себе си“ в режим „за другите“.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от „себе си“ на „нас“.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от „агитацията“, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия „Мир в света“, 18.10.2011

[57978]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Ако желаем да взаимодействаме по между си по същите закони, по които действа висшата система – това и ще бъде практическа кабала. Защото ще поискаме да разкрием помежду ни тези връзки, които съществуват в духовния свят.

Духовният свят – това е постоянна структура, като нежив, невключен двигател, който пускам със своето желание. Веднага, след като моето желание пропадне, двигателят отново угасва. А в зависимост от това, колко внасям в него от своето „гориво“, в каква форма влияя на него – така и ще работи, пробуждам и привеждам в движение цялата тази система. По такъв начин, чрез тази система  напълвам всички.

Подготовката за влизане в системата, което се нарича начало на Новата година, се състои в това, че човек с всички сили се опитва да усети величайшата ценност отдаване. Чрез групата, разпространението той се старае да предизвика върху себе си въздействие отвън, което ще го измени и ще го приближи към отдаване – както е казано: „От любов към хората – към любов към Твореца“.

Благодарение на своето добро отношение към хората и доброто влияние върху тях, тоест опитите да ги приближиш към Твореца и самият да се приближи заедно с тях, той се удостоява от Твореца със светлината, възвръщаща към източника. По такъв начин, встъпва в този особен, привилегирован „клуб“ и започва да се запознава с тях, чрез усещането на преминаващата през него светлина на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56430]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Светът вече вижда краха, очакващ го в близкото бъдеще. Но, освен нас, никой нищо не прави, и нищо хубаво не възниква…

Отговор: Ако работехме правилно, светът вече щеше да се е събудил от съня. Той няма да се събуди, ако ние не го разбудим. Само ние сме виновни за ставащото. Хората са неспособни да се опомнят сами – те се събуждат, само ако ги тресеш.

Това касае всички без изключение, включвайки световните лидери и специалисти. В някой от тях вече има искра за разбиране, въпреки, че те малко разбират за ставащото, виждат ситуацията, но все още не променят образа на мисленето, още не осъзнават, че да се променят трябва самите те, а не светът. Преди, егоистично сме променяли света, а сега трябва да се промени самият човек. Има учени, които показват това, но само с първо външно приближаване, сами не разбирайки, какво стои зад техните думи.

Тук е и необходима нашата работа – включително до това, че този учен да седи на урока, заедно с теб.

Да разтресем „материята“ на човечеството можем само ние. И поради това, към никого не предявявам претенции. Създаването на СМИ, правилно въздействащо на обкръжението, – също е на нашите рамена. Всичко е възложено на нас, и на никому другиго.

И поради това, гледайки на света, аз се уча само на едно: как да се приближа до това „дете“ и да занеса до неговата уста лъжичката с хранителна смес. Тук всичко зависи от нас.

Въпрос: Какво още не правим?

Отговор: Не разпространяваме. Как влияеш на света? Как му предаваш това, което получаваш на уроците? Не правим достатъчно. Защото, на нас е възложенаена цялата работа по поправянето: да организираме себе си, да организираме мрежата от връзката между нас, да я разпрострем между всички наши групи по целия свят. Защото, имаме стотици групи, милиони хора ни слушат, въпреки че не излизат на връзка.

Но, защо ли, все още, не ни достигат силата и мъдростта, за да изградим системата по подобаващия начин. Ние все още не можем да доведем до света посланието в такава обвивка, която да го привлече и да внесе в него новата програма. Хората не са виновни за нищо, те не могат да направят нищо, макар и готови да усвоят повече, отколкото ние им даваме.

От урок по статията „Една заповед”, 23.09.2011

[55496]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5 

Въпрос: Влияе ли състоянието на групата на нейната работа по разпространението?

Отговор: Аз не се занимавам с работите на нашите групи. Човек сам формира себе си, и аз не мога да го направя вместо него.

На него му поднасят трудности, добавят му гордост, объркват го. Или той вярно възприема пътя и преодолява препятствията или не. В краен случай, той поправя себе си не сега, а да речем след 50 години. Към това аз се отнасям с голямо търпение. Всяка група получава онова, което ѝ се полага, и всеки човек – също. Аз посявам, а покълването не зависи от мен.

Разбира се, състоянието на групата влияе на нейната работа по разпространението. Всичко нереализирано, което е трябвало да бъде осъществено на дадения етап, като бумеранг се връща назад, усилено няколко пъти. Тъй като групата е получила възможност но не я е използвала.

Всеки от нас отговаря за другите. Заемайки своето място в общото Дърво на живота, аз трябва да предавам светлината надолу по веригата. От мен започват разклоненията на коритата, по които трябва да потече към другите. Но, ако в мен се е образувала задръжка – коритото пресъхва. На мен ми е определено времето (t) за предаване на светлината, но аз не съм изпълнил задачата и сега цялата светлина, предназначена за моите отдаващи канали, стои ”запушена”, не тече по надолу.

При това я усещам като отрицателна сила и трябва да си платя за това. Тъй като съгласно с програмата аз трябва да отворя своя клапан, за да могат и останалите хора да пристъпят към обединението и поправката. Но вместо това съм се впуснал в лични сметки, възгордял съм се, мърляво се отнасям към своето властолюбие… Всъщност, тази сила на гордостта и властолюбието ще бъде разбита от същата тази светлина, която се е насъбрала на моя участък и не може да продължи нататък. Това налягане (Р) ще сработи и в края на краищата, ще ме взриви.

За задържането наказанието е много голямо. Тъй като аз съм преградил пътя на светлината, към останалите и съм ги лишил от нея. А междувременно, те на свой ред, са трябвало да го предават по-нататък. Възможно е да съм оставил без светлина хиляди, милиони…

В края на краищата излиза, че ако човек не се учи с добро, то ще се научи с лошо.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54996]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Публикувано в: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се обясни кабалистичната методика с термини от съвременната наука?

Отговор: Може ли да се обясни на кравата математическото преобразувание на Фурие? Става въпрос за различни степени. Човек, който няма развито шесто чувство, няма точка в сърцето, не може да разбере за какво става въпрос. Той няма потребност от това и да се обръщаш към него е безполезно. И затова, в широкото разпространение ние трябва да се съобразим с желанието на масите, а не с тези, които изучават кабала.

Във всички поколения в света не са разбирали кабалистите. И е правилно: със степента си на развитие хората не са способни още на това. Казано е в Псалмите: ”Човека и животните спасяваш Ти” – но кога? Днес не можеш да обясниш на хората какво е това алтруистично намерение лишма. С тях е трудно даже да се говори на тема ”възприемане на реалността”. Това е любопитно, пикантно, но всъщност не разбират, не схващат, просто не могат.

За да може действително човек да чуе добре думите за поправянето на желанията си му е необходимо още едно стъпало желания. А до този момент ние можем единствено да ускорим развитието му с външни средства. Така или иначе, докато не усети убождане в сърцето, няма да разбере обясненията ти.

Така е устроен светът. Хората се намират на различни степени на развитие и даже в края на поправянето си остават на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Обаче е казано: ”Всички ще Ме познаят – от малкия до големия”, всеки в зависимост от нивото си.

Още, ще дойде време и ние ще видим как хората ще започнат да разбират думите ни: един – с научни термини, друг – с чувствата си, трети – благодарение на обикновени действия, които стигат, за да се окаже човек съпричастен със сливането. За някои е необходимо да постигнат, да усетят сливането, активно да участват в него, а за други не е задължително. Всичко се определя от желанието.

Няма защо да се предполага, че всеки по равно получава желания, стремеж към отдаване и разкриване на Твореца. Обаче всеки получава такова количество, в зависимост от съсъдите му, и ще бъде напълнен, благодарение на общото взаимно включване.

Ето защо кабалистите са укривали знанията си до наши дни. Сега може да ги открият, но всеки ще схване само незначителна част. И все пак, в целия свят вече ще започне да действа огромното количество общо желание. Такава е революцията, която се осъществява днес по света. Съвременната криза всъщност е взаимовключването на желанието.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[48309]

Публикувано в: Ежедневен урок, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Как максимално да настроя моите действия по разпространение към духовния корен? Как да си представя, какви процеси в духовния свят съответстват на тези действия? Къде в тази картина е светът, където разпространявам, къде съм аз и къде е мъжката група?

Отговор: Вие задавате въпроси, които се отнасят вече към следващото стъпало. Тоест вие искате да усетите реалността на вашите действия: в какво конкретно те се проявяват, къде са тези лостове, нишки, инструменти, с помощта на които аз управлявам, когато обработвам материала, разпространявам, правя нещо? По какъв начин действам конкретно аз, в какво направление става всичко това?

По принцип, всичко това засега работи само за общото обединение – не за постигане направо на висшата степен, а за това, че на нашата степен да стане обединението. В момента, в който нашето обединение стане поне в някаква степен подобно на Висшата светлина, тази светлина започва да влияе на него и ни издига съотвено на своето ниво.

Значи, всичко, което вие правите, работи само за обединението. За нищо повече! Но как, щом като достигне то определена сила, някакъв праг, – веднага започва да възниква контакт между това обединение и светлината. Светлината въздейства на това обединение, започва да се проявява в него, чувства го.

Тогава вашият опит към обединение става реален. И тези, които се включват в това обединено желание и го оформят, в степента на своето участие започват да усещат това, което се проявява в това общо желание.

Да допуснем, хиляда човека участват в създаването на общото желание, опитват се да се издигнат над своя егоизъм, с всевъзможни действия да създадат някаква общност от желания. Не малко се издигат над разбиването на това желание, което е станало още преди нас, устремяват се към обединението. Този техен стремеж, усилието, предизвикат привличане на светлината, проявление на светлината в това желание.

Когато тези усилия от тяхна страна достигнат определена сила, светлината се проявява в своето действие над желанието, съединява го на определено ниво между себе си, това желание става общо, и в него се проявява това Висше свойство.

И вие, приемайки участие в това общо желание, отдавайки му, да допуснем, десет килограма от своите усилия, усещате за тези десет килограма това, което става в него. В него може да става проявление на светлината и Творец за милион килограма, но вие ще почувствате в степента на своето участие.

Въпрос: Ако аз си представлявам обединението, това достатъчно ли е?

Отговор: Разбира се, достатъчно е да си представяте обединението. Но, все пак, обединението ще зависи от общите усилия, а вие ще го почувствате в степента на своите лични усилия. Тоест вие сте зависими и от своите усилия, и от общите.

От общите усилия вие сте зависими, защото иначе няма да се случи проявлението на светлината, защото тя ще се прояви само в общите усилия. А от твоите лични усилия зависи тази интензивност на светлината, степента, която ще ви се разкрие. Тоест, може би, това общо желание ще достигне степен, да допуснем, петдесет метра, а вие ще усетите подем само пет сантиметра.

Въпрос: Мога ли да помогна на общото усилие, представяйки си в себе си желанието, което извършва това усилие? Аз няма да ходя при всеки и да му викам: „Давай! „

Отговор: Вашето желание само по себе си се явява участие в това общо усилие. Другите могат и да не знаят за вас. Вие може да живеете някъде на Северния Полюс. Каква е разликата?! Даже ако вие никак не сте свързани с тях, вашето желание вече се явява вашето участие. И ако се получи при нас – ще се получи при всички, където и по света да се намират. Защото всички наши желания са взаимосвързани помежду си, ние се явяваме участници в едно единно поле.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45583]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Публикувано в: Духовна работа - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Публикувано в: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Развитието може да става само посредством светлината. Какво означава това в контекста на широкото разпространение?

Отговор: Нашето масово разпространение има за цел да доведе хората до знанието за това, че се намираме в ново състояние, което ни подтиква към обединение.

Само по този начин ще постигнем подобие, взаимно разбиране и правилно съединение със заобикалящата ни природа. Защото, ние се явяваме нейна интегрална част и днес, бедствията нагледно демонстрират, че това е така.

Не можем да избягаме от природата или да я покорим, да се извисим над нея, както мечтаехме по-рано. Не, ние сме нейни части, а това означава, че трябва да доведем цялото човешко общество до съответствие с интегралната, всеобща, универсална природа, с единната система.

В тази система, не трябва да бъдем развален елемент, постъпващ както му скимне. Напротив, използвайки всички свои механизми, постепенно трябва да стигнем до такова състояние, че да действаме в природата осъзнато и едновременно с това – точно като нея.

В началото, бедите ме задължават да го направя – като непослушно дете. Но си струва да се вслушам и да постигна подобие с природата без удари, по собствено желание. И ето, аз търся възможност да стана по-умен, по-възприемчив, за да не упорствам под пороя от удари в сляпата гордост на своя брутален и побеснял егоизъм. Какъв смисъл има това?

Напротив, необходимо е да променя обкръжението си, за да може то да ми въздейства и да ме убеди да изучавам и спазвам законите на природата. Ако не ги спазвам – тогава съм загубен. Защото природата се приближава към мен и всеки път ме натиска все по-силно, а самият аз, все повече се развивам в своя егоизъм.

Като следствие, постоянно нарастващият разрив между мен и глобалната природа действа в моя вреда, тъй като ние с нея сме различни, намираме се в конфликт, противостоим един на друг – и аз страдам. Ситуацията може да се превърне във взрив, война, мащабни стихийни бедствия, социални катастрофи. Затова, нямаме друг изход – трябва да се променим.

Но когато търсим, как да го направим, трябва да се учим от природата. Вече изучихме всевъзможните закони на физиката, химията, биологията, зоологията, ботаниката и т.н. В рамките на естествознанието, изследвахме неживата, растителна и животинска природа, за да използваме нейните закони в своя полза.

Много добре, но сега пред нас се проявяват нови закони – законите на обществото. Природата иска да бъдем глобални, интегрални, взаимно свързани, за да отстъпим и да се обединим -  и сега, трябва да изучим тези закони.

Днес, това също е естествознание. Някога ни се струваше, че обществото може да бъде изградено произволно, но в наше време, природата ни показва обществото във вид на мрежа от строги закони. Оказва се, че в тази мрежа не можем да се държим както ни хрумне.

Стигаме дотам, че се замисляме как да изградим своите мисли и желания. Не е достатъчно да нагласим отношенията си на физическото ниво, на обмена на стоки и услуги – оказва се, че мислите и желанията също се явяват част от природата. Излиза, че трябва да се отнасям към всички интегрално и да желая всеобщо единение в глобалната мрежа.

За тази цел, трябва по принцип да изуча интегралната система. От различните науки, знаем нейните закони. Интегралните системи в природата са много. Всяко здраво живо тяло е интегрална система. Всеки болен орган съдържа дефект, свързан с интегралността, порок на взаимната връзка между всички части.

Затова, сега трябва все по-добре да разберем, къде сме попаднали. А ние сме попаднали в ситуация, когато и в мислите, и в желанията, и в движенията, и в действията – във всичко трябва да се свържем помежду си. В противен случай ни очаква беда. Ето какво човечеството трябва постепенно да осъзнае.

Тук се случват интересни неща: ако всички се опитаме да направим това, като малки деца, тогава пробуждаме силата на живота, силата на природата, която започва да ни развива. От наша страна е достатъчен стремежа, желанието, детското старание. Затова, в своя социален живот, трябва да играем на поправено общество.

Макар и още да не сме поправени, трябва да действаме по такъв начин, да създаваме такива системи на взаимна връзка, сякаш сме добри един към друг, сякаш отдаваме един на друг, сякаш се обичаме помежду си, съпричастни сме, съобразяваме се един с друг.

Дори да е „като че ли”, но искаме това да се случи. Защото няма друг изход – природата ни е поставила в трудни условия, от които няма да можем да се измъкнем: или ще се обединим, или както е казано, тук ще бъде мястото, на което ще бъдем погребани. Днес, всички ние стоим около планината Синай – планината на ненавистта. В наши дни, цялото човечество трябва да получи Тора – методиката за поправяне.

Именно това послание трябва да съобщим на хората.

От урока по статията „Свят“, 29.05.2011

[44261]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI!“, Рим, урок №2

Започнах да преподавам много отдавна. С групата, дълги години изучавахме науката кабала. Но, дори четейки статиите на кабалистите, ние не ги реализирахме с пълна сила, докато преди няколко години не започна глобалната криза.

Някъде около 2005-та година, се съсредоточихме върху правилното изграждане на групата, почувствахме натиск от тази страна и осъзнахме, че именно там трябва да реализираме методиката, за да излезем в духовния свят.

Работата е там, че по-рано, светът все още не изпитваше криза. Ние не чувствахме защо и за кого е необходимо да правим това. Затова, със започването на кризата, в нашата група усетихме остра и дори драматична необходимост от незабавно претворяване на методиката в живота, за да станем пример за света.

Ден след ден, трябва да се грижим за усилването на нашето вътрешно единство и за външното разпространение. Макар и по капка, трябва да направим достояние на хората новината, че съществува методика за поправяне. Защото кризата, в която затъва светът е зов за помощ на Природата, насочен към нас призив за издигане на следващото стъпало.

Не трябва да се държим като упорити деца, които не искат да слушат майка си. Трябва да видим в случващото се невероятен шанс: пред нас се отваря врата, през която можем да излезем от този ограничен свят, който е пропит със страдания и завършва със смърт – да излезем във вечното битие, в озарения от светлина свят. Ето какво трябва да обясним показвайки, че в групата, заедно, ние можем да направим това.

Законите на групата се проявяват дори като примери в света. Защото той се разкрива като една интегрална система, в която всичко е взаимно свързано. Наблюдавайки го, можем нагледно да видим, какво се изисква от нас.

От 2-рия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43704]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

Публикувано в: Криза, глобализация, Общество на бъдещето - Няма коментари→