Постинги в 'наука Кабала' Категория

Свръхчувствителният датчик на обкръжаващата светлина

Всичко зависи само от намерението. Всеки може да отвори Книгата и да се учи – от философа до човека, видял тази книга за първи път, без да разбира нищо от нея. Но всеки ще я трактува по своему, както му се иска.

Разликата между нас и всички останали: умници и глупаци, учени и историци, философи и обикновени готвачки е в това, че отваряйки Книгата, ние искаме да се настроим така, че да проникнем вътре в нея. Аз искам Книгата да ми разкаже за мен и да разкрия вътре в нея своя свят.

А обикновените читатели не правят това, те не виждат по-далеч от печатните букви – търсят в това някаква човешка мъдрост. И затова изследват по всякакъв начин тези текстове: какво се говори там в понятията на нашия свят, за какви исторически събития, в какъв стил е написано – доколкото това се възприема от обичайния земен разум.

Разликата между външното и вътрешното четене е в това, че ти искаш да влезеш вътре и да разкриеш там самия себе си, своя вътрешен живот. Но не бива да се обвиняват хората за това, че така външно подхождат към тези книги/ книгата „Зоар“, произведенията на Ари и останалите/, защото в тях все още не се е разкрила вътрешната потребност, свързана с разкриването на вътрешния свят.

Все още я няма точката в сърцето – началната точка на свързващата линия, началото на духовното разкриване. Ако ти нямаш такова желание, няма да можеш да го разкриеш.

Когато имаш начална точка – за нея вече може да се закачи обкръжаващата светлина. Засега тя не може да влезе в нея, а само я обкръжава от всички страни – но от това ние вече загубваме спокойствие. Усещаме, че се намираме в силовото поле на светлината, която ни разтърсва и разклаща.

Ако нямам такава точка, тогава не чувствам никакво поле, светлина или колебания – и всичко ми е наред. Но когато светлината едва започва да дразни тази точка, веднага възниква проблем.

Възниква въпрос – как светлината може да разклаща каквото и да било след като се намира в абсолютен покой? Това е вярно, но тази точка е информационен ген, състоящ се от две части: решимо де-итлабшут /запис за бъдещата светлина/ и решимо де- авиют /запис за желанието/. Те принадлежат на две различни стъпала и затова между тях се усеща разлика, делта, която започва да се проявява, като през цялото време ни разклаща насам-натам. Това ме лишава от тишина и спокойствие и изисква да реализирам това решимо!

Но ако човек още няма такава делта, той отваря Книгата и я чете като роман, разказващ за история и география. Така хората възприемат кабалистичните книги и най-вече Тора.

Ако, обаче, човекът има точка в сърцето, на която въздейства висшата светлина, трябва да насочи себе си от тази точка – направо към светлината, за да може тя още по-силно да му влияе. В това се състои цялата работа.

Светлината се намира в абсолютен покой, а нейното въздействие зависи само от моята чувствителност. Затова аз трябва да търся, как да повиша чувствителността си именно към светлината, към нищо друго. И тук кабалистите ни дават съвети: да увеличаваме усилията и по количество и по качество. Цялата наука кабала е посветена само на това, как да направим от себе си елемент, по-чувствителен към обкръжаващата ни светлина.

И тази работа продължава до самия край на поправянето. Защото обкръжаващата светлина е светлината от следващото по-високо стъпало, което винаги ни притегля към себе си.

От урока по „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“, 03.01.2012

[65186]

Измерителен прибор в три линии

Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи „поколения“, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички „за“ и „против“, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен „да получавам“, и какво означава „да отдавам“, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за „Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63305]

Режисьор на себе си

Въпрос: Как може да си представиш съвършено, поправено състояние, базирайки се само на своите пет органи на чувства?

Отговор: А на какво предлагаш да се базирам? На фантазия? На каквото си пожелая?

Казано е, че се ръководиш само от това, което виждаш. Това, преди всичко. В такъв случай, съм – реалист със здрав подход, не приемащ нещата на вяра.

По-нататък, трябва да разширя своите органи на чувствата, в това подобрено, разширено възприятие да различа голямото. Но не просто чувствам още нещо – проверявам своите усещания и тогава действам съответно.

Науката кабала се базира само на факти. Не трябва да се ръководиш от нещо въображаемо или чуто от някой. Не, аз трябва да достигна реално възприятие.

Въпрос: Как може на дело да се използва кабалистичната концепция за възприемане на действителността?

Отговор: Става въпрос именно за практически подход, за това, как трябва да гледам на света, на хората, на себе си… Всичко произтича в моите желания. Означава, че трябва да ги поправя, за да усетя нещо друго. Възприятието на реалността зависи от моите свойства. Променям свойствата – променям реалността.

Оттук следва, че реалността сама по себе си е – непостоянна величина, а относителна. Това е страхотно! Излиза, че всеки път мога да „променям плочата“, “ да преминавам в нов филм“.

Променяйки себе си, „поръчвам“ друга „картинка“, друг сюжет. Да кажем, омръзнала ми е тази Вселена – и аз искам да се издигна в друга, в ново измерение. Поискал съм –  изменил съм своите желания и параметри – „препрограмирам“ себе си – и вече изпитвам съвсем други усещания, възприемане на други картини.

Казано накратко, сам снимам своя филм. Аз съм продуцент, сценарист, оператор, режисьор и актьор. Всичко е в мен: и Творецът, и творението, и цялата реалност, и бутона на управление. Използвам всичко необходимо, за да снимам най-добрия филм.

Затова и усещам днешната реалност в своя живот. Това също е филм, който ми показват, за да разбера, къде искам да попадна, какво си струва да видя и почувствам. Замислям се за това, как да изменя своето начало и да видя правилния филм – безкраен, пълен с всички блага, които не пресъхват, а се разширяват и растат. В този филм изпълнявам своите желания и в нищо от никой не завися. Това е и финалната картина, безкрайно напълване.

„Но и тя все някога ще омръзне?“ – ще кажеш ти.

Не, няма да омръзне, защото в нея светлината със съсъдите са събрани заедно, и ти през цялото време пробваш на вкус нещо ново, и на теб никога не ти омръзва да преминаваш от един вкус към друг. Сега при нас дори наслаждението има свой предел, а в духовното такъв няма, защото светлината и съсъда се поддържат, допълват се един друг.

Така, че пиши сценария и се заеми със снимане. Повече от теб и не се изисква – Творецът желае, ти да се наслаждаваш.

От урока по статия „Същността на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61850]

Психология на духовния свят

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Сърцето, в което всички се разтварят

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в „своето време“ („бейто“) – още и нашата част, добавка, наречена „ускорение на времето“ („ахишена“), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена „бейто“. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Започваме отдалеч

Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Съвършеното човечество. Инструкция за сглобяване

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

- от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

- от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Кабала – психологията на новото поколение

Мнение: (А. Юрев, проф., доктор на психологическите науки): Психологията престана да бъде властителка на думите, както е било по времето на Лайбниц и Фройд. С идването на глобализацията тя трябва да отговори на призива на времето. На тази наука ù е необходимо качествено движение в разбирането на новия човек в новата реалност.

При това в разбиране на термините, ясни на съвременните системи на търсене, получаване и обработка на информация. Това трябва да бъдат психологически теории, адекватни по форма и съдържание на времето на глобални изменения в света, по същия начин, както са били адекватни по своето време теоретическите модели на нашите учители.

Това движение не е само в интерес на цялото психологическо съобщество, но и в интерес на цялото човечество, страдащо от опростеното, вулгарно представяне на човека в СЕМ, PR, в икономическите реформи, в политическите проекти и прочее.

Човекът е изключително сложен, това обяснява защо той остава човек, въпреки проектите за преустройство на обществото, които се опитват да унищожат човешкото в нас, надпреварвайки се с природните стихии. След световните войни, икономическите кризи, социалните революции човекът отново и отново въстава от нищото, след потопите, земетресенията, глада, епидемиите. Има нещо в човека и неговото съзнание, многократно превъзхождащо целия интелектуален багаж на неговите модификатори.

Реплика: Тази нова психология е науката кабала, защото тя ни разкрива човека, егоистичната му природа, егоистичното поведение и всички тези изменения, поправяния, които трябва да минем, достигайки целта на нашето развитие, а именно обединение в глобална, интегрална система, като единен организъм. Виж статията на Баал а-Сулам за кабала и психологията.

[53360]

Наука за успешно бъдеще

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Собственикът, който не плаща за работата

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Критичната точка

Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

  • Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
  • Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]


Какъв ще бъде преходът?

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

С какво се отличаваме?

Въпрос: Без да споменаваме науката кабала в нашето разпространение, просто казваме на хората, че взаимното поръчителство ще им даде добър живот. В такъв случай, с какво се отличаваме от други организации, които дават подобни обещания?

Отговор: Лошо е, ако не усещаш разликата.

Модерният човек преживява глобална, интегрална криза. По такъв начин Творецът му показва, че той е свързан с другите по неправилен начин и че трябва да постигне взаимно поръчителство. Има метод, който ще му помогне да се съедини с другите правилно и да започне да живее добър живот. Този метод работи, създавайки подходяща атмосфера, „обвивка” от обкръжението, което дава на човек обяснението за това, как да живеем заедно и да водим добър, здравословен и сигурен живот.

Човек чува това и разбира, че няма друго решение. И другите чуват същото – че е по-лесно да осъществим това с обединени усилия, заедно с тях. Човек се учи да се свързва с другите по правилен начин и в този процес той привлича светлината, която го променя. Това е същото нещо, което децата правят, докато играят, пораствайки и поумнявайки в процеса.

И така човек се озове в лоша ситуация, използва другите, за да привлече светлината, и постепенно започва да цени силата на отдаване – тя става най-ценното нещо за него. Изведнъж той започва да я уважава толкова много, че дори когато всичко в живота му върви добре, той не оставя отдаването, желаейки да го извършва, независимо от усещането си. Това е защото, той му придава първостепенно значение.

Така човек става духовен, преминавайки от егоистичното намерение, ло лишма, към алтруистичното, лишма. И няма никакъв шанс 99% от населението да достигне поправяне по някакъв друг начин. Можете ли да препоръчате нещо освен Тора?

Мисля, че проблемът е елементарно неразбиране за това, как да напредваме в АХАП. Знаем как да поправим ГЕ от времето на Вавилон, но за да поправим АХАП, това е единственото средство, което имаме.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54407]

Въжен лифт, издигащ във вечността

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Група, народ, свят

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво „човек“. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем „светлина за народите в света“, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича „Кабала ле-ам“ и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство „Взаимно поръчителство“ („Аравут“). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението „взаимно поръчителство“.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]

Обръщане към света

Въпрос: Във вестник “ Народ“ виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал “ Учението за Десетте Сфирот“ и тълкуванието „Сулам“ на книгата „Зоар“, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника“. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, „перлата“ на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ „теоретичната“ част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54125]

От вертикала на властта към кръглия свят

Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Разединени в единната система

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Всички възрасти са подвластни на възпитанието

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Книгата — средство за разкриване на светлината

Книгата като инструктор и като обкръжение

Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията „Свобода на волята“)

Инструкция за всички добри разпорядки

Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата „Последното поколение“, Предисловие)

Книга, автор, разказ

Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като „разказ“. Необходимо е да „получим разказа“, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията „Книга, автор, разказ“)

 

Светлината, скрита в книгата

Чудодейно свойство

Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.155)

Главната тема на книгата

Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.28)

Въодушевлението от книгата

Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия „Две състояния“).

 

Източници

Книгата на небесата

В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)

За Книгата Зоар

Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова „разрешение“ да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата „Зоар“, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За трудовете на АРИ

С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата „Зоар“ и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За коментара „Сулам“ на Книгата „Зоар”

Дълбочината на мъдростта в книгата „Зоар“ е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата „Зоар“. Затова разясненията, направени от мен в коментара „Сулам“, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.10)

 

Разпространение

Науката Кабала като спасителна връв

Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. „Статия към завършването на Книгата „Зоар”“)

Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение

Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията „Науката Кабала и нейната същност“)

Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление

Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията „Рогът на избавление“)

Възнаграждението на разкриващия тайната

Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.30)

Езикът на небесата

Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.2)

Напиши на скрижалите на своето сърце

Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия „Да напишеш книгата Тора“)

[46317]