Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва - Няма коментари→

Баaл а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Въодушевлението от отдаването на Твореца е съвършено същото, както към отдаване на приятел, ако е безвъзмездно.

Тук любовта към Твореца и любовта към приятел се съединяват в едно цяло, и човек способства разпространението на любов към ближния сред всички жители на света. Ако не може да преодолее себелюбието, то склонява себе си и целия свят към зло.

Не знаем, какво означава отдаване. Известно ни е само, че то ни е противоположно, на природата ни, на желанието ни, на  наклонностите ни, на всички наши свойства.

Как да вървим против природата? Как да се възпротивим на исконната си сила? Рибите плуват на повърхността на реката към това място, където ще хвърлят хайвер. Трудно им е, но природата ги задължава – и това е намек за нас: ако човек иска, от него да излезе нещо полезно, трябва да върви срещу течението.

Откъде сили за това? Дори и да ги има, как да се изискат? Защото не са ми нужни, искам покой, а не тежка работа по преодоляване на собствената си природа. Нима съм способен да сломя себе си, да си причиня вреда? Напротив, потопен съм в егоистично желание. Ако си причиня вреда, е само за да се компенсира тази уловка с лихва. Моят егоизъм расте, и в хода на нещата ми става изгодно да минавам дори през неприятни състояния.

Тук става въпрос за реално отдаване. Как всъщност да напредна в негова страна, ако природата ме мами с такава възможност? Моята „кола“ просто не върви без бензин – т.е. без разчета на егоистичната печалба.

Действително, казват кабалистите, не можем сами да достигнем към отдаване, не можем само да помолим силата на отдаване, достъпна ни е само егоистичната молба към отдаване с някакво отделяне от себе си. Такова намерение на максимално възможен разрив със себе си се нарича „ло лишма“.

Как да се достигне? За това трябва да бъда в група – друг път няма. Групата се намира извън мен, и аз искам да й действам за благото й. За какво? Говорят ми, че с това печеля за себе си висшия свят. “ Аха! Вечният и съвършен свят? Това си струва“.

И ето, влагам усилия в отдаване, разчитайки на добра печалба. Всеки иска да печели, това е естествено, законно. Едновременно не действам сам, а заедно с приятелите, които също искат да печелят за себе си висшия свят. Нека бъдем – „здрави егоисти“, готови да дадат един на друг само, за да получат нещо свише в замяна, обаче се уча заедно с приятелите, склонявам пред тях глава, слушам, колко е важно отдаването.

Отначало всичко превеждам през термина лична изгода: „Разбира се, отдаването е важно, защото, благодарение на него ще получа висшия свят“. Тоест вместо „отдаване“ чувам: „получаване“ – но въпреки всичко слушам, и постепенно това послание започва да се преобразува в мен, превръщайки се в нещо, за което всъщност не съм молил. Така от ло-лишма постепенно преминавам към алтруистично намерение лишма.

„Възможно ли е“? защото наистина не съм го искал…“ Вярно е, но сега виждам, каква полза носи. В мен започват да се сменят ценности, и изведнъж свойството отдаване само по себе си става за мен съкровище. „Струва си да приключа с получаването, от него само беди. По-добре да бъда отдаващ. Нека другите да се втурват, ако искат, докато аз се лутам между небето и земята…“ Това е още ло-лишма, но продължавам пътя, искам да се избавя от беди и проблеми, търся истинския смисъл на живота – и малко светлина, криеща се в кабалистичната методика, възвръщаща ме към Източника.

Всичките ми действия и намерения са егоистични, вътрешно презирам целия свят и „плюя“ на всички. Само да уловя Твореца за нозете… И още повече, от това се добирам до светлината, възвръщаща към Източника.

Все ми е едно, с какви качества изначално съм надарен, – тях ги е създал Твореца. За мен е все едно, какви мисли и желания възникват в мен, – всички са от Него. За мен е важно в степента на възможностите да полагам усилия в обединение и учение. С това предизвиквам светлината, а тя ме преобразява, буквално провежда хирургическа операция на сърцето, и на душата.

И ето вече отдаването като такова става за мен ценност. Все по-малко мисля за получаване – привличаме отдаването в чист вид. В мен зрее нова концепция: няма нищо по-добро, да живееш в отдаване, забравяйки за себе си.

На първо време разчитам на избавяне от всички беди, на благодат от висшия свят – а след това и тази стръв ще изчезне. Трябва само да се даде на светлината да извърши делото си – и тогава сам не ще повярвам, че съм бил толкова закален егоист. Светлината провежда тази дълга операция и постепенно вживява в мен свойството отдаване, докато то не се възцари.

От урока по статия „Поръчителство“, 21.11.2011

[61342]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Общество на бъдещето - Няма коментари→

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Публикувано в: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Публикувано в: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво става „зад кулисите“ на действията ми, когато, по време на четенето на книгата „Зоар“, непрекъснато полагам усилия да задържа намерението, но те ми се струват безмислени.

Отговор: От твоите усилия зависят свойствата ти за възприятие, твоята чувстивтелност, и тогава разкриваш. Всичко е пред теб, но само недостатъкът на твоята чувствителност не ти позволява да разкриеш системата на връзка между душите, за която разказва „Зоар“. Твоите усилия, твоята молитва изграждат инструментите на възприятието в теб, за да я почувстваш.

Въпрос: Всеки път се старая да изграждам намерението наново, но ми се струва, че полагам същите усилия и чувствам същото като преди седмица – като че ли нищо не се променя…

Отговор: Да предположим, че се намирам в средата на музиканти. Виждам по тях, как те слушат всеки звук, различават тяхното съчетаване, доколкото е важно това за тях. Гледам ги и се уча от тях, как да се отнасям към звуците. Тогава, в резултат от своите усилия, ставам по-чувствителен и започвам да ги различавам.

След това задавам въпроси на музикантите и те ми обясняват, но аз не разбирам обясненията им. „Четвъртина“, „петина“, „глисандо”, „форте“ – тези думи нищо не ми говорят, също както са неразбираеми термините в книгата „Зоар“.

Но искам да ги узная! И затова се старая да стана по-чувствителен към това, да усетя. И тогава, тъй като сме в специална система, според моите усилия, моето желание, моя стремеж – започвам да чувствам. Така се развива детето: то иска да стане голямо, през цялото време играе неуморно, изследва всичко наоколо.

Ние се чудим: как тези деца могат да гледат едно и също анимационно филмче или да слушат една и съща приказка хиляди пъти? Това за нас е хиляди пъти, защото вече не се развиваме. А детето живее в тази приказка. Днес то слуша за Червената Шапчица – и за него това е съвсем нов разказ, не такъв като вчера. Ти го гледаш: „Добре, ще му разкажа, нека поседи тихо, да се успокои, да получи удоволствие…”. Но то чува тази приказка всеки път по новому! И въпреки че я знае наизуст, като я повтаря заедно с теб, я преживява отново. Като да кажем, че трябва да ядеш днес, въпреки че си ял вчера. Така и то!

Затова цялата ни работа е в развиване на чувствителността, за да придобием нови качества на възприятие.

От урок по Книгата „Зоар“, 23.06.2011

[46235]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Реплика: В нашата епоха на преситеност аз предварително знам, че не си струва да прилагам усилия за закупуването на Мерцедес. Защото след месец-два желанията ми ще нараснат и аз ще поискам нещо друго…

Отговор: Това е вярно, но ние не говорим вече за Мерцедес, а за духовна цел. Ако за теб има нещо по-високо от нея, ти ще се отклониш от пътя. Това ясно ли ви е?

Реплика: Но нали и най-духовната цел не ми е ясна. Аз не знам, какво е това?

Отговор: Оттук следва въпросът: подбужда ли те това да се добереш до истината? Ако ли не – ти не напредваш. Всеки ден ти трябва да правиш вътрешен разбор: „От една страна – какво имам, а от друга страна – какво нямам? И кога ще го имам?

А иначе, без посока и без усилие, как ще напреднеш, за да постигнеш желаното? Ако ти всеки миг не държиш пред себе си целта, то никога няма да я постигнеш. Или милсиш, че пътуваш във влака с платен билет?

Казано иначе, теб те мързи, както и другите, изчаквате, докато страданията не започнат да ви тикат по пътя. Просто отбиваш номера, успокоявайки се, че това ще има някакъв ефект. Така ли е?

Реплика: Разбира се. Но как да накарам себе си да провеждам тази ежедневна проверка? Тъй като аз не съм властен над своите мисли.

Отговор: Помоли другарите да те подстрекават, да те подбуждат. Те се възвисяват над теб на хиляди стъпала – защо не им завиждаш? Защо не се засрамваш пред тях? Около теб има хора, вече преминали махсом. Вярно, ти не знаеш какво е това, но си чувал думата. Тези хора пребивават в духовно усещане, малко, но духовно. А ти?

Ах да, ти това не го виждаш и затова не им завиждаш. Вярно, нали? Но не виждаш, защото в тях цари намерение за отдаване. Ако те ти го открият, ти ще побегнеш назад, обратно към потребността от Мерцедес. Затова, те не ти го откриват. Но все пак, някак си, се опитай да позавиждаш на тяхното постижение. Ти си задължен да направиш това.

Творецът е готов да ни даде Безкрайността, а ние нямаме сили да получим нищо, освен тъничко осветяване, което Той изпраща, за да поддържа нашето съществувание. Трябва да се мисли за това, как да стигнем до срама. А за това са нужни упражнения между нас и групата. Без това, нищо няма да се получи.

Докато човек не изгради своите взаимоотношения с групата така, както би искал да ги изгради с Твореца, нищо няма да се осъществи и да се разкрие. На теб сякаш са ти дали конструктор – множество дребни детайли, за да сглобиш от тях необходимата конструкция. Когато ги сглобиш – тогава ще ти дадат задача за възрастни. Без това, за съжаление или за щастие, няма движение напред.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46273]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 26: Какво е това ”нагоре”?

Изравняване на свойствата на низшия и висшия свят- това е неговият подем ”нагоре”.

Няма никакви подеми и падения, движения на дясно- на ляво, нагоре- надолу- всичко това се оценява единствено относно свойствата, и става въпрос за техните изменения, достигането на подобие на свойствата на низшия и висшия свят.

Но какво се случва, когато низшия се ”повдига” към висшия и става такъв като него? Той изцяло изчезва и се превръща във висш или съществува заедно с него?

У всеки остават неговите желания, стремежи, природни свойства, които не се променят. Материалът на желанието за наслаждение остава непроменен. У човека нищо не се променя, освен намерението, с което той използва всички свои желания и свойства.

Ако изравним намеренията си- по тяхната степен и мощност, означава, че ние се намираме на едно стъпало. Ако едно е по-ниско, а друго по-високо- означава, намерението на единия засега е по-слабо от намерението на другия.

Нисшият се устремява към висшия, става ”такъв, като него”- но не и като него самия. Разбира се, между тях остава разлика.

Когато аз се устремявам към Твореца по 125 стъпала на подобие, на всяко от тях, даже на най-малкото, аз вече Го усещам и се прилепям към Него в някаква форма. С всяко следващо стъпало, аз се съединявам с Него и го опознавам все повече и повече. Но все пак, остават Творец и творение и връзката между тях, която се нарича ”сливане”(двекут)- единият не изчезва вътре в другия.

В крайна сметка ”подем нагоре”- е изравняване на свойствата на нисшия и висшия свят. Те се изравняват само по формата си на отдаване, обаче всеки остава с природните си свойства.

[46139]

Из урока ”Учение за 10-те Сфирот”, 22.06.2011

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във „Въведение в науката кабала“ се обяснява, че ако човек произлизаше само от Малхут – желанието да се насладиш заради себе си, той не би имал възможност да достигне до каквото и да било отдаване.

Но целта на сътворяването е била да извиси човека до нивото на Твореца, тоест да издигне желанието за наслаждение до висотата на отдаването като действие, намерение. (Ние обръщаме внимание не на самата природа, а на това какво човек иска да направи с природата си).

Но това е възможно само благодарение на смесването на Малхут с Бина, от което в Малхут също проникват искрите на отдаването. И така човек придобива способност към отдаващи действия.

А това смесване довежда до Второто съкращаване (цимцум Бет). Преди всичко е необходимо да се разделят Малхут и Бина, а след това да се съкрати Малхут. И когато тя се намира в съкратено състояние и не проявява желанието си за наслаждение, може да се съедини с Бина.

Защото те започват в нещо да си приличат: Бина желае отдаване и Малхут също не иска да използва желанието си да се наслаждава. И сега те не си пречат една на друга. Като зародиша в утробата на майката – желае да получи от майката, но се отменя пред нея. И затова той може да съществува вътре в майката, Бина.

И така ние можем постепенно да получим от Бина силата на отдаването и да се научим да отдаваме.

Но между получаването и отдаването се простира огромна пропаст. Те са абсолютно противоположни едно на друго и едното не разбира другото, затова не са възможни никакви връзки помежду им и съвместни действия.

Обаче те се съединяват чрез такова егоистично действие като „отдаване заради себе си”. Това е егоистично действие, но още по-значително от простото егоистично получаване.

Бина, включвайки се в Малхут, ѝ дава особена способност за „хитро” получаване, обяснявайки, че ако дадеш ще получиш двойно! И така може да се даде малко и в замяна да се получи много. Тоест такова отдаване осигурява гарантирана печалба. И затова Малхут се устремява към Бина, за да разбере как да отдава за да получи.

Но и в Бина, в чистото свойство на отдаване прониква свойството на получаване на Малхут. Тоест тяхната връзка една с друга вмъква отдаващите желания в Малхут и получаващите в Бина. Сега Бина иска да получава, за да отдава, а Малхут – да отдава, за да получава.

Затова ние много се стараем да извършим някакви алтруистични действия, но всичките те се получават егоистични, макар и да не подозираме това. И затова ние не разкриваме в тях никаква светлина! Иначе ние бихме я получили за себе си и бихме нарушили забраната на Първото съкращаване.

Това ограничение ще престане да действа само тогава, когато намеренията ни станат отдаващи.

Но все пак, макар още и да не сме получили правилно намерение и очите ни да не са се отворили, тялото ни вече е съгласно да работи за отдаване, защото вижда в това егоистична изгода. А ако човек иска да работи само с цел да отдава, тялото веднага се противопоставя и пита: ”Защо ми е такава работа?” – с други думи, „какво ще получа за нея?”

Тоест необходимо е да получаваме някакво удоволствие, без това ние никога не бихме могли да се приближим към духовното.

Материалният свят – това е получаване заради изгода, духовният – отдаване заради отдаване и получаване заради отдаване. И как да ги свържем заедно? – Само чрез включване на Малхут в Бина, а Бина в Малхут, след което получаването и отдаването сменят направлението си. Сега съм готов да отдавам, защото е изгодно. А Бина разбира, че е възможно получаване заради отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 23.06.2011

[46238]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тора, т.е. методиката за поправяне, реално се е разкрила в Древния Вавилон, където се е разкрило желанието, отнасящо се и не отнасящо се към поправянето. От тогава съществува тази методика между хората.

Защо само малка част от човечеството са я усвоили? Във Вавилон към нея са се присъединили само ония, които изначално ги е притегляло, които по закона за подобието са почувствали влечение, а останалите тръгнали „встрани”. Тук става въпрос не за този или онзи народ, а за света като цяло: защо на всички не се разкрива тази методика? Защо не във всички се проявяват желанията, намеренията, устремени към поправянето?

За да намерим отговора, ние трябва да се обърнем към разбиването на съсъдите, за да видим защо всичко се е случило точно така. Има съсъди, които се отнасят към получаващите желания, и има съсъди, които се отнасят повече към отдаващите желания. Те се смесили помежду си и в резултат от това, да речем, 99% от съсъдите са неспособни сами да се устремят към поправянето – те изискват точката, насочена право към Твореца, да ги влече напред, тя да стане свързващо звено между тях и светлината, възвръщаща ги към Източника.

Аналогично на това, хората с точка в сърцето също се нуждаят от свързващо звено – книгите, с помощта на които се привлича светлина. Понеже ”книгата” в кабала е разкриване, тя помага да се привлече светлината в групата, т.е. към желанието, което трябва да се обедини. По такъв начин в духовния път за преходник служат учителят, групата, книгите.

А хората без основа само страдат и се нуждаят от връзка с онези, които вече са готови за развитие. Такъв е редът, вследствие на разбиването на съсъдите. Работата е в това, че получаващите съсъди не са в сила да се самопоправят, докато отдаващите съсъди, светлината на Бина, не се свържат с тях, т.е. с Малхут. Само такова съчетание между Бина и Малхут ще им позволи да извършат издигане.

Съществуват отдаващи съсъди, които се отнасят към света Ацилут, към Галгалта ве Ейнаим (ГЕ). А съсъдите на световете Брия, Ецира и Асия се отнасят към АХАП. В следствие на разбиването ГЕ са паднали в АХАП. След това благодарение на поправянето, ние издигаме ГЕ обратно, а АХАП се издига, ако се прилепи към него. Отначало се издигат само съсъдите на Галгалта ве Ейнаим, доколкото Исраел се поправя сам. Но след това поправя също и АХАП.

Такъв е редът за поправяне. Изначално той е определен за АХАП – именно него трябва да поправим, той е нашата цел.

От урока по ”Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46047]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Tова, правилно ли сме работили в ”двореца на Царя”, и доколко сме поправили своите съсъди-желания зависи от това, към каква ”трапеза” пристъпваме и какъв вкус ще усетим: сладък или горчив. От подобието си с Твореца ние се наслаждаваме и усещаме приятен вкус, а в неизправността на желанията си усещаме горчилка.

Но тази горчилка не е в самото угощение, а в нашето намерение, в разкриването на своето зло, в усещането на недостатъка на намерението заради отдаване, заради което ние не можем да достигнем Царя. Това е целият този процес в достигането на осъзнаване на злото.

В своята работа в предвкусването на царската трапеза аз трябва да премина към състояние, когато самата работа стане за мен тази трапеза, награда, за да се наслаждавам от нея и повече да не се нуждая от нищо!

Ако аз доставям удоволствие на Царя, то съм готов да остана в състояние, наречено ”този свят” и не ми трябва нищо от Него освен едно: възможността да Му бъда благодарен. На мен даже не ми трябва да усещам, че Го наслаждавам, защото това усещане дава най-голямото от всички възможни наслаждения. Затова аз даже не искам да усещам това.

Аз искам да остана на същото това място, на което се намирам сега, не добавяйки към него никакво разбиране, постижение, връзка или вкус, и на мен не ми достига само едно: да благодаря на Твореца и нищо повече. В това се състои цялата моя работа и цялото мое възнаграждение.

И нека да не знам кому отдавам и отдавам ли въобще, какво ще бъде. Нищо! Аз отрязвам себе си от всякакво егоистично разбиране, постижение и усещане. И за сметка на това, след всички тези поправяния аз усещам истинския вкус на Тора.

Аз повдигам Шхина от прахта, но това само така ми се представя в очите ми, а самата Тя не се променя. Както е казано, че ”ще опитвате от старите резерви”. Аз сам се лъжех, сякаш се намирах в този свят. Нищо не се променя освен моята оценка. Защото ако с благодарност приемам от Твореца своето днешн, най-лошо състояние – няма по-добро състояние от това.

Из урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45868]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Моето тяло се състои от множество клетки, заети с постоянна грижа за целия организъм, а не със самите себе си. Всяка клетка действа така, сякаш е уверена в това, че ще получи от цялото тяло всичко, което ѝ е необходимо, както е във взаимното поръчителство.

По какъв начин цялата тази съвкупност от клетки всъщност образуват моето ”Аз” – напълно противоположно на тях, желаещо да получава само за себе си? Къде се случва всичко това?

Отговор: С други думи, има някаква система, включваща в себе си неживата, растителната и животинската природа, които се управляват свише от природата и пребивават в пълна хармония и взаимно поръчителство.

Какво се случва с човешкото стъпало? Като че ли ти можеш да правиш каквото ти хрумне, сметка никой не ти търси, никой нищо не иска от теб, всичко е в твоите ръце…

Сега в нашия свят ние стигаме до разбирането, до осъзнаването, че човешкото стъпало се нуждае от поправяне – подобно на всичките останали от предходните стъпала, които се движат от Природата в правилна посока. Неживите, растителните и животинските стъпала вътре в нас и в обкръжаващата ни природа наистина се намират в поръчителство. Ти нищо не трябва да поправяш, освен намерението на стъпалото на човека.

Въпрос: Излиза, че моето тяло – си е духовно, и само моето ”Аз” – материално?

Отговор: Твоето тяло е духовно, ти не трябва да го поправяш. На своето стъпало то действа като духовно. В 1, 2 и 3 ниво на разпространяване на пряката светлина още няма съсъд, няма желание, няма откъсване от духовното. С една дума това сякаш са стъпала на нашето тяло, които не трябва да се поправят. Има в тях неизправности, които ние, от нашето 4-то човешко стъпало, проектираме върху тях и с това ги разваляме. Но това не означава, че те сами по себе си не са поправени.

Ния разваляме природата – и затова я виждаме повредена. Но това ние сами сме го направили! А в самата природа винаги има правилен баланс, равновесие. Ние виждаме как едно животно изяжда друго – и на нас ни се струва, че това е жестоко. Но това, не е така. Ако всичко проверим то ще видим, че те се грижат едно за друго, изчистват природата и в крайна сметка съществуват в доброто, защото всичко произтича от равновесието на силите.

Затова ние трябва да поправим само 4-та степен – човекът вътре в човека. Първите три нива са поправени, и ако поправим 4-то – ние ще видим света съвършен, включвайки човешкото тяло и всичко съществуващо.

От урока по ”Въведение в науката кабала”. (Птиха), 20.06.2011

[45902]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата „Шамати“ са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам „Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу“ е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича „ли шма“ – „заради Него“. А обратното му свойство се нарича „ло ли шма“ – „не заради Него“, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2011

[45560]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същото това количество човек непременно се оказва в подчинение на целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43108]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Криза, глобализация - Няма коментари→