Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44159]

Публикувано в: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: През последните седмици по време на четенето на Книгата „Зоар” аз бях много силно концентриран върху вътрешната духовна работа. И изведнъж усетих, че не мога да задържа това усещане повече от 10 секунди. В такава ситуация, как трябва да постъпя?

Отговор: Да се постараеш да се задържиш 15 секунди… Други съвети няма. Случват се такива моменти, особено при начинаещите в изучаване на науката кабала, когато човек е още неспособен да работи със себе си, той още не е придобил достатъчно опит и не знае как да излъжи своето его.

Можете да опитате да чертаете нещо наред с четенето на Зоар, да отбелязвате и подчертавате – да работите с текста съвсем механически, ако на нищо друго не сте способен.

Понякога така се случва, че човек напълно се откъсва от духовното. В такива състояния аз мога да се свържа с него само работейки с текста, обработвайки го чисто механически – променяйки мястото на запетаите, разделяйки го на подзаглавия, размествайки текста или като го подреждате.

Не е от значение какво ще правиш с текста, може само да броиш буквите – най-главното е да го четеш. И нека да знае, че с това обърква себе си, но да го чете. Това е вече работа.

От урока от Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43085]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Работата винаги става под една и съща форма: „усилие” и след това „откритие”, само че на по-високите стъпала – тя е още по-трудна, както и в нашия обичаен живот.

Но заедно с това, колкото по-високо се издига човек, толкова повече вижда, разбира и чувства. Макар, че едновременно с това, той и повече се обърква, и чувства по-голяма слабост. През цялото време върви и работата против растящия егоизъм.

В книгата „Зоар” е написано, че учениците на Раби Шимон, заедно с които той е писал тази книга, и които заедно с него са били 10 (както 10-те сфирот), са построили помежду си най-големия и най-светлия духовен съсъд (кли). И затова те са успели да разкрият във връзката помежду си цялата висша светлина.

Но е написано, че когато те са пристъпвали към ученето в обичаен ден, та са чувствали ужасна ненавист един към друг. И тук става въпрос за хора, които вече се намират в духовното постижение! Но те само започват да работят над следващата степен, за да се издигнат на нея – и преживяват такива усещания.

Тогава те започват да се учат и да работят над себе си, слушайки това, което им казва Раби Шимон, и полагайки вътрешни усилия за своето съединяване, за да станат „по-чисти” и „по-светли”, тоест прозрачни за светлината.

И когато те започват да образуват такъв единен съсъд от желания, свързвайки се помежду си и създавайки съединяващи ги канали, то усещат как вътре в тях започва да протича светлина, преминавайки от единия към другия, и така циркулирайки по цялата система. И от това, вътре в тях се пробужда усещането за духовния свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40051]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че потокът на думите в книгата Зоар променя мощността и направлението на силите, свързващи ни заедно?

Отговор: Ние не знаем как работи. Тук има нещо много скрито засега от нас.

От една страна, Книгата е написана на такъв език, че ние като че ли виждаме в нея напълно логични неща, свързваме се с тях, някак си виждаме себе си в тях, или тях – вътре в нас.

Има някакво взаимодействие между мен и Книгата, връзка и разбиране, че Книгата говори за мен и аз се намирам в нея.

Но това усещане е абсолютно лъжливо. Просто в такава форма ни поднасят разказ, безкрайно далечен от нас, не наподобяващ на нищо познато и чужд. Като че ли някакво чудовище, придобило човешки облик, говори с нас, а ние можем да разберем само външната му форма – това са ръце, това са крака, това е глава. Но това съвсем не е така.

Затова ние трябва да се отнасяме към Зоар като към книга, съдържаща някакъв секретен код, последователност от духовни инструкции. Аз не знам как са написани отвътре и не мога да вляза в контакт с тях.

За да осъществя поне някаква връзка с тях, аз чета Зоар. Но връзката не възниква от това, че аз чета или слушам текста, а от степента на моето желание да се съединя с този вътрешен код, който да ме промени.

Книгата може да е написана във всевъзможни форми и аз може да не разбера и една дума. Важно е моето желание, вътрешното съдържание на Книгата да ме поправи. Нейното вътрешно съдържание е духовния свят с целия негов апарат, действия и сили, а не книга в красива обложка.

От урок по книгата Зоар, 04.08.2010 г.

Публикувано в: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването идва чрез полагането на усилия. Единственото, което ни е необходимо при четенето на «Зоар» – това са усилията.

Стараейки се да разпознае в себе си свойствата, за които разказва «Зоар», човек прониква към по- вътрешен екран в себе си, в по- дълбоката картина на света – и там става разкриването на Твореца.

Тези разкривания се случват не заради смисловите обяснения и коментари, които човек прави върху текста.

Четейки текста, човек усеща в себе си нов свят, дава чувствени, вътрешни обяснения на текста – при условие, че се насочва към все по- вътрешно състояние.

По – вътрешно състояние означава, че той все повече свързва описваното със своите вътрешни свойства, вижда ги в себе си, открива всяка дума като насочваща го към нейното свойство и действие: «12 колена», «Яаков», «пустиня», «кладенец».

Чрез своите усилия, той разкрива истинското тълкуване – затова Кабала се нарича Тора – Емет, Тора на Истината.

Такова разбиране на текста е невъзможно да бъде предадено с думи. Само със собствени усилия, всеки ще може да го разкрие в себе си, в своите нови, възникващи под въздействието на усилията свойства.

Откъс от урока по книгата „Зоар“, 19.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво придвижване в духовното получихме след конгреса „Зоар – 2010”?

Отговор: Ние осъществихме много големи промени. Аз почувствах, че народа на Израел не просто получи книгата Зоар, а се върна към нея!

Това не е получаване на нещо ново, а радост на хората, които са намерили това, което някога са загубили.

Може би и самите те не са способни да си обяснят, какво се е случило с тях, но аз виждам, че именно така са го усетили техните души.

Те почувстваха, че са намерили това, което са загубили две хиляди години назад и сега не изучават книгата Зоар, а си я припомнят…

Именно така – не научават нещо ново, а се радват от връщането на някога загубеното.

Затова аз мисля, че народа на Израел получи голям, добър духовен подем и не само тези хиляди хора, които бяха с нас на конгреса.

Придвижи се цялосното разпространение на науката Кабала сред народа на Израел, към което сега се присъединява цялото човечество – така, че целия Вавилон, цялото човечество се връща към своя духовен източник.

Има надежда, че всички души се съединяват в една душа Адам още в наши дни и ние ще достигнем състояние на пълно поправяне, света на Безкрайноста, поправената обща душа.

Аз вярвах и очаквах, но успехът надмина очакваното. Аз мисля, че свише ни се откриват огромни възможности в поправянето на нашата природа.

Предстои ни особена и трудна работа. Но тя е необичайно важна и възвишена и е нужно да сме благодарни, че Твореца е решил чрез нас да изпълни своя велик замисъл.

Сега само е нужно, с помощта на всички тези хора, които заедно с нас участваха на конгреса, да продължат разпространението на кабала сред народа на Израел и с нейна помощ, със силата на светлината на книгата Зоар, както пише Баал Сулам (вестник „Аума”, предговор към книгата Зоар, п.70), той да се обедини в един народ.

Това е възможно само благодарение на съединяването на сърцата, а това е възможно само със силата на светлината, връщаща към източника, която ни повдига над нашия егоизъм.

Искам да благодаря на всички хора, които дойдоха при нас от много страни, от всички краища на света, за да участват в конгреса.

С която то сега се разпространява, това трябва да се случи много скоро.

Още не е дошло времето да се разкрие истинската дълбочина и величие на извършаващото се, но може да се каже, че сме направили големи и мощни вътрешни поправяния, и скоро това ще се прояви в нас и в света.

Случи се чудо!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.02.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар трябва да се чете отново и отново, докато не започне да ни действа светлината.

Отначало четейки книгата Зоар, човек изпитва голямо въодушевление, което продължава първите месец-два.

Той още нищо не разбира, но силно се впечатлява от случващото се. А по-късно това усещане пропада и всичко започва да му се струва сухо…

При изучаване на Книгата Зоар това се чувства много бързо – ние внезапно няма за какво да се хванем и четем, просто разбирайки, че така трябва, сякаш ни е безразлично, „безвкусно” прочетеното, то даже отблъсква.

Така ни се разкрива допълнително егоистично желание, отежняващо връзката между нас. Книгата Зоар ни свети само в границата на нашата връзка.

В самото начало ни се дава връзката точка в сърцето. И когато ние с тази подарена ни връзка започнем да четем книгата Зоар, тогава нашите точки, даже тези които преди това са били скрити, се пробуждат и желаят да разкрият нещо ново и неведомо. Самото име книгата Зоар ни впечетлява.

Ние започваме да четем, осветява ни обкръжаващата светлина и ни помага малко да повдигнем тези точки в сърцето над нашия обичаен егоизъм, оставяйки го отдолу.

И затова в началото чувстваме връзка между нас и стремежа kъм общи духовни цели. Всичко благодарение на обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), която идва и създава за нас това състояние.

А след месец-два за сметка на въздействие на светлината, нараства нашето егоистично желание.

От една страна, светлината ни донася въодушевление, а от друга страна, нашия егизъм става по-голям и в резултат, всеки вътре в себе си усеща тежест и сила, дърпаща го надолу.

Спасението е само едно – да усилим връзката между всички нас. Нищо друго няма да помогне.

Трябва по всякакви начини, даже и изкуствени, някак си да обновим тази връзка. Ако тази връзка макар и малко се усили, аз ще мога да се повдигна над обременяването на сърцето и над своя. Нали тогава ще се върна към тази свързана система на творението.

На мене ми разкриха малко от моята болест, показвайки ми колко съм отделен от останалите. Ако аз действам срещу нея, към мен незабавно (!) се връща впечатлението и въодушевлението от книгата Зоар. Това действа просто мигновенно!

Когато чувстваш тежест, веднага започни някак си да укрепваш връзката с сдругите – даже просто вътре в себе си: започни да мислиш, как искаш да се съединиш с тях и да стнаеш близък с тях, за да се свържат душите.

Достатъчно е само един такъв неголям стремеж, чрез сила и веднага ще почувстваш, как силно ти въздейства светлината, тежестта изчезва и се връща това въодушевление и възторг от книгата Зоар, което си изпитвал на първите уроци.

Така работи това. Нужно е да приложиш цялото необходимо усилие, в това няма да има никакво снизхождение.

А усилието е само в това, да се стараем да съединим помежду си, докато не закрещим, че ни е нужна обкръжаващата светлина.

Защото само тя може да ни даде макар и малко въодушевление, за да почустваме отново величието на книгата Зоар. И тогава този текст изведнъж ще стане за нас жив.

И така всеки път, отново и отново връщайки себе си към живот!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, Глава „Шмини”, п.98: „И казал Твореца (основното свойство на отдаване в мен), Моше (друго свойство) и Аарон (още едно свойство. Т.е. съществува част между различните части вътре в мен, които се съединяват), казал им:

Това животно (хая), е което вие може да ядете, от всички животни на земята”. Казано е тук „Аарон”, тъй като на него винаги му предстои да разделя нечистото и чистото.

Свойството в мен, което разделя чистите желания и нечистите, се нарича Аарон.

Защото Аарон е Хесед, а светенето на светлината хохма е Хая. И цялата разлика между нечистите животни и чистите (в мен) е само в Хесед (в чистото отдаващо желание има свойство хесед – милосърдие).

Защото нечистите се държат за лявата линия, отделена от дясната (дясната страна – това е отдаване, а лявата получаване), Хохма без Хасадим, от която произлизат тогава всички затъмнения и всички ограничения.

Ако в мен има светлина Хохма без светлина Хасадим, то аз се намирам в тъмнина. Но как може да бъде тъмно при светлината Хохма? Самата светлина Хохма – това не е тъмнина, но ако аз я получавам егоистично, заради себе си, тогава усещам тъмнина, т.е. не виждам духовното. Това се нарича тъмнина.

Ние с вас сега сме потопени в абсолютна тъмнина, не виждаме духовното, защото на нас не ни достига светлината Хасадим, светлина на любовта и отдаването.

Ние потъваме в океана на светлината Хохма, в света на Безкрайноста, точно сега – но не чувстваме от тази Безкрайна светлина даже малка капчица.

Защо?! Всичко е затова, защото в нас няма светлината Хасадим. Когато в нас се появи светлината Хасадим, желанието на творението е да отдава, което трябва да дойде от страна на самото творение, в този миг в него се облича светлината Хохма.

Нужна ни е само светлината на отдаване и нищо повече, светлината Хохма около нас е в изобилие. Но без светлината Хасадим тя се усеща като тъмнина или както в нашия случай, безсъзнателно състояние.

А чистите се държат за лявата линия, включена в дясната, когато Хохма е облечена в Хесед и от нея произлизат всички благословения и цялата святост…

И цялата разлика между чистите животни (хая) и нечистите е само в Хесед, свойството „Аарон”

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36 … Югът, т.е. Хесед, се опира на Изтока и зависи от него, както клона от своя корен.

Тъй като изчезващия Даат, т.е. началото на слънцето, неговата основа – Тиферет, наречена слънце и изток, и единствено издигнал се в йуд-хей той станал Даат.

И в началото сфира Даат във Висшите Аба ве-Има, станал корен за разкриване на Хесед, защото благодарение на него извършват зивуг Висшите Аба ве-Има и пораждат Хесед (любов и милосърдие).

Нужно ни е от всяка дума в книгата Зоар да извличаме поправяне, лекарство. Светлината трябва да ни донесе изменение на нашите свойства в съответствие с този източник, от който тя произлиза. Така е необходимо да се отнасяме към четенето.

А от друга страна трябва да се стараем, щото прочетеното да ни става все по-ясно. Всичко произлиза от първоначалното АВАЯ (йуд-хей-вав-хей).

Това е основния скелет – четирите стадия на пряката светлина – всичко се облича посредством тези четири стадия, четири букви, три линии и Малхут, получаваща от тях, всичко произтича от това съединение.

Преди всичко ние сме длъжни да се стараем да поправим разбитото в себе си, за да може всеки миг и всяка дума от книгата “Зоар” да проникват в нас като балсам, спасително лекарство.

Нали Тора е създадена като “подправка” към желанието, като средство за неговото поправяне.

А когато поискам да се свържа с текста, да го отворя, той се разкрива и се съединява с мен в едно цяло.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010 г.

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено, за да влезеш в духа на текста на книгата Зоар, ти е необходимо време. Как да се ускори това влизане?

Отговор: Това зависи от състоянието на човека.На мен са ми необходими от 20 до около 40 минути, за да започна да чувствам книгата Зоар и да се свържа с нея, да започна да работя слят в едно дихание с нея, настроен на нейната вълна.

Трябва да четеш и да очакваш това да се случи. Но времето за подготовка не отива напразно- това е голяма работа, когато ти вярваш, че още малко и книгата Зоар ще ти се разкрие.

Ти вече имаш предишен опит и знаеш как става това. Разбираш, че е необходимо само да продължаваш и в резултат ще се открие някаква връзка.

А благодарение на тази връзка, започваме да усещаме книгата Зоар, да я възприемаме по- близко .И от нея започват да ни озаряват малки проблясъци, и текста си играе с нас, като предизвиква в нас промени.

За това е необходимо време. Времето за подготовка при създаване на връзка с книгата е много важно. Трябва да се отнасяме с търпение към това, като му отделим толкова време, колкото е необходимо.

Убеден съм, че това непременно ще се случи, и го чакам, и го желая.

А след това ще почувстваш, че не само ти се прояснява някаква картина, но и влизаш в море от усещания и вътрешни промени.

Ти ще започнеш да преживяваш внезапни подеми и спадове, когато книгата Зоар ще те мести наляво и надясно в духовните усещания.

Ти ще почувстваш вътрешно много ясни и резки явления, като усещаш по какъв начин ти въздейства висшата сила.

Придвижването е в очакването всичко това да ме поправи и да ме доведе до свързване, любов към ближния, сливане с Твореца – заради това чета и прилагам усилия.

И тогава аз ще вървя в едно (единно ?) намерение със светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.03.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между книгата Зоар и глобалната природа?

Отговор: Книгата Зоар обяснява как да се свържа с глобалната, съвършена природа и как да моля, да искам, да извлека тази особена обединяваща сила, за да ми подейства.

Книгата Зоар е свързващото звено между мен и глобалната природа. Иначе човекът в този свят няма връзка с нея.

Сега откривам, че природата е глобална, че целият свят е глобално село и всички сме свързани заедно, и аз завися от всички.

Ако аз завися от всички, то искам да бъда сред тях такъв, каквито са те, да стана приятел с всички, да се отнасям с добро към тях, за да се отнасят и те по същия начин с мен. Как да направя това?

За целта ми е необходима някаква инструкция за връзка. Трябва да знам как да се свържа с тях. Да допуснем, че има група хора.

Необходимо е да знам как да установя връзка с тях, да се сближа, да разговарям с тях, да разбера какво им е нужно от мен и какво аз бих искал от тях.

Цялата тази система, наречена „книгата Зоар”, е система за връзка между човека и природата, за да може природата (или Творецът) да въздейства на човека и да го направи интегрална част от нея.

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво намерение трябва да се намира жената по време на изучаването на книгата Зоар? Необходимо ли е да се опита да намери в себе си онова, за което се говори в текста?

Трябва ли да иска книгата да и повлияе, да мисли за своето обединение с другите, да моли за обединението на мъжете?

Или жената трябва да се занимава само с обслужването на мъжете и с разпространение, а обучението не е толкова важно за нея?

Отговор: Най-важно за жената е разпространението. Но за да го прави, тя трябва да знае какво разпространява, да усеща важността на разпространението, за да има сили за него.

Безусловно, разпространението е единственото средство, чрез което жените могат да напредват. Иначе тя ще бъде като жена, която не ражда деца.

Ролята на жената в нашия свят е да роди потомство. А ролята на мъжа – да обезпечи жената със всичко, за да може тя да роди – да и построи дом, да и даде всичко необходимо, но единствено с тази цел. Така сме устроени и така съществуваме.

Жената е централната точка, около която се върти всичко, защото тя ражда и това е най-важното действие в нашето съществуване на земното кълбо.

Поколението в духовното – това е разпространението, тъй като то способства за духовното раждане. Именно затова то е по-важно от всичко.

Но за да се занимава с разпространение жената трябва да участва в учебния процес, да изучава книгата Зоар. Но при нея всичко това трябва да бъде средство за разпространение.

Докато при мъжа ученето, разпространението и най-важното – обединението, са средства за придобиване на правилното намерение.

И по този начин мъжката и женската част се допълват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?

Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.

.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.

Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.

Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.

Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.

Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.

Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Публикувано в: Зоар - Няма коментари→