В момента живеем в глобален свят и последиците от нашите действия в него са комплексно свързани. От една страна, екологичната катастрофа, причинена от безкрайно преследване на печалба от всевъзможни продукти, и от друга – надпреварата за натрупване на милиарди в банковите сметки. Мислихме, че това няма да има край, но краят все пак дойде: покупатели повече няма, и няма как да се развиваме.

И така, кризата се появява и в образованието, и в културата (в отношенията между хората), и в обезпечаването на живота ни. В производителите има потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува техните стоки. Хората от разорените слоеве на западното общество, които са се лишили от средства, нямат възможност да бъдат потребители. По-рано те са произвеждали и употребявали собствената си продукция и в този затворен цикъл са се въртели стоки и финанси. А сега кръгът се разпадна.

Това предоставя лъжливо решение на собствениците на капитали. Те започват да играят само с финансите, в известна изолация от продуктите. Така се раздува големият „балон“, добавяйки своя принос в общата криза. Нали подобни балони, лишени от реално напълване, са раздути, с помощта на рекламата и игрите, които се водят между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на развитие на човечеството – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което постепенно се разпада на фона на съществуващите обстоятелства, хората все по-трудно оцеляват. Те се оказват безпомощни.

Да вземем, например, Испания: млади хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се в къщи, не могат да се устроят на работа, да създадат семейство, за което достойно да се грижат и  успешно да практикуват своята професия. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да има семейство, да купи жилище. И изведнъж става ясно, че той не е нужен никому! Хората не могат да реализират себе си в нищо, те нямат нормален живот, а тънат в безработица и несигурност.

Този процес се шири в целия свят и няма решение! Нали в ситуацията, при която се грижа само за себе си и не хая за света, нямам възможност да обезпеча тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг! От една страна, изхвърляме голямо количество излишъци, а от друга, тези излишъци не достигат там, където  отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми дава никаква възможност да се грижа за другите. Само ако ме грози заплаха, поради отсъствие на изход, им дарявам нещо.

Такъв е примерът с Африка, която някога е имала добро производство  и чудесно се е развивала. Но по-късно са започнали да постъпват европейски стоки на дъмпингови цени. Те разрушили местния пазар, населението престанало да произвежда това, което се изисквало за живота, хората изоставили своите предишни работни места и професии. А след това същите тези компании, които са снижили цените на стоките със своята продукция, започнали да повишават стойност им – нали местни конкуренти не е имало сред тях. Като резултат, африканците обеднели и останали без средства, и тази ситуация се е запазила и до днес.

В света се формират много тежки условия. Изостря се глобалната, тотална криза. Тя засяга и напредналите страни, и страните от Третия свят, част от които току що са започнали да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А в същото време чувстваме и нашата обща връзка: всички плуват в една лодка и ако дори един нанася вреда, това засяга и всички останали, при което движението ни напред е невъзможно. Нашият егоизъм като бумеранг бие по всеки.

В Европа това се проявява много странно. В търсене на сили и успех европейските страни наложиха взаимоизгодни връзки, които вече е невъзможно да се разкъсат. Поддържането на тази система води до срив. И в крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместна продукция, усещаме общата заплаха, при което никой не може да се движи без съгласието на другия.

Тук стигаме до необходимостта да бъдем заедно – един до друг. Нека европейската история да изобилства от войни и конфликти, нека в миналото да е имало немалко трагични събития, нищо, че не веднъж се е стигало до кланета и подчиняване един народ на друг, но нека именно днес, от омразата, безразличието, разрива между европейците и безнадежността да преминем към сътрудничество! Малко е само да се зачитаме един друг – виждаме, че това не носи резултат!

Става ясно, че общият пазар не трябва да действа по законите на старата икономика, която сме построили, изхождайки от своята егоистична природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката, и обкръжаващата природа поставят пред нас нови условия: егоистичното съчувствие повече не ни помага. Любовта към ближния трябва да излезе на преден план!

Трудно е да се кажат тези думи. Струват ни се толкова нереални, толкова далеч от нас. Сърцето не ги приема…

Все пак можем да се приближим към това, ако привлечем върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни заставя по неволя да отдадем любов на ближния, тъй като алтернативата е – смърт от глад, болести или стихийни бедствия. Вместо това, трябва да сформираме още една сила, която ще ни задължи да се придвижваме към взаимна любов.

Що за сила може да бъде това? – Само създаването на обкръжение, което да ни тласка към обединение много по-силно, отколкото обединението ни относно екологичните проблеми, икономиката, образованието, продоволствие и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, че да устои срещу нашата егоистична природа, да насади в нас ново отношение към ближния и по този начин да премине от край до край, от ненавист към любов.

От 13-та беседа за нов живот, 11.01.2011

[75808]

Публикувано в: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Сен, Нобелов лауреат по икономика, проф. от Харвард): Наблюдаваме пълния провал на демокрацията в Европа. В крайна сметка, икономическата политика трябва да бъде разбираема за хората, трябва да получава тяхната поддръжка. Защото всъщност в това се и състои демокрацията. Старият принцип “никакви данъци без парламентарно представителство” в сегашно време не действа в Европа. Мнението на избирателите играе доста малка роля в сравнение с мнението на банкерите, на рейтинговите агенции и другите финансови институти. В много европейски страни населението няма повече от своя глас и това е в следствие на създадения валутен съюз без политическа интеграция. Икономическата политика е откъсната от политическия фундамент. Ставащото противоречи напълно на идеалите на онова мощно европейско движение, чиято цел е била демократична обединена Европа.

Реплика: В действителност, само гледат как да дефинират демокрацията. Ако я определяме по качество на равенството, то по високомерност и унижаване на другите, Европа винаги е била пред цялата планета. Взаимната ненавист на страните и народите на ЕС е известна в света като лош пример. А вътре в страните за оказване влияние върху народа за политиката или икономиката – така народът винаги е бил разиграван от неговия господар и народът е вървял след него. Днес кризата не е на демокрацията, а на възможността в нея “да се играе” – всичко се е разголило.

[76995]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Публикувано в: Ежедневен урок, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Икономиката – това е цяла наука за нашите егоистични взаимоотношения, които днес постепенно се преобразуват в икономика от друг тип – икономика на алтруистични взаимоотношения.

Решавайки икономическите въпроси в семейството, сядам със съпругата и децата на кръглата маса и заедно започваме да мисли как най-добре да използваме ограничения семеен бюджет. При това, вземаме под внимание потребностите и исканията на всеки от членовете на семейството: на малкия е нужна играчка, по-големият трябва да посещава кръжок, за възрастния е необходимо лекарство, колко да се отдели за храна и т.н. Тоест изхождаме от потребността на всеки и всички. Точно така трябва да се разглежда целия световен бюджет.

Обикновено всичко, което печеля, го нося в семейството, не го оставям за себе си лично, да допуснем,  30% от работната заплата, както това прави всяко предприятие. Да предположим, че предприятието пуска чаши със стойност 10 долара. От тях 5 долара взима собственикът и 5 долара отиват за заплащане на работещите, фабриката: за амортизация, застраховка и прочее.

Защо собственикът трябва да заработва 5 долара отгоре? Трябва да получава такава заплата, като всички останали. Ако се намираме в единна система, то всички получават еднакво и всички правилно взаимодействат помежду си.

В такъв случай всяка вещ ще струва 50% по-евтино и дори повече, защото всички съставни елементи: машините за изготвяне на чашите, материала, от който се изготвят, транспортните разходи и т.н. – всичко се снижава до необходимото ниво. Всеки ще получава нормална заплата за поддържане на достойно ниво на живот. И това не е най-ниската заплата!

Ще видим какво огромно количество излишък ще се освободи в света. Ежегодно изхвърляме един и половина милиарда тона добри, чисти продукти! Това е достатъчно, за да се нахрани още едно Земно кълбо.

Излиза, че неправилните ни, егоистични взаимоотношения довеждат цялото Земно кълбо до неравновесие. Ако започнем да се стремим към равновесие със себе си, по естествен път ще произтече преразпределение на всички ценности в света и ще остане огромно количество неизползвани материали, полезни изкопаеми. Вече няма да прахосваме, да изпомпваме от земята нейните ресурси, няма да се храним с плодове и зеленчуци, пропити с химия, защото ще възникне равновесие на всички системи.

Не ни е нужно да увеличаваме индустрията. Достатъчно е да въведем в порядък взаимоотношенията между нас, за да обезпечим целия свят с всичко необходимо: жилище, храна, дрехи – на нормално ниво. Променяйки себе си, издигайки се от егоистично ниво на алтруистично, ще го направим.

Преди това е звучало като фантастика: „град на слънцето“, комунизма, светлото бъдеще и т.н., но днес няма къде да избягаме. Днес към това ни принуждава природата.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61421]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (К. Лагард, глава на МВФ): Европейската криза е направила неопределени перспективи на икономическо развитие. Световната икономика рискува да се потопи в „изгубеното десетилетие“. Ако не действаме заедно, то икономиката по целия свят рискува да тръгне надолу по спиралата на неопределеност, финансова нестабилност и потенциален крах на световното търсене.

Реплика: Падението на егоистичната икономика все едно ще се случи, и ще продължава, докато не организираме интегрално, световно, икономическо съобщество, построено на основата на глобално взаимно поръчителство, като съоръжения в единен механизъм, с цел привеждане на нашата цивилизация в равновесие с Природата – към разумно потребление, когато всеки получава само необходимото за нормално съществуване, всичко излишно се разпределя за нуждаещите се, заети сме само с необходимия труд, никъде и при никой не се натрупват остатъци, цялото си свободно време гражданите отделят за задължително участие в построяване на правилно обкръжение, което, със своето влияние, ще позволи да се създаде от нас, егоистите, интегрално алтруистично общество, подобно на Природата.

Докато съзнателно не достигнем такова състояние, Природата ще предизвиква в нас страдания (кризи, войни) – разкриване на нашето неравновесие с Природата. Никакво възстановяване на системата на обществото ни в бъдеще няма да произтече – вървим по наклонение надолу, докато не разберем необходимостта от лично и обществено поправяне.

[60491]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако „сляпата природа“ е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия „Даряване на Тора“, 07.11.2011

[60404]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Мнение (А. Галчински, икономист, екс- водещ на Съвета на Националната банка): Да се решат проблемите на световната икономика е невъзможно с методите на икономическата политика – и с тази функция ще се заеме кризата. Става въпрос за критически излишък на параметрите на потребителското общество.

Кризата на дълга – е ехо от съответните излишъци. Да се реши проблема с инструментите на икономическата политика е невъзможно. Никой не знае, как това може да се направи. Антикризисните мерки в предшестващите години са дали противоположни резултати. В тази ситуация на хирургическо вмешателство се поема от кризата.

На лице е прогресивна компресия на фазите на икономическия цикъл: кризисните падения приемат верижна специфика, вървят в непосредствена близост един до друг. На път сме към нов икономически щурм. При това икономистите не се надяват на скорошно решение на проблема: става въпрос за процеси, свързани с междусистемни трансформации. Западната икономика е изготвена в системата на нулев ръст.

Реплика: Не само нулев ръст, а отрицателен ръст ще наблюдаваме в световната икономика – особено в тези области, които не се явяват необходими за съществуване. Струва ни се, че тези области на промишлеността и търговията падат, защото в хората изчезват средствата за тяхното придобиване. Но това не е така!

Работата е там, че те отмират, тъй като не съответстват на новата форма на човечеството – подобие на природата, когато получаваме от природата необходимото за жизненото съществуване, а всички наши свръх – желания се напълват от усещания за общност и любов – и напълвания във вечността, извън животинското тяло.

[58966]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Експерти от Цюрихския университет са стигнали до заключение, че цялата световна икономика се ръководи от една гигантска корпорация. След анализ на движението на капитали е установено, че контролният пакет акции в „корпорация Земя“ го владеят 1318 компании, на части, което представлява 60% от общите приходи.

Списъкът откриват британския Barclayis, френския АХА и швейцарския UBS, американските компании, Merrill Lynsh, немската Deutsche Bank. Това е същото корпоративно чудовище, против властта на което протестираха на Wall Street. Неговите вътрешни връзки във вид на пресичащи се активи са толкова силни, че когато се разделят дори в едно място, може да произтече взрив.

Изхождайки от това, образа на кукловода, дърпащ конците, губи смисъл. Би ли се появила криза, ако  съществуваше световно правителство в сянка, състоящо се от банкери и инвеститори, фактически? – Връзките толкова оковават, че тази тясна бизнес-корпорация не е в състояние да осъществява никакво управление. А опитите в условия на криза да се осъществява такова управление, водят само до задълбочаване на кризата. И ако тази свръх-корпорация не управлява, то е време да се сменят правилата на играта.

Реплика: Изводът е неочакван – светът никой не го ръководи, нито евреите, нито богаташи, нито правителства- и това е вярно. Светът го управлява Природата или Творецът, а ние можем да влияем не на програмата за развитие на света, а на това, в какъв вид ще се прояви пред нас, повече или по-малко доброжелателна към нас – ще преминем ли към следващото наше задължително състояние, общество на всеобщо поръчителство, през нацистки режим, 3-та световна война, унищожаване на голяма част от човечеството, или просто към общество на поръчителство и разумно потребление.

[58370]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение ( Мохамед Ел-Ериан, гл. исп. директор на PacificInvestmentManagementCo.): МВФ трябва да предотврати протакането на банките с проблемите по дълга на страните от ЕС. Приближаваме се до пълен мащаб на кризата в банковата сфера на Европа. Ръстът на икономиката се забавя синхронно по целия свят, пада доверието към икономическата политика на Европа и САЩ.

Реплика: Макар че участниците в срещата на МВФ и ВБ вече да са разочаровани от своите възможности, то други засега не виждат. Какво трябва, за да чуят? – Струва ми се – гласът на народа. Когато секнат наличните средства за поправяне на кризата, ще започнат протести в развитите страни на Европа и САЩ, ще се предизвика революция в умовете на хората – и те ще разберат, че се намират пред проблем „над тях“, какъвто не е по силите им да решат – и тогава ще се вслушат в гласа на движението „Арвут“.

[57532]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Науката за икономиката не успява да осмисли измененията в глобалната и национална икономика. Старите модели на анализ стават неуместни и водят към обратни резултати. След Втората Световна война настава златният век на Америка – икономиката и благосъстоянието на хората бързо израснали.

Но това време приключи, въпреки, че не ни се иска да мислим така. Икономистите сами са създали проблем, който ги е разрушил, защото са самодоволни, заработили са милиарди и не са склонни да видят собствените си грешки, вече не са способни да мислят трезво, да виждат в дългосрочна перспектива и отговорно да управляват.

Корабът остана без ясно и съгласувано управление. Събитията се развиват така бързо, и са толкова мащабни, че никой не може да събере всички главни сектори на икономиката – държавни и частни, които са необходими за развитие на националните и световни икономически стратегии.

[57737]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Мнение (Ж. Делор, експредседател на Еврокомисията): Финансовата идеология продължава да доминира и да ни всява страх. Необходимо е да бъде възстановено равновесието между политиката, икономиката и потребностите на обществото. Еврото е на границата на краха, но всички си дават вид, че нищо не се е случило.

Днес съвсем ясно се усеща липсата на политика и смелост. В Европа не можеш да изброиш дори четирима ръководители, притежаващи перспективни виждания. Всички играчи правят това, което си искат. От началото на кризата Г20 не е могла да въведе даже минимума от правила.

Днес съществува колективна отговорност на членовете на еврозоната за настоящата катастрофална ситуация. Централната Евро банка не може да остане една, трябва да се намеси Фонда на стабилността. Държавата трябва да въведе режим на строга икономия.

Реплика: Програмата на природата действа безусловно и ще притиска всички, за да ни доведе до обединение на цялата ни дейност във всички области на живота, а от това към обединение на всички като един единен организъм.

Най-доброто за всички нас е да определим ориентирите на природата, нейната цел и да се съгласим с нея, иначе тя ще ни прекърши. Ние разбира се няма да умрем както динозаврите, но множество ще загинат в катаклизми, преди да се съгласим да вървим към подобие на общия закон на природата, а имено обединение в единна зависима система. (См. Раздел ”Обществото на бъдещето”)

[53440]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как оценявате перспективите на случващото се на борсите по света?

Отговор: Явно въпросът не е към мен, тъй като аз не съм икономист. Мога да кажа само, че светът започва да се уморява от случващото се и е лош признак това, че недобри предчувствия обземат много хора. Тенденцията на настроението върви надолу. Оптимистите намаляват, във възможностите на политиците никой вече не вярва, доверието към тях е изчерпано, няма очакване за нормализиране, има постоянни заплахи от нови банкрути.

Както пише в The Washington Post Е.Клайн, никой не знае, откъде ще дойде оздравяването на икономиката, по-сигурно е да се каже откъде оздравяването няма да дойде – нито от САЩ, нито от Европа, нито от Япония, нито от Китай – тяхната икономика е прегряла и властите мечтаят само за ”меко приземяване”, т.е. страхуват се от банкрути и народни вълнения.

Засега усещането, че сме се изтормозили от кризата е временно – природата ще ни доведе до разбиране, до подобие с нея. Ние трябва да станем едно цяло помежду си и с обкръжението. А между хората това се постига само при изпълняване на условията за взаимно поръчителство, за добра връзка и отношение към природата, както към себе си. В такъв случай светът ще достигне до хармония, равновесие и това ще се възцари между нас.

[50755]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Във връзка с протеста в Израел е страшно да се види, че народът не разбира същността на случващото се…

Отговор: Пред нас е ”фестивал” и нищо повече. Има хора, които действително искат да изменят нещата на страната на социалната справедливост. Но какво е ”социална справедливост”? Хайде да обсъдим това с политиците и икономистите. Ако искаш да окажеш реално влияние, трябва да отидеш в политиката – нищо не може да се направи. Ние всички сме умни и дори и домакините смятат, че е необходимо всичко да се промени – но така не се вършат нещата.

Започни да вникваш в ситуацията и ще видиш, че всичко е изпълнено с безбройни взаимовръзки. Всеки има свое мнение и свой разчет и да се намери решение не е така просто.

Което е вярно, вярно е: трябва да се стигне до консенсус и да се създаде малко по-друго равновесие, малко да се намали тук и да се добави там. Обаче нищо няма да се появи от въздуха, всяка добавка ще се намери само за сметка на намаляване. Ето и главата на Централната банка на Израел предлага на манифестиращите да седнат на масата за преговори, защото става въпрос за сложен комплекс от проблеми.

При това положението съвсем не е толкова ужасно, колкото се опитват да го изкарат. Икономиката преживява подем и чуждестранните инвеститори внасят в страната немалко пари, което далеч не е типично за съвременния свят.

Разбира се, има неща, които е нужно да се поправят. Така че, хайде да действаме поетапно, да създадем открит форум, в който ще бъде представен списък с изисквания и всички заедно ще ги подредим по реда на предпочитанията.

Така се решават въпросите в семейството: сядаме и започваме да обсъждаме ситуацията. Всичко трябва да се вземе под внимание: количеството деца, здравето и обезпечеността на родителите, месечните доходи, спестяванията за екстремни случаи, необходимите харчове, приоритетността на задачите…

Съгласно същия принцип трябва да се действа на нивото на държавите и на целия свят. Затова ни е необходим открит форум и ”семейна” взаимовръзка, построена на взаимното поръчителство. Само тогава ще направим справедлив разчет, разбирайки, че всичко зависи от всички и поддържайки връзките на любовта и единството между нас. Никой не иска да печели за сметка на другия – напротив, ние разглеждаме всички възможности и търсим път, който максимално да удовлетвори всички.

Както в задружното семейство, така трябва да заложим на оптималността във формулата на решението. И тук няма да се разминем без открит форум, където правителството и народът ще стигнат до взаимно съгласие. Обаче подстрекателите, манипулиращи протеста, възпрепятстват това и правителството още не се е ”обезпокоило” от случващото се в пълна степен.

В крайна сметка, ходът на събитията ще ги побутне към това, но вече и сега е ясно какво е правилното решение: открит форум, базиращ се само на един принцип – взаимното поръчителство. Тук ще обсъдим как да разделим ”общата баница” между всички членове на семейството. Хайде да вземем в разчет всички обстоятелства, да подредим всичко по местата и да видим кой и доколко се нуждае от помощ. И тогава, по взаимно съгласие, ще започнем подред да решаваме проблемите.

Ако искаме да получим средства за сметка на магнатите, то и тях трябва да поканим на нашия форум. Хайде да проявим уважение към тях. Защото народът получава заплата, работейки в техните предприятия. Ако ги принудим да си тръгнат от пазара, крупните вложения в икономиката ще секнат. Да се вини за всички беди богатия – това е последната работа. Той просто ще закрие завода и ще се махне, а ти ще останеш без работа, макар и с високо вдигната глава.

Защо богатият трябва да се срамува от богатството си? Така е устроен светът. Искаш да го преобърнеш? Ще останеш без храна.

В крайна сметка, всичко зависи от възпитанието. Но във всеки случай, главното е диалогът. Други варианти просто няма.

Много хора днес искат ”да яхнат” вълната на протеста, включително и политиците, които сами и доведоха страната до сегашната ситуация. ”Ние също смятаме, че положението на пазара за недвижими имоти е нетърпимо”. Почакайте, нима не вие вземахте съответните решения на времето? Нима не вие, седейки в парламента и правителството с години, не способствахте за нарастване на проблемите?

Ще ни помогне само откритият форум под общия покрив на взаимното поръчителство.

От урок по статията ”Мир”, 08.08.2011

[50666]

Публикувано в: Ежедневен урок, Израел и народите по света, Икономика и пари, Интервюта, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Михаил Леонтиев, аналитик, есеист, носител на наградата „Златното перо на Русия“, ruskline.ru): “Алгоритъмът на бъдещия финансов колапс е очевиден. Европа ще потъне първа, тъй като не е подготвена да се справи с такива предизвикателства, въпреки че Европейската финансова политика е по-отговорна от Американската. И въпреки това Европейският модел не е създаден да реши кризата. Той съществува, за да прави хората щастливи…

“Невъзможно е ефективно да се синхронизира поведението на толкова различни икономики, консолидирани в една система. Те могат да бъдат синхронизирани само чрез капиталова мобилност и каквото виждаме днес е резултат от това… Можем да докараме Гърция до банкрут и да открием, че Франция и Германия са се сринали, защото са финансирали Гърция. Това еднакво засяга Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Исландия, Белгия и другите. И след това неизбежно ще се стигне до колапс на САЩ. Във всеки случай е ясно, че процесът няма да спре в Европа. Не е тайна, че американците просто печатат пари днес. Така те превръщат световните пари в нищо, всички световни пари са всъщност американски. Няма други пари в света…

“Затова, няма изход от тази задънена улица. Единственият въпрос е кой ще е първи и кой втори. Въпреки че това не променя нищо. За да се излезе от кризата, разходите на най-големите световни финансови субекти трябва да се балансират с техните приходи. Макроикономическото равновесие ще бъде възстановено на всяка цена… и на точно това ще станем свидетели скоро.”

Коментар: Но аналитикът не отива по-далеч в причината и целта на икономическата криза. Икономиката е проекция на нашата природа и егоистични връзки. Ако не ги променим, няма да можем да създадем глобална, интегрална финансова връзка и да синхронизираме икономиките на всички страни по света. За това ние първо трябва да синхронизираме себе си, т.е. да достигнем до общо разбиране на нашата обща цел.

С други думи, само чрез обединение с Твореца ще разберем как да създадем интегрална икономика. Дотогава, нашият ум и качества няма да ни позволят да създадем такава система.

[47271]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Нуриел Рубини): „В света липсва глобално ръководство. G20 се опитва да управлява глобалната икономика, политика, спорейки за парично-фискалната политика, енергия и глобална безопасност. Членовете на G20 виждат тези въпроси повече като антагонистична игра, отколкото като кооперативна. Ясно се наблюдава:

1. Неспособност на членовете на G20 да стигнат до консенсус за ролята на държавата в икономиката и законодателството.

2. Липса на консенсус и финансови ресурси в западните държави за насърчаване на международния интерес.

3. Неспособност на членовете на организацията да стигнат до съгласие, свързано с детайлните предложения, свързани с по-горе изброените въпроси.

4. Развиващите се страни Китай, Индия, Бразилия са изцяло погълнати от въпросите за собственото си вътрешно развитие и изобщо не им е до глобалното ръководство.

След края на Втората световна война нито една от отделните страни, нито дори алиансите, нямаше политическа воля и икономическа мощ, за да поеме ролята на капитан. Такъв вакуум в ръководството може да поощри агресивните страни да потърсят лична изгода. Светът на G-Нула оставя глобалния кораб на човечеството без конкретен ръководител, без определена посока и без карта в неспокойните води на настоящата обстановка. Нашият кораб е застрашен от голяма опасност.”

Реплика: За да управляваш, трябва да разбираш причините за настоящето и целите на бъдещето. Никой от членовете на G20 не проумява това. За да управляваш интегралния, взаимнозависим свят, е необходимо да бъдеш не егоистичен индивидуалист, а със същите интегрални свойства, какъвто е светът днес. Тогава ще можеш да усетиш света като интегрален и да го управляваш. Днес на всички е необходимо интегрално възпитание – на първо място на правителствата.

[48948]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (С. Караганов, Съвет по външна и отбранителна политика на Русия, политолог, доктор на историческите науки, Институтът на Европа):

„Глобалната криза едва започва и ще засегне всички. Но за сега не е ясно как и кога всички страни ще се обединят, за да започнат заедно да я преодоляват.

Тази криза е нов период в световната история, има опасност да донесе лишения на милиарди хора, може да доведе до конфликти. Това не е само финансова и икономическа криза, а обща криза на системата за глобално управление, на идеите за световно развитие, на международните институции.

Преодоляването на кризата изисква нова философия за глобалното развитие. Необходимо е да се създаде концепция за международната система на управление, поставена върху справедлива и устойчива основа.

Принципи за изграждане на бъдещата система:

- Либерална икономика и търговия при строг международен контрол.

- Координация на политиката на мощните и отговорни страни.

- Колективни усилия за безопасност, отстраняване на източниците на конфликти.

- Общо решаване на енергийните проблеми.

- Русия и ЕС трябва да стигнат до стратегически алианс.

- Цел на развитието е прогресът, а демокрацията е следствие.”

Реплика: И така, кризата едва започва и нейното решаване е чрез обединяване. В противен случай ни очакват лишения!

[48622]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: The Financial Times публикува статията на Гидиън Рахман „America and Europe sinking together“(„Америка и Европа потъват заедно”) за сходствата и различията на кризата от двете страни на Атлантическия океан.

Докато във Вашингтон спорят за максимално допустимия предел на държавния дълг, в Брюксел вече се оказаха на края на дългова пропаст.

Но основният проблем от двете страни на океана е един и същ. И в САЩ, и в Европейския съюз имат бюджетни средства, които са излезли извън контрол, а също така има и развалени политически системи, неспособни да решат този проблем. Америка и Европа се оказват ”в една и съща потъваща лодка”.

Идеята за това, че Европа и САЩ представляват двете страни на един и същ проблем, постепенно е започнала да достига до хората, понеже от много години представителите на елита от двете страни на Атлантика подчертават различията между американския и европейския модел на развитие.

Сходството между проблемите на двата региона неоспоримо са много повече, отколкото различията: това са ръстът на задълженията, слабата икономика, нетърпящото отлагане на социалното осигуряване, страх от утрешния ден и политическата безизходица.

В Европа у никого не възниква съмнение в идеята за това, че повишаването на данъците може да стане част от решението на проблема с дълговете. В Америка същите републиканци се обявяват против всяко споменаване за необходимостта от повишаване на данъците.

По мнението на китайските критици, Западът трябва да престане да ”учи” Китай и да обърне внимание на дълбокия проблем, с който се сблъскаха САЩ и Евросъюза. Обаче, ако Западът започне да използва протекционизма и контрола над движението на капитала, то и Китай ще се сблъска с икономическа и политическа криза.

Реплика: Пристигнаха! Настъпва просветление за общата зависимост и пълната безизходица. Само че това, което трябва да се направи по-нататък, на тях, мислещите по старата схема, им е неизвестно. Но самото осъзнаване на това е крачка напред. А по-нататък – път към война и нов свят, или направо към нов свят!

[47964]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→