Въпрос: Имам  неприятното предчуствие, че дори и след сто години няма да разбера текста на книгата Зоар. Какво да направя?

Отговор: Така, както по-рано човек е искал “ да отхапе“ за себе си целия този свят, сега той иска да получи всичко духовно. Само по себе си желанието  е прекрасно. Но веднага, след като само възникне такава мисъл, човек трябва  да разбере, че тук има две противоположности: аз постъпвам в духовното, когато съм едно цяло с всички.

Как мога, със своето огромно желание за наслаждение, до такава степен да искам духовното и едновременно да бъда едно цяло с всички? Това е нереално! Само ако получа от обкръжението втора сила, противоположна на моето желание да получа духовното, независимо от останалите: „Каква работа имам с тях? Кои са те? Дали изобщо съществуват? Само аз имам отношение с Твореца! А вие всички можете да изчезнете..“ Такъв е човекът. И всеки, който е над своя приятел, притежава по-голям егоизъм.

Как заедно с това  достигам преданост на душата, когато постъпвам с всички и желая само да отдавам – до такава степен, че за мен нищо няма да има от това, и аз дори не узнавам, че отдавам, защото да знаеш за своето отдаване е вече  награда? Тази способност трябва да получа от обкръжението.

От една страна, в мен има жестока, необуздана сила – желание да се наслаждавам, и колкото повече – толкова по-добре, просто горя от желание да достигна духовното. От друга страна, чрез групата на мен трябва да ми въздейства светлината с противоположни свойства. Това се нарича „авиют/ дебелина на желанието отдолу и екран над него отгоре“ – и тогава в мен ще има съсъд/кли за разкриване на духовното.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2011

[55884]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Във всяка дума, прочетена от книгата „Зоар”, ние разкриваме ”Исраел („Исра-ел”, означава ”право към Твореца”), Тора и Твореца – в едно,” според сливането с Твореца.

Защото това състояние се нарича сливане, когато се съединяват заедно Исраел и човекът, стремящ се към разкриване на Твореца, а Тора е средството за Неговото разкриване и Творецът е коренът, който човек се стреми да разкрие, съединявайки заедно себе си, средството, с помощта на което е поправил желанията си и всеобхватната светлина – Творецът.

Затова, четейки „Зоар”, трябва да се придържаме към тази формула ”Исраел, Тора и Tворецът са едно.” Къде трябва да разкрием това? – Във връзката между нас, в поправените желания, с които сме свързани помежду си, ни се разкрива Твореца.

Няма друга реалност освен една, в която всичко се съединява заедно и в обединението ни изчезват всички пречки, всички различия, абсолютно всичко. Взаимното ни обединение става изцяло хомогенно, сякаш ”супа”, сварена до такава степен, че в нея вече не можеш да различиш отделните компоненти, от които е била съставена в началото.

Колкото повече започваме да се съединяваме един с друг и всеки се разтваря в другия, толкова повече се разкрива светлината вътре във връзката ни. И когато тази ”супа”, състояща се отначало от отделни съставки, привършва ”да се вари” и става единна хомогенна смес, в която е невъзможно да различиш някакви съставки, сякаш никога не ги е имало – тогава в рамките на тази близост и единство ти започваш да разкриваш тази сила на единственост, наречена ”Творец”.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2011

[49520]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Целта на творението е да придобие свойството отдаване и с неговата помощ да постигне сливането със Твореца. Ние сме в противоположното свойство, в намерението да получаваме заради себе си.

За да поправим нашето намерение от получаване на отдаване, трябва да привличаме върху себе си светлината, връщаща към източника, към Твореца. Тази светлина, намираща се на по-висше стъпало от нас, всеки път ще ни поправя и ще ни издига на това стъпало на отдаване и любов.

Светлината идва към нас, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите.

Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата светлина, намираща се в нея, по стъпалата на правилната връзка между творенията. Тогава поправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, за които разказва книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива.

Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас общото свойство отдаване, Добрият и Творящият добро – Творецът в Своето разкриване на творенията.

От урок по книгата „Зоар”, 19.06.2011

[45800]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да разкрие своето предназначение?

Отговор: Това идва вследствие на въпроса за смисъла на живота: „За какво живея?“ И всеки път този въпрос става все по-високо, издига се над всички въпроси на сърцето.

В моето сърце има множество въпроси/желания, и аз трябва да се ориентирам в тях, да ги построя по реда и да взема най-важния – така, че да не се засенчи. Именно с този въпрос аз трябва да вървя, за да ме поддържат само всички останали – в постигането на отговора на този най-главен въпрос.

Всеки избира своята цел за такъв важен въпрос – това могат да бъдат парите, почестите, властта, знанията. Един иска да стане учен, друг – член на правителството, трети – просто мечтае да се сдобие с успех и да се наслади на живота. А има такива хора, които питат за смисъла на живота.

Но за това вече е необходимо да се свърже с корена, откъдето идва този живот, за да узнае, в какво е неговия смисъл! Получава се, че това е търсене над обичайния земен живот – не вътре в обществото, а над него, откъдето се спуска този живот. Вътре в човешкото общество е невъзможно да се намери отговора на този въпрос.

Аз, някога отдавна, от наивност мислех, че чрез науката всичко може да доведе до разкриването на отговора на този въпрос и да се разбере как е започнал животът, как е възможно от неживото по изкуствен начин да се направи растително, животинско или човешко, и така да се разгадае тайната на живота: откъде се взема той и за какво съществува?

Но в крайна сметка разбрах, че нашата наука не отговаря на такива въпроси, и затова тутакси загубих интерес да се занимавам с нея – като нещо маловажно.

Човек трябва да се постарае да разбере най-важния за него въпрос, най-високото си искане, и да върви с него. И тогава той постепенно ще разкрие как го тегли към все по-високи и по-високи въпроси. А в крайна сметка ще дойде до въпроса: „А кой е Той – Творецът, който ме е създал? Откъде съм се взел, кой съм аз, за какво?“

Това вече е въпрос от степента на Бина, на отдаването, който Малхут пита отвътре. В „Зоар” това се обяснява в статията, която се нарича „Кой (Ми) е създал това (Еле)“. „Ми“ – това е Бина, а „Еле“ – Малхут. До този въпрос човек и трябва да стигне: „Кой е създал това?“ – тоест, кой е създал мен?

И когато той постигне – „Кой“ (Ми), той ще опознае също така самия себе си – това „Еле“. Защото „Еле“ се изяснява само в съединяването с „Ми“.

И тогава той стига до името „Елоким“ (Името на Твореца, състоящо се от „Еле“ и „иМ“), което се облича в него, както е казано: „Да бъде на теб името на Твореца“. Така той постига всичко.

От урока по писмото на Рабаш, 31.05.2011

[44432]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всеки път, когато четем Зоар, мен сякаш ме притиска тежест, и ми е много трудно да остана бодър. Означава ли това, че Зоар ме поправя?

Отговор: Ти мислиш, че теб те поправят в съня? Прекрасно! На нас ни остава само да спим.

Ако по време на четенето на книгата „Зоар” ти чувстваш, че заспиваш, – това е само защото ти не се стремиш към поправянето, теб не те боли.

Представи си: ако ти сега страдаш от силно главоболие или болка в корема, и ти беше уверен, че Зоар веднага ще те излекува, – нима би заспал? Не, защото би усещал болката в тялото си.

А сега болката не се усеща непосредствено в органите на тялото. Ако ме вълнуваше съединението с другарите, ако аз исках това, и мен действително ме болеше от това, че у мен го няма това единение с групата, в която аз разкривам духовното, Твореца… Но нали вчера исках да я разкрия! Какво се е случило с мен сега? Вчера у мен имаше желание, а сега го няма…

Представи си: сега на теб ти дават възможност да влезеш в такова място, където можеш да получиш всичко. Но ти идваш – и трябва да заплатиш с потребността, с желанието си. Зад тезгяха стоят продавачи: ”Какво уважаеми желаеш?”- Ти трябва да им покажеш желание, да демонстрираш какво имено искаш. На тези същите ти сякаш им подаваш съсъд, който те да напълнят с това, което искаш.

Следователно, ти идваш на това място, на теб ти позволяват да влезеш тук, да се приближиш към продавача и той поглежда към теб: ”Какво желаете?”- А ти произнасяш със сънен глас: ”Искам да спя…”

Неясно, какво правиш тук, за какво си дошъл, как си дошъл към ”тезгяха”… Ясно, че на теб са ти дали възможност за сметка на минали заслуги. Но сега какво?

Затова, ако човек чувства, че заспива, – това говори за отсъствие на подготовка, пробуждане, за недостатъчна работа на обкръжението над него. Той действително се нуждае от помощ. Аз го разбирам. На нас не ни достига всеобщо пробуждане, за да може по време на четенето на Зоар всички да пребивават в усилие, в тревога, в напрежение. И така беше в началото, когато ние започнахме да четем Зоар. А после навикът притъпи вкуса. Трябва да се стараем да го върнем.

От урока по Книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42677]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Преди четенето на Книгата „Зоар” ние трябва да се настроим така, че да имаме полза от четенето. Зоар разказва за поправянето на душите, т.е. за поправка на връзките между нас – и затова, четейки го трябва да се стараем описаното там състояние да бъде усетено в нас. Това означава, че ние желаем да разкрием за какво се разказва в „Зоар”.

Разкриването, това не е разбиране от разума. Как изобщо мога да разбера онова, което никога не съм виждал?… Мога да видя само при условие, че в мен се формират нови модели от усещания, понеже виждането е усещане в нашите желания, в съдовете на нашето възприятие. А усещанията могат да възникнат само съгласно моето особено вътрешно състояние, когато то ще съответствува на описаното в „Зоар”.

Да се постигне това може само в случай, че аз се издигна на нивото на отдаващия, както изисква това „Зоар”. Как е възможно това? Ако аз се съединя с обкръжението, относно което мога да изразя мярката на своето отдаване. Затова още преди да сме отворили Книгата „Зоар”, ние трябва да се стремим да се съединим в едно цяло – в такова състояние, на такова ниво, с такава сила, които ще бъдат подходящи за разкриването на „Зоар” и връзката между нас.

В зависимост от това, как всеки отменя себе си и се съединяваме заедно във взаимно отдаване и поръчителство – в такова количество ние можем да достигнем състояние в което да усетим за какво ни говори „Зоар”, дори в минимална степен. И всичко това зависи само от силата на обединението между нас, което задължително трябва да бъде на висотата на първа духовна степен. Тогава ние ще усетим за какво се разказва в „Зоар”.

Затова говори Баал а-Сулам в „Предисловие на Учението за Десетте Сфирот”, п. 155: стремящият се да познае изучаваното, притегля върху себе си светлината възвръщаща го към източника. Всъщност, цялата работа е да се стремим да бъдем в това състояние, и да го усетим. От нас се иска желание да усетим потребност от разкриването.

От урока от Книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43858]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Публикувано в: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Публикувано в: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим“, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Израел и народите по света - Няма коментари→

Въпрос: Много по-лесно е да се чете такъв текст от „Зоар“, в който Баал а-Сулам обяснява посредством кабалистически термини…

Отговор: Вярно, тогава ни се изяснява, че това са кабалистически определения, а не земни образи. Но всичко това зависи от нивото на твоята квалификация.

Ако аз каня майстор да ми ремонтира компютъра, показвам му пейзажа на екрана и казвам: на мен не ми харесва контраста на цветовете или качеството на изображението, то той не гледа самата картина. Майсторът гледа електросигналите, силите, създаващи картината, на количеството от цветове, въведени в системата.

Него не го вълнува сама по себе си картината, за него това е външното изображение – символи, на произтичащото вътре, индикация за вярна или невярна настройка.

От друга страна, когато му показвам тази картина и питам, как да я настроя, той ми обяснява с помощта на технически термини. „Тук трябва да се променят ХаГаТ, НеХИ, да се приведат в съответствие силите на лявата и дясната…” – и аз от това нищо не разбирам, за какво става дума.

Нас ни обърква, не този или друг език на „Зоар“ – езика на сказанието или на кабала, а нашата неспособност да разпознаем самата картина, да разберем за какво става дума. Всяка дума в „Зоар“ насочва към желанието, което трябва да поправим. И там освен това друго няма.

Творецът е създал желанието. Това желание трябва да бъде поправено и напълнено. Докато то не достигне своето поправяне, а след това и напълване, ще се говори само за това желание. Веднага щом то се поправи и се напълни, за него спират да говорят, и по-нататък става дума за следващото стъпало – за още по-голямо желание, изместващо предходното.

И така ние поправяме желание след желание, пласт след пласт. Това е поетапен подход към всичката мощ на заключените в нас желания, които ние поправяме поетапно, едно след друго, това се нарича ”мишпатим” – съдове или кръговрат на душите. „Кръговрат на душите” означава, че аз през цялото време пребивавам в тези вътрешни изменения.

Из урока по  книгата “Зоар“, 06.05.2011

[42584]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всемирен когрес “Wе!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какви са нашите планове относно възпитаването на палестинските деца?

Отговор: С нас в Кабала се занимават приятели от арабските страни и от други мюсюлмански региони. Не виждам никаква разлика между тези ученици и всички останали.

Има ученици от Палестинската автономия, от Иран, а по  време на уроците постъпват въпроси от хора от Сирия и други места. Една от международните срещи по въпросите на възпитанието в рамките на ЮНЕСКО беше организирана от Саудитския принц, и ние получихме лична покана от него.

Възпитанието се явява световен проблем, и чрез него можем да установим връзка над страните и другите различия. Естсествено, тук присъства въпросът за религията, която е източник на дълбоко разединение между хората, докато ние не утвърдим, по думите на Баал а-Сулам единна религия в света – тази на любовта и отдаването.

В статията същността на религията и нейната цел Баал а-Сулам пише, че няма друга религия освен любовта. Всичко останало са – обичаи, приети от хората. Ще се надяваме, че всевъзможните кризи, и от друга страна нашето разпространение ще заставят света да разбере, че е нужно да се издигне над различията.

Възпитанието, което ние развиваме се явява общо за всичко, в него няма някакви специфики. Затова аз мисля, че веднага след като нашите арабски братя пожелаят да го приемат, станат готови за него, за методиката няма да има задръжки – дори в момента ние вече я пишем и на арабски език. Освен това у арабите още от времето на Авраам има течение: наричано суфизъм. Аз неведнъж съм се срещал с неговите представители в света. Естествено, те разбират, това за което ние говорим, и с тях може да се сътрудничи в разпространението на новата методика за възпитание.

Проблемът е в това, че радикалните кръгове на исляма не ги признават: суфистите са пропъдени от арабския свят и живеят в изгнание в САЩ и Англия. Надявам се, че положението ще се измени, защото природата във всеки случай взема своето. Ние трябва да преминем тези етапи – в Зоар е написано, че развитието ще стане точно по този начин. Скоро преходният период ще завърши и човечеството ще почувства, че се намира в глобалния свят.

От 6-ия урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[41081]

Публикувано в: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→