Въпрос: Какво най-добре ще помогне, за да отменя самия себе си?

Отговор: Да не бъдеш самоуверен и да не се надяваш на себе си. Доколкото всички твои желания, сили, мисли – всичко, което е в теб, то винаги е против отдаването, против висшето. Главната слабост на човека – това е неговият разум, който не му дава да превъзмогне своето его и да отмени себе си. А освен това, няма нищо друго.

Защото получаващите ни желания не са пригодени за духовния свят. Всичко, което можеш да правиш с тях – е само за да  отмениш себе си пред висшия. И благодарение на това отменяне получаваш неговите желания.

А в желанията към висшия започваш да отменяш себе си по отношение на останалите, и по такъв начин получаваш всичките техни желания. Така присъединяваш към себе си цялата Малхут на света на Безкрайността – именно за сметка на това, че им отдаваш.

Може да попиташ: „А кога най-накрая ще получавам?“ Но такова изобщо не съществува в духовния свят… Няма никакво получаване – има само отдаване! И дори когато получаваш, това по същност произтича във форма на отдаване. В духовната реалност просто няма такава форма, като получаване.

Точно така, както в нашия свят не разбираме, какво е това отдаване. Разбираме само, как да получаваме. Всеки миг мисля, живея и съществувам само за това. А в обратната реалност съществува само отдаване и няма получаване.

Дори когато извършваш получаващо действие, не правиш на това получаване никакъв разчет, а мислиш само, колко по такъв начин можеш да преобърнеш в отдаване.

В духовния свят думата „получаване“ има съвършено друг смисъл, в сравнение с нашия свят, където ми е известно, че това Аз ще го получа, Аз – е адресът, по който идва напълване и остава в мен. Аз – последната спирка за получаване на това напълване! А в духовното, само го предавам нататък.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 28.09.2011

[56218]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: „Какво означава да чувствам това, което не усещам?“.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: „Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения“.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се „взривиш“ при това?

Отговор: Ти няма да се „взривиш“, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме „размаже“, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича „наука кабала“ – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Доколко е важно да се разбере, че цялата реалност се намира вътре в нас? Длъжни ли сме да се стараем да присъединим външните желания към вътрешните?

Отговор: В рамките на вашата работа с групата, вие по неволя ще започнете да усещате, че всички те и въобще всички се намират във вас.

Въпрос от английския блог: Може ли да се каже, че неживите части на физическия ни свят са вътрешната картина на бхина алеф в четирите нива на разпространение на пряката светлина?

Отговор: Да.

Въпрос от английския блог: Ако има его в получаващата част, значи то трябва да бъде и в съзидаващата част. Това означава, че Силата трябва да бъде между Небето и Земята, а не ”над” тях както ние си мислим.

Отговор: Нашето его и създава отдаването в своята поправена форма.

[48410]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Науката кабала – е средство, позволяващо ни да се издигнем от ниво животно на стъпало Човек. Ако не използваме това средство за промяна на своята егоистична природа, то ще си останем животни, както е казано: ”всички те са подобни на животните”.

Защото, в такъв случай, ние се развиваме само вътре в своето его, ние няма с какво да го поправим и да се издигнем от получаващите желания в отдаващи. И тогава усещаме само този свят, живеем и умираме като животните.

Тогава как на стъпалото на човека аз ставам подобен на Твореца (човек/Адам – от думата едоме – подобен). С помощта на средството, наречено ”светлина възвръщаща към Източника”, който аз притеглям към себе си, четейки кабалистическите текстове, и специалната книга „Зоар” – най-силният източник на скритата висша светлина, аз мога да поправя себе си и да се издигна от егоистичната природа към алтруистична, към отдаване и любов към ближния.

Тогава, вместо желанието да използвам ближния, аз му отдавам, а вместо ненавист, усещам любов към него. В зависимост от това, как използвам тази природа, аз започвам да разкривам висшата сила вътре в моите алтруистични желания, в моите свойства за отдаване и любов. Аз усещам онова, което напълва моите нови свойства – и това се нарича висша светлина или Творец.

Но всичко това се постига със силата на отдаването. Как да я достигнем? Затова, още преди нашия свят (най-ниското ниво на света Асия, наричан ”този свят”) да е бил създаден, създаденото от Твореца творение, наричано обща душа Адам (Човек), се разрушило на много части. И сега, за да привлекат светлина, тези части трябва да се съединят помежду си в предишното си състояние, преди разрушаването, когато ги е напълвала висшата светлина.

И независимо от това, че не сме способни да се обединим помежду си, но желаейки това и стремейки се с всички сили, ние със своите усилия привличаме светлината от това състояние на единство. Тази светлина не идва при нас и не се облича в нас, тъй като все още не сме се обединили. Но тя ни свети отдалеч, в зависимост от нашия стремеж към нея – стремежът ни към светлината, към отдаването и любовта към ближния.

Но аз наистина ли се стремя към това? …Представям си, че много се стремя към светлината – към нещо хубава за моето его. Но, ако го изтълкувам правилно – като светлина за отдаване и любов, от която се наслаждавам, отдавайки на ближния, и действам само заради отдаването – аз вече много много не я желая.

Затова, преди всичко, за да се устремя към светлината, към поправянето, за да стана отдаващ, обичащ ближния ,аз трябва да придобия важността от това. Важност за поправянето мога да получа от два източника:

1. Ако усещам страдание, болка, то се стремя да променя своето състояние. Аз съм готов даже да отдавам – само да не ми е зле. Това се нарича напредване по пътя на страданието.

2. Важността на отдаването и любовта към ближния, аз мога да получа от обкръжението, което ще започне да ми ”промива мозъка”, внушавайки ми колко е важно да отдаваш, колко ще спечелим от това, колко е хубаво, каква наслада донася отдаването.

То, като че ли, противоречи на другото: ”Отдавай – и ще получиш наслаждаване! Отдавай и ще усетиш висшия свят!”. Това се нарича ”ло лишма”, но във всеки случай това е промеждутъчен етап от напредването. В такъв случай аз се стремя да напредвам по пътя ”ло лишма”, по пътя на светлината. Тъй като всички сме егоисти и трябва да си представяме напред ясна за нас изгода, иначе нищо не можем да направим.

Затова аз се намирам в група заедно с хора, желаещи също да постигнат духовното. Без значение е, че си представяме духовния свят, като добра печалба – ние искаме да сме по-високо от останалите, повече да печелим, да се издигнем над този кратък живот, изпълнен единствено със страдания, да постигнем нещо стойностно, велико. Но ако ние заедно си рекламираме един на друг важността даже на такава цел – в обединението между нас да разкрием нещо високо, велико, вечно, съвършено – ние вече имаме сили поне малко да се придвижим напред към вътрешно обединение между нас.

Ако във връзката между нас ние разкрием общата вътрешна сила, която се нарича духовен съсъд, сила за отдаване – тогава в този съсъд, с количеството на силата за отдаване на нас ще ни се разкрие светлината – светлината на отдаване, висшата светлина, Твореца.

Затова, преди да започнем да четем книгата Зоар и с това да привличаме светлината, ние трябва да си представим, че се стремим да бъдем във вътрешна връзка помежду си, когато всеки отменя себе си и усеща само другите – всичките заедно, цялата тази вътрешна група, където сме свързани помежду си в една душа. И в тази връзка между душите ние разкриваме светлината, общата сила на отдаването и любовта – и Твореца вътре в нея. Ако мислим така по време на четенето на книгата Зоар – това тя ще ни въздейства по най-ефективния начин.

Няма значение доколко разбираме текста и знаем думите. Важното е през цялото време да мислим само за едно: ”Сега аз си вземам лекарството. Аз искам да се обединя с останалите – и тогава, в обединението между нас, аз ще получа целия духовен, висш свят. Аз очаквам това!”

От урока по Книгата “Зоар”, 24.06.2011

[46323]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Творецът желае ние да достигнем независимост. И ако не я достигнем по пътя на светлината, то ще стигнем до нея по пътя на страданията, след множество разбивания. Какво ще представлява този независим човек, след толкова много разбивания?

Отговор: От разбиванията тялото единствено укрепва, защото се разбива егото, а желанието остава. Нашето желание е обвито в клипа, подобно на плода на кокоса, вътре в който се съдържа мляко, а отгоре – кафява кора.

Така и нашето желание се намира вътре, под кората на егоизма – клипа. Ти трябва да разбиеш тази клипа, да превърнеш получаващото желание в отдаващо, да го обърнеш в канал за отдаване на другите. Тогава ти работиш с него не заради поглъщането ”в себе си”, а заради отдаването ”извън себе си”.

Затова се разбива клипа, а не самото желание. Самото желание напротив, расте през цялото време. Ти търсиш как да го използваш егоистически, – докато не се сломиш. И тогава, започвайки да работиш със светлината, която всеки път ти показва, че нищо няма да ти се отдаде да постигнеш в егото си, а само в това, което е свързано с духовното напредване – тогава ти започваш да променяш използването на желанията.

Ти искаш светлината да ги управлява. В тази степен, в която светлината обработва егото, придава му формата си – формата на светлината, ти си готов да използваш това желание. А ако светлината не предаде на желанието никаква форма, ти извършваш съкращаване, отказваш се да го използваш в такъв образ – без подобие на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 05.05.2011

[42255]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Публикувано в: Духовна работа - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Публикувано в: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, «Предисловие към ТЕС»: „И само героите сред тях, чиято граница на търпение устояла, победили стражата, и, отваряйки портите, били удостоени веднага да съзрат лика на Царя…“

Въпрос: Какво означава „големина на търпение“?

Отговор: Човек идва в кабала, горящ от нетърпение да постигне всичко и веднага, а когато не успее, започва да се сърди  на себе си, на Твореца и на целия свят. Така се проявява неговото здраво и силно егоистично желание, което разбира, че то няма никакъв шанс  да напълни себе си поради своята пълна противоположност на източника на напълване.

Големината на търпение се формира в човека, когато той започне да разбира в какво се състои духовният път, осъзнае необходимостта на всеки негов етап, и, като че ли с пинсета, едно по едно, събира всички свои натрупани впечатления, разбирайки, че без тях няма да може да сглоби „легото“ на своята душа.

Тъй като душата на човека включва хиляди различни детайли, всеки от които е необходимо да се обработи, затова е невозможно да се прескочи някой етап.

Баал а-Сулам пише, че именно този, който върви дълго към поправянето, печели повече, защото извършва по дълбоки изяснения. Тъй като нашата обща душа не е просто двуизмерен пъзел, а сложна структура, която се разпростира в дълбочина по всички посоки, защото всяка душа трябва да включва в себе си всички души.

Това е многоизмерно духовно пространство, в което човек със своето тяло е свързан абсолютно с всяка душа, като че ли, освен нея, няма никой друг. И затова човек трябва да направи много големи изяснения.

Така че, големината на търпение не означава големината на твоята сдържаност или, напротив – нетърпение. Творецът е ненарушим закон на природата, и нищо няма да ти помогне. Защото ти можеш колкото искаш да викаш на някаква машина, която не успяваш да задвижиш, но нищо няма да се промени.

Големината на търпение е когато човек с помощта на обкръжението се старае да придобие правилен подход за своя духовен напредък.

С други думи, докато всички заедно не се обединим, нашето кли/желание няма да е съвършено, и ние не ще можем да влезем в чертозите на Твореца. Ние трябва да достигнем минималната големина на желание – така наречената „сеа“. И за това е необходимо търпение.

Ти трябва винаги да се обръщаш към групата и да я молиш за поддръжка, да се учиш на търпение от другите. Но това само се нарича търпение, а всъщност, това е взаимно включване в останалите.

Търпение – това е, когато знам, че няма да придобия духовното по-рано от другите. Аз трябва да работя заедно с тях, да ги издигам, и тогава, последен, аз ще вляза в духовния свят.

Именно това, че знам, че съм последен се и нарича големина на търпението. Това е много важно свойство, което произтича от факта, че няма нищо освен единното кли/желание и светлината, а аз само ги пробуждам към обединение.

Тоест, когато всички се стремят да се изкачат на планината, в двореца на Царя, – аз не тичам преди всички, а ги подтиквам отзад. Аз съм последен. И ако съм готов на това, аз имам големина на търпение. Ако помагам на всички, то след като те се поправят, аз също ще бъда поправен.

Никой не може да постигне поправяне по-рано от своето обкръжение. Казва се, че човек не може да се издигне по-високо от своя кръг, тъй като това е цялостна система, в която всички нейни част взаимодействат помежду си. Така че как може една част от нея да бъде поправена, а друга – не?

Затова колкото повече човек се стреми да издигне своето обкръжение, толкова повече издига себе си. Само такъв подход води към успех.

А също големината на търпение на човека измерва неговата способност да обърне страданието от необходимостта да се сдържа, – в отдаване и наслаждение. И тогава тази мярка на търпения, която е „устояла“ по време на работата, се превръща в голямо кли/желание.

Тъй като всяко нетърпение – това е истинска проява на егото, което „гори“, желаейки да се напълни, и ненавижда всичко, което му пречи да достигне напълването. А големината на търпение на човека като че ли обуздава егото, поправя го и се явява критерий за духовния напредък на човека.

Като резултат, големината на търпение – това са тези непоправени келим/желания, които разделят мен от Твореца. Защото именно в тях усещам нетърпение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 25.02.2011

[37071]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на подготовката, след като все още не съм постигнал разкриване, мога да преценя, че с всеки изминал ден все повече ценя отдаването?

Отговор: Можеш да го прецениш по своето вътрешно усещане, по мислите си, по целите, по оценката на обкръжението, по това доколко цениш и се вслушваш в другарите, доколко чувстваш, че през цялото време са ти необходими – като инфузия.

Това усещане е много важно. Зависимостта от обкръжението е свобода от собственото ти его! Нужно е да се стремиш през цялото време да зависиш от другарите и колкото може повече да ги чувстваш, за да ти влияят, да те пазят – постоянно да получаваш от тях особено осветяване, силово въздействие. Трябва да се постараеш да почувстваш, че само това те задържа в правилната посока. Ако обкръжението не ми влияе отстрани, тогава загубвам посоката към Твореца.

А след това ще се постарая да съединя всичко на едно място, в едно общо желание: себе си, другарите и Твореца. Трябва да съществуваме не всеки поотделно – аз, те, Творецът, като върховете на триъгълника, а да се съединим в едно желание, на една плоскост.

Ако аз и те се тревожим един за друг, грижим се и отдаваме един на друг, значи освобождаваме помежду си място за разкриване наТвореца. Той се разкрива между нас!

Аз не съм в състояние да се освободя от своя егоизъм и да мисля нещо, което е извън неговите интереси, ако не ми влияе обкръжението. И затова, зависимостта от тях е свобода от егоизма. Ако обществото ми въздейства, чувствам как ме насочва към целта.

Обръщам се към обкръжението (1), обкръжението ми влияе (2) и аз се устремявам към Твореца (3). По друг начин е невъзможно! Защото, в противен случай, моят егоизъм ще ме смъкне надолу. Директно ще почувствам, как ме потапя и дърпа за краката надолу. А обкръжението незабавно ще ми даде сила да се откъсна от него и да се издигна – и тогава ще се съединя с Твореца.

И всеки път, когато почувстваш, че егото започне силно да те привлича – направи още едно кръгче (1-2-3).

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35610]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа е за това, да подготвим желанието към следващата степен. Аз влагам усилия за да проверя себе си: към какво точно се стремя.

Може би аз все още мисля, че със свои сили мога да се издигна на висшата степен – или вече не съм толкова глупав, и вече съм се убедил, че не мога да направя това сам, и само висшата сила може да ми помогне? И тогава започвам да търся как ще ме накара Творецът да направя с мен това, по какъв начин ще стигна до него.

Кабала казва, че да се обърнеш към висшата сила можеш само чрез общество, група. Колко години ще ми потрябват да работя, за да обясня на самия себе си, че обществото – това е единственото средство да привлека Твореца за да ми помогне, а моето участие в групата е равнозначно на привличането на силата на Твореца за моето поправяне. Защото ако аз се съединя с обществото именно заради това и само за това аз моля, то Той ще направи това, и ние ще се срещнем там всички заедно: аз, групата и Той – както е казано: „Исра-ел (стремящите се право към Твореца), Тора (висшата светлина) и Творецът са едно цяло”.

Това се нарича да се стараеш да се „харесаш” на Твореца. А ще Му се харесаш тогава, когато в теб има желания, такива, каквито и в Него. Ти трябва да разбереш, че зависиш от Него, и да склониш егото си.

Кабалистите ни обясняват това с най-точните думи, и в този миг, когато завършиш тази работа, ще заговориш направо с техните думи, и в теб ще се реализира езикът на клоните.

Ти няма да имаш други думи! Ще започнеш да говориш със стиховете от Псалмите или от молитвеника. Защото кабалистите са изнесли тези думи от своето постижение: целия порядък от думи, букви. И ти започваш да говориш точно така, защото всичко казано безусловно се определя от следващата степен, и е невъзможно да се каже по друг начин.

Това е най-научният от всички подходи. Обичайната наука – е много ограничена, тя действа само в рамките на този свят, в тези ограничени условия, а в такъв случай всичко е относително. Но кабала е абсолютно научна методика, в която всичко е подчинено на един закон. В цялото мироздание действа само една формула – отдаването и получаването трябва да се обединят в едно цяло.

Това даже не е нужно да се доказва на никого. Ние търсим някакви научни потвърждения и примери, само за да приближим народа към кабала. Но самата наука кабала не се нуждае от никакви доказателства – тя се разкрива вътре в човека.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35309]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако започнем да напредваме по правилния начин и станем интегрално свързани един с друг и с всички части на мирозданието, тогава ще започнем да разбираме света на ново ниво. Ние ще се издигнем над този мъничък свят, който възприемаме в нашето его, където всеки човек усеща индивидуално, и ще започнем да разкриваме един нов свят – вечен и съвършен. Ще го усещаме на ниво, наречено „човек”, вместо да възприемаме света само на животинско ниво чрез телата си.

Аз ще започна да усещам себе си на ниво на интегралното съществуване, свързан с всички чрез единно съзнание, една мисъл, общо мислене, едно желание и усещане. Тогава ще усещам всичко, случващо се на моето животинско тяло като ниво по-нисшо от мен и моето ново съзнание.

Сега, докато съществувам на нивото на животинското тяло, аз не усещам болка от нещата, случващи се на неживото или животинското ниво, като например подстригване на косата или рязане на ноктите. Така когато се издигна до човешкото ниво и вляза в общото, глобалното ниво на мисъл, желание и съзнание, аз не ще усещам как това животинско тяло живее или умира, защото ще възприемам себе си в по-висшe измерение.

Сега ние се намираме на прехода между тези две нива и той въобще не е лесен. Но колкото повече започваме да придобиваме осъзнаване за него, фокусирайки своето зрение на истинския свят, в който вече съществуваме, толкова по-лесно ще ни бъде да извършим този преход от сегашното ни състояние към по-висше, глобално, интегрално ниво, за да го направим по-бързо и по-лесно.

Тогава няма да се налага да преминаваме през проблеми, удари, страдания, катаклизми и революции, които вече започват, а ще напредваме по лек и прекрасен път, по-рано, преди да се случат катаклизмите. Ще го направим чрез поправяния в човешкото общество.

Ние можем да постигнем всичко това чрез изучаване на науката кабала, която е призвана да ни помогне да се издигнем от този егоистичен, индивидуалистки свят към интегралния свят. Да се надяваме, че ще можем да направим това. Това по същество е целта на науката кабала.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34684]

Публикувано в: Душа и тяло, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо интернет сайтът Facebook е толкова популярен?

Отговор: Нашето его се развива не само количествено, но и качествено. Ако за човек преди е било достатъчно да има 5-10 приятели с общи интереси, за да могат да ходят заедно на риба, на бар, да играят карти, да разхождат кучета и т.н., днес това повече не го удовлетворява. Човек иска да се срещне с другите не чрез кучетата и рибата, т.е. не на основата на материални интереси и географски близост, а той търси вътрешно уподобяване – място, на което може максимално да изрази себе си.

Човек търси начини да общува дори когато може да излъже, но всъщност така той даже повече изразява „себе си”. В края на краищата, когато лъжем, ние разкриваме вътрешната си истина! Тази лъжа демонстрира какво искаме да бъдем, но не можем.

Това много отговаря на принципа на Facebook – човек показва само това, което иска да покаже, неговата „най-добра картина”; но това говори за неговия вътрешен свят. Всъщност, поради неговата егоистична природа, човек може да е алчен, мнителен, малодушен или примитивен, но той ще представи себе си, така както действително се вижда. С други думи, той показва своята по-вътрешна, по-красива форма, достойна за неговите очи.

Излиза, че, от една страна, аз знам това, което съм (въпреки че сам не го осъзнавам), но от друга, аз си представям себе си в по-красив вид. Друг път е обратното: аз искам да изглеждам по-лош отколкото съм, правейки се на герой и представяйки се за войнствения Дон Кихот.

Но няма значение дали този образ е по-добър или по-лош отколкото действителния, защото тази лъжа показва на човек каква е неговата същност и така той разбира своето зло. Човек се сблъсква с въпроса: какво съм аз в сравнение с образа, който показвам в интернет? В крайна сметка всички ме виждат такъв, какъвто описвам себе си в интернет, но аз самият започвам да разбирам, че съм далеч от това, което съм изобразил за другите.

Това довежда хората до осъзнаването на тяхното зло, до необходимостта от промяна и от това да се приближат до този образ, който искат другите да видят. След като не съм във физически контакт с теб и след като не ме виждаш, аз мога да се преструвам пред теб на когото и да било: ново аз, мой вътрешен идеал, който няма нищо общо с моята материалност. И този образ е по-истински!

По тази причина нашето развитие към виртуалното общуване ще ни поведе по посока на духовно общуване, духовна промяна. Затова съм толкова щастлив да чуя за развитието и разрастването на Facebook и други социални мрежи.

Сигурен съм, че в тази социална мрежа има психолози и социолози, които правят сериозно проучване. В крайна сметка, това е глобално явление, което сега се разраства из цялото човечество.

От телевизионната програма „Ask the Kabbalist”, 20.01.2011

[34108]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни аз ще отида на конгреса и там ще срещна хора, които никога преди не съм виждал, говорещи на други езици, принадлежащи към други култури. Какво трябва да им предам и какво трябва да получа от тях, за да задържа нишката, водеща в духовното?

Отговор: Трябва да дадете един на друг взаимна подкрепа – разбиране, че ако се въодушевим един от друг, ще достигнем целта. Не трябва да се надяваме на Твореца, на някакъв „добър Бог”. Ние виждаме, че целият свят крещи към Него – и кому е помогнало това? Ти можеш да се обръщаш само към групата.

И когато се обърнеш към нея и поискаш между вас да се разкрие любовта и съединението – именно това означава, че си разкрил Твореца. „Скинията на  Завета”, „Храмът” – това е общото кли, общата душа на групата, народа или целия свят – това е нашето съединение. Не съществува Творец извън творението. Той се нарича Творец (Боре), защото ти Го разкриваш („ела и виж” – „бо-ре”) вътре в общото интегрално свързано кли/желание.

С това намерение аз идвам в групата или отивам на конгрес и искам да кажа на всички: „Момчета, искаме ли да разкрием Твореца? – Тогава къде можем да Го видим? Къде е нашето съединение?! Как всеки от нас вдъхновява и се вдъхновява от съединението между нас, тоест от Твореца, от духовното? Може ли всеки да получи такава сила от нашето общо съединение, че да укрепи себе си и да се включи обратно още по-силно?”

Това именно ще означава, че имаме контакт с Твореца. Творецът- това е нашата обща сила, „обобщаващата”!

Да допуснем, че сме 10 човека и всеки притежава сила от 100 кг. Вие мислите, че нашата обща сила е 100х10 – тоест 1000 килограма? Не! Заради това, че сме се обединили и сме отменили своето его, за да се приближим и съединим, ние сме получили вместо хиляда килограма сила – милион!

Защото ние сме работили срещу егоизма, срещу ненавистта към другите, и сме достигнали любов към всичко – някъде е трябвало да отиде това усилие? Ние не просто сме прибавили и после събрали нашите килограми . Защото, колко усилия е трябвало да вложим, за да достигнем това?

Да допуснем, събираме пари за някаква съвместна акция по разпространението. Аз не просто хвърлям пари в общия котел – аз работя срещу своето его, всевъзможни разчети. Ако просто бях отишъл да пръсна тези пари, даже не бих забелязал. Но аз не мога да се накарам да платя в групата, за общото дело…. Само не това! Аз съм готов да ги изгоря, да ги пръсна така, че утре даже да не помня за какво – но да знам, че все пак съм направил нещо за собственото си наслаждение.

Но когато давам пари на групата, това ми струва 100 пъти повече, все едно не давам 500, а 50 000! Такива усилия влагам. И затова, ако съединението е създадено за разкриване на Твореца, за взаимно отдаване, то аз разкривам огромни сили в него. Това не е просто „да хвърлиш” в общата каса – в тази каса освен сумата от нашите постъпления има още един, допълнителен, „обобщаващ” компонент.

Има още един такъв „бонус”, „допълнение” към сметката, което по своята мощност е милиард пъти по-голямо от самата сума на вноската. Това е тази сила, която всеки получава от групата – защото тя се дели на всички, а от нея не се отнема!

Заради това се събираме на конгреса и на други срещи, за да извлечем този общ, „обобщаващ” компонент. Всеки от нас го получава в себе си – за своето поправяне.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 25.01.2011

[33698]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Кабала взима всички свои определения от истинското творение – желанието да се насладиш, което стои срещу светлината и трябва да стане подобно на нея.

Ето защо трябва да оценяваме своето желание само по отношение на светлината, а не по своите днешни усещания.

Човекът си е изградил цяла система от критерии за добро и зло, хубаво и лошо, приятно и неприятно и се ползва от нея. И сега ти четеш кабалистична книга, където се предполага нещо съвършено друго, но не искаш да разкриеш нейния истински смисъл. Ти искаш да я преобърнеш така, както е изгодно за твоето его.

Ние четем написаното от кабалистите и мислим, че сме способни да ги разберем, като гледаме с ”днешните си очи” – съобразно своите днешни понятия за: ”добро” и ”зло”, ”отдаване” и ”получаване”, ”горна част” и ”долна част”, ”повреждане” и ”поправяне”. Но на практика, ние съвършено нищо не знаем за техния истински смисъл.

В книгата е написано ”този свят” и аз мисля, че това е този свят, където сега се намирам. Но почакай, ти отначало трябва ”да се облечеш” в автора и да четеш с неговите очи! Например, в книгата ”Основи на намерението” Баал аСулам пише: ”И седем небосвода, които виждаме в този свят” – вие къде сте видели тук седем небосвода?

Тоест необходимо е да се разбере, че става дума за духовни понятия, обратни на нашите днешни представи! И докато не влезем в духовния свят, ние няма да ги разберем – но все пак трябва да се стараем да искаме някак си да се приближим до него.

От урок по статията ”Мир в света”, 23.12.2010

[30634]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Публикувано в: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно, раби Шимон да плаче, съмнявайки се, дали да разкрие или да не разкрие тайната, скрита в книгата «Зоар»? Нима на кабалиста могат да разкрият такава огромна  тайна, която да ни навреди?

Отговор: Раби Шимон – това не е обикновен човек от плът и кръв, криещ се в пещера, а цяла духовна система, част от висшия свят, обличаща се в Твореца и получаваща от Него, в съответствие с  подобието на своите свойства  всичко, което се съдържа в Него.

И в същото време, той мисли как да съумее да предаде тази светлина на другите души, на които им предстои да се родят и развият.

И затова, той намира още една духовна система – раби Аба, чрез която може да предаде светлината надолу.

С помощта на Раби Аба и другите 9 ученика,  всеки от които представлява  една от 10-те сфирот и самият той се състои от 10, тоест пълния набор от 100 сфирот – след скриване и намаляване на светлината в този особен механизъм, той може да го подготви, приспособявайки го към душите на нашето поколение.

Тази светлина е предназначена именно за нашето време, а не за техните съвременници или периода на изгнание.

Това е особено поправяне. По същия начин, мъдреците на Талмуда са направили поправяне за нас и не е необходимо повече да измъчваме своето тяло, за да разкрием духовното, както е било написано за онези времена: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора – тогава ще успееш!“.

Но след времената на Талмуда, вече няма такива ограничения и е достатъчно просто да се занимаваш с вътрешна Тора (кабала), без никакви физически ограничения.

Това е възможно, защото кабалистите от онова време са направили съответното допълнение в духовната система, приближавайки я до нас. И това съответства на степента на приближаването ни до нея, благодарение на развитието на нашето желание/егоизъм.

Те са приближили светлината до нас, а ние сме се приближили до нея (развивайки се сякаш в обратната посока, и засилвайки своето его), и сега сме станали толкова близки един спрямо друг, че е достатъчно едно въздействие на светлината за нашето поправяне. Вече не са необходими никакви физически страдания.

Всичко това е благодарение на поправянията във висшата система, направени от кабалистите от миналото. Тези кабалисти са част от висшите светове, и то най–вътрешната й част, тъй като се отнасят към душите.

Когато извършват поправяне, те добавят в общата система такива поправени елементи, които я оживяват. Благодарение на тях, тя започва да живее и работи, да пропуска светлината надолу към нас!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[30098]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината“ – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз“, тъй като „Аз“ – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание“ на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→