Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Публикувано в: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата „Шамати“,  19.01.2012

[66932]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Публикувано в: Ежедневен урок, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се използва понятието „любов към другарите“, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако „любовта към ближния, както към себе си“ е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Публикация: (Организацията Human Rights): Броят на родителите, които се отнасят небрежно към непълнолетните си деца, с настъпване на икономическата криза значително се увеличава. Небрежност не означава злоупотребата с деца, с което правозащитните организации в САЩ водят дългогодишна война.

Повечето родители започнаха да обичат децата си по-малко. Хората са твърде съсредоточени върху проблемите по намиране на работа, изплащане на битови сметки и задължения по заеми. Всеки пети родител е в депресия, всеки десети злоупотребява с алкохол или марихуана.

Увеличаването на случаите на родителска небрежност става на фона на движението Child Free, чиито активисти считат, че децата са тежест и вярват, че всеки човек трябва да живее само за себе си. Бащите и майките не могат да разберат, че възпитанието е сложен и продължителен процес.

В момента почти всички щати в страната са в очакване на закони и изменения към закони, утвърждаващи наказанията за родителска небрежност. Но ще помогнат ли тези нововъведения всъщност за защитата на децата?

Реплика: С нарастващия егоизъм можем да се справим само като го поправим чрез всеобщо интегрално възпитание на всички, от малките до големите. В рамките на нашата организация са разработени методи за интегрално възпитание и ние се надяваме да доведем неговите основи до широката общественост.

[62932]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел“: Нравствеността, или етиката, се основават на опитно познание, тоест на практически анализ и на разсъдък. Цялата същност на системата сама по себе си не представя нищо друго, а освен краен извод за вредата, нанесена от зърната на егоизма.

…След като са пораснали, са се разкрили в нас. Този подход се строи на личен опит: само след многочислени наказания инатото дете се замисля за причините. Така и ние преживяваме отначало неприятните усещания от тези или други действия и чак след това започваме да правим изводи. Такъв е пътят на страданието: страдам докато, това не ме принуди да променя своя път.

Тук всичко зависи от моя егоизъм, който прави разчет за изгода. Например, седя в неудобна поза и не искам да се помръдна, за да я променя. Страдам – но не достатъчно, за да изменя позата. Дълго ли ще остана в такова положение? Дотогава, докато страданията не се усилят толкова, че за мен да стане изгодно да положа усилие и да седна иначе.

Този разчет се привежда винаги, и нашето тяло отлично се справя с него: можем да се откажем от текущото състояние само в условията на  страдания, от които ни става целесъобразно да вложим енергия и да преминем в друго състояние, където няма да ги има.

По такъв начин, моят разчет зависи от съпоставянето на страданията, наслажденията и усилията, които са необходими за преминаване в друго състояние. Изчислявам, превъзхожда ли очакваното наслаждение моите текущи страдания и усилия, които трябва да изразходя. Много проста формула:

В такъв случай мога да осъществявам преминаване от състояние в състояние, от зло в добро, защото това си струва.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62276]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: „Творецът пребивава вътре в своя народ“! „Вътре в народа“ – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето „Аз“: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по „Учение за „Десетте сфирот“, 28.11.2011

[62141]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: „Оставете ме, няма да отида“, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. „Магарето“ (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61965]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да развиваме  духовното си усещане се обединяваме и сплотяваме. Трябва да достигнем такова единство, което се нарича „взаимно поръчителство“. Всъщност , това е и съсъд за усещане на извънтелесен, духовен, вечен и съвършен живот.

Затова трябва да правим каквото ни препоръчват кабалистите – хора, вече преминали пътя. Те са наши учители, и затова се наричат на иврит „рабаним“ – мн. число от „рав“, т.е. „голям“ човек, пред който скланям глава, както пред опитен наставник, към когото се прислушвам.

Той е извършил преход от усещането си в този свят към усещане на висшия свят, повече от това, там е преминал множество състояния и степени, и затова може да ми помага със съвети по целия път, докато не завърша своето развитие в истинския свят. Благодарение на кабалистите откривам неговата врата, встъпвам в нея и се движа напред.

Кабалистите ни препоръчват да се обединим – и в това обединение, вкарвайки големи усилия, въпреки своя егоизъм и естествено пренебрежение, в спойката, в сплотяването между нас да търсим именно тези усещания, които презираме. Отблъсквам ближния, ненавиждам го, неспособен съм и да помисля, че с него можем да бъдем по настояще близки. Защото  кабалистите ни говорят, че трябва да бъдем като един човек с едно сърце, обединени в разум и чувства до такава степен, че между нас не бива да остава никаква преграда нито в мислите, нито в желанията.

Всичко това е до болка противоположно на природата ни. Предлагат ни такива условия, които сме готови да променяме на каквото ни е изгодно. Това ни е отвратително и всеки миг го отхвърляме, във всички направления – само да не се обединяваме. Ето да се прикрием под някакви половинчати съвети и действия, да залъжем себе си и другите, че всичко е нормално… Но не.

Да помогнат тук могат изисквания, наложени от физическо обединение: действаме всички заедно, и никой не може да избяга от своите задължения. Именно затова се намираме в този свят на нещата, не обусловени от мисли. В духовното мисълта е и действие, а в материалното те са разделени: мога да мисля за едно, да желая нещо друго, и да правя нещо трето.

Това е забележително свойство на нашия свят: тук можем да започнем пътя си в духовното, още не мислейки за него истински и не желаейки го искрено. Имаме силата да възпроизведем действие, към което ни пробужда гордостта, страстта, честолюбието, завистта, срама – всичко това, което е свойствено на егоизма ни.

И затова, намирайки се в група, в крайна сметка, трябва да изпълнявам това, към което тя задължава всеки свой член. А по-нататък, благодарение на това, от безизходност, напредвам. Трябва само да се потопя в групата, да приема задълженията, да подпиша с приятелите „съюзен договор“, при всякакви обстоятелства те да задължават мен, а аз тях, те да се нуждаят от мен, и аз – от тях. Така напредваме, използвайки егоизма си.

И така, в нашия свят имаме възможност да започнем духовния път от нулата, от чисто себелюбие. Задействаме негативните му свойства, свързвайки се помежду си със съюза на взаимопомощ, и използваме всичко лошо само за съблюдаване на този съюз. При такова подреждане, ти задължаваш приятеля, а той – теб, и вие двамата се движите напред, поради отсъствие на друг изход.

Именно това видяхме, когато пристигнахме на конгрес в пустинята Арава. Оказвайки се заедно извън външни усещания, открихме, че групата може да задължи всеки да се издигне и приближи към извънтелесно усещане, когато „зад кожата на своето тяло“ човек започва да различава неведомите преди детайли, друго битие. Оказва се, че действително е възможно извън нас. Така и напредваме.

Днес можем да се обединим помежду си в този свят посредством правилни егоистични действия. Обаче сега всеки от нас е длъжен да „излезе от кожата си“ – да се издигне над собствения си егоизъм, над цялото си същество, и да се обедини с приятелите в едно цяло. Иначе казано, всеки трябва да се издигне над себе си и да премине от материална в духовната група.

Тогава се формира общия съсъд, общата душа, святата Шхина, където ще разкрием Твореца на първото духовно стъпало. Направили сме голяма стъпка към това и сме добили общо усещане – а сега трябва да укрепнем.

Строейки съсъд на поръчителство: се задължаваме да не забравяме един за друг и всички заедно да се грижим за духовния си живот. Това е и целта на днешното ни съществуване в материалния свят, цел на всички хора и на цялата ни реалност. Само благодарение на взаимната грижа ще можем да се издигнем на стъпалото на духовно единство.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.11.2011

[61241]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Баaл а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Въодушевлението от отдаването на Твореца е съвършено същото, както към отдаване на приятел, ако е безвъзмездно.

Тук любовта към Твореца и любовта към приятел се съединяват в едно цяло, и човек способства разпространението на любов към ближния сред всички жители на света. Ако не може да преодолее себелюбието, то склонява себе си и целия свят към зло.

Не знаем, какво означава отдаване. Известно ни е само, че то ни е противоположно, на природата ни, на желанието ни, на  наклонностите ни, на всички наши свойства.

Как да вървим против природата? Как да се възпротивим на исконната си сила? Рибите плуват на повърхността на реката към това място, където ще хвърлят хайвер. Трудно им е, но природата ги задължава – и това е намек за нас: ако човек иска, от него да излезе нещо полезно, трябва да върви срещу течението.

Откъде сили за това? Дори и да ги има, как да се изискат? Защото не са ми нужни, искам покой, а не тежка работа по преодоляване на собствената си природа. Нима съм способен да сломя себе си, да си причиня вреда? Напротив, потопен съм в егоистично желание. Ако си причиня вреда, е само за да се компенсира тази уловка с лихва. Моят егоизъм расте, и в хода на нещата ми става изгодно да минавам дори през неприятни състояния.

Тук става въпрос за реално отдаване. Как всъщност да напредна в негова страна, ако природата ме мами с такава възможност? Моята „кола“ просто не върви без бензин – т.е. без разчета на егоистичната печалба.

Действително, казват кабалистите, не можем сами да достигнем към отдаване, не можем само да помолим силата на отдаване, достъпна ни е само егоистичната молба към отдаване с някакво отделяне от себе си. Такова намерение на максимално възможен разрив със себе си се нарича „ло лишма“.

Как да се достигне? За това трябва да бъда в група – друг път няма. Групата се намира извън мен, и аз искам да й действам за благото й. За какво? Говорят ми, че с това печеля за себе си висшия свят. “ Аха! Вечният и съвършен свят? Това си струва“.

И ето, влагам усилия в отдаване, разчитайки на добра печалба. Всеки иска да печели, това е естествено, законно. Едновременно не действам сам, а заедно с приятелите, които също искат да печелят за себе си висшия свят. Нека бъдем – „здрави егоисти“, готови да дадат един на друг само, за да получат нещо свише в замяна, обаче се уча заедно с приятелите, склонявам пред тях глава, слушам, колко е важно отдаването.

Отначало всичко превеждам през термина лична изгода: „Разбира се, отдаването е важно, защото, благодарение на него ще получа висшия свят“. Тоест вместо „отдаване“ чувам: „получаване“ – но въпреки всичко слушам, и постепенно това послание започва да се преобразува в мен, превръщайки се в нещо, за което всъщност не съм молил. Така от ло-лишма постепенно преминавам към алтруистично намерение лишма.

„Възможно ли е“? защото наистина не съм го искал…“ Вярно е, но сега виждам, каква полза носи. В мен започват да се сменят ценности, и изведнъж свойството отдаване само по себе си става за мен съкровище. „Струва си да приключа с получаването, от него само беди. По-добре да бъда отдаващ. Нека другите да се втурват, ако искат, докато аз се лутам между небето и земята…“ Това е още ло-лишма, но продължавам пътя, искам да се избавя от беди и проблеми, търся истинския смисъл на живота – и малко светлина, криеща се в кабалистичната методика, възвръщаща ме към Източника.

Всичките ми действия и намерения са егоистични, вътрешно презирам целия свят и „плюя“ на всички. Само да уловя Твореца за нозете… И още повече, от това се добирам до светлината, възвръщаща към Източника.

Все ми е едно, с какви качества изначално съм надарен, – тях ги е създал Твореца. За мен е все едно, какви мисли и желания възникват в мен, – всички са от Него. За мен е важно в степента на възможностите да полагам усилия в обединение и учение. С това предизвиквам светлината, а тя ме преобразява, буквално провежда хирургическа операция на сърцето, и на душата.

И ето вече отдаването като такова става за мен ценност. Все по-малко мисля за получаване – привличаме отдаването в чист вид. В мен зрее нова концепция: няма нищо по-добро, да живееш в отдаване, забравяйки за себе си.

На първо време разчитам на избавяне от всички беди, на благодат от висшия свят – а след това и тази стръв ще изчезне. Трябва само да се даде на светлината да извърши делото си – и тогава сам не ще повярвам, че съм бил толкова закален егоист. Светлината провежда тази дълга операция и постепенно вживява в мен свойството отдаване, докато то не се възцари.

От урока по статия „Поръчителство“, 21.11.2011

[61342]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Криза, глобализация - Няма коментари→

Представете  си своето състояние подобно на това, как постъпваме с децата, когато искаме да им дадем нещо, което не е вкусно, но е много полезно. Как те не го разбират и не са готови да го приемат. Така и ние, трябва да изядем необичайно горчив плод и при това да се насладим…

Как мога да получа наслаждение от такава горчивина, както от лимона, който със своя вид, вече предизвиква в мен киселина?

Има такава храна, която ядем специално, за да подчертаем сладкия вкус: нещо много кисело, солено или горчиво. Слагаме добавки, за да разбием вкуса, и тогава го чувстваме като контраст на противоположности, както „преимуществото на светлината от тъмнината“. Светлината означава сладкия вкус на нашето желание за наслаждение.

А тук става въпрос, да се премине към безкористна любов, към горчивия плод, който по своята природа аз отблъсквам и не съм способен да почувствам в него особена, величайша важност. Трябва да развивам към него желание, и при цялото мое влечение към сладкото, което само ще расте, през цялото време да увеличавам и развивам своя стремеж към този горчив и до болка неприятен плод. Нима това е възможно?

Но е необходимо, за да ни изведе от животинската степен, на която се развиваме под натиска на своя егоизъм, в гонитба на наслаждения. И всъщност, животните не търсят толкова наслаждения, те просто действат съгласно инстинктите си.

Но човек, започвайки да се издига от животинското стъпало и да получава човешки желания, изобретява за себе си допълнителни наслаждения. Неговото желание да се наслаждава израства много повече, отколкото в обикновеното животно, което през целия си живот не се развива, както е казано: „Един ден телето се счита за бик“.

Развиваме се в този свят и търсим все по-големи удоволствия. Нашето его през цялото време расте и създава за себе си нови източници на наслаждение. Така израстваме от животинското ниво и се превръщаме в необичайно големи зверове.

А след това престъпваме на съвършено друго – човешко стъпало. И тук преди всичко изгубваме стремежа към егоистичното напълване. Започваме да чувстваме, че този живот вече не ни напълва – всичко става безсолно и губи вкуса си. Идва депресията, мисли за смисъла на живота…

Днес много хора се чувстват така. Тоест завършва стъпалото на развитие, произтекло за сметка на егоизма, и ние не искаме да си представяме повече вкусните и съблазнителни негови плодове. Ние питаме за целта! А това вече е следващото стъпало.

И тогава усещаме, че тази цел е – горчива! Знаем, че ако искаме да видим целта и действително да я разкрием, то е възможно само на следващото стъпало, обратното на това, на което сега аз се намирам. Трябва да развия желание към много горчив плод.

След всички сладости, които съм имал: сладолед, бонбони, банички – трябва, обратно, да ме тегли към нещо, предизвикващо в мен болка, слабост, горчивина, скомина. Този плод е толкова отблъскващ, че моята природа не ми дава дори да се приближа към него.

Единственото, което тук може да се направи е – да се издигне неговата важност, и всички да ми говорят, колко е полезен, дори и да ме отблъсква. Тази важност може да се развие с помощта на обкръжението, което ще ми внуши ценността на този горчив плод, толкова ненавистен за мен, че аз просто не мога да гледам към него.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59432]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение: Въпреки, че от началото на кризата на Уол- стрийт са минали вече три години, американското общество до този момент е в шок. На фона на некомпетентността на СМИ, кинематографистите се разполагат на предната бойна линия в борбата с несправедливостта на фондовия пазар и дори искрящия Холивуд се мобилизира на война с капиталистическата система, чиито продукт се явява. Как се случва?

В много филми, създадени за последните три години, е бил предприет опит да се проанализира тежкото поражение на американската икономика, вследствие на желанието за получаване на бързи доходи от нейните лидери. Разкриващата се масова несправедливост се оказала достатъчна причина за това, че кинематографистите на документалния жанр се приковават към това сложно и заплетено кълбо на взаимовръзки в бизнеса и държавните отношения.

Но покрай тази естествена реакция, тук се усеща по-силно и ключово изменение – нещо, което заплашва самия капитализъм.

Кинематографът демонстрира дълбок подход, той не се съсредоточава на конкретните дела или на издирване на извършителите на създалата се ситуация, а подчертава вредите в самата система, – обяснява, защо капитализмът – това е лошо, не само в САЩ, но и по целия свят.

Създателите на филми и зрители си задават само въпроса: свободната пазарна икономика не се ли явява някаква глупост, която някой се опитва да ни продаде? В холивудските филми са закодирани политически дебати, има много антикапиталистически гласове в САЩ – и тези забележителни гласове се появяват в филмите.

Реплика: Времето работи за разобличаване на егоизма и всичко, построено на неговата основа. И, макар, че това е цялата наша природа, не можем да си представим, как да построим нещо извън него, но животът ни избутва към създаване на отношения, обратни на егоизма, и ни довежда да търсим реализация обратна на неговите свойства – на отдаване и на взаимно поръчителство.

[58103]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Вие сте за равенство в доходите, за това всеки да получава (поотделно, относително) равна (еквивалентна) порция (заплата) с всички. Това отнема в хората стимула за работа, за развитие, защото в основата на нашата природа, засега стои индивидуалния егоизъм. И само, ако вече ще сме (ако бъдем) поправени, ще можем тогава, естествено, по всяка вероятност да се стремим само към равенство.

Така че, не е ли по-добре да оставм хората неравни в техните стремежи към богатството, неравенството, за да се гордеят с преимуществото си пред другите (съседите), но след полученото от тях справедливо заработените според отдадения труд и способности, богатства, те ще отдадат всичко над необходимото на другите и ще получат за това духовно възнаграждение свише и благодарност от обществото?

Отговор: Общо взето, това и предлагаме. Преходът от егоистичния индивидуализъм към колективизма, като при клетките в тялото, трябва да бъде постепенен, но в резултат, обществото е задължено да работи, получавайки необходимото за съществуване, а всичко над това „се заработва” на духовно ниво.

Тоест, говорите за това, че все пак е необходимо да развиваме промишлеността и всички „излишни” капиталистически структури – а ние казваме, че за тях, изначално, няма място в нашия свят, че ние, по такъв начин, губим планетата, като изтощаваме нейните ресурси и като я замърсяваме с „излишно” производство, за да превърнем „излишните” продукти и стоки в пари и след това да ги раздаваме на най-бедните.

Това не унищожава бедността и социалното напрежение, не задължава да се възпитават всички за глобалната връзка, както това изисква природата (кризата).

Изводът от развиващата се криза е прост: природата ни оставя само един път – отказ на обществото от прекомерното потребление и постепенно, съзнателно формиране на обществото за разумно потребление и духовен растеж.

Всички, които се оказват безработни и работещите, са задължени да изучат новата структура на света/природата – неговата глобална, единна, аналогова система, подобно на живото тяло и да изграждат своите взаимоотношения по този модел. Всички сме задължени да се занимаваме с това освен добиването на необходимото за съществуване. В това трябва да намерят себе си всички СМИ, изкуството, възпитанието – за да може създадената по такъв начин обкръжаваща всички нас среда да ни въздейства и формира в подобие с природата.

[55389]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Израел и народите по света, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→