Entries in the 'фараон' Категория

Духовно раждане

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното раждане е много сложна родова система. Когато низшия се намира във висшия, то матката сякаш се състои от две врати, едната от които има ос. На деветия месец зародишът завършва своето развитие и вратите започват да се разтварят.
Displaying 192310.png

При това от страна на майката възниква вътрешен натиск – също както в нашия свят.

Изразявайки се на езика на кабала, развилите се гвурот (ограничаващи сили, съд) оказват натиск върху зародиша. И самият той също желае да се освободи. Като цяло, той преминава много сериозен родилен път, когато действително го изгонват. Но това изгонване го формира като бъдещ човек.

Така преминава първата драма в неговия живот, защото през тези девет месеца той се е намирал като в „почивен дом“ – в пълна безопасност, на пълен храноден, напълно обезпечен. А завършва с това драматично действие – раждането.

Отношението към него от страна на майка му изведнъж се променя. Тя го отблъсква, все едно не го желае повече. И той преминава състояние на стрес – ражда се.

Поначало в утробата на майката той се развива нагоре с главата, след това се преобръща надолу, т.е. се отделя от предишните ценности. Престава да мисли както преди и по такъв начин се ражда под огромен натиск.

Изходът от Египет, наричан духовно раждане, в нашия свят символизира празникът Песах. Отначало в Египет всичко е било правилно и добре, ние нормално сме се развивали вътре в Египет – в нашия егоизъм.

А след това, отношението на Фараона се е изменило толкова, че десет удара, така наречените десет сфирот, преминават по този парцуф – по развиващата се душа, и я изхвърлят навън. Матката се съкращава, разкрива се родовия път, изтичат водите.

Същото е и в Египет: преминаването през Ям Суф – Крайното (червено) море, това е и преминаването през водите. И след това настъпва раждането.

Защо при животните няма такова страшно състояние, както при човека? При тях раждането не се съпровожда с толкова силен стрес. Докато при човека и физическото, и духовното раждане е действително голям стрес.

От урока на руски език, 24.04.2016

[192310]

Природата си има граница на търпението

Въпрос: Има ли някаква обща причина за всички наши проблеми?

Отговор: Ако имаме конфликт с жена си, с децата, със съседите, на работа и даже със самите себе си, това значи, че над нас властва нашият егоизъм, наречен Фараон.

Въпрос: Но нали египетското робство, за което разказва Тора, е съществувало в дълбока древност и е приключило много отдавна?

Отговор: Фараонът властва над нас през цялото време, дори сега. Описаните в Тора събития не са свързани с определено време, това не е исторически разказ. Ние се намираме все още в робство при същия този егоизъм, под властта на егоистичната си природа, която не ни позволява да живеем нормално.

На днешния ден ние живеем в много различен свят, в много различна епоха. Всички сме свързани в една мрежа чрез интегралния свят, чрез интегрална икономика и зависим един от друг. Ако световното съобщество прилага санкции срещу някоя от държавите и прекъсва връзките си с нея, както, например, с Иран, то тази страна запада. Понеже всички зависят от всички.

Това ни показва в какъв интегрален свят се намираме, където всички са свързани един с друг. Ако не поддържаме добри отношения с останалите в този взаимозависим свят, то по този начин вредим на себе си.
Затова, ако не можем да подобрим отношенията помежду си: всички народи, всички държави, всички партии вътре в страната – просто ще се унищожим. Нищо няма да ни помогне, тъй като ще противоречим на общия закон на природата.

Въпрос: Но е факт, че не се разбираме един с друг и въпреки това всички някак живеем?

Отговор: Има си граница за това противоречие: до какви размери може да расте то, и докога да продължава. Причината за това противоречие е нашата природа, която кара всеки от нас да мисли само за себе си.

Той не разбира, че благосъстоянието зависи от всички. По толкова примитивен начин действа нашия глупав егоизъм. Човекът не е способен да разбере, че ако се съедини чрез добри връзки с другите хора, то само ще спечели.

Въпрос: Не е ли обратното, че в древните примитивни общества връзките между хората са били по-силни, а с развитието си, все повече са се разобщавали?

Отговор: Не считайте древните общества за по-примитивни. Те са разбирали, че зависят един от друг, че са свързани и без тази връзка не могат да оцелеят.

Проблемът на съвременното общество е в това, че за сметка на развитието на технологиите сме достигнали такова ниво, на което ни се струва, че сякаш можем да живеем независимо един от друг. И затова всеки се затваря вътре в апартамента си с мобилния си телефон и компютъра, не искайки да види никого. Само да не го закачат.

Недостатъкът от връзки между нас или негативните връзки се наричат Фараон, нашият егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с другите и не разбираме, че сме взаимосвързани, обвързани в една мрежа – и особено, народът на Израел. Винаги трябва да се оценяваме само по тази скала: доколко сме срещу другите или за тях.

Цялата Тора разказва само за любовта към ближния като към самия себе си – най-голямото правило на Тора. Това правило включва в себе си всички други. Няма нищо друго, освен постигането на правилно обединение.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155915]

Празник за освобождението от пътя на ненавистта

Не много отдавна ние празнувахме празника Пурим и ето вече наближава празникът Песах. Всички празници на народа на Израел символизират връзката, която трябва да бъде между нас, само се показват различните нейни нива, различната ѝ мощност.

Най-мощната връзка през цялата история на Израел се достига в Пурим. А най-напред постигаме съединение между нас в Песах, празника за освобождението от египетското робство.

Освобождение се нарича избавянето от своя егоизъм, от безпричинната ненавист към другите, отблъскване, от тези недостойни отношения, които се проявяват между нас, когато изгаряме мостовете между нас или на друго място, където се сблъскват интересите ни.

Когато ни се удаде да обуздаем злата си природа и постигнем обединение, благодарение на него ние откриваме, че можем да поправим целия си живот: да снижим цената на квартирата и хранителните продукти, да уредим отношенията в семейството, да направим чисти градовете си, да прекратим насилието в училищата.

И това се нарича изход от Египет, от изгнанието. Потънали сме в егоизма си и повече нищо не искаме да слушаме, и изведнъж разбираме, че е възможно да изградим добри отношения между нас, да се сближим. Това не само е възможно, но просто е необходимо, защото не може да продължава повече така.

Преди последните избори всички партии обещаха да устроят живота ни във всички сфери. Но в действителност, съгласно науката кабала, това на никого няма да се удаде, ако самите ние не се издигнем над всички различия и не се съединим помежду си над тях, „за да покрие любовта всички престъпления”. Когато започнем да се обединяваме, без да обръщаме внимание на личната изгода, тази нова форма на единството започва да влияе на живота ни.

Празникът Песах и разказът за изхода от Египет са метафора, намекваща за изхода от егоистичните отношения между хората и за създаване на отношения на по-високо ниво. Това е освобождението от своя вътрешен фараон, егоизма, властващ над нас. Ако излезем изпод властта му и можем да обичаме ближния си, се нарича освобождение.

А след изхода от Египет и странстването по пустинята, народът на Израел отива в планината Синай и получава Тора. Тях ги питат дали са готови да станат един човек с едно сърце, да живеят във взаимно поръчителство, единство, в любов към ближния като към себе си. И това се нарича спасение, тъй като вътре в обединението си ние разкриваме особена сила, скрита в природата.

Това е истинско чудо и затова изходът от Египет се нарича чудо. Вече в самото начало на нашето обединение внезапно откриваме, че вътре в нашето единство е заключена особена сила, която преди не сме усещали. Тази сила на обединението съществува в природата, но дори не се досещаме за нея.

Разбира се, не сме способни сами да я разкрием в себе си, а само се опитваме да направим това. Но със старанията си призоваваме тази сила да се прояви между нас и да ни съедини, и тогава ще дойде краят на всички наши беди и проблеми. Всички наши нещастия са предизвикани само от това, че се намираме в конфронтация един с друг.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155831]

Имало ли е преход през Червено море?

Въпрос: Имало ли е действително в историята такова чудо, когато Червено море се е „разцепило“ и е пропуснало през себе си народа на Израел, спасяващ се от Фараона?

Отговор: Тора не разказва за събития от нашия материален свят. Тя говори само за това, което се случва между душите ни. В този смисъл сме дошли до такова състояние, което се нарича преход през Червено море.

Изходът от Египет и свободата от египетското робство е освобождение от егоизма, от „ангела на смъртта“. По пътя на тази свобода минаваме през преход, наречен пресичане на Червено море. Означава край на Египет, край на егоизма ни, след който можем да станем свободен народ.

В природата е скрита особената сила на единството, която се нарича Творец. Ако полагаме усилия да се обединим, да се приближим един към друг против своето желание, в тези усилия разкриваме висшата сила, която създава състоянието „преход през Червено море“. Тя ни води от егоистичната природа в природата на отдаване и любов.

От програмата на радио 103FM, 15.03.2015

[155910]

Войната с фараона

laitman_2012-02-24_0872_wМидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

Една злобна усмивка под добрата маска на Фараона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

ОтговорНенавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Бунт против ”бащиния дом”

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, ”Предводителят – лицето на народа”: Цялата тежест в служенето на Твореца е предизвикана само от недостатъка на вяра. Когато човек приема съвършената вяра, той се стреми да анулира себе си пред Твореца, както свещ пред факел. И тогава, от само себе си, всички негови мисли и желания следват това, към което го задължава силата на вярата.

Тази сила на вярата може да се получи само на фона на обременяване на сърцето и всички тези проблеми, през които за своето време е преминал Мойсей. Тъй като той се е възпитавал в дома на Фараона, получавайки всички блага от приемния чичо и приемната майка. Казано иначе, посредством своя егоизъм човек преминава особен етап на развитие. Този егоизъм е огромен и затова народът на Израел се нарича ”коравосърдечен”, ”инат” – заради Фараона, който царства в него. Въпреки това, така ”възпитава” човека в своята територия, но той иска да продължи по своя път – и тогава в него може да израсне свойството Мойсей.

И така, трябва да бъдеш голям егоист, затворен в своето собствено его. Неслучайно е казано, че колкото и високо да се издигне човек, злото начало се възвишава над него. Повече от това, и в ”дома на Фараона”, и в ”дома на Итро” тези свойства, развивани от човека, са необходими за неговия духовен напредък. По-далечното свойство Бина идва само по пътя на тежка вътрешна борба между разкриващата се искра, точката в сърцето и голямото егоистично желание за наслаждение, което не е готово и неспособно да чуе каквото и да е – до такава степен е жестокосърдечно…

От урок по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104199]

Под гнета на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Осъзнавал ли е някога народът на Израел, че се намира под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се. Групата на Авраам, Ицхак, Яков и неговите синове. Народът на Израел е изпълнявал огромна духовна работа по времето на тези поколения, започвайки от Авраам, с който е излязъл от Вавилон, и до влизането в Египет.

Днес не само народът на Израел, но и целият свят започва да разкрива, че пребивават в Египет. Но това не означава, че светът се е върнал назад. Без особено значение е какво се е случвало до сега, тъй като в Тора няма такова понятие ”по-рано” или ”по-късно”. Днес светът осъзнава, че се намира под гнета на егоизма, който ни разрушава, води ни към пропастта и към унищожаване. Светът вече усеща това: приключиха ”седемте сити години”, през които егоизмът ни опонираше.

Искахме да постигнем разцвет в обществото на потребителя и затова постоянно повдигахме процентите на всеобщия ръст. Всяка година празнувахме успехите, но сега всичко свърши. Започна спад, всичко започна да изчезва. Независимо , че банкерите се стремят всячески да запазят миналото, положението се влошава ежедневно. Хората разбират, че проблемът се крие в човека.

По-нататъшното ни развитие с желанието за придобиване и желанието да бъдем успешни става невъзможно, защото се променя самото желание. Омръзна ни модата, уморихме се от натрапчивата реклама, приканваща ни да купуваме ненужни стоки. Стоките за дълготрайно използване – хладилник, климатик, телевизор – бързо се чупят, защото производителят е заинтересуван от бързия оборот, да купуваме нови, позволявайки си да печелят от нас. С това ни вкарват в безкраен кръговрат, и ние работим по 10-15 часа на ден.

Постепенно става ясно, че този подход към живота става неприемлив. Нашият егоизъм ни разрушава и когато осъзнаваме това, усещаме, че се намираме в Египет, под робството на егоизма. Но това все още не е всичко. Не е достатъчно усещането, че егоизмът ме унищожава и не ми дава да живея. Трябва да мисля, как да се издигна над него и как да променя живота си – не да получавам, а да отдавам и да се свързвам с останалите хора. А доколкото тази връзка се проявява в света, трябва да се включа, иначе ще се окажа в противоречие с развитието на Природата.

Съединявайки се с останалите хора в света, които образуват единна, интегрална система, аз се вливам в нея и започвам да съществувам хармонично в нея. В противен случай губя и страдам от различни удари.

Но как да изляза от егоизма и да се съединя с хората, да осъществя добра връзка?

Стремейки се към това, аз започвам да усещам доколко егото ме спира и ме дърпа назад. И тук започва борбата между мен и моя егоизъм. Аз ставам като Мойсей, а моят егоизъм – като Фараона, и ние започваме да се борим за изхода.

От урока ”Кабалистите пишат: Изход от Египет”, 04.03.2013

 [103657]

Да не откъсваме очи от целта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е: ”Всичко, което подлежи на разкриване, е подобно на вече разкритото”. Какво означава това?

Отговор: Изначално, всичко стои пред теб. Всичко, което ти предстои да разкриеш, вече съществува. Раждайки се, човек постепенно разкрива в света все нови неща и му се струва, че преди това не ги е имало. Такова е усещането. Но в действителност всичко вече съществува – трябва само да приготвим своите съсъди- желания и в тях веднага ще се разкрият съществуващите очертания на мирозданието.

Изобщо, към стоящата пред нас действителност трябва само да се прибави намерението за отдаване, светлината хасадим – и тогава разкриваме съвършената реалност. Само това не ни достига.

И затова не се наемам да поправям сегашната изкривена реалност. Подготвям се да запълня със свойството вяра, със свойството отдаване, своето отношение към всичко, каквото и да било. Това всъщност е поправянето – вяра над знанието.

Съответно не трябва да се поправям вътрешно, а трябва просто да изляза извън себе си навън и да се присъединя към това, което се намира там. Всичко вече стои пред мен, а проблемът е в това, че мен все още ме няма там, отвън. Трябва да осъществя това действие, това излизане навън – и реалността ще бъде моя. Макар днес все още да не съм способен да я разкрия, тя съществува. Трябва само да си сложа ”очилата”, за да я видя.

Изграждаме своите духовни съсъди над желанието, над скверните сили. ”Фараонът” никъде не изчезва, получаващото желание си остава, при това остава в деспотичния си вид, а към края му добавят още и ”каменно сърце”. Но трябва да се издигнем над него, да вървим над него.

Съхранявам скверната (клипа), покриваща моето желание – така люспата, кората запазва плода до окончателното му узряване. Иначе този плод ще изгние и няма да достигна до края на поправянето. Изграждам цялото си отношение към реалността, за да запазя клипата на желанието ми за получаване: ”Само не изчезвай”. Моята ненавист, жестокост, завист, мързел – нека всичко това си остане. Всичко това ми трябва. Сякаш закопавам своите егоистични свойства и излизам от тях навън. И обратното, ако те изчезнат, ще остана без нищо, няма да има над какво да се издигам, да надграждам.

Въпрос: Как да изляза навън, извън себе си?

Отговор: За тази цел трябва да стигнеш до пълна безпомощност. Тогава в сърцето ти ще зейне дупка, през която ще усетиш възможност за излизане – и ще помолиш за това. А за сега не молиш, още не те е ”налегнало” до такава степен, че да намериш Твореца.

Въпрос: Как може човек да достигне до истинската молитва за помощ?

Отговор: Това се случва, когато надеждите му се разбиват напълно, но той както и по-рано стои твърдо на пътя. От една страна, трябва да се достигне до осъзнаване на злото, а от друга, до величие на целта – и да се удържа този разрив.

Първо, ми е зле, защото все още пребивавам в егоистичното състояние. Това състояние за мен е нетърпимо зло. Но проблемът не е в това, че ми е зле. Трябва да зачеркна своето ”аз” и да искам да ми бъде зле от това, че не мога да извърша отдаване на Твореца. По такъв начин, злото се проявява срещу любовта към Твореца.

И второ, осъзнавам величието на целта, която за мен е благо. Удържайки тези два края, достигам до молитвата, до молбата за поправяне.

Целта е толкова велика в очите ми, че не мога да я оставя. И постоянно се грижа да я издигам още по-високо. В резултат, имам две точки на осъзнаване: висотата на целта и злото от сегашното ми състояние. Тук е необходим натиск на групата, благодарение на който осъзнавам: величието на целта се крие тъкмо в това, да доставим удоволствие на Твореца. Тогава се замислям, как да избягам от сегашното си глупаво състояние – глупаво, защото съм отдалечен от целта.

2013-03-13_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n12_01

Ето какви условия трябва да се формират в мен. За това имам всичко необходимо: група, Творец, първоизточници… Но осъзнаването величието на целта е ключ към всичко, то изпреварва (1) всички останали условия. Трябва да се съсредоточа на целта и от всякъде, от всички състояния да гледам само нея, без да откъсвам очи. И тогава, изхождайки от това, наистина ще имам нужда от група, учител, обучение и разпространение.

Тъй като краят на действието се намира в изначалния замисъл. Целта ме задължава на всичко. Устремявайки се към нея, разбирам, че не мога да се размина без обкръжението, защото ще я постигна именно сред другарите си. Осъзнавам, че не мога да мина и без учител, защото той ме държи заедно с групата на пътя и ни донася напълващата ни светлина. Осъзнавам, че не мога да мина и без книгите, защото с тяхна помощ изучавам духовната система и се пробуждам. По време на занятията се намирам в нея, и от там привличам светлината, връщаща към Източника. И накрая разбирам, че не ще ми се размине и без разпространение, защото групата е само малка част от общия съсъд на човечеството, за което също трябва да се погрижа.

Всичко произтича от осъзнаване величието на целта. Тълкувам за себе си крайното състояние, в което заедно с групата, учителя и цялото човечество ще се обединим така, че между нас да оживее духовната система. Нейните светлини ще ни свържат и напълнят един друг в единната Малхут на света на Безкрайността. И в нея ще открием Онзи, който я е формирал, Коренът, породил 4-те стадия на разпространение на пряката светлина. Ето това е Творецът.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 13.03.2013

[102673]

Вик на давещия се в блатото

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Трябва само да съберем всички искри заедно

От стконгресс, группаатията на Рабаш ”Да отидем при Фараона”: Човек няма право да казва, че не е подходящ за Твореца да го приближи към Себе си. Защото причината за това е мързелът му да работи. Трябва винаги да се стреми към преодоляване и не трябва да се допускат мисли на отчаяност в мозъка. И както са казали мъдреците: ”Дори ако остър меч е поднесен към твоето гърло, не се отчайвай във висшето милосърдие.”

Тоест, ако твоят егоизъм, наречен себелюбие, те е стиснал за гърлото и иска да те отдели от светостта, показвайки ти, че нямаш никаква възможност да се освободиш от неговата власт, и тогава трябва да признаеш, че това е илюзорна картина, но без да се отчайваш в милосърдието на Твореца. Тоест да вярваш, че Творецът може да те съжали и да ти даде свойството отдаване.

Ако човек се чувства безпомощен и безсилен, обхванат от отчаяние – всички тези състояния са изпратени от Твореца, тъй като се намираме напълно под Неговата власт. От мига, в който се пробужда точката в сърцето, човек попада под персоналното и интензивно въздействие на светлината, възвръщаща ни към източника, с една дума като болен в реанимация.

На него вече не му действа общото висше управление, както на цялото човечество и на цялата природа, а личното управление. И затова той трябва да разбере, че всичко това е свързано с неговата точка в сърцето. Ако тази точка загасва, той попада под властта на народите на света, Фараона и Египетското робство, така наречената ”голяма тълпа” или Амалек – всичко зависи от размера на егоистичното желание.

А ако той увеличава духовната искра, точката в сърцето, тогава се нарича Исраел, и излиза от изгнанието, освобождава се от властта на злото начало, присъединявайки се към личното висше управление.

Нашата работа, целият ни живот, всички наши състояния са между тези две алтернативи. Във Вселената няма нищо, освен работата на светлината върху материала, върху желанието за наслаждение. А докато имаме искра, сме способни да влияем на света, предизвиквайки много силна или по-слаба светлина. Това ни дава възможност за активна дейност и свобода на избор.

Ако ни наляга умора и отчаяние, то причината за това е в недостиг на величието на целта, недостатъчна сила на искрата и връзката със светлината, с духовната работа. Но можем да увеличим искрата само по пътя на съединението с други подобни искри. Обединявайки се, те могат да притеглят към себе си много по-силна светлина, възвръщаща ни към източника.

Една искра нищо не може да притегли към себе си. Тоест силата се получава само от съединението: 1+1, 2+1, 3+1, и т.н. Колкото повече единици се обединят, толкова повече светлина привличат и накрая това ще е достатъчно, за да се освободят от властта на желанието за наслаждение, да се издигнат над него.

А ако на искрата не и достига такава сила – това означава, че за сега не е достигнато нужното съединение: не се е събрало нужното количество искри и силата им на обединение за сега е недостатъчна. Тоест трябва да се повишава не само количеството но и качеството, докато не се издигнеш над своето порочно желание.

От това зависи целият успех. Затова всичко е в ръцете ни: нашето състояние, усилията, бъдещето – всичко зависещо от нас.

Казано е: ”Да отидем при Фараона”, тъй като с ожесточаването на егоистичното желание, пробуждат човек свише и го принуждават да се захване със своята искра, да притегля към нея светлината, възвръщаща към източника.

От подготовка към урока, 22.10.2012

[90902]

Движение напред, вместо измамно самодоволство

Въпрос: Какво показва, че човек напредва по трите линии, а не се самозалъгва, сякаш във всичко оправдава Твореца?

Отговор: Признак за напредък е това, че той не просто казва за всичко „Слава на Бога“, а понякога изпада в състояния, в които не може веднага да оправдае Твореца. Въпреки че истинският герой, който е високо в духовното, се чувства по този начин. Необходимо е да се постигне огромно поправяне, за да можеш през цялото време да анализираш така себе си и да притежаваш сили да благодариш на Твореца за всичко лошо като за добро.

А до това трябва да се извърви дълъг път, през множество състояния и понякога човек попада в такива ситуации, когато не може да се съгласи с висшето управление, не иска и не го приема. Разкрива се лявата линия и в него започва да говори Фараонът, грешникът.

Нужно е известно време, за да се разкрият в нас всички грешници, за които разказва Тора, всички престъпления. И когато човек попада в такова престъпно състояние, разсъждава именно така, както Тора казва: „Кой е Творецът, че да Го слушам?!“ Той ругае Твореца, попада на мястото на знаменитите грешници: Билам, Балак, Аман, тъй като се изисква да разкрие цялата лява линия.

Ако от самото начало навлезе в дясната линия, не за да намаже с мехлем раните си, а с цел да напредва, то излиза от нея в лявата линия. И тогава управлява и двете. В противен случай това се нарича не дясна линия, а просто самодоволно състояние. Линия е нещо ясно ограничено и от двете страни.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.10.2012

[90534]

Демонстрация на собственото неведение

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Да бъдем готови за промените

Желанието за наслаждение е било създадено от светлината. По такъв начин светлината е първична, тя е истинска от истинското, първопричината. А желанието за наслаждение е създадено в нея и се явява нейно следствие.

Светлината е създала желанието, за да го направи съвършено, подобно на себе си. Светлината е способна да направи всичко с желанието. Защото, то е като апаратно осигуряване, в което могат да се заложат всякакви програми от най-различен и даже от противоположен характер. В зависимост от това, желанието ще се наслаждава с горчивина или сладост, с лъжа или истина, с близостта или с отдалечаването и т.н. Желанието е единствено и само това, което реагира на светлината. Както го програмира светлината, такова и ще бъде.

И ето, светлината започва да работи над желанието, показвайки му своето ”променливо” отношение. По различни начини тя формира в желанието усещането за потребност и това е първият етап. Вътре в потребността възниква напълване, а в напълването е усещането на Даващия, в усещането е отношението към Даващия, а в отношението се открива какъв съм аз в сравнение с Него. В тази верига от състояния светлината ту се проявява в желанието, ту гасне, като лампичка, която я запалват и гасят.

От това скриване и разкриване на светлината, желанието придобива все по-голямо разбиране, усещане, решимост, анализ. Вътрешният му запас се попълва и всеки път то реагира на светлината на друго ниво и в друга форма. Светлината оказва на желанието просто въздействие, но благодарение на това, отведнъж, то става все по-сложно и постоянно претърпява качествени изменения.

Не можем да охарактеризираме параметрите на тези изменения, поради липсата на съответстваща терминология. Но така или иначе, желанието действа, произлизайки от това, какво усеща в дадения момент, а също и от това, какво се е отложило в паметта му от миналите усещания. В своите действия то се базира на миналия опит. Освен това има и друга памет в желанието – заложените в миналите състояния инстинкти, които заставят да се действа по определени схеми, даже когато за това няма разумно основание.

В желанията трябва да присъстват противоположните форми: свойствата на творението и свойствата на светлината, на Твореца. Иначе светлината винаги ще управлява с желанието непосредствено. Целта на творението се състои в това, желанието да придобие разум и чувство, да стане самостоятелно, а това е възможно само в условията на противопоставяния, стълкновения, разделяне на противоположности, състоящи се от различни сили. И затова пътят винаги минава през подеми и падения в различни форми и детайли на възприятието.

Вътре в творението инстинктите са в конфликт с разума. Животните, действащи съгласно вътрешна програма, не грешат, а човекът постоянно допуска грешки там, където се издига над животните.

Виждаме това и в човешкото развитие: някои хора си създават определени навици и до края на живота си живеят като войници, изпълняващи наставления, получени още в дома на родителите им. Животът им минава повече от спокойно, стандартно, в него има повече равновесие, увереност.

От друга страна, човек, чиито инстинкти се развиват по-малко, а разумът и съмненията повече, той по-често има вътрешни конфликти, повече се учи и се променя, и затова и в зряла възраст изглежда, като дете, вечно променящ се, пълен с живот и готов да се преобразува.

И ето, тези, които са по-близо до ”инстинктивното”, в живота се чувстват по-уверени, знаещи, устойчиви. Защото те се базират на неизменните инстинкти и това им осигурява по-лек живот.

Който действително иска да се повдигне на стъпалото на Твореца, той именно търпи промени, преживява подеми и падения във всевъзможните детайли на възприятието. На този път се намира и стъпалото Фараон, който казва: ”Творецът е праведен, аз и народът ми сме виновни”. Това е много голямо и важно стъпало на човека, разбиращ, колко голяма е разликата между върха и основата на стълбата. Става въпрос за трудна работа в противоположните свойства.

И затова в живота ни трябва всеки път да се стараем да видим себе си на стъпалата на стълбата, по които се спускаме и издигаме, отново и отново. Не трябва да се страхуваме от това и не трябва да чакаме успокоение – то е по-лошо от всичко.

Промените по този път се осъществяват само с помощта на обкръжението. Сам човек инстинктивно иска да остане там, където е. И макар да не му е много добре, а то даже му е съвършено лошо – при все това не го влекат промените, постоянно се вкопчва в текущото.

Трудно е да се измъкнеш от обичайното блато и само обкръжението, въодушевяващо през цялото време човека с други ценности, ще го изкара навън. Затова трябва да укрепваме групата, за да може по-бързо да се повдигаме и да се спускаме, разбирайки, че с всеки изминал път, формираме в себе си съсъд за окончателното поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54533]

Воден от страдания, любопитство или от точка в сърцето

Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Бягство на всяка цена

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49114]

Под хипноза

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Егоизмът доста добре е припечелил

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Доброволното робство на любовта

На пътя на светлината човек сам управлява, той става свободен. Той сам иска да бъде роб на Твореца, но става само в тази степен, доколкото моли да стане зависим от отдаването, от наслаждението, което има в отдаването. Той сам избира това, защото робството в желанието за отдаване, само по себе си е свобода.

Макар че може да ни се стори, че той продава себе си. Сякаш той става същият този роб, само че от властта на Фараона, комуто е бил предан първоначално, от раждането, той преминава под властта на Твореца.

Но в крайна сметка това не е така, защото всеки път той сам избира да робува на Твореца и да се отдели от Фараона, и е длъжен на всяка крачка да проверява, да изяснява и да моли за този преход от едното робство в другото.

Тази точка, в която той прави избора, се нарича клипат Нога (Сияеща) – средната трета на Тиферет. Това е точката на нашата свобода.

Всичко е основано на молбата на самия човек и напълно е необходима неговата ”инициатива отдолу”. Защото Творецът не е и мислил да създава човек-робот, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, който разбира единствено от самонаслаждение, определящо целия му живот.

Творецът е искал да създаде ”Човека”, Адам – „подобен”(доме) на Него, за да може човек на това ниво сам да определя какъв би искал да стане, от какво би искал да се наслаждава (в противоположност на всички останали подчинени нива: неживо, растително и животинско).

Аз сам решавам, че искам да се намирам под властта на отдаването и искам тази сила да ме управлява – но по мое свободно желание (по собствен избор)! И затова аз съм не само неин роб, но и партньор, любим, приятел, отдаващ. Робът не може да отдава на господаря – той просто изпълнява заповедите му.

Но човек сам се старае да се прехвърли от едната власт на другата – и в това е цялата му работа, на всички духовни стъпала. Тя не приключва с бягството от Фараона.

Той трябва още да обърне цялото желание на Фараона – в желание за отдаване, а после да го реализира практически – тоест от степента Бина да го издигне към Кетер. Това е огромна работа, и цялата тя е съвършено свободна – защото човек получава свобода не само от своето егоистично желание, но и от желанието за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 15.04.2011

[40770]

Къде е твоето място в тълпата, бягаща от Египет?

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]