Entries in the 'Тора' Category

Разгадаване тайната на живота и смъртта

„Любовта към ближния, както към самия себе си е основното правило на Тора”. Проблемът е само в това какво мислим, че ни говорят тези думи: „любов”, „обединение”, „другари”, сякаш сме деца в детска градина, призовавайки ни да не се караме и да бъдем добри деца.

Хората си мислят, че става дума за обикновения живот, който можем да си уредим и без кабала. Но това е абсолютно неправилно. Науката кабала съвсем не говори за това, а за разкритието на висшия свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе”.

Каква може да бъде връзката между разкриването на света, тайните на вселената и природата, вечния живот, който е над смъртта, с това, че ще се обединим и ще станем добри приятели, както послушните деца, започвайки да се обичаме един друг?

Обединението изглежда толкова просто и тривиално – може ли то да послужи за разкриването на висшите светове, за проявлението на по-рано скритите огромни сили, за проникването в скритите сили на природата, за разкриването на огромните възможности на човека?

Но работата е в това, че по този начин разкриваме интегралната система, свързваща заедно неживата, растителната, животинската природа и човечеството.

Въпрос: Ако бъда доброжелателен в отношенията си към хората, ще разкрия ли всички тайни на природата?

Отговор: Да, но не веднага и с ограничено разбиране за доброто. Опитай се да бъдеш доброжелателен във всяка ситуация, която би се случила – разбира се, при теб това няма да се получи. И тогава ще ти потрябват други хора около теб, които също се стремят към такова обединение и не могат да направят това сами.

Ние ще започнем да се съединяваме помежду си, стараейки се да си помогнем един на друг, както се казва: „Да помогне човекът на ближния си”. В крайна сметка, ще достигнем връзка, която се нарича взаимно поръчителство, когато всеки поддържа другия, за да не му даде да падне и през цялото време се старае да поддържа добри отношения помежду им.

Така ние изграждаме мрежа от 10-15 души, поддържащи се един друг и помагащи си да запазят най-добрите, идеални отношения. Вътре в тази мрежа разкриваме втората, скритата, висшата сила на природата – силата на отдаването, на любовта, на обединението. Това е силата, която помага на всеки да излезе от своя егоизъм и да живее вътре в другите.

Тази природа сега не съществува за нас. Когато в нас се появява такава тенденция, ние разкриваме, че в природата има скрита сила, която се нарича Творец. За сметка на добрата връзка между нас, придобиваме вечност и съвършенство, живот над смъртта. В това и се заключава науката кабала.

Въпрос: Какво значи вечен живот?

Отговор: Това означава да се издигнеш над времето. Ние достигаме такова вътрешно усещане на връзката между всички части на творението, че чувстваме вътре в нея безкрайния живот.

Тъй като животът ни се разкъсва само заради нашия егоизъм. Получаваме, и получаваме, до тогава, докато повече не сме способни да получим, и затова умираме. В това е цялата тайна на биологичния живот и смъртта.

Но ако се издигнем над получаването и присвояването за себе си, тогава ще престанем да живеем вътре в тялото си, а ще излезем от него и ще започнем да живеем извън тялото си, а такова съществуване е вечно.

От програмата на радиостанция 103 FM, 08.03.2015

[155692]

Работа с неживото ниво

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Празниците ни водят към съвършенство

laitman_2011-02-25_9196Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

За да не се останем с „пробито корито“

laitman_2011-05-12_3515_wИ казал Бог, обръщайки се към Моше: „Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството“. [Тора, „Левит“, „Емор“, 22:26 – 22:28]

Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.

Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.

За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на „животинско“ ниво, работи инстинктивно.

Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.

Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата „глава“ е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.

Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.

Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.

Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.

Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.

Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с „пробито корито“. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката:  необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.

Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин „За рибаря и рибката“. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…

Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.

Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.

По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014

[154220]

Любовта разширява този тесен свят

laitman_2009-07_0229Въпрос: Казахте, че науката кабала е вътрешната част на Тора. Значи ли това, че кабала се отнася към религията?

Отговор: Благодарение на изучаването на кабала, човек променя съвършено своето възприемане на реалността и започва по друг начин да се отнася към привичните за него понятия. Под Тора се разбира използването на силата на вътрешната светлина за своето поправяне и подем над днешното възприемане на реалността.

С това, че човек достига любов към ближния, той извежда себе си от своя тесен и ограничен свят в просторния и вечен, висш свят. Тази методика позволява на човека действително да започне да живее в съвършено нов свят, а не просто психологически да се успокоява. Той преминава от един свят в друг, променяйки своите сетивни органи, рисуващи му цялата картина на света.

От програмата по радио 103FM, 08.02.2015

[154436]

Какво се крие зад стената на този свят

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Войната с фараона

laitman_2012-02-24_0872_wМидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

Свръхестественото: в плен на неопределеноста

laitman_2011-12-06_2315_wСтрах от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

ОтговорЖивеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

От другата страна на свръхестественото

 

laitman_9156_1_wpМагьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

Направи сам „Шатра на откровенията“

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]

Тайните на вечната кига. Взаимно желание, подобно на Твореца (клип)

Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…

 

 

[146962]

 

Умни или изроди…

clip_image001Съобщение:Съществува възможност за промяна на гените на човека още на зародишно ниво, като се вземе най-доброто от бащата и майката и се добавят необходимите качества интелект. В крайна сметка такива генетически модифицирани хора ще имат IQ от 1000 и над него – с показател за умствено развитие 100 пъти по-силно от средното.

Но някои държави могат да узаконят генно модифицираните деца по-рано от други държави. Очевидно е, че достъп до технологията първи ще получи елитът, който ще може да дари себе си и децата си със свръх разум. Но да се надяваме, че всеки желаещ ще може да се възползва от плодовете на инженерната генетика. В противен случай нас ни очаква такова неравенство, каквото не е имало до сега в човешката история.

Реплика: На човека му трябва малко щастие, иначе както е казано в Тора „Допълващият знанията си,  увеличава и страданията си”  (мосиф даат, мосиф маков). Освен това, изпреварвайки природата,  ние предизвикваме страданията. Тъй като ако не уравновесяваме знанията с възпитание, с грижа за хората и природата, то IQ, способностите и знанията ще се превърнат в зло!

Ние сме интегрална част от света и трябва да следим нашите знания да не бъдат над нравственото ни ниво – в противен случай падаме до нивото на съществуване, изпълнено със  страдание. Знанията трябва да се уравновесяват с възпитание! Иначе ще се наплодим с умни уроди!

[153547]

Обяснение на това, което е невъзможно да се обясни

Кабала говори само за това, което се извършва вътре в човека: „Исраел, народите на света” – всичко това са наши вътрешни свойства. Използвам такива думи, сякаш говоря за този свят. Но никога нямам него предвид, а винаги мисля за вътрешните свойства на човека.

Кабалистите използват обикновените земни думи, за да опишат духовния свят, защото ние нямаме други думи! Ако ти би видял духовния свят, не би намерил никакви думи, за да изразиш впечатленията си. Не би знаел, как да наречеш тези явления, които произтичат там.

Можем да напишем на листове хартия названията на всички предмети, намиращи се в стаята, и да им залепим етикети: „лампа”, „врата”, „стена”, „прозорец”, „библиотека”. Всеки предмет си има наименование. Но ако поправиш своите свойства, според степента на това поправяне, преместиш стената, която ни отделя от духовния свят и видиш висшия свят, ти няма да знаеш как да наречеш това, което се намира там.

Не би намерил никакви думи, за да опишеш съществуващите там сили и техните действия, произтичащите явления. И как би обяснил на другия това, което виждаш в духовния свят? Аз бих те попитал: „Е, разкажи макар и малко, какво има там? Аз също искам да погледна, макар и с едното око!” Но ти не би имал никаква възможност да ми обясниш.

Кабалистичните книги са тези, които обясняват това, което не подлежи на обяснение. Затова кабалистите са намерили решение. Ние всички живеем в този свят: и кабалистите, и обикновените хора. Всички сме запознати с този свят.

И кабалистите казват: Ние ще ви разкажем за духовния свят. Ще напишем за него книги: Тора, Вавилонският и Йерусалимският Талмуд, Мишна, Зоар, Учение за Десетте Сфирот. Всички тези книги се наричат „святи” – това не са обикновени книги, тъй като разказват за висшия свят.

Но ние не можем да разкажем за духовния свят с духовни думи, защото там няма думи. И затова ви разказваме историята, сякаш тя би се случила в нашия свят, обаче тя цялата се отнася към висшата реалност.

Духовният свят е паралелен на нашия свят. Той е свят на силите, желанията, впечатленията, усещанията – свят на чувствата! Но тези чувства не са егоистични, както при нас на земята, а излизащи от свойството отдаване, което не съществува в нашия свят. Това е усещането на любовта, отдаването, съединяването, взаимността – само положителни чувства.

Из програмата „Глави на Тора с Шмуеле Виложни“, 02.02.2015

[153482]

Качествата на първосвещеника, ч.1

laitman_2009-04_9136_w

За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.

Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?

1. Мъдростта е най-главното изискване.

Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.

2. Приятен външен вид

Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.

От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“

[153416]

Как да придобием власт над късмета?

laitman_2009-05-xx_ny_4848Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Шифровани книги

laitman_2009-07-21_0191_usВъпрос: С каква цел кабалистите са написали святите книги: Тора, книга на Пророците, Писанията?

Отговор: Кабалистите са писали за своето разкритие на висшата сила. Но науката кабала обяснява, че те са зашифровали всичко с особен код, който се нарича „език на клоните“.

Книгата сякаш разказва за случващото се в нашия свят, за отношенията между мъжете и жените, човека и обществото или човека и природата, а всъщност това е само външната обвивка.

Струва ни се, че тази история се разиграва в нашия свят и затова ни се струва малко странна и необичайна. Но работата е в това, че това е само код, описващ духовни действия, които се случват между силите, които въздействат и управляват нашия свят.

Въпрос: Но независимо от това, тези събития действително ли са се случили?

Отговор: По никакъв начин не свързвам тази книга с историята. Историята за мен е напредък на човечеството към разкриването на Танаха, към разкриване на висшата сила, т.е. извисяване до нивото на тази сила.

Въпрос: Но всички тези персонажи, живели ли са в нашия свят: Авраам, Моисей? Реални ли са събитията, които са описани там?

Отговор: Разбира се, че всички тези хора са съществували. Или те сами са написали за това, или други са писали за тях. Ако се изкача на същата тази висота, където се намират праотците ни: Авраам, Ицхак, Яков, то ще мога да напиша за тях нещо, което не е описано в книгата.

Ако постигна всички действия на това духовно ниво, на което те са работили, ще узная това, което е говорил Авраам, Ицхак или другите духовни сили: Навуходоносор, цар Давид и другите. Ще мога да напиша днес за това, тъй като тази информация се намира в системата на висшето управление. Ако познавам тази система, разкривам всичко, което е там.

Днес можем да добавим още нови книги към Танаха. Аз се съединявам с тези хора, които са постигнали духовния свят и са писали за постиженията си и придобивам същата тази сила на осъзнаване на висшето управление и ще погледна на случващото се вече от съвсем друг, нов аспект. Тъй като гледам от своя гледна точка, след изминалите две хиляди години, т.е. последната дълга верига действия, случили се в развитието на човечеството.

Затова има много коментари на Танаха. Откъде се вземат те? Нима хората, които са написали Танаха са знаели по-малко от последователите си? Изобщо не! Но доколкото ние вече сме минали през допълнителни етапи на развитие,  можем да добавим към направените от тях открития.

От 507-а беседа за новият живот, 22.01.2015

[153067]

Как да постигнем разбирателство

Въпрос: Всеки от нас има свой начин на мислене, свой поглед за живота. Има теоретици, има и практици сред нас. Толкова сме различни, че на практика не сме способни да водим диалог „на една честота“. Как да постигнем взаимно разбиране?

Отговор: Не е нужно всички да са „под една черта“. Именно благодарение на това, че всички сме различни и сме способни да се допълваме един друг, можем накрая да станем единно цяло. Това следва от казаното в Тора: „Вървете и спечелете един от друг“.

Правилната връзка между всички части на обществото се явява залог за неговия разцвет. Представете си обкръжение, в което всеки получава и отдава това, което му се полага. Означава, че имаме здрав организъм, който сам поддържа своя живот.

Въпрос: Как да разбера какво изисква от мен обкръжението? Нали това не винаги е очевидно?

Отговор: Зависи от правилната взаимовръзка. Всеки от нас трябва вътрешно да чувства и да разбира какво иска от него обкръжението. Подобно на това, както майката чувства децата си.

Става дума за законите на балансираното интегрално общество. Да речем, има малко градче, отделено от целия свят, където всеки дава на другия толкова, колкото е по силите му да даде и получава от другите толкова, колкото му трябва. В това няма нищо възвишено, а именно тази норма на живот, към която през цялото време ни подтиква природата.

Въпрос: А ако не искам да съм част от това общество?

Отговор: А кой си ти без него? Ти си негов продукт, негово следствие. Целият си жизнен път си преминал вътре в това обкръжение, което те е отгледало. Отначало в майчината люлка, после в детската градина, в училището и т.н.

По степента на израстване си попивал свойства от различните обкръжения. Например, в детската градина неволно си повтарял моделите на поведение на своите родители. После, когато си тръгнал на училище, ценностният ти багаж е натежал видимо.

С други думи, всеки път сякаш правиш обновяване, upgrade на това обкръжение, което се нарича „дом“. И така се развиваш, опознавайки все по-усъвършенствани общества, и всички те се обединяват за теб в разбирането на това човешко общество, в което живееш. А какво става извън този социум, не виждаш. Още

Магията на егоизма

laitman_2010-12-28_0906_usРай и ад

Въпрос: Казвате че „магьосничеството“ е психологическо явление. Но по какъв начин то се отразява на тези, които дори не знаят че са „под ударите“?

Отговор: Така действа в света желанието на човека, обърнато към другите. Защото нашите желания заедно, съставляват тази мрежа от сили, която влияе на всички нас. Със своето отношение към обкръжаващите или към света като цяло, човек задейства собствените си сили в общата система.

Въпрос: Значи, „магьосничеството“ е желанието на човека, задействано в определена посока: в полза или вреда на някой?

Отговор: Желанията са действени, но защо да ги наричаме „магьосничество“? Човек действа в общата мрежа на сили, разгъната между нас. Тя е много-много сложна, всеки от нас се явява източник на комплекс от непоправени, лоши сили, които като цяло се наричат „его“. И тези сили ние трябва да поправим от зли на добри – за благото на ближните.

А значи от стремежа за получаване, да вземем колкото се може от другите, трябва да преминем към отдаване, обърнато към всички. И съответно, ключовият принцип, всеобхватното правило на науката кабала гласи: „Възлюби ближния като самия себе си“, за да се напълни мрежата на нашите взаимовръзки с позитив. Всички сили, излизащи от всеки, трябва да носят благо на другите. Така и се създава добрата мрежа.

Започвайки да я изграждаме, влизаме в свят, който целият е благо – с други думи, „райска градина“. По такъв начин „рай“ е състояние на душата, в което човек мисли само за благото на другите. Тогава той действително се оказва в „Едем“.

И обратното, „ад“ е когато изпитваме ненавист един към друг, и всеки страда от това.

Как да се защитиш от негатива?

Въпрос: Ако някой обръща против мен лоши сили чрез общата мрежа, мога ли да се защитя от това?

Отговор: Да, предизвиквайки въздействието на положителните сили.

Въпрос: Върху кого?

Отговор: Върху всички. Нека дори да не зная кой ми изпраща негатива, не е важно. Моят позитив, доброто ми отношение към другите, става щит за мен, през който не могат да пробият лошите сили.

Механизмът е прост: мога да пострадам, само ако пребивавам в егоистичните желания, ако се грижа само за себе си. Ако извършвам отдаване на всички, добавям, дарявам, раздавам, обичам, то е невъзможно да ми навредят. Неуязвим съм, защото целият живея в другите.

Това е много силна психологическа защита. Благодарение на нея, колкото и да се опитват да ми навредят, ще бъде напразно.

Още повече, с това аз неутрализирам всички вредители. Тъй като ние се намираме в обща система, и затова, със своето искрено отношение към човечеството, с желанието да донеса на всички благо, привнасям в мрежата позитивна сила, която сама обезврежда целият насочен към мен негатив. Не само че никой няма да може – никой даже и няма да започне.

Така е устроена системата, и Тора, а особено науката кабала, ни я обяснява. И тогава виждаме, че ако човекът донася благо на другите, то към него не може да се приближи злото.

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152360]

От къде идват сънищата?

Въпрос: Какво представляват сънищата? Около сънищата съществуват множество митове и приказки. Това явление е вълнувало човечеството през цялата негова история. Още древните римляни и гърци се опитвали да разшифроват сънищата. Но и до днес това явление е загадка.

Една трета от целия си живот човек прекарва в сън и през цялото това време той вижда сънища, макар и да не помни голяма част от тях. По такъв начин мозъкът ни преработва и въвежда в порядък цялата, получена през деня информация.

Но има такива сънища, които сякаш ни предават особено послание, разкриват бъдещето. От къде изобщо се вземат сънищата?

Отговор: За сънищата се разказва дори в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като нереалните мечти.

 Но науката кабала счита, че в съня мозъкът сумира цялата получена през деня информация и именно това ние възприемаме като сън. Тези данни, определени флуиди, възникващи в мозъка без всякаква връзка с реалната материя, получават особени форми, поради  което ние виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие на това, че в съня, за разлика от реалността няма материална основа и затова всичко сякаш се случва във въздуха, без връзка с конкретните ни желания. А освен това, в съня могат да се проявят тези желания, които бихме искали да реализираме, но не можем, или измъчващи ни страхове, от които не сме в състояние да се освободим, всевъзможни фантазии, преживяни приятни и неприятни впечатления.

Сред тях има такива, които бихме искали да забравим. И е възможно в реалния живот да ни се е отдало, но подсъзнателно те все още живеят в нас. Затова, когато спим, откъсвайки се от реалността и обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се пробуждат в нас и оживяват в съня ни.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за вътрешното му състояние, желанията, мислите, всевъзможните планове, страховете, пречките. Когато се намира под хипноза, можете да го изследвате и да извлечете доста информация от него. В такова състояние човек губи контрол над себе си и се разкрива за изследване.

Следва продължение…

От 496-а за новия живот, 11.01.2015

 152253

Ще изцели всяка плът…

Началото е в постинга Свят, който няма място

laitman_2011-07-05_5745_wВъпрос: Казват, че в буквите на Тора има особени сили. Една от силите, която свързват с буквите е изцеляващата сила. Как лекува тя?

Както разбрах, всички тези букви заедно съставляват части от код, който ме управлява (и всеки човек) във всеки миг, и определя всичко случващо се с мен, но в този код има промеждутъци. Ако съм достатъчно развит и умен, то ще мога да пиша сам в тези промеждутъци, и тогава ще изменя хода на процеса?

Отговор: Казано е за Тора:“Ще изцели всяка плът“. Сами по себе си тези букви са сили. Но става въпрос не за буквите, които пишеш на хартията. Със всяка буква, която възприемаш, се изменяш. Трябва да се измениш съгласно всяка буква, за да дадеш на тези букви да се отпечатат върху теб.

Целият ни проблем е в това, че ние пребиваваме в егоистично състояние, постоянно желаейки да получим за себе си. А това е обратно на материала, върху който Тора може да се отпечата. Тя може да се отпечата само на материала, който е напълно отдаващ, любящ, даряващ – противоположен на нашето его.

Всяка буква е символ, форма или способ за това как аз дарявам благо на другите. И формата на буквите, тяхното съчетание помежду им, говори за това, че ние вземаме материала – желанието за наслаждение, и правим от него желание за отдаване, работим с желанието за наслаждение във форма на желанието за отдаване. И тогава от желанието да се насладиш се образуват буквите.

Да кажем, имал си безформена купчина желание за наслаждение, като планина от пясък, и сега, добавяйки към този пясък вода и цимент, ще направиш планина от твърд материал. А от него вече можеш да направиш формата на буквите.

Но какво символизира всяка буква? – Че твоето желание, бидейки преди това егоистично, сега в такава форма желае да отдава на другите, да им донесе нещо, да им помогне в нещо, да организира нещо. Както и Творецът, с тази обща програма, за да може тя да се осъществи и на всички да бъде хубаво. Това правиш от своя природен материал.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151315]