Entries in the 'Творец' Category

Без светлината нищо не би съществувало

Реплика: Според законите на физиката има активни частици светлина, фотони, които са носители на електромагнитното взаимодействие, както и свързват атомите и молекулите, от които е съставен човека. Всъщност, светлината (фотоните) ни прави цели. Ако нямаше светлина, нашите тела биха се разделили на атомни.

Според кабала светлината също ли държи цялата система.

Отговор: Без светлината, нищо не би съществувало. Общата светлина това е и Твореца.

Същото важи и за физиката. Ако не се бе проявила първичната светлина, то нямаше от какво да се развива и всичко останало: вълните, материите и така нататък.

От гледна точка на науката кабала светлината свързва нашите желания. В същата степен, в която те започват да деградират, светлината постепенно изчезва, сякаш се разтваря и така, всичко започва да се разпада.

Затова в нашия свят виждаме всичко разделено на различни части, въпреки че всичко е едно общо цяло.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205366]

Защо изпитваме ненавист?

Въпрос: Учени от Колумбийския университет, изследвайки изворите на ненавистта, достигнали до извода, че една от причините за ненавистта е страхът от нещата, непонятни за човека. Ненавистта се отключва с два вида емоции: любов и агресия. Според психолозите, хората ненавиждат в другите това, от което се боят вътре в себе си. Какво е това ненавист от Ваша гледна точка?

Отговор: Ненавистта е всичко това, което не ми е изгодно.

От друга страна, това е хубаво свойство, доколкото с негова помощ, аз проверявам какво още трябва в себе си да променя. Целият свят – това, практически, е Творецът, към когото аз трябва да се отнасям с абсолютна любов! Ако се отнасям към някого с ненавист, значи, аз вътре в себе си не съм поправен.

Истинската ненавист се проявява само по пътя към любовта. Ако аз правилно съм се насочил към любовта, тогава разкривам своята ненавист към нещо, или към някого, и на мен ми става ясно какво трябва да поправя в себе си, за да достигна любовта.

Това, което сега става по света, е израз на много голяма ненавист на всички към всички. Това е естественият изход, взрив на нашата вътрешна природа, когато ние абсолютно се ненавиждаме един друг. При това се проявяват само отрицателните наши свойства, защото положителни свойства нямаме, желаем само да се използваме един друг.

Нашият егоизъм е и ненавистта. А ние сме длъжни да го поправим на любов, което се осъществява с помощта на обединението и на особената добра сила на природата, която ние разкриваме.

Въпрос: Но нали тази ненавист, която съществува сега в света се проявява не по пътя към любовта, а се явява същинска ненавист.

Отговор: Не. Все едно тя възниква по пътя към любовта, тъй като ние се намираме на пътя на поправянето. Това е само период на осъзнаването на злото. Ние усещаме злото, но още не осъзнаваме неговите причини, неговите следствия и какво да правим с него. В действителност злото се явява този лост, с помощта, на който ще преобърнем всичко и ще достигнем доброто.

В този момент, когато осъзнаваме злото, ще настъпи преобръщане. За това говори кабала. Тя разказва как да се приложи всичко това на практика.

Затова идвайте, изучавайте и ще видите друг свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 13.03.2017

[205396]

Целият свят е езика на Твореца

Въпрос: Правилно ли разбирам, че Твореца разговаря с нас чрез хората?

Отговор: Той се обръща към теб чрез хората, но съвършено не така, както хората се обръщат към теб. Той разговаря с теб чрез своите въздействия върху теб, чрез обкръжението, животните, растенията и даже чрез камъните – чрез всичко, което е около нас. Целият свят е езика на Твореца. Напрегни малко вътрешния си слух и ще го чуеш.

От урока на руски език, 11.12.2016

[204937]

Защо идват неприятните мисли?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да контролираме потока на мислите? Защо имаме мисли, които са неприятни?

Отговор: Неприятните мисли идват при нас нарочно, за да може по-лесно да се придвижваме напред.

Тъй като ние представляваме малко животинско желание да се наслаждаваме, да се усещаме комфортно във всеки момент от съществуването си. Ако ни заливат неприятни мисли, ние много искаме да се освободим от тях и правим всичко възможно за това.

Слагайки в нас такива мисли, Творецът може да ръководи нашето движение. На Него нищо друго не му трябва. По този начин Той ни движи напред.

Ако сам формирам правилните мисли в себе си, за да ме движи стремежът към Твореца чрез групата, чрез обединението, чрез любовта към другарите, то тогава няма смисъл да ми изпраща свише някакви отрицателни мисли, аз сам спокойно ще се движа напред.

В такъв случай аз мога да се контролирам, постоянно да увеличавам придвижването си с помощта на другарите, учението и така нататък. Аз ще се движа все по-бързо и по-бързо. Скоростта не е ограничена – всичко зависи от мен.

От урока на руски език, 15.01.2017

[206514]

Присъстваме на раждането на новата епоха

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата “Кризата и нейното решение“ (форумът в г. Ароса, Швейцария, 2006 г.):

Доколкото развитието на човека се случва съгласно програмата на природно управление, все повече хора стигат до усещането за отсъствие на щастие, усещане на пустота, депресия и стремеж да се погаси това усещане чрез наркотици и терор.

Кризата в семейството, възпитанието, науката, изкуството, заплахата от унищожение на живота вследствие на екологична и ядрена катастрофа също се явяват следствие от това състояние.

Докато човек следва егоистичното развитие и използването на своите желания, самата Природа насочено създава около него и цялото общество заплашваща обстановка. Самият егоизъм, предизвиквайки страдания, ни тласка към търсене на методика за неговото поправяне и правилно съединение с Природата.

От историята се вижда, че процесът на развитие върви постепенно, прогресивно, плавно, но понякога в него се случват скокове, които ни водят в ново качество. В резултат една епоха сменя друга: известни са различни периоди на развитие на Вселената, геологични епохи, периоди на развитие на растителния и животинския свят, а също и на човечеството.

Видимо еволюцията има определена цел, и всичко се развива по зададена програма. Понякога в този процес произтичат скокообразни преходи на друго ниво в резултат на някакви необичайни събития. И днес се намираме в едно от тези революционни състояния.

Това състояние е предизвикано от естествения ход на развитие на желанието и изхожда от самата Природа, Твореца. Но това развитие кардинално се различава от това, към което сме привикнали, и изисква от нас нова форма на участие. Човечеството не разбира какво точно става, всички са напълно объркани. Едновременно се случват изменения абсолютно във всички области.

Това не прилича на нищо от случвалото се преди. Преди революционният пробив е ставал само в някоя една област. Например, при развитието на човечеството огромно влияние е оказало изобретението на парния двигател, след това на електричеството, радиото. Така стъпка след стъпка тези изобретения влизат в нашия свят, в нашия живот.

Но днес изменения стават абсолютно във всичко. И главното е, че не можем да управляваме нищо в нашия свят, в нашия живот: нито в семейството, нито в страната, в света, във финансовата система, в промишлеността, в културата, в образованието и в търговията.

Случват се такива изменения, които са непонятни за нас. Затова не е удивително, че в много страни маси хора се вдигат и протестират против измененията. Струва им се, че сякаш предишният свят се руши и изчезва, а вместо него идва нов, по-лош свят.

Навсякъде, и особено в Европа и Америка, се вдигат на протести тези сили, слоеве от населението, които са обезпечавали предишното състояние на света, доколкото те не разбират какво се случва, какво ще бъде по-нататък и какво ще правят.

И действително, това е много голям проблем. Стигнали сме до такова състояние в процеса на естественото развитие, когато човек е получил възможност да се развива, както той иска. Само че всеки има своите желания и всеки прави това, което счита за нужно.

Уж има държава, правителство, всевъзможни комитети, които трябва да се грижат за хората, но нищо не помага. Издига се някаква всепроникваща сила, наричаща се средства за масова информация, и започва да формира общественото мнение, да извършва осъждане над всеки и да изпълнява своята присъда.

Това показва доколко нашето общество е разбито, неорганизирано, разболяващо се. Трябва да се търси как да се построят нови връзки между всички части на обществото, на всички негови нива, започвайки от най-частното, личното: в отношенията на човека със самия себе си, вътре в семейството, на работата, навсякъде. Нито един закон от тези, които работеха по-рано, дори преди няколко години, вече не работят.

На първо място е необходимо: да приемем като естествено развитие това, до което сме стигнали. Разбира се, никой не се е стремил към него. Всички са мислели, че либерализмът и демокрацията са прекрасни. Но сега се изяснява, че демокрацията ни носи вреда. Тя повече не ни пасва, поне във вида, в който досега е съществувала.

Видимо, всичко това трябва да се промени, и това е част от естествения ход на еволюцията. Затова трябва да си изясним следващото състояние и науката кабала ни разказва за него, тя ни обяснява целия процес на развитие, който ни е съдено да преминем, от началото на творението до края.

Затова науката кабала е толкова необходима днес на хората, без нея цялото човечество ще се окаже в пълно недоумение, не знаейки какво да прави. Това ще ни донесе много страдания и беди, ако не започнем да се учим от науката кабала, в какво състояние се намираме и какво ни чака напред.

Законите на природата са неизменни и определени. Те не променят своята насоченост, и само в това направление трябва да се развива обществото. А ако не се съгласим с направлението, в което ни придвижва природата, то ще се чувстваме по-зле. Трябва да разберем, че с природата не може да спориш – тя е по-силна от нас.

Затова е необходимо да изучим закона на развитието и да се постараем да го изпълним. И тогава ще видим, че действително напредваме, а не вървим назад.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006г.), 22.01.2017
[201303]

„Да няма мъжка дреха на жената“

каббалист Михаэль ЛайтманДа няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, „Дварим“, „Ки Теце“, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 28.09.2016

[204196]

Да се учим от живота

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Вие казвате, че роботите скоро ще заменят човека. Един от постоянните ни слушатели пише, че дори днес това вече се вижда. Падането на цената на енергията води до това, че всяко нещо ще бъде равно на енергията, нужна за неговото създаване, т.е. напълно ще се обезцени, затова и цената на роботите ще падне.

Роботите свобождават време. Нищо не ни остава, освен да се учим как да бъдем хора и да подобрим технологията, която ни прави още по-свободни. Днес младежите в САЩ получават образование след образование, тъй като не могат да си намерят работа, а образованието им дава структура, прогрес, перспектива. Те живеят заради перспективата.

Затова тенденцията, за която говорите вие, че човечеството ще започне да се учи да бъде Човек, вече започва да работи.

Отговор: Говорим, не просто за обучение, за да създаваме по-сериозни роботи или компютри. Ние искаме да обучаваме хората, за да могат да разберат за какво живеят, каква е целта на еволюцията на човека, към какво води, защо сме преминали през такива формации и какво трябва да постигнем в бъдеще.

Това трябва да бъде осъзнато и да погледнем на целия процес отгоре, над себе си, за да можем още днес да създадем правилно общество и да го постигнем не чрез метода на проба – грешка, както е било винаги: чрез революции, войни, страдания.

Можем да моделираме всичко много просто и можем да направим правилни изводи.

Въпрос: Значи, човечеството само може да стигне до това, не е задължително да бъде насочвано от кабалистите?

Отговор: Не, ако човечеството върви към това по естествен път, то това ще е чрез големи страдания. Какъв е смисъла, ако хората изобретят още по-умни машини и заменят себе си с тях. Какво ще стане с тези милиарди хора?

Реплика: Можем да запълним тяхното време с постоянно обучение. Нека изучават география, история, устройство на света – какво лошо има в това? По-добре е, отколкото да стоят в дома си или да се бунтуват по улиците.

Отговор: Безперспективно е. Да допуснем, че днес задължим няколко милиарда човека да се учат – какво ще стане с тях след това? Човек не може да се занимава с безполезен труд, ако не чувства необходимост от това, ако никъде не може да бъде приложен.

Искаме да видим правилен резултат, или поне някаква печалба. А от това никаква печалба няма да има.

Въпрос: Каква печалба ще видят в това, да направят от тях Човек?

Отговор: Ще знаят, защо правят това – за да се издигнат на следващото ниво на съществуване, ще започнат да чувстват себе си в друга реалност. Но за това е нужно да бъдат обучавани.

Въпрос: А ако нямат такова желание?

Отговор: То може постепенно да бъде развито, защото зачатък на това желание има във всеки, но в някои то се намира по-дълбоко, а в други е на повърхността. Това е така наречената «искра на Твореца», която лесно може да бъде възбудена, защото във всички съществува неразбиране по отношение на страданията, на тяхното предназначение, на това, че всичко може да свърши и отпред е само смъртта.

А тук трябва не да потискаме, а обратно – да възбудим: «Напред към смъртта или към живота? Избирайте! Ние предлагаме – към живота, за да можете да видите своя свят и да разкриете още повече в този свят. Или към смъртта? Тогава знайте, че тя е пред вас».

Всеки човек има основание да му се обясни какво представлява истинският, вечният, съвършеният живот или неотвратимата смърт.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.12.2016

[200148]

Няма нищо по-хубаво от това, което е приготвеното за нас

Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.

Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.

В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.

И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]

Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.

Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.

Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.

Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.

Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?

Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.

Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?

Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.

Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…

Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.

Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.

Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016

[191980]

Фантазия и реалност, ч.1

laitman_2012-11-07_gruzia_8573Въпрос: Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?

Отговор: Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.

Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във „Въведение в книгата Зоар“, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.

Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.

Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.

Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. „Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.

Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.

Кабалистите разкриват истинската реалност, която се намира не вътре в нас, както въображаемата, а отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (бо-ре), защото тя подразбира две действия: „ела“ (бо) и „виж“ (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.

Въпрос: Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?

Отговор: Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?

Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.

От 787-та беседа за нов живот, 01.11.2016

[196380]

Мъжът и жената. Духовните корени на взаимодействие.

Казано е в кабала: «Мъжът и жената, и божественото присътствие между тях». Има се в предвид висшата светлина, висшето озарение. Връзката между мъжът и жената, които се явяват въплъщение на две противоположни части на светът е невъзможна, ако между тях не бъде разкрито чувството на любoв, управляващо мирозданието.

Любовта това не е получаване на наслаждение от някого, а отдаване на обекта на любовта.

Мъжкото начало това е способност за отдаване, а женското   получаване, приемане. Мъжът това е прототип на Твореца – даващият, влияещият, водещият. Жената това е прототип на творението – получаващо, водено, вървящо към Твореца.

Нашето различие  е истински подарък свише, благодарение на който, когато правилно съединявайки тези различни начала, можем не само да живеем щастливо, но и да решим и тази  «Загадка номер едно», заради какво е сътворен този свят.

На уебинара ще разберете отговорите на вопросите:

  • Какви са духовните корени на мъжете и жените?
  • Как мъжът може да стане източник на вътрешна хармония на жената?
  • В какво е особеността на духовната работа на мъжете и жените?

Как да намерим учител?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Науката на новото поколение

Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Защо Творецът е създал света несправедлив?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Творецът, който е справедлив и желаещ да ни наслади, е създал света несправедлив, в който хората през цялата своя история страдат заради егоизма, който също е създаден от Твореца? Как да обясним, че вместо наслаждение, хилядолетия вече съществуват само войни, болести, страдания и мъчения?

Отговор: Проблемът е в това, че без тези сътресения е невъзможно да се приведе егоистичния човек към алтруистично намерение.

Човекът е създаден като егоист, за да не възникне анти нихилизъм, т.е. взаимно унищожаване на наслаждението и желанието.

Тъй като, ако взема нещо много вкусно в устата си и започна да се наслаждавам на вкуса му, то след известен период от време вкусът ще се притъпи и аз ще престана да изпитвам наслаждение и желанието ще се изтощи, ще пропадне, защото то постепенно, през цялото време ще се напълва с наслаждение.

Как да направим така, че желанието да нараства постоянно и наслаждението в съответствие с това, постоянно в него да се усеща все повече и повече. Затова желанието и наслаждението не трябва да бъдат свързани едно с друго като плюс с минус, което предизвиква късо съединение.

Необходимо е между тях – плюса и минуса – да създадем съпротивление, да поставим някакво устройство, което не позволява да се съединят напряко плюса и минуса – желанието да отдава и желанието да получава, наслаждението и желанието, а да преработват и желанието, и наслаждението в особена енергия.
Това вътрешно устройство се нарича „душа“.

Това, което Творецът развива в нас – е този минус. Висшата светлина, която се усеща в нас като наслаждение, също идва от Твореца – това е плюса. А между тях се намира душата – това сме ние.

               2016-08-28_rav_program_lc_patent-naslazhdeniya_04

Така работим. Именно затова трябва много да се стараем, за да почувстваме егоизма си като отрицателен, как възниква в нас, а светлината, достигаща до нас, като положителна.
Когато почувстваме разликата между тях и пожелаем те да съществуват заедно, тогава ще можем да развием в себе си състояние, което се нарича „душа“.

Тоест „душа“ – е така наречената средна линия, която сами строим, създаваме.

От урока на руски език, 28.08.2016
[196692]

Мит за щастието, убиващ щастието

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Тичаме след щастието, сякаш то може да бъде „намерено“, вместо да го създадем вътре в себе си. Можем да създаваме щастие, независимо от това, което става около нас.

Производителите убеждават потребителите, че определени неща, като автомобили, часовници, дамски чанти, козметични операции, ще им донесат щастие.

Тази стратегия от последните 70 години е довела до това, че всяко поколение все по-дълбоко се е оказвало в депресии и тревожни състояния, в зависимост от това, доколко хората са вярвали на тази лъжа.

Психолозите са въвели „формула за щастие“: при оптимално съчетание на удоволствие + увлечение + цел = дава усещане за щастие.

Богатството не гарантира щастието: макар през последните 50 години хората да станаха значително по-богати, но те станаха и забележимо по-нещастни. Славата не гарантира щастието: достатъчно е да погледнем живота на известните личности с много семейни проблеми, със зависимост от наркотиците, необходимостта да живеят на показ пред публика. Гонитбата за щастие е илюзия. Но ние продължаваме да го търсим, сякаш то е вещ, а не състояние.

Реплика: Щастието е усещане за хармония на връзката: Аз+светът+Твореца.

[195956]

Смисълът на живота е да се научим да управляваме съдбата си

Що се отнася до съдбата, повечето считат, че всичко е предначертано свише и нищо не трябва да се променя. Така, че какво е управлението на съдбата?

Религията като методика на участие в работата за Твореца

Въпрос: Какво е религията според разбиранията на кабала и за какво е нужна?

Отговор: Религия се нарича методика за правилното развитие на човека в общата система на природата. За разлика от неживото, растителното и животинското ниво, човешкото развитие е свързано с активното участие на самите хора.

Когато светът започнал да се развива от самото начало, първо започнали в него да се развиват неживата природа, растенията, животните и накрая човека. Тази еволюция е протекла по автоматично, за сметка на управляващата сила на природата.

189772

Но на определен етап от развитието си, човек преминава някакъв праг и изведнъж разкрива, че това развитие не е случайно, а целенасочено. Първи това забелязал човек с името Адам, за което и бил наречен „първият човек“.

Адам разкрил, че цялата еволюция е процес, който е много точно организиран свише. Но този процес не е напълно предопределен – той има определена точка, в която човек трябва да вземе самостоятелно участие. Тази самостоятелност се появява при нас именно от времето на разкритието на Адам и затова започваме да броим не от самото начало при раждането на света, а от първият човек – Адам.

Откритието на Адам се счита за началото на света и от този момент се смятат 6000 години определени за развитието на света. Именно оттогава се включваме активно в развитието и ставаме партньори с висшата сила на природата, наричаща се „Творец“.

И така, реално религията е методика на нашето участие в работата за Твореца, която ни учи, обяснява и подготвя към изпълнение на мисията ни. И всъщност, няма какво друго да правим в нашия свят, освен да се учим как правилно да участваме в работата на висшата сила, която ни задължава да се развиваме, желаейки това или не, т.е. по пътя на естественото развитие, „във времето си“ (беито).

Пътят на естественото развитие е пътя на страданията. Но ние получаваме възможност да напредваме по друг път: правилно, самостоятелно и осъзнато, сякаш „ускорявайки времето“ (ахишена). Така изграждаме себе си във формата на Адам, „човек“, което означава „подобен“ (едоме) на Твореца.

Излиза, че реално религията въобще не се отнася към традиционните религии и вярвания, които съществуват днес в човечеството, а към кабала. „Религията“ е единственото действие на човека в творението, благодарение на което той става партньор с Твореца в собствената си еволюция, помагайки на висшата сила да достигне до окончателно, отрано предначертана, правилна и поправена форма. По такъв начин човек става съвършен като Твореца.

Целта на религиите е да ни доведе до осъзнаване на злото и да се научим да различаваме доброто и злото. В това се състои цялата разлика между Твореца и творението. Свойството на Твореца е доброто, а на творението – злото. В степента, в която постигаме злото на собствения ни егоизъм, ние разкриваме доброто на Твореца.

От урока от статията „Същност на религията и нейната цел“, 14.07.2016

[189772]

Какво е щастие?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е щастие от гледна точка на кабала?

Отговор: Щастие, от гледна точка на кабала, е да направиш щастлив Твореца.

Да направиш щастлив Твореца, означава да усещаш, че Му доставяш наслаждение, правиш Го щастлив, защото, гледайки те, Той се радва. Чувстваш как ти се радва, това е велико състояние! Дори не знам как може да се предаде.

Може би е сравнимо с чувството, когато родителите се радват за своите деца. Почувствал съм това върху себе си, усетил съм го чрез децата си, чрез внуците и мога да кажа, че това е голяма радост, когато родителите се радват за теб.

Но с Твореца е на съвършено друго ниво!

В кабала се получава двуяка, двустранна връзка: Творецът се радва на това, че ние се радваме, правейки Го щастлив, и ние сме щастливи от това.

Ние се съединяваме с Него и затова се получават двустранни усещания, които се сливат в едно. Излиза, че и аз, и Той, заедно, усещаме едно и също. Тоест, усещането на Неговото и моето щастие е неразривно.

Въпрос: Как да направим така, че Твореца да е щастлив?

Отговор: Творецът сме ние всички взети заедно в пълен обем, съчетание, съединение един с друг, вътрешно, чувствено, осъзнато. Ние, свързани с всички сърца и всички мисли, това е и Твореца. Когато всички се съединяват заедно в едно единно цяло, възприемаме това като Творец. Затова Творецът се постига именно по такъв начин – чрез нашето съединяване помежду си.

Въпрос: Как да бъда щастлив, без да имам никакво понятие кой или какво е Твореца? Как да се стремя към Него?

Отговор: Творецът трябва да се разкрие! Неразбирането, неизвестността са ни дадени за да разкрием Твореца. А ако беше известно, то човекът би бил вече отдавна в духовно-животинско състояние, тъй като в този свят се намираме в животинско състояние. Тоест е необходимо да преминеш сам към новото състояние, сам да го създадеш в себе си – с помощта на инструментите, които са ни дадени! Но човек сам се изгражда, създава.

Затова се получава, че човек сякаш взема материята и започва да работи с нея. И постепенно от неживата материя в него започва да се образува жива: растителна, после животинска и след това човешка. Възникват всевъзможни вариации и метаморфози.

Излиза, че човек сам създава в себе си цялото това натрупване, съединяване, безкрайно множество съчетания! Всичко това са сфирот, сфирот, сфирот. В крайна сметка се получава ДНК, всички тези белтъчини, спирали – което виждаме в биологията.

Само че на по-високо ниво: на нивото на целта, когато човек не просто създава и сглобява по някакви природни закони, а сам разкрива тези закони, и сам ги претворява! Тоест, това всъщност е огромна работа. Затова човек влиза в тази работа и тя се нарича работа за Творец.

Няма по-голямо наслаждение от това, когато човек сам твори в себе си! И всичко това предстои на всеки от нас!

Въпрос: Каква е разликата в щастието получаваш ли от Твореца или Му даваш?

Отговор: Няма значение. Дори да получаваш от Твореца означава повече, отколкото да Му даваш, само ако това е заради сливането и съединяването в Негово подобие.

От урока на руски език, 19.06.2016

[193703]

Съюз, сключен на планината Синай, ч. 3

Учениците продължили делото на Авраам и развили методиката му. Но в това време техният егоизъм растял все повече, което означава, че те се оказали в неговото робство, в египетско изгнание – разкрива се злия фараон, който взима власт над тях.

Това не означава, че физически са се преместили на египетската земя. Те са почувствали в себе си как злата сила е взела над тях такава власт, че не са способни да се справят с нея.

Егото става много по-могъщо от добрата сила, останала в тях от времето на Авраам, Исак и Яков. Злата сила избухнала навън и било невъзможно да бъде удържана.

Синовете на Израел искали да се съединят и да работят над единството си, притегляйки добрата сила, но не могли. Това им навлякло много беди и запалило между тях вражда. В крайна сметка те разбрали, че трябва просто да бягат от тази зла сила. Алегорично се разказва как синовете на Израел бягат от Египет, от робството на фараона.

На тях им се отдало да се отделят от злата сила, но не повече. Те още не умеели да притеглят добрата сила. И само отделяйки се от злата сила, те достигат добрата сила и започват да разкриват нейното скрито присъствие между нас. Силата на злото останала да съществува, но те вече умели да се пазят от нея, от взаимната ненавист.

Те разбрали, че стоят около планината Синай – планината на ненавистта – и да се справят с тази отрицателна сила може само при условие на разкриване на положителната сила.

Планината Синай е планината на ненавистта, която се разкрива вътре във всеки от нас. Във всеки човек от тази група съществува способността да издигне особена сила, желание, особен стремеж на своята ненавист. Това означава, че те се свързват помежду си и се изкачват като Моше – “машиах”, “изтеглящ” (мошех) ги от егоизма и изкачващ се на планината.

Тази обща сила на съвместни усилия е способна да се издигне над тяхната ненавист. По такъв начин те придобиват висшата, позитивната сила на природата и чувства, че тя е сътворила всичко и управлява всички. И тя е създала злото начало в човека именно, за да може от него, от отрицателната сила, обратната на положителната сила на Твореца, да се разкрие добрата сила и да съществуват между тези две сили.

И когато те се издигат над цялата си ненавист и достигат до контакт с висшата сила, което се нарича, че Моше се издига над планината Синай, те чувстват как от това егоизмът им става още по-голям. Получава се, че във времето, когато едната им сила се издига на самия връх на планината, втората им сила строи златен телец в нейното подножие.

Но най-важното е, че те са разкрили добрата сила на природата и от този момент и нататък е възможно да бъдат в контакт с нея.

Следва продължение…

От 730-а беседа за нов живот, 02.06.2016

[187807]

Формула за намаляване на страданието, част 1

Всички страдания, които са  приготвени за нас по пътя на естественото развитие, задължително се разкриват. Тъй като ние се намираме вътре в системата и сме длъжни да осъзнаем цялото зло в нас, за да го поправим и да стигнем до доброто. Но ние можем да ускорим този процес и да трансформираме страданията на друго ниво.

Затова Баал а-Сулам пише, че преждевременното разкриване на книгата Зоар ще предизвика много страдания, но въпреки всичко е довело до това, че днес светът стои на прага на освобождението.

Затова е необходимо да се опитаме да продължим напред и да съкратим времето, за да приведем себе си и целия свят на пътя на светлината, на ускорението
(ахишена). Не си струва да чакаме, докато дойде времето на удара и той да се разкрие отгоре, проявявайки се в този свят и принуждавайки ни да се поправим. Ние можем сами да ускорим своето развитие и да трансформираме удара в друга плоскост и въпреки, че всички ще страдат, страданията ще бъдат съвсем различни.

Вместо просто да се мъчим на животинско ниво, ние ще страдаме по човешки, а именно от липсата на вкус към живота и неговото неразбиране. Това са същите страдания, които и сега измъчват много хора, водят ги до депресия, а понякога дори до самоубийство.

Хората се опитват да заглушат тези страдания с антидепресанти или наркотици. Но това вече са страдания от липсата на цел, отнасяща се до човешкото ниво. Преди страданията са били чисто материални, земни: от липсата на храна, секс, семейство, пари, почести, знания.

Всяко разпространение на методиката на кабала придвижва процеса на общото развитие по пътя на светлината. Страданията не изчезват, но стават човешки: от липсата на знания, разбиране, цел, от това, което е необходимо на човека, а не само на неговото животинско тяло.

Това е увеличаване на качеството на страданията. Количеството страдания, умножени по тяхното качество определя обема на съсъда, в който творението разкрива цялата светлина на безкрайността.

m (количество) * h (качество) = v (съвършен съсъд)

Ако качеството на страданието се увеличава, то неговото количество намалява и обратно. Излиза, че ние имаме възможност да съкратим количество на страданието, увеличавайки неговото качество. Но трябва да достигнем до необходимия обем, мощност на страданието, за да бъде съсъдът съвършен. Всички ние съществуваме съгласно тази формула.

Да допуснем, че минута от страданието от това, че съм далеч от Твореца, струва месец страдания от загуба в лотарията. По своята същност страданията идват от един източник, но ние можем да ги издигнем на друго ниво, в друг „честотен диапазон“, в друго качество и по този начин да съкратим времето им.

Подобно е на това, как съвременните устройства могат мигновено да предават огромни обеми от информация на къси вълни, на по-високи честоти. А преди, когато уредите не са могли да работят на толкова висока честота, за същото действие са били необходими дълги часове.

Страданията могат да ни бутат отзад, ако самите ние не искаме да вървим напред. Нямам пари, няма какво да ям, налага се да търся работа. Ако мен ме вдъхновява цел, която свети напред, то аз сам търся за себе си източника на сили, които ми позволяват да напредвам. Това е огромна разлика: да изпитваш материални страдания или да ги замениш с целенасоченост. Съгласно това се оценява човека.

Въпреки това, сме длъжни да отработим определена мощност на страданието: количеството, умножено на качеството. По някакъв начин: естествено развитие, ускоряване на времето или последователно и едното, и другото, но сме задължени да стигнем до съвършения съсъд (желание).

Следва продължение…

От урока по статията на Рабаш, 15.07.2016 г.

[190120]

Парите: минало, настояще, бъдеще

През всички времена хората са считали, че евреите винаги са притежавали някаква особена тайна за “привличане на пари”. В това особено са били обвинявани кабалистите. А алхимиците са се опитвали да формулират “златната формула” на основата на “древно еврейско митично учение”.

В нещо всички хора са прави. Кабалистите действително знаят “тайната на парите”. И тяхната тайна е в отдаването.

Само малките деца не разбират, че всичко в материалния свят има своя цена, стойност, т.е. количеството усилия, които трябва да се вложат, за да се добие желаното. Парите са мярка. Но как можем да измерим вътрешните усилия на човека, неговата радост, горчивина или важност?

Трябва през цялото време да измерваме, за да се намираме в състояние на връзка помежду си. Хората активно се променят в резултат от своя труд. Появата на парите е всеобщ еквивалент от усилията ни, който е заменил реалния обмен на стоките.

А също така, парите са всеобщия еквивалент на човешките желания. Ако искам нещо, съм готов да дам всичко. Това може да бъдат нематериални ценности (да допуснем, спомен от любимата баба), но аз плащам за това материално. Всичко зависи от индивидуалните искания.

Кабала винаги изучава Източника на природата ни. За наслажденията трябва да се плати (с пари или усилия). Пари (кесеф) има същия корен с думата на иврит за покриване (кесуф), т.е. покриване на егоизма ми. Аз покривам желанията си, за да ги удовлетворя, създавайки върху тях екран чрез правилното им използване. Директно получаване в нашето затворено егоистично общество е невъзможно.

Затова понятието пари е свързано с екрана, който поставям над желанията си. За сметка на екрана и желанията мога да изпълня това, което искам, съгласно величината на екрана, т.е. в съответствие с тежестта на парите.

Когато човек иска много да купи нещо, тогава трябва, съответно на тази покупка, да заплати толкова пари, колкото поиска за нея продавача.

Това е варианта на отношения между нас в егоистичното общество. А как биха изглеждали те чрез алтруизма, когато схемата на обмен: пари – товар не работи, когато купуваме не това, което ни подхожда, а за да доставим удоволствие на другите?

Светът постепенно достига до нова икономика: парите престават да работят. Дори сега съществуват страни по света, където е възможно да вземеш банков заем не с нулев, а дори с отрицателен процент. Тоест ти връщаш по-малко отколкото си взел. Още…