Entries in the 'Творец' Category

Всичко да свързваме с Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава кабалистичният принцип „Краят на действието е в първоначалния замисъл“?

Отговор: Духовното действие е абсолютно. То не може да започне, ако няма ясна програма за действие, определен замисъл и край. Ако влиза в сила, то задължително трябва да завърши с това, което първоначално е било запланувано в неговия корен.

Всяко духовно действие произлиза от Твореца. Ние се подготвяме за него, предизвикваме го, но самото въздействие над нашите желания извършва висшата светлина. Материалът е желанието, а силата, която работи върху него се нарича „светлина“.

Въпрос: Това означава, че всяко едно действие, извършвано от мен в този свят, трябва изначално да свързвам със замисъла?

Отговор: Разбира се. Трябва задължително всичко да свързваме с Твореца. Само от него произхождат всички действия и само с Него трябва да ги съгласувам, чрез групата.

От урока на руски език, 19.11.2017

 [223677]

Каква е разликата между трепет и страх?

Въпрос: Каква е разликата между страх и трепет?

Отговор: Страхът е животинско (егоистично) чувство. Терминът „страх“ е много рядко използван в кабала. Тук използваме думата „трепет“, чувство което може би не изпитваме достатъчно често.

Въпрос: Изпитват ли кабалистите животински страх?

Отговор: Кабалистът е човешко същество като всяко друго. По тази причина, всичко зависи от състоянието му. Ако тръгне надолу, той може да пропадне повече от всеки друг, но ако тръгне нагоре, той се възвисява до нивото на Твореца.

Въпрос: Все пак има ли нещо, което прави кабалистът по-различен от обикновения човек?

Отговор: Разликата е единствено във връзката му с Твореца, която той поддържа през повечето време: „Няма никой освен Него“.

Връзката с Твореца обезсилва всеки вид страх и остава само трепета, защото кабалистът разбира,че Творецът е източник на всичко около нас.

Въпрос: Възможно ли е кабалистът изкуствено да пробуди страх в себе си, за да стигне до чувство на трепет?

Отговор: Няма нужда да пробуждате каквито и да е негативни чувства и емоции у вас, нужни са единствено взаимовръзка и любов. Няма нужда от самобичуване; това само по себе си е анти-духовно.

От урок по кабала на руски език 13.08.2018

[217845]

За какво са ни дадени талантите?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв е духовният корен на талантите?

Отговор: Зависи от това, какъв е талантът. По принцип, талантът е особено използване на личните  склонности.

Хората не могат да бъдат равни. Всички ние сме различни, бих казал, че всеки  има свой талант. Просто човек не го разкрива, може би дори забравя за него.

А по принцип всеки има талант. Ако правилно възпитаваме хората, то във всеки ще се разкрие нещо особено, каквото няма в никого другиго. И в тази своя особена точка човек ще бъде подобен на Твореца.

Затова талантите са ни дадени именно за да стигнем до подобие с Твореца.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216225]

Семейството и разкриването на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-естествената клетка на природата – семейството, по Ваше мнение, е най-oтдалечeна от това, да бъде място за разкриване на Твореца?

Отговор: Защото хората нямат методика за правилно развиване на съпружеските отношения. Ние не ги възпитаваме да бъдат хора, а на такива отношения трябва да се обучава предварително.

Тогава хората ще се омъжват, ще се женят, ще създават семейство, за да изграждат  правилни духовни отношения помежду си, за да се разкрие  в действителност между мъжа и жената сам Творецът. Тоест, създало се е свойството на взаимно отдаване и любов, а не на животинско привличане, и там би могъл  да се разкрие  Творецът. Както е казано: „Мъжът и жената и Шхина между тях“.

В такъв съюз всеки е отдаващ и всеки е получаващ, и помежду им се разкрива висшата сила, свойството отдаване и любов. Това ни очаква в бъдеще.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214606]

Най-древният принцип

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От кой момент възниква принципа „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“? Съществувал ли е по времето на Храмовете?

Отговор: Този принцип е най-древния. Първите общества в света са били практически комунистически – всичко било общо.

Затова принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“ е характерен или за примитивното общество или за обществото на последното поколение. А по средата – хиляди годни осъзнаване на злото.

Въпрос: Получава се, че последното поколение е висше ниво на примитивно поколение?

Отговор: Да, но осъзнато! В първобитното общество не е имало голям егоизъм – всички са живеели като в семейство.

Принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“ лежи в основата на нашата природа, но към него трябва да стигнем съзнателно.

Също както от Твореца е създадено състоянието на света на Безкрайността, съвършенството, пълното свойство на отдаване, но там ние съществуваме във вид на точка.

А след това, тази точка се разгръща в своя страшен егоистчен обем, запълвайки целия свят на Безкрайността с безграничен, черен егоизъм. Но след това постепенно става осъзнаване на злото, тъй като вътре в него съществува светлина, покрита с този егоизъм.

Такова преобразуване става дотогава, докато егоизма, покриваш висшата светлна в света на Безкрайността, не започне да свети 620 пъти повече, отколкото самата светлина. Осъзнавайки величието на висшата светлина, той увеличава светенето вътре в себе си.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 31.07.2017

[214597]

От Дървото на Познанието до нашите дни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват връзките между нас, в които се разкрива Творецът?

Отговор: Ние обновяваме връзката, съществуваща между нас до разбиването, стараем се да я усилим. Работата, макар и да изглежда сложна, всъщност е доста проста.

Имало е четири-буквена структура АВАЯ с всевъзможни видове вторични частни АВАЯ. Тя е била построена от първите 9 сфирот. В тях е имало светлина, екран, 288 части, светлините /РАПАХ/. Към тези 9 първи сфирот се е присъединила Малхут, за да извърши Пълното поправяне /Гмар Тикун/.

Тоест, към РАПАХ се добавили още 32 части, за да се получат 620 – съвършената структура. Но това не е успяло, защото се е разкрило допълнително желание за наслаждение, за което не е било известно по-рано, както при разбиването на съсъдите в света Никудим.

Така се е извършило разбиването – прегрешението с Дървото на Знанието. Тези 32 части, Малхут, която е невъзможно да ги поправи с намерение заради отдаване, се е смесила с всичките 9 сфирот, включвайки всичките техни частни подсфирот, и цялата структура се е разбила заради нея. Разбила се, означава че е придобила желание за получаване заради получаване.

Тоест, разбило се е намерението, а не връзката. Мрежата от връзки е останала. Но видът на връзките на тази мрежа е станал заради получаване, и затова се нарича разбиване. Разбил се е добрият устрем един към друг, и вместо него се е разкрило злото.

Сега ние трябва да го поправим. Но ние не трябва да търсим между кой и кого се установява връзката. Творецът е довел човека в група, до Учител, до добра съдба и казал: „Избери си това!” Ние сме длъжни само да променим намерението: за какво се свързвам с другите, какво искам от тази връзка. Тоест, ние поправяме не връзката между нас, а само типа на тези връзки. И в това е цялото поправяне.

Връзки между всички хора има. Трябва само да се поправи качеството на връзките – от намерение заради „себе си” на „заради отдаване”. Според това ще открием все по-големи възможности и повече връзки, но те вече се разкриват по пътя на поправянето.

Затова всичко, което трябва да направим, е само да придобием алтруистично намерение вместо егоистичното, което ще се разкрива. Ние трябва само да полагаме усилия, за да приведем същите връзки в отдаващи. Затова изучаваме Книгата Зоар и цялата останала наука кабала.

От урока по Книгата Зоар, 20.12.2017

[218529]

Как да нахраним гладуващите деца?

Въпрос: Какво могат да направят кабалистите, за да нахранят деца, които на всяка пета секунда умират на нашата планета?

Отговор: Нищо не могат да направят, както и всички останали. Творецът дава на всички ни тези ситуации, за да можем въз основа на тях, да достигнем до правилното взаимоотношение помежду си –“възлюби ближния като себе си“, в противен случай няма да можем да преобразим нашия свят. Това означава, че  трябва постепенно да вървим към това.

Кабала обяснява как да го направим. Ако разкажем за това на останалите хора, ако покажем методиката, която развиваме в кабалистичните десетки, тогава ще имаме шанс, светът да достигне до разкриване на правилното си състояние по добрия път.

От урока на руски език, 22.01.2017

[207851]

Жива инструкция

Въпрос: Да речем, искам да разкрия висшата сила на природата, на Твореца, но нямам никакво желание да бъда с никого в никакви отношения и комуникации. Това желание може ли някъде да се придобие и изкуствено да се развие?

Отговор: Разбирам ви. И аз не исках да бъда свързан с никой, исках да работя само с Твореца, да Го разкрия и да имам работа само с Него. А всички останали — нека дори изобщо не съществуват за мен. Аз съм много голям индивидуалист, егоист.

Дойдох в кабала без нито една мисъл за това, че ще бъда длъжен да се обединявам с някого и не можех дори да седя близо с другите! Не можех да чувствам никого.

Но постепенно, под въздействието на обучението, статиите, под влияние на висшата светлина, която ти свети в мярката на занятията и усилията, ти започваш да разбираш, че това трябва да работи именно по този начин и няма друг начин. При което, това идва, може би след десет, а може и след двадесет години.

Изведнъж тези статии, които си чел хиляда пъти, започваш да ги виждаш по съвсем различен начин. Сега ти ги възприемаш не само схоластически, защото „писано е красиво“, а защото всъщност така трябва да бъде, ти трябва да го реализираш.

Това не е просто красиви думи, не са нравоучения, а наистина ръководство за действие. Това е жива инструкция, която трябва да се реализира в момента, в групата, помежду ни. По абсолютно практически начин.

Когато започнах да осъзнавам това, то, разбира се, отношението ми към всичко се промени. На мен не ми остана никакъв избор. Добре, че Творецът ме държеше толкова много години, докато не започнах да усещам, че наистина така е необходимо.

Това го виждам по своите ученици. Затова не ги карам да бързат. Има такива, които десет, петнадесет години и повече са в състояние, в което още не са готови за сериозна колективна работа.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214666]

Победа в Макавейската война

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

Пустинята, част 1

Въпрос: Земята е единствената планета във Вселената, на която е възможен живот. И въпреки това, на Земното кълбо има области, които са непригодни за живот, както например пустинята. Защо на Земята съществуват такива места, в които почти няма вода и е много трудно да се оцелее?

Отговор: На Земното кълбо има места, които не са предназначени за съществуването на човека: Северния и Южния полюси, както и зоната около Екватора, където основно са разположени пустините. Очевидно за хомеостазата, равновесието в природата, е необходимо да съществуват такива екстремни условия: с екстремен студ и екстремна топлина.

Точно по същия начин може да ме попитате защо има четири сезона, не е ли по-добре да има постоянна температура от 25 градуса? Но ние разбираме, че външните условия са отражение на нашето вътрешно състояние. Отвън се случват същите процеси, които са и вътре. Вътре в мен се сменят зима, лято, пролет, есен: студени и горещи състояния, състояния на сухота на душата и живителен дъжд.

Затова всички условия трябва да приемем като необходими за особения кръговрат на климата, промяната в настроението, в неживото, растителното и  животинското в света и в човека. Цялото мироздание е изградено от четири стадия. Понеже в света има само две сили: силата на отдаване (свойството на Твореца) и силата на получаване (свойството на творението), а също и прехода от едното към другото и обратно.

Не сме способни да бъдем само в едната сила за получаване – в нея е невъзможно да се живее. Сега най-после се убеждаваме, че не можем да продължим да съществуваме в такъв егоизъм. Но и само в силата на отдаване също не може да се живее, необходимо е комбинирането на двете сили.

Дори и в духовния свят, който е съвършен, не можем да оцелеем без нашия егоизъм: той ни е необходим за лявата линия, в противовес на светостта. Без него е невъзможно да се изучи, представи, измери духовното – то винаги се измерва относно другото. Затова са необходими и плюс, и минус, правилната комбинация на които трябва да се постигне.

Въпрос: Какво е вътрешната пустиня?

Отговор: Вътрешната пустиня е гореща и суха. Това са много тежки условия, когато я няма втората сила –влагата и прохладата. Няма равновесие в двете сили и затова е толкова трудно.

В противоположните условия, когато е много студено, също е невъзможно да се оцелее. В пустинята може да бъде 70 градуса жега, а на полюса – 70 градуса студ. И едното, и другото е проблем.

За нас е необходимо да стигнем до равновесие на двете противоположни сили, както ни учи науката кабала. И тогава постигаме средната линия, тоест равновесието между силата на отдаване и силата на получаване, и можем да живеем добре: в мир между нас, и всеки със себе си.

Ако някога успеем да постигнем такова вътрешно поправяне, за което говори науката кабала, то с това ще повлияем и на външния климат, и на природата, на животните, какво е казано, че вълкът мирно ще живее с агнето.

Следва продължение

Пустинята, част 2

Пустинята, част 3

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217359]

Как да разбудим човечеството?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казват, че кабала пробужда хората. Може би не трябва да безпокоим съня им?

Отговор: Именно това е казал Фараонът на Моисей и Аарон в Египет: «Защо безпокоите народа? Нека хората спокойно да си работят. Какво искате от тях от тях? Вижте как добре и благополучно живеят. Аз създадох на земята рай за тях».

Египет действително е бил егоистичен рай за тях. И изведнъж идва Моисей и започва да ги безпокои: «Трябва да излезем в пустинята!»

Реплика: Тоест, не трябва да безпокоим хората преждевременно, трябва да оставим всичко за сметка на Твореца. Творецът е природен закон. Той всички ще разбуди. Ще дойде време и хората ще се пробудят.

Отговор: Ние никого не безпокоим. Само разпространяваме кабала на тези, на които това е нужно.

Свободата на човека се изразява в подем над нашия свят. Там съществуват естествени основи. Като променим системата за измерване, по друг начин започваме да гледаме на живота, изменяме ценностната си система.

Затова понятието свобода се намира именно в подема над нашия егоистичен свят в обем, в който съществува само свойството отдаване и любов – свойството на Твореца. Това трябва да постигнем. Тогава ще разсъждаваме правилно.

А всички материални философии нищо не дават. Те са ограничени в рамките на човешката природа. Затова философията отдавна е изчерпала себе си. Нещо повече, всички науки постепенно се закръглят, защото човек достига до крайното състояние на своето развитие, а по-нататък го чака постигане на свободата.

От урока на руски език, 02.07.2017

[216248]

Как да усетим вечната любов?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Кой е написал сценария на съдбата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако цялата съдба на човек е предопределена, то по какъв начин се реализира този сценарий? Кой е режисьорът, който го превъплъщава?

Отговор: Тази програма се въплащава за сметка на една сила, която се нарича „Природа“ или „Творец“, висша сила.

Това е позитивна, добра сила, вътре в която, като в силово поле съществува желание. Желанието се нарича творение, защото то първоначално не е съществувало и е било създадено от тази позитивна сила, от Твореца.

Творецът като добра сила, развива желанието, помествайки го под «валяка на развитието», задължавайки го да се развива.

Силата на еволюцията ни тласка чрез страдания или ни дърпа отпред чрез наслаждения. Тъй като материал на творението е желанието за наслаждение, за напълване.

За сметка на това желанието се развива към все по-високоорганизирани форми. Тоест, вътре в това желание, чувстващо дотогава само наслаждение или страдание, вследствие на перипетиите на живота през които преминава, се добавя още един компонент – мозък, памет.

Целият изминат път формира в творението вътрешна програма: памет за изминалите състояния и условия, довели до добри или лоши усещания в желанието за наслаждение. Всички преминати ситуации се записват в желанието, като памет за наслаждение или страдание, а също така се натрупват в мозъка, като жизнен опит.

В крайна сметка, желанието вече може да прогнозира, да строи неголеми планове, да планира предварително какво да предпочете и какво да избегне. Всичко това е основано на миналия опит.

Човек може също да се учи въз основа на опита на обкръжението: неживата природа, растенията, животните и другите хора. Така той напредва. Но независимо от цялата сложност на програмата в нея няма каквито и да е случайни елементи, които да не могат да бъдат предсказани. Ако знаехме цялата природа, всички действащи в нея сили, то бихме могли предварително точно да измерим, да изучим и да видим, че ще се случи така, а не иначе.

Както, ако сме построили машина или електронен блок и точно знаем как той би трябвало да действа в поправено състояние. Точно така е и човекът, група хора или цялото човечество, в него няма нищо неочаквано. Проблемът е само в нашата неосведоменост, но това не означава, че в системата има някакви неизвестни величини. Ако те не са известни, то те са неизвестни само по отношение на нас.

От 887 беседа за новия живот, 25.07.2017

[211903]

Субективността на координатите в нашия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабалистът изобщо ли не мисли за бъдещето? Само за настоящето?

Отговор: Всичко зависи от степента на неговото съответствие с Твореца. Ако аз напълно се сливам с Него, то за мен изчезва понятието време като някакъв фактор, и въобще всичко съществуващо. Аз не се променям, а през цялото време се намирам в сливане с Твореца.

Въпрос: Обикновеният човек постоянно мисли, какво ще се случи след минути, след ден, година и т.н., строи някакви планове. Кабалистът изобщо ли не мисли за това?

Отговор: Нормалният човек трябва да се „лекува“, и тогава ще разбере, че координатите на времето, пространството и движението са изключително субективни и се нуждаят от осъзнаване на тяхната субективност, а след това и от поправяне.

Въпрос: Наблюдаваме, че някои процеси в нашия живот все пак са свързани с времето: например, детето е на една година, и докато не изтекат четири години, то няма да навърши пет години.

Отговор: Естествено, съществува време, което протича през нашите координати независимо от нас. Но това е дотолкова, доколкото ти съществуваш в своето животинско тяло и в тези координати, в които има порядък на промяна: вчера, днес, утре и т.н.

Затова не можем да се връщаме в миналото, бъдещето може да се приближи и т.н., но само защото още съществуваме в рамките на този свят. Щом се издигнем над него, ще започнем да се отнасяме към времето, движението и пространството по съвършено друг начин.

От урока на руски език, 19.03. 2017

[211092]

Какво е страхът и как е свързан с душата?

Въпрос: Какво е страхът и как е свързан с душата?

Отговор: Страхът е единственото състояние на желанието за наслаждение, в което то може не само да не получи наслаждение, но дори и да работи в минус, в болка.

Затова животинското желание за наслаждение постоянно е съпроводено със страх. Но, ако то е на нивото на усещане на страх не за себе си, а за това, че не може да даде достатъчно на другите, тогава този страх се нарича трепет.

Въпрос: Кабалистът няма ли страх за себе си?

Отговор: При кабалиста не може да има страх, тъй като той усеща, че всичко произлиза от Твореца. Той изпитва само трепет пред това как да отдава на Твореца, за да не се окаже изведнъж, че се е оказал в получаване.

Въпрос: Той не се ли страхува, че може да се разболее или, че с него може да се случи нещо?

Отговор: Всичко идва от Твореца, а не от някой друг. Кабалистът се безпокои за своето дело. Баал а-Сулам също е страдал: затворили са печатницата му, забранили са му да издава книги. Творецът е затворил пътя му и той е казал: „Значи това поколение още не е достойно“.

Творецът непрекъснато слага спънки пред човека.

Въпрос: Не разбирам как го прави? В света има милиарди хора, и на всеки трябва нещо да настрои… Още

Сърце и „точка в сърцето”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]

Мисъл и чувства

Въпрос: Къде се усеща Твореца: в разума, в мислите, в чувствата, в желанията?

Отговор: В чувствата.

Въпрос: А къде се намира точката, в която усещам себе си съществуващ? Тази точка мисълта ли е?

Отговор: Не. Мисълта е много по-ниска от усещането. Усещането е най-вътрешната точка, която характеризира определено желание.

Желанието да се издига над своето „аз” и да се свържа с Твореца, довежда човека до това, че той започва да усеща замисъла на Твореца относно себе си и се съединява с Него!

От урока на руски език, 15.01.2017

[205867]

Завиждайте повече, завиждайте по-добре

Въпрос: Може ли да кажем, че количеството и качеството на нашите усилия е резултат на завистта към приятелите?

Отговор: В това число и на завистта. Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ? Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Въпрос: Как да съчетая завистта към приятелите и молитвата за тях, а не за себе си?

Отговор: Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въпрос: Как да насочвам завистта, страстта и амбициите в правилната посока? Защото е много лесно да се оправдаваш с благородна цел, и в крайна сметка да изпаднеш в пълно отричане или в изкривяване на пътя. Как да си изградя насочващи вътрешни рамки, в допълнение към учителя, групата, и книгите.

Отговор: Трябва ти самоотмяна пред тях. Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само. (още…)

Без светлината нищо не би съществувало

Реплика: Според законите на физиката има активни частици светлина, фотони, които са носители на електромагнитното взаимодействие, както и свързват атомите и молекулите, от които е съставен човека. Всъщност, светлината (фотоните) ни прави цели. Ако нямаше светлина, нашите тела биха се разделили на атомни.

Според кабала светлината също ли държи цялата система.

Отговор: Без светлината, нищо не би съществувало. Общата светлина това е и Твореца.

Същото важи и за физиката. Ако не се бе проявила първичната светлина, то нямаше от какво да се развива и всичко останало: вълните, материите и така нататък.

От гледна точка на науката кабала светлината свързва нашите желания. В същата степен, в която те започват да деградират, светлината постепенно изчезва, сякаш се разтваря и така, всичко започва да се разпада.

Затова в нашия свят виждаме всичко разделено на различни части, въпреки че всичко е едно общо цяло.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205366]