Entries in the 'Творец' Category

Последният човек „Адам Ахарон”

каббалист Михаэль ЛайтманРазкриването и възприемането на висшата реалност става чрез молба (молитва) и благодарност. Тези два вида обръщения изграждат връзката ни с Твореца. Защото молбата говори за желанието ни да се сближим с Него в подобието по свойства, за нашето разбиране какво означава уподобяване на висшата сила, за готовността ни към него.

Да станем подобни на Твореца, означава да станем човек, Адам, от думата „едоме” (подобен). А благодарността е необходимото условие за получаване на поправяне на нашите свойства.

За разкриването на висшата сила е нужно да се уподобим на нейното свойство отдаване, иначе не сме способни да я възприемем. И за да направим това е необходимо обратното свойство на творението – егоистичното желание за наслаждение. При което, колкото по-далеч и по-високо се придвижваме към подобието с Твореца, толкова по-голям егоизъм се разкрива в нас, толкова повече препятствия усещаме на пътя си, както човек, който се изкачва в планината.

И това е естествено, защото всеки път, когато достигаме все по-голямо подобие на Твореца, то е основано на все по-голямото различие от Него. Ние разкриваме все по-дълбоки свойства на цялото мироздание, на цялата система на света, която се постига от противоположните свойства. Затова възприемането на висшата реалност преминава през обратните ѝ свойства и състояния.

Не трябва да се плашим от това, а да бъдем готови за такива състояния, помнейки, че всичко разкриващо се в нас са необходими усещания, противоположни на усещането на Твореца. Цялата реалност е само Твореца, както е казано „Няма никой, освен Него”. И затова всичко, което се случва с нас се разкрива само в степента, която е необходима за Неговото разкриване от противоположното свойство.

А възприемането на Твореца се осъществява чрез молба и благодарност – чрез две противоположни обръщения към Него. От една страна, аз моля, желая, а от друга страна, благодаря: като лява и дясна линия. Лявата линия е недостатък, а дясната линия е благодарност, благословение, признателност.

В книгата на Баал а-Сулам „Учение за Десетте Сфирот“, част 4 е казано, че „Всички наши практически действия с молба към Твореца са призвани да издигнат душите, изпаднали от общата душа на Адам“, които са се разпаднали, отдалечили поради проявилия се в тях егоизъм и паднали в егоистичните свойства.

И цялото наше съществуване в този свят е предназначено само, за да ни приведе към първоначалното състояние, за да можем отново да усетим себе си като една обща душа, наречена „Адам“.

Но това няма да бъде вече Адам Ришон, не първият човек, разбилата се система, едно общо желание, което се разбило на практически безкраен брой частни желания.

Нашата работа е да съберем всички тези частни, разбити желания, изпуснати в егоизма и пропити от него, усещащи общото и частно отдалечаване и отблъскване едно от друго, и да ги приведем в първоначалното състояние на единството.

Затова е желателно всяко наше състояние, всяко действие и мисъл да бъде предшествано от „намерение“. То е най-важното: „За какво го правя?” Правилното намерение „ще ни съедини в една единна система”. Действието, което следва от такова намерение, се счита за поправено.

Възможно е дори да не се изисква действие и да е достатъчно едно намерение. Но сега в нашия свят е много важно от намерението да се премине към действие, защото действието, което следва след намерението, е потвърдило това намерение на събиране във взаимен контакт на всички нас до първоначалното състояние.

Когато въпреки егоистичното отдалечаване един от друг, взаимната ненавист, недоверието, отблъскването, ние все пак се опитваме да се сближим, то всеки такъв опит се отчита, вътрешното движение от сърцето въпреки своето сърце. Аз усещам как работя в двете линии.

От една страна моето сърце отблъсква другите и иска да бъде изолирано, като поддържа дистанция между мен и другите. А от друга страна, аз искам да преодолея това разстояние, да се издигна над него, „покривайки всички прегрешения с любов“.

Тоест, аз не се опитвам да унищожа, да изтрия нашите минали отхвърляния и разстоянието между нас, а над тях се стремя да изградя свързващи мостове. Егоистичното съпротивление трябва да остане, а ние да се съединяваме в алтруистични връзки, и тогава те се умножават от егоистичното съпротивление на връзките

Оказва се, че възстановената връзка е в „620“ пъти по-силна от първоначалната връзка в системата на Адам, която е разбита специално, за да възстановим над нея нашата нова връзка. Вместо „първия човек“, Адам Ришон, първоначалната система, ние ще изградим „последния човек“, Адам Ахарон, тоест поправен.

Из сутрешния урок 07.10.2018

[234425]

Подари си другар

Създаването на духовно кли е за сметка на приближаването към другарите. А такова сближаване е възможно само по пътя на самоотмяната, да приема от тях това, с което не съм съгласен. Аз се включвам в групата, прекланям се пред нея, вместо да привличам групата към своята гледна точка. В това е цялата работа.

Ако действително искам да се приближа към центъра на групата, в който се крие Твореца от мен, то трябва да търся проблеми и трудности, които да мога да преодолея, за да се съединя с другарите. Подаръкът ми за групата е моето сърдечно и душевно участие с вяра над знанието.

Присъединявам се към другарите си независимо от моето несъгласие. И тогава виждам, че всичко е предварително подготвоено и няма кого, освен себе си, да поправям. Всички вече са включени в общата душа и само аз, Малхут, трябва да поправя отношението си към тях. Тогава ще разкрия строежа на общата душа с нейното напълване, с Творецът, който се намира в нея.

Всичко е благодарение на това, че поправям себе си против моето желание, като правя подаръци на другарите си или групата с това, че отменяйки себе си, се присъединявам към тях. Аз не искам и това нежелание остава в мен като дълбочина на егоизма (авиют), но го правя независимо от нежеланието си, против егоизма и така правя съкращение, екран и включвам моята Малхут в деветте първи сфирот.

Деветте първи сфирот са свойствата на другарите, които са ми дадени за работа и самоотмяна, за да съкратя егоизма си и да съм готов да отдавам, да помагам, поддържайки ги във всичко. В крайна сметка откривам, че всички вече са поправени и са обвивки на Твореца, който ми е устроил всичко това, за да ми помогне да развия в себе си любов и да Го разкрия.

От сутрешния урок 15.10.2018

[234925]

Крачка вляво, крачка вдясно = крачка напред

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

 

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Игрите на бога – побеждаваш ти!

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Неприкритата любов на обществени места

 Въпрос: Местните власти в Гуадалахара са приели закон, който разрешава сексуалните контакти на обществени места. Какъв е този етап  в развитието на обществото, когато се иска всичко да бъде на показ?

Отговор: Мисля, че това е само стъпка, за да се успокои напрегнатата обстановка.

Въпрос: Какво е сексът от гледна точка на кабала? Защо хората са толкова привлечени от него?

Отговор: Сексуалната потребност е най-високата в човека. “От наслажденията в живота, на любовта и музиката отстъпва.” Тя идва от нашата духовна потребност да бъдем свързани с висшата сила, т.е. има много дълбок корен.

Ние все още не разбираме целия проблем, не сме осъзнали необходимостта от развитие на сексуалната култура, за да направим в обществото такива правилни рамки,  в които човечеството  да не се чувства в нещо като капан, пренебрегнато. В края на краищата, ако сексуалната енергия не се изразходва, възникват огромно количество проблеми – чисто физиологични, обществени и т.н.

Всичко това се нуждае от много точни изследвания.

Въпрос: Може ли да се каже, че решението на този проблем може да обърне движението на цялото човечество по хармоничния път на развитие?

Отговор: Безспорно! Във всеки случай, ще можем правилно да организираме цялото човешко общество по коренно различен, нов начин.

Реплика: Вие често казвате, че реализацията на многото желания, които се проявяват в човека: стремежът към изкуство, към музика, а в този случай към сексуално удовлетворение, – всичко това е стремежът на човека към връзка.

Отговор: Към връзка със себе си, с другите и с Твореца.

Въпрос: Как да разкрием и съкратим тази дистанция?

Отговор: Затова е необходимо възпитание. Трябва наистина да разберем, че сексът  не е само секс. Той е съвпадане, сливане, съединение, единение, предаване един на друг на определени чувства, енергия, вяра в другия човек, усещане на другия като своя част, като партньор.

Но това изисква възпитание, правилно осъзнаване какво е сексът. Той не е само удовлетворяване на сексуалното желание независимо с кой, къде или как. За човекът няма да е достатъчно просто да задоволи себе си.

За него ще бъде важно да знае с кого може да го направи, за да остане в него правилното впечатление, вътрешно напълване, за да усеща, че се намира в специален вътрешен висококачествен контакт с другия човек.

Защото според кабала телесният коитус е следствие от духовния коитус между хората, когато  има обединение и се създава основа, място за разкриване на Твореца. Както е казано: “Мъжът, жената – и разкриване на Твореца между тях.” Ето това се нарича правилен контакт.

Това вече е контакт на духовно ниво, но той произлиза от животинското, което трябва да издигнем на тази степен. Това е възможно. Трябва да се учите и да бъдете наистина духовни партньори.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.08.2018

[234567]

Ние сме вечни същества

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Да опознаеш себе си означава да усетиш и разбереш, че неживата, растителната, животинската природа и осемте милиарда души, това съм аз. Творецът така рисува моята субективна картина на света. Всъщност, нищо от това го няма, в това число и мен. Има само висша светлина. Страшничко е някак.

Отговор: В никакъв случай! Аз съществувам във вечността, в съвършенство, в Твореца, заедно с Него, подобно на Него. Само трябва да се определя, да намеря себе си. И аз, и ти, всички ние сме включени в тази система.

Да се говори, че нищо от това го няма и че мен ме няма, е неправилно. Ние сме вечни същества, само е нужно да намерим това състояние. Заради това и живеем в най-нисшия от световете.

От урока на руски език, 11.02.2018

[229337]

Всичко се случва в нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не можем да постинем по какъв начин  Творецът извършва своите действия, а постигаме само как тези действия се възприемат от нас?

Отговор: Защото тези действия се случват в нас. Отгоре не съществуват никакви замисли или планове, които след това да се спуснат и да слязат към нас.

Можем да говорим за такова развитие на събитията, защото е по-близо до нас, по–разбираемо е, но всъщност  всичко е в нас.

Всичко идва само от нашите вътрешни, неусещани от нас състояния и се приближава към по-външните.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229213]

Да се стремиш към истината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Познавам хора, които с  помощта на духовни практики и отказ от желанията си живеят заради божественото и прекрасно преминават в духовния свят. Но никой от тях не се занимава с кабала. Защо  вие твърдите, че само с помощта на кабала може да се постигне Твореца?

Отговор: Аз нищо не твърдя и с никого не споря. Имам  своите знания. Ако някой иска да ги усвои, може да се  учи от материала, който сме поместили в интернет. А да споря с коя методика  е по-добре да се занимава и как да я  усвоява,  не искам.

Защо да разубеждавам някого дали е  прав или не? В степента, в която човек се стреми към истината, той намира своя методика, устремява се по-нататък и върви напред. Главното е да не  спира. Затова, с каквото и да се занимавате, ви съветвам само едно: продължавайте да се задълбочавате, да се разширявате и от нищо да не се страхувайте.

Тора/кабала не приветства отказ от егоизма, защото той е нашата материя. Колкото повече го използваме, толкова по–голяма възможност имаме  да се издигнем.

За разлика от религиите и от повечето духовни практики, кабала използва егоизма, при това с радост, като подарък  от Твореца. Защото именно  с егоизма  човекът и цялото творение се отличават от Твореца. А ако поискаме да го унищожим  или анулираме желанието само по себе, тогава какво ще остане от нас?

От урока на руски език, 18.03.2018

[230801]

Неудобният човек

Въпрос: Преди да започна да изучавам кабала бях лек, радостен човек, а сега изчезнаха възторжеността, лекотата  и веселбата. Аз станах наблюдателен и тежък. Защо?

Отговор: Казано е: ”Който увеличава знанията, увеличава скръбта”. Човек, който се занимава с кабала, не може да бъде лек, лекомислен, просто приятен, защото включва в себе си много различни  противоположни свойства, мнения.

Така че, кабалистът е труден  човек: не е за флиртове, а за сериозен живот, за работа над себе си, за постижение на Твореца.

Но в самата духовна работа има много радост, много наслаждения  от постигането на  Висшите светове, висшите свойства, висшите причини и следствия. А лекомислието оставя след себе си горчива празнота.

От урока на  25.02.2018

 

[229757]

Покой не е нужен

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

 

[226312]

Три постулата в кабала

Въпрос: Кои са трите основни закона в методиката на кабала?

Отговор: Първи постулат: съществува единна, висша сила в природата, която се нарича «Творец / Природа». Ние не ѝ преписваме никакви особени свойства, освен че е една обща сила, която включва в себе си абсолютно всичко, което съществува в творението.

Втори постулат: висшата сила е създала неживо, растително, животинско и човешко ниво в природата, които се управляват автоматично от нея, без каквато и да е възможност за свободна воля.

При това човек се нарича тази част от природата, която може осъзнато, самостоятелно да реагира на нейните сигнали. Човек на иврит е Адам (от думата «подобен»), т.е. подобен на Твореца.

Както в Твореца/във висшата сила съществува свобода на действие, така и в човека, който се е издигнал над своята природа, съществува възможност да постъпва самостоятелно, да действа над своята природа.

Трети постулат: в резултат на особени действия и упражнения всеки може да достигне до подобие с Твореца в това, че в него се появява свобода да действа така, както и Той.

От урока на руски език, 04.02.2018

[226802]

Познаването на природата води до познаване на нейния Създател

Природата ни е дадена от Твореца, заради това не е възможно да се прeправи, може само да  се изучи.Като се опитваме да изменим съществуващите в нея закони, ние само нанасяме вреда на себе си. Напротив, трябва щателно да спазваме законите на природата и да се отнасяме към тях като към даденост.

Невъзможно е да подчиним на себе си  Природата, с това само ще се разрушим, затова не си струва дори да опитваме. Човекът трябва да разбира, че живее в система от природни сили и да ги възприема като ангели – вечни, съвършени и с постоянни параметри, зададени свише.

Единствено на човека е дадена свобода на действие, но само с цел опознаване на цялата природа. Свободата на избора трябва да се използва, за да се присъединяваме към всяко действие и закон, към всеки елемент и правило,  което съществува в природата.

Само в това  на човека е предоставена свобода. В такава форма ние изучаваме цялата природа, всички нейни закони и взаимовръзки, цялата висша система. И когато  започнем да разбираме и да чувстваме природата, то според това можем да разберем и почувстваме нейния създател – Твореца, който се намира  вътре в системата на природата  и я напълва. Чрез постигане  системите на природата  ние ще стигнем до сливане с този, Който я е създал.

От урока по статията на Баал а Сулам „Мир“, 24.07.2018

 

[230575]

Единственият път за духовно постижение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Баал а Сулам говори за необходимостта от разкриване на Твореца по всякакви начини. Става въпрос за много пътища, или за много начини по единствения път за уподобяване по свойства с Твореца?

Отовор: Има принципи, които са неизменни на всички етапи на постигане и има такива, които могат да се променят.

Във физиката, например, всяко уравнение, което се учи в училище, в университета придобива съвсем различна форма: добавят се интеграли, диференциали и т.н. Защо не можем да се ограничим до това, което сме изучавали в училище? Защото в университета има по-универсално разбиране на същите тези закони. Така е и в кабала.

Въпрос: По духовния път има ли много видове постижения?

Отговор: Не. Духовният път се характеризира с абсолютно ясен начин на постигане – чрез увеличаване на собствената чувствителност към всички видове духовни свойства.

От урока на руски език, 11.03.2018

[228688]

Какво обединение се нарича „клипа“?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Какво отношение между другарите в групата  се нарича“клипа“? Може ли  да дадете пример?

Отговор: Клипа е първичната, базисна, егоистична сила, която действа  само  срещу разкриване на единството, в което трябва да се прояви Творецът.

Има разнообразни форми на обединение, които не изискват преодоляване на  своето зло начало, на егоизма, които не предизвикват неговата съпротива, там егото не пречи. И има такива видове обединения, които го поддържат,  например  национализма, фашизма.

Затова проверката на  земно ниво е дали в действителност действаме за обединяване и любов без граници. В това е разликата.

Ако  искаш да донесеш благо на своя народ, на своята страна, а целия свят не те вълнува и дори напротив, ти му желаеш зло, то цялото  ти обединение е против духовното и  заради това ще се разпадне и няма да може да просъществува. Затова Баал а Сулам казва, че това е проклятието на поколението.

От беседата в Исландия, 23.05.2018

[228969]

Оплачете се на този, който ни е създал

Светът започва да чувства, че е стигнал да задънена улица. Изяснява се, че  няма никаква демокрация, либерализъм. До къде стигнахме заради това, че позволихме на средствата за масова инормация и олигархията свободно да безчинстват?

След десетки години те отново ще се съберат в Давос и ще провъзгласят:”Сега 99% от целия капитал се намира в 1% от населението и скоро  всичките 100% ще преминат в наши ръце. Всички останали могат да умрат от глад. Нас, разбира се ни е жал за тях, но какво да се прави, това е егоистичният път на развитие, – ако не ви харесва, оплачете се на Твореца.”

Богатите сами ще кажат: ”Вие искате промени, но това не е в нашите ръце. Ние не сме виновни, и ние сме такива егоисти, както всички. Вие на наше място бихте направили същото Всички пари са се натрупали при нас, защото желанието    за наслаждение така ни е задължило да действаме. Оплачете се на този, който ни е създал”. И тогава тези нещастници, у които не е останала нито трошичка, може да разберат, че трябва да се обърнат към Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 25.01.2018

 

[221013]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Събрание на приятелите

Въпрос: Спортната тренировка преминава под ръководството на треньор на футболното игрище или в спортната зала, учението се заключава в четене на учебници, слушане на лекции, записки. На какво се основава „семинарът“ в кабала – върху беседа на хората един с друг?

Отговор: Семинарът е построен върху беседа между хората, но тя се води на основата на особени текстове, написани от кабалисти. Всеки път се подбират откъси по определена тема, на основата на която се строи семинар.

Семинарът не е просто обсъждане, тъй като не е толкова важно, какво говорят хората. Ръководителят може дори да помоли всички да говорят едновременно, заедно. Има значение не това, какво ще кажат, а какво се случва в техните сърца: доколко искат да се включат в групата, за да ѝ отдават, да се съединят с другите и да разкрият Твореца. Тоест важни са не думите, а вътрешният стремеж на човека по отношение на десетката.

Има особен вид семинари, които се наричат „събрание на приятелите“. В него участват вече не десет, а голямо количество хора, сякаш много десетки се съединяват заедно. Да допуснем, в света има осем милиарда човека, тоест осем милиона десетки. Това също е един вид „семинар“, което повече прилича на събрание.

„Събранието на приятелите“ е по-общо действие, което се подчинява на същите закони, както и семинарът. На събранието на приятелите ние не влизаме в изяснения, а говорим за положителни неща: за нашите успехи в придвижването, за величието на приятелите, учителя, Твореца, величието на нашата цел, за нашия подем. Събранието на приятелите винаги се провежда в „дясната линия“, тоест без всякаква критика, за да се повдигне духа в групата.

Обикновено събранието на приятелите се води в голяма група, където има много хора, и всички десетки се съединяват заедно, в един кръг: седят заедно и се чувстват една десетка.

Въпрос: Каква е целта на подобно събрание?

Отговор: Съгласно науката кабала, няма нищо друго освен АВАЯ, тоест десет свойства. И затова всяко количество хора относително общия строеж винаги ще бъде като „десетка“.

Въпрос: Кое е най-важното условие на успешното събрание?

Отговор: Събранието ще бъде успешно, ако ние всички искаме да се чувстваме съединени. Но на подобни събрания не обсъждаме своите недостатъци или някаква тема, която може да ни раздели или скара. Всичко е насочено към усилване на величието на Твореца, групата.

Когато излизаме от такова събрание и сме изпълнени с усещане за величието на групата, науката кабала, учителя, Твореца и се чувстваме много щастливи, означава, че то е било успешно. И това не е „психологическа терапия“ – и ние наистина казваме истината, не си кривим душата.

Просто си помагаме един на друг да се издигнем за сметка на тази платформа, която служи на групата, като в асансьор за издигане на групата. Не е важно на какво ниво се намира човека, групата го издига.

Събранието на приятелите е асансьорът,  който може да ни издигне на „втория етаж“, на „третия етаж“, дори на покрива.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

От 885-та беседа за Новия живот, 20.07.2017

[214926]

Лъжа и истина, ч. 4

Въпрос: Любовта и истината винаги ли са неразделни?

Отговор: Любовта обитава сърцето, а истината главата. Любовта трябва да идва от сърцето, тоест, нужно ми е да променя всичките му свойства, всичките мои желания, за да ги насоча към благото на любимия. Това се нарича „отворено сърце“.

А истината вече я измервам по отношение на нивото на развитие на човека – колко му е полезно да чуе, колко може да почувства,  да разбере и да се отнеса към него по съответния начин. Възможно е да ми се наложи да скрия нещо от него, а може дори да излъжа, ако от цялото си любящо сърце виждам, че за него ще бъде по- добре.

Човекът, който търси истината, постоянно се проверява в каква лъжа се намира.

Въпрос: Защо човекът е привлечен от истината? Защо тя е ценна за него?

Отговор: В него започва да говори информационният ген от висшето стъпало. Висшата сила се нарича „истина“. Думата „истина“ се състои от буквите „алеф, мем, таф“, тоест обхваща цялата азбука: от началото до края. Това е общото име на Твореца, добрият и носещ добро, абсолютната любов и отдаване извън себе си. Нужно е да се замислим как поне малко да му съответстваме. На това ни учи науката кабала.

Има хора, в които се пробуждат информационните гени. Очевидно в основата си са били близо до Твореца, затова в тях са останали съответните „записи“. И сега тези гени започват да говорят в тях и да ги притеглят към разкриване на свойствата на Твореца.

Този ген се нарича „точка в сърцето“- желание за разкриване на истината. Без значение каква ще бъде, важното е да бъде истина. Дори ако ми е неприятна, все едно, аз се стремя към нея, както е казано „ Купи истина и не я продавай“.

Въпрос: Познавам много хора, които изобщо не вярват в Бог и въпреки това са много силно привлечени от истината. Как се получава така?

Отговор: Стремежът към истината изобщо не е свързан с вярата. Всеки търсещ истината е поканен да отиде и да я разкрие. Науката кабала няма отношение към религиите, но стремежът към истината е задължително условие.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Лъжа и истина, ч. 1

От 918- та беседа за новия живот, 16.11.2017

[217137]

Единната сила на еволюцията на природата, ч.3

Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

 

[210089]

Минус по минус е плюс

каббалист Михаэль ЛайтманНе трябва  да се унищожават никакви наклонности, дори ако ни  изглеждат  вредни. Трябва да се научим как да ги използваме, за да приемат такава форма, която да служи на  общото  благо. Виждаме, че  отношението на  обществото се променя с времето и някои форми, които преди са били забранени и неприемливи, днес вече са  приети.

А утре всичко отново може да се промени, за нас това е неизвестно. Нямаме право да ги съдим,  трябва само да се стремим към обединение с всички, за да може  „всички прегрешения да покрие любовта“.

Ние не знаем какво всъщност  е прегрешение, защото  не виждаме истинската форма, все още  не сме достигнали до края на пътя, а сме  по средата. Затова е необходимо да дадем място на всички проявления, които съществуват в човешкото общество.

На този принцип трябва да се организират образованието, здравеопазването и психологическата помощ,  за да се научи човекът  да се отнася към всичко с търпение, вместо с отхвърляне и ненавист. Понеже те ни изглеждат неприемливи, защото самите ние  не сме поправени. И след като постигнем поправяне, ще  видим как тези качества изпълват общата система, за да компенсират един недостатък с друг.

Това е общият принцип  на нашето съществуване,  защото цялото  творение  е създадено от желание  за наслаждение и то може да бъде балансирано само  с погасяване на едното минус другото. Както е известно: „минус по минус е плюс“.

След критика на всичко случващото се, казвам: „Имам очи, а не виждам“ истинското съвършено състояние. Творецът напълва целия   свят, където всичко съществува в любов и пълно взаимно допълване.

Но за да се  приближа до тази визия е  необходимо да се съглася с всичко, което съществува и нищо да не   унищожавам. Трябва да критикувам  само собственото си  виждане, докато не го поправя и не достигна до съвършената картина. А сега виждам само собствените  си недостатъци.

Само наклонностите и свойствата, които пряко застрашават съществуването на човешкото общество са негативни и трябва да се спират. А към всичко останало трябва да се отнасяме с търпение осъзнавайки, че „всеки съди според степента на собствената си непоправеност“ и  трябва само да коригираме  нашата визия,  за да видим света  съвършен.

От сутрешния урок 25.06.2018

[228989]

Какво общо има с това Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Всичко, което вие преподавате, е чиста проба психология на отношенията между хората. Какво общо има с това Бог, светлината и всички останали атрибути?

Отговор: Факт е, че постижението на Твореца се случва между хората, когато между тях възниква особено отношение на отдаване и любов. Не земно отдаване, не земна любов, а от по-висш порядък, т.е. над нашия егоизъм.

Затова, за да се издигнем на следващата степен, над нашия егоизъм, е необходима науката кабала, която по принцип се занимава само с това. Тоест, това е психология, но на следващата, по-висша степен.

В нашата земна психология човекът на практика не е задължен да се променя. А тук той трябва да получи висша сила и кабала му обяснява как да го направи. Получавайки тази сила, той изгражда над себе си друг човек, съвсем друга личност, която работи в отдаване и любов към другия – от себе си. Тоест на материално ниво „аз съм в себе си”, а на духовното действам „от себе си”.

Материалната психология не може да се занимава с това, тя няма тези инструменти, няма силата на светлината, която може чрез инверсия да промени човека. Затова психологията е психология, а кабала е кабала.

Въпрос: Може ли да се каже, че материалната психология ни приспособява към земната реалност, а кабалистичната психология към висшата реалност?

Отговор: Разбира се, аз се адаптирам към другата система на отношения, която е изградена върху пълното изключване от моя егоизъм и над него.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228596]