Entries in the 'светлина' Category

Светлината отговаря на въпроси

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Наистина ли в светлината на кабала има отговори на всичките ми въпроси за живота и неговата цел?

Отговор: Абсолютно! Без никакви съмнения. Не е възможно да не намерите отговори на вашите въпроси, защото всички те се разкриват между вашите поправящи се желания и светлината, която напълва тези желания.

Науката кабала е именно методиката за получаване на отговори на всички възникващи в човека въпроси, защото светлината, напълваща душата, разкрива тези отговори.

От урока на руски език, 25.06.2017

[214609]

Победа в Макавейската война

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

Ханука – спирка по средата на пътя

каббалист Михаэль ЛайтманНие влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Ден и нощ в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява смяната на деня и нощта? И има ли аналог на това?

Отговор: В духовния свят няма ден и нощ. Разпространението на светлината в желанието се нарича «ден», а излизането на светлината от желанието – «вечер» и «нощ».

Въпрос: А цикичността? Например, денонощния цикъл?

Отговор: Циклите съществуват, но в други измерения, в други понятия. Човек, който навлиза в духовния свят, преминава през абсолютно друго градуиране – какво е «ден», «нощ», «време», «аз», «свят». Всички определения тотално се променят, преминавайки през ново прераждане.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211434]

Възнаграждение и наказание в нашия живот, ч. 7

Въпрос: Хората вярват, че за изпълнение на приетите в юдаизма заповеди ги очаква награда, а за нарушение – наказание. Наистина ли е така? Знам, че някои си налагат тфилин, преди да направят медицински прегледи, и вярват, че това ще помогне.

Отговор: Съгласно на науката кабала, човек е едно голямо желание за наслаждение, което го прави противоположен на системата на природата, в която той съществува.

За да се изгради връзка със системата, той трябва да поправи своето желание с егоистично, загрижено само за себе си, на алтруистично, действащо в полза на общата система. И тогава той, разбира се, ще се наслаждава от това, че принадлежи на цялата система, а не е откъснат от нея, както сега.

Така че цялата ни работа се състои в това, да обърнем своята природа от радикалния индивидуализъм на пълна интегралност със системата. Този преход се извършва чрез поправянето на желанието на човека. И започвайки да поправяме своето желание, ние откриваме, че то не е едно, а се състои от 613 части.

Всички тези 613 части са егоистични, но е възможно да ги поправим с помощта на специалната сила, скрита в природата, която се нарича „светлина“. Когато привличаме тази сила на отдаване и доброта, която произвежда поправяне и изясняване, това се нарича изучаване на Тора и заповедите. (още…)

Интеграцията ще изглади всичко

Конгрес в Прага. Урок 1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

196994

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Учените очовечават растенията

Въпрос: Учените от Виенския технологичен университет започнали да дават на растенията човешки характеристики. Например, когато растенията заспиват, клоните им се отпускат, ако ги нападат насекоми вредители, то листата им могат да предават информация едно на друго. Между растенията съществува мощна подземна връзка чрез мицела. Дървото предава захари на гъбите, а гъбите предават на корените на дърветата минерали и т.н. Както е написал големият любител на растенията Самюъл Колридж (Samuel Coleridge), всичко живее свой живот, а всички ние сме Един Живот. Може ли науката да стигне до такъв извод?

Отговор: Науката може да стигне до каквото пожелае. Тя доказва, че всичко е взаимосвързано и ако искаме да живеем правилно, трябва да сме съединени помежду си с добри връзки! А къде са хората, които искат да използват всичко това?

Въпрос: Може ли, ръководейки се от научните доказателства да преборим себе си и да станем така взаимосвързани в живота, както растенията?

Отговор: Никъде и никога не съм виждал такова нещо. Всичко, за което се говори в научните изследвания за правилното поведение не се възприема от човечеството! Науката обича да говори красиво, но кой от нас обича да учи? Човечеството не се учи дори от себе си.

Погледнете, войната свърши, а наоколо има толкова страдания! Не е изключена още една война. Всичко говори за това, че никакви страдания не ни учат на нищо. Егоизмът е основата на природата и всичко, което му се привнася отвън не може да го пробие. Тогава, в какво е спасението? На нивото на нашия свят спасение няма.

Така ще продължава до момента, в който в човечеството не се появи група хора, които отгоре ще внесат в този свят висша енергия, осъзнаване, разбиране, светлината на поправянето, защото само светлината ще може да ни обедини. Иначе човечеството ще продължи постепенно да се самоунищожава. Поне някаква малка част от него ще остане, но и тя на нищо няма да се научи. Ще ни спаси само висшата енергия!

Въпрос: По какво тази група се различава от учените?

Отговор: Учените нямат власт над човечеството, а тази група има власт в това да привнесе в нашия свят тази положителна сила, която ще уравновеси егоизма. И тогава, в равновесието между егоизма и втората сила (ще я наречем алтруизъм), в средната линия, светът ще започне да се развива нагоре, към съвършено нови нива на съществуване, осъзнаване, разбиране, взаимодействие между нас.

Това ще бъде съвсем друг свят, в който ще съществуваме не в днешния си вид, а ще се преродим в други същества, тъй като вътрешната ни структура ще се промени и в съответствие с това ще се промени и външния облик.

Въпрос: Кой решава дали е настъпило време за това?

Отговор: Хората, които се занимават с този проблем казват, че времето вече е дошло и се опитват да го направят. Надяваме се, че ще успеят още преди следващата война.

От ТВ програмата « Новини с Михаел Лайтман», 29.05.2016

[187656]

Какво ще предпази Евросъюза от разпадане?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Последните анкети показват, че все повече граждани от Евросъюза искат да излязат от него. Днес те са 50% от населението на Англия, а във Франция и Швеция по 38%.

В края на месеца ще бъде проведено окончателно допитване и е напълно възможно страната да напусне Евросъюза.

Мислите ли, че е въпрос на време и, че така или иначе, всичко ще се разпадне?

Отговор: Бях уверен от самото начало, тъй като вместо обединение на сърцата, беше създаден европейски „пазар“, а не съюз.

Въпрос: До къде ще стигнем? Какво може да се направи?

Отговор: Нищо, освен да се разделим спокойно, докато все още можем да го направим. Уверен съм, че ръководителите на Евросъюза не могат да постигнат нищо. Но и не ни слушат.
Ние, като кабалисти, не можем да достигнем до тях и да ги убедим в правотата си. Те имат друга система от възгледи, разбирания и затова няма да възприемат нашата програма.

Въпрос: Но нали няма да свърши всичко това с война?

Отговор: В това е проблемът, че всичко е все още непредсказуемо.
Мога да предскажа как работи система, която се намира или в динамично развитие, или напротив, в антиразвитие. А тук липсват и едното, и другото. В Европа ще дойдат още милион бежанци. Всичко ври и кипи като в котел и не е ясно какво ще излезе от всичко това.

Въпрос: Смятате ли, че разделянето на Европа е именно заради бежанците?

Отговор: Ако не бяха бежанците, Европа би преживяла всичко това много по-лесно. Страните на Евросъюза биха намерили общ път.

Въпрос: Възможна ли е появата на лидер, който да успее да обедини Европа?

Отговор: Нов Хитлер? Напълно е възможно. Такъв завой може да се случи и във Франция, и в Унгария, т.е в страни, близки до нацизма. И останалаите страни ще се заразят. Всяка една от тях ще има свой лидер, но по принцип, всичко е непредсказуемо.

Доближаваме се до следващото състояние на света. Нищо не предсказвам, а само казвам, че трябва много бързо и в срок да внесем в този свят Висшата сила на добро и любов. А как ще действа тя в този свят – не е наша грижа. Нашата задача е да донесем светлина на народите по света.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.06.2016

[187844]

Къде е изходът от тъмната гора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как човек, въпреки че е в пълен мрак, все пак може да излезе към целта?

Отговор: Човечеството се чувства в заблуда в тъмната гора и смята, че само трябва да намери изход от нея. Гората е огромна, безгранична, простираща са на хиляди километри, във всички посоки.

Нима сами можем да излезем от нея? Никога! Тръгнеш наляво, тръгнеш надясно, ще се ориентираш по звездите, но не знаеш в коя посока може да има спасителен изход, къде да намериш хора, които ще ти помогнат. Нищо не знаеш.

Обаче нашият свят не е тъмна гора, в която се лутаме, оставени сами на себе си. Съществува система, построена още преди създаването на човека, която ни управлява и контролира всичко. Човек не прави нищо без команда свише. Ние само имаме възможност да се отъждествим с този процес, с програмата и по този начин да ускорим своето развитие.

Колкото повече сме свързани с процеса, разбирайки и усещайки го или дори без да усещаме, приемайки с вяра над знанието и желаейки да участваме в него, толкова повече го ускоряваме. Ние разбираме, че тази програма е дадена свише и си заслужава да участваме в нея.

С всичките си действия само добавяме към системата, която ни управлява. И дори ако нищо не правехме, освен най-обикновени, относително пасивни действия: малко да поучим и да се стараем да разпространяваме това знание, ние вече бихме напреднали. Дори с това ускоряваме процеса.

И обикновеният човек, незанимаващ се с кабала, също щеше да напредва. Ние виждаме колко бързо се променя света в наше време, а ще се променя още по- бързо. От сутрин до вечер светът ще се променя до неузнаваемост. И тези промени ще се случват всеки ден. Тяхната скорост стремително нараства.

На нас ни е необходимо само да следваме съветите на кабалистите и това е. Човечеството се оказва в тъмна гора, и не знае накъде да върви. Но представете си, че изведнъж намираме карта, скрита в хралупата на дърво. Ясно е, че няма друг изход, освен как да се възползваме от тази карта.

Това е състоянието на нашия свят, който постепенно открива, че е влязъл в мрака. Затова той няма друг избор, освен да вземе тази карта, защото иначе пропада. И тогава кабалистите ще предадат тази карта на света и ще го научат как да излезе.

Във всички случаи ще излезем от тази гора. Въпросът е само в това доколко ще ускорим времето. Обаче ускорявайки времето, ние отменяме страданията! Между пътя на страданията и пътя на светлината има голяма разлика.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2016

[182060]

Обективната самокритика, ч. 3

Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 4

каббалист Михаэль ЛайтманПървата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Предсказанията на Ванга за 2016 година

Реплика: Вестниците и интернет са препълнени с предсказанията на българската пророчица Ванга. Тя е казала, че 44-ият президент на САЩ ще бъде черен американец.

Наистина, тя е заявила, че той ще бъде последен. През 1989 г. е предсказала, че „американските братя падат, изкълвани от железни птици“ и наистина на 11 септември 2001-ва година е извършен терористичен акт, потресъл цяла Америка.

През 1996 г. е предсказала, че през 2016 г. Европа ще бъде превзета от бежанци след война в Сирия, която ще започне през 2010 г. По нейните думи: “Европа ще бъде ислямски халифат. Европейците ще напуснат Европа. Столицата на халифата ще бъде Рим.“.

Отговор: Наистина, всичко казано е напълно логично. В продължение на историята са се срещали такива пророци. От гледна точка на кабала, това е напълно естествено. Разговарял съм на тази тема с моя учител Рабаш, който се отнасяше напълно спокойно към пророците. Още повече, че това могат да бъдат хора от съвсем различни религии и дори нерелигиозни, като например Волф Месинг. Те просто усещат времето и чувстват всичко, както трябва да бъде. Защото миналото, настоящето, бъдещето съществуват само спрямо нашето възприятие. Всъщност, те се намират в едно единно пространство, затова за пророка се намират заедно.

Въпрос: Какво можете да кажете по повод прогнозата на Ванга за 2016 г., която вълнува всички сега?

Отговор: Всичко е вярно. За това е казано във всички кабалистични източници още преди 2000 г. Много се надявам, че тази година ще бъде годината, когато кабалистите ще могат да обяснят на всички накъде отива света, към какво ни води общата еволюция, как във връзката между нас ще разкрием Висшия свят и ще преминем на следващото ниво на съществуване.

Ванга е предсказвала всичко, според системата на страдания, защото двата пътя за излизане на човечеството на следващото ниво са или пътя на страданията, или пътя на светлината.

Кабала също казва за пътя на страданията, но заедно с това отбелязва, че ако поискаме, то можем да използваме силата на висшата светлина, висшата сила, която ще ни увлече напред и ние ще преминем всички състояния на развитието бързо, комфортно и ще можем в най-кратък срок да достигнем новата степен.

Въпрос: Тоест, можем да преминем за един миг 2016 година?

Отговор: Относно миговете не зная, но да се осъзнае това е възможно в продължение на броени дни или седмици и по такъв начин да се премине цялото останало развитие на човечеството, чак до неговото пълно съединяване в една единна система и до разкриването в нея на Висшия свят.

Така че, бъдещето зависи от нас. Или по пътя на светлината, или по пътя на страданията, но все пак ще стигнем до него. Желателно е разбира се, не така, както го е описала Ванга, а така, както съветва кабала.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 30.12.2015

[173564]

Мъжът и жената – единство на противоположностите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Думата „творение“ е от среден род. И все пак, творението мъж ли е или жена?

Отговор: В действителност, творението е от женски род, защото Бог е създал желанието. А силата /светлината/, която създава това желание, е от мъжки род.

Творецът е мъжката част, а творението е неговата женска част. Но едното не може да функционира без другото. Въз основа на това  съществуват  мъжът и жената. Понеже е невъзможно светлината да съществува без съсъд и съсъдът без светлина, както плюса без минуса и минуса без плюса.  Всичко се гради на   единството на противоположностите, което е предмет на творението.

Творението първоначално се състои от мъжка част, която след това е създала женската част. Светлината е създала желанието, а след това желанието се променя по подобие на светлината.

Основното за мъжа и жената в нашия свят е да достигнат до своя духовен корен и там да останат  във връзка помежду  си съгласно духовните закони. Тогава те достигат съвършеното, вечно състояние, духовния полет. Това е основната им цел в нашия свят.

Въпрос: В какво се изразява тяхната основна разлика?

Отговор: Разликата между тях е абсолютна! В нашия свят ние не възприемаме колко  са противоположни. Няма нищо по-противостоящо и опозиционно едно на друго, както мъжът и жената  в техния духовен корен.

Именно благодарение на  различията, те трябва да се обединят над тях в едно единно цяло. Няма нищо в едното, което да не се допълва от другото. Духовно те могат да съществуват само във взаимно допълване.

Аз говоря от гледна точка на природата, от гледната точка на науката кабала. Мен не ме интересуват мненията на феминистите и феминистките, те могат да апелират за всичко, и пред всички. Става въпрос не за психология и философия, не за някакви достойни  или недостойни идеи и възгледи – всичко това не се побира в рамките, в които ние работим.

Аз изхождам от науката кабала, която разказва за творението, как то е било създадено, как се е развивало, как се е разделило на две противоположни части, като и двете части, които произхождат от един корен отначало се отделят една от друга, а след това отново се събират и допълват една друга. Това са мъжката и женската части.

Много малко от това, за което се говори в науката кабала, може да се отнесе към мъжа и жената в нашия свят,  защото ние сме много далеч от подобието на духовните свойства и обекти. Това сме ние, а не мъже и  жени.

Ние сме нещо средно, хлъзгаво, недовършено. Трябва да минем пътя на своето пълно развитие и тогава ще разберем как може да се допълваме един друг, за да се превърнем в едно съвършено цяло. Това означава да станем образ, подобен на Твореца.

От урока на руски език, 06.12.2015 г.

[175158]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманМаксимум наслаждения при минимални загуби

Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?

Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.

Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.

Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.

Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.

Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.

Целият ни материал работи по една формула: „Да получи максимум наслаждения при минимални загуби“. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.

Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто „човешки“, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.

Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.

Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .

Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.

И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171309]

Светът е хармоничен оркестър

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Тайната на вечния живот

laitman_2009-05-xx_ny_5054Въпрос: Откъде идва силата на живота, благодарение на която съществуваме – от Земята, от Слънцето?

Отговор: Силата на живота се нарича „светлина“ и излиза отвсякъде, от цялата природа. Ние съществуваме вътре в това поле.

Но понеже сме егоисти и искаме да получаваме само в своя полза, то можем да усвоим от нея едва мъничка искра от живота, минималната сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.

Цялата природа е напълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само мизерна порция, способна да оживи тялото ни за някакво ограничено време.

Докато човек е млад, той е способен да извлича от природата повече жизнени сили. Колкото повече остарява, все повече се уморява и получава все по-малко и по-малко жизнена енергия, докато съвсем не изсъхне.

Въпрос: Всеки човек мечтае да разкрие тайната на вечната младост, защо се изморява той?

Отговор: Защото хората не знаят тази тайна, която дава възможност да живеят вечно. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила на природата, толкова отдаващ и любящ. Тогава ще може да получи голямата енергия на живота.

Тази жизнена енергия е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. И само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си и затова получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота.

Човек сякаш стои край бурна, пълноводна река и загребва от нея с малка чашка енергията за поддържане на своя живот. Докато е млад, все още му се удава нещо да гребне. Но после старее, уморява се и не му стигат силите, за да си гребне от тази жизнена енергия.

Но той сам може да стане подобен на този поток от светлина и да съществува вътре в него. Засега човечеството не е разкрило тази тайна. Това е патент, предназначен за всички, но трябва да го разкрием постепенно. Необходимо ни е да сме готови за него и да сме развити толкова, че да разберем как да се възползваме от него.

Защото за това ни е нужно да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена към получаване, поглъщане, напълване на себе си.

А тук за човека е необходимо да достигне до противоположния подход, за да получи само необходимото за своето тяло и повече да не се тревожи за себе си, а да се грижи единствено за това как да предаде тази голяма жизнена светлина на цялото човечество.

Започвам да мисля не за себе си, а за всички останали и по такъв начин ставам подобен на висшата сила, на светлината на живота. Тогава влизам в нея, като в река и ставам също вечен и съвършен.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161138]

Напълвам се с любов

laitman_2011-07-30_7586_wЕгоистичните желания управляват света. Опитваме се да погълнем в себе си колкото може повече и виждаме, че тези желания не могат да бъдат напълнени. Всички опити да ги удовлетворим, ни водят до смърт.

С какво и колко не сме се напълвали – с храна, секс, семейни радости, открития, знания и т.н., все едно, стигаме да това, че в нас не остава нищо. Обратно, идва още по-голяма празнота, плюс разочарованието.

Изглежда ни, че наслаждението, което искаме да получим е равно на желанието, но когато наслаждението влезе в желанието, го увеличава два пъти и оставаме двойно пусти. Защото светлината и желанието се анулират едно-друго, оставяйки двойна празнота.

До днес това се явява резултатът от живота на всеки от нас. Човек идва на света гол, а от живота излиза двойно по-гол. Преминаваме много кръгообороти, докато не започнем да разбираме, че не си струва да гоним нещо – това нищо не дава.

Постепенно в човечеството се проявява осъзнаване на това и започваме да търсим истината. Тя ни води до методиката, с помощта на която можем действително да се напълним.

Но това напълване не влиза направо в желанието за получаване, а се осъществява чрез напълване на другите. Затова тук е необходима любов към другите и тогава ще имаме безкрайна възможност да ги наслаждаваме, при това да се наслаждаваме сами, напълвайки любимите.

В нашия свят има примери как това действа на инстинктивното, животинско ниво на природата, когато напълваме децата и тези, които обичаме.

В духовния свят всичко е много по-силно, понеже там се напълваме един-друг, не защото изначално обичаме някого, а раждаме в себе си любов към напълно странични и даже неприятни за нас хора. Тази любов се появява не просто така, а с помощта на висшата светлина.

Когато човек заставя себе си да обслужва другите, в него постепенно започва да се заражда чувство на любов към тях, защото му стават скъпи, както приемното дете в семейство, защото по степента на своето влагане в него, родителите започват да го обичат, даже повече от своите деца.

Науката кабала ни учи как да отдаваме на другите и при това да се напълваме. Но става дума не за отдаване заради получаване. Главно е получаването, за да се отдава.

Тогава напълвам себе си, едновременно напълвайки другите. Целта ми е да ги напълня! Но в резултат, напълването остава в мен. Ето тук, възниква неразбираното днес за нас „ разклонение“, което постепенно човек започва да постига, занимавайки се с кабала.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“ 10.06.2015

[161810]

Вечният живот е възможен!

Въпрос: В какво се състои тайната на вечната младост?

Отговор: Тайната на вечната младост е в поправянето на природата ни от егоистична, задължаваща ни да се грижим само за себе си, на алтруистична, така че да се грижим само за другите.

Това е съвършено друг подход към живота и към хората. Този, който престава да се грижи за съхраняването на вечния живот и младостта за самия себе си и започва да се грижи за другите, именно той започва да живее завинаги. Защото той става подобен на вечната, съвършената, безкрайната светлина на живота, запълваща цялото мироздание.

Човек променя своята природа на природата на светлината и се превръща в канал, чрез който светлината тече към другите хора. Той получава светлина само, за да може да я предаде на останалите.

Въпрос: И при това той няма да остарява?

Отговор: Целият ни живот протича в биологичното, животинско тяло и затова е толкова кратък. А вечното съществуване е възможно, ако развием в себе си силата на отдаването и любовта, която се нарича „душа“.

Човек, който е получил такава сила, усеща себе си отнасящ се към вечността, към друга реалност, към Висшия свят, към „райската градина“. Затова, него не го вълнува смъртта на физическото му тяло, тази материя от белтъци.

Той ще трябва да се състари и да умре физически – това е неизбежно и ще бъде винаги така. Но в течение на живота си в това тяло, човек има възможността да разкрие своята душа, да я разшири и да я издигне до такова ниво, че посредством своята вътрешна сила на отдаване и любов, да се уподоби на светлината, общата сила на цялото мироздание, която се нарича Творец.

Въпрос: Има ли това някакво отношение към религиите?

Отговор: Не. Това не е свързано с религията и е достъпно за всеки човек от всяка част на света. Животът на човека не е ограничен само в материалното му тяло, на което рано или късно му е отсъдено да се състари и да умре. Този материален живот ни е даден като щастлив шанс по време на съществуването ни в това тяло, да придобием и да развием душата си.

Обикновеният човек усеща всичко посредством тялото си и затова за него е важно, дали то е младо или старо и колко бръчки има по лицето си. Тук става въпрос, извън своето биологично, белтъчно, материално, животинско тяло, да развием допълнително тяло – духовно, тоест желанието да отдаваме и обичаме, да се грижим за другите.

Именно това желание се нарича духовно тяло или душа. По време на този живот в материалното тяло, имаме възможност да развием духовното си тяло – желанието за отдаване. По такъв начин, постепенно прехвърляме всички свои мисли, намерения и усещания в духовното тяло и започваме да се отъждествяваме с душата си.

Въпреки, че физическото ни тяло живее в този свят, така както всички останали, за нас става по-важно духовното ни тяло. Започваме да се вълнуваме именно за душата и я развиваме, а на физическото тяло отдаваме все по-малко и по-малко значение, докато то не изчезне изцяло от полето на вниманието ни.

Не усещаме неговата физическа смърт, както хората в този свят. А просто настъпва такова време, когато изцяло се отделяме от това тяло, защото няма какво повече да правим с него. Защото сме развили душата си и чрез нея усещаме съществуването си в силата на отдаването и любовта, висшата светлина, която запълва цялото мироздание.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161193]

Колко е приятно да раздадеш сто милиарда

laitman_2011-12-06_2302_wВъпрос: Какво е светлината, напълваща душата?

Отговор: Усещането за светлината е напълване с любов. То не може да бъде обяснено на другите с думи, а само вкусилият ще узнае колко е прекрасна тя. То е повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят.

Една единствена искрица светлина, която получаваме в съсъда на душата, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Тъй като това е следващата степен, а тя винаги включва предходната в себе си, тя е като малка песъчинка в сравнение с огромната вселена.

Затова, за да ни дадат възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си съсъд на душата, който няма да се взриви от най-малкото предозиране на светлината, подобно на човек, надрусан с наркотици. Докато не придобием съсъд на любовта и отдаването, няма да ни дадат да опитаме светлината, за да не се взривим.

Получавайки наслаждение в съсъда за отдаване, ние няма да се взривим и ще можем да издържим на такова огромно напълване.

Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на първата духовна степен, то ще натежи над всички възможни предели и ще ни взриви. Нито нервната ни система, нито мозъкът са способни да издържат на това. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, ние трябва да си подготвим друг съсъд.

Този нов съсъд не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съсъд не може да се помести много и безусловно ще се пръсне. Да допуснем, че аз ти подарявам 100 милиарда долара – разбира се, че ще си загубиш ума.

Затова, желаейки да ти дам възможност правилно да получиш тези пари и да се развиеш за тяхна сметка, аз ти казвам: „Давам ти 100 милиарда долара само при условие, че ще обикнеш хората и ще правиш всичко само за тях“.

И тогава няма да има никакъв проблем да получиш и сто милиарда долара, и сто трилиона, тъй като в света можеш да направиш толкова много полезни неща с тези пари. И няма да се взривиш от това, а пред тебе ще се открият нови възможности да твориш добро.

Сега се замисли, струва ли си да получиш сто милиарда долара, за да ги раздадеш след това по долар на всички останали, а за себе си да не оставиш нито цент?

Въпрос: Ако това бяха мои деца, тогава няма проблем. Но как бих могъл да отдам всичко на чужди хора?

Отговор: Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можеше да заобичаш всички като децата си, би получил огромно наслаждение от това, че им раздаваш пари. Това би ти донесло толкова, колкото си пожелаеш, без граници. Целият свят би зависил от тебе.

И всичко това се нарича построяване на своята душа. Но къде е твоята душа? Ами целият свят е твоята душа, цялото тяхно напълване е напълване на твоята душа. Представяш ли си какво е това?… И като добавка, ти придобиваш вечен, неограничен живот.

От 523 беседа за новия живот, 17.02.2015

[158366]

Пурим – призив за обединение

2012-02-24_0130_wПурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]