Entries in the 'решимот' Category

Парадокс на растежа

За възприемане на духовния свят аз трябва да формирам в себе си нов сетивен орган, който да осъзнае какво представлява злото начало. Сега аз нямам този сетивен орган и затова не мога да различа злото. Не съм запознат с него, не знам, кой е и какво е, и не мога да се проверя.

Така че, преди всичко, аз трябва да създам и укрепя в себе си сетивен орган за осъзнаване на злото. Как да го направя? Аз се обединявам с обкръжение, в което ме довеждат, започвам да създавам връзка с тях и постепенно достигам до нови детайли на възприятието, съществуващи между мен и другарите.

Аз си представям: какво ще стане ако ние бъдем свързани взаимно, ако в някакво наше желание се почувстваме като едно цяло? Засега само фантазирам, без реална основа, и напълно си давам сметка за това. Без да изпадам във „виртуалност“, аз живея в реалността – и все пак фантазирам: „Как би изглеждало това? Аз и те в единство, аз – на тях, а те – на мен. Аз прекланям глава, въздигам ги в своите очи като най–добрите хора на поколението. Те ми помагат, предизвикват в мен нови впечатления, заставят ме по нов начин да оценя важността на целта…“

О! Важността на целта, желанията, впечатленията, намеренията, които получавам от тях – това го нямаше в мен преди. И аз започвам да работя с това. Така както капката семе получава подхранване от майката: в нея прониква кръв от майчиния организъм и тя расте. Така и аз съм проникнат от нови детайли на възприятието, общи между мен и другарите. Проникват в самия мен, но аз чувствам това, което получавам от обкръжението – и от него раста.

Ако нищо не получавах от другарите, нямаше и да раста. А щом получам – израствам. Какъв парадокс: за да получа от тях храна, аз анулирам себе си, а когато получа храна – сам раста.

Какво расте в мен? Техният образ. Аз не само получавам „кръв“ – подобно на капката семе, която представлява само набор от решимот, информация. Аз започвам да придобивам и „плът“, но според собствените свойства. По принцип, капката семе може да получи подхранване от когото и да било и дори в искуствени условия, а духовния зародиш на човека получава намерения, и затова формата, която той придобива в процеса на развитие, зависи от обкръжението. 

Колкото повече завися от другарите, толкова по-добре и по-бързо израствам, придържайки се по-близо до истинската форма, по–близо до тях. Няма друг изход: формата, която приемам, е формата на моето обкръжение. Моята работа се състои в постоянното анулиране на себе си и приемане на тяхната форма, обличайки я на себе си – все повече и повече.

По такъв начин, в духовното, в процеса на израстване аз ставам подобен на родителя – висшето стъпало, и приемам формата на майчината утроба – групата.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42898]

Ние изграждаме духовното!

Въпрос: Когато отглеждаме дете, по всякакъв начин се опитваме да го подготвим за живота в този свят. Но как да влезем в духовния свят, след като нямаме ни най-малка представа за него?

Отговор: Човекът, който, напускайки бащиния дом, влиза в зрелия живот и иска да успее в него, може да се опре на опита на другите. При това не е важно какъв иска да стане – крадец, праведник, учен или обикновен търговец на пазара. Във всички тези модели, в тяхното егоистично проявяване, той може да намери в обществото.

Що се отнася до човека, който напредва духовно – той няма пред себе си никакви примери, никаква подкрепа. Трябва сам да изгради своето обкръжение. Защото единственото, което запълва цялата реалност е Висшата светлина, а световете не съществуват без човека.

В мига, в който приведа в действие своето желание за духовното, веднага изграждам всички светове между мен и Безкрайността. Сякаш монтирам тази стълба в духовното, която съществува само във вид на решимот (духовни гени).

В статията „Същност на духовното постижение” от книгата „Шамати”, Баал а-Сулам пише: „Всички светове, с техните множество стъпала, съществуват само по отношение на душите”. Затова не мога да искам да ми обяснят, както в нашия свят, как да се държа в духовното. Трябва сам да създам духовния свят, който го няма.

И сам трябва да си представя отношението на Висшето стъпало към мен и моето отношение към него. И ако тази моя представа съответства на съществуващите решимот, тогава всичко незабавно се подрежда по чудесен начин, съгласно закона за подобие на свойствата. А ако не съм намерил подобието на свойствата, тогава за мен няма духовна реалност. Защото тя съществува само по отношение на човека, който я разкрива, изгражда, формира.

С други думи, сами трябва да изградим духовния свят. Необходимо е да се обърнем към Твореца с такава молба, че тя съвсем точно да съответства на онова, което свише ни е подготвено от решимот.

Точно затова, на иврит Творецът се нарича „Боре” („бо” – иди и „ре” – виж). Защото именно ти Го създаваш! Именно ти изграждаш тази форма.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[39120]

От любов към ненавист и обратно – към любов

Творецът е създал само едно желание, един съсъд, който се намира в просто и съвършенно единство със светлината, като едно цяло – без никакво разделяне или разлика.

Такъв е бил замисълът на светлината, създала желанието. Но от това желание засега не произлиза никаква собствена реакция. И затова съществува само една душа, едно творение, което се нарича Малхут в света на Безкрайността.

А всичко останало съществува само във вътрешните преживявания на Малхут, която чувства, че напълващата я висша светлина идва с любов и отдаване, а тя е противоположна на светлината. От този срам тя се съкращава, не желаейки да усеща в себе си светлината, за да не се чувства получаваща.

Светлината като че ли отстъпва по желание на Малхут, като освобождава празно място около централната точка на мирозданието, и Малхут остава празна. Но всичко това става само в нейните усещания, а самото състояние не се променя.

А след това тя се надява да получи светлина заради отдаване – и се разбива. Тоест тя с всички сили искала да се поправи и също толкова много да даде на светлината, колкото Тя й давала в света на Безкрайността – да Й отдава безкрайно!

Но не й се отдало… Какво огромно разочарование и болка! И след това, Малхут преминава в друго състояние – тя повече не мисли да става подобна на светлината.

Тя имала такова огромно, страстно желание да Й даде всичко, докрай! Но опитвайки се да направи това и не успявайки, тя загубила всичко – загубила силата на отдаване и се разбила, преминавайки към силата на получаване и към мисли за себе си. Сега вместо получаване заради отдаване, тя иска или да отдава егоистично – заради себе си, или егоистично да получава.

Това е напълно противоположно на това, което е било дотогава в действителността. Но цялата тази драма се развива само вътре в Малхут, в нейните бушуващи чувства. Така възникват нейните разнообразни отношения със светлината, които се наричат световете АБЕА. Засега като резултат, в нея не се пробужда ново намерение, и тя отново започва да мисли за отдаване.

Тук я е довела веригата от гените на развитието (решимот) от преминатото от нея разбиване. Тя се чувства толкова нещастна, откъсната и празна, че в нея отново започва да се пробужда отношение към светлината.

Тогава тя започва да работи над преодоляване на това чувство на разделяне, сама пробужда срам в себе си, желаейки да почувства своята противоположност на светлината – доколко светлината е отдаваща, а тя (Малхут) – получаваща.

Тя се чувства изцяло разбита на малки частички, разделени от своята разлика, отчужденост и ненавист. Но именно това й дава възможност сега да изгради себе си, нареждайки отново отношенията между частите, и да се отнася към тях така, както светлината се отнася. Така тя придобива свойствата на светлината, а в същата степен, започва да се отнася и към светлината с любов и отдаване.

Когато човек – една от частите на Малхут, усещайки се отделен от другите, идва в групата, той започва да нарежда своите отношения с всички други части на Малхут. И ако той работи правилно, започва да си изяснява какво представлява свойството получаване и свойството отдаване, разрив, отвращение, привличане.

Излиза, че вместо да получи всички тези определения наготово, направо от светлината, Малхут си ги изяснява сама, оправяйки се в отношенията между своите разбити желания. Тоест тя използва силата на разбиването и омразата, за да разбере от нея, какво е любов и отдаване. Така тя работи над свързването, получавайки „помощ против него“.

Желаейки да съедини всички свои части, тя се връща към близки отношения със светлината: любов към нея и отдаване. Заради това тя и направила съкращението и се включила в този процес, започнал от света на Безкрайността.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 24.03.2011

[38979]

Душата е една за всички

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

 

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Как да пробудим зората

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Творецът е създал само желание за наслаждение. Желанията се разриват сами по себе си, задействани от вътрешния двигател, който задейства в мен едно желание след друго, чрез реализиране на последователността на решимот (информационни гени). Молитвата е целеустремена работа на желанието, което се разкрива в човек.

Всяко желание или решимот се състои от 613 (тарияг) желания. Тези 613 желания, разкривайки се, обрисуват картната на света за мен – всеки миг нови желания, аз разкривам нов кадър на реалността, нов свят.

Но аз сам мога да пожелая да работя над своите непрестанно разкриващи се желания, да ускоря развитието на новите решимот в себе си, да контролирам как те се разкриват и да не оставам своето развитие на самотек. Аз мога да погледна напред към разкриването на нови желания, за да работя върху тях, да оправдая Твореца във всеки момент, да се предвижа към сливане с Него и да видя необходимостта и целеустремеността на всяко състояние.

Така работата с желанията се смята за молитва. Молитвата е работа в сърцето, а сърцето е сбор от всички желания на човек. Следователно, работата с нашите желания се счита за молитва. Затова е написано: „Да се моли човек всеки ден!”, т.е. през цялото време работи със своите желания, пробуждай себе си към поправяния.

Това коренно се различава от мнението на масите, които си мислят, че четейки молитви от молитвеника, извършват духовни действия. Цялата ни история показва колко безсмислени и напразни са тези тълкувания на „молитвата”. Те са чисто и просто външни действия, които се изпълняват по време на подготовката за действителната духовна работа върху себе си по време на изучаване на кабала. Само тогава работата е насочена към поправяне на самия себе си, наречена е „работа на Твореца”, тъй като се извършва от Неговата светлина, Ор Макиф.

Истинската работа лежи в ускоряване на желанията. Аз искам те да се разкрият в мен колкото е възможно по-бързо, за да мога да работя с тях, да подготвя себе си и обкръжението: учителя, книгите и групата, за да бъда винаги готов и да задействам своето развитие, сам „пробуди зората”. Зора е защото всяко желание ми се разкрива като тъмнина, а аз веднага я довеждам до светлината.

Затова молитвата е цялата наша работа и няма нищо друго освен работата с желанията.

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37897]

Кой прожектира духовното кино

Въпрос: Как мога да ускоря своите състояния и по–бързо да сменям кадрите във филма, в който живея?

Отговор: Сменящите се картини, в които аз откривам новата реалност, се появяват на моя материал, на „екрана“ в мен. Ако този екран се усъвършенства, аз виждам на него картини, все по–близки до духовния свят.

А ако екранът не се развива, ако моите свойства, мисли и желания не са насочени към отдаване и не се поправят, то аз виждам същия свят, ако не и по-лош, от ден на ден. Тъй като моето егоистично желание през цялото време расте.

Ако аз напредвам със същата скорост, с която расте желанието в мен – значи, се намирам в естествено, еволюционно развитие. За да не усещам страдания в живота, аз трябва да се движа точно със същата скорост, с която растат моите желания . Но все още няма да открия духовния свят. Духовното започва да се разкрива, ако аз сам разкривам в себе си решимот (гени на развитие), духовни картини, ако ускорявам своето развитие, ако сам изваждам от себе си и реализирам решимот от разбитата душа.

„Аз сам пробуждам изгрева, а не изгревът – мене“. И ако аз давам «газ», то ми се разкрива духовната картина. Само да отпусна газта и губя ускорение, преминавам на обикновена скорост – духовната картина моментално изчезва.

От урока на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37912]

Решението е между нас

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Плодородната почва, даваща живот

Между разбилия се свят Некудим и света Ацилут, който е създаден заради неговото поправяне, съществува огромна разлика. Светът Некудим се е родил от съединението (зивугa) на решимот “2-1“ (бет/алеф), а светът Ацилут – на решимот “1-0“ (алеф/шореш).

И затова е невъзможно да поставим наравно поправянето на света Ацилут, и тези неизправности, които съществуват в света Некудим. Тъй като Ацилут е в милиарди пъти по-слаб от света Некудим, той се е родил със силата на желанието на “нулевото” ниво, относително “първото“, което притежава Некудим – това е както неживото ниво относително растителното.

Как неживото може да поправи растение? То го поглъща в себе си, точно както ние засаждаме цветето, заравяйки неговото семе в земята – така и светът Ацилут привлича към себе си света Некудим, помества го вътре в себе си, и така получава сили за растеж: отначало за сметка на растителното вътре в себе си, после на животинското, и накрая – за сметка на човека. И всичко, благодарение на това, че всмуква в себе си сили от другите.

И затова е казано: “Всичко изхожда от неживото, от земята“. И тъй като самият той – това е просто неживата земя, неспособна на какъвто и да е ръст и развитие. Но благодарение на това, че тя е способна да приема в себе си растителното – нейната ценност се повишава до тази на растението, което израства в нея. И тя вече се нарича плодородна почва.

Плодородна – означава раждаща новия живот! Но как неживото може нещо да роди?! – Само благодарение на това, че помага да се роди растението…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.02.2011

[36489]

Точна духовна физика, а не фокус

Въпрос: Какво е „светлината, връщаща към източника”, чудесната сила (сгула)?

Отговор: Сега, силата, която искам да постигна ми действа отдалеч. Още не съм стигнал до нея, но тя вече ми свети отдалеч, в степента, в която се стремя към нея.

Вътре в нас има двойки информационни гени (решимот) – от светлината (решимо де-итлабшут) и желанието (решимо де-авиют). И решимо от светлината, винаги е на едно ниво по-високо: например, решимо 0/1 (шореш де-авиют и алеф де-итлабшут). „Алеф де-итлабшут“ е моето следващо стъпало и това решимо ми дава възможност да почувствам някякъв стремеж към бъдещото стъпало – аз го искам!

„Алеф де-итлабшут“ е самата обкръжаваща светлина, която ми свети, ако пробудя в себе си желанието на това решимо „алеф де-итлабшут“. В мен вече има някакво обличане (итлабшут) на тази светлина – нещо от следващото стъпало! Защото решимот от светлината са винаги на по-високо ниво от желанието: 0/1, 1/2, 2/3…

Тези информационни данни (решимот) са останали в нас от слизането ни отгоре надолу. Това са понятия, които могат да бъдат усетени, абсолютно научни са – свойства, точно изразени с числа и дискретно променящи се според степента на моя подем от стъпало на стъпало при реализирането на решимот.

В резултат на това, че работя със своите текущи решимот, аз пробуждам светлината на по-високото стъпало, защото в това мое решимо има част от бъдещата светлина. Ние сме се спуснали отгоре надолу, така че в нас е останала връзката между стъпалата – долната част на висшето стъпало е потопена във висшата част на нисшето стъпало.

Това е напълно ясна система. Наричаме нейното действие „чудо” (сгула), защото сега не сме способни сами да я проверим в своите желания, инструменти на възприятието – засега, те само растат за сметка на онази светлина, която привличаме. Но всичко е точна физика, а не някакви чудесни фокуси и молитви за онова, което може да се случи, а може и да не се случи.

Ако ясно задействаш тази система – точно, както обясняват кабалистите, тогава включваш нейните механизми. Намираш се вътре в нея и пускаш тази машина, за да работи над теб – именно на това те учат.

И не е необходимо да стигнеш до самия край, за да видиш някакви резултати. Постепенно започваш да виждаш потвърждението на онова, което учиш. Макар и все още да не си стигнал до реално духовно усещане, вече забелязваш как по този път се разкрива твоя вътрешен свят,  чувственото възприятие, разумът, знанието за взаимната връзка вътре в реалността. Започваш да забелязваш това, дори по отношение на материалния свят и разбираш колко детинско е поведението на обикновените хора около теб, и до каква степен са объркани.

От урока по статиято „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34623]

„Аналоговата система” на духовния свят

Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А“Б, СА“Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З“А и Малхут (М“А и БО“Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 27.12.2010

[34187]

Посей себе си в благодатна почва

Човек расте не благодарение на собствените си усилия, а благодарение на въздействието на обкръжението. Поради това, той трябва да си взаимодейства с групата по ефективен, духовен начин.

Човек иска групата да го проникне с любов към ближния, близост и връзка с всичко, което се намира извън нашия егоизъм. Тази реалност, „отвъд егоизма”, трябва да му се струва много по-важна от реалността „вътре в егоизма”.

Само след подобен разчет, когато обкръжението стане за мен по-важно, отколкото съм аз за себе си, тогава започвам да впивам неговите живителни сили, вместо да насочвам вниманието си върху себе си. И тогава започвам да раста.

Тази работа е непрекъсната. В човека непрекъснато се разкриват нови решимот (духовни информационни гени), желания и мисли. Той трябва да може да се справи с тях всяка секунда, отново и отново да се връща към анализите и осъзнаването на това, какво наистина има значение: външното или вътрешното.

Необходимо е той да се придържа към кабалистичните текстове, учителя и групата. Както пишат кабалистите, тези средства настройват правилно човека. Тогава, с тяхна помощ, той може да се издигне над себе си, над разчетите за лична изгода.

Развивайки себе си в семето на отдаване, човек навлиза в „утробата на висшия”, поставя себе си под неговото въздействие и се отдава на неговите сили, програма и цел. А своите мисли и желания, обратно – анулира. Това е единственият начин да се развие: като семе в земята и зародиш в утробата на майката. Човек трябва да анулира себе си пред обкръжението, за да може то безпрепятствено да му въздейства. Това е законът за духовното развитие.

Така, постепенно, изясняваме за себе си, какво е духовният свят в сравнение с материалния. Ние придобиваме все по-големи свойства на отдаване над своето егоистично желание, формираме се като зародиш, поникваме като семе и накрая ставаме дърво, което ражда плодовете на отдаването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33326]

Една променлива в непроменящата се реалност

Говорейки за отношението на Твореца към нас, използваме нашия лексикон: „съжалява”, „сърди се” и т.н. Разбира се, всичко това съществува само по отношение на нас.

Не се удостояваме с никакви изменения от Твореца. Но в зависимост от това, как самите ние се променяме спрямо безусловния, неизменния, непрекъснато действащ закон „Добър и Творящ добро”, се удостояваме с ответната реакция.

Бих могъл предварително да знам каква ще бъде тази реакция, ако бях запознат с всички съставни, намиращи се в моето желание, вътре в цялата система и нейните условия. Разбира се, това е проблемът – да знаем всичко. Но що се отнася до нас, Творецът не се променя. Силата, напълваща цялата природа и поддържаща съществуването на цялото творение, винаги се отнася към нас като Добра и Творяща добро, с абсолютна любов, и от Нейна страна, в това отношение няма никакви изменения.

Самите ние предизвикваме всички ответни реакции, съгласно това, доколко се променяме спрямо този закон, доколко вече трябва да бъдем развити и подобни на него, и доколко сме неспособни или способни да го направим. Това зависи също и от нашето общо влияние – от влиянието на всеки човек върху всички, както и на всички върху всеки. Именно него разкриваме сега в нашия глобален свят.

Казваме обаче, че Творецът се отнася към нас добре или зле, понякога така, понякога по друг начин, че има добри и лоши времена, празници и т. н.

Няма нищо такова. Всичко се определя от това, как постига човекът. Ако не съм работил, то за мен няма да настъпи състоянието на поправяне, защото не съм постигнал това стъпало.

Но защо, при всички случаи времената се сменят, ако не се променям? Защото съм свързан с всички останали системи, с другите души и всички трябва да напредват. Затова решимот (информационните гени) се разкриват през цялото време. Ако ги реализираме правилно, тогава усещаме доброто,  ако не – те се реализират по пътя на страданието и усещаме злото. Но се пробуждат решимот, а светлината, въздействаща върху тях, е постоянна.

И светлината, която наричаме „светлина, връщаща към източника”, „обкръжаваща светлина” – също не се променя. Намираме се в същата неизменна система. Но аз се стремя към светлината и тя ми въздейства в зависимост от силата на моя стремеж. А ако не се стремя – тя не действа. Няма нищо, което да се променя извън моето желание. И само спрямо това желание, усещам проявяването на измененията.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32709]

Управлението винаги е идеално. А аз?

Въпрос: В кой момент Творецът решава: Край, достатъчно, потопих те в пълно отчаяние?

Отговор: Струва ли си да се тревожим за това? Творецът е неизменна сила, непроменящ се закон, съвършенство, вечност, постоянство. В него няма промени – всичко зависи от мен. С която страна се обръщам към Него, такъв отговор и получавам, в идеалното съответствие с курса към целта на творението.

Творецът – това е светът на Безкрайността /Ейн Соф/, където има съвършено кли, съвършена светлина, съвършен екран /масах/, където са събрани усилия, разочарования, успехи и всичко останало. Натам ме тласкат моите решимот.

От това съвършено състояние, от съвършените щрихи на крайната картина аз получавам активиращо въздействие, съотнесено със собственото ми състояние. Мен ме направляват напред с малки дози отчаяние и сили, осъзнаване и скриване – с многостранно и прецизно управление.

Самият аз не знам в какво съчетание трябва да идват при мен тези или онези начала. Това е обусловено от строежа на душите, който постигам постепенно, придвижвайки се все по-далеч. Именно в душата постигаме връзка с Безкрайността и тогава започваме да разбираме как цялото се съвместява със своята част, докато не станат единни.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32275]

Което ни е скъпо, на това и обучаваме

Въпрос: Вие казвате, че ако правилно се отглежда новото поколение, то ще премине в духовния свят по естествен начин, без да потъне в своя егоизъм.

Как да се съчетая това с казаното, че човек излиза от тъмнината, разкривайки злото в себе си?

Отговор: Ние се намираме в много голяма система от души, създадена от Твореца. Сега вместо това ни се представя телесно съществуване и нарушена  връзка помежду ни. Причината е само в едно, в нашето бедно, невярно възприемане. И затова трябва да разберем, да изучим как да преминем към правилно възприемане.

Ако бяхме дошли при кабалистите в ранна възраст, щяхме да получим от тях възпитание, което трябва да получават децата. Да възпитаваш – значи да съпровождаш детето в процеса, когато в него растат желания и избухват пориви, предизвикани от смяната на решимот по пътя на естественото му развитие, и да го снабдяваш със средства, за да може то да се справя с тях, правилно да ги изгражда, да изгражда от тях вярно отношение към света.

Днес ние учим нашите деца на това как да експлоатират света, егоистично да му се наслаждават, използвайки всички и всичко. Вместо това ние сме длъжни да научим детето на алтруистично, приветливо отношение към света, на любов. По този начин то ще получи от нас просто друга методика на възпитание, не повече.

 „Как тогава ще се прояви неговото лошо начало?” – питаш ти. Лошото начало никъде не е отишло, то продължава да расте, а ние, съобразно това, осигуряваме на децата средства за неговото поправяне.

Тогава защо да обучавам възрастните, които преминават от животинско стъпало на човешко, ако мога да се заема с децата? Всички те днес се раждат с неспиращи въпроси за живота. Без да чакам те да порастнат и да обрастнат с „животински” желания, аз мога веднага да ги науча да бъдат хора.

Така или иначе, родителите са длъжни да дадат възпитание на детето си. И щом съм си поставил за цел отдаването и любовта към ближния, то нима ще обуча сина си на нещо друго? Разбира се, ще го уча на това, което ми е скъпо на мен.

Нашият дълг е да осигурим на децата си методика, която ще ги изведе на човешкото стъпало. Ние отлично виждаме, какво се случва в държавната система на просветата. И затова, разбира се, трябва да се направи всичко възможно, за да получат нашите деца духовно възпитание.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32072]

Разбор на старта след успешния финал

През целия ден аз трябва да се усещам под властта на вечното, съвършено управление, все едно то вече ми се е разкрило.

Ако правя точно така, кабалистите ме задължават по половин час на ден да посвещавам на анализ и да проверявам себе си, както в началото на новата седмица.

В идеалния случай, ако ми се отдаде, постоянно да се удържам над знанието, то съм длъжен да проверявам своя отправен пункт в него. По този начин аз обновявам своята работа и привнасям в нея все по-голяма дълбочина.

Например, аз съм успял, работейки с някакво решимо (х). Сега за мен се появява възможност да се спусна и да проверя какво решимо е било това, а след това да продължа работата си. И така отново и отново седем пъти, докато от Хесед не дойда до Малхут, до събота.

Работейки в ХАГАТ, аз създавам три линии. В НЕХИ аз ги построявам в желание за наслаждение, а Есод се превръща в сбор (Σ) на всички дни.

Всеки от тези дни аз строя по-високо желание, авиют с ново качество. А като цяло те съставляват десет сфирот. Тяхната „глава” (ХАБАД) ние постигаме по-късно.

 

В мащаба на творението става дума за шестте „хилядолетни” поправяния, след които настъпва седмото хилядолетие на покой. Този процес се подразделя на съответни части, всяка от които е аналогична на цялото.

От урока по статията на Рабаш, 03.01.2011

[31588]

10 изгубени колена на Израел, отзовете се!

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Как да разбием стената, намираща се между нас

Въпрос: Можете ли да ни обясните, как е възможно заради страданията, човек изведнъж да поиска да стигне до отдаване.

Отговор: Действително, от земната, „здрава” гледна точка, не е възможно по този начин да се стигне до отдаване.

Защото, ако на човек му е зле, той ще мисли само за това как да се почувства по-добре, опитвайки се пряко да коригира проблема – да напълни празнотата.

Така работи човешката психология: зле ми е или нещо не ми достига – отивам при лекаря за лекарство, опитвам се да спечеля пари или да открадна, само, за да напълня появилата се празнота. Но след всички тези опити, след първия, втория и третия удар, аз започвам да питам: „Кога ще свърши това!”

И тогава, човек се отчайва, изпада в депресия или започва да използва наркотици – само, за да заглуши с нещо своето страдание! Защото вижда, че всички негови действия не му помагат.

Как, в такъв случай, е възможно да се премине към отдаване? За тази цел в нас има предпоставки, както на материално ниво, така и духовни гени. На материално ниво, човек започва да мисли за отдаването, защото вижда, че не му остава друг изход – готов е да отдава на другите, за да му отдават и те, за да е добре за всички – в противен случай, ние просто ще се унищожим като диви зверове.

Това са прости егоистични сметки на нивото на нашия свят, и те са възможни именно, защото не се намираме на животинското стъпало, а притежаваме опасно оръжие, което дава възможност  на всеки да унищожи всички. И тогава, по неволя ни се налага да стигнем до извода, че спасението се намира единствено в отдаването. Днес, вече мнозина го разбират и само безумецът може да иска войни.

Но, освен тази материална причина, която ни помага да разберем, че отдаването може да бъде полезно, в нас се пробуждат и решимот от разбиването – от най-леките към все по-тежките. И те ни принуждават да почувстваме, че не се движим в правилната посока и да се разочароваме от своето развитие.

Така започват да се сближават онези, които напредват под натиска на материалните и духовни решимот. Излиза, че кабалистите, занимаващи се със своето духовно развитие и хората, отчаяли се от обикновения си земен живот, които питат за неговия смисъл – започват да се сближават. Защото, макар и да нямат точки в сърцата, те задават подобни въпроси.

Мнението на масите започва постепенно да се приближава до това на кабалистите. Между тях, все пак остава стена, но обикновените хора, търсейки отговор, се приближават все по-близо до нея, макар и да не питат как да поправят себе си. Но в един момент, ще дойдат и ще попитат: „Какво да направим?!” И тогава, ти трябва да бъдеш готов да им покажеш как да постигнат съвършенството…

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30534]

Когато техниката е безсилна

Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30525]

Изпреварвайки времето

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока „Учение за Десетте Сфирот““, 21.12.2010

[30388]

Светлина, ела при нас!

Въпрос: Как се реализират решимот?

Отговор: Всички решимот се сортират от висшата светлина (светлината АБ-САГ). Представете си каква работа е това – да сортираш всички решимот, останали след разбиването на общата Малхут, желаеща да извърши пълно поправяне (Гмар Тикун)!

Малхут на Безкрайността е извършила „зивуг” (Съединение, сливане) със светлината на Краят на поправянето, в целия си обем, създаден от Твореца, във всички свои стадии на далет (4/4). И всичко това се е разбило на най-дребните парченца. Няма нито едно свойство, сфира и всяка нейна под-сфира, която да е останала съединена с друга. Те се ненавиждат една друга.

Какво безкрайно многообразие от различни свойства има сега в Рош де-САГ от умножаването на тези светлини, издигнали се там след разбиването! Невъзможно е да ги преброим и да си ги представим. Светлината от Края на поправянето – срещу кли/ желанието в Края на поправянето, и вместо единство – ненавист помежду им. И цялото това кли е напълно разбито, разпаднало се на парченца.

И сега Рош де САГ трябва да сортира това кли, разбито във всички свои частни сфирот: какво да вземе оттам, за да направи първия парцуф, поправен поне в нещо, под второто съкращение и всевъзможните ограничения. Каква огромна и сложна работа е това!

От друга страна, когато идва Висшата светлина, тя наведнъж осветява цялото  множество разбивания, решимот, и незабавно в нейната светлина те се строяват подред – всеки заема своето място. Светлината ги подрежда, осветявайки кой дава повече, а кой по-малко, и в тази светлина всичко веднага се строява като по конец.

Тогава от безкрайното множество на тези форми САГ взима правилните форми и ги подрежда. Но как тя избира тези форми?

Това е работа, която върши същата тази висша светлина, която свети свише и по удивителен  начин незабавно изяснява какво е правилно, а какво не, съгласно какво свойство, какво направление, по какъв начин да ги построи, в три линии, отгоре надолу, с екрани, за да се съединят всички помежду си.

Тя събира разбитите части в първата капка семе, от която започва зародишът. Там има всичко, освен работата, която трябва да се добави. Но цялото сортиране прави светлината. И тогава низшият работи. Но низшият никога няма да може да направи изясняването.

Затова, ако искаме да изясним нещо в нашия свят, да сортираме, да се съединим един с друг – никога няма да ни се удаде. Никога и за нищо на света! На нас ни е необходима висшата светлина, за да съедини всичките ни раздробени части, защото ние също се намираме в разбит свят. А ние искаме сами да го подредим, пресъздадем и оживим… Каква глупост!…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 19.12.2010

[30185]