Entries in the 'разум' Category

В интегралната паяжина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Няма нищо по-силно от мислите, ч. 1

Да се научиш да мислиш

Въпрос: Как нашите мисли влияят на живота ни?

Отговор: Всичко се определя от силата на мислите. Струва ни се, че са важни действията, но всъщност няма нищо по-силно от мислите.

Какво отличава камъните от растенията, растенията от животните, животните от хората? – Само силата на мислите. Ако се измерваме по физическа сила, то животните ще се считат за много по-силни от хората.

Само мисълта издига човека над всички същества. А мисълта зависи от желанието. Колкото по-силно е желанието, толкова по-мощна мисъл е необходима за неговото напълване и обслужване.

Както желанието на детето е неразвито и се нуждае от неголямо напълване, така и мислите му са кратки. Но представете си какво ще се случи, ако желанието е по-голямо от мислите: например, желанието е 10 грама, а силата на мислите – 5 грама.

Тогава детето ще може да върши неразумни постъпки, тъй като неговата мисъл не покрива и не контролира желанието му. Това дете ще бъде в опасност. Затова през цялото време учим детето как да се държи, стараейки се желанието му да не излиза извън контрола на мислите.

Въпрос: Възможно ли е да се научим да мислим?

Отговор: Ние през цялото време учим детето на това. Дори животните така обучават своите малки. Неведнъж съм гледал документални филми за лъвицата, която извежда малките си извън леговището, обучавайки ги как да се държат в открития свят, какво могат да правят и какво не. Тя им показва как да ловят плячка и от какво да се страхуват.

Животните имат природни инстинкти, помагащи им да се държат правилно. А децата нямат такива инстинкти и е необходимо да ги напълним с разум, с мисъл.

Детето може да отиде до ръба и да падне. А животното не пада, в него има вътрешни сили, които го предпазват. Инстинктът е мислена програма в човека или животното, която действа подсъзнателно, неволно.

В човека почти няма такива мислени програми, които се наричат инстинкти. На човекът му е необходимо да придобие програми, които няма да го ограничават, а ще го издигат на по-високо стъпало.

Ако в нас действаха същите програмирани инстинкти, както при животните, които да не ни позволяват да паднем и да се приближим до опасност, ние никога не бихме могли да се издигнем до по-високо, човешко ниво. Но тъй като човек е готов да се подложи на опасност, да рискува да изгуби живота си, той може да се издигне на по-високо от своето ниво. Защото изкачването от стъпало на стъпало означава загуба на предишния себе си, за да се изкачиш по-високо. Затова човекът няма природни инстинкти, както при животните, за да ни се осигури възможност за развитие.

От 689-та беседа за нов живот, 09.02.2016 г.

[179491]

Силата на мислите, ч.1

Разумът обслужва желанието

Въпрос: Кабала говори за голямата сила на човешките мисли, което се потвърждава от много научни изследвания.

Известен е ефектът плацебо, при който болните получават празна таблетка, която няма никакво медицинско въздействие, а резултатът е много подобен на лечението с истинско лекарство.

Съвременната роботика произвежда роботи, които могат да четат човешки мисли и да изпълняват желаното действие. Какво е мисълта и какъв е механизма на нейното действие?

Отговор: Материалът на творението е желание за наслаждение, което се дели на четири части по своята мощност. Първите три части на желанието са нежива, растителна и животинска, които имат физически образи в този свят. Неживото ниво се проявява във вид на камъни, минерали, метали, всички елементи от таблицата на Менделеев.

Неживото желание се характеризира със своята пасивност. Цялата му сила е съсредоточена в удържането в статично състояние, без да се променя. Това желание е много малко и иска само да се съхрани такова, каквото е.

След това желанието се развива, расте, докато материалите не започнат да излъчват, както радиоактивните вещества. В тях се проявяват по-големи признаци на вътрешен живот, които дори излизат навън.

Междинната степен между неживата материя и растенията са коралите, „живите“ камъни, в които се проявява и започва да се развива усещане за живот. Растението живее и умира, променя се с течение на времето, усеща околната среда. Дори има изследвания, които доказват, че растението чувства дали към него се приближава добър или лош човек.

Растението се нуждае от въздух, храна, то има и по-активна връзка с околната среда. След това желанието се развива още, от растително се превръща в животинско. Има хищни растения, които хващат плячка и се хранят с нея. Животинско ниво са всички животни, включително и човешкото тяло.

Колкото по-голямо е желанието за наслаждение, толкова повече то се нуждае от силата на мисълта, за да поддържа своя живот в най-добро и безопасно състояние. Това много добре се вижда при самонаблюдение: как седя, лежа. Каквото и да правя, аз през цялото време мисля за това как да напълня своето животинско тяло, тоест да получа по-голямо удоволствие и по-малко страдание.

И тъй като моето желание ме принуждава да търся максимална полза за себе си при минимален резултат, то в мен започва да се развива силата на мисълта. Преди всичко ми е нужна памет, за да помня къде ми е било добре и къде зле. Аз трябва практически да реализирам силата на мисълта, за да предвидя доброто и лошото, да се приближа до полезното и да се отдалеча от вредното.

Започвам активно да се свързвам с обкръжението: търся добро общество и избягвам лошото. Необходимо е да мога да оценя, как съм спечелил в миналото, за да спечеля в настоящето и бъдещето, затова започвам да чувствам времето относително моето напълване.

Развива се силата на мисълта, която е изцяло подчинена на напълването на желанието и призвана да се грижи за това желанието да не страда, а да бъде щастливо. Това много добре се вижда при животните и малките деца, а при възрастните хора е прикрито, тъй като те скриват своите истински желания.

Ако искам да получа нещо от теб не го изисквам директно, а действам по заобиколен път, моето желание за наслаждение се сблъсква с твоето желание за наслаждение и ние започваме игра, за да не почувства другия, че аз искам да го използвам. Аз се преструвам, че искам да напълня твоето желание, а в действителност напълвам своето.

Силата на моите мисли отчита твоето егоистично желание, което естествено не ти позволява да работиш за мен. Но аз се опитвам да те изследвам и да те завъртя така, че ти все пак да напълниш моето желание.

Ако наистина е необходимо, то аз съм готов също да направя нещо за теб като компенсация. Така се развива връзката между нас и нашия разум. Вижда се как детето докато расте, се учи на всички тези хитрости. Ние не го осъзнаваме, но именно към това е насочен целият човешки ум.

От 688-та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177716]

Следващи публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.2

Силата на мислите, ч.3

Силата на мислите, ч. 2

Линейна и интегрална природа

Човекът стои на най- високото стъпало на развитие по своя разум по отношение на останалите части на природата. И заради това е способен да изследва останалите нива на природата – неживо, растително и животинско. Животинските и растителните клетки, минералите са на по-ниско ниво от човешкия разум, затова можем да ги изучаваме.

Камъкът, растението или животното нищо не могат да скрият от човека. Аз разбирам тяхното поведение, а те не са способни да разберат моите мисли и замисли, защото съм много по-хитър и развит от тях. А да изследваш мисълта на друг човек е много по- сложно. Тук се изисква специално изследване, което се нарича „психология“.

Психологията не е „наука“, защото е много трудно да изследваме мисълта на човек с помощта на мислите на изследователя, човек също като него. Затова психологията не е точна наука, а само предположения, основани на натрупания опит.

Съществува сила на мислите, по-висша от човешката и ако се повдигнем на нейното ниво, ще можем да изследваме човешкото мислене. Принципът е, че не може да изучим което и да е явление от неговото собствено ниво. Неживото не може да изучи неживото, а растителното вече може.

За да разберем бебето, трябва да пораснем поне до десет годишна възраст. Тогава тези деца се намират на различни нива на развитие, буквално както животното и растението, и на по- голямото можем да доверим по-малкото.

Проблемът с човека е, че той се явява последно стъпало над неживата, растителната и животинската природа, над което няма никой. От своето ниво не мога да проверявам и изследвам себе си, за да разбера кой съм аз. За това ми е необходимо да се издигна на по-висока степен, недостъпна за простата психология.

Ако с помощта на науката кабала се издигна на нивото на висшите сили, на общата интегрална природа, висша относно нашата обичайна „линейна“ природа, от нейното ниво ще мога да разбера мотивите на човешките мисли. Предварително ще мога да определя моите действия ще донесат ли очакваната полза или не.

Въпрос: Какво означава да се издигна на нивото на висшата интегрална природа? Каква мисъл има там?

Отговор: На това ниво се намира мисълта, която се разпорежда с нас, системата на нашето управление. Ако познаваме тази система и започнем да получаваме нейните мисли, ще разберем какво иска човек, каква е неговата природа, какво го движи.

Ще започнем да изследваме какво иска от нас управляващата ни природа, която се нарича Творец и как човек може да съответства на нейните действия и заповеди. Той ще може да провери правилно ли изпълнява нейните изисквания.

Проблемът е в това, че нашият разум не е интегрален, обхващаш цялата природа, а е линеен, ограничен, точно както при малките деца. Той винаги действа в един ограничен аспект, а не на нивото на цялата система на ръководство и управление като цяло. Затова е необходимо да се изучава науката кабала и да се проникне във висшата психология.

Всъщност науката кабала е материалистична психология, която трябва правилно и пряко да изучим, за да се разберем, че става дума за степените на човека, само че на по-високо, над обичайното ниво . Относно това ниво, днешното може да се нарече животинско.

Мисълта, която е над човека, е силата на Твореца. Творецът е мисълта, запълваща цялата природа и свързваща всичките ѝ части заедно. Затова е мисъл на единството, съединението, интегралността. Целият свят е включен в единна система и ако аз се включа в тази мисъл ще зная миналото, настоящето и бъдещето, контролирайки цялата система. Всички части на тази система са еднакво важни за мен.

Желанието, действащо в системата, всички части, които са свързани една с друга, се наричат висша сила или Творец. В степента, в която ставам подобен на общата природа, съединявайки се с всички и отдавайки на всички, мога да опозная тази висша природа и дори да я управлявам. Издигам се от степента на човека на висшето ниво, наречено Творец и мога да го изследвам. Макар че, на пръв поглед ,за това се изисква да се издигна още по-високо от него, аз имам възможност да го постигна благодарение на силата на сливането, силата на любовта. Такава чудесна възможност е предоставена на човека.

От 688- та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177868]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.3

Плацебо ефектът – вълшебната сила на вярата

eto_interesno_100_wpИзследване: Проучването на плацебо ефекта разкрива все нови и нови страни от силата на вярата. С развитието на неврологията е станало ясно, че вярата оказва върху човека конкретен физиологичен ефект.

Ефектите са няколко – освобождаване на невротрансмитерите, въздействащи върху определени области от мозъка, действащи на организма както фармацевтичните препарати.

Често се случва така, че плацебо ефектът превъзхожда новото лекарство. Пациентите получавали надежда, а разумът, очаквайки изцеление, инициирал такива физиологични процеси, които спомагали за поправяне на здравето. Малко знаем за лечебните способности на разума, но резултатите от научните изследвания сочат за неограничени лечебни възможности.

Така, плацебо ефектът точно имитира въздействието на препарата, който пациентът е приемал преди това. В случая с обезболяващи, с антидепресанти, имуноинхибиращи препарати, лекарства против болестта на Паркинсон –  плацебо ефектът е вече доказан.

Плацебо ефектът действал дори тогава, когато на болния само му говорели за това, че днес ще получи лекарството. Този феномен за пореден път подчертава важността на вярата в процеса на оздравяване.

Реплика: Не става дума за вяра във висша сила, а в силата на самовнушението, в силата на лекаря, на лекарството. Възможно е многократно увеличаване на тази сила при групово действие на участниците и въздействие на групата върху всеки един участник.

Обикновено пренебрегваме нематериалното въздействие на човека, но човекът е сложно (съставно) същество и върху него може да се въздейства по много начини.

Кабала счита, че именно нематериалните въздействия са най-ефективните за промяната както на вътрешния свят на човека, така и на неговото поведение и самочувствие.

[158910]

Влияят ли звездите на съдбата?

Въпрос: Знаците на зодиака и съдбата, това е вълнуваща тема, която интригува и е много неразбираема. Влияят ли звездите на нашата съдба, възможно ли е да я предскажат и какво може да се направи с това знание?

Нали, най-сложното в живота е неговата непредсказуемост. Живеем, не знаейки какво ще се случи с нас в бъдеще, какви сюрпризи ни подготвя съдбата.

Човек не може да управлява своя живот. И затова астрологията, която сякаш може да предсказва по звездите характера на човека и цялата му съдба, толкова интересува хората.

Астрологията е била известна още в Древен Египет, в Древна Гърция, на Изток, в Индия, в Китай, а също и при американските индианци. И в наши дни също много вярват, че има връзка между звездите на небето и състоянието на човека. Наистина ли, съществува такава връзка?

Отговор: Цялата Вселена се развива постепенно, стъпаловидно и човекът е последният етап на нейното развитие, най-развит от всички. Но именно, защото човек е развит повече от животните и притежава такъв разум и чувства, с които може все повече да разкрива природата, се чувства много уязвим.

Казано е, че „двудневното теленце, вече се нарича биче“ защото едва родило се, то вече притежава такъв разум и чувства, като възрастния бик. Знае какви растения може да яде и какви не трябва, и не пада от височина, за разлика от малкото дете, което е необходимо дълго да обгрижваме и възпитаваме, докато не поумнее.

Ако детето не бъде възпитавано , то ще израсне като животно. Но ако му предадем целия човешки опит, натрупан за дълги години, то ще бъде човек на това ниво, до което са му дали да се развие. Човекът се развива сам и в тази степен разкрива света.

Затова човекът е много чувствително същество, защото е задължен фино да усеща природата. Силен е с това, че е способен да изгражда за себе си системи, защитаващи от неудобствата на природата. Човекът е изнамерил огъня, изобретил е електричеството, научил се е да отоплява жилището си, да осветява нощния мрак. Научил се е да установява връзка на огромни разстояния, измислил е интернет.

Човекът е усъвършенствал природата, добавяйки в нея всички удобства, които не са му достигали. И в същото време, самият той не се е изменил много. Очевидно е, че съществуват много точни граници на човешките възможности.

Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме своя бит, но не е по силите ни да отговорим на най-съществените въпроси: „Каква е моята съдба? Какво ме чака в бъдеще? Кога ще умра?

Какво е било с мен до моето раждане и какво ще бъде след смъртта, тоест, какво се случва извън границите на този живот?

Защо съм срещнал в своя живот, именно тези хора, които ме обкръжават? Защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха?“ Още

Това странно явление – човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Слуга на желанията

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.

Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.

Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай  тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.

Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.

В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014

[125232]

Сърцето, разумът и мрежата между тях

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Къде са нашите желания и мисли?

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Съвет за желаещия да поправи душата си

Въпрос: Как да се използва понятието „любов към другарите“, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако „любовта към ближния, както към себе си“ е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Получил си и предай нататък!

Въпрос: Какво най-добре ще помогне, за да отменя самия себе си?

Отговор: Да не бъдеш самоуверен и да не се надяваш на себе си. Доколкото всички твои желания, сили, мисли – всичко, което е в теб, то винаги е против отдаването, против висшето. Главната слабост на човека – това е неговият разум, който не му дава да превъзмогне своето его и да отмени себе си. А освен това, няма нищо друго.

Защото получаващите ни желания не са пригодени за духовния свят. Всичко, което можеш да правиш с тях – е само за да  отмениш себе си пред висшия. И благодарение на това отменяне получаваш неговите желания.

А в желанията към висшия започваш да отменяш себе си по отношение на останалите, и по такъв начин получаваш всичките техни желания. Така присъединяваш към себе си цялата Малхут на света на Безкрайността – именно за сметка на това, че им отдаваш.

Може да попиташ: „А кога най-накрая ще получавам?“ Но такова изобщо не съществува в духовния свят… Няма никакво получаване – има само отдаване! И дори когато получаваш, това по същност произтича във форма на отдаване. В духовната реалност просто няма такава форма, като получаване.

Точно така, както в нашия свят не разбираме, какво е това отдаване. Разбираме само, как да получаваме. Всеки миг мисля, живея и съществувам само за това. А в обратната реалност съществува само отдаване и няма получаване.

Дори когато извършваш получаващо действие, не правиш на това получаване никакъв разчет, а мислиш само, колко по такъв начин можеш да преобърнеш в отдаване.

В духовния свят думата „получаване“ има съвършено друг смисъл, в сравнение с нашия свят, където ми е известно, че това Аз ще го получа, Аз – е адресът, по който идва напълване и остава в мен. Аз – последната спирка за получаване на това напълване! А в духовното, само го предавам нататък.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 28.09.2011

[56218]

Търпението е най-важното свойство

Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Над разума

Конгресът в Торонто, урок N:5

Въпрос: Как да се уверя, че ми се е отдало да се издигна над разума?

Отговор: Да се издигнеш над разума си означава да влезеш в разума на другия.

Намираме се в света на Безкрайността. Аз съм един от всички. Оставайки вътре в себе си, аз пребивавам в своя разум – в грижа за себе си, в мисли за себе си, в стремеж към собственото благо. Такова е обичайното ни състояние. Подсъзнателно и съзнателно мислим за това.

Разбира се, в сферата на моето Аз влизат също и децата, жената, близките, другарите, възможно е даже и народът, и страната, в която живея. Това е обусловено от моята зависимост от обкръжаващите ме и от това, в каква степен съм изложен на влиянието им. В съответната степен внасям в тях понятието на своя Аз.

Какво означава подем над своя разум? Означава, че преминавам в разума, в желанието на другия, вместо да се намирам в самия себе си. Защото сега съм в негова услуга. Той е първичен за мен, а аз самият съм в качеството на изпълнител, вторичен. За мен той е като любимо дете, а аз съм буквално като негова майка.

 

Ето това означава да се издигнеш над разума, с други думи, да смениш реда на приоритетите: сега за мен той е по-важен, отколкото съм аз, както детето за майката. Ако това действително е така, значи съм успял.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[55000]

Да бъдем готови за промените

Желанието за наслаждение е било създадено от светлината. По такъв начин светлината е първична, тя е истинска от истинското, първопричината. А желанието за наслаждение е създадено в нея и се явява нейно следствие.

Светлината е създала желанието, за да го направи съвършено, подобно на себе си. Светлината е способна да направи всичко с желанието. Защото, то е като апаратно осигуряване, в което могат да се заложат всякакви програми от най-различен и даже от противоположен характер. В зависимост от това, желанието ще се наслаждава с горчивина или сладост, с лъжа или истина, с близостта или с отдалечаването и т.н. Желанието е единствено и само това, което реагира на светлината. Както го програмира светлината, такова и ще бъде.

И ето, светлината започва да работи над желанието, показвайки му своето ”променливо” отношение. По различни начини тя формира в желанието усещането за потребност и това е първият етап. Вътре в потребността възниква напълване, а в напълването е усещането на Даващия, в усещането е отношението към Даващия, а в отношението се открива какъв съм аз в сравнение с Него. В тази верига от състояния светлината ту се проявява в желанието, ту гасне, като лампичка, която я запалват и гасят.

От това скриване и разкриване на светлината, желанието придобива все по-голямо разбиране, усещане, решимост, анализ. Вътрешният му запас се попълва и всеки път то реагира на светлината на друго ниво и в друга форма. Светлината оказва на желанието просто въздействие, но благодарение на това, отведнъж, то става все по-сложно и постоянно претърпява качествени изменения.

Не можем да охарактеризираме параметрите на тези изменения, поради липсата на съответстваща терминология. Но така или иначе, желанието действа, произлизайки от това, какво усеща в дадения момент, а също и от това, какво се е отложило в паметта му от миналите усещания. В своите действия то се базира на миналия опит. Освен това има и друга памет в желанието – заложените в миналите състояния инстинкти, които заставят да се действа по определени схеми, даже когато за това няма разумно основание.

В желанията трябва да присъстват противоположните форми: свойствата на творението и свойствата на светлината, на Твореца. Иначе светлината винаги ще управлява с желанието непосредствено. Целта на творението се състои в това, желанието да придобие разум и чувство, да стане самостоятелно, а това е възможно само в условията на противопоставяния, стълкновения, разделяне на противоположности, състоящи се от различни сили. И затова пътят винаги минава през подеми и падения в различни форми и детайли на възприятието.

Вътре в творението инстинктите са в конфликт с разума. Животните, действащи съгласно вътрешна програма, не грешат, а човекът постоянно допуска грешки там, където се издига над животните.

Виждаме това и в човешкото развитие: някои хора си създават определени навици и до края на живота си живеят като войници, изпълняващи наставления, получени още в дома на родителите им. Животът им минава повече от спокойно, стандартно, в него има повече равновесие, увереност.

От друга страна, човек, чиито инстинкти се развиват по-малко, а разумът и съмненията повече, той по-често има вътрешни конфликти, повече се учи и се променя, и затова и в зряла възраст изглежда, като дете, вечно променящ се, пълен с живот и готов да се преобразува.

И ето, тези, които са по-близо до ”инстинктивното”, в живота се чувстват по-уверени, знаещи, устойчиви. Защото те се базират на неизменните инстинкти и това им осигурява по-лек живот.

Който действително иска да се повдигне на стъпалото на Твореца, той именно търпи промени, преживява подеми и падения във всевъзможните детайли на възприятието. На този път се намира и стъпалото Фараон, който казва: ”Творецът е праведен, аз и народът ми сме виновни”. Това е много голямо и важно стъпало на човека, разбиращ, колко голяма е разликата между върха и основата на стълбата. Става въпрос за трудна работа в противоположните свойства.

И затова в живота ни трябва всеки път да се стараем да видим себе си на стъпалата на стълбата, по които се спускаме и издигаме, отново и отново. Не трябва да се страхуваме от това и не трябва да чакаме успокоение – то е по-лошо от всичко.

Промените по този път се осъществяват само с помощта на обкръжението. Сам човек инстинктивно иска да остане там, където е. И макар да не му е много добре, а то даже му е съвършено лошо – при все това не го влекат промените, постоянно се вкопчва в текущото.

Трудно е да се измъкнеш от обичайното блато и само обкръжението, въодушевяващо през цялото време човека с други ценности, ще го изкара навън. Затова трябва да укрепваме групата, за да може по-бързо да се повдигаме и да се спускаме, разбирайки, че с всеки изминал път, формираме в себе си съсъд за окончателното поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54533]

Предпазване с шепот

Ако чувайки една дума, някакъв слаб намек от Твореца, аз съм способен да го увелича до огромни страдания – заради противоположността си на Него, даже от страх пред още по-големи страдания, но вече ще бъда внимателен и ще започна да действам така, че да не се конфронтирам с Него. Струва си даже да го направя от егоистични подбуди, заради самия себе си.

Но ако използвам всички тези състояния, за да достигна отдаване и възприемам намека Му, това леко предупреждение, като напомняне за мястото на моята неизправност, мога да го обърна в напредък. Въпросът е само в това, колко от моя страх мога да добавя към Неговото леко предпазване, за да обърна незабавно моето желание в посока на отдаване.

Тоест, всичко зависи от моето състояние. Възможно е веднага да съм готов да бягам и с всички сили да искам поправяне: да се обединя с останалите, да уча, да привличам светлината, възвръщаща към източника, сякаш съм попаднал в ужасна беда. А може и да си мисля, че няма нищо страшно: нещо не се случило, навярно съм уморен или болен и може дори да се занимавам с други неща, вместо с поправяне.

Протакам това във времето и си навличам още повече беди, ако не съм способен да се пробудя от лекия намек. В резултат страдам двойно – от разтегляне във времето и от все по-тежките удари. До момента, в който ситуацията не се влоши дотолкова, че просто ще ме принуди да се отместя от мястото си. Но колко време съм загубил безцелно и колко силно съм страдал! Сега колко време ще ми се наложи да работя над себе си, за да изляза от това състояние!

И всеки път състоянието ми е все по-ниско, все по-далече от духовното. Затова тук е необходима работа от страна на обкръжението, за да пробуждаме един в друг чувствителността, отзивчивостта към призива, който чуваме всеки ден, всеки миг. Ти трябва да чуеш как Творецът се обръща към теб, как през цялото време те предпазва, пробужда те като ти шепне на ухо!

Постоянно трябва да се ослушваш за това и тогава у теб ще се развие възприемчивост към Неговия език, към това, как Той работи в теб и през цялото време те настройва, както се казва ”с дебелината на косъм”. Повече не е необходимо!

Но праведникът възприема този тънък косъм като сноп волски косми – такова огромно значение придава на това. Всичко зависи само от нашата чувствителност.

Да увеличиш разума си – това означава да повишиш чувствителността, за да възприемаш все повече и по-надълбоко. Не усещаме духовния свят, именно защото е твърде фин за нас, сякаш се изплъзва от грубите ни сетивни органи. А за сметка на такива упражнения ще започнем да улавяме и да усещаме духовната реалност.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52151]

Нагласа за разкриване

Преди четенето на Книгата „Зоар” ние трябва да се настроим така, че да имаме полза от четенето. Зоар разказва за поправянето на душите, т.е. за поправка на връзките между нас – и затова, четейки го трябва да се стараем описаното там състояние да бъде усетено в нас. Това означава, че ние желаем да разкрием за какво се разказва в „Зоар”.

Разкриването, това не е разбиране от разума. Как изобщо мога да разбера онова, което никога не съм виждал?… Мога да видя само при условие, че в мен се формират нови модели от усещания, понеже виждането е усещане в нашите желания, в съдовете на нашето възприятие. А усещанията могат да възникнат само съгласно моето особено вътрешно състояние, когато то ще съответствува на описаното в „Зоар”.

Да се постигне това може само в случай, че аз се издигна на нивото на отдаващия, както изисква това „Зоар”. Как е възможно това? Ако аз се съединя с обкръжението, относно което мога да изразя мярката на своето отдаване. Затова още преди да сме отворили Книгата „Зоар”, ние трябва да се стремим да се съединим в едно цяло – в такова състояние, на такова ниво, с такава сила, които ще бъдат подходящи за разкриването на „Зоар” и връзката между нас.

В зависимост от това, как всеки отменя себе си и се съединяваме заедно във взаимно отдаване и поръчителство – в такова количество ние можем да достигнем състояние в което да усетим за какво ни говори „Зоар”, дори в минимална степен. И всичко това зависи само от силата на обединението между нас, което задължително трябва да бъде на висотата на първа духовна степен. Тогава ние ще усетим за какво се разказва в „Зоар”.

Затова говори Баал а-Сулам в „Предисловие на Учението за Десетте Сфирот”, п. 155: стремящият се да познае изучаваното, притегля върху себе си светлината възвръщаща го към източника. Всъщност, цялата работа е да се стремим да бъдем в това състояние, и да го усетим. От нас се иска желание да усетим потребност от разкриването.

От урока от Книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43858]

Кой е той – който предизвиква молитва

По статията на Рабаш ”Кой е той – който предизвиква молитва”: Когато човек усеща, колко е далече от усещането за важността на духовната работа, то той започва да се пробужда и да мисли, че обезателно трябва да направи неща със себе си, за да не остане в това нищожно състояние до края на живота си.

И тогава той започва да се моли на Твореца, да го доближи до себе си и да му даде мощ свише, както са казали мъдреците: ”Дошлият да се поправи – му помагат”.

Човек знае, че трябва да постигне онова усещане, че Твореца е добър и твори благо и да се прелипи към него. Тоест целта – това е да разкрие Твореца, защото иначе няма да изпълни предназначението си.

Това може да се реализира само за сметка на подобието по свойства и затова на човек му е болно, че той още не е достигнал до вярата, свойството отдаване, с което би могъл да разкрие Твореца и тогава да Му благодари. Т.е. той, не търси това разкритие с егоистическа цел, – а само за да постигне величието на Твореца.

И тогава той вижда, че вътре в него се намират ”народите на света”, които спорят с неговата част ”Исраел” (стремящите се към Твореца), и едните засега, не могат да надделеят над другите, да вземат властта – свойствата за отдаване, не могат да победят свойствата за получаване.

Но човек изобщо, не е господар на мислите и чувствата си, той не властва над чувствата в сърцето и разума. Всяко състояние се формира свише, т.е., не от човека, а от висшата сила, която го поставя в определена ситуация и иска от него някакво действие, реакция на онова, което тя е създала. Това се нарича: ”АЗ – първият”.

Урок по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43846]

Трета реалност

Правилно развиващата се част на творението в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че развитието се осъществява посредством две противоположни сили. Техният натиск я принуждава да осъзнае злото и всеки път служи за „родилни болки”, изтласквайки я от текущото състояние в следващото. Така природата ни придвижва напред.

На човешкото стъпало на развитие творението предварително разбира ползата от този двустранен натиск на природата и се развива съгласно целта, която вижда пред себе си. А целта е да постигне равновесие, да уравновеси в себе си натиска на двете сили, правилно да ги съчетае вътре и така да формира следващото състояние – третата реалност.

Преди това двете сили просто са принуждавали творението да върви напред, да приема нови прогресивни форми, без да влага своя принос. Но сега то разбира механизма на тяхното въздействие и само се включва в процеса – предварително, не дочаквайки натиска, използва двете противоположности, за да излезе на следващия етап на развитие. Това му дава нов разум, ново чувство, които не е било възможно да има по-рано – по време на принудителното развитие на неживото, растително и животинско ниво.

Аз изграждам собствено отношение към въздействието на двете сили и ги използвам, избирайки сам курса нагоре. Съгласявам се с тази посока, искам я и с помощта на обкръжението добавям своя импулс, своя натиск. Излиза, че сам напредвам, сам изграждам себе си – и тогава придобивам разума и чувството, които се изискват за това.

Ето в какво се състои ползата: включвам себе си в двете противоположни сили, издигам се към чувството и разума на новото стъпало и започвам да разбирам в каква реалност се намирам. Сам създавам новата реалност и сега тя е моя.

Преди това съм се придвижвал от стъпало на стъпало без да добавям нищо от себе си. Това е бил пътят на страданията. От мен не е израснало творение – оставал съм си на земната плоскост. Просто на всеки етап са ме избутвали отзад.

Сега вече добавям все повече собствено участие и то ми дава новото ниво – стъпалото на човека, подобен на Твореца. Аз разкривам Твореца. Спирайки да се развивам на нивото на животното, стъпвам на новия път и сега правя всяка крачка по собствен избор.

Казано на езика на кабала, аз извършвам Първото съкращаване, излизам от естествения натиск на природата и се развивам, свързвайки правилно двете нейни сили – посредством Второто съкращаване, средната линия. Сега изграждам средната линия в себе си – с други думи, намирам в себе си правилната форма на равновесие за всяко състояние.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39391]