Entries in the 'разбиване' Category

Интеграцията ще изглади всичко

Конгрес в Прага. Урок 1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

196994

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Духовният корен на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Untitled-1

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]

Ангелски разбори

laitman_2014-04-09_6493_wДобрият ангел

Въпрос: Мога ли да си „организирам“ „добър ангел“, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш „добрите ангели“, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези „ангели“?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от „греха от Дървото на познанието“. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже „позитивният неутралитет“ вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, „желание за милосърдие“ (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши „ангели“ в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши „ангели“ в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – „мрежата от ангели“?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо „защитна обвивка“. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има „отрова“, ненавист, „мръсотия“ – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото „хафец хесед“ и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята „защитна стена“.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]

Благодаря за разбитите желания

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията „Разликата между святата и нечистата сянка“ („Шамати“ №8): Скриването може да се раздели на два вида. Първият, това е, когато човек все още има възможност да се справи с тази тъмнина и скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли за това Той да му отвори очите и да му позволи да разбере, че всички скривания идват при него от страна на Твореца, тоест Творецът прави това с него, за да може той да Го помоли за помощ и да пожелае да се слее с Него.

И означава, че в това състояние той все още вярва в Твореца и в неговото управление. А вторият вид се състои в това, че той вече не може да се укрепи във вярата и да каже, че усещаните от него страдания и удари идват от Твореца, за да му даде да се издигне на следващото стъпало.

И тогава той може да изпадне в неверие, защото не може да повярва в управлението на Твореца и естествено няма да може да се моли на Твореца и да Го моли за помощ.

Всичко работи съгласно единния принцип: ”Няма никой освен Твореца, добрият и носещ благо”. А цялата ни работа се заключава в това да постигнем този принцип във всяко едно състояние, което ни се случва. Съгласно този принцип трябва да преценяваме целия си живот, и тук не може да се разминем без поддръжката на обкръжението. В противен случай, човек не би издържал.

Всички ситуации ни се изпращат от Твореца, т.е. се определят от въздействието на висшата светлина върху информационните гени (решимот) и от техните текущи състояния относно едно друго. Но между светлината и решимото остава свободна част за нашия свободен избор, за прилагане на усилия.

Съществува недостатък в контакта между двете, което се нарича скритие. А човек трябва да приложи усилие за отстраняване на това скритие и да се опита да осъществи контакт с Твореца, между решимото и светлината, довеждайки ги до съответствие. Решимото се разкрива разбито и затова то винаги се проявява като недостатък, като неприятности и скритие. Тъй като това свидетелства за разбиването, а аз трябва да го възприема като призив за контакт при всякакви случващи се условия.

Това се нарича работа над знанието. Може да не ми е леко на сърцето и в разума си да не мога да побера всичките си проблеми с Добрия и носещ благо, но въпреки всичко, моята работа в сърцето и в разума трябва да бъде независима от моето вътрешно състояние. Това означава, че аз прекрачвам през разкриващото се решимо, издигам се над разбитото желание, сякаш то е поправено. Т.е. чувствам се така, сякаш съм постигнал разкриването на абсолютно добрия, на единствената сила и съм се озовал лице с лице с Твореца.

И тогава благодаря на Твореца, че той е разбил моите желания, понеже само така бих постигнал светлината от тъмнината. Благодарение на противоположността на решимото и светлината, всеки път разкривам, какво е това светлината.

От подготовката към урока, 23.02.2014

[128180]

Потърси на правилното място и ще намериш

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Рабаш „Върни се, Израел, към своя Творец„: Защо Творецът е наречен лечител на разбитите сърца? Защото най-важното в един човек е „сърцето“ – съсъдът, получаващ цялата святост свише. Но ако този съсъд е разбит, то всичко, с което го пълнят, изтича навън. Ето защо ако сърцето е разбито, тоест се намира под властта на егоистичните желания, в него не може да влезе никаква светлина или тя цялата ще стане нечисти сили. И това се нарича „разбито сърце“.

Докато сърцето не се почувства разбито – Творецът не помага на човек. Защото дотогава няма на кого да помогне. Сърцето се разбива отведнъж, но ние го поправяме на малки парченца и това е голямо облекчение за нашата работа. Тъй като не трябва да прилагаме големи усилия, за да поправим всичко наведнъж: от своето днешно егоистично състояние право до света на Безкрайността.

Вместо това, можем да извършим поправянето на стъпки, на малки порции, сякаш пренасяме по една монета от царската съкровищница от едно място на друго.

И все пак ни е трудно да направим първата крачка, защото това означава преминаване към противоположно намерение: от егоизъм към отдаване. И затова няма да се случи, докато не разберем своите желания, намерения, докато не отделим желанието от намерението, докато не разберем какво можем и какво не, къде сме ние и къде не сме.

Трябва да направим всички тези разяснения, за да определим точно какво се нарича разбиване на сърцето, какво именно трябва да се поправи? За да си изясним това понятие отнема време. Тъй като забравяме за групата, забравяме за другите, за това, че желанието трябва да бъде общо. Всеки започва да мисли за себе си, за това какъв е той отвътре. Но това съвсем не се отнася до разбитото сърце.

Сърцето е разбито, защото не може да се съедини с ближния. Само в това се състои неговото разбиване, но ние изобщо не мислим в тази посока. Опитваме се да си представим неговото лично разбиване. И отнема много време, за да видим това правилно. Но веднага след като това се случи, ни става ясно, че това е много прост и конкретен проблем, който трябва да поправим.

Нужна е много работа, за да разбере съсъдът, че в него не може да има нищо лично, а само общо: че той е само част от вътрешността на общия съсъд и част от вътрешността на светлината. Но веднага щом диагнозата е поставена, вече не е необходимо да каним лекар – веднага ще видим как на същото това място идва поправяне и напълване.

Затова е много важно да достигнем обща мисъл, едно общо усещане, за да може всеки да се почувства в полето на силите на взаимното поръчителство. В противен случай, всички наши търсения водят до неправилното място. Ние търсим в себе си, вместо да търсим между нас и по такъв начин губим всичките си сили напразно.

От подготовката към урока, 13.02.2013

 [100324]

Да обърнем взривната вълна обратно

конгресс, группаПоправянето на творението се състои в това, да се обединим заедно. Тъй като това е поправяне на разбиването, което се е получило в следствие на големия взрив, раздробявайки единното творение, единственото сътворено желание на много парченца.

Цялата наша работа е в това, да съединим всичките тези парченца в едно цяло. И разбира се, ни е ясно, че не притежаваме такава сила, която да ни позволи такова действие. Но можем някак си да обърнем това състояние обратно. Някога, от едно цяло сме достигнали до разединение, усещайки се разделени, искаме отново да се завърнем обратно към сливането.

Защото нашето сливане в миналото е записано от информационните ни гени (решимот). И сега, ако ги обърнем наобратно и вместо да получаваме за себе си и да отблъскваме другите, започнем да отблъскваме себе си и да приемаме околните, ще достигнем до сливане.  Можем да го направим за сметка на това, че се намираме в този свят и можем да извършваме действия дори срещу желанието. В този свят мога да прегръщам някого без да усещам любов към него и дори да го ненавиждам. И разбира се, това е лъжа. Но ако знам от самото начало, че лъжа не него, а себе си, то това не се смята за лъжа. Знам, че извършвам действие, което е противно на моето желание, но го правя, за да достигна тава състояние, когато наистина ще поискам това. В такъв случай, кого лъжа освен себе си?

Така трябва да действаме с цел да се обединим, независимо, че първоначално не искаме да се обединяваме и не се нуждаем един от друг. И колкото повече се стараем, толкова по-ясно ще ни става доколко това противоречи на нашето желание. Учениците на раби Шимон, великите кабалисти, са се събирали, за да изучават книгата „Зоар“, разкривали са изгарящия ги огън на ненавистта между тях – истинското разбиване, в самия му корен.

Но при това, ако изпълняваме действия, насочени към обединение, разбирайки, че се опитваме да се издигнем над своята природа, над разбиването и правим физически всичко възможно, то това е достатъчно, за да се доближим до единството.

Тези действия се наричат ”ло лишма”. А намерението ни – да достигнем ”лишма”, отдаване, съединяване. Даваме си сметка, че за сега не се намираме в това състояние, но правим крачка напред, доколкото е възможно.

От урок по писмо на Рабаш, 20.09.2012

[89092]

Любов, протрита на парчета

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата „любов“ разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

„Аз обичам“ – се подразбира като „аз искам“. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича „обичам“. Тоест вътрешното тълкуване на думата „любов“ – “ искам да получа това“.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието „любов“ – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича „аз обичам“.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума „любов“, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във „Ведение в науката кабала (Птиха)“ , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Енергия, която не свършва

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Търсачи на златни искри

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Егоизмът – верен придружител

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Щафетата на пробуждането

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство” Баал а-Сулам обяснява, че правилото за любовта към ближния както към себе си е формулата за самопоправянето ни. Да се поправиш е възможно само във връзката с ближния.

И обратното, без тази връзка у теб няма възможност, няма място за поправяне. Какво може да направи човек, лишен от връзка с другите? Защото за това се е случило разбиването и за това в нас е създадено злото начало, за да опънем нишки над него един към друг. Това е всичко, което се изисква от нас.

На първия етап се обединяваме, съгласно съвета на Гилел: ”Не причинявай на другаря си това, което ти е омразно.” А след това преминаваме към съвета на раби Акива: ”Възлюби ближния като себе си.” По такъв начин достигаме края на поправянето си и реализираме в себе си това, което изисква от нас замисълът на творението.

„Тора”, т.е. методиката на поправянето, ни се дава при условие, че се съгласим да станем като един човек с едно сърце. Благодарение на тази методика и работата в групата ние можем да изискваме поправяне от Висшата сила, от светлината, от Твореца.

Всъщност процесът на поправяне може да се нарече постигане на поръчителство, т.е. особената връзка между всички души. ”Душите” – това са даващите желания в хората. Ако хората уреждат връзката помежду си, желаейки да извършат отдаване един на друг, тогава и формата на тази връзка се нарича ”поръчителство”.

Има хора по света, у които в желанията се запалва искра – зачатък на алтруистичното желание. Ако те се обединят, за да палят тази искра във всеки и във всички заедно, ако се поддържат един друг, помагат си, за да може растящите в тях сили на отдаване да ги свързват по между им, тогава те формират система, изпълняваща условието на поръчителството. В тази взаимносвързана, интегрална система всички те са като един човек с едно сърце, съгласно това условие, при което са получили методиката.

Така те достигат свойството на взаимно отдаване и в това свойство разкриват Висшата сила. Имено тя им е дала това желание, предизвикала е в него искра и е предоставила способ за поправяне, позволяващ на другарите да станат подобни на нея по свойства. Тя се разкрива в тях, точно съгласувайки се с мощта на това подобие.

И така, в общата работа по поправянето на света, част от хората се пробуждат по-рано от останалите. Тези хора се стремят да поправят себе си, достигайки обединение и поръчителство, сливане помежду си, и съответно с това – и сливане с Висшата сила. Те са устремени право към Твореца (яшар-Ел) и искат да реализират желанието си в отношенията помежду си, а също така и всички заедно пред Него. Затова те се наричат Исраел, те са особени и трябва да станат за пример, възпитателна сила за останалите.

Защото във всички останали хора тази искра, този импулс към отдаване не се проявява. Само нещастията в живота ги заставят да осъзнаят необходимостта от самопоправяне, но и тогава не могат да минат без тези, които се наричат ”Исраел”, които постигат някаква степен на връзка, които реализират методиката на поправяне. И затова в края на статията ”Поръчителство” Баал а-Сулам привежда цитат за това, че синовете на Исраел трябва да станат ”царство от свещенослужители” и ”свят народ”. Свещенослужителите нямат собствено владение, те само възпитават народа, помагат му, организират го.

Ето и ние, хората, устремяващи се към реализация на целта на творението, трябва да разберем, че поправяйки себе си към отдаване един на друг, единствено се готвим за истинската работа, за отдаване на света. В това е предназначението ни и затова са ни пробудили по-рано от останалите.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49747]

Как да достигна ума на Висшия

Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Духовният храм няма да се разруши

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3

Въпрос: Как да избегнем разрушаването на духовния храм, който ние сега строим между нас?

Отговор: Науката Кабала говори за това, че всички разрушения, и въобще всички събития, случили се досега по света, – са били необходими.

Всичко това е било необходимо затова, за да успеем да съединим заедно двете сили: силата на Твореца и силата на творението, силата на Бина и силата на Малхут, да ги внедрим една в друга, да ги смесим помежду им. Тогава природата ни ще включи в себе си свойствата на Твореца и ние ще постигнем подобие с Него.

С други думи, ние ще останем в егоистичната си природа, само ще придобием външната Му форма – формата на силата на отдаване, която се и нарича Творец.

Но ние сами не можем да съединим тези две природни сили. Защото в духовния свят, в това духовно поле, – „минус” и ”плюс” не се съединяват помежду си. Те могат да се приближат една до друга само при условие, че тях ги ”развалят”. Колкото са по-противоположни, толкова повече те се отдалечават и обратно: колкото тази противоположност е по-малка, толкова в по-голяма степен те се съединяват помежду си.

Да се внедри ”плюс” вътре в ”минус”, силата на Твореца в силата на творението – това е невъзможно. Даже в нашия свят технически не бива да се съединяват помежду си две противоположни сили, а само с помощта на взрив. И тогава, за сметка на силата на удара казваме, че един метал може да влезе вътре в друг и да се разпространи в него.

Същият този процес е станал и в духовното, и се нарича разбиване на духовния съсъд/желание – разрушаването на Първия и Втория храм.

Духовното състояние се определя от силата на светлината Хохма или силата на светлината Хасадим. Тогава разбиването е било длъжно да се разкрие на тези две нива. Съответно това се и нарича разрушаването на Първия и Втория храм.

След като са се разрушили тези два Храма, в продължение на 2000 години, е произтекло смесването на Бина и Малхут, което сега завършва. Всъщност, този процес вече е приключил в средата на двадесети век, и на основата на това смесване е започнало поправянето.

Ние – сме първото поколение, встъпващо в този процес на поправяне. А поправянето повече не може да доведе до разбиване. Защото всички разбивания са произтекли затова, за да се съедини силата на Твореца със силата на творението и с това да дадат сила на творението да се уподоби на Твореца.

Затова не трябва да се страхуваме от разрушаването на Храма (от ивр. бейт а-микдаш: ”бейт”-дом, кли, а ”микдаш” – святост, отдаване, любов) – на нашето общо кли. Защото разрушенията са били необходими за това, за да се осъществи правилно това съединение.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39837]

Откажи се от илюзиите на този свят

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Ако всички души се намират в този свят, защо възприемаме света такъв огромен?

Отговор: Такъв ми се представя светът в моите егоистични желания.

В света на Безкрайността реалността се усеща единна, а в нашия свят ние възприемаме себе си и тази действителност, която се намира извън нас. Така на нас ни въздейства силата на егото – силата на разбиване.

В тази степен, в която аз отменям силата на разбиване, започвам да виждам, че светът изцяло се намира вътре в мен. А това, което на мен днес ми се струва намиращо се отвън – това е илюзия, картина, която ми рисува моето его.

Затова въпросът за външния свят няма смисъл – това е отпечатък на моето вътрешно разбиване.

За да се поправя, аз трябва да премина 125 духовни стъпала, обединявайки се с другите хора. Тогава според степента на своето съединение с тях, аз започвам да ги чувствам вътре в себе си. Това и ще бъде истинското усещане, защото освен мен, нищо не съществува.

Може да се каже, че всичко, усещано от мен отвън: неживата, растителната, животинската природа, другите хора, нашата Вселена – всичко това са мои неотделими части – тялото на моята душа.

Но защо аз ги възприемам именно по такъв начин? Заради своето его. Според степента на това, как отменям своето егоистично отношение към „външните“ обекти и ги приемам в своето сърце – изведнъж започвам да чувствам, че това съм аз, че така, отвън съм усещал част от себе си.

Моите желания на неживо, растително, животинско и човешко ниво са се представили пред мен във вид на нежива, растителна, животинска природа и хората, живеещи в този свят.

Но всъщност няма нищо освен моите желания, които сега рисуват в моя мозък света именно такъв. Това и обяснява разделът от науката кабала, наречен „Възприемане на действителността“.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45139]

Златните мини на душите

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Късо съединение, водещо към любов

Във всички кабалистични книги е описано само едно; как  се обединяваме заедно, за да станем едно цяло, един съсъд, едно желание, и с това да разкрием светлината, както е било в Малхут на света на Безкрайността.

Преодолявайки разбиването, ние се стараем, колкото е възможно, въпреки трудностите, въпреки егото промъкнало се между нас по времето на разбиването и което ни разделя сега, да се издигнем над него и да се обединим над него.

Ние прилагаме усилия да преодолеем нашето его, създаващо съпротивление между нас, подобно на съпротивлението в електрическата мрежа. Ние се обединяваме въпреки това съпротивление, със собствени усилия препятствайки онова, което ни разделя помежду ни. Тъкмо обратното, ние ”даваме накъсо” връзките между нас, и всеки се включва в другия като в своя интегрална част.

С това ние поглъщаме в себе си това съпротивление, и то се превръща в източник на нашата сила, в способност да работим с любовта. Тъй като без ненавист и отхвърляне ние не можем да постигнем любовта. Ние използваме същата сила, само че в обратен вариант.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар“, ние сме длъжни постоянно да си представяме, че сме обединени в изправна система, като Малхут на Безкрайността. И само за този вид връзка се разказва в „Зоар“ – за нашата поправена система на душите.

От урока по книгата „Зоар“, 18.05.2011

[43374]

Здравият фундамент – основа на всяко здание

Статията на Рабаш ”На какъв фундамент се строи духовното”: В нашия свят ни е известно, че ако искаш да построиш сграда, то най-напред е необходимо да изкопаеш земята под нейната основа.

И тази основа зависи от това, каква къща искаме да построим: само на един етаж или многоетажна. Тоест по височината на сградата се измерва и дълбочината на изкопания в земята строителен изкоп, и не за един път полагат тази основа, а я строят ден след ден, за да бъде колкото е възможно по-дълбока и да позволи да се построи висока сграда.

По такъв ред се действа и в духовната работа. А ”изкопаната земя” в духовното означава търсенето на пустотата в сърцето, нали сърцето означава желание, Малхут, ”земя”. Тоест преди да се построи ”къща” нависоко, необходимо е в началото да се задълбочим в ”земята”, в желанието…

За да може творението да узнае условията, според които може да стане подобн0 на Твореца, и да изпълни целта на творението, необходимо е то да прибави в себе си всички свойства на Твореца, едно по едно. Затова, всички свойства на Твореца и всички свойства на творението се включват едно в друго, и се преплитат така, че в творението остава ”запис” (впечатление), какво означава да бъдеш подобен на Твореца. Това се постига по пътя на разбиването, което се разпространява отгоре надолу, по цялата дълбочина на желанието, от нулево до четвърто ниво.

Така се получава пълно взаимно включване на свойствата на Твореца и свойствата на творението във форма, обратна на целта. В нея вече има всички детайли – абсолютно противоположни разбира се на окончателно поправеното състояние. И тук възниква настоящото творение,”човекът” – призван в бъдеще да стане подобен на Твореца. И от това състояние той започва сам да се поправя и да достига Твореца, истинското свойство отдаване. Така от началото на творението той достига до неговия край, края на поправянето.

Всичко се строи върху желанието за наслаждение, върху материала на творението. И колкото повече го използваме, толкова повече ще успеем да построим, тоест преди всичко е нужно да се задълбочим в него и да почувстваме колко сме противоположни на Твореца. Това означава, че ние копаем в него на дълбоко и не се страхуваме да разкрием неговата противоположност, макар това да е неприятно усещане и обикновено ни причинява страдания. Тъй като разкриваме свойство, което е противоположно на доброто.

И след това се приближаваме към необходимостта от поправяне – започваме да молим светлината, свойството на Твореца, да поправи свойството на творението. Това се нарича ”да построиш здание” . Но човек не е способен сам да го построи – строи го светлината. А ние трябва да обезпечим съсъда, желанието и точно да изразим молбата си. Ако разбираме и молим именно за това, което ни е нужно, за да се придвижим още едно стъпало нагоре, още на един ”етаж”, тогава светлината идва и го строи. Така се придвижваме все по-нататък.

Фундаментът, на който се строи духовното здание – е желанието да се насладиш, усещането на собствената си противоположност. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече можем да се издигнем нагоре.

Из урока по статье Рабаша, 13.05.2011

[42996]

Средната колона

Исраел (човекът, устремен „направо към Твореца”), Творецът и Тора (светлината, възвръщаща към източника) – трябва да се съединят в едно цяло. Това още се нарича „средна колона”, „средна линия”.

Работата в трите линии (дясна, лява и средна) става от това, че творението не може да направи нищо със своите сили. Защото то е създадено от неподвижен материал – желанието за наслаждение, което само не може да се премества (да се изменя) в духовното, без да има желание да отдава. А само желанието да се отдава може да се движи в духовния свят, създаден от форми за отдаване, отдаващи намерения, за нещо, желаещо да се предаде на другия, да излезе от себе си.

Но ако творението действа в друга форма, то сякаш не съществува в духовното. То въобще съществува само в нашето въображение! Творецът е създал в нашето възприятие такава въображаема картина, че ние да можем някак да съществуваме, още не достигнали свойството отдаване.

Духовното движение, духовната реалност – са възможни само в отдаването. А да се съществува в духовното може само, ако се движиш в това отдаване. Невъзможно е в духовното да се стои на място, както става в този свят: да спреш и нищо да не правиш. Духовното пространство е над времето, тоест цялото време се намира в движение на отдаване, което постоянно се усилва.

Тъй като творението поначало няма способност за отдаване и то даже не знае, какво е това – отначало става съкращаване (цимцум) на неговото желание за наслаждаване. А след това се създава връзка между желанието за наслаждаване на творението и желанието да отдаваш на Твореца, за сметка на второто съкращаване (цимцум бет), особени действия, подготвящи нашата реалност още в духовните светове.

След това става разбиването, разрушава се границата между желанието да получавам и желанието да отдавам – за това, че да ги свържат едно с друго. А вече от тази връзка се раждат стоящите един срещу друг светове: на светостта и на нечистотата, и между тях възниква „неутрално място”, откъдето може да поникне самостоятелно творение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39284]

Колко още ненавист трябва да разкрием

Въпрос: До каква степен е необходимо да разкрием ненавистта между другарите, за да стигнем до истинската потребност от поправяне?

Отговор: Напълно трябва да се разкрие първото решимо от разбиването, отблъскващо ме от останалите.

То се разкрива до такава степен, че не просто ги пренебрегвам и не им обръщам внимание, а дори им желая злото, отделям се от всички и смятам, че за мен е по-добре да бъда сам, да се уча от дома и да не поддържам никаква връзка с останалите.

Хората дори идват при мен и ме молят да им давам индивидуални уроци. Човек не разбира, че реализирането на духовната методика се осъществява в групата.

И след такава вътрешна борба, отделяне, разочарование и отчаяние, с течение на времето, той започва да разкрива своята вътрешна връзка с другарите – като че ли престава да забелязва техните външни лица и физически тела. Започва да прониква вътре в тях и да усеща вътрешното желание на всеки към духовното. Дори онова, което самите хора не чувстват в себе си. А той сякаш се докосва до техните души.

Ето тогава може да се каже, че се е приближил към съединяването с другарите. И тук открива, че сам не е в състояние да се съедини с тях – че му е необходима помощта на висшата сила. Той желае да разкрие тази сила вътре във връзката, за да може тя да го съедини – и така постига реализацията.

Това е поетапна работа, придобиване на все по-голямо знание за себе си – все по-големи вътрешни състояния.

От урок по статия Рабаш, 25.03.2011

[39067]

Вечният двигател на енергия в света

Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]