Постинги в 'Природа' Категория

Сладкият мирис на майчиния дом

laitman_2010-01-29_1507_wСемейството е преди всичко майката. Защото детето пораства в ръцете ѝ, на гърдите ѝ, и това е за него целия живот. То обича мириса ѝ, топлината ѝ. При много народи майката носи постоянно детето със себе си, привързано на гърба или на гърдите ѝ, и така то расте.

Когато човек порасне и вече не се нуждае от родителска грижа, той трябва да излезе в живота, сам да заработва хляба си и да се издържа. И тогава из-под майчиното крило, той преминава към жена си, в собствено семейство, което се получава по естествен начин.

Преди е съществувала много силна връзка между снахата и свекървата. Снахата отивала да живее в дома на мъжа си и неговата майка я обучавала какво обича той и към какво е привикнал. Снахата трябвало да приеме всички традиции от родителския дом на мъжа, привичните му блюда.

Така е прието, кухнята да съответства на вкусовете на мъжа. Жената са нагажда по кулинарните вкусове на мъжа си и трябва да научи от майка му как да приготвя обичайната за него храна.

Тоест, мъжът преминава от майка си, към жена си и добрата жена, доколкото е възможно, създава около него същата атмосфера, за да се почувства той също както в майчиния си дом. Така е устроена природата и ако следваме това правило, то се чувстваме добре.

Мъжът ще цени жена си не за нейната красота, тъй като знаем че тя не е дълговечна, и не заради младостта ѝ, която също бързо отминава. Разбира се, невъзможно е без спорове и караници в семейството, когато двама егоисти живеят заедно. Но ако жената взема пример от свекърва си, тя самата става за него като майка.

Той ще се отнася към жена си като към майка: със същото уважение, почитание, топлина. Това сработва подсъзнателно, благодарение на познатия мирис на домашна храна, по вътрешен инстинкт.

Ако искаме институтът на семейството да продължава да съществува, трябва да обясняваме тези принципи на младите двойки. Снахите трябва да получат възможност да се обучават в дома на свекървите си, за да разберат с какво е свикнал техния жених.

Не е важно, ако той вече много години живее самостоятелно, а не в родителския дом, може дори зад граница. Но до 15г. той е живял там? Значи, жената трябва да бъде заинтересувана да пресъздаде същата атмосфера в своя дом.

По такъв начин мъжът ще се почувства сякаш отново се е оказал в майчиния си дом. И тогава той подсъзнателно ще се отнася към жена си със същото почитание и дори страх, със същото внимание, както към майка си. Той ще поиска в неговия дом да има същите отношения, както в детството му.

Мъжът иска да бъде около майка си! Мислим, че момичетата искат да останат с майка си, но момчетата желаят това не по-малко. Макар да заминават надалеч от дома, но те вземат със себе си този вкус – неповторимият вкус на майчиния дом.

От 521-та беседа за новия живот, 15.02.2015

[158573]

Хората с мислене, формирано от видеоклипове, няма да станат елит

laitman_2012-05-18_4055_wМнение: Днес младите хора възприемат новия материал бързо и в друг обем,  те не четат книги, не чувстват необходимост от книгите, скоростта на промените около хората се е увеличила 50 пъти, възникват нови начини за обработване на информацията.

Децата по друг начин гледат на света. Тяхното възприятие не е последователно, не е текстово. Те виждат картината като цяло и възприемат информацията на принципа на видеоклипа. Нужен им е само общият рисунък.

На принципа на клиповото мислене работи и училището. Учебниците не са книги. Учениците четат един откъс, след седмица – друг, а през това време прочитат още по откъс от други десет учебника. В крайна сметка училището реално предлага клипове.

Но, разбира се, се запазва и определен брой деца с последователен тип на мислене, на които е необходим монотонния и последователен обем на информацията, за да се стигне до някакво заключение. Неслучайно, психолозите наричат хората от стария тип хора на книгата, а от новия – хора на екрана.

Измени се системата за техническо производство. Още преди 50 години колата е имала 500 детайла. И е бил нужен добър специалист, който би намерил детайла и да го замени. Сега вече техниката се изработва от блокове. Ако има счупване в някой от блоковете, целият блок се изважда и бързо се поставя  друг. Затова такава квалификация, както по-рано, вече не е нужна.

Става понижаване на квалификацията. Хората с клипово мислене не могат да направят дълбок логически анализ и не могат да решават достатъчно сложни задачи.

Не е голям процентът на състоятелните и професионално напредналите хора, които обучават децата си без компютри, по класическа музика и на подходящи видове спорт. Тоест те им дават образование по стария начин, който способства за формирането на последователно, а не на клипово мислене. Именно живото общуване дава нещо незаменимо.

Съвет за преподавателите във вузовете: „Не препоръчвайте на студентите си книги, а глава от книга, а още по-добре – параграфи.“ Продавачите в магазините обръщат внимание, че книги по-дебели от 300 страници рядко се купуват и дори не се разглеждат. Хората се насочват към други видове развлечения.

Клиповото мислене е неизбежно следствие от развитието на съвременното общество, то е пътят на развитие на цивилизацията. Но който е тръгнал по тази посока на клипово мислене, от него няма да стане елит. Обществото се разслоява. Така че тези, които позволяват на децата си с часове да седят зад компютрите, не им подготвят най-доброто бъдеще.

Реплика: Изобщо, бъдещето е в проникването вътре в природата, в нейната система на управление, която науката кабала обяснява. Системата на обучение  е близка до традиционната, но задълбочава човека в света на вътрешния анализ, над природата му, извежда го от клиповото мислене. Точно тях кабалистът трябва да овладее, за да съумее накратко да обясни на масите начините, прилагани от кабала, за да се разкрие системата на тяхното ниво.

[158017]

Силата на мисълта променя генетичния код на човека

laitman_2010-11-10_8190_usСъобщение: Генетикът Б. Липтън твърди, че изключително за сметка на силата на мисълта човекът е способен да се избави от всякакви болести – насоченото психично въздействие е способно да измени генетичния код на организма.

В продължение на столетия на медиците е добре известен плацебо ефектът: с помощта на вяра в целебната сила на лекарствата човекът изменя протичащите в организма му процеси, включително и на молекулярно ниво, променя своя генетически код.

Това може да се постигне и с помощта на специални диети, въздействие на силен екстрасенс, по пътя на определени физически упражнения. Липтън смята че главното въздействие, способно да промени състоянието на здравето ни, е именно силата на мисълта.

Най-голямата разлика между човека и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да променя тялото си, сам да се изцелява от наследствени и смъртоносни болести чрез психически настройки на организма.

Проблемът е в това, че само единици, които са повярвали във възможността за самоизцеление с мисъл, в действителност вярват това – и затова успяват. Болшинството от хората на подсъзнателно ниво отричат такава възможност.

Тоест, за да успеем да се самоизцелим, трябва да сломим бариерата, установена от подсъзнанието за въздействие на мислите ни на клетъчните процеси и върху генетичния код.

Реплика: Няма нищо по-силно от силата на мисълта. Овладяване на мислите се получава при екстрасенсите, на които това е дадено от природата, или при тези, които придобиват тази възможност чрез тренировка. Но по-леко това се случва в колектив, когато човек отменя себе си, своята психологична бариера и  дава право на останалите да му въздействат.

[158229]

Защо живеем на този свят?

Въпрос: Защо живеем на този свят?

Отговор: В детството си, всяко дете пита за това, като се започне от 5-6 години и дотогава, докато започнат проблемите с половото съзряване.

Ние си задаваме тези въпроси защото в нас се намира така нареченото „решимо” – духовният ген, изискващ своето развитие, който ни тласка отвътре. Този ген, това желание трябва да получи напълване, отговор на въпроса: „За какво живеем? Защо живеем? В какво е смисълът на живота ни?”

Впоследствие, ние забравяме за този въпрос и в препускането в живота си не се връщаме към него, нямаме време да мислим за това, смятаме го за безполезно разсъждаване.

Но виждаме, че този въпрос не ни оставя намира дори при всевъзможни житейски ситуации. А в наше време броят на хората, които са изпаднали в отчаяние, които се развеждат, употребяват наркотици, приемат антидепресанти, расте достатъчно бързо, за да видим, че все пак този въпрос е много силен.

Този ген е заложен в нас до такава степен, че в резултат на нашето развитие, на нашата еволюция, ние трябва да достигнем до състояние, в което всички да си зададем въпроса: „За какво да живея? Какъв е смисълът на това? Трябва ли да живея?”

Можем да се запитаме по друг начин: защо природата, щом е толкова съвършена и целенасочена е създала човека с толкова големи възможности и го е оставила без отговор на въпроса: ”Как да изгради животът си? Какво да постигне в живота?”

Ние виждаме каква огромна мъдрост е заложена във всяка клетка, във всеки организъм, във връзката между тях. А колко още не сме разкрили! Но дори от това, което разкриваме с помощта на науката, ние виждаме каква потресаваща мъдрост се крие в целия този най-богат механизъм.

А ние като върхът, като резултата на цялата тази потресаваща система, не виждаме смисъла на своя живот. Как е възможно това? Безусловно има цел в нашето съществуване, но ние още не я знаем и трябва да я разкрием.

Затова този, който си задава въпроса за смисъла на живота, в крайна сметка идва при науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[155154]

Не приказка, а самата истина

На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Методика за разкриване на Твореца

Въпрос: Винаги съм чувствал, че има някаква висша сила, която движи всичко. Но не я усещаме явно и не всички чувстват, че тя съществува. Какво става? Защо не е разкрита? Скрива ли се тя от нас?

Отговор: Написано е: “Творецът се скрива”. Но проблемът е в това, че трябва да съответстваме на разкриването на тази висша сила, на Твореца.

От всички форми на природата, в които живеем, възприемаме една малка част, малък фрагмент от цялото, според това, колко влиза в нашите пет сетивни органа – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Разширявайки диапазона на тези сетивни органи с помощта на различни уреди, усещаме доста повече – виждаме на по-далечни разстояния, чуваме в други диапазони на вълните, примерно с радио и т.н.

За да уловим висшата сила, Твореца, е необходимо да разширим нашия съсъд за възприемане, иначе няма да я разпознаем. Около нас има много природни явления, които не можем да разберем.

Затова има методика, наречена “наука кабала” (кабала от думата “получаване”), която ни помага да разкрием висшата сила. Нарича се и “тайна наука”, защото това, което е било скрито преди нашите занятия с тази методика, се разкрива.

Когато човек се занимава с науката кабала, тя разширява неговите сетивни органи в правилна посока за разкриване на Твореца, висшата сила. Човекът започва да я усеща и тогава всички негови въпроси се разрешават. Той разбира за какво живее, как правилно да живее, какво може да постигне в този живот и животът му започва да става щастлив, защото вече не прилича на нещастен слепец, намиращ се в пълен мрак.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.01.2015

[155754]

Епоха на адаптация

laitman_2010-02-02_2054Мнение: Намираме се вече не в период на посткриза, а след него. През този период трябва да вземем решения за колективно процъфтяване в реалната икономика. Ръстът на благосъстояние ще бъде бавен, но реални мерки позволяват да го направим устойчив.

Движеща сила на прогреса ще станат технологичните изобретения. Темпът на промяна е продиктуван от нашата взаимосвързана природа.

Системата, в която се оказахме, е комплексна и интегрална, нейните технологични изменения влияят непосредствено върху всички аспекти на живота, включително  правителството, икономиката и безопасността.

Икономическото противостоене (конкуренцията) през това столетие ще поиска от обществото и неговите членове постоянна адаптация към съществуващата реалност. Технологичната революция, която се наблюдава днес, фундаментално изменя навиците ни, мненията и отношението ни към живота. Много хора се страхуват от промените, но тяхната неизбежност вече е ясна на всички.

Реплика: Промените ще се проявят положително в нас само в случай, че им се уподобим, т.е. погрижим се да им отговорим чрез интегралното общество. В противен случай те ще ни принудят да се променим към по-голяма положителна връзка между нас и тази принуда ще възприемаме, като големи страдания.

[154747]

Епохата на екраните

laitman_2012-12-07_03Технологиите “малко село”

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, “поумняващи” пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази “играчка” и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап ” усвояване”, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е “надстройка”, “приложение” и не е част от “операционната система”. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в “малко село”, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да “лавираме”, да “играем” в протекционизъм, да търсим егоистична изгода “Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …”

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Мозъкът не е компютър!

ozadachili_100_wpМнениеРазликата между мозъка на човека и компютъра се състои в реда на обработка на информацията. В компютрите програмата се съхранява в паметта и за нейната обработка е нужен процесор.Съхраняването и изчисленията в мозъка са съвместни, тъй като съхраняването на информацията се извършва във връзката между клетките, които я обработват.

Именно за сметка на разделянето новата програма в компютъра се зарежда лесно, а намиращият се там процесор получава други функции. За зареждане на мозъка с нови настройки е необходимо едновременно да се преобразуват връзките между множеството неврони, което практически е невъзможно.

Мозъкът, за разлика от компютъра, има независима паралелна архитектура и невроните правят изчисленията автономно. Тази способност позволява на мозъка да изпълнява и контролира организма на човека. Компютърът е построен въз основа на последователната система за обработка на данните.

Компютърната система е практически неустойчива на грешки. Загубата на части от програмата влече след себе си прекъсване на целия процес, същевременно с това мозъкът е спососбен да функционира, когато част от клетките губят трудоспособност. Дори значителни повреди в мозъка, влияят слабо върху основните функции и тяхното възпроизводство.

РепликаТова е само частта от нашия животински мозък, която откриваме, а освен това има и мозък, който е призован да изпълнява действия, подобни на Твореца, на цялата глобална природа – към него трябва да започнем да се включваме, този мозък се намира навсякъде и се нарича „Замисъл на творението“, точно в него ние съществуваме…

[154612]

Два канала за възприемане на реалността

laitman_2011-12-06_2315_wАко нашите чувства и разум бяха устроени по по- различен начин, в други координатни оси, то цялата усещана от нас реалност днес, би изглеждала съвсем различно.

Бихме могли да преминаваме през стени, които днес ни се струват твърди. Изведнъж те биха станали проходими, а това, което е било проходимо, би станало твърдо. Биха се разкрили такива свойства на материала в природата, които сега не са ни известни.

Въпрос: Нима, можете да преминете през стени?

Отговор: Разбира се, не. Става дума за това, че човек, изучавайки науката кабала, разкрива скритите явления на природата и вижда друга картина на света. Той започва да живее също така в нея, допълнително към обикновеното съществуване в този свят. Тогава незабавно се оказва в два канала за възприемане на реалността.

Сякаш на телевизора ни има два канала. 1-ви канал е това, което възприемаме чрез телесните си сетивни органи. А 2-ри канал е възприеманото чрез духовните сетивни органи, наречени: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Подобно на това, както в тялото ни има пет сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, така имаме още пет вида усещания, отнасящи се към душата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Въпрос: И какво ще видим на 2-ри канал?

Отговор: На 2-ри канал ще видим друг свят, в който съществува мрежа от сили, управляващи нашия свят, тоест, този, който се транслира на 1-ви канал.

Ако искаме да узнаем как действа този свят, какво го движи, какви сили го управляват, къде се намира контролният пункт, откъде излизат всички решения, то всичко това се намира в духовния свят. Кабала ни учи как да влезем в него, за да получим наистина възможност да управляваме своето състояние, своя живот.

Тогава ще се събудим от съня, в който сме се намирали през цялото време. Понеже ще можем да се погледнем отстрани и да разберем в какъв сън сме, ако не постигаме висшия свят.

Въпрос: Ако спим и не виждаме истинския живот, то защо няма такъв будилник, който да ни събуди за него, като онзи, който ни буди от сън всяка сутрин?

Отговор: Има такова събуждане – в случая на смърт. Смъртта прекъсва съня ни и престава да ни се присънва този живот.

Светът, който виждаме сега е най-ниският от всички светове, по-лош от него няма. Но ни дава все пак някакво усещане за живот, макар и много ограничено и измамно. Може да анализираме това усещане, за да видим неговата погрешност.

С помощта на науката кабала се учим да преобръщаме новите си сетивни органи, сякаш завъртайки всеки в своята посока: обратно на часовниковата стрелка или по часовниковата стрелка.

По такъв начин създаваме от тях всевъзможни комбинации и можем да видим други форми на света – други светове, на различни нива на възприемане на реалността. За това е нужно, само да се научим да управляваме своята природа, своите желания.

От програмата на радиостанция 103FM, 08.02.2015

[154181]

Опасения за дефицит в производството на хранителни продукти

ozadachili_100_wpСъобщение: От резултатите на проведените изследвания експертите са открили, че производството на продоволствия се снижава на фона на ръста на населението на планетата. Аналитиците констатират , че днешната цивилизация трябва да признае факта за пределното използване на възобновяемите източници за производство на продукти за хранене.

Хранителната дажба на хората се удовлетворява едва от десет вида растения и тези ресурси в недалечно бъдеще ще достигнат до своя предел. Изследванията показват, че пикът на нарастване на растениевъдството и животновъдството ще настъпи след по-малко от 35 години, а броят на хората към този момент ще надвиши 9 милиарда.

За нуждите на населението през 2050 година ще се наложи обемът на производство да превиши 2 пъти днешните показатели. В заключение експертите правят извод за необходимостта от изменения в отношението ни към използването на храната.

РепликаКогато в света има свръхпроизводство на хранителни продукти и проблемът е само в тяхното правилно разпространение, природата ще ни тласка към поправяне на егоизма ни чрез всички възможни въздействия: глад, климатични, военни, обществени, терористични, семейни и прочее проблеми. Възникват дори такива проблеми, които предварително не са предизвиквали никакви предположения  за  съществуването си.

[154309]

Боговете на нашето време, ч.1

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Нашият коз е Висшата сила на природата (клип)

В нашите ръце има огромен коз, недостъпен за никоя материална, егоистична власт. Това е Висшата сила на Природата, която ние привличаме, съживяваме, извличаме я в нашия свят. И тази сила започва все повече и повече да се проявява, усеща се в нашия свят. Срещу нея никой не може да устои…

[153057]

Будни ли сме или сега сънуваме?

laitman_2011-09_6649Въпрос: Кабалистите казват, че когато на човек му се разкрие духовния свят, той разбира, че през целия си минал живот се е намирал сякаш в сън. Какво означава това?

Отговор: Понякога ни се струва, че сякаш живеем в сън. А понякога сънищата ни придобиват такава сила и яснота, че ни оказват огромно влияние, повече, отколкото случващото се в обикновения живот. Толкова дълбоки усещания те оставят в нас.

Понякога насън продължават събития, преживени от нас и е трудно да различиш дали спиш или бодърстваш.

Въпрос: Нов края на краищата, ние се събуждаме!?

Отговор: Въпросът е в това, действително ли сме се събудили или това само ни се присънва?

Ако погледнем нашата действителност, то е видно колко сме ограничени. Възприемаме тази реалност в петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и нищо повече! А може би има още някакви способи за възприемане на действителността, които са ни недостъпни?

Лишени сме даже от такова възприятие на действителността, каквото притежават животните. Например, кучето усеща света чрез миризми, а змията във вид на топлинни петна. Змията вижда картината на света, построена от топли и студени точки, точно както пикселите на екрана.

Живеем в свят, където всяка секунда може да се разкрие нещо ново и не чувстваме от къде идва то. Вселената се разширява, развива се целият ни живот – видимо това става съгласно някаква програма? Трябва ли да съществува програма на творението?

Виждаме, че в природата всичко се случва съгласно ясни, неизменни закони. И ако с нас изведнъж стане някакво случайно събитие, то само свидетелства, че ние не знаем от къде ни е дошло. Но може да не се съмняваме, че то е било закономерен резултат от някаква формула.

Въпрос: Сега в сън ли се намирам, или в реален живот?

Отговор: Това е невъзможно да се определи.

Въпрос: Но аз виждам около себе си стая, различни предмети, хора?

Отговор: В съня можеш да виждаш и чувстваш абсолютно същото. И в съня, и наяве виждаме някаква картинка, и в същото време не сме способни да определим реална ли е тя или не.

Само събуждайки се, можем да кажем, че преди това е било на сън. Но ние живеем в този живот и засега не се събуждаме. Вътре в този живот ни се присънва, че ту спим, ту се събуждаме, и освен това, нищо повече не знаем. А може би има по-високи нива на съня и бодърстването? За тях говори науката кабала.

Изучавайки кабала, човек може да достигне отваряне на очите си, повдигане на такава висота, че ще му се открие цялата реалност. Тогава ще разбере, че цялото предишно време се е намирал в сън.

В наше време, в нашето поколение, ние трябва вече да се събудим и да излезем от тази забрава, в която съществуваме, не разбирайки целта на своя живот. Кабала ни дава методика, с помощта на която действително можем да се събудим.

От програмата на радио 103FM, 08.02.2015

[154125]

Ръстът на равнището на интелекта се е прекратило

laitman_2010-12-14_9651_usИзследване: В продължение на десетилетия IQ, (показателя за коефициента на интелигентност), сред жителите на западните страни се е повишавал постоянно, за сметка на подобряване на храненето, нарастване нивото на образование и здравеопазване. Но след продължителния растеж, IQ започва да намалява.

Това е т.н. ефект на Флин. Например, във Финландия IQ вече не нараства от 1997 година.  Снижаването на IQ е бавно и постоянно. Ако погледнем ситуацията отпреди 30 години и съпоставим начина на живот и състоянието на здравето на младежите , то ситуацията се влошава.

Постмодернизмът е епохата, когато обществото започва да разбира, че да си герой не е удобно, че е по-лесно да живееш като обикновен човек, че всеки има право да е такъв, какъвто е, че всеки е прав по своему, че човек има право да избира пол, родина. Нараства стойността на днешния, а не на бъдещия живот, на отказа от светлото бъдеще.

Идеята за справедливост губи значение като движеща сила. Братството, справедливостта, роднинските отношения са настрана. Съществува аз-ът. Липсват националните идеи, ориентирите, знамената, след които масово вървят всички. Има различни групи със собствени интереси и възгледи. Но идеята за сплотена нация е завършила.

Нарастнала е потребността от културна самоизява- чрез комуникацията в интернет. В модерната епоха работата е обединявала хората, а сега- медиите и интернет. Няма господстваща идеология, господстваща религия.

Реплика: Ние сме използвали нашия егоизъм напълно и сме стигнали да неговото насищане. Новото поколение няма към какво да се стреми, има храна, секс, всичко е достъпно, има много свободно време. В такава среда няма необходимост от повишаване на IQ.

Обратно, започвайки от нашето време, човекът ще деградира постоянно. Особено с внедряването на новите технологии и с освобождаване до 90% от населението на планетата от необходимия труд. Ако не ги привлечем към усвояване на МИВО (методика за интегрално възпитание и образование) – задължителното, интелектуално  развитие по подобие с Природата!

[153880]

Свръхестественото: в плен на неопределеноста

laitman_2011-12-06_2315_wСтрах от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

ОтговорЖивеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

От другата страна на свръхестественото

 

laitman_9156_1_wpМагьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

С какво започва духовното развитие (клип)

Природа през цялото време ни подбутва чрез страдания към духовното. Днес ние навлизаме в нов етап на развитие — масовата интеграция на човешкото общество, обединяване въз основата на взаиморазбиране и отстъпки.

[152829]

На брега на океана от мъдрост

dumy_100_wpВиртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича “ченълинг”. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска “девствена земя”, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли “облаци” от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това “хранилище”, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, “което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван”. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от “добавки”, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Как мога да управлявам света

2013-07-12_congress-piter_7371_wВъпросЧесто наблюдаваме как сред хората се разпространява определено състояние на духа. Стремеж за промяна, за отслабване, усещане за щастие или угнетеност – всичко това се предава като по въздушно-капков път. В такъв случай как трябва да възприемам своите усещания: като свои лични или като натрапени от обкръжението?

ОтговорКолкото повече се задълбочаваме в системата на природата, толкова по-ясно виждаме, че всичко зависи от всеки. Това е дълбока взаимна връзка, която се състои от хиляди отношения между нас. Разбира се, че това не го осъзнаваме, но връзката остава, тя е постоянна и аз не мога да я игнорирам.

Мога чувствено да се отделя от нея, да се скрия на самотен остров или в гъста гора. Но, по степента на отделеност от обществото, се обричам на ограничен, нещастен живот. Например, ако се окажа сам в космоса, много скоро ще открия, че всички мои чувства са атрофирали – като клетки или малък орган, отрязан от тялото.

Много е важно да изучаваме степента на свързаност между нас, тъй като това ни поставя в действителното ни положение спрямо обкръжението. Преди всичко, това се отнася до човешкото общество: как трябва да бъда свързан с тях?

Как да разкрием тези връзки и да се научим да ги усещаме? В каква форма да даваме и да получаваме? По принцип, такава е нашата цел, което означава, че трябва да изучим интегралната система – средството за достигане на щастлив живот.

Въпрос: Когато нещо в нас не е поправено и ние чувстваме причината, инстинктивно започваме да се грижим за себе си.

ОтговорНяма физиологични или психически болести, лични, семейни, общи или глобални проблеми. Има само неизправна система, в която се намираме всички ние. Затова виждаме, че политиката, икономиката, финансите, животът на народите и различните страни, всичко е смесено и всички зависят един от друг.

Ако се опитвам да господствам над някого, то обязателно ще получа обратна реакция. Някога Европа искаше да управлява Африка и Азия, а сега самата тя е под властта на емигрантите оттам.

ВъпросСледователно, ако нещо в мен не е поправено, трябва да търся причината в себе си?

ОтговорВ мен няма причина – ето това е интересното! Аз не съм виновен, че съм такъв, виновна е общата система  Но аз мога да направя така, че да изменя системата и тогава тя ще ми въздейства. Всъщност методиката за интегрално възпитание дава на човека знание за това как е устроен светът и как можем да го управляваме.

ВъпросДа предположим, че съм разбрал собственото си състояние, предизвикано от системата. Какво да правя с това, което съм разбрал?

ОтговорОтиваш в група от хора, които като тебе искат да повишат качеството на живота си. Например, ние сме група от 10 човека и започваме да се свързваме един с друг чрез различни упражнения и игри.

Ако се съединим правилно,  започваме да чувстваме свързаност над егоизма си, над личните подбуди и навици. Това усещане понякога възниква в група от хора, които имат обща мисия, или в семейство, в което личните интереси отстъпват на колективните.

В момента, в който се свързваме и ставаме като един, този „един“ се превръща в интегрално чувство. Чрез него започваме да долавяме намиращата се в света интегрална сила, така както сателитната „чиния“ поглъща сигналите от космоса.

ВъпросКак може тази информация да ми помогне в живота?

ОтговорОбществото е затворена система. Ако  бъдат уравновесени малките части – десятките, за които вече говорихме – това непременно ще заздрави цялото човешко общество. Постепенно хората ще видят, че всички човешки недостатъци могат да бъдат поправени с помощта на такъв подход.

От 250-та беседа за новия живот, 12.11.2013

[153593]