Entries in the 'Природа' Категория

Коронавирусът променя реалността, част 8

Кога възникват проблемите от световен мащаб?

Въпрос: Вирусът действа само на животинско ниво, на нашето биологическо тяло, за да променим своето отношение на нивото „човек” т.е., на духовно психологично ниво ли?

Отговор: Да. Работата е в това, че най-висшата връзка между хората е емоционална, т.е., техните взаимни отношения и намерението на човека към човека.

Ако тези намерения са добри, насочени на връзка, то природата се движи към своето абсолютно интегрално състояние и тогава, естествено, всичко върви нормално. Хората виждат само помощ от страна на природата, доколкото техните движения са благи.

Но ако  установят помежду си все по-егоистични взаимовръзки, с цел да забогатеят за сметка на другите и дори да нанесат вреда на другите, то естествено, природата се проявява относно тях по обратен начин.

И тук се появяват всякакви биологични проблеми, като този вирус. Могат да бъдат също екологични проблеми, войни и всичко друго, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Главното  е да се разделим. Както е казано: „Отдалечаването на грешните  е добро за тях, и добро за целия свят”. Хората се отдалечават на определено разстояние, за да да направят постепенно правилния извод и да започнат отново да се съединяват, но вече по добрия път.

Въпрос: Тоест, природата насилствено ни е интегрирала, а сега по някакъв начин ни изолира един от друг посредством катаклизми? Казвате, че според кабала, тя ни въздейства по този начин?

Отговор: Абсолютно. През цялата история, започвайки с прегрешението на Адам, когато е съществувала една единна система, която после се разбила на множество части. А сега ние трябва отново да ги съединим с правилното взаимодействие един с друг.

От ТВ програмата „Коронавирусът изменя реалността“, 12.03.20

[262279]

Защо искате да живеете така?

Човечеството е в пълна паника пред коронавируса, който ни принуждава да спрем цялото производство, цялата търговия, парализира и блокира цели държави.

Но обикновеният човек на първо място мисли за семейството си, за децата, за това с какво ще ги храни утре. Той е най-загрижен как да оцелее. И това е причината, поради която светът е съгласен да замръзне, сякаш казва: „Сега ще се погрижим за живота, а после ще възстановяваме промишлеността и производството „.

Но от кого зависи моята съдба? Как да ѝ повлияя, как да си гарантирам добро бъдеще? Ако знаехме отговорите на тези въпроси, вероятно щяхме да се успокоим малко?

Такъв въпрос възниква във всеки, защото ние сме преди всичко животни. В природата има само три нива: неживо, растително и животинско. И човешкият вид също се отнася към животинското, само че по-развито. Затова на първо място ни е нужна храна, както и на животните. Казано е, че „ако няма хляб, няма Тора“. Храната е основна за живота.

Но в ситуацията с коронавируса природата очевидно иска да ни научи и задава въпроса от другата страна: „Защо искате да живеете? Просто от инстинкт за самосъхранение, като всички животни? Но това не е достатъчно!“

Животните могат да живеят така и да не се притесняват за нищо друго, но ние, хората, трябва да започнем да се питаме за какво живеем. И това вече е проблем.

И затова, коронавирусът идва като горчиво лекарство и ни пита: „Защо живеете? Не бързайте да отговаряте, помислете. И аз ще ви помогна: Ще отменя всички изкуствени занимания, които сте си измислили и това е 90% от цялата ви работа. 90% сте произвеждали, продавали и изхвърляли, опустошавайки земното кълбо от ресурсите му. Работили сте един с друг, за да продавате и купувате, продавате и купувате през цялото време и в крайна сметка го изхвърляте. „

Цялата земя се превърна в сметище. Изградихме система, която произвежда неща за изхвърляне, за да имаме с какво да се занимаваме. Не можем да съществуваме без тази заетост. Но изведнъж идва коронавирусът и ни спира така, че да не можем да продължим да бягаме, да продаваме и купуваме.

Той сакаш пита: “И какво ще правите сега? Помислете защо сте направили всичко това и ще видите, че от него не е имало никаква полза. Време е да помислите за друг живот, за неговия смисъл, за това, за което живеете.

Не можете да изградите система, която работи на конвейр, където всеки произвежда, произвежда, произвежда, а последният изхвърля, за да започне системата отново отначало да произвежда и после да изхвърля. Основният въпрос е: защо живее човек? Докато не му отговорите, седете вкъщи и размишлявайте. „

Погледнете как природата с любов, грижливо, като майка или баща, като любящ родител иска детето да се замисли за живота, да се учи. И ако сега седите и се тревожите само какво ще ядете утре, тогава нека да помислим по-глобално. В края на краищата не само ти стоиш и не знаеш какво да правиш, и точно от това се нуждае човечеството.
Затова не се страхувам от този вирус. Имаме надежда! Ако успеем да отговорим за какво живеем, ще продължим да съществуваме. Ако не можем да намерим отговор на този въпрос, няма нужда да продължаваме.
В крайна сметка трябва да продължа да се развивам като човек. Въпросът за смисъла на живота е особеност на човека. И ако живея без такъв въпрос, само за да съществувам, тогава въпросите ми са животински.

Из 1214-та беседа за новия живот, 19.03.2020

[262037]

Коронавирусът променя реалността, част 4

Етапи на развитието на човечеството: безпомощност и страх

Въпрос: Какви етапи в чувственото развитие трябва да преминем? Например, първо – безразличие, после – страх, след това – безпомощност и т.н.

Отговор: Безпомощността действа много добре. Защото когато си безпомощен и изведнъж започнеш да усещаш, че имаш само един изход – взаимно подкрепяне, то нищо повече и не трябва.

Ние напълно зависим от заобикалящата ни природа. Тя може да направи с нас всичко, освен едно: ако се сближим помежду си, ще влезем в добър контакт с нея и взаимно ще си въздействаме един на друг: тя на нас и ние на нея. Тогава ще бъдем интегрално свързани чрез добри връзки между нас и природата.

Реплика: Аз общувам с много хора и виждам, че етапът на безразличието вече е преминал. Когато коронавирусът се появи само в Китай, извън границите му имаше пълно безразличие. А сега настъпи етапът на страха, защото вече е вътре в страната.

Отговор: Аз не мисля, че това е етапът на страха. Първо, хората все още имат хранителни продукти.

Страх е, когато видят, че продуктите скоро ще свършат. Страх е, защото медицинските служби не могат повече да се справят с толкова много болни. Страх е, защото просто не знам, какво ще стане с мен, с моите съседи, да не говорим за работата и всичко останало.

Освен това ще свършват средствата за плащане, защото никой   няма да приема пари в магазините, защото няма да има какво да се продава и нищо няма да може да се вземе.

Когато с големи от страх очи се видят такива състояния, тогава човекът в обществото е готов да каже: „Да, да, аз съм съгласен на добро взаимодействие с другите.

Предишни публикации:

Коронавирусът променя реалността, част 1

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261980]

Коронавирусът променя реалността, част 1

Целта на природата и епидемията от световен мащаб 

Въпрос: Разумна ли е природата от гледна точка на кабала? Всичко, което става с нас, всякакви удари, които понасяме, всичко ли е планирано? Има ли висш разум или това е стихия?

Отговор: Природата е  абсолютно разумна. В нея има начало и край на развитието, т.е. план за развитие на неживата, растителната, животинската и човешката  природа и той стриктно се изпълнява.

Но според степента на неговото изпълнение възникват всевъзможни проблеми. Доколкото в този план участват неживата, растителната, животинската и човешката природа, то човешката природа като най-висшата, е предмет на всевъзможни флуктуации, изменения и в едната, и в другата посока.

У човека съществува свобода на волята, той може да се променя, да бъде подобен или не съвсем подобен на природата. В съответствие с това той променя траекторията на своето движение. Но все едно, движението му е насочено към една и съща точка, към една и съща цел.

Въпрос: Тоест, законите на природата не са предопределени на нивото на човека и обществото?

Отговор: У човека има свобода на волята, а това означава, че все пак му се дава възможност да стигне от точка А в точка Б по различни пътища.

Въпрос: Тоест, крайната цел все пак е предопределена?

Отговор: Не само крайната цел, но и цялото ни движение. Него можем да разбием на малки участъци и във всеки от тях можем да се движим по по-добрия или по-нежелания път.

Въпрос: На днешния участък от пътя се е проявила епидемия от  световен мащаб – коронавируса. Ние всички разбираме, че такива вируси е имало много и те са били много по-опасни.

С какво тази ситуация се отличава от другите в нашата история? Дали с това, че днес сме по-зависими, интегрални и естествено това дава своя отпечатък?

Отговор: Да. Ако по-рано епидемиите в Европа и в отделните части на света не са засягали останалите континенти и народи, то сега не е така. Днес сме толкова взаимосвързани чрез културата, икономиката, световната търговия и прочее, че не можем да не бъдем обединени като човечество.

Затова вирусите поразяват всички нас, постепенно се разпространяват от единия край на земята до другия. И никъде не можем да се денем, не можем да скъсаме връзките между нас.

Реплика: Особеното на тази ситуация е в нашата днешна взаимозависимост и най-главното – в непропорционалните ограничения, които въвеждат правителствата. Тъй като е имало различни епидемии, но никой не се е отнасял така към тях.

Отговор: Но това е било преди, когато не сме били дотолкова свързани един с друг. А днес тази връзка е станала тотална. Трудно е да си представим къде я няма.  И излиза, че заради вируса сме длъжни да се отделим един от друг, всеки човек трябва да се изолира от другите, което в сегашния свят е невъзможно.

Следва продължение…

Коронавирусът променя реалността, част 2

Коронавирусът променя реалността, част 3

Коронавирусът променя реалността, част 4

Из ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 12.03.2019

[261698]

Глобалната пандемия

Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Коронавирус – бумерангът на природата

Взаимното поръчителство – всички знаем това понятие от детството. Винаги са ни учили, че е нужно да се поддържаме един друг, иначе ще загинем. Но днес поръчителството, връзката между хората, се оказва особено актуална тема, придобиваща нова, ярка окраска.

Епидемията от коронавирус, обхващаща света, ни дава възможност да разберем нещо ново за своя живот и взаимовръзките в глобалния свят. А от друга страна, тя ни разкрива каква сила притежава всеки от нас, дори най-малкият елемент на природата. Светът ни се струва огромен, но изведнъж се оказва, че мъничкият вирус е способен да го хвърли в хаос и тъмнина.

Това ни показва каква лична отговорност носи в наше време всеки от нас пред света, за да не бъде вредител и да не заразява другите. Помислете, някакъв си обикновен търговец от китайски пазар е предизвикал такива драматични изменения в света. Това ни сочи каква сила притежава всеки от нас в глобалния свят и каква отговорност носи всеки по отношение на всички други.

В науката кабала има прост закон: „Общото и частното са равни“. Общото събира частните елементи, но то и зависи от всеки от тях. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една частица общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица.

Затова и гледаме коронавируса и не разбираме, как  тази микроскопична частица успява да сътвори толкова беди в света? Но в действителност, вирусът ни показва какви щети сме нанесли на огромната система на биологично ниво, най-висшето ниво в природата. Над него са само мислите и намеренията на човека.

Трябва да разберем, че всичко започва от главата. Затова, ако има  пукнатина в биологичната система, тя е следствие от неизправност в системата от мисли и желания, която стои над биологичното равнище. Трябва да се изясни какво разстройва отношенията на човека сам със себе си, с другите, с цялото човечество изобщо, така, че да се появяват на биологично равнище такива деформации като вирусите.

Видимо е, че има проблем в нашите взаимоотношения, че те не са интегрални. Ние вече сме нарушили законите на интегралната природа и не ѝ даваме да съществува нормално. Затова и разрушението, създавано от нас в природата, където всичко трябва да е свързано и хармонично, е станало толкова значително, че е ударило по всички под формата на вирус.

Епидемията действително засегна всички, защото живеем в интегрален свят. Затова и не е важно кой къде живее – всички пострадаха, било то китайският селянин, или борсовият посредник в Хонконг, или американецът, тъй като всички се намираме в обща, взаимосвързана система.

Някога сме живеели по-изолирано и сме зависели от своята локална област, доколкото светът не е бил глобален. Но сегашният свят е толкова интегрален, че всяко китайско село е свързано по веригата чрез мрежа от търговски отношения с цялото човечество. Ние сме свикнали да мислим, че съдбата на света се управлява от правителствата, а изведнъж се оказва, че юздите на управлението се държат от мъничкия вирус.

Ние всички сме част от единна интегрална система, която се нарича „Адам“, човек, и зависим един от друг без изключение. И ако тази система все повече проявява тази зависимост и ни задължава да я подобрим, то нека да научим как да действаме в съответствие на системата, иначе ще стане по-зле. В противен случай всеки ден ще се появяват нови смъртоносни вируси.

Системата ни показва, че сме задължени да се обединим с добри връзки. Но е необходимо да се изясни понятието „добри връзки“, защото нашият егоизъм смята за добро само онова, което му е изгодно.

А за да узнаем какво в действителност е добро, трябва да изучим цялата система и след това всеки поотделно и всички заедно да действаме в подкрепа на интегралността ѝ. Извън това, нищо друго не се изисква, само да се грижим за другите така, както се грижим за себе си.

Между нас трябва да има глобално взаимно поръчителство, което да стои над всяко разделение и лични цели. Поръчителството, връзката между нас, е над всичко, и то трябва да определя всички частни връзки, които съществуват между нас. Поръчителството е висш закон, единствено съществуващият в природата. Всички останали закони и форми на поведение произлизат от него.

Благодарение на коронавируса, законът на поръчителството се разкрива сега пред света. Природата е решила да ни покаже какви сме ние и колко сме противоположни на природното.

Може би в тази криза ще се научим какво да правим, за да станем интегрална част от природата. Изпълнявайки закона за поръчителството, човекът ще приведе природата в равновесие. А достигането на пълно равновесие и хармония с природните сили – това е истинският рай.

Из 1212-та беседа за новия живот, 10.03.2020

[261737]

На какво ни учи коронавирусът

Човечеството измина много дълъг път в своето развитие, достигайки до тoва, че започва да се чувства като едно тяло.

Трябва да благодарим на коронавируса, че доведе целия свят до такова единство. Ако епидемията продължи, човечеството ще разкрие, че действително се отнася към една система и ние всички зависим един от друг.

Засега тази зависимост се изразява във факта, че от страх да не се заразя,  се затварям от другите, прекъсвайки негативната връзка. Но хайде да започнем да разкриваме положителна зависимост! Ако се съединим правилно, ще започнем да произвеждаме положителни вируси.

Сега природата ни разкрива вредните вируси, като осъзнаване на злото. Но след това ние трябва да продължим този процес за осъзнаване на доброто,  изяснявайки, че когато се обединим, можем да достигнем огромни успехи.

Главният фактор е не прекратяването на въздушните полети и парализирането на икономиката, а връзката между хората. Вирусът ще започне да изчезва, ако има поне малък напредък в посока на обединение и ние ще съжалим, че сме принудени да прекъснем връзката един с друг, нали искаме да се обединим.

И ще пожелаем да се свържем не за да се лутаме отново по целия свят, от край до край, а защото искаме да се съединим с хората. Предишната връзка не беше добра, но сега ще изградим добра връзка.

Именно такова лекарство искаме да приложим в това критично състояние: да върнем нашата връзка, но вече в друг вид, добър, не за да се използваме един друг. Когато се свързваме заедно, побеждаваме всяко зло, всеки вирус и стигаме до добър живот.

Природата така или иначе ще ни доведе до тази цел и ако самите ние искаме да продължим напред, няма да ни се налага да се заразяваме с различни вируси по пътя. Всичко зависи от нашата молба за поправяне на отношенията между хората.

Това знание трябва да се разпространи по целия свят във всички форми: в мисли, разговори, действия. И тогава висшата сила, природата, ще си свърши работата.

Висшата сила свързва всички части на творението. И ние искаме да поправим  човешкия етап, където е станало разбиването, връщайки го към единството, да го видим в истинския му вид, а не да го изкривяваме с егоистичното си зрение. Поправяйки себе си, ние поправяме реалността.

* * *

Коронавирусът разкрива нашата отрицателна зависимост един от друг. Първо, ние откриваме, че сме неспособни да оцелеем, без да работим заедно, без да печелим един от друг. На всеки трябва да му стане ясно, че се храни от целия свят.

Но всичко това може да продължи само при условие, че нашата връзка стане позитивна. Негативната връзка разрушава човечеството и ние няма да можем да съществуваме повече в такава форма. Светът ще се срине до такова състояние, че човек няма да има нито какво да яде, нито какво да диша.

Представете си какъв прекрасен би станал животът, ако човечеството се обедини подобно на всички останали части на природата – нежива, растителна, животинска, в една интегрална система, където всеки включва в себе си всички. Откъде да вземем сила, която да ни съедини в едно тяло, да ни зашие и залепи в една система? Очевидно е, че в такава съвършена система на всички ще им бъде добре.

Разбира се, ако бихме могли явно да видим, че добрият поглед към другия веднага ще ни излекува от коронавируса, всички на земята мигновено биха станали праведници.

Но не това иска от нас висшата сила.  От човека се иска осъзнаване, за да се стреми към отдаване, а не към користна изгода, да мисли за всички, а не за себе си. И когато на всички им стане добре, и той ще спре да боледува. Докато продължава епидемията, има на какво да се учим от това…

 [261484]

Кога ще изчезне коронавирусът?

Каква е причината за разпространението на коронавируса? Трябва да разберем, че това е реакция на природата. Природата ни задължава да осъзнаем, че сме в интегрална система.

И ако не спазваме законите на тази интегралната система, нейният основен закон за взаимното поръчителство, свързващ в едно цяло всичките ѝ части, то система  реагира с удари.

Засега това е само началото на епидемията с коронавируса и трябва да го приемаме, него и другите вируси, които  все още не са разкрити, като сигнал за нашата неправилна връзка един с друг.

Ние сме длъжни да разберем, че съществуваме в интегралната система на природата, където всички части са свързани една с друга и има само един вредител в цялата система – човекът. Ние сме длъжни да се поправим, защото природата, така или иначе, ще ни накара да подобрим отношенията ни един с друг, докато не станат толкова добри, че вирусът да изчезне.

От ТВ програмата за коронавируса, 11.03.2020

[261525]

Последните на опашката

Въпрос: Исландия се смята за една от най-безопасните страни в света. Вие бяхте там, видяхте тази страна. Нивото на убийства там е по-ниско, отколкото в повечето други държави. Хората изобщо не заключват колите си, особено в селските райони. Всички се познават.

Може би трябва да взимаме пример от такива страни и да изградим живот като тях?

Отговор: Не, не можем да го направим, защото това е островна държава. Те живеят само от отглеждане на птици, овце и т.н. Нямат сериозна индустрия.

Огромен туризъм. Да, имат благоприятни условия  за това. Ние не можем да се сравняваме с тях. Невъзможно да се изгради живот като техния. И освен това, те сами по себе си са с напълно различна психология.

Можеш да видиш, че в магазина има, без преувеличение, километрична опашка, за да се купи хляб. Човек може да стои половин час, ако не и повече..

Въпрос: Не се ли възмущават?

Отговор: Не. Просто си стоят спокойно..

Въпрос: Как е възможно?

Отговор: Защото не са свързани с останалата част от човечеството..

Няма значение, че имат огромен брой туристи и имат всички средства за комуникация. По дух са такива … не европейци. От една къща до друга има няколко километра.

Реплика: Но може да се живее така и да се живее щастливо, нали? Да се отделим един от друг и да живеем.

Отговор: Но ние не можем.Невъзможно е да се заселят по този начин всички хора на планетата. Кой днес ще иска това? То изисква специален характер.

В Исландия самата земя е такава, не създава общителни хора . Защото цялата е от камъни! Само камъни.

Въпрос: В какво е бъдещето на човечеството?

Отговор: Бъдещето на човечеството, разбира се, е в обединението. И природата ще ни дава такива състояния, че ще бъдем принудени да се обединим. Но в Исландия хората последни ще почувстват нуждата от обединение.

Въпрос: Не ви ли смущава, че те са щастливи, доволни от живота и не се нуждаят от обединение?

Отговор: Не. Пожелавам на хората щастие.

Кабала започва да се разкрива пред света, когато еволюцията стига до състояние, когато няма къде да отидеш. Тогава кабала казва: „Край. А сега това е мое.“

Въпрос: И вие казвате, че  те ще бъдат последни на опашката?

Отговор: Да. И ще стоят. На километрична опашка ще се наредят.

[243619]

Коронавирусът е само началото?

Новият коронавирус 2019-nCoV парализира гигантски мегаполиси в Китай и вече проникна в други части на света, достигайки до Франция, САЩ, Канада, Австралия и други страни. За мен това не е просто епидемия, а индикатор за глобалните процеси, които се случват в човечеството.
Нашият свят не е статичен, той се развива и се развива негативно. Не става въпрос за климата, нито за епидемиите, те са само последствия. Причината се крие в първоначалния „материал“ на мирозданието – в нашето егоистично желание. Този „вечен двигател“ никога не спира и все още не сме се научили как правилно да работим с него.
Науката кабала ни разкрива света в по-дълбока перспектива. Той не е такъв, какъвто изглежда и какъвто искаме да бъде. Бихме предпочели да растем и живеем в непроменлива, разбираема среда, в позната обстановка, но светът е променлив и законите му са динамични.
Системата, чиито ресурси използваме, не е „склад“, а жив организъм, в който всичко е взаимосвързано. Няма случайни импулси, внезапни скокове, те са внезапни само за нас. Понякога дори животните усещат приближаването им по-добре от хората.
И тъй като ние, хората, сме най-развитите създания, ключовата част от общата система, почти всички нейни реакции, по един или друг начин, са предизвикани от нас. Негативните промени в човешката природа водят до негативни промени в природата.
Обаче не става въпрос за егоизма като такъв. Неговият растеж сам по себе си е естествен, програмиран. Проблемът е друг: ние не го компенсираме, примиряваме се с това, което се случва. Или обикновено вярваме, че така и трябва да бъде. В кабала компенсирането, балансирането на егоизма с помощта на противоположна сила се нарича „поправяне“. Отхвърлянето му
причинява страдание. И дори и да не виждаме тази връзка, тя действа
и всъщност няма нищо изненадващо в новите вирусни щамове. Системата на мирозданието е единна. Тя реагира на различни нива на човешкия дисбаланс. И затова борбата с вирусите е борба със последствията, която в най-добрия случай омекотява удара, но не коригира радикално ситуацията. Това означава, че ни очакват нови епидемии, породени от дисбаланса в самите нас. Докато преобладава отрицателното в човека, е безсмислено да се разчита на мир и спокойствие.
Разбира се, аз не чета нотация, а говоря за реалностите, за нашите отношения такива, каквито са. Да бъдем честни със себе си. Лесно е да открием отрова във всичко, което ни свързва. Опитваме се да компенсираме изкуствено тази отрова с морал, закони, политическа коректност, добронамерени видеоклипове, фина и груба агитация. Искрено се надяваме, че доброто в нас ще възтържествува. Но това е самозаблуда. Невъзможно е да балансираме собствената си природа, действайки според нейните правила. Истинският баланс е да се издигнем над себе си към единство. Всички останало е палиатив.
На днешния етап дисбаланса в човека излиза на ново ниво и реакцията на природата ще бъде съответна. Предполагам, че системата няма да се ограничи с вирусите, които засягат тялото.
Следващият ред вируси ще бъдат от ново поколение, ще влияят на психиката ни, на психологията ни. Те ще извадят различия, противоречия, отклонения, ще предизвикат колективни ексцесии и психози на ценностна, идеологическа и социална почва. Днес такива „мутации“ обхващат различни страни на мирогледа, културата, науката, принуждавайки дори учените и специалистите да изсмукват от пръстите си напълно безпочвени постулати. Преди зад такива явления имаше користолюбие, властолюбие, елементарна глупост, но сега това се смесва с „инфекциозно“ безумие.
Всеки вирус, всяко заболяване е дисбаланс, неправилна връзка между плюса и минуса. В термините на науката кабала това е „затваряне“ на две противоположни желания без „екран“, който тук играе ролята на съпротивление в електрическата верига. В резултат на това противоположностите не могат да взаимодействат хармонично, поддържайки здрав живот и правилен курс на развитие.
Ясно е, че с течение на времето разликата между крайностите ще се увеличава. Неслучайно признаваме като нормативни все повече форми на поведение, семеен живот, сексуална изява и
самоидентификация. Засега все още успяваме по някакъв начин да приемаме и контролираме тези изкривявания на основите. На следващия етап „вирусите“ с ново качество ще излязат от контрол и ще доведат до хаос в дома ни.
Дълго време дисбалансът между двете начала се проявяваше постепенно, без „да бърза“, което ни позволи да го „усвоим“ с различна степен на успех. Сега обаче нещата не са такива: темпът на развитие се увеличава и дисбалансите рязко се обострят. Без да се грижим за тях системно, фундаментално, няма да се справим с предизвикателствата, няма да намерим лекарство за най-новите вируси. И тогава те може би ще се превърнат в по-голяма заплаха от атомните и водородните бомби. Всъщност, защо са необходими масови разрушения, ако е достатъчно да се „разбие“ съзнанието и хората да се превърнат в безпомощни „растения“, или лишени от логика безумци и марионетки.
Като цяло ние не се борим с вирусите, а неуравновесената форма на съществуване, която се проектира на различни нива на природата. Най-яркият пример е ракът, който принуждава поразените клетки да „ядат“ обкръжението си. Онкологията е нашата обща универсална диагноза.
Време е най-накрая да осъзнаем, колко е опасен дисбалансът между човешкия егоцентризъм и присъщото на Природата отдаване. Тази разлика в потенциалите е необходимо да се балансира, да се поправи – в себе си. Да се допълни липсващото, така че противоположностите да станат едно цяло и да издигнат човечеството до истинско равновесие.
Всичко, което не направим днес, ще трябва да направим утре при много по-тежки условия. В крайна сметка, чудовищните епидемии и другите бедствия ясно ще посочат човека като източник на дисбаланс.
Но какво му пречи да го види сега?

[259450]

Подготовка за развитието на душата

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

 

[250130]

Тайната на черната дупка

Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

 

[248774]

Цитати от Айнщайн, част 1

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „погълнем“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

Следва продължение:

Цитати от Айнщайн. Част 2

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

 

Накъде лети експресът на живота ни?

Реплика: Учените казват: «Цифровизацията се ускорява, но проблемът е, че не знаем накъде точно лети този експрес. Разбираме, че много от процесите ще протичат по-бързо и това ще преобърне живота ни. Не знаем нищо освен скоростта, с която се движим.»

Отговор: Винаги така сме се развивали. Нима човечеството някога е поръчвало програмата на развитието си? Болшевиките искаха да строят комунизъм. И какво се получи от това? Созиалистите – социализъм. Капиталистите – капитализъм. И  кое от това се получи?

Човечеството никога не е създавало някакви собствени планове, а след това да ги въплъщава в живота. Кога са гласували, въплъщавали и след това се е получавало? Нито веднъж в живота не се е случвало, никога в историята. Сега правим същото. Само времето се ускорява и нищо повече.

Въпрос: Ако човекът има целия арсенал от инструменти и знае пътя, винаги ли в края ще има някаква грешка?

Отговор: Каква грешка? Всичко се получава наобратно! Грешка с точност до обратното.

Въпрос: Защо това не води до още по-голямо разрушение?

Отговор: Съществуват защитни природни сили, които спъват нас, неразумните, и навреме  обръщат експреса на историята в друга посока. Превеждат ни на други пътища, за да не паднем в пропастта заедно с нашата композиция.

Въпрос: Тоест, първоначалмо вървим по неверен път?

Отговор: Ние все едно, вървим по пътя, по който природата трябва да ни движи. А това, че сме съгласни или не сме съгласни с нея,  говори само за комфорта на този път. Или пътувате в мек вагон, или в буфера между вагоните, или на покрива.

Реплика: И на някакъв завой съдбата ще ни обърне на някаква страна?

Отговор: Никъде няма да ви обърне. Тя ви води където трябва.

Реплика: Изследователите казват, че хората наистина се страхуват да изгубят работните си места в този свят на хаос, когато с развитието на технологиите професиите им ще станат ненужни.

Отговор: Това ще бъде във всеки случай.

Реплика: Този страх поражда опасни ситуации в обществото, които не могат да се потушат със силови методи. Някои от експертите казват, че «Хората трябва не просто да се преквалифицират, да им се даде друга професия като смяна на остарялата, а трябва да ги внедрят в система за постоянно обучение през целия им живот.»

Отговор: Правилно. Това казва науката кабала вече в продължение на дълги години. Ние трябва да ги възпитаваме, да създаваме огромни предприятия за превъзпитаване на хората. Там ще има класове по занаяти, музика, танци, всякакви игри, психология и какво ли още не. Основното е, че ще се подчиняват на едно – на връзката между хората, на добрата връзка. Това е. Нищо повече не е необходимо.

Реплика: Учените казват, че «вътрешната готовност към промяна на всеки човек зависи от това, дали ще можем да предложим на хората някаква переспектива».

Отговор: Това е переспективата. Когато бъдем свързани помежду си, ще започнем да усещаме в тази връзка нови явления в живота, нови степени в живота, нашият нов живот – животът, който ще ни издигне над времето, над физическите ни състояния. Ще навлезем в съвсем друга област.

Реплика: Учените продължават: «Необходимо е да им представим някаква переспектива, но не знаем каква».

Отговор: Вечност, съвършенство, благост, огромни достижения, постижения, изход в ново пространство. Всичко това трябва да дадем на хората. Това трябва да им покажем – за какво е създаден човека, до какво трябва да стигне, какво трябва да започне да усеща, защо това е пред него, как го постига? Именно чрез правилната връзка между хората.

Именно във връзката между хората, във «възлюби ближния като себе си», когато започнеш да ввървиш към доброто, към правилния контакт с другите, в този контакт откриваш изхода за следващия свят.

Реплика: Тоест, светът просто се разрушава пред нас от всички страни…

Отговор: Нищо не се разрушава! Обратно, преминаваме на следващо ниво. Нищо не разрушаваме.

Въпрос: Директорът по хуманитарна политика на голям руски университет Александър Асмолов казва: «Бедата ни е в това,че учим хората да се адаптират. Не да се променят  заедно със света, а само да се приспособяват към текущите условия. Това намалява готовността на човека към предизвикателствата, които не е имал».

Как да помогнем на човека да се променя, а не да се адаптира?

Отговор: Няма към какво да се адаптираме. Нашият свят става такъв, че когато постоянно се адаптираме към него, навлизаме в задънена улица. Тогава падаме заедно със света. А ние трябва да се отделим, да започнем да се издигаме. Това зависи само от добрите връзки помежду ни. Това е. Затова правилният резултат от всички наши занятия с обществото, с това поколение, трябва да бъде в това,  те да могат да се обединят помежду си и в обединението да започнат да усещат следващото ниво на мирозданието.

Реплика: Учените казват, че «нашата психика е способна на работа в условията на постоянни промени. Във всеки човек са заложени уникални възможности за рефлексия, критично осмисляне на света, промяна на стереотипите. Главното е, че в нас е заложена толерантност към неопределеността». Излиза, че отвътре човек вече е готов за новото състояние. И какво ще послужи като стартово копче, тригер?

Отговор: Изходът е разкриване на науката кабала на света. Няма друго. Защото не съществува друга методика, дори подобна на тази. Това е първото. Второ, хората трябва да стигнат до състояние, в което ще бъдат съгласни да слушат.

Реплика: Можем ли да дадем желание на човек, който има вътрешно готова цялостна структура, има потенциал, остава само да направи крачка напред?

Отговор: Той трябва ясно да си зададе въпроса: «В какво е смисълът на живота?»

Смисълът на живота е в постигането на неговата цел. А целта не е в самия живот. Смисълът на живота е над тялото. Именно него трябва да постигнем.

От ТВ програмата «Новини с Михаел Лайтман», 27.01.2019

[244088]

Насекомите, нашите мисли и хармонията

Реплика: Продължава масовото измиране на насекомите. Тяхното намаляване може да доведе до катастрофален колапс, така казват учените. В продължение на две десетилетия са изчезнали повече от 40% от видовете. Отивайки си, те ще вземат със себе си и другите животни.

След тях ще пострадат птиците, влечугите, амфибиите, рибите и разбира се, човека. Ще се увеличи броят на хлебарките, мухите – това  пишат.

Отговор: Земята постепенно умира.

Реплика: Пчелите изчезват. Казват, че това е основанието, че ще стане лошо.

Отговор: Разбира се. Защото пчелите са необходими в процеса на размножаването на растителния свят. Това е проблем!

Въпрос:  Може ли е да бъде спряно с научни методи, както сега се опитват да го правят?

Отговор: Не, не може да се направи така. По никакъв начин. Да се направят изкуствени пчели?..

Въпрос:  Тоест,  вие не вярвате в системата „пчели – роботи”?

Отговор:  Аз не вярвам в никакви изобретения на човека, в които се инвестират милиарди. Аз не вярвам, че те могат да помогнат да се спре моралното падение на човечеството, падението на човечеството в неговите отношенията един към друг, да помогнат на човечеството да оцелее. Човечеството върви към състояние, когато  само ще се погребе.

Всички тези научни изобретения, напротив, ни объркват. Ако ги нямаше, отдавна щяхме да си зададем въпроса: „Какво да правим?!”

Въпрос: Тоест, те ни дават надежда?

Отговор: Да. Преминаваме през всичко това в науката, вярвайки, че ако вложим милиарди долари, всичко ще бъде наред, че ще измислят всичко за нас и ние ще продължим да почиваме върху лаврите. Няма да се получи.

Ние трябва да разберем, че само промяната ни към света, към себе си, между нас ще направи света интегрален и ще възстанови всичко, което е необходимо за правилното интегрално развитие на природата. Природата е затворена система и ако в тази система нарушаваме нейната интегралност, никой няма да я запълни.

Въпрос: Дори ако я нарушаваме с мисли, не само с действия?

Отговор: Разбира се! Но работата е в това, че ние още се надяваме, ще мислим: „Ще изградим оранжерии. Една оранжерия може да замени милион хектара земя. И всичко ще бъде нормално. В оранжерията нищо не трябва, ще ги опрашваме, нещо ще направим“.

Реплика: Такива предложения, между другото, има…

Отговор: Да, разбира се, аз ги разбирам. Но няма да се получи! Природата действа много мъдро. Тя трябва да ни доведе до определено състояние – за да се променим. Ние да се променим! Не просто да поправим това, което сме развалили, ние трябва да се променим! А не искаме.

Ние правим всичко, продължаваме да се разселваме по целия свят, опитваме се да покорим природата, опитваме се по някакъв начин да напълним егоизма си и в крайна сметка никой не е щастлив.

Реплика: Цялото човечество уважава учените, нобеловите лауреати, професорите, които правят различни изследвания, изобретяват нещо. Но когато говоря с вас, имам усещането, че те са като деца. Не разбират най-важното.

Отговор: Приветствам науката само във вида, в който ни позволява да видим интегралността на природата, където всичко е затворено, всичко е взаимно зависимо. Усещането на интегралността, на хармонията на природата е много важно за човека. Изхождайки от това, той сам започва да се стреми към хармония, към интегралност.

Затова е необходимо да се говори, тези постижения, тези изводи трябва да вземем от науката, и по такъв начин да ги въведем в човешкото общество. Всички останали научни постижения в крайна сметка няма да донесат на човека никакво щастие.

Реплика: И всички изводи, които по научен път могат да ни доведат до нещо, са несъстоятелни?

Отговор: Към нищо! Само към нещастие, което все пак ще те доведе до състояние, когато ще бъдеш принуден да се промениш.

Въпрос: Какво да се прави, за да не изчезнат насекомите, за да бъде нормална екологията.

Отговор: Трябва само да се обясни на човека, че той е интегрално същество и е задължен да се приведе към правилно взаимодействие с природата. И тогава ще видим, както се говори в Библията, че всичко, абсолютно всички животни, растения, нежива природа ще стигнат до хармония, след човека. „И ще живее мирно вълкът с агнето, и малкото дете ще ги храни”.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”. 12.03.2019

[246228]

Доноси в университетите

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: По света се разпространява нова тенденция, която е концентрирана в научния свят на университетска Америка. Стотици университети в цялата страна поддържат система, която поощрява студентите да правят доноси за своите съседи, често анонимно.

В Университета в Мичиган са писани доноси за поддръжници на Доналд Тръмп. За университетския вестник за това, че  отделял малко внимание на трансджендърите и цветните студенти. Написали са донос за човек, който е направил снежен човек. Все пак, снежният човек е бял, значи, това е предизвикателство към черните.

Съществува съдийски екип, който се състои  от студенти, малко учители и от полицията, която преценява всички тези събития.

Всички тези истории възникват въпреки американските закони. Изчезването на свободата започва от академичните среди. Тоест, унищожаването на обществото започва с неговата образователна глава.

Отговор: Това е естествено за студентската среда, защото тя отдавна е мутирала. И то е абсолютно обратното на това, което трябва да има в тази среда. Къде е плурализмът? Къде е свободата? Всичко става наобратно.

Американските университети и като цяло университетите по цял свят, са станали просто непоносими, заради своята ултра-либералност, екстра либералност, заради факта, че всичко е позволено и всичко е разрешено, и затова няма никакви рамки. А без рамки човекът е такова животно, че с него не е възможно да се справиш.

Студентите се хвалят, че могат да направят всичко наобратно. Какво наобратно?! Няма значение какво, важното е да бъде обратното. Всъщност, това е идеология, която си поставя за цел да унищожи всичко, което има, и какво ще стане — не е важно. Не се оглеждай за нищо — напред! Не мисли за  последиците, това ще те предизвика.

Даден е старт на такова движение, което наистина може да унищожи общество, най-малко, законите, по които действа обществото. Това движение е в състояние да промени всички закони, да постави под съмнение всички ценности и т.н. Това, което се случва, е невероятно!

Реплика: От друга страна, изследователите казват, че когато няма останали външни еталони на истината, можеш да разчиташ само на себе си.

Отговор: Това наистина е така. Вие питате: „На базата на какво се появиха всички ултралиберални течения?“ На базата на предположението, че обществото само се възпитава.

Въпрос: Какво решение предлага кабала, ако говорим за академичната среда, където цари хаос, където всичко е преобърнато?

Отговор: Обществото трябва да продължи напред въз основа на това, което е било преди. Иначе как може да знае къде отива? Може би следващата стъпка е крачка в бездната,  ние го виждаме в обществото. Но това няма значение за тях. Напротив, счита се за прогресивно: колкото съм по-разрушителен днес, толкова по-прогресивен съм .

Те вървят изцяло в противоположната посока. Вижте, правят доноси един за друг! И какво от това? Искаш да унищожиш мнението на другите? Това ли е плурализъм, това ли е либерализъм, това ли е демокрация? Съвсем не! Цялото това студентско братство, се  промени само напълно.

Това изисква сериозно разтърсване. Аз не мисля, че днес ще чуят нещо. Все още са толкова самоуверени, че е просто невъзможно.

Всичко е объркано в целия свят: и в обществото, и във всичко. Невъзможно е да се издърпа една нишка. Какво ще стане с останалите? Никой не може да спре да спонсорира. Всички са свързани един с друг.

Ще се мине през голяма икономическа криза и тя ще постави всичко по местата. Всичко ще бъде преработено, пренаредено съгласно истинското, правилното решение — кое е от полза за човечеството, и кое не е.

А след това трябва да се започне от начало: за какво да учат, какво човечеството трябва да изградим с тяхна помощ, как  трябва да участват в общия живот на човечеството?

Затова трябва да се знае, накъде да върви обществото. В крайна сметка, то трябва да върви към обединение. Това, според мен, е ясно за всички. Светът трябва да стане глобален. Самата природа ни насочва към това: неживата, растителната, животинска и в крайна сметка, човешката. Всичките нива на природата вървят към обща глобализация, към обща взаимна връзка.

Това означава, че студентите, като най-прогресивен, млад елемент на обществото, трябва да се насърчават точно за това, трябва да вървят пред всички точно с този флаг.

Трябва по някакъв начин да се обединим. Как можем да стигнем до обединение? Това означава да работим за обединение, а не за разединение! Защото всичко, което правите сега, особено доносите, е насочено към разединението на обществото. Къде е общата шапка, която трябва да ни покрие и заради нея да работим, и тя да ни свърже?

Въпреки факта, че всички сме различни и толкова противоположни в обществото, все пак, ние се обединяваме над всички противоположности. Това е изкуство — съединяването на противоположностите. Не е взаимно унищожаване, не е по средата, където се съгласяваме и минута след това отново се разединяваме. Не.

Това трябва да бъде обединение в трите линии: ти имаш собствено мнение, аз имам собствено мнение, и ние изграждаме от тези две мнения средна линия, в която по никакъв начин не се отказваме от своите мнения.

Това е цяла система и една много сериозна наука. Именно това трябва да постигнем.

От ТВ програмата “Новнини с Михаел Лайтман”, 02.12.2018

[239828]

Имаме ли бъдеще?

Въпрос: Казват, че Земята  е ядосана на човечеството. През лятото имаше изключителни горещини. Учените направиха изследвания и установиха, че повишаването на температурите с един градус, води до увеличаване броя на самоубийствата с един 1%.

Как се отнасяте към това, че природата все повече и повече поставя под натиск човечеството?

Отговор: Работата е в това, че в природата има запас от устойчивост. Тоест, тя издържа, сякаш постепенно абсорбира в себе си, а след това започва да връща обратно, когато ние преминаваме  някаква нейна бариера, някаква нейна граница, която първоначално не знаем в какво се изразява.

Или ние влияем на природата с нашите мисли, или плюс това, с нашите  действия и с каквото искаш, неразбираемо защо. И изведнъж започваме да виждаме какво се случва със Земното кълбо.

Въпрос: До какво може да доведе това?

Отговор: Напълно е възможно да ни очаква най-страшната зима, с ужасни студове. И това не е жега, това е много по-лошо, защото, когато всичко е сковано от лед, целият живот замръзва.

Ако изведнъж удари по Южна Европа, по Африка и така нататък с минус 30, минус 40 градуса, това е катастрофа.

Въпрос: И какво да правим?

Отговор: Спасението, всъщност, е в човечеството. Ние трябва  да се върнем към нормално взаимодействие между нас и между нас и  природата. Ние не можем да продължаваме да задръстваме морето и земята и да правим всичко, което искаме. Иначе човечеството в тази форма няма бъдеще. Но за него това не е важно.

Тогава природата сериозно ще ни бие, не само с температурни скокове. Ще има сериозни проблеми: наводнения, изригвания на вулкани, земетресения.

Човечество трябва да разбере формулата за равновесие на живота на Земята. Интересно е, на какъв етап човечеството най-накрая ще започне  да слуша кабалистите –  по какъв начин да стигне до равновесие с природата. А това е възможно само по пътя на добрите взаимоотношения между хората.

Когато хората свържат едното с другото, тогава за нас ще бъде по-лесно да обясним какво да правим.

[238342]

Как да спрем децата убийци

Реплика: В света стават много трагични събития. В частност, в Америка казват: “Ние не знаем как да спрем масовите убийства, извършени от деца. Всяко следващо произшествие намалява прага на следващото. Днес ние се оказахме в центъра на бавния разгул  на масовите убийства”.

Разгулът  продължава и нови хора се замислят за извършване на масови убийства, за да привличат внимание към техните „обиди и недоволство“.

Отговор: Това е и причината за всякакви произшествия. Хората искат да обърнат вниманието към себе си, за могат другите да видят, че те са в  безизходица, в неразрешим конфликт и никой не може да им помогне да го разрешат.

Реплика:  Учените казват: „Днес  ние наблюдаваме , че в този разгул участват момчета, които по-рано са се занимавали с химически реактиви в мазетата на своите домове. Сега проблемът не е, че имаме безкрайно много превъзбудени момчета, а в това, че има много хората, които нямат нужда да се превъзбудят, за да извършат такива масови убийства.“

Отговор:  Всичко е следствие от факта, че хората не разбират смисъла на живота си,  какво е пред тях.  Те търсят изход от своето безполезно съществуване и не го намират. Искат да привлекат към себе си внимание – не разбират как.

Те се опитват да разрешат някакви вътрешни конфликти и не намират възможност. Те гледат своите родители и виждат техния  безполезен,  тежък, труден живот.  Те гледат своите връстници и виждат, че отстрани това изглежда скучно.

Факт е, че ние сме в такова състояние, когато нашето поколение вече е готово  за изход към следващото ниво на развитие, разбиране на природата, усещане на силите, които ни управляват, към извън егоистичното, друго пространство. А ние все още сме тук и това много ни потиска.

Това състояние ще продължава дотогава, докато хората не разберат, че е възможен изход в друго пространство, в друга сфера, в друга реалност.

Всички тези момчета по своята природа не са глупави, не са вредни, не са престъпници. Просто при тях по такъв начин се задейства вътрешното налягане, което, по принцип, ги тласка към следващото ниво, но те не разбират къде е то и как да стигнат.

Въпрос: На какво трябва да учим човека?

Отговор:  Как да излезем  от парадигмата на нашия свят, от състоянието, когато усещаме този филм, който се върти в нашия мозък. Ние трябва да сменим програмата.

Във всички страни по  света ще има още много такива конфликти.

Това ще доведе до обща криза на човечеството, когато то ще каже: „Стига! Всичко, което сме направили днес е без изход, порочно. Ние трябва да изберем друг път. Как да се издигнем над това, което правим? Можем да продължим да го правим, но то не ни води никъде“.

И тук науката кабала трябва да даде своя отговор.

От ТВ програмата` „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

[237999]

Защо нашата храна е с толкова ниско качество?

Кръгла маса на независими мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо храната, която ядем  е с такова ниско качество?

Отговор: Нашата храна не може да бъде с хубаво, естествено качество, защото ние се стремим да нахраним целия свят, милиарди хора.

 В резултат сме принудени да разработваме всевъзможни генетични форми, за да не се разваля бързо нашата храна и въпреки отдалечаването ни от природата, нейният вкус да е близък до природния. Затова по-голямата част от нашата храна носи в себе си различни генетични добавки, целият и вкус и мирис е изкуствен.

Поради това ние наблюдаваме ускореното израстване на новото поколение. Защо то расте толкова бързо, с различни отклонения и така се отличава от предишното? Защото ядем храна с много генетични  добавки и изменения.

От друга страна обаче, за съжаление, нямаме изход. За да се нахранят милиарди, да се достави  храна на милиарди в добър вид и да стигне за всички, ние сме длъжни да действаме така.

Нямаме изход,  докато човечеството не промени своя подход към живота, да се грижим повече за себе си, за своите ценности, за ценностите на своя живот и да не преследваме само една цел –да спечелим колкото може повече от всичко. Едва тогава ще можем да преустановим участието на генетиката в приготвянето на нашата храна.

Именно трансформацията на общественото съзнание от егоизъм към общото благо на човека, ще доведе също до промяна в областта на приготвяне на вкусна и здравословна храна. Както обикновено, егоизмът е коренът  на целия проблем и на това ниво, в сферата на храната, която ядем или в това, към какво ни тласкат, рекламирайки напълно нездравословни продукти наистина вредни  и отровни. Някой печели от това.

Кръгла маса на независими мнения. Берлин.09.09.2006

[236123

Не силният побеждава

Въпрос: Вие сте написали красив туит: «Неочаквано се оказахме в общество, в което действа законът: побеждава не силният, а този, който е обединен с другите».

Задават ви следния въпрос: «За какво обединение говорите? Интернет също ни обединява – за това ли става въпрос? Или все пак той е технология без душа и обединението трябва да бъде на друго ниво?“

Отговор: Това е така. В кабала се говори, че трябва постепенно да се приближаваме един към друг, за да се разбираме. Дори и да не се съгласяваме, но да се разбираме. А  ние просто отричаме и това е всичко. Поставяме ограда между нас. Не искам нищо да знам: това е мое, а това – твое и прави каквото искаш.

Днес общото състояние на природата вече не ни го позволява. Светът става глобален  не защото сме глобално свързани един с друг, а защото е дошло времето, когато трябва чувствено и морално да се свържем по някакъв начин помежду си. А това не се получава.

Мислим си, че ако направим определени общи икономически, търговски и други планове, ако прехвърляме капитали от единия край на света до другия, светът ще стане глобален. Абсолютно не. Напротив, това е глобално разделяне, а не съединение.

Затова тук става дума за необходимостта човечеството да се разбира повече, като едно единно цяло, за да разберем как влияем на природата и как природата влияе на нас. На първо място това се има предвид. А за това, хората трябва да осъзнаят общата зависимост един от друг. Природата ни го показва.

Веднага след като проникнем по неволя в тази зависимост един от друг – няма къде да избягаме, няма къде да  отидем, ние се намираме на земното кълбо, което ни свързва всички в едно цяло – веднага след като го осъзнаем, но така, че да можем да убедим себе си, веднага ще се превърнем в единно интегрално човечество.

И животът ни, естествено, ще се промени. Няма да се заплашваме един друг, защото ще бъдем като хора, които живеят в един апартамент, в един дом. Трябва все пак да се издигнем над нашия дребен личен егоизъм.

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 25.09.2018

[235455]