Постинги в 'Природа' Категория

Връзката между съдбата и звездите

Въпрос: Има ли връзка между съдбата на човека и разположението на звездите и Слънцето?

Отговор: Разбира се. Намираме се във взаимосвързана система, в която действат строги закони. Част от тях изучаваме във физиката и астрономията. Но недостатъчно познаваме тези закони, нямаме знания за цялата система.

Преди всичко, ни е известно само малко късче от тази част на мирозданието, която се нарича Вселена, която представлява една мъничка черна точка в огромното, безкрайно пространство, което изобщо не усещаме. Тоест, безкрайното пространство на нашата Вселена, което усещаме, е едва мъничка точка.

Затова е без знание за цялата система, намираща се зад пределите на нашата Вселена, не можем нито да придвижим напред, нито да обсъждаме, нито да разбираме всички тези неща. Даже ако знаем на 100% всички закони, съществуващи в нашата Вселена, ще познаваме едва само нищожна част от устройството на света.

И затова не сме способни да създадем наука от наблюдения на звездите, на движението на планетите с някакви признаци на успех – нямаме достатъчно данни в тази област.

В продължение на хилядолетия много изследователи и учени са изучавали планетите и звездите, записвали са своите наблюдения, искайки да свържат поведението на всяка от тях с въртенето на другите звезди и планети, а също със ставащото на Земното кълбо – с времето, със затоплянето и захлаждането, с ветровете, с изригването на вулканите, със земетресенията и с ураганите, с положителното или отрицателното въздействие на растенията и на животните, а също на различните типове хора.

Много ни се иска да знаем какво ни подготвя този или друг фактор, доколко влияе на нашето близко и далечно бъдеще. Хората са се опитвали да го изучат и както се вижда от астрологията, старали са се да свържат това с живота на човека, с неговата природа, с характера, със съдбата, с направлението на живота, как хората се съчетават помежду си, в зависимост от знаците на зодиака.

Много искаме да знаем бъдещето. Ако бяхме знаели бъдещето си, ако в родилния дом нашите родители получаваха подробна карта на целия ни живот, никой дори не би започнал да гледа звездите, признаците на успеха и да слуша астролозите.

От всичките си изследвания на природата сме натрупали много данни, на които не можем на 100% да се доверяваме, но поне можем да видим различните зависимости. И на практика е вярно, тъй като произлиза от това, че наблюдаваме природните явления и виждаме, че в продължение на десетки и даже хиляди поколения едни явления са свързани с други.

В астрологията има таблици на такива взаимовръзки, по които може примерно, да се каже какво ще се случи при определен процент на съвпадение на външните условия. При това, има няколко варианта за развитие на събитията.

Така, както наблюдаваме явленията в природата, събираме данни и после на тяхна основа създаваме наука, така е и в астрологията. Само астрологията не трябва да се нарича наука, защото цялата тази област ни е напълно неподвластна.

Следва продължение…

От 494-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[152241]

Висшият разум, който е скрит в природата

laitman_2009-07_0229Въпрос: Казвате, че народът на Израел е бил избран от Твореца, за да помогне на цялото човечество да се приближи до Него. Но вече не живеем в древните или средновековните времена и не виждаме днешния свят да се нуждае от Твореца. Само религиозните хора говорят за Твореца, а обикновените хора не и никой не чувства нуждата от Твореца.

Отговор: Творецът е равен на природата. „Творец“ се нарича цялата огромна система на природата, необхватната сила, която включва и поддържа цялото творение. Това определение е напълно различно от религиозното.

Проблемът е, че тъй като нашият разум и чувства са толкова ограничени, не можем да признаем факта, че висшата сила също има чувства, разбиране и план и че организира процеса, водещ до дадена цел.

Представяме си тази сила като нежива, както е силата на гравитацията, която просто притегля и нищо повече. Мислим си, че само хората имат разум и мисли, а природата не.

Но днес има много научни статии, които говорят за висшата сила, която развива цялата материя. Тази сила има план и цел, които са предопределени и които ни движат съобразно този план. Ситуацията ни не е случайна и в света нищо не се случва случайно.

Дори обикновената еволюция, която ни изглежда своеволна, всъщност е предопределена. Всеки път различни желания се съединяват и воюват помежду си – те точно изпълняват предопределения план. Само че не го знаем, но днес учените вече започват да говорят за това.

От 485 беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

[150971]

Да постигнем хармония с природата

laitman_2009-05-xx_ny_4848Въпрос: Според моето разбиране, изразът „хармония с природата“ е в противоречие с постиженията на прогреса като например Интернет, пералната машина и домашните електроуреди. Възможно ли е такива предмети и неща да бъдат свързани с природата?

Отговор: Разбира се! Ползвайте всички блага, не е в това работата. Защото, независимо от тях, хората, които живеят в развитите страни, където нямат нужда от нищо, е по-вероятно да страдат от депресия. Така че, работата не е в електроуредите и не е в комфорта, с който се заобикаляме, а в липсата на вътрешен комфорт.

Днес човечеството може да се изхрани изобилно. Изхвърляме много храна и не можем да я разпределим, защото нямаме правилната връзка помежду ни. Тук е проблемът! Някъде там има гладни хора, но нас не ни интересува за тях! Очевидно хуманитарната помощ се предоставя само за показност, но всъщност всичко се изхвърля и разпилява.

Въпрос: С други думи, единството с природата не е отказ от комфорта?

Отговор: Не! Единение с природата не означава да се върнем назад към гората, към джунглата. Седем милиарда човека не могат да се върнат към джунглата. Ставаме по-близки с природата като я разбираме! Става въпрос не за природата, която виждаме наоколо, а за вътрешните сили и формули, по които тя работи. Ние трябва да ги постигнем вътрешно, в нашите усещания, да разберем какво се случва и какви сили ни заобикалят.

Тези сили са скрити от нас. Ние не разбираме какво ни управлява. За какво ще мисля след минута? Какво ще се случи утре? Защо вчера се случи точно това? Не виждам на какво указвам влияние и какво ми влияе, защото ми липсва контакт със схемата, в която съществувам. Още

Човечеството няма решение на проблемите на XXI век

laitman_2009-02-17_1673Мнение (И.Иванов, екс-мин. на външн. раб. на РФ): Във връзка с украинската криза, в света се заговори за връщане към времената на студената война. Но връщането към студената война, подобна на тази през ХХ век е невъзможно. Светът се е променил кардинално.

През тези години международните отношения се развиваха в рамките на световния ред, установен вследствие на Втората световна война. Живехме в страх пред световна ядрена катастрофа, и този страх заставяше СССР и САЩ да се договорят за съкращаване на ядрения потенциал и за контрол над него.

Днес предишния световен ред е престанал да съществува, а новият все още не е създаден. Международните институции начело с ООН стават все по-малко ефективни, а нормите на международното право се нарушават в изгода на политическите интереси.

В навечерието на Новата 2015 година много хора започнаха пак да си пожелават един на друг “да няма война”. Това предчувствие за война трябва да пробуди политиците, да забравят за своите амбиции и обиди и да започнат сериозен диалог за новото устройство на света. Иначе, вместо студена война, ще получим истинска, голяма война.
Реплика: Проблемът не е в това, да се започне диалог, а в това, че никой няма решение, идеи. А кабалистичното решение, да се доведе света до единство без граници, засега не привлича никой от политиците. Защото за това трябва да се поправи природата на човека. Кабала обещава да го направи, но в хората засега няма желание. Нима са нужни повече заплахи..?

[152272]

Природата е нашия дом

Въпрос: Има ли връзка между звездите и личната съдба на човека?

Отговор: Има такава връзка. Но не звездите оказват влияние на човека, животните и растенията, а съгласно промяната в положението на звездите, можем да разберем какви съответстващи изменения се случват на растително и животинско ниво.

Това не означава, че едното влияе на другото. Но по забелязаните от нас изменения, възникнали на небето, на неживо ниво, ние решаваме, че и в нас трябва да станат изменения.

А причината за тези промени не е в самите звезди, не е на неживото ниво – тя може да остане изцяло скрита от нас. Но тя оказва влияние и на звездите, и на растенията, и на човека. Не виждаме истинската причина и затова нямаме друг избор, освен да свържем своята съдба към звездите.

По този начин човечеството се е учило през цялата си история от своя опит забелязвайки, че определени растения се влияят от луната, други от слънцето. Едните се разтварят през деня, други през нощта. Оттук се е родила астрологията.

Астрологията е основана на натрупания опит от човека, който в продължение на хиляди години е наблюдавал природните явления в небето и на земята, отбелязвайки как едното зависи от другото, как са свързани. Така са били построени цели таблици, пирамидите в Америка и Египет. Но всичко това показва само взаимовръзката на всички сили в природата, открита от човека.

Дори и хората, живели преди хиляди години са разкрили, че нашия свят е глобален, че в него всичко е свързано едно с друго: характера на човека, растенията около него, животните, природата, времето. Всичко е свързано в едно цяло и във всеки детайл има признаци на всички останали детайли – до такава степен тази система е интегрална.

Въпрос: Как се е получило така, че в древните култури вече е била известна тази връзка, но оттогава тя повече не е развивана, дори е била изгубена? Така оставаме с впечатлението, че древните хора са били по-добре развити от нас?

Отговор: Древните хора са били по-добре развити и по-близо до природата от нас. Те не са се страхували от природата, а са живели вътре в нея и затова са я разбирали и чувствали. Отнасяли са към нея всичко, което се случва с тях, свързвали са с нея целия си живот: живота на семейството и децата си, характера на човека, всичко, което се случва в семейството и общината, времето, поведението на животните, състоянието на полетата, даващи реколта.

За тях всичко това е бил един свят и от тази гледна точка те са били по-напреднали от съвременния човек. За сметка на развитието на технологиите ние сме се откъснали от природата и затова сме престанали да я почитаме и да я чувстваме като свой дом. Но скоро ще трябва да се върнем към това.

От 489-та беседа за новия живот, 01.01.2015

[151836]

Човекът е такъв, непредсказуем

В наши дни все повече започваме да осъзнаваме, че цялата Вселена е една система, в която няма нищо случайно. Всичко се случва съгласно обща програма, която не ни е известна. Не знаем от кого е измислена и кой я управлява. Но в крайна сметка ни е ясно, че всичко се подчинява на някаква висша програма.

И затова според явление, произтичащо на едно място, може да се предскажат явленията, които ще станат на друго място и на трето. В резултат, започваме да разглеждаме цялата система като единно цяло.

Изхождайки от това, възниква въпросът: Защо на неживото ниво достигаме такива големи успехи, а не можем нищо да предскажем, когато стане дума за човека? Способни сме да изпратим космически кораб на друга планета, който да извърши кацане там, да направи снимки и да ни ги изпрати, или да го отправим към далечни звезди.

Тоест, умеем да пресметнем движението му спрямо тях и това показва, че са ни известни законите на природата, в крайна сметка на такава дълбочина, на физическо ниво.

На практика, тези закони на взаимовръзка съществуват, защото неслучайно всичко във Вселената се върти. Но това е само на неживото ниво, а на нивото на растителната и на животинската природа, намиращи се на повърхността на Земята, вече при нас възникват трудности. Докато не излезем от неживото ниво, то все още можем да предскажем резултатите, влиянието на неживата природа върху растенията и животните, а на животните- върху растенията и неживата природа. Още…

Влияят ли звездите на съдбата?

Въпрос: Знаците на зодиака и съдбата, това е вълнуваща тема, която интригува и е много неразбираема. Влияят ли звездите на нашата съдба, възможно ли е да я предскажат и какво може да се направи с това знание?

Нали, най-сложното в живота е неговата непредсказуемост. Живеем, не знаейки какво ще се случи с нас в бъдеще, какви сюрпризи ни подготвя съдбата.

Човек не може да управлява своя живот. И затова астрологията, която сякаш може да предсказва по звездите характера на човека и цялата му съдба, толкова интересува хората.

Астрологията е била известна още в Древен Египет, в Древна Гърция, на Изток, в Индия, в Китай, а също и при американските индианци. И в наши дни също много вярват, че има връзка между звездите на небето и състоянието на човека. Наистина ли, съществува такава връзка?

Отговор: Цялата Вселена се развива постепенно, стъпаловидно и човекът е последният етап на нейното развитие, най-развит от всички. Но именно, защото човек е развит повече от животните и притежава такъв разум и чувства, с които може все повече да разкрива природата, се чувства много уязвим.

Казано е, че „двудневното теленце, вече се нарича биче” защото едва родило се, то вече притежава такъв разум и чувства, като възрастния бик. Знае какви растения може да яде и какви не трябва, и не пада от височина, за разлика от малкото дете, което е необходимо дълго да обгрижваме и възпитаваме, докато не поумнее.

Ако детето не бъде възпитавано , то ще израсне като животно. Но ако му предадем целия човешки опит, натрупан за дълги години, то ще бъде човек на това ниво, до което са му дали да се развие. Човекът се развива сам и в тази степен разкрива света.

Затова човекът е много чувствително същество, защото е задължен фино да усеща природата. Силен е с това, че е способен да изгражда за себе си системи, защитаващи от неудобствата на природата. Човекът е изнамерил огъня, изобретил е електричеството, научил се е да отоплява жилището си, да осветява нощния мрак. Научил се е да установява връзка на огромни разстояния, измислил е интернет.

Човекът е усъвършенствал природата, добавяйки в нея всички удобства, които не са му достигали. И в същото време, самият той не се е изменил много. Очевидно е, че съществуват много точни граници на човешките възможности.

Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме своя бит, но не е по силите ни да отговорим на най-съществените въпроси: „Каква е моята съдба? Какво ме чака в бъдеще? Кога ще умра?

Какво е било с мен до моето раждане и какво ще бъде след смъртта, тоест, какво се случва извън границите на този живот?

Защо съм срещнал в своя живот, именно тези хора, които ме обкръжават? Защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха?” Още

Наука, гарантираща успех в живота

laitman_2011-09-27_1336Въпрос: От Твореца се интересуват само две групи хора: или религиозни, или големи учени, изследващи природата, такива като Айнщайн, които се опитват да разберат, съществува ли висша сила и как може да бъде открита. За всички останали хора, Творецът е абсолютно безинтересен. Как влияе Той върху ежедневния живот на обикновения човек?

Отговор: Този въпрос няма никакво отношение към това, религиозен ли е човек или не. Той живее, преминава през различни етапи на развитие заедно с всички останали хора. Ако разбере законите, по които се развива самият той и човечеството като цяло, то ще може да построи живота си по-успешно.

Като знае какво го очаква утре и в следващия ден, накъде се движи всичко, той ще успее по-добре да се ориентира. Да предположим, искаш да знаеш каква професия да дадеш на сина си, който завършва училище. Ако знаеш – всичко ще ти е ясно: как да се учи, какво да изучава и какво да му купиш. Всичко ще ти е известно предварително, защото ще знаеш общата програма, според която се развиваш и ще се включиш в нейното течение.

Затова всеки човек се нуждае от разкриване на Твореца. Днес преминаваме през толкова много неуспехи, защото действаме като слепи. Цялото човечество, с всичките му висши технологии, страдания, през които преминава и горчив опит, се държи като слепец, защото не знае програмата на природата.

Никой не иска от нас поклонение пред Висшата сила, както е в религията – ние трябва да я опознаем, за да облекчим живота си и да подготвим още по-добър живот за децата си. В противен случай животът от поколение на поколение ще става все по-лош и по-лош.

Няма никакво съмнение, че децата ни ще живеят по-лошо от нас. Преди петдесет–шестдесет години мислехме, че животът ще става все по-добър, че човечеството ще направи нови открития и ще достигне нови успехи, че няма да има повече войни и светът ще стане прекрасен. И изведнъж виждаме, че всичко става на обратно.

Познаването на Твореца е познаване на природата, на нейната обща програма. Това ни открива очите и ни позволява да видим в какъв свят в действителност съществуваме, кой ни управлява, в каква мрежа от сили се намираме. И всичко това ни помага да станем успешни – именно това, от което днес човечеството, се нуждае и поради което все страда и страда.

От 485-та беседа за новия живот, 28.12.2014

[151007]

От суеверие към истинско познание на природата

laitman_2008-08-21_0594_wpЧовек винаги много е зависил от своето обкръжение: от неживата, растителна и животинска природа, а също така и от хората: добри или лоши съседи, от народите, живеещи около него. А освен това, всички искат да знаят, какво ги очаква в бъдеще.

Във всички времена хората са изучавали различни признаци, предмети, съществуващи в природата и са отбелязвали как са свързани те с нашата съдба.

За това има доста богата литература още от най-древни времена и до наши дни. Но и днес все още не сме разрешили нито една загадка и бъдещето е все така покрито с тайна, макар и да има хора, които умеят да предсказват бъдещето.

Има хора, които могат да видят бъдещето, чувстват го така, сякаш живеят в него. Те достигат едно особено вътрешно състояние и се издигат над себе си, свързват се с потока от информация, който се намира над нашето възприятие. Това не е достъпно за обикновения човек, а тези хора могат да го доловят и след това да ни разкажат за него.

Съществуват различни средства за постигане на такива усещания – способност да се чувства природата извън тялото, сякаш да се изключим от него: посредством наркотици, или довеждане до състояние на екстаз. Такива методи са известни в културата на различни народи, около които са създадени много приказки, разкази, легенди.

Някои народи са по-склонни да вярват в предмети, други –  са по-малко склонни. Преди трийсет години бях в Англия и там ме порази традицията, преди влизане в нов дом, поръчват особена служба, чрез която очистват дома не от прах, а от зли духове.

Целият вестник беше пълен с обяви за такива услуги, гарантиращи почистване от зли енергии във вашия дом и присъствие на добри енергии. Казват, че там практически никой не се мести в нова квартира без такова „очистване”.

В Мексико веднъж в годината се състои „празник на мъртвите”, на който е прието да се носи храна на гроба на роднини и близки. Всичко това се предава по главния канал по телевизията на Мексико – това е обща традиция. Хората дори мият костите на погребаните и ги поставят обратно в гроба – това се смята като оказване на особена почест към починалите родители.

От 488-та беседа за новия живот, 01.01.2015

[151389]

Властта, народа и бездната между тях

laitman_2010-12-05_8708_usЦарственната йерархия

Въпрос: “Традиционният” разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Деца на Вселената, ч.3

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

В наши дни сме повдигнали леко завесата над тъмната материя и други феномени, но не ги разбираме и чувстваме – само ги изчисляваме и записваме като резултат получени данни, и постулираме това, което не достига в тях.

Но не знаем източниците на действащите в природата сили, тяхната същност, отношението между тях. Самият факт, че те съществуват постигаме като следствие, а не като знание.

Но главното: всичко, което сме способни да изучим и постигнем се ограничава в контурите на нашите пет сетива, с които ние усещаме света. И тъй като в края на всяка верига опити и изследвания стои човекът със своите сетивни органи, разум и усещане, въображение и способност да създава едни или други модели и да изгражда от тях общ модел на Вселената, дотолкова и разбира се, всички резултати от неговите изследвания са много ограничени.

В действителност, ние не знаем нищо – подобно на буболечка, излязла от убежището си и преминала няколко малки стъпки за няколко десетки или стотици хиляди години. А всъщност тя не се намира далеч от храста, под който е стояла, със заровена в пръста глава. И все още нищо не може да знае.

Още повече, вървейки постепенно напред, тя пак нищо няма да разбере. Колкото и да сме се развивали в сегашното си състояние, няма да узнаем нищо качествено ново. Можем да съберем огромно количество факти и данни, но няма да съумеем да ги обработим и усвоим така, че те да ни обрисуват общата картина.

Всичко това е защото за истинското изследване на себе си, е необходимо да преминем на по-високо стъпало от сегашното – към по-високо чувство и разум. С други думи, да не зависим от трите оси – време и пространство, чувство и разум, които притежаваме днес, а да се приповдигнем над тях и да видим всичко в друга светлина, сякаш не сме хора от Земята. И чак тогава ще постигнем знанията, присъщи на нивото „човек“, ще разберем кои всъщност са хората.

За тази цел ни трябва нова наука. И неслучайно днес учените вече започват да признават, че традиционната наука преживява криза. И вероятно има някаква причина? Уж са осигурени достатъчно средства, умеем да строим гигантски, сложни съоръжения, извеждаме телескопи в земна орбита, а микроскопите и колайдерите ни проникват в света на микрочастиците.

Милиарди се внасят в научни изследвания, но, в крайна сметка, ползата им ни се струва толкова илюзорна, чак до такава степен, че дори се присмиваме на учените, които сякаш просто удовлетворяват собствената си природна любознателност за сметка на данъкоплатците.

Не придаваме на науката предишната тежест, още повече, че нашето естество – егоизмът, разваля всички нейни плодове, защото използваме постиженията, за да властваме един над друг, да печелим за сметка един друг , а добри плодове от такова дърво, почти никога няма да се намерят.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот, № 308“, 02.03.2014

[146842]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.4

Деца на Вселената, ч.2

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

Не можем да кажем, че човек е опознал себе си, а въобще да не говорим за човечеството като цяло. И като следствие, ние не можем да разберем този свят, защото сам по себе си, той представлява комплекс от всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Не можем, на първо място, защото не познаваме себе си. Налага се да признаем, че дори психологията не се явява наука в пълния смисъл на думата. Същността на човека за нас винаги остава със въпросителен знак. Наблюдаваме върху самите себе си резултати, които са следствие на нещо, отклици от нещо, но и тях дори изучаваме по изцяло ограничен начин, тъй като сме зависими и необективни в своите преценки.

И още повече – безпомощни сме, защото желаем да се издигнем на по-високото ниво, онова, което ни е създало, и дори и още по-високо – чак до програмата на творението.

По различни събития и по опита от собствения напредък, ние виждаме, че всички сили в природата пребивават в единна, целенасочена, интегрална система. И тези сили действат съгласно някакъв процес, задействат се съгласно някаква обща програма, която обаче е неизвестна за нас.

При това ние самите сме също обхванати в нея. Но ако неживата, растителната и животинската природа реализират тази програма инстинктивно, по команда от силата на природата, то при нас заедно с чувството че сме задействани, има също така и усещане за собствено действие.

Ако ние можехме да подхождаме към изследването на природата, изхождайки от тези два вектора в нашето чувство, то бихме могли и да достигнем до нещо. Но, науката по принцип, не се занимава с изследвания на човешко ниво, тъй като там не притежаваме реални средства за замерване.

В резултат, ние просто наблюдаваме случващото се, и в това е цялата същност на нашите изследвания. Наблюдаваме, събираме данни и от тях съставяме системата от научни данни. Освен това, използваме своите скромни възможности за въздействие на едни, или други явления и състояния на неживата, растителна, животинска и човешка природа и наблюдаваме реакцията, която също ни позволява да разберем нещичко.

Дори ако се абстрахираме от това, че всички наши наблюдения и изследвания се базират на собственото ни субективно възприятие, въпреки това крайните сведения, в края на краищата, отново ни дават съвсем малко. Тъй като те са почерпени от нашите пет ограничени сетивни органи.

Изучавайки представителите на флората и фауната, ние виждаме границата в диапазона на техните възприятия, но и тези наши оценки са съмнителни, тъй като отново сравняваме тях със себе си, а не с истинския еталон. Нашето триизмерно зрение, нашият пулс, отмерващ секундите, движението на небесните тела, отмерващо денонощието, геоложките периоди и възрастта на Вселената – всичко това са много субективни показатели.

И затова нашето желание да познаем Вселената е всъщност – несериозно. Човекът, като едно малко дете, си приписва прекалено големи възможности. А в крайна сметка, използваме само тези сили на природата, до които можем да се докоснем – събираме ги, попълваме ги в не сложни схеми и ги изпълняваме според големината на нашите сили.

По такъв начин, по отношение на използването на природата, сме се отдалечили сравнително малко от първобитния човек, взел в ръце тоягата, за да строи и разрушава. Вярно е, че сега имаме няколко други „палки“ – ускорени частици, обсерватории и прочие. Само че принципът е същият: както малкото дете иска да изпита и изпробва всичко на вкус, така и ние, само че на друго ниво.

Дори и не осъзнаваме степента на нашето ограничение. Само тук-там разкриваме, че природата е много по-широка и дълбока, но докъде и доколко тя се разпростира, ни е неизвестно. Не е по силите ни да проникнем в по-високите измерения, не е по силите ни да се измъкнем от своя триизмерен „шаблон“, от координатите време-движение-пространство.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот № 308“, 02.03.2014

[146838]

 

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.3

Децата на Вселената, ч.4

Силата на доброто и силата на злото, ч.5

laitman_2011-02-25_9196Формулата на доброто
Въпрос: Какво е това сила на получаване и сила на отдаване? Носят ли те различни енергии?
Отговор: Това са различни енергии и едната не може да съществува без другата. Винаги са заедно, една срещу друга. Но на неживата, на растителната и на животинската степени съществуват вече автоматично, в предварително уравновесен вид, за сметка на програмата на природата.
А на човешка степен е необходимо да разберем тази програма и сами да уравновесим тези сили. От това учим програмата на природата и опознаваме висшата природа. За това са ни дадени тези две сили, за да ги изучим и да се издигнем на висотата на човека, Адам, „подобен“ (доме) на висшата сила.
Въпрос: Каква е формулата на равновесието?
Отговор: Формулата на равновесието е хармонията между всички части на реалността: нежива, растителна, животинска и основно, вътре в човешкото общество. Хармония означава, че аз съединен с всички и всички, съединени помежду си и с мен, ние всички сме като братя. Не чувстваме, някой над другите, по-близо или по-далече, а всички сме като един човек с едно сърце.
Такава степен ни е нужно да постигнем. Тогава ще живеем в равновесието между двете сили: на получаване и на отдаване, и това ще бъде наистина добър живот. Тогава ще кажем, че в света съществува само една сила, силата на доброто – по средата, в равновесието!
От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150839]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1
Силата на доброто и силата на злото, ч.2
Силата на доброто и силата на злото, ч.3
Силата на доброто и силата на злото, ч.4

Силата на доброто и силата на злото, ч.4

laitman_2011-05-27_4289_wВ света няма зло

Въпрос: Може ли, човек да се защити от всякакво зло?

Отговор: Човекът може да се защити от злото, ако се учи от изминалите грешки или ако отрано, го научат родителите, учителят, обществото.

Предаваме това възпитание от поколение на поколение, което го няма при животните, за да не греши човекът. Той трябва да знае, че няма сила на доброто и сила на злото, а има две противоположни сили – на получаване и на отдаване, и трябва да умее да ги уравновесява помежду си.

В света няма зло, а има възможност през цялото време да се твори добро, да се съхранява равновесието. Не бихме видели никакво зло, ако бе възможно да установим равновесие в целия свят и да го възприемаме като една съвършена система. Единствено, поради своя поглед от неправилния подход, виждаме света толкова изкривен и лош.

Но самите ние сме го влошили, не сме установили равновесието, нито в едно място и основно в човешкото общество! Затова ни изглежда, че този свят е лош и всичко в него е лошо. Струва ни се, сякаш са ни дали това земно кълбо като играчка, за да го разрушим и изхвърлим. На тази земя човечеството се държи като неразумно дете.

Но е време да се вразумим и да разберем какъв трябва да бъде правилният подход към природата. В нея няма зло и няма добро, а има две сили – плюс и минус, електрон и позитрон, а между тях сме длъжни да изградим своя живот. Хайде, така да го организираме, това може да бъде чудесен живот, ако премине в хармонията между тези две сили!

Доброто се намира не от някоя, страна, а по средата, в състояние на равновесие. А от страните, просто действат двете противоположни сили. „Положителната сила“ се нарича така, не поради това, че е „добра“, а защото отделя, отдава, изхвърля навън. Втората сила се нарича „отрицателна“, защото получава, притегля към себе си.

Това са просто две противоположни сили и ако правилно ги уравновесим, то ще можем да създадем такава връзка между тях, която се нарича „живот“.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150832]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1
Силата на доброто и силата на злото, ч.2
Силата на доброто и силата на злото, ч.3
Силата на доброто и силата на злото, ч.5

Как да придобием мъдростта на живота

Въпрос: По-малкият ми брат завърши университета и се колебае къде да работи и с какво да се занимава. Неговата нерешителност го заставя дълго да преценява всички варианти. Какво бихте го посъветвал?

Отговор: Бих препоръчал да осъществи по-тясна връзка с обкръжението си, дори с различни общности. Бих учил на това в училище, в университета, бих открил различни курсове, така че всеки да може да дойде и да си изясни какъв начин на живот му е близък, какво иска и как да го постигне.

Днес много хора са извън пазара на труда и не знаят къде да кандидатстват. Няма друг изход, освен да предоставите възможност на самия човека, в интеракция с обкръжението, да избира кой начин на живот счита най-удобен за себе си, съгласно своята природа, свойства и навици.

Въпрос: Няма ли опасност, че ще тръгвам след всеки съвет в работата със своето желание?

Отговор: Ако се вслушвах в различните мнения, волю-неволю щях да се науча да ги сравнявам и в края на краищата да ставам по-мъдър. Всъщност, защо компютърът е умен? Той просто е способен бързо да прави много изчисления. Ако имам много възможности и голям опит, аз също ще стана малък гений. В това е цялата мъдрост.

Въпрос: Как да подсилим своя “компютър”, за да станем по-умни?

Отговор: Само за сметка на това, че се включваме в неголеми общества, в семинари от по 10 човека и там започваме да работим. Придобивам жизнена мъдрост чрез обкръжаващите ме, даже ако те грешат или са недостатъчно образовани. В десятката могат да седят музикант, работник, учителка, обущар, готвач и учен.

Когато седим заедно в кръга и обменяме мнения, в този момент, в разума и в чувствата си изграждам съсъд от връзки с 9 човека. Колкото повече се включвам във всеки от тях, толкова по-обемен ставам – сега цялото човечество е в мен.

Тогава разделям желанието за наслаждение на множество клетки и осъществявам различни връзки между тях. Това е нещо като игра: едно желание има твоя образ, друго – неговия и т.н. Сега, всеки път когато в мен възникне желание за наслаждение на всяко едно ниво, задействам нужния ми начин на мислене, един от тези, които съм съхранил от обкръжението. Това се нарича, че съм получил мъдростта на живота.

От 247-та беседа за новия живот, 7.11.2013

[150658]

Силата на доброто и силата на злото, ч. 2

laitman_2010-12-12_9523Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Това странно явление – човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

ГМО може да стане причина за изчезването на живота на Земята

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Видният специалист в областта на управлението на риска, проф. Н. Талеб, смята, че ГМО представлява заплаха за целия живот на планетата. ГМО, в следствие на самата своя природа, неизбежно ще разруши екосистемите на планетата. Доколкото рисковете, свързани с ГМО, носят системен, а не локален характер, свойствените му черти се разпространяват в околната среда безконтролно и настъпва момент, когато ГМО преодолява така наречената „бариера на екоцида“, което ще доведе до екологична катастрофа.

Нищо не може да попречи на безконтролното разпространение на ГМО в природната среда.

Принципите на предпазливост отстъпват пред желанието животът да се направи още по-комфортен. За природата това може да завърши с екоцид, а това е необратимо изчезване на живота.

Освен математическите модели за оценка на риска, които говорят за невъзможността ГМО да съществува в природата (в края на краищата, целият свят ще се зарази с тези променени организми), съществуването на ГМО противоречи на принципа на предпазливостта заради риска, на който те подлагат системата.

Йерархично организираните изменения на системата, по пътя на внедряване на ГМО, категорично и статистически се различават от възходящата система на обикновеното селско стопанство.

Съществува огромна разлика между експериментите със селекция и йерархично организираното инженерство, при което определен ген се взима от определен организъм и се поставя в друг. Такъв продукт не може да се нарече „неутрален“.

Биотехнологичните компании продължават да разработват ГМО, пренебрегвайки предпазливостта и утвърждавайки, че без широкото внедряване на ГМО е невъзможно да се победи Господ. На практика е равносилно на това, да се борим с бедността, играейки на рулетка. Такъв подход едва ли може да се нарече научен или дори логичен. Тези хора не осъзнават, че измененията в семената в резултат ще повлияят на всички нас.

Реплика: Освен промяна в природата на човек от егоистична в алтруистична, няма друга възможност да се намали потреблението до рационално ниво и да се прекрати отношението към планетата не като към разумно същество, система, с която е необходимо да се намираме в равновесие. Това опира до изменение на съзнанието на човека, което може да се постигне само с интегралното възпитание.

[131888]

В природата всичко е взаимосвързано

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Намаляването на едрите хищници като вълци, тигри, мечки, променя облика на екосистемата на цялата планета. Техният брой е около 75% и постоянно намалява.

Частично това е свързано със стопанската дейност на хората: изсичане на горите и усвояване на нови площи необходими за селското стопанство – при това не се съобразяваме, че навлизаме в чужда територия. И още повече, не мислим, че по този начин нанасяме вреда на самите себе си.

”Хищникът е враг на човека” е остаряло в корена си разбиране. Човекът се е заселил на чужда територия и със своите действия е нарушил веригата на естествения хранителен поток. Само с изчезването на хищниците разбираме колко важна е тяхната роля в природата.

Хищникът е регулатор на тревопасните животни, които се изхранват със зелените масиви. Това може да ни се вижда не особено важен фактор за мащабите на планетата, но не трябва да забравяме, че в природата всичко е взаимосвързано.

Реплика: Само ако хората се спрат в своето непрекъснато потребление и преминат към рационално потребление, т.е. според необходимото, а останалото време отделят за своето духовно развитие, за да достигнат още в този свят разкриването на вечния и съвършен свят – само така ще излязат от кризата. В противен случай ги заплашва ужасният път на страданията, водещ към същата цел.

[126297]

Ако не умееш, не пипай

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, “Мир в света”: Даже един поглед върху творението е достатъчен, за да се убедим в съвършенството на неговия Създател. А затова трябва да проявяваме разбиране и да се предпазваме от пренебрегване на която и да е част на творението като излишно и ненужно. Та нали това опорочава неговия Създател.

Човечество вече започва да разбира това, след като се е настрадало от ”умни” теории, изискващи изкореняването на ”излишното” в името на всеобщото благоденствие. Някога битуваше мнението, че в нашето тяло има ”ненужни” части. И досега практикуваме асоциалното регулиране по изкуствени, измислени критерии. Образование, култура, търговия – във всички сфери прибягваме до противоестествени мерки и форми на управление. В следствие на това се получават изкривявания, които повишават нивото на нашите страдания, достигайки до световна криза.

Всъщност, от Природата трябва да се учим на правилно развитие. Тя цялата изначално е съвършена и ние самите се явяваме нейни следствия. Нашите мисли и усещания също произтичат от онова, което тя ни е дала. И затова трябва единствено да и подражаваме, да вземаме пример от нея.

И наистина, много от съвременните технологии се базират на знанията на природните системи и механизми, на опитите за тяхното възпроизвеждане по изкуствен начин.

Трябва да прилагаме същото в обществото, в нашите социални, икономически, търговски и други връзки. Ако копирахме природата, то бихме се избавили от всички проблеми.

Творецът не е завършил творението в момента на неговото създаване. Във всяко кътче на представената ни действителност виждаме, че тя, както в общото, така и в частното, се намира под властта на законите за поетапно развитие. И затова, усещайки горчивия вкус на плода по време на неговото узряване, ние не го смятаме за порок или недостатък. Тъй като причината е известна на всички: Плодът не е завършил процеса на своето развитие.

Това засяга и другите елементи от действителността: Ако някой от тях ни се струва лош или вреден, това означава, че той сам свидетелства, че се намираме в преходен етап от своето развитие. Затова не трябва да смятаме, че е лош и не е мъдро да го подлагаме на съмнение.

Може да се каже, че светът се развива и ние откриваме в него все по-сложни неща. Или може да се каже, че ние самите се развиваме и затова виждаме света все по-развит и сложен.

Или говорим за света отвън, или за света в нас – няма значение. Обобщението може да бъде много просто: ”Не пипай Природата. Не бъркай в нея с мръсните си ръце, с твоя бездарен разум, който е способен да види само онова, което е на милиметър от носа ти. По-добре е да се пазиш. Имаш земното кълбо – постарай се да живееш в мир с него. А ако не, то това няма да ти е от полза.”

Със своя порочен разум, с ”мръсните”, т.е. егоистични ръце ние се бъркаме в работата на Земята, богатствата и ресурсите, на която са ограничени. Те са ни дадени само за да напредваме балансирано, съобразно с Природата, без да въздействаме негативно, въпреки тази универсална, всеобхващаща система.

Ако все пак реализираме своето отрицателно отношение, Природата веднага автоматично започва да се защищава и в нейния отклик ние се сблъскваме с последствията на своете нарастващи грешки. Това предизвиква големи страдания, криза, заплахи за нашето съществува – опасност от унищожение.

И всичко това, заради нашето неразбиране: Природата е съвършена и ние трябва само да се учим как пълноценно и балансирано да се присъединим към тази система.

Въпрос: Означава ли това, че трябва да преминем към вегетараинство, към натурализъм и прочие такива методики?

Отговор: Ако те произтичаха от дълбокото, основно изследване на природата, аз бих се съгласил с тях, дори без да се запознавам изчерпателно. Тук въпросът е в рационалното, в изследователския подход.

Принципът е много прост: на човек не му е забранено всичко онова, което не нарушава природното равновесие. Разбира се, че можем да ядем месо и риба, да сечем дървета, да садим растения, да се наслаждаваме на живота – но винаги трябва да знаем: докъде се простират границите на нашите действия, след които нарушаваме равновесието, доколко вярно се вписваме в системата на Природата.

Как да проверим това? Само по своя егоизъм: там, където го задействам, оттам започва вредителството. Тъй като природата е аналогова система, която е изцяло алтруистична и е основана на взаимно отдаване. Всичките и части са подобни на органите на тялото, грижейки се единствено за благополучието на цялото. Такава трябва да виждаме Природата, за да се проверяваме относно нея: действаме ли аналогово или не? Устремени ли сме към съвършенство или не?

Ето какво означава да се действа не изкуствено, а естествено – постоянно пребивавайки в любов и отдаване, която се явява като Природен закон, а не в егоизма, стремящ се към собствена изгода. Така на нашето ниво можем да изпълним закона на Природата ”възлюби ближния като себе си” – закон, по който съществува всяка една нейна част.

Хищникът, изяждащ жертвата си, никога не прави това, за да се наслаждава от чуждото страдание. Той само си осигурява прехраната, и нищо повече. Колкото по-дълбоко разбираме Природата, толкова повече се убеждаваме в това.

Съответно и ние трябва да разберем, колко и какво можем да получим от нея. Няма никакъв проблем, ако я използваме, за да живеем в равновесие с нея, с други думи, ако всичките ни действия са за благото на ближния, в полза на неживата, растителната и животинската природа.

Как да постигнем това? Първо, трябва да поправим собствената си природа. Тъй като това, което изпълняват низшите нива инстинктивно, ние трябва да осъществяваме, както се казва, ”над знанието” – над егоизма. И затова ние изучаваме методиката за интегрално възпитание.

Въпрос: В природата силните се хранят със слабите и не нарушават хармонията. Обаче сред хората това предизвиква разрушаващ ефект…

Отговор: В нас действа непоправеното его, а този закон трябва да се прилага и изпълнява сред хората по друг начин: силният помага на слабия да се поправи. Тъй като вълкът, изяждайки овцата, извършва поправяне – да допуснем, избавя популацията от слабите особи. Ето и ние трябва да си помагаме един на друг съгласно същия принцип за хармония и равновесие. Само че това означава вече не изяждане, а еднаква към всички любов на човешко ниво, само отдаване заради ближния.

Въпрос: С какво се измерва нашата сила или слабост в този контекст?

Отговор: Със служенето на ближния. Или му служа, или го използвам.

От урок по статията ”Мир в света”, 09.06.2013

[109666]