Entries in the 'Природа' Категория

Подготовка за развитието на душата

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

 

[250130]

Тайната на черната дупка

Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

 

[248774]

Цитати от Айнщайн, част 1

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „излапаме“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

 

Накъде лети експресът на живота ни?

Реплика: Учените казват: «Цифровизацията се ускорява, но проблемът е, че не знаем накъде точно лети този експрес. Разбираме, че много от процесите ще протичат по-бързо и това ще преобърне живота ни. Не знаем нищо освен скоростта, с която се движим.»

Отговор: Винаги така сме се развивали. Нима човечеството някога е поръчвало програмата на развитието си? Болшевиките искаха да строят комунизъм. И какво се получи от това? Созиалистите – социализъм. Капиталистите – капитализъм. И  кое от това се получи?

Човечеството никога не е създавало някакви собствени планове, а след това да ги въплъщава в живота. Кога са гласували, въплъщавали и след това се е получавало? Нито веднъж в живота не се е случвало, никога в историята. Сега правим същото. Само времето се ускорява и нищо повече.

Въпрос: Ако човекът има целия арсенал от инструменти и знае пътя, винаги ли в края ще има някаква грешка?

Отговор: Каква грешка? Всичко се получава наобратно! Грешка с точност до обратното.

Въпрос: Защо това не води до още по-голямо разрушение?

Отговор: Съществуват защитни природни сили, които спъват нас, неразумните, и навреме  обръщат експреса на историята в друга посока. Превеждат ни на други пътища, за да не паднем в пропастта заедно с нашата композиция.

Въпрос: Тоест, първоначалмо вървим по неверен път?

Отговор: Ние все едно, вървим по пътя, по който природата трябва да ни движи. А това, че сме съгласни или не сме съгласни с нея,  говори само за комфорта на този път. Или пътувате в мек вагон, или в буфера между вагоните, или на покрива.

Реплика: И на някакъв завой съдбата ще ни обърне на някаква страна?

Отговор: Никъде няма да ви обърне. Тя ви води където трябва.

Реплика: Изследователите казват, че хората наистина се страхуват да изгубят работните си места в този свят на хаос, когато с развитието на технологиите професиите им ще станат ненужни.

Отговор: Това ще бъде във всеки случай.

Реплика: Този страх поражда опасни ситуации в обществото, които не могат да се потушат със силови методи. Някои от експертите казват, че «Хората трябва не просто да се преквалифицират, да им се даде друга професия като смяна на остарялата, а трябва да ги внедрят в система за постоянно обучение през целия им живот.»

Отговор: Правилно. Това казва науката кабала вече в продължение на дълги години. Ние трябва да ги възпитаваме, да създаваме огромни предприятия за превъзпитаване на хората. Там ще има класове по занаяти, музика, танци, всякакви игри, психология и какво ли още не. Основното е, че ще се подчиняват на едно – на връзката между хората, на добрата връзка. Това е. Нищо повече не е необходимо.

Реплика: Учените казват, че «вътрешната готовност към промяна на всеки човек зависи от това, дали ще можем да предложим на хората някаква переспектива».

Отговор: Това е переспективата. Когато бъдем свързани помежду си, ще започнем да усещаме в тази връзка нови явления в живота, нови степени в живота, нашият нов живот – животът, който ще ни издигне над времето, над физическите ни състояния. Ще навлезем в съвсем друга област.

Реплика: Учените продължават: «Необходимо е да им представим някаква переспектива, но не знаем каква».

Отговор: Вечност, съвършенство, благост, огромни достижения, постижения, изход в ново пространство. Всичко това трябва да дадем на хората. Това трябва да им покажем – за какво е създаден човека, до какво трябва да стигне, какво трябва да започне да усеща, защо това е пред него, как го постига? Именно чрез правилната връзка между хората.

Именно във връзката между хората, във «възлюби ближния като себе си», когато започнеш да ввървиш към доброто, към правилния контакт с другите, в този контакт откриваш изхода за следващия свят.

Реплика: Тоест, светът просто се разрушава пред нас от всички страни…

Отговор: Нищо не се разрушава! Обратно, преминаваме на следващо ниво. Нищо не разрушаваме.

Въпрос: Директорът по хуманитарна политика на голям руски университет Александър Асмолов казва: «Бедата ни е в това,че учим хората да се адаптират. Не да се променят  заедно със света, а само да се приспособяват към текущите условия. Това намалява готовността на човека към предизвикателствата, които не е имал».

Как да помогнем на човека да се променя, а не да се адаптира?

Отговор: Няма към какво да се адаптираме. Нашият свят става такъв, че когато постоянно се адаптираме към него, навлизаме в задънена улица. Тогава падаме заедно със света. А ние трябва да се отделим, да започнем да се издигаме. Това зависи само от добрите връзки помежду ни. Това е. Затова правилният резултат от всички наши занятия с обществото, с това поколение, трябва да бъде в това,  те да могат да се обединят помежду си и в обединението да започнат да усещат следващото ниво на мирозданието.

Реплика: Учените казват, че «нашата психика е способна на работа в условията на постоянни промени. Във всеки човек са заложени уникални възможности за рефлексия, критично осмисляне на света, промяна на стереотипите. Главното е, че в нас е заложена толерантност към неопределеността». Излиза, че отвътре човек вече е готов за новото състояние. И какво ще послужи като стартово копче, тригер?

Отговор: Изходът е разкриване на науката кабала на света. Няма друго. Защото не съществува друга методика, дори подобна на тази. Това е първото. Второ, хората трябва да стигнат до състояние, в което ще бъдат съгласни да слушат.

Реплика: Можем ли да дадем желание на човек, който има вътрешно готова цялостна структура, има потенциал, остава само да направи крачка напред?

Отговор: Той трябва ясно да си зададе въпроса: «В какво е смисълът на живота?»

Смисълът на живота е в постигането на неговата цел. А целта не е в самия живот. Смисълът на живота е над тялото. Именно него трябва да постигнем.

От ТВ програмата «Новини с Михаел Лайтман», 27.01.2019

[244088]

Насекомите, нашите мисли и хармонията

Реплика: Продължава масовото измиране на насекомите. Тяхното намаляване може да доведе до катастрофален колапс, така казват учените. В продължение на две десетилетия са изчезнали повече от 40% от видовете. Отивайки си, те ще вземат със себе си и другите животни.

След тях ще пострадат птиците, влечугите, амфибиите, рибите и разбира се, човека. Ще се увеличи броят на хлебарките, мухите – това  пишат.

Отговор: Земята постепенно умира.

Реплика: Пчелите изчезват. Казват, че това е основанието, че ще стане лошо.

Отговор: Разбира се. Защото пчелите са необходими в процеса на размножаването на растителния свят. Това е проблем!

Въпрос:  Може ли е да бъде спряно с научни методи, както сега се опитват да го правят?

Отговор: Не, не може да се направи така. По никакъв начин. Да се направят изкуствени пчели?..

Въпрос:  Тоест,  вие не вярвате в системата „пчели – роботи”?

Отговор:  Аз не вярвам в никакви изобретения на човека, в които се инвестират милиарди. Аз не вярвам, че те могат да помогнат да се спре моралното падение на човечеството, падението на човечеството в неговите отношенията един към друг, да помогнат на човечеството да оцелее. Човечеството върви към състояние, когато  само ще се погребе.

Всички тези научни изобретения, напротив, ни объркват. Ако ги нямаше, отдавна щяхме да си зададем въпроса: „Какво да правим?!”

Въпрос: Тоест, те ни дават надежда?

Отговор: Да. Преминаваме през всичко това в науката, вярвайки, че ако вложим милиарди долари, всичко ще бъде наред, че ще измислят всичко за нас и ние ще продължим да почиваме върху лаврите. Няма да се получи.

Ние трябва да разберем, че само промяната ни към света, към себе си, между нас ще направи света интегрален и ще възстанови всичко, което е необходимо за правилното интегрално развитие на природата. Природата е затворена система и ако в тази система нарушаваме нейната интегралност, никой няма да я запълни.

Въпрос: Дори ако я нарушаваме с мисли, не само с действия?

Отговор: Разбира се! Но работата е в това, че ние още се надяваме, ще мислим: „Ще изградим оранжерии. Една оранжерия може да замени милион хектара земя. И всичко ще бъде нормално. В оранжерията нищо не трябва, ще ги опрашваме, нещо ще направим“.

Реплика: Такива предложения, между другото, има…

Отговор: Да, разбира се, аз ги разбирам. Но няма да се получи! Природата действа много мъдро. Тя трябва да ни доведе до определено състояние – за да се променим. Ние да се променим! Не просто да поправим това, което сме развалили, ние трябва да се променим! А не искаме.

Ние правим всичко, продължаваме да се разселваме по целия свят, опитваме се да покорим природата, опитваме се по някакъв начин да напълним егоизма си и в крайна сметка никой не е щастлив.

Реплика: Цялото човечество уважава учените, нобеловите лауреати, професорите, които правят различни изследвания, изобретяват нещо. Но когато говоря с вас, имам усещането, че те са като деца. Не разбират най-важното.

Отговор: Приветствам науката само във вида, в който ни позволява да видим интегралността на природата, където всичко е затворено, всичко е взаимно зависимо. Усещането на интегралността, на хармонията на природата е много важно за човека. Изхождайки от това, той сам започва да се стреми към хармония, към интегралност.

Затова е необходимо да се говори, тези постижения, тези изводи трябва да вземем от науката, и по такъв начин да ги въведем в човешкото общество. Всички останали научни постижения в крайна сметка няма да донесат на човека никакво щастие.

Реплика: И всички изводи, които по научен път могат да ни доведат до нещо, са несъстоятелни?

Отговор: Към нищо! Само към нещастие, което все пак ще те доведе до състояние, когато ще бъдеш принуден да се промениш.

Въпрос: Какво да се прави, за да не изчезнат насекомите, за да бъде нормална екологията.

Отговор: Трябва само да се обясни на човека, че той е интегрално същество и е задължен да се приведе към правилно взаимодействие с природата. И тогава ще видим, както се говори в Библията, че всичко, абсолютно всички животни, растения, нежива природа ще стигнат до хармония, след човека. „И ще живее мирно вълкът с агнето, и малкото дете ще ги храни”.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”. 12.03.2019

[246228]

Доноси в университетите

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: По света се разпространява нова тенденция, която е концентрирана в научния свят на университетска Америка. Стотици университети в цялата страна поддържат система, която поощрява студентите да правят доноси за своите съседи, често анонимно.

В Университета в Мичиган са писани доноси за поддръжници на Доналд Тръмп. За университетския вестник за това, че  отделял малко внимание на трансджендърите и цветните студенти. Написали са донос за човек, който е направил снежен човек. Все пак, снежният човек е бял, значи, това е предизвикателство към черните.

Съществува съдийски екип, който се състои  от студенти, малко учители и от полицията, която преценява всички тези събития.

Всички тези истории възникват въпреки американските закони. Изчезването на свободата започва от академичните среди. Тоест, унищожаването на обществото започва с неговата образователна глава.

Отговор: Това е естествено за студентската среда, защото тя отдавна е мутирала. И то е абсолютно обратното на това, което трябва да има в тази среда. Къде е плурализмът? Къде е свободата? Всичко става наобратно.

Американските университети и като цяло университетите по цял свят, са станали просто непоносими, заради своята ултра-либералност, екстра либералност, заради факта, че всичко е позволено и всичко е разрешено, и затова няма никакви рамки. А без рамки човекът е такова животно, че с него не е възможно да се справиш.

Студентите се хвалят, че могат да направят всичко наобратно. Какво наобратно?! Няма значение какво, важното е да бъде обратното. Всъщност, това е идеология, която си поставя за цел да унищожи всичко, което има, и какво ще стане — не е важно. Не се оглеждай за нищо — напред! Не мисли за  последиците, това ще те предизвика.

Даден е старт на такова движение, което наистина може да унищожи общество, най-малко, законите, по които действа обществото. Това движение е в състояние да промени всички закони, да постави под съмнение всички ценности и т.н. Това, което се случва, е невероятно!

Реплика: От друга страна, изследователите казват, че когато няма останали външни еталони на истината, можеш да разчиташ само на себе си.

Отговор: Това наистина е така. Вие питате: „На базата на какво се появиха всички ултралиберални течения?“ На базата на предположението, че обществото само се възпитава.

Въпрос: Какво решение предлага кабала, ако говорим за академичната среда, където цари хаос, където всичко е преобърнато?

Отговор: Обществото трябва да продължи напред въз основа на това, което е било преди. Иначе как може да знае къде отива? Може би следващата стъпка е крачка в бездната,  ние го виждаме в обществото. Но това няма значение за тях. Напротив, счита се за прогресивно: колкото съм по-разрушителен днес, толкова по-прогресивен съм .

Те вървят изцяло в противоположната посока. Вижте, правят доноси един за друг! И какво от това? Искаш да унищожиш мнението на другите? Това ли е плурализъм, това ли е либерализъм, това ли е демокрация? Съвсем не! Цялото това студентско братство, се  промени само напълно.

Това изисква сериозно разтърсване. Аз не мисля, че днес ще чуят нещо. Все още са толкова самоуверени, че е просто невъзможно.

Всичко е объркано в целия свят: и в обществото, и във всичко. Невъзможно е да се издърпа една нишка. Какво ще стане с останалите? Никой не може да спре да спонсорира. Всички са свързани един с друг.

Ще се мине през голяма икономическа криза и тя ще постави всичко по местата. Всичко ще бъде преработено, пренаредено съгласно истинското, правилното решение — кое е от полза за човечеството, и кое не е.

А след това трябва да се започне от начало: за какво да учат, какво човечеството трябва да изградим с тяхна помощ, как  трябва да участват в общия живот на човечеството?

Затова трябва да се знае, накъде да върви обществото. В крайна сметка, то трябва да върви към обединение. Това, според мен, е ясно за всички. Светът трябва да стане глобален. Самата природа ни насочва към това: неживата, растителната, животинска и в крайна сметка, човешката. Всичките нива на природата вървят към обща глобализация, към обща взаимна връзка.

Това означава, че студентите, като най-прогресивен, млад елемент на обществото, трябва да се насърчават точно за това, трябва да вървят пред всички точно с този флаг.

Трябва по някакъв начин да се обединим. Как можем да стигнем до обединение? Това означава да работим за обединение, а не за разединение! Защото всичко, което правите сега, особено доносите, е насочено към разединението на обществото. Къде е общата шапка, която трябва да ни покрие и заради нея да работим, и тя да ни свърже?

Въпреки факта, че всички сме различни и толкова противоположни в обществото, все пак, ние се обединяваме над всички противоположности. Това е изкуство — съединяването на противоположностите. Не е взаимно унищожаване, не е по средата, където се съгласяваме и минута след това отново се разединяваме. Не.

Това трябва да бъде обединение в трите линии: ти имаш собствено мнение, аз имам собствено мнение, и ние изграждаме от тези две мнения средна линия, в която по никакъв начин не се отказваме от своите мнения.

Това е цяла система и една много сериозна наука. Именно това трябва да постигнем.

От ТВ програмата “Новнини с Михаел Лайтман”, 02.12.2018

[239828]

Имаме ли бъдеще?

Въпрос: Казват, че Земята  е ядосана на човечеството. През лятото имаше изключителни горещини. Учените направиха изследвания и установиха, че повишаването на температурите с един градус, води до увеличаване броя на самоубийствата с един 1%.

Как се отнасяте към това, че природата все повече и повече поставя под натиск човечеството?

Отговор: Работата е в това, че в природата има запас от устойчивост. Тоест, тя издържа, сякаш постепенно абсорбира в себе си, а след това започва да връща обратно, когато ние преминаваме  някаква нейна бариера, някаква нейна граница, която първоначално не знаем в какво се изразява.

Или ние влияем на природата с нашите мисли, или плюс това, с нашите  действия и с каквото искаш, неразбираемо защо. И изведнъж започваме да виждаме какво се случва със Земното кълбо.

Въпрос: До какво може да доведе това?

Отговор: Напълно е възможно да ни очаква най-страшната зима, с ужасни студове. И това не е жега, това е много по-лошо, защото, когато всичко е сковано от лед, целият живот замръзва.

Ако изведнъж удари по Южна Европа, по Африка и така нататък с минус 30, минус 40 градуса, това е катастрофа.

Въпрос: И какво да правим?

Отговор: Спасението, всъщност, е в човечеството. Ние трябва  да се върнем към нормално взаимодействие между нас и между нас и  природата. Ние не можем да продължаваме да задръстваме морето и земята и да правим всичко, което искаме. Иначе човечеството в тази форма няма бъдеще. Но за него това не е важно.

Тогава природата сериозно ще ни бие, не само с температурни скокове. Ще има сериозни проблеми: наводнения, изригвания на вулкани, земетресения.

Човечество трябва да разбере формулата за равновесие на живота на Земята. Интересно е, на какъв етап човечеството най-накрая ще започне  да слуша кабалистите –  по какъв начин да стигне до равновесие с природата. А това е възможно само по пътя на добрите взаимоотношения между хората.

Когато хората свържат едното с другото, тогава за нас ще бъде по-лесно да обясним какво да правим.

[238342]

Как да спрем децата убийци

Реплика: В света стават много трагични събития. В частност, в Америка казват: “Ние не знаем как да спрем масовите убийства, извършени от деца. Всяко следващо произшествие намалява прага на следващото. Днес ние се оказахме в центъра на бавния разгул  на масовите убийства”.

Разгулът  продължава и нови хора се замислят за извършване на масови убийства, за да привличат внимание към техните „обиди и недоволство“.

Отговор: Това е и причината за всякакви произшествия. Хората искат да обърнат вниманието към себе си, за могат другите да видят, че те са в  безизходица, в неразрешим конфликт и никой не може да им помогне да го разрешат.

Реплика:  Учените казват: „Днес  ние наблюдаваме , че в този разгул участват момчета, които по-рано са се занимавали с химически реактиви в мазетата на своите домове. Сега проблемът не е, че имаме безкрайно много превъзбудени момчета, а в това, че има много хората, които нямат нужда да се превъзбудят, за да извършат такива масови убийства.“

Отговор:  Всичко е следствие от факта, че хората не разбират смисъла на живота си,  какво е пред тях.  Те търсят изход от своето безполезно съществуване и не го намират. Искат да привлекат към себе си внимание – не разбират как.

Те се опитват да разрешат някакви вътрешни конфликти и не намират възможност. Те гледат своите родители и виждат техния  безполезен,  тежък, труден живот.  Те гледат своите връстници и виждат, че отстрани това изглежда скучно.

Факт е, че ние сме в такова състояние, когато нашето поколение вече е готово  за изход към следващото ниво на развитие, разбиране на природата, усещане на силите, които ни управляват, към извън егоистичното, друго пространство. А ние все още сме тук и това много ни потиска.

Това състояние ще продължава дотогава, докато хората не разберат, че е възможен изход в друго пространство, в друга сфера, в друга реалност.

Всички тези момчета по своята природа не са глупави, не са вредни, не са престъпници. Просто при тях по такъв начин се задейства вътрешното налягане, което, по принцип, ги тласка към следващото ниво, но те не разбират къде е то и как да стигнат.

Въпрос: На какво трябва да учим човека?

Отговор:  Как да излезем  от парадигмата на нашия свят, от състоянието, когато усещаме този филм, който се върти в нашия мозък. Ние трябва да сменим програмата.

Във всички страни по  света ще има още много такива конфликти.

Това ще доведе до обща криза на човечеството, когато то ще каже: „Стига! Всичко, което сме направили днес е без изход, порочно. Ние трябва да изберем друг път. Как да се издигнем над това, което правим? Можем да продължим да го правим, но то не ни води никъде“.

И тук науката кабала трябва да даде своя отговор.

От ТВ програмата` „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

[237999]

Защо нашата храна е с толкова ниско качество?

Кръгла маса на независими мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо храната, която ядем  е с такова ниско качество?

Отговор: Нашата храна не може да бъде с хубаво, естествено качество, защото ние се стремим да нахраним целия свят, милиарди хора.

 В резултат сме принудени да разработваме всевъзможни генетични форми, за да не се разваля бързо нашата храна и въпреки отдалечаването ни от природата, нейният вкус да е близък до природния. Затова по-голямата част от нашата храна носи в себе си различни генетични добавки, целият и вкус и мирис е изкуствен.

Поради това ние наблюдаваме ускореното израстване на новото поколение. Защо то расте толкова бързо, с различни отклонения и така се отличава от предишното? Защото ядем храна с много генетични  добавки и изменения.

От друга страна обаче, за съжаление, нямаме изход. За да се нахранят милиарди, да се достави  храна на милиарди в добър вид и да стигне за всички, ние сме длъжни да действаме така.

Нямаме изход,  докато човечеството не промени своя подход към живота, да се грижим повече за себе си, за своите ценности, за ценностите на своя живот и да не преследваме само една цел –да спечелим колкото може повече от всичко. Едва тогава ще можем да преустановим участието на генетиката в приготвянето на нашата храна.

Именно трансформацията на общественото съзнание от егоизъм към общото благо на човека, ще доведе също до промяна в областта на приготвяне на вкусна и здравословна храна. Както обикновено, егоизмът е коренът  на целия проблем и на това ниво, в сферата на храната, която ядем или в това, към какво ни тласкат, рекламирайки напълно нездравословни продукти наистина вредни  и отровни. Някой печели от това.

Кръгла маса на независими мнения. Берлин.09.09.2006

[236123

Не силният побеждава

Въпрос: Вие сте написали красив туит: «Неочаквано се оказахме в общество, в което действа законът: побеждава не силният, а този, който е обединен с другите».

Задават ви следния въпрос: «За какво обединение говорите? Интернет също ни обединява – за това ли става въпрос? Или все пак той е технология без душа и обединението трябва да бъде на друго ниво?“

Отговор: Това е така. В кабала се говори, че трябва постепенно да се приближаваме един към друг, за да се разбираме. Дори и да не се съгласяваме, но да се разбираме. А  ние просто отричаме и това е всичко. Поставяме ограда между нас. Не искам нищо да знам: това е мое, а това – твое и прави каквото искаш.

Днес общото състояние на природата вече не ни го позволява. Светът става глобален  не защото сме глобално свързани един с друг, а защото е дошло времето, когато трябва чувствено и морално да се свържем по някакъв начин помежду си. А това не се получава.

Мислим си, че ако направим определени общи икономически, търговски и други планове, ако прехвърляме капитали от единия край на света до другия, светът ще стане глобален. Абсолютно не. Напротив, това е глобално разделяне, а не съединение.

Затова тук става дума за необходимостта човечеството да се разбира повече, като едно единно цяло, за да разберем как влияем на природата и как природата влияе на нас. На първо място това се има предвид. А за това, хората трябва да осъзнаят общата зависимост един от друг. Природата ни го показва.

Веднага след като проникнем по неволя в тази зависимост един от друг – няма къде да избягаме, няма къде да  отидем, ние се намираме на земното кълбо, което ни свързва всички в едно цяло – веднага след като го осъзнаем, но така, че да можем да убедим себе си, веднага ще се превърнем в единно интегрално човечество.

И животът ни, естествено, ще се промени. Няма да се заплашваме един друг, защото ще бъдем като хора, които живеят в един апартамент, в един дом. Трябва все пак да се издигнем над нашия дребен личен егоизъм.

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 25.09.2018

[235455]

Европейски урок

каббалист Михаэль Ð›Ð°Ð¹Ñ‚Ð¼Ð°Ð½В статията „Мир в света“ Баaл а-Сулам пише: „Мирът в отделното общество е обусловен от мира в целия свят, защото ние сме достигнали такова ниво на развитие, че целият свят става едно общество, един народ.

Всеки човек в света е принуден да се грижи за благото на целия свят и да му служи вследствие от това, че обезпечава своето съществуване за сметка на цялото човечество.“

Ние започваме да го чувстваме още днес. Но то ще стане много осезаемо, когато светът започне да се разпада, което ще се случи скоро. И тогава ще разберем, че вече не можем да бъдем заедно в тази егоистична форма, която работи сега, не можем да останем в този съюз. Невъзможно е нито да се разделим, нито да се обединим.

Това е много опасно състояние, което може да доведе до война. Представете си, че Европейският съюз се разпадне и всички страни прекъснат връзките помежду си.

Нито една държава не може да съществува в изолация, не може да обезпечи дори своите насъщни нужди. Този разрив ще се отрази на цялото човечество, на обществото, на семейството, на всички социални, икономически и държавни системи във всяка страна.

И тогава хората ще разберат, че обединението не е само за да си осигурят прехрана, облекло, всички нужди. Природата ни задължава да се съединим вътрешно. Ако няма вътрешна връзка и взаимно допълване, всички останали изградени от нас системи няма да могат да работят.

Това е много труден урок. Ако го преминем с помощта на науката кабала, той няма да изисква много вътрешни търсения и усилия, война и кръв. Ако не разпространим знанието за кабала в света и не реализираме вътрешната връзка в кабалистичните групи по цяла Европа, то в Европа ще има пълен и много болезнен разпад.

Ние трябва да изградим между нашите европейски групи вътрешна духовна връзка, която ще действа като вътрешно духовно правителство на този континент. Всички ще почувстват, че в тези хора има нещо особено: има идеали, висша цел, методика, че те са способни да отговорят на насъщните въпроси.

Защото те разбират защо има криза: не заради монетарната политика или проблемите на екологията, международната търговия или увеличението на импортните такси. Всичко това не води до решение. Единственото решение е да се построят правилни и добри отношения между всички в рамките на общата човешка система.

А това не може да направи никой друг, освен кабалистите. Затова правилният резултат от конгреса е организацията на такава европейска група, която ще стане вътрешна, духовна, идеологическа основа на целия европейски континент.

Това може да изглежда фантастично и нереално, но преди десет – петнадесет години и моите прогнози за предстоящата европейска криза изглеждаха нереални. Днес тази криза, която се разрази заради това, че съюзът беше създаден без поправяне на природата на човека, е очевидно за всички. И следващият етап ще се разкрие още по-бързо.

От предварителния урок на конгреса в Италия „Всички като един“, 26.07.2018

[231026]

Влияние на намерението върху екологията на Земята

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Шимпанзето и ние

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Познаването на природата води до познаване на нейния Създател

Природата ни е дадена от Твореца, заради това не е възможно да се прeправи, може само да  се изучи.Като се опитваме да изменим съществуващите в нея закони, ние само нанасяме вреда на себе си. Напротив, трябва щателно да спазваме законите на природата и да се отнасяме към тях като към даденост.

Невъзможно е да подчиним на себе си  Природата, с това само ще се разрушим, затова не си струва дори да опитваме. Човекът трябва да разбира, че живее в система от природни сили и да ги възприема като ангели – вечни, съвършени и с постоянни параметри, зададени свише.

Единствено на човека е дадена свобода на действие, но само с цел опознаване на цялата природа. Свободата на избора трябва да се използва, за да се присъединяваме към всяко действие и закон, към всеки елемент и правило,  което съществува в природата.

Само в това  на човека е предоставена свобода. В такава форма ние изучаваме цялата природа, всички нейни закони и взаимовръзки, цялата висша система. И когато  започнем да разбираме и да чувстваме природата, то според това можем да разберем и почувстваме нейния създател – Твореца, който се намира  вътре в системата на природата  и я напълва. Чрез постигане  системите на природата  ние ще стигнем до сливане с този, Който я е създал.

От урока по статията на Баал а Сулам „Мир“, 24.07.2018

 

[230575]

Четирите езика на системата на мирозданието

Езикът е средство за свързване на елементите на творението. Например, има език за компютърно програмиране.  Компютърът e набор от всякакви видове запаметяващи елементи, а как да бъдат свързани помежду си и в каква последователност, в каква взаимна връзка да се пускат, се нарича език.

На различните нива на развитие се изискват различни езици. Когато бях студент изучавахме езици за програмиране, които днес вече са забравени, никой не ги знае и не е чувал за тях. А днешните езици се адаптират съобразно съвременните задачи и съвременните компютри.

Съществува голямо разнообразие от езици. Един език е предназначен за игра на шах с компютър, друг за биологични изследвания, трети за поставяне на някакви въпроси и т.н. Тоест, езикът описва взаимодействието на елементите на системата.

Системата на мирозданието е една, но има четири нива: първо, второ, трето, четвърто. И всяко ниво има свой език, макар че всичко, което се извършва на едно от тях, е подобно на това, което става на другите нива, но в различни форми, в различни материи.

Независимо, че на всички нива действат едни и същи закони, то въплъщавайки се в нежива, растителна, животинска и човешка материя, те изглеждат съвсем различни. И естествено езикът, който ги описва, много силно се променя.

Например, във Вселената си взаимодействат неживи елементи на природата, безбройни по количество, но елементарни по качество. От друга страна, ако вземем човешкото общество, то в сравнение със звездите и галактиките е малко по количество, но най-висше по качество.

И затова езикът за описване на тяхното поведение и взаимодействие е различен.  Затова и съществуват четири езика за описване на правилното взаимодействие с природата.

Обаче в кабала всичките четири езика могат да бъдат приложени за всяко ниво:  най-нисшето и най-висшето,  просто ги употребяваме за описване на природата на всички нейни нива на размесване. Това е много интересно, защото например в компютърните програми е невъзможно така да се прави. Те имат напълно различни задачи, различни подходи, части от програми. А тук няма.

Кабалистът, който описва някаква система, прилага езика на кабала, след това преминава на езика на Танаха, след това на езика на законите (алахот), и накрая на езика на сказанията. Той може да използва всички абсолютно произволно в зависимост от това, как му е най-удобно да опише нещата.

И той има право на това, тъй като системата на мирозданието е устроена по комбинаторен признак. Тя цялата е усукана, комбинаторна, съединена, със сложен състав. Затова част от всяка система може да се опише с езика на нивото „човек” (това е най-високото ниво, нивото на кабалистичния език), а друга част, на нивото на най-простия език, езика на законите. И така нататък.

И ние работим така. Но когато изучаваме тази система, влизаме в нея, започваме да я усещаме, за нас няма значение какъв е езикът. Всеки от тях влиза в нас и става език на чувствата, на усещанията.

Ако трябва да предадем нещо на другите, по някакъв начин да се съхрани тази система, какво да се направи с нея, тогава се използва език, а вътре в мен езикът не ми е необходим. Или ако чета нещо, за мен не е важно на кой от четирите езика е, тъй като вътре в мен цялата информация се преобразува в езика на чувствата.

По този начин, четирите езика на кабала описват цялата система, но освен тях съществуват още 70 езика, защото тялото на всяко духовно явление или образ, или   обект, или мирозданието, се състои от 70 части.

Всички те включват 7 сфирот (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), всяка от които на свой ред се състои от 10 сфирот. Всичко: 7 по 10 = 70. Ако искаме да опишем нещо характерно за една от тези подсистеми, се оказва, че трябва да използваме някакъв специфичен език.

В кабала това практически не се използва, но трябва да знаем, че е възможно да се направи специален превод на определен език – алгоритъм, който ще бъде разбран само с това специфично малко звено в общата система на общата душа.

От урока на руски език, 24.07.2016

[198494]

Новите технологии

Реплика: Благодарение на цифровата медицина, ще станем по-здрави, ще живеем по-дълго, изкуственият разум ще вземе върху себе си всички обременителни подробности по домакинството и работата, а ние, ако пожелаем, можем да се отправим на пътешествие във виртуални светове и какво ли още не.

Развиваме изкуствения разум, роботи с човешки образ, адаптивни системи на управление и т.н.

От друга страна, човек се адаптира към изкуствения разум: вградени чипове, програми, изкуствени части на тялото. Заедно с развитието на машинната технология, човек като че ли също се превръща в машина. Ще има ли някаква разлика между тях?

Отговор: А по какво се различава роботът от обикновения човек в нашия свят, който също се държи според някакви канони, придобити от природата или от обществото, в което е израснал?

По какво едното се отличава от другото? Аз не виждам никаква разлика. Може да се направи механична играчка, която изглежда напълно като човек. И само ако я разрежеш ще видиш вътре жици. Можем да програмираме всичко. Мога да си направя подходяща съпруга, която напълно да отговаря на всички параметри на човека, на жената. Само няма да има душа.

Въпрос: А ще остане ли в човек желание да развие това, което се нарича душа?

Отговор: Мисля, че в момента, в който човек започне да разкрива “робота” в себе си, да усеща, че напълно е заприличал на робот, той ще се замисли: В какво е моята разлика​?

И тогава ще започне да открива в себе си наличието на особена субстанция, която се нарича “душа”. И трябва да я разкрие. Тя се намира в състояние на зародиш у всеки човек. И той ще започне да работи над нея, а всичко останало ще получава по необходимост. На когото му трябва пица или кока-кола, ще му се доставя до вкъщи с дрон. А друг ще се включи в контакта, за да се зареди, вместо пица и кола.

Но истинските хора ще се отличават от изкуствените по това, че ще изпитват необходимост да поправят своята душа. И това ще стане тяхна потребност, която от дълбочината на естеството си ще изисква реализация.

Въпрос: Тоест, като се “наиграят”, те ще дойдат до истинския въпрос?

Отговор: Това не са игри. Те трябва да подредят външния си, животински живот. Ние се развиваме чрез неживата, растителната, животинската природа и човека. И тогава ще дойде ред на развитието на човека. Междувременно, все още не сме на това ниво, защото можем да започнем да възпитаваме човека в себе си само тогава, когато започнем да развиваме душата си.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман” 07.01.2018

[221615]

Връзка без смартфони

Реплика: В Британия пускат ново приложение, което възнаграждава студентите за времето, прекарано без смартфони. То вече е популярно в Норвегия, Дания, Швеция.

Студентите ще получават по 10 точки за всеки 20 минути, през които не използват своя смартфон, от седем сутринта до единадесет вечерта. Точките могат да се разменят за стоки и услуги: кафе, билети за кино, дрехи и т.н.

Отговор: Не съм сигурен, че смартфоните ще се задържат дълго време.

За какво са нужни безполезни разговори, които идват от вътрешното ни безпокойство, от неразбирането на това, което се случва около нас и в света? А когато човек намери отговор на това и се хване за същността на случващото се, повече няма да са му нужни дребните събеседници, безполезно запълващи ефира.

По интензивността, с която днес се използват смартфоните, съдя, че скоро ще отминат. Ще изчезне желанието.

Въпрос: Тоест, ще се върне желанието за непосредствено физическо общуване?

Отговор: Не, ще бъде на друго ниво – вътрешно. Ще възникнат други желания, друга цел. Хората ще се опитат да намерят по-вътрешен слой от природата на отношенията помежду си. Това ще ги притегля, увлича, ще ги напълва. Те ще започнат да се стремят към това.

Въпрос:  Какъв е този слой?

Отговор: Информация за нашия свят, но по-дълбока, скрита вътре в природата. Това е информация за случващото се в самата природа и проявяващо се във всеки от нас и във връзките между нас. Този източник ще ни бъде много, много интересен.

Всичко останало, което сега търсим, е само неосъзнатата връзка с този източник. Друго не трябва на човек. Именно това той търси през цялото време.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.03.2018

[226387]

Абсолютната сила на еволюция на природата, ч.1

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Абсолютната сила на еволюцията на природата, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

Кой е написал сценария на съдбата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако цялата съдба на човек е предопределена, то по какъв начин се реализира този сценарий? Кой е режисьорът, който го превъплъщава?

Отговор: Тази програма се въплащава за сметка на една сила, която се нарича „Природа“ или „Творец“, висша сила.

Това е позитивна, добра сила, вътре в която, като в силово поле съществува желание. Желанието се нарича творение, защото то първоначално не е съществувало и е било създадено от тази позитивна сила, от Твореца.

Творецът като добра сила, развива желанието, помествайки го под «валяка на развитието», задължавайки го да се развива.

Силата на еволюцията ни тласка чрез страдания или ни дърпа отпред чрез наслаждения. Тъй като материал на творението е желанието за наслаждение, за напълване.

За сметка на това желанието се развива към все по-високоорганизирани форми. Тоест, вътре в това желание, чувстващо дотогава само наслаждение или страдание, вследствие на перипетиите на живота през които преминава, се добавя още един компонент – мозък, памет.

Целият изминат път формира в творението вътрешна програма: памет за изминалите състояния и условия, довели до добри или лоши усещания в желанието за наслаждение. Всички преминати ситуации се записват в желанието, като памет за наслаждение или страдание, а също така се натрупват в мозъка, като жизнен опит.

В крайна сметка, желанието вече може да прогнозира, да строи неголеми планове, да планира предварително какво да предпочете и какво да избегне. Всичко това е основано на миналия опит.

Човек може също да се учи въз основа на опита на обкръжението: неживата природа, растенията, животните и другите хора. Така той напредва. Но независимо от цялата сложност на програмата в нея няма каквито и да е случайни елементи, които да не могат да бъдат предсказани. Ако знаехме цялата природа, всички действащи в нея сили, то бихме могли предварително точно да измерим, да изучим и да видим, че ще се случи така, а не иначе.

Както, ако сме построили машина или електронен блок и точно знаем как той би трябвало да действа в поправено състояние. Точно така е и човекът, група хора или цялото човечество, в него няма нищо неочаквано. Проблемът е само в нашата неосведоменост, но това не означава, че в системата има някакви неизвестни величини. Ако те не са известни, то те са неизвестни само по отношение на нас.

От 887 беседа за новия живот, 25.07.2017

[211903]