Entries in the 'Поръчителство' Категория

Попитатахте? – Отговарям… – 64

Въпрос от английския блог:  Обяснете, моля, смисъла на фразата „Герой сред герои – този, който превръща своя ненавистник в приятел“ ( пост „Болестта е ясна – работата е за лекарство“). Означава ли,че когато получаваш от някой послание на омраза, следва да го игнорираш, да не влизаш в контакт с ненавистта, за да се върне към този, от когото произтича?

Отговор:  Следва да достигнеш усещане, че всичко произтича от Твореца, затова за всичко има място в този свят, а на нас ни е дадено само със своето поправяне, да поправим света.

Въпрос от английския блог: В поста „Включваме се в работата“ Вие призовавате всички да вземат участие в създаване на „декларация на намерението“. Не може ли да публикувате линк, на който може да изпращате съответстващите материали.

Отговор: На пощенския адрес на движението „Арвут“ („Взаимно поръчителство“).

Въпрос от английслия блог: Как да не съчувствам в страданието на определена страна, народ и т.н., не съм уверен, че това има отношение към кабала, съгласно учението на ББ кабала няма нищо общо с материалния свят? Не е ли по-добре да остана в тези рамки, за които говорите по форумите?

Отговор: Кабала говори за поправянето на човека в този свят и неговия подем, за своите усещания, във висшия свят/измерването – това произтича именно днес и именно в реални събития – погледни статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“, „Свят“, „Тръбният рог на Машиаха“ и пр..

Въпрос от английския блог: Необходимо е да се спре по нататъшното публикуване на тази статия. Нима не знаете, че президентът Обама се е изказал, че винаги ще подържа Израел? Защо тази тема се довежда до вниманието на световната общественост, когато не е така?

Отговор: Политиката няма нищо общо с истината…

[56145]

Единственият начин е да промениш себе си

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните наслаждения?

Отговор: Не е нужно да се мисли за нищо друго, освен, да обърнеш главата си и да се включиш в правилното обкръжение. В края на краищата, ние затова сме предназначени, за това сме се родили и съществуваме в този свят. И това особено се отнася за нашето време!

Затова, в нашия живот няма никаква друга цел, действия, разчети, освен да се прикрепим максимално към обкръжението, което може да ме доведе до такова съединение, което се нарича взаимно отдаване или поръчителство.

Ако изведнъж намеря такова обкръжение, ако изведнъж ме въведат в него – това е организирано свише. Както, когато Творецът е помогнал на Аврам да събере хората и да създаде народ. Такъв пример за построяване на обкръжение и общество получаваме от своите учители, от кабалистите, то се строи отгоре, сами не можем нищо да направим. Но когато вече съществува някакво начално състояние, на нас ни е нужно да го укрепим и да вложим в това общество своите сили.

По този критерий  оценяваме и проверяваме себе си. Цялата ни работа е само спрямо обществото – доколко искам да извлека от него силата на отдаване, която ме променя.

Сам човек нищо не може да промени в себе си. Проблемът е, че  се объркваме и се надяваме сами да се изменим. Човек мисли: „Сега проверявам себе си, ще събера всичките си сили и ще се променя!“ Но това е нечиста работа, която се нарича идолопоклонство, защото виждам в себе си такива сили, каквито има и Твореца, и предполагам, че сам мога да направя нещо без Него.

А всъщност, в мен има свобода само в едно – да се прилепя към правилното обкръжение.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2011

[56025]

От нас е търсенето

Въпрос: Светът вече вижда краха, очакващ го в близкото бъдеще. Но, освен нас, никой нищо не прави, и нищо хубаво не възниква…

Отговор: Ако работехме правилно, светът вече щеше да се е събудил от съня. Той няма да се събуди, ако ние не го разбудим. Само ние сме виновни за ставащото. Хората са неспособни да се опомнят сами – те се събуждат, само ако ги тресеш.

Това касае всички без изключение, включвайки световните лидери и специалисти. В някой от тях вече има искра за разбиране, въпреки, че те малко разбират за ставащото, виждат ситуацията, но все още не променят образа на мисленето, още не осъзнават, че да се променят трябва самите те, а не светът. Преди, егоистично сме променяли света, а сега трябва да се промени самият човек. Има учени, които показват това, но само с първо външно приближаване, сами не разбирайки, какво стои зад техните думи.

Тук е и необходима нашата работа – включително до това, че този учен да седи на урока, заедно с теб.

Да разтресем „материята“ на човечеството можем само ние. И поради това, към никого не предявявам претенции. Създаването на СМИ, правилно въздействащо на обкръжението, – също е на нашите рамена. Всичко е възложено на нас, и на никому другиго.

И поради това, гледайки на света, аз се уча само на едно: как да се приближа до това „дете“ и да занеса до неговата уста лъжичката с хранителна смес. Тук всичко зависи от нас.

Въпрос: Какво още не правим?

Отговор: Не разпространяваме. Как влияеш на света? Как му предаваш това, което получаваш на уроците? Не правим достатъчно. Защото, на нас е възложенаена цялата работа по поправянето: да организираме себе си, да организираме мрежата от връзката между нас, да я разпрострем между всички наши групи по целия свят. Защото, имаме стотици групи, милиони хора ни слушат, въпреки че не излизат на връзка.

Но, защо ли, все още, не ни достигат силата и мъдростта, за да изградим системата по подобаващия начин. Ние все още не можем да доведем до света посланието в такава обвивка, която да го привлече и да внесе в него новата програма. Хората не са виновни за нищо, те не могат да направят нищо, макар и готови да усвоят повече, отколкото ние им даваме.

От урок по статията „Една заповед”, 23.09.2011

[55496]

Собственикът, който не плаща за работата

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Писмо с молба за живот

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Не чакай бедата!

Маями, урок №1

Въпрос: В Америка няма такова протестно движение, както в Испания или Израел. Как тук да се предаде на хората посланието за поръчителство?

Отговор: Преди всичко, не трябва да съжалявате за това, че вашата ситуация се различава от испанската и израелската. В тези страни проблемите са много повече, отколкото тези, които вие изпитвате. Не съжалявайте за това. Трябва да се учим от малките беди. Да се радваме на страданията на хората – съвсем не е нашият подход.

Така или иначе, хората чувстват, че светът се е изменил и е поставил пред нас такива проблеми, решението, на които не могат да намерят нито политиците, нито социолозите, политолозите, психолозите, икономистите, или педагозите. Това ни позволява да излезем с обяснения.

Преди всичко, обясняваме, защо не се намира решение: поради това, че в света сега действат нови сили, намиращи се в хармония и глобална взаимовръзка, а лидерите не разбират това и прилагат, остаряващи методи. Нужно е да се стараем да доведем това послание до хората, за да може то по капка да се просмуква към тях.

Разбира се, лесно е да се дават обяснения на този, който страда. Но трябва към всички да се отнасяме с любов. Своите собствени деца искаме да предпазим от бедите, за да не се учат по горчивия начин. Нека да отиват от добро, към по-добро. Към същия подход трябва да се придържаме по отношение на всеки.

Ако след всички усилия ние не се сдобием с успех, бедите, все едно, ще дойдат – и под техните удари хората ще стават все по-възприемчиви към нашите обяснения. Но, желателно е да им се обясни всичко, преди това. Сякаш, хвърляш зърно в земята – и с времето то ще израсте.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54685]

В балона

Въпрос: Как да се обясни на хората, че законът за взаимното поръчителство, така да се каже е ”спуснат отгоре”?

Отговор: Не е отгоре. Той произлиза от Природата. Ние буквално се намираме в балон, където действа един закон, законът на взаимността, поръчителството, обединението. Наречи го глобален, интегрален, универсален, всеобщ. Този факт вече се признава от всички. Значи, всяко действие трябва да съобразяваме съответно с този закон.

В центъра на нашия балон се намира правителството, то е обкръжено от народа, народът е обкръжен от човечеството, а цялата тази система е обхваната от Природата. Как мислиш, какво ще стане, ако правителството и народът не действат съобразно с Природата? Самите те ще се окажат в още по-голямо противопоставяне с нея, толкова силно, че Природата ще започне да прилага твърди външни въздействия. Защото отвън еврейският народ е обкръжен от народите на света и в частност от най-близките наши съседи.

 

Сега разбери, какви последствия ще предизвикаме, ако не поставим обединението на челно място. Веднъж вече се върнахме в земята на Израел, защото преди всичко трябва да се сплотим като народ. Такова е условието, което не зависи от нас. Ако не направим това, ще ни дадат определен срок, за да извлечем поука от бедите и все пак ще изпълним предназначението си. Но в крайна сметка времето започва да работи против нас.

Така че друг изход няма, длъжни сме да се замислим над това, как да достигнем равновесие с поставените условия.

От урока по вестник ”Народ”, 31. 08. 2011г.

[53198]

Открит е нов Закон

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Животът означава зависимост един от друг

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

От вертикала на властта към кръглия свят

Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Да се учим на поръчителство от природата

Всеобщата затворена система, която се разкрива днес в света, ни принуждава да стигнем до пълно взаимно разбиране и взаимодействие.

И затова днешните егоистични закони, които се опитваме да въведем в света, вече не действат. Затова не можем да намерим изход от кризата, макар че тя продължава вече много години, – нито в икономиката, нито в екологията, нито във възпитанието, в културата, в науката, в образованието, в семейството, в отношенията помежду ни и със света, въобще в нищо.

И затова кризта е всеобща и глобална, понеже тя е проникнала във всички човешки отношения, всичко, което човек прави в този свят. Тя поставя под заплаха цялото човешко общество.

Така, със силови методи природата ни въздейства, а ние трябва да се учим от нея и да стигнем до подобие с нея, тъй като това е именно условието, при което се чувстваме комфортно.

Ако се намирам в правилно взаимоотношение с обкръжаващата ме среда, в равновесие с всички всевъзможни външни и вътрешни условия (температура, налягане и прочие), във вътрешна и външна хомеостаза, то при това се чувствам добре.

А днес природата ни предявява такива външни условия, че ако бъда в равновесие с обкръжаващите ме общество и самата природа, с екологията, то тогава ще ми бъде добре. А, ако ли не – ще ми бъде лошо.

Днес, несъответствието ни с природата стигна вече до такова състояние, че с никакви наши способи и минали методи не можем да направим нищо. Никакви минали методики не действат: нито политически, нито икономически, нито силови – нищо! Виждаме това в течение на много години. И затова просто трябва да се учим от природата.

Затова ние не предлагаме никаква своя теория. По принцип, взаимното поръчителство се явява най-древната методика, която кабала е разкрила преди много хиляди години, просто не е предлагала това на хората досега, доколкото е чакала именно това състояние, когато човечеството ни ще се затвори помежду си в единно цяло, в единна система.

А законите на единната система са такива, че е необходимо да достигнем до всеобщо сътрудничество, – от това няма къде да избягаш. И затова просто трябва да го обясним на хората, на огромната маса по примера на учените, политиците, социолозите, които говорят за това. И постепенно тези учени, разбиращи природата на човека, природата на обществото, сама по себе си вътрешната природа, ще просветят днешните хора, че друг изход няма.

От друга страна, всички наши опити все пак нещо да променим със стари методи, довеждат до по-големи страдания, които ни убеждават, че те не действат.

В крайна сметка ще остане само този метод – взаимното поръчителство. Просто искаме да го достигнем бързо, с минимум загуби. И затова организирахме неполитическото движение ”Взаимно поръчителство”. По принцип, това е възпитателна, научно-просветителска организация, която никого насила не организира и не убеждава. Тя ти дава в ръцете инструментите, за да видиш сам, в какъв свят живееш.

Защото проблемът, който за пръв път възниква в човечеството се заключава в това, че трябва съзнателно да влезем в правилни взаимоотношения помежду си и с обкръжаващия свят. Съзнателно! И затова тук няма да помогнат никакви силови методи, убеждения или пропаганда. Тук е необходимо именно да се отворят очите на човек, за да види къде се намира той.

И само тогава, когато той сам се убеждава, изучава и разкрива това, става рационален, правилен член на това съобщество и разбира как да действа. Само от своето разбиране и осъзнаване!

[51593]

Отговорни един за друг

Движение ”Поръчителство”- www.arvut.org

Светът навлезе в нова епоха на глобализация, която служи за доказателство на това, че ние всички сме свързани помежду си.

Предишните методи се рушат. Лидерите на стария свят, които не са привели себе си в съответствие с глобалната система, се намират в състояние на обърканост пред задачите на новата епоха.

В това ново състояние започва да се разкрива закон, наречен взаимно поръчителство. Това е единственото, което може да ни спаси.

Предстои ни да разберем, че това не е протест срещу правителството. Този процес не принадлежи нито на левия, нито на десния лагер. Това е борба за облик на нашето общество, за превръщането му в по-единно, еднородно и справедливо.

Само действието, продиктувано от обединението на всички народи, ще ни донесе успех.

[51294]

Перспективите са в зависимост от желанията!

Въпрос: Как оценявате перспективите на случващото се на борсите по света?

Отговор: Явно въпросът не е към мен, тъй като аз не съм икономист. Мога да кажа само, че светът започва да се уморява от случващото се и е лош признак това, че недобри предчувствия обземат много хора. Тенденцията на настроението върви надолу. Оптимистите намаляват, във възможностите на политиците никой вече не вярва, доверието към тях е изчерпано, няма очакване за нормализиране, има постоянни заплахи от нови банкрути.

Както пише в The Washington Post Е.Клайн, никой не знае, откъде ще дойде оздравяването на икономиката, по-сигурно е да се каже откъде оздравяването няма да дойде – нито от САЩ, нито от Европа, нито от Япония, нито от Китай – тяхната икономика е прегряла и властите мечтаят само за ”меко приземяване”, т.е. страхуват се от банкрути и народни вълнения.

Засега усещането, че сме се изтормозили от кризата е временно – природата ще ни доведе до разбиране, до подобие с нея. Ние трябва да станем едно цяло помежду си и с обкръжението. А между хората това се постига само при изпълняване на условията за взаимно поръчителство, за добра връзка и отношение към природата, както към себе си. В такъв случай светът ще достигне до хармония, равновесие и това ще се възцари между нас.

[50755]

Няма живот без поръчителство

Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Един принцип от времето на Авраам до днес

Хората идват в Кабала с много илюзии и неправилни идеи относно тази наука, представяйки си я така, както тяхното егоистично желание им я изобразява, основана на всякакви видове слухове. Хората я представят като мистика и мислят, че е свързана с астрология, изцеление, благословии, чудеса, светена вода и червени конци, и че може да бъде използвана за разкриване на миналото и бъдещето. В крайна сметка, нашето его търси някакъв специален вид напълване за себе си.

Ето защо, в началото на всеки му е трудно да възприеме кабалистичния принцип „Обичай ближния като себе си”. Дори ако е съгласен с него, той подхожда егоистично. Това е основата на всички видове „духовни” методи.

Въпреки това, за да достигнат по-близо до истинската реализация на метода на Кабала, са нужни особени хора. Това изисква голяма издръжливост, много усилия и взаимна подкрепа от група от хора, които са готови за това и които разбират, че в противен случай нямат никакъв шанс да реализират себе си. Само чрез това взаимно желание, „общ съсъд”, могат да получат възможност да станат хора и да направят нещо със себе си, за да се издигнат от материалното, животинско съществуване на „човешкото” ниво.

Духовното действие, което трябва да извършим, е изразено в изпълнението на „613 заповеди”, тоест действия на обединение между хората, които са решили, че трябва да се обединят.

Това е, което се е случило по времето на Авраам и също по времето на Мойсей. И това същото е и в наши дни. Принципът е все същият. Ако частите на разбитата душа, която е била създадена от Твореца, са готови да се обединят заедно, за да възстановят общия съсъд, тогава той става голям сбор за Тора – съсъда за Светлината. Светлината се разкрива вътре в това общо желание, общо усилие, взаимна подкрепа и поръчителство.

Ето защо е безсмислено човек да мисли за духовно постижение и за своята самореализация, освен ако не възприеме всичко това чрез обединението с другите, с „ближния”, тоест с  хора като него, които също желаят да се обединят и които разбират, че само чрез обединение те ще придобият втора природа.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[48720]

Море от Шхина

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Разбиване на егоизма

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Да се съгласиш на поръчителство

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че народът на Исраел е достигнал поръчителството, когато всички са се съгласили с това. За да влезе в глобалната ера на поръчителството, трябва ли целият свят да е съгласен с това?

Отговор: Не. Не за всички хора става въпрос и не за всички желания на човека. Тук не се отнасят всички жени, деца и старци, иначе казано, такива желания, които засега не могат по мъжки да се превъзмогнат. Защото мъжът (гевер) – това е този, който преодолява (митгабер) егоизма си.

Условието за поръчителство не е още краят на поправянето, а едва началното съгласие, не повече. „Съгласете се и ще получите Тора. Ако вие по принцип сте съгласни на такова обединение, то Аз ще ви дам средство, с помощта на което на практика ще пристъпите към него”.

При получаването на Тора синовете на Исраел още не са поправени, те само усещат злото на текущото състояние и разбрат, че посредством поръчителството ще могат да се издигнат над него. Обаче те не знаят какво означава да са даващи, още не са в отдаване. По-нататък те ще започнат да използват Тора по предназначение; на първи етап – отдавайки заради отдаване, т.е. не причинявай на другите това, което ненавиждаш.

Всичко това е само първото малко поправяне по духовния път, обаче поръчителството е необходимо още по-рано. В първоначален етап то не е тотално, не се простра по целия свят, не прониква в дълбочина и не е предназначено за всеки. И съответно във всеки обхваща само „мъжките“ желания, а останалите вече не. ”Женските”, ”детските” и ”старческите” желания само оказват поддръжка, те сякаш са неутрални и ”не възразяват”.

По такъв начин трябва да се разбере, че поръчителството е достатъчно близо до нас. То съвсем не изисква от нас нечовешки усилия. Не, ние идваме към него, още не бидейки ”народ”, т.е. не сме се обединили помежду си. Все още ни предстои веднага след получаването на Тора да направим златен телец. Такива са етапите по пътя и човечеството вече пристъпва към тях.

Необходима е вътрешна агитация в групата, за да може решително да пристъпим към това. В световната ни група няма никакъв проблем да се реализира поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48239]

Нишка към кабалистите

Въпрос: Ние четем кабалистичните първоизточници, в които е заложена светлината. Може ли тя да се привлече по друг начин?

Отговор: Ти трябва да се учиш и да държиш връзка със системата, в която хората пребивават в отдаване. Трябва да държиш връзка с кабалистите – първоизточниците. Защото тях ги напълва висшата светлина.

Всички ние се намираме в единната система Малхут на света на Безкрайността. Всичко, което се случва по-нататък е само обличане, скривания, завеси, зад които състоянието ни става все по-тъмно. Все едно обаче, това е същата тази Малхут.

И затова, желаейки да пробудиш следващите състояния, ти установяваш контакт с хората, с душите, с желанията, които са вече поправени, с кабалистите. Четеш това, което са ти написали, за да държиш връзка с тях, за да си колкото е възможно по-близко до тях в общата система.

Без това как ще привличаш светлината, възвръщаща към Източника? Нужна е поне някаква нишка към самата идея, към посланието на кабалиста. Нека четеш неговия текст в превод, нека ти е трудно да го разбереш в подаването му и да предпочетеш облекчения му, адаптиран вариант, но самата идея ти е необходима. Макар и с нещо, ти си длъжен да бъдеш свързан с желанието на Баал а-Сулам, Авраам, раби Акивa, Рамхал, Ари, Моше… На теб ти трябва нишка, водеща към поправената част на системата.

А как иначе? Просто да дърдориш за поръчителство на улицата? За какво си мислят егоистите, скандиращи подобни лозунги? Подобно на футболните фанатици, те са готови да набият някого, защото любовта между тях винаги е насочена срещу някого. Само такъв егоизъм и нищо друго не им трябва.

Думата ”фашизъм” също означава връзка, обединение, но само против някого. Ето какво може да се случи, ако ние не дадем на света светлината, която да неутрализира това отношение и да разпространява поръчителството в целия свят, отхвърляйки възможността да се обичат едни, а да се ненавиждат други.

Без това послание в света ще се установи нацистки режим. Хората ще се обединят в борба с кризата и ще тръгнат един към друг.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 11.07.2011

[47808]

Универсалната рецепта за успех

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47703]