Entries in the 'Поръчителство' Category

Поръчителството е пътят към подема

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Беседа на трапезата

Въпрос: Преди десет години се намирахме на определено ниво на поръчителството: събирахме се, разговаряхме, общувахме. Но в нас непрекъснато се случват промени. Какво ниво на поръчителството трябва да реализираме в днешното състояние?

Отговор: Кабалистичното развитие предвижда много продължителни, постепенни, последователни изменения в човека, тъй като е невъзможно да измени природата си, намирайки се в нея.

Обикновено ние вървим към това по метода на пробите и грешките: изпробвал – получава се, не изпробвал – не. А в действителност, трябва да правим това въпреки разбирането си. И така се въртим, въртим, докато не започнем да чуваме нещо с някакъв вътрешен слух.

Аз не мога да кажа какво означава днес вашето поръчителство, защото на този конгрес са се събрали различни хора, намиращи се на различни нива. Възможно е въпросите им да звучат еднакво, но те изхождат от различни нива на разбиране. Затова и поръчителството ще се изпълнява от всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране и усещане на необходимостта.

Главното трябва да издигнем желанието си, вярно сформирайки го на всеки етап от нашето развитие: какво желаем в действителност. Не скриваме ли от самите себе си това, което трябва да правим, не се ли самоуспокояваме, не се ли занимаваме със съглашателство?

Поръчителството е мярата на отговорността на човека пред групата, пред Твореца, пред себе си, доколкото той може да възприеме това сериозно и правилно.

Разбирането на поръчителството идва постепенно. За това е нужно много време, докато човекът не осъзнае, че друг път няма, и не сформира в себе си всички условия за такъв отговор.

Този отговор поражда необходимостта за правилни действия срещу егоизма, когато идващата в продължение на години светлина създава у човека такова величие, такава важност на целта, че за него не е тежко, а задължително – и именно въпреки егоизма си – да извърши подем! Всичко това се събира вътре в човека и така той реализира поръчителството.

Но то ненапразно се нарича взаимно. Човекът трябва да бъде във връзка с останалите. Без тяхната поддръжка, без включването им в поръчителството, той няма да може да поръчителства за тях и за себе си. Защото, по принцип, ние поръчителстваме за себе си. Мога ли да бъда уверен в себе си? Къде е моята важност на Целта? Къде е самоуважението ми? Къде е правилното ми отношение към Твореца, който ме е създал и привел в точката, в която трябва да се реализирам?

Въпрос: Поръчителството, както по отношение на отделния човек, така и относно групата, се заключава в това, да престанем да мислим за себе си и да мислим само за Твореца?

Отговор: Работата е в това, че ние мислим за Твореца само тогава, когато мислим за себе си. Ако наистина искам да мисля за себе си, то, на първо място, трябва да мисля за Твореца, доколкото всичките ми източници са в Него, всичките ми сили са в Него, цялата ми съдба е в Него.

Виждате ли как правилно ни настройва кабала? Това е най-егоистичната методика! По-голям егоизъм, отколкото в нея, няма!

Но за да бъдеш наистина егоист, трябва да се издигнеш над него и да го управляваш. И тогава всичко е пред теб.

От трапезата на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187581]

Законът на мирозданието

Въпрос: В науката кабала се говори за единствената сила, която свързва в себе си всички природни сили в един закон, управляващ цялата система на мирозданието, цялата тази игра, наречена наш живот. Какво представлява този закон? Как се усеща той когато човек започне да го разбира?

Отговор: Този универсален закон се нарича „поръчителство”. Всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, всички сили, цялата природа, е напълно и изцяло свързана в една система, и всички нейни части се поддържат една друга до такава степен, че изграждат съвършена форма.

Въпрос: Този закон действа ли и на човешко ниво?

Отговор: Да, но проблемът е, че човечеството трябва да запълни своята ниша. Това направено е умишлено – за да достигнем нивото на единствената сила и да станем нейни партньори.

Тази единствена сила включва в себе си цялата реалност, всички времена, всички светове, по-високо е от времето, пространството, движението, по-високо от нашето осъзнаване, огромна сфера, в която действа само една сила. Сила, която можем не само да разкрием, но и да се издигнем на нейното ниво.

Тази цел ние трябва да постигнем тук, в нашия живот. Тогава се освобождаваме от всички ограничения на времето, движението и пространството, от живота и смъртта – за нас това не съществува. Постигаме истината за своя свят приживе.

От програмата на радиостанция 103FM, 18.01.2015

[156187]

Епохата на екраните

laitman_2012-12-07_03Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Широко разтворено сърце

laitman_2011_0207Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

45 минути за поръчителство

Въпрос: Спецификата на моята работа се състои в това, че постоянно си взаимодействам с големи групи хора. Как да избягвам конфликтите и да повиша ефективността на сътрудничеството си с тях? Всички ние сме толкова различни…

Отговор: Тук трябва да се прояви особена мъдрост. Има затворени общества, в които е необходимо хората да си подхождат. За това има специални упражнения и сложни методики, например за хора, които летят половин година в космоса или се отправят на продължително плаване с подводница.

Разбира се, на всяко място работят хора, с които ни е лесно да си сътрудничим, ние се разбираме с тях и те с нас. Но хората трябва да се учат на това как сами да създават правилни взаимовръзки.

Въпрос: Какви са критериите за успешно сътрудничество? В какво трябва да се проявява сходството на хората?

Отговор: Те трябва да си приличат. Буквално във всичко, започвайки от общите вкусове в храната, музиката, спорта и завършвайки с навиците. Аз имам в предвид обикновените хора, а не тези, които имат намерение да преодоляват нещо в себе .

Въпрос: А как можем вътрешно да се обогатим, използвайки нашите отличителни черти, различните възгледи?

Отговор: Съществува само едно решение, позволяващо да се съединят различни, отдалечени, много не приличащи един на друг хора, всеки от които сам по себе си е цяла вселена. И това не означава дълбаене вътре във всеки от тях.

Те трябва всеки ден да обсъждат в кръг някакви теми в продължение на час или поне на 45 минути. Така ще могат взаимно да се включат един в друг.

Въпрос: Да предположим, че сме работна група и заедно трябва да произведем някаква продукция. Но всеки си има свое виждане, свои качества, всеки вижда целия процес по различен начин и се стреми да привлече останалите. Как такова взаимно включване ще ни помогне да получим плода на нашият съвместен труд и да постигнем най-добър резултат?

Отговор: Ако това взаимно включване стане съгласно принципите на интегралното образование, участниците в работната група ще построят над себе си (над всеки от тях) някаква платформа, която се нарича взаимно поръчителство или взаимно проникване, накратко казано – правилно обединение.

И макар всеки от тях да произлиза от различно обкръжение: роден дом, детската градина, училище, друга култура, манталитет, в този момент те като че ли се издигат над всички различия, съществуващи в тях, като раждане за своя нова „майка”, обща за всички, която се нарича „Шхина”.

Разбира се, необходимо е да започнат с правилата за провеждане на семинара. Не трябва да се прекъсват един друг, да си противоречат, да спорят. Такава форма на общуване не е добре позната на човечеството, но на нея трябва да се учим.

От 248-та беседа за новия живот, 07.11.2013

[152393]

Некомпетентните хора не разбират своята некомпетентност

Изследване: Хората с невисок интелект, скромно ниво на квалификация, тесен кръгозор – са неспособни да разберат, че техните действия са погрешни, а привидните им таланти – са лъжливи. Ето защо им се струва, че всичките им действия са правилни и че по-добре от другите разбират ситуацията.

При талантливите се наблюдава обратния ефект: те разбират добре колко сложни са законите в реалността и колко обширно е полето на знанието, което в перспектива може да бъде овладяно – това ги води до подценяване на собствените им способности, до недооценяне на мястото им в обществото.

В крайна сметка: тези, които са уверени – са глупави, а тези, които са компетентни – са несигурни и нерешителни.

Реплика: Светът постепенно ще признава именно съвършенството в мнението на колектива. Кабала ни учи, че единствено сплотеният състав (във взаимно поръчителство) от 10 специалиста, е способен да не греши и да изрази правилното мнение.

152177

Шестстотин предано обичащи

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

2014-05-28_rav_bs-aravut_lesson_pic06

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Най-разпространената грешка

каббалист Михаэль ЛайтманНай-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Възлите и въжетата на интегралната система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Мрежово поръчителство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво позволява на силата на мисълта да изведе човек от неговата природа? Защо потенциалът на нашите общи мисли е по-силен от нашето естество?

Отговор: Намираме се в природата на неживото, растителното и животинското ниво, не повече. Нашите желания, като цяло, са устремени към храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания. Това е моето естество.

От друга страна, от обкръжението получавам сили, отнасящи се към по-висока, духовна степен. И ако в обкръжението се възцари общата мисъл, тя ми оказва стопроцентово въздействие.

Днес тези явления вече се проявяват: мислите странстват по света, подобно на вируси, предавайки се от един на друг. Те не просто ”витаят във въздуха”, те са част от свързваща връзка, която още не усещаме, въпреки че тя обхваща всички нас с леки възли.

По-рано, на предварителните етапи на развитие, взаимовръзката между нас е била слаба, а сега цялата мрежа все повече проявява своето въздействие.

И като следствие, засега ни е необходимо електронно общуване: мобилни телефони, SМS-и, и-мейли, видео конференции, социални връзки… Все още не сме проникнали в дълбочина, не сме стигнали до самата мрежа, но вече откликваме на нейните позиви и се доближаваме към взаимна комуникация. Ето в какво е коренът на съвременните технологии на общуване.

В същото време скоро ще оставим и тях, защото тази връзка ще ни покаже тяхната вреда. Нима има някакъв смисъл в днешните връзки, в безсмислените разговори: ”Здравей, как си…”? Нашето желание расте, всеобщата свързваща връзка се проявява все повече – и в един момент ще поискаме много по-качествена връзка. Тогава хората ще изхвърлят това, по което се увличат днес. Те ще общуват помежду си само при настояща необходимост, и обратно, ще се откажат от ”електронните приказки” в търсене на друг канал, намиращ се над обикновения словообмен. Те ще поискат вътрешна връзка.

И ако правилно си въздействаме един на друг, можем дори днес да използваме свързващата ни връзка. Нали душите са разбити по отношение на себе си, а не по отношение на Малхут в света на Безкрайността. И се стремим именно към нея, така че в какво е проблемът? Нека Малхут да е скрита от нас с множество завеси, екрани – това не означава, че не се намираме в нея. Доколкото пробуждаме общата връзка, дотолкова можем да я задействаме.

Това и правим с помощта на взаимното поръчителство. И затова то ни е необходимо за поправяне. Сякаш ни предлагат: ”Готови ли сте ясно, правилно и адекватно да използвате свързващата всички връзка за отдаване? Като цяло този подход се нарича ”поръчителство”.

Днес както никога човек е близо до запознаване с тази връзка, близо до активно, осъзнато участие в нея, което ще му позволи да стане подобен на Твореца. Нали ”Творец” – това е всеобщата мрежа, пълна с безкрайна взаимовръзка. Така Той ни се разкрива.

Ако поискам по-рано да разкрия тази връзка, то сам ”пробуждам зората”, старая се да добавям усилия и чувствам все по-голяма отговорност за целия свят, за цялата действителност, чак до Твореца. А ако не съм се подготвил, не съм се устремил напред, връзката със своето разкритие застава срещу мен. В това е различието между ”пътя на Тора” и ”пътя на страданието”.

Въобще, цялата тази мрежа с всички видове връзки, с всички светове, с всички детайли на възприятието, с всички етапи на разкриване наричаме ”Тора”. Със своето поръчителство ние я активираме, подбуждаме към по-голямо разкриване, и това се случва с всеки.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 12.03.2013

[102669]

Поръчителство при гъските

Мнение: Подкрепяйте се взаимно. Ятото от диви гъски лети в идеален клин. Когато всяка гъска размахва криле, възниква мощен възходящ въздушен поток, който се улавя от птиците летящи по-назад. Тази работа в екип позволява на ятото диви гъски да лети с около 70% по-дълго, отколкото всяка отделна гъска. Партньорството и работата в екип прави всеки от нас силен. Подкрепяйки се взаимно, възможността за успех е много по-голяма, отколкото ако работим по единично.

Съхранявайте строя. Когато една гъска изпадне от строя, тя моментално усеща съпротивлението на въздуха и силата на земното притегляне. Това я принуждава незабавно да се присъедини обратно към ятото със собствени усилия. Ако сте създали добър екип, стремете се с всички сили да го съхраните и да работите взаимно. Да се запази ефекта на обединените усилия, въпреки егоизма в нас, е много по-изгодно, отколкото да се работи по единично.

Сменяйте се. Когато водачът на ятото се умори, той е длъжен да отиде в края на ятото, за да възстанови силите си и друга гъска заема неговото място. Много е важно усилията да се разпределят между екипа и сложните работи да се изпълняват, редувайки се един с друг.

Общувайте. Гъските крещят, за да се въодушевяват и подкрепят една друга. Така и ние трябва да общуваме един с друг, да се подкрепяме, ободряваме и съобщаваме за проблемите.

Не оставяйте никого. Когато една от гъските в ятото не може да лети повече, две други гъски напускат стадото и остават с изморения техен другар, докато той не възстанови силите си или умре. И едва след това летят самостоятелно или се прикрепят към друга група, за да догонят своята. Ако ние имахме здравия разум на гъските, също бихме се подкрепяли и подсигурявали един друг. Най-добрите екипи се състоят от другари, които изпитват истинска симпатия един към друг и винаги си помагат един на друг, независимо какво се случва.

Слабият може да се грижи само за себе си, силният – за семейството си, а още по-силният – за другарите, за екипа, а супер силният може да се грижи за целия свят. Но повечето хора са слаби. У тях няма сили за полет на душата. Те са усетили слабостта около себе си и са я попили.

Изживейте много животи. Вашият растеж, величие и развитие зависят от създаденото от вас обкръжение. Когато създадете екип, разпалвате в сърцата на вашите другари велика цел, заедно преодолявате трудностите, подигравките, неразбирането, издигате се на ново, по-високо ниво на развитие. Изживявате не един незначителен, скучен живот, а множество ярки и наситени животи. Защото преживяванията, емоциите и страстите на вашите другари стават и ваши.

Изживявате много животи. С това компресирате времето. Един малък човек изживява само един скучен, сив, еднообразен живот. Човек с голямо сърце, човек с големи цели, разпалващ сърцата на другите хора, преживява хиляди животи: най-ярките, най-интересните, най-удивителните.

[98577]

Точката на единство – на махсома

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено „поръчителство“.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно „обятие“.

И в това „обятие“ да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме „Светлината, възвръщаща към източника“, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Дари любов

Международен конгрес „Арвут“. Урок 8

Рабаш, писмо 8:  След като намерих свойството отдаване, мигновено в мен започват да светят искрите на любовта…

Отначало получаваме силата отдаване, светлината хасадим, а след това в нея се облича светлината на любовта – светлината хохма.

…И сърцето тъгува и се стреми към другарите, и ми се струва, че очите ми виждат другарите, ушите ми слушат техния глас, устата ми говори с тях, ръцете ми ги прегръщат, а нозете ми танцуват с любов и радост заедно с тях в кръга.

И аз излизам от своите материални граници, и забравям, че съществува огромно разстояние между мен и приятелите, и много километри земна повърхност ни разделят, и сякаш другарите стоят в моето сърце и виждат всичко, което произтича там.

И аз започвам да се стеснявам от своите дребнави действия пред другарите. И просто излизам от своите материални желания, и ми се струва, че няма нищо в света, освен мен и другарите. А после и моето „аз“ се отменя и се разтваря в моите другари, докато не заявя, че няма нищо в света ,освен другарите.

Рабаш пише това от духовно постижение. Именно така постигаме духовна реалност: в нея няма нищо от нашето сегашно възприятие – само другарите. При това не става въпрос за лица, които се представят днес пред моите очи, а за особена вътрешна сила, която е заложена в другарите, за уникална искра, която всеки от тях е получил свише. Тези искри – са другари на моята искра. Тях и ги обединяваме в група.

Рабаш, писмо 40: Когато човек усеща любовта на другаря, в него моментално се пробужда радост и наслаждение. Защото ние, като правило, се радваме на новото, а любовта на другаря – е новост за човека…

Той я разкрива внезапно, а по-рано не е знаел, не е вярвал в това, не е бил готов да я приеме.

Нашият проблем е  не само да обичаш другаря, а да усетиш любовта от негова страна. На тази любов също се съпротивляваме, защото тя ни налага задължения. Въпреки това, откривайки новото чувство от страна на другаря, вече не мога да го игнорирам. С това самият другар започва да „купува“, привързва мен към себе си.

Човек винаги е знаел, че единствен той  се грижи за своето благо. Но в този миг, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него несравнима радост.

Той вече не може, както преди, да се грижи за собствените си нужди. Казано е в статията „Поръчителство“: ако съм уверен, и ако чувствам, че другите ме обичат, тогава оставям грижата за себе си – оставям я безрезервно.

Това не е просто добавка на сила, която позволява да се направи нов разчет и да престанеш да мислиш за себе си. Чувствайки, как ме обичат другарите, в този миг напълно се отричам от себелюбие. Сякаш забравям за себе си, и преставам да мисля. Любов, която идва от вън, от другарите, ме обхваща и извежда извън собствените ми предели – към тях.

…И той вече не може да се грижи за себе си, защото човек е способен да прилага усилия само там, където усеща наслаждение. Доколкото той започва да усеща наслаждение в грижата за другаря – само по себе си, в него не остава място за лични грижи.

Това произтича неизбежно: ако искам да помогна на другаря,  да не се грижи за себе си, то трябва да му покажа, че сам ще се грижа за всички негови нужди. В такъв случай той, „по определение“, се отрича от себе си. Така го изкарвам от егоизма.

Тук не помагат поучения, нито традиционни мерки на възпитание. На човек трябва да се дари любов – това, със сигурност, ще го изключи от собствените нужди.

Но може ли любовта да пробуди в човек желание да се отрече от собствената си реалност? Казано е: „Любовта нарушава обичайното“. Тя не се подчинява на разум. И само когато има такава любов от страна на другарите, тогава всеки живее в свят, който целия – е благо, без всякаква грижи за себе си. Човек чувства, как открива свойството отдаване, и тогава, съгласно закона за подобието, завинаги се слива с висшия, съвършения Даващ.

Тук става въпрос за най-мощната сила в природата, за това, как се работи с любов в две направления. Дори и без противоположната сила на натиск и налягане нашия живот може да се управлява от две страни и да задължава човека към любов, по определен начин да проявява любовта към него.

Така и от Творецът към нас се спуска само любов, но по духовния път Той ни води сякаш с помощта на две „юзди“: страдания и наслаждения. И едното, и другото произтичат от любов.

Извод: ако искам да помогна на някой, това може да се направи само умножавайки своята любов. Така задължавам човека към всичко, което трябва.

За това е казано: „Купи си приятел“. Именно „купи“:  постоянно му дарявай любов, и ще видиш, колко той ще се привърже към теб. Ти „получаваш“ него, спояваш го със себе си – и пораждаш такава ответна реакция. Като резултат всеки от нас се включва в другия.

И ако всички приятели се включат един в друг, то всеки от тях получава съвършения съсъд на Безкрайността, съвършената душа. Така постигаме не само своя личен корен, но и цялата Малхут на света на Безкрайността с всички светове НаРаНХаЙ – най-мощната сила в цялата реалност.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62781]

Обединение, даващо живот

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Енергия, която не свършва

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Светът се управлява от една свръхкорпорация

Съобщение: Експерти от Цюрихския университет са стигнали до заключение, че цялата световна икономика се ръководи от една гигантска корпорация. След анализ на движението на капитали е установено, че контролният пакет акции в „корпорация Земя“ го владеят 1318 компании, на части, което представлява 60% от общите приходи.

Списъкът откриват британския Barclayis, френския АХА и швейцарския UBS, американските компании, Merrill Lynsh, немската Deutsche Bank. Това е същото корпоративно чудовище, против властта на което протестираха на Wall Street. Неговите вътрешни връзки във вид на пресичащи се активи са толкова силни, че когато се разделят дори в едно място, може да произтече взрив.

Изхождайки от това, образа на кукловода, дърпащ конците, губи смисъл. Би ли се появила криза, ако  съществуваше световно правителство в сянка, състоящо се от банкери и инвеститори, фактически? – Връзките толкова оковават, че тази тясна бизнес-корпорация не е в състояние да осъществява никакво управление. А опитите в условия на криза да се осъществява такова управление, водят само до задълбочаване на кризата. И ако тази свръх-корпорация не управлява, то е време да се сменят правилата на играта.

Реплика: Изводът е неочакван – светът никой не го ръководи, нито евреите, нито богаташи, нито правителства- и това е вярно. Светът го управлява Природата или Творецът, а ние можем да влияем не на програмата за развитие на света, а на това, в какъв вид ще се прояви пред нас, повече или по-малко доброжелателна към нас – ще преминем ли към следващото наше задължително състояние, общество на всеобщо поръчителство, през нацистки режим, 3-та световна война, унищожаване на голяма част от човечеството, или просто към общество на поръчителство и разумно потребление.

[58370]

125 степени на нашето поръчителство

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича „времева подготовка“ за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57526]

Поръчителството: има на какво да завиждам

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима „за себе си“ в режим „за другите“.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от „себе си“ на „нас“.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от „агитацията“, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия „Мир в света“, 18.10.2011

[57978]

Холивуд против Уол- стрийт

Съобщение: Въпреки, че от началото на кризата на Уол- стрийт са минали вече три години, американското общество до този момент е в шок. На фона на некомпетентността на СМИ, кинематографистите се разполагат на предната бойна линия в борбата с несправедливостта на фондовия пазар и дори искрящия Холивуд се мобилизира на война с капиталистическата система, чиито продукт се явява. Как се случва?

В много филми, създадени за последните три години, е бил предприет опит да се проанализира тежкото поражение на американската икономика, вследствие на желанието за получаване на бързи доходи от нейните лидери. Разкриващата се масова несправедливост се оказала достатъчна причина за това, че кинематографистите на документалния жанр се приковават към това сложно и заплетено кълбо на взаимовръзки в бизнеса и държавните отношения.

Но покрай тази естествена реакция, тук се усеща по-силно и ключово изменение – нещо, което заплашва самия капитализъм.

Кинематографът демонстрира дълбок подход, той не се съсредоточава на конкретните дела или на издирване на извършителите на създалата се ситуация, а подчертава вредите в самата система, – обяснява, защо капитализмът – това е лошо, не само в САЩ, но и по целия свят.

Създателите на филми и зрители си задават само въпроса: свободната пазарна икономика не се ли явява някаква глупост, която някой се опитва да ни продаде? В холивудските филми са закодирани политически дебати, има много антикапиталистически гласове в САЩ – и тези забележителни гласове се появяват в филмите.

Реплика: Времето работи за разобличаване на егоизма и всичко, построено на неговата основа. И, макар, че това е цялата наша природа, не можем да си представим, как да построим нещо извън него, но животът ни избутва към създаване на отношения, обратни на егоизма, и ни довежда да търсим реализация обратна на неговите свойства – на отдаване и на взаимно поръчителство.

[58103]

Попитатахте? – Отговарям… – 64

Въпрос от английския блог:  Обяснете, моля, смисъла на фразата „Герой сред герои – този, който превръща своя ненавистник в приятел“ ( пост „Болестта е ясна – работата е за лекарство“). Означава ли,че когато получаваш от някой послание на омраза, следва да го игнорираш, да не влизаш в контакт с ненавистта, за да се върне към този, от когото произтича?

Отговор:  Следва да достигнеш усещане, че всичко произтича от Твореца, затова за всичко има място в този свят, а на нас ни е дадено само със своето поправяне, да поправим света.

Въпрос от английския блог: В поста „Включваме се в работата“ Вие призовавате всички да вземат участие в създаване на „декларация на намерението“. Не може ли да публикувате линк, на който може да изпращате съответстващите материали.

Отговор: На пощенския адрес на движението „Арвут“ („Взаимно поръчителство“).

Въпрос от английслия блог: Как да не съчувствам в страданието на определена страна, народ и т.н., не съм уверен, че това има отношение към кабала, съгласно учението на ББ кабала няма нищо общо с материалния свят? Не е ли по-добре да остана в тези рамки, за които говорите по форумите?

Отговор: Кабала говори за поправянето на човека в този свят и неговия подем, за своите усещания, във висшия свят/измерването – това произтича именно днес и именно в реални събития – погледни статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“, „Свят“, „Тръбният рог на Машиаха“ и пр..

Въпрос от английския блог: Необходимо е да се спре по нататъшното публикуване на тази статия. Нима не знаете, че президентът Обама се е изказал, че винаги ще подържа Израел? Защо тази тема се довежда до вниманието на световната общественост, когато не е така?

Отговор: Политиката няма нищо общо с истината…

[56145]