Entries in the 'отдаване' Category

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Няма нищо по-хубаво от това, което е приготвеното за нас

Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.

Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.

В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.

И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]

Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.

Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.

Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.

Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.

Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?

Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.

Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?

Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.

Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…

Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.

Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.

Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016

[191980]

Оживяващ свят

каббалист Михаэль ЛайтманИстинската връзка се изгражда над разделението, над нашия егоизъм. Между този плюс и минус ние създаваме всевъзможни форми на отношения помежду си, в които започва да циркулира нова, висша сила.

Желателно е в това да участват десет човека, и тогава можем да получим пълно, съвършено усещане.

Вътре в нашия кръг ние създаваме общо поле от силата на отдаване–плюс. А отвън остава силата на егоизма, получаването–нашия общ минус. Цялата тази област на разлика в потенциалите между плюса и минуса се напълва със сила, която се нарича „Творец“.

Въпрос: Какво е това усещане за Твореца? Чувствали ли сме го някога или то е съвършено ново?

Отговор: Вие още никога не сте преживявали такива усещания. Подобно на това, сякаш мъртво тяло изведнъж започва да оживява, защото реаниматорите са вдъхнали в него духа на живота. Разликата е огромна между този, който е бил мъртъв, а е оживял.

Така ние започваме да усещаме силата на Твореца, намираща се помежду ни и напълваща, вдъхваща в нас духа на живот, светлината НАРАНХАЙ. Ние усещаме течението на живота с петте вида циркулираща в нас светлина. Това е подобно на петте вида сетивност в нашия свят: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. В новите пет органа на възприятие ние започваме да усещаме нова реалност.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

Чашка кафе или как да насладиш Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?

Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?

Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?

В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: „Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?“

Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.

Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?

Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.

Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.

При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.

Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.

Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.

Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.

Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.

А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. „За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!“

Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!

Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?

Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.

Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.

Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?

Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.

А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.

Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.

Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.

Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: „Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!“ И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.

Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.

А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.

Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!

Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.

Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.

Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: „Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!“ И това не е възнаграждение, а възможност за работа.

От урока на руски език, 10.01.2016

[178221]

Душата и тялото – натрупване на желания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е специфично за духовните желания в сравнение с обществените?

Отговор: Всички ние представляваме желание.  Това, че се виждаме във вид на определена биологична структура, е само защото така ни се струва. Всъщност всичко е натрупване, сгъстяване на желания. Нищо друго не съществува в света.

Творецът е създал само желание, което се представя пред нас и се усеща в различни форми.

Душата също е желание. Когато съществува желание, насочено към получаване, то се нарича „тяло“. Има и желание, което е построено на свойството на отдаване и е насочено от себе си към другите.

Желанията, които можем да променим от получаване на отдаване стават душа, а желанията, които не можем да променим, остават нашето биологично тяло.

От урока на руски език, 13.12.2015

[176150]

Подготовка към входа в земята на Израел

Преди да влезе в земята на Израел (да се издигне на следващото духовно ниво), народът на Израел се подготвя 40 години, скитайки се в пустинята.

Съществува определен период на време, за който човек трябва да се подготви за адаптиране към духовното ниво: сближаване с другите, в които се разкрива Твореца.

Земята на Израел е това ниво, на което постигаме Твореца. До него човек се намира на по-ниско ниво, където постоянно се сближава с другите, т.е. става последователно сближаване на всичките дванадесет колена.

„40 години“ означава подем от Малхут в Бина, от състояние на пълна липса на единство (егоизъм) до състояние на пълно отдаване (алтруизъм). В такова състояние на пълно единение и сливане в едно общо цяло народът вече може да се издигне и да влезе в земята на Израел („земя“ – „ерец“ от думата „рацон“ – „желание“).

И тогава желанието да се обединят, в което се работи по принципа „възлюби ближния както себе си“, прераства на „възлюби своя Творец“, т.е. от любов към ближния към любов към Твореца.

От обединението между хората се образува тяхното качествено ново обединение с Твореца, в което Той се разкрива. Това се нарича „влизане в земята на Израел“.

Въпрос: Било ли е намерението на народа на Израел да се обедини заради последващото го съединение с Твореца постоянно в течение на всичките 40 години?

Отговор: Разбира се! От момента, когато са получили Тора и е станало ясно за какво живеят и се развиват, това направление абсолютно ясно ги е преследвало. Не е възможно да направиш нито една малка крачка, ако не знаеш крайната цел.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 24.09.2015

[177571]

Две духовни действия

И казал Билам на роба на Балак: „А сега моля, останете и вие за тази нощ и ще узная какво още Бог ще говори с мен“. [Тора, „Числа“, „Балак“, 22:19]

Тук егоизмът не просто се отказва от участие в процеса на поправяне и прави на себе си съкращение (цимцум), а се включва в този процес и благославя отдаването. Тоест сега желанието за получаване работи вече като желание за отдаване – получаване заради отдаване.

Въпрос: Но защо Билам казал: „Останете и аз ще узная какво още Бог ще говори с мен“?

Отговор: Защото това не е пряко действие на егоизма – той вече действа против себе си.

Има отдаване заради отдаване – свойството Бина, което се изгражда над егоизма. А има и получаване заради отдаване – следващото стъпало, което се изгражда с участието на егоизма.

Реплика: Излиза, че първата реакция на егоизма, когато казва: „Аз нямам нищо“, е пълно съкращаване?

Отговор: По този начин започва всичко и се нарича „малко състояние“ (катнут). А след това Билам казва: „Не, все пак останете и аз ще чуя какво още ще ми каже Творецът“. Това означава, че той започва да работи с егоизма.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 12.08.2015

[172767]

Може ли съдбата да бъде променена?

Въпрос: Може ли човек, който реализира себе си според кабала, самостоятелно да променя съдбата си в нашия свят?

Отговор: Естествено, като реализира себе си, той започва да разбира защо действа така, защо го управляват по такъв начин, какви са последствията от постъпките му.

Това не е лесно, но той може да постигне състояние, когато ще бъде в такова единение с Твореца, че влиянието му върху Твореца и на Твореца върху него ще стане абсолютно прозрачно.

Въпрос: Мога ли посредством занимания с кабала да изменя отношението си към света, а също така да изменям събития, които все още не са се случили в нашия свят?

Отговор: Резултатът от събитията е винаги един и същ: поправяне на човека.

Да предположим, че уча в училище и както и да бих се отнасял, каквото и да бих правил, аз съм длъжен да го завърша. Ще ме бият, ще повтарям годината, ще ме наказват или напротив, ще ме поощряват, но все едно трябва да го завърша.

Въпрос: Не се ли оказва, че желанието за разкриване на Твореца по лесен път е също егоистично желание?

Отговор: Естествено, че всичко започва с егоистичното желание да избегнем страданията. А след това започваме да разбираме, че отдаването и любовта към ближния, свойството единение е над всичко останало.

По такъв начин върху нас започва да действа висшата светлина, която ни поправя и променя дотолкова, че за нас няма да бъде важно какво ще получим за това. Да се намираме в свойството отдаване, да се намираме над егоистичната си природа – това е вече велико възнаграждение.

От урока на руски език, 15.11.2015

[173954]

Аз и общата душа

Въпрос: От една страна, всички ние сме една душа и сме свързани помежду си в едно тяло. От друга страна, тогава кой съм аз, със своя личен характер, вкусове и навици? Аз не съществувам, ли?

Отговор: Сега съществуваш само в материална форма като всяко животинско тяло в този свят. Ако искаш да опознаеш себе си в истинския вид, трябва да се издигнеш на по-високо ниво, където съществуваш в духовна форма, там, където е твоят дух, а не животинското тяло.

Ако опознаеш това, то ще постигнеш също нов свят, ново ниво на съществуване, където си свързан с всички, влияеш на всички и всички влияят на теб в чувствата и в разума, в доброто взаимно отдаване един на друг.

Там ти съществуваш, влияейки с добро на всички части на системата, наречени частни души, които са свързани помежду си до такава степен, че съставят една душа, една система.

Баал а-Сулам пише в статията „600 хиляди души“: „В действителност, няма в света нищо освен една, единствена душа. И тази душа се намира изцяло във всеки.

Защото духовното не се дели и не се разсича на части. А на 600 хиляди части и много духовни искри душата се разделя от егоизма на човека. Отначало егоистичното тяло отблъсква и отдалечава от себе си светлината на душата. А по степента на неговото поправяне, в него започва да свети общата душа“.

Още…

Пространствата, в които съществува душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]

Да живeеш и да се наслаждаваш, част 2

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Други постинги на тази тема:

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Природните катаклизми и ролята на човека

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е ролята на човека в Природата?
Отговор: Ролята на човека е да разбере, че той е в центъра на природата, неин венец и е длъжен да направи така, че цялата природа да дойде до състояние на абсолютна хармония, без никакви катаклизми, да се намира в абсолютен, вечен, пълен покой.
Въпрос: Влияе ли дейността на човека на възникването на различни катаклизми?
Отговор: Катаклизмите са нашите недостатъци, защото в крайна сметка всичко се натрупва в човека.
Преодолявайки егоизма, чрез съединяването с другите хора в обща добра система, човекът влияе на природата така, че всички катаклизми, всички нежелателни явления изчезват.
Ние съществуваме в една интегрална система. Неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата се намират вътре в нея и представляват затворен кръг, балон, сфера.
А ние сме най-важната част от тази сфера, висшия стадий на развитие. Ако се приведем в хармония помежду си, ще уравновесим цялата останала природа. Днес учените вече говорят за това.
Ако ние успеем, то на практика природата мигновено ще се възстанови, дотолкова е велика силата ни, която може или да навреди, или да поправи целия свят.
Въпрос: Как обикновеният човек да разбеере това?
Отговор: Когато на него му стане толкова лошо, че започне да се задъхва от безизходност, тогава ще бъде принуден да се заеме с поправянето си, дори и нищо да не разбира. Сега ние, кабалистите, се опитваме да направим така, че още преди човекът да е дошъл до тази граница, предварително да осъзнае необходимостта от обединение и така да предотврати страданията.
Въпрос: Какво ще се случи с разрушената екология, с тоновете пластмаса в земята?
Отговор: Всичко мигновено ще се преработи, ще се погълне от природата и ще ни се представи в най- добрия и стерилен вид!
Въпрос: Звучи като фантастика! Къде ще отиде всичко това?
Отговор: Няма значение! Природните сили ще извършат своята работа, мигновено уравновесявайки се. И светът ще дойде до такъв баланс, до такова единство и хармония, които не можем дори да си представим! Това ще бъде съвсем друг свят!
Въпрос: Как ще се изчистят замърсените океани и земя?
Отговор: За това даже и не мисля. Ще се задействат такива природни сили, за които сега нямаме представа: силатата на отдаването, силатата на любовта, силатата на абсолютно новите взаимовръзки. Къде ще ги сравним с всички малки взаимодействия – термоядрени и прочие?! Това са съвсем нови природни свойства, за които днес нито физиците, нито биолозите, нито другите учени имат понятие.
Реплика: Тоест, мръсотията ще се превърне в полезни изкопаеми?
Отговор: Дори полезни изкопаеми няма да са ни необходими. Ще съществуваме на съвсем друго ниво! Този свят вече няма да ни е нужен. Ще влезем в усещане за съвсем друга система на взаимодействие на силите, в света на висшата хармония.
От TV програмата „ Беседи с Михаел Лайтман“ 18.08.2015

[165215]

Единственото добро действие

Манната е приличала на кориандрово семе, а нейният вид е бил като на кристал. Хората се разпръснали и я събрали, и я мелели в мелници или я чукали в хаван, и я варили в котел, и правили от нея пити, и нейният вкус бил като на нежно масло. [Тора, „Числа“, „Беаалотха“, 11:07 – 11:08]

Човек се явява част от животинския свят. Много учени потвърждават това в своите изследвания.

Въпреки че човешкото общество се отличава с наука, култура и възпитание, не можем да кажем, че то е по-висше от животинското. Ние живеем чрез, така наречените, „понятия“. А понятията, като цяло, са животински, тъй като ползваме абсолютно едни и същи принципи във възпитанието, социалните и други аспекти, както и те.

Реплика: Но това твърдение предизвиква голямо съпротивление при хората на изкуството.

Отговор: Разбирам ги, но не мисля, че една птичка, пеейки, извършва своята работа по-зле, от който и да било музикант, който може да има напълно изкривена представа за човешки взаимоотношения.

Изкуството няма никакво отношение към възвишеността на човека! Това е просто дар, който се дава от природата, и човек го реализира. Нищо повече от това!

А то дори може да доведе до убийства и фанатизъм, излагайки своята гледна точка по много красив начин. Например, великият композитор Вагнер е бил изпълнен с омраза не само към евреите, но и към цялото човечество.

Така че и физиците, и поетите, и тези, които работят в армията, и тези, които работят в полицията, се самоуспокояват, мислейки, че са по-висши от животните.

А птичките изпълняват природната си функция и със сигурност не причиняват на никой вреда, както и лъва, който макар и да яде другите животни, не наврежда на природата, защото се явява екологичен „чистач“.

Природата е цялостна система и трябва да подходим към нея, като едно цяло, без да обособяваме човека и без да твърдим, че неговата, на пръв поглед, разнообразна дейност на Земята излиза отвъд границите на природата. Единственото, с което той излиза отвъд нейните рамки е използването на своя егоизъм във вреда на другите.

Затова ние се отличаваме от първобитните хора само от негативна гледна точка. Днес това постепенно се проявява и мисля, че скоро хората ще започнат да се съгласяват с мен. Въпреки че помня времената в Русия, когато такова нещо би било страшно да се спомене, тъй като противоречи на идеята за прогрес и светло бъдеще в страната.

Тогава се смяташе, че те са „най-напреднали от света“ и в областта на балета, и в ракетостроенето, и в областта на въоръжението. Накратко, имаше с какво да се похвалят.

Но работата е там, че всичко се произвеждаше от нашия егоизъм и затова бе насочено във вреда на човечеството. Ако искаме да направим нещо хубаво, на разположение имаме само едно добро действие – „да издигнем МАН“.

Издигането на МАН е издигане на желанието за отдаване, любов и обединение. В тази насока трябва да действаме, защото в отговор на МАН идва висшата светлина, която ни е създала.

Освен това, тя е създала егоизма в нас, за да можем с негова помощ да помолим за още висша светлина. И когато, в отговор на нашето желание, светлината се спусне към нас, тя ще обърне егото във взаимно добро.

Тогава ще се чувстваме добре във всички сфери на живота, във всички вкусове, във всичко възможно. Затова е казано, че вкуса на манната е „като вкус на нежно масло“.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163587]

Къде се намира висшият свят?

2012-09-21_congress_sever_3421_wВъпрос: Нашият живот е толкова примитивен: заработваме, връщаме се у дома, вечеряме и лягаме да спим, за да може сутринта да се събудим и отново да отидем на работа. А вие разказвате за някакъв „висш свят“!

Бих искал да го видя, но като погледна нагоре, виждам само таван. Възможно ли е нещо да се измени в живота ми? Къде е този висш свят?

Отговор: Когато говори за висшия свят, намиращ се над нашия свят, кабала не подразбира обичайната височина, сякаш има таван или звезди на небето.

Става дума за високи вътрешни свойства на човека. Понякога казваме: „Какъв висок човек – той е над всички!“, но нямаме предвид неговия ръст. Наполеон е бил метър и половина висок и при това, е бил велика личност. Затова е необходимо първо да изясним какво означава „ниско“ и „високо“.

„Високо“ в кабала означава „високо“ по свойства. Висшите свойства са отдаване, любов и обединение. А ако наричаме човека нисък и незначим, то имаме предвид неговите грозни качества, а не ръстът му.

Затова духовния свят е висш свят, защото в него цари любов и единство. А да се приближим към него можем именно чрез обединение.

Защо не усещаме Твореца? Защото между нас няма обединение. Ако искаме да почувстваме силата, обгръщаща и включваща в себе си цялата вселена, то трябва да се съединим и да станем като един.

Кабала казва, че дори ако десет човек се обединят като един човек, те ще почувстват висшата сила, висшият свят. Именно това съединение се опитваме да реализираме в кабалистичните групи.

В това се и състои същността на методиката, описана в автентичните кабалистични книги, като „Зоар“, и трудовете на Ари и Баал а-Сулам.

От радио програмата на 103FM, 06.09.2015

[166657]

Нова Година или край на филма за Вселената

Въпрос: Колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година (Рош а Шана)?

Отговор: Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.

Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.

Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.

Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.

Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас.

Така че, не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! Какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?

В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало.

Реплика: Тоест на мен ми се е показвал филм, който сега завършва?

Отговор: Но ти си длъжен да го реализираш! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.

Вместо това, трябва да започнем да преминаваме през следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един голям филм, а в действителност ние нямаме нищо. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.

Така че Новата година, сама по себе си, е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Главата! На иврит така и се нарича ”Рош а Шана” – Глава на годината.

Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!

От Тв програмата „Празници, Рош а Шана” №1, 06.08.2015

[166356]

След нас и потоп

Мнение: „Световният природен фонд (WWF)” обяви 13-ти Август 2015 за Денят на екологичен дълг към Земята. Смисълът на този ден е, че на тази дата човечеството е достигнало максимум на използване на ресурсите, които Земята е способна да регенерира за година. В оставащите дни до края на годината ще живеем изцяло за сметка на запасите на Земята.

Оказахме се в задънена улица – развитието на икономиката ни води до разрушаване на Земята, но човечество не желае и не е способно да се откаже от масовото потребление.

Коментар: Именно затова трябва да разпространяваме методиката за поправяне на нашата природа, тъй като това е най-важната и най-реалистичната задача. Само осъзнаването на възможността за друг, по-висш начин на живот, без ограничения или получаване, а с отдаване, ще ни издигне до подобие с Твореца и ще спре нашата лудост. Ще се издигнем на ново ниво на развитие или по пътя на страданията, или по пътя на разбирането и осъзнаването на нуждата от това.

[165021]

Хванати в капана на Вселената

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]

Стълбата на желанията

Въпрос: Нашите желания през цялото време растат. Как да направим от тях стълба, по която само да се издигаме и да се чувстваме извисяващи се?

Отговор: В мирозданието съществуват две състояния: пълно отдаване и пълно получаване. Разстоянието между тях се нарича „стълба”, на всяко стъпало на която, се намират все по-големи желания и според степента на подема, те получават все по-голямо намерение за отдаване.

Самото желание е желанието за получаване, а стълбата характеризира намерението „заради отдаване”.

В действителност, първоначално сме създадени така, че да мислим само за себе си и да използваме всички желания заради себе си. Бидейки в състояние на невъзможност нищо да отдаваме, ние можем само да получаваме от другите.

С помощта на науката кабала привличаме особена енергия за отдаване, която започва да работи над нашето общо егоистично желание и да го поправя на слоеве, прилепвайки свойството за отдаване към свойството за получаване.

Висшата светлина, въздействайки върху желанието за получаване, го разделя на 125 стъпала на поправяне, от които се образува стълбата, наречена „стълбата на Яаков”. По този начин постепенно се поправяме до пълно отдаване, трансформирайки целия наш огромен егоизъм в свойството за получаване заради отдаване.

Използвайки двете основни свойства на творението – получаване и отдаване – ние достигаме равенството с Твореца. При това не се изгубваме в него, защото желанието ни за получаване се запазва и придобива само външния вид на отдаването.

Но получаването заради отдаване ни прави подобни на Твореца, външно ние се уподобяваме на Него, а вътрешно се състоим от желание за получаване. И в това се заключава цялото поправяне.

От ТВ програматата „Беседи с Михаел Лайтман”, 10.06.2015

[161780]

Влез в бъдещия свят

Въпрос: Много хора страдат от навика да отлагат важните неща за по-късно. Има ли решение на този проблем?

Отговор: Аз мисля, че това е добре. Колкото по-малко прави човек, толкова по-добре. Защото той прави всичко, само за да заблуди себе си и да не се връща към болезнения въпрос „Заради какво е всяка минута от моя живот?”

Повечето хора живеят по такъв начин, че от цялата им дейност няма никакъв смисъл. В крайна сметка, всичко е само да се достигне до осъзнаване на злото и тогава да започне да се търси нова парадигма.

Въпрос: Ако искам да намеря нова парадигма, как трябва да управлявам времето си и процеса на търсене?

Отговор: Ти трябва да намериш общество, което се занимава по интегралната методика, да влезеш в него, да започнеш да се учиш, да живееш в него, да изпълняваш различни упражнения и там да се научиш правилно да управляваш своето време.

Както преди си планирал своя материален живот, сега трябва да започнеш да планираш новия си живот. Запълни своето време, колкото може повече с изучаване как да се издигнеш на това ново ниво – как да свикнеш, как да влезеш, как да започнеш да цениш отдаването и новата, правилна връзка между хората във взаимоотношенията с тях.

Ще започнеш все повече да свързваш с това своята вътрешна същност: своите чувства, мисли, човекът в теб, според степента как чувстваш повече, че всичко това се намира над тялото, а тялото може да живее или да умре, то и сега не е важно за теб, защото пребиваваш в силата на отдаване, която тялото не усеща и не разбира каква е тя.

Тялото живее отделно от това, в което живее човекът вътре в теб. Човекът в теб се нарича желанието за отдаване, да даряваш, да споделяш с другите, това е новият дух.

Въпрос: В зависимост, колко се задълбоча в изучаването на този нов живот в отдаване, ще ми помогне ли това, по-добре да използвам времето си? Какво ново ще разбера, как правилно да използвам времето?

Отговор: Ще разбереш, че трябва да усещаш постоянно себе си, колкото се може над времето. Ще започнеш да пресмяташ, не времето, а силата на отдаване, изхождаща от теб към ближния.

В тази сила на отдаване ще започнеш да усещаш новия живот, новото разстояние между вас, което трябва да съкратиш, за да бъдете всички като един човек с едно сърце, отнасяйки се към всичко с отдаване, така както преди си искал да живееш в получаване.

Ще започнеш да усещаш съотношението между двете системи. Силата на получаване в теб ще започне да расте, за да ти даде възможност да задействаш по-голяма сила на отдаване.

Тогава ще започнеш да напредваш на тези две нива заедно: долу – получаване, горе – отдаване. Защото силата на получаване, твоето его също расте, за да можеш да построиш над тях по-голяма сила на отдаване. Така ще напредваш по тези две степени.

Въпрос: Какъв е главният принцип за управляване на времето по оптимален начин?

Отговор: Навлизайки в отдаване към ближния, човек получава усещане за новия живот в отделяне от своето животинско ниво. Тогава чувства, че се издига над този земен живот, преминава отвъд рамките на времето и сега вече придобива бъдещия свят. Това и се нарича „бъдещ свят”.

От 356-та беседа за нов живот, 22.04.2014

[162033]

Да излезем от рамките на времето

img_3151_100_wpВремето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]