Entries in the 'отдаване' Category

В центъра на кръга между нас

Въпрос: Какво означава да се  нивелирам пред групата?

Отговор:  Да поставя всички мои свойства  в служба на групата, за да може в нейното обединение максимално  да се релизира образът на Твореца: отдаване, любов, връзка, взаимност.

Първото действие е, когато другарите в отмяна един пред друг  намират центъра на кръга. И тогава точно в тази отмяна започват да разкриват Твореца, Неговото изначално свойство.

Въпрос: Каква мотивация движи човека, който правилно отменя себе си?

Отговор: Истината е, че само това  и съществува, а всичко останало  ни е дадено специално като антиматерия, за да разкрием над нея свойството отдаване  и любов.

Въпрос: Как ще разбера, че наистина  искам правилно да отменя себе си по отношение на десетката? За кого мисля: за Твореца, за себе си, за другарите, за материята? Какъв трябва да бъде векторът?

Отговор: Това е постоянна работа, в която човекът си представя  как се радва, че вместо себе си започва да усеща цялото мироздание като едно, цялата група като едно. Усещането за отделяне от егоизма, когато всички заедно се  съединяват като равни и вече имат желание  да разкрият Твореца.

Творецът се разкрива при условие, че цялата десетка се грижи не за себе, а за другите, това вече е състояние  на следващото стъпало. Но когато всички наистина се отменят, това  вече е центърът на десетката и тяхното съвместно включване в него се нарича включване на капката семе в майчината утроба. Те усещат, че се намират във висшия парцуф и имат контакт с него.

Въпрос: Да предположим, че мога да отменя себе си, но нали не съм  отговорен за  същото  състояние  на останалите другари?

Отговор: На теб само ти се струва, че ги има останалите другари, така както сега ти се струва, че ние съществуваме. Ние съществуваме в теб!  Заради това трябва да си представиш, че всички наши образи в твоето въображение сякаш са се отменили  и съществуват в центъра на кръга между нас. Това е  истинската реалност.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 12.04.2018

 

[235105]

Влизане в духовната работа

Цялата духовна работа върви чрез вяра над знанието. Нарича се вяра, защото тя не се одобрява в моите обикновени, материални сетивни органи, в желанието, с което съм се родил.

Но аз получавам свише такова осветяване, което ме удържа в състояние, наречено „вяра” и ми позволява да работя, независимо от това, че не усещам висшето стъпало.

И дори самият аз не искам да я чувствам, не искам да работя заради своите приятни усещания, да стана техен роб, а се стремя да се издигна над тях, над своята природа. И за това, моля да ми дадат силата на вярата.

Независимо, че не виждам, не чувам, не разбирам  как действа силата на отдаване, но действам съгласно нейните закони, за да се облече тя в мен.

Хората в този свят във всичко се ръководят от силата на получаване и се насочват от своето желание да се насладят, несъзнателно му се подчиняват, като кукли, облечени на  ръцете на кукловод. А аз искам да се обличам с другата Му ръка, която  се нарича  ръка на вярата, за да започне тя да ме управлява,  превземайки целия ми разум и сърце.

Но в същото време не оставям предишната си природа. Аз искам да я усещам и да направя сравнение, колко тя се различава от другата, за да работя във вяра над знанието. А аз ще имам  разум и в добавка вяра, която  е над него, тоест силата на отдаване ще властва над силата на получаване. А аз ще зная и разбирам, как властва  силата на отдаването и сам  ще я направлявам. Тя ще се намира под моя контрол.

Това се нарича вяра, защото не искам знание  за това, как действа силата на отдаване, а само искам тя да вземе връх над силата на получаване.

Следователно, цялата духовна работа започва с това, че придобивам силата на вярата, силата на отдаване над силата на получаване, която се нарича знание. В същото време оставам разумен човек, а не се извисявам във фантазии, като че ли вървя с едната вяра и съм готов на всякакво отдаване. Аз не съм готов за нищо, абсолютно реално гледам на нещата. Вярата над знанието се опира на реална сила, още по-мощна, отколкото силата на получаването.

Работя с пълното включване на чувствата и разума, със своето обкръжение и с целия свят, но само по нов начин, променяйки стила на работа. Така става влизането в духовната работа.

От сутрешния урок на 22.10.2018

 

[235385]

 

Земята не e кръгла, а плоска?

Въпрос: Международна конференция на привържениците на теорията за плоскостта на Земята се събра в Канада. Те твърдят, че планетата е плоска,  не се върти в космоса, не се върти около Слънцето.

Най-разпространената теория е: Земята е плосък диск с център на северния полюс, а южният полюс, Антарктида, не съществува. Мненията са много, но в едно участниците са солидарни: всички снимки на Земята от космоса са фалшиви.

Вие как се отнасяте към това? Защото винаги казвате: „Съществува ли този свят или не?”

Отговор: Да, но аз се основавам на по-различно виждане. Аз съм в състояние, в което нищо не опровергавам и говоря от гледна точка на друго свойство на човека.

Когато променяме свойството на човека от получаване на отдаване, в нас възниква съвсем различно възприемане на реалността. И тогава светът не е този, който виждаме. Той не е кръгъл, квадратен или плосък. Той е свят на две сили, които си въздействат една на друга и във връзката между тях се ражда нашето усещане.

Освен усещането няма нищо. Това усещане се състои от съединяване на двете противоположни сили: на получаване и отдаване.

Материята не съществува. Не е плоска или кръгла, а изобщо я няма!

Аз бих им дал такава лекция: няма материя, нашия свят го няма, няма земно кълбо, нито север, нито юг съществува, нищо не се върти наоколо. И въобще няма нито хора, нито животни, нито растения, нито звезди. Няма нищо.

А къде се намира всичко това, все пак го усещаме. Това се усеща вътре в мен.

А кой съм аз? Това е въпросът.

А кои сте вие? Това е още по-голям въпрос.

Къде ви усещам? – Също вътре в мен.

Реплика: Представям си, че ви слушат тези 200 човека, които са се събрали на конгреса… Те мислят, че с изявленията си обръщат света, а вие казвате, че светът не съществува.

Отговор: Кабала говори за това отдавна.

Нашият свят не съществува. Той е нещо, което си представяме в себе си  както и други светове, които можем да си представим. А вместо това трябва да разкрием как го  чувстваме. Не е важно какво чувстваме, а по какъв начин го чувстваме.

Когато влияем на нашите усещания, ние започваме да изследваме всички тези метаморфози, картини, които се променят в нас. Тогава   ще разберем законите на нашето възприятие и ще можем да ги управляваме.

Ние ще видим, че няма нищо друго, освен две сили, които си взаимодействат и рисуват в нас тези картини, едната сила рисува върху другата. Във връзката между тях се създават тези картини, които се състоят от четири компонента – четирибуквеното име на Твореца (или природата). И това е, което чувстваме.

Въпрос: Aко човечеството разбере и приеме това, какъв практически извод можем да направим?

Отговор: Практическият извод е, че е необходимо наистина да постигнем истинската реалност, в която съществуваме. Тя се състои от две сили, а при пресичането им можем да се почувстваме наистина съществуващи.

Тогава кой съм аз? Продукт на връзката, на комутацията на двете противоположни природни сили.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.08.2018

 

[233943]

Чий живот е по-важен?

Кръгла маса на  независимите мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо смятаме, че животът на някои хора е по-важен от живота на други?

Отговор: Това се случва, тъй като не виждаме цялата картина, основният механизъм, общата система на нашата глобализация. Ние принадлежим на единна система, всъщност всички сме едно тяло.

Всеки един от нас е като клетка в единно тяло, която трябва да се грижи за благополучието на целия организъм. Ако видим, че човечеството в крайна сметка  е един човек с определени органи и части на тялото, тогава със сигурност ще разберем, че всеки човек е ценен.

Дори ако една клетка на тялото стане ракова… И това всъщност е определено качество на егоизма: тя започва да поглъща останалите. До тази точка всички ние наподобяваме ракови клетки. Сега това ни се разкрива: всички съществуваме в общата човешка система, която е болна от всеобщ рак.

Ако разкрием това, тогава със сигурност ще разберем, че всеки трябва да е здрав, тоест, да отрече своя егоизъм, да отрече използването, поглъщането на другите и да превключи на отдаване на другите.

Откривайки това ще видим, че животът се съдържа само в напредването на всеки в неговото развитие, в допринасянето  за обществото. Ако окуражаваме обществото да дава на всеки ценности, които са насочени само към това, разбира се, ще задължим хората да бъдат полезни на човешкото общество. Тогава всеки ще бъде равен. Също, животът на един няма да бъде по-важен от живота на някой друг.

 [234235]

Кръгла маса на независими мнения, Берлин 09.09.2006

Емиграцията – „брауново движение”, или…?

Огромни маси хора се движат в географското и социално пространство. Броят на международните мигранти през 2017 година възлиза на 258 млн. души, със 100 млн. повече, отколкото през 1990 година.

                             2018-02-11_emigratziya_333333_w

Днес, когато технологично и икономически светът се е превърнал в „глобално село”, това явление придобива заплашителен характер на някои места. До какво ще доведе това?

Ние се затрудняваме да разгледаме системността в безкрайното „брауново движение” на международните мигранти. Ние откриваме политически, икономически, идеологически, конспиративни обяснения.

Обаче истинските причини се крият в основите на човешкото естество. Неговите следствия понякога ни изглеждат хаотични, непредсказуеми, а в действителност всичко е точно детерминирано, няма случайности.

Всички „случайности” по света се задвижват от общия закон на Природата, според който желанията, които по-рано са били разбити, фрагментирани, трябва да се съединят отново в обща хармония.  Но, само да се свържат осъзнато, по своя воля. Чрез смесване на човечеството, историята го поставя пред нов етап на развитие и изисква да се приведе в съответствие с него.

Способни ли сме на такова нещо? Да, ние се смесваме, но нашата взаимна връзка все още не е установена. Тя е далеч от хармонията. Човечеството се състои от множество отделни, чужди, противоречиви части, които все повече се игнорират, презират, ненавиждат една друга.

Понякога конфликтите водят до кръвопролития, понякога под усмивките се крият измамни лозунги. Но същността е една: дори във външно процъфтяващи общества, вътрешно ние сме чужди един на друг. Под културните и цивилизовани модели кипи един и същ егоизъм, който към момента е успокоен, но все още непобеден. И с каквото и да го храним, той винаги ще се нуждае от повече.

В резултат на това, милиони имигранти от други култури не привикват на новите места, не се вливат, не се интегрират, остават аутсайдери, гастербайтери, безработни, създават свои анклави, островчета, огнища, а след това и цели територии на беззаконие.

Глобалното смесване до известна степен е като буре с барут: то сблъсква различни части, засилва напрежението и само по себе си не дава кардинално решение на нашия общ проблем. Какво да се прави?

Голямата миграция трябва да се придружава от правилно обучение. Невъзможно е просто да се влезе в новия свят – той трябва да бъде разбран, приет, погълнат. Трябва да се научим да живеем заедно в него. И това е издигане на следващото ниво.

С времето вълните на мигрантите ще нарастват, а междувременно, съвременното общество не е готово за подобни сътресения. Хората още не са се научили как правилно да си взаимодействат, да изграждат отношения, все още не осъзнават, че отворените граници сами по себе си не са гаранция за успех.

И това е естествено, защото тези, които са отговорни за методиката на доброто обединение все още „спят”. Еврейският народ, патриархът на човечеството, провъзгласил някога за главна цел единството и любовта към ближния, днес предпочита да не забелязва своята история и своето наследство.

За хилядолетия евреите, както никой друг, са се научили да се включват в други общества и да си свиват гнездо на ново място. Те просто не изпитват проблем от това, въпреки че нямат представа откъде имат този дар. Като следствие това, което е заложено в тях, остава недостъпно за останалите.

Ако светът осъзнае ролята на евреите в историята, той ще разбере какво трябва да изисква от тях всъщност – обединение. Нека отново да изучат законите за общуване, интеграция, взаимно отдаване и нека да ги прилагат на практика, да демонстрират на целия свят как се прави това.

С една дума, евреите трябва да се обединят не с другите, а помежду си. Това ще послужи на всички останали. Образецът на сплотено общество – многостранно и единно – ще стане отговор на комплекса от проблеми на 21-ви век.

Само тогава ще бъде възможно без страх да отключим вратите на държавите, сърцата и ще започнем да живеем заедно, по закона на Природата като единно, силно семейство.

[221551]

Лехаим – в името на духовния живот

каббалист Михаэль ЛайтманКакто са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]

Двама + нов живот, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Макар, че в създаването на новия живот участват двама: мъж и жена, той се заражда и расте в тялото на жената. Защо именно в нея?

Отговор: Жената олицетворява желанието за наслаждение на творението, а мъжът в нашия живот представлява Твореца, желанието за отдаване. Ето защо именно в жената стават всички изменения: в нея се развива и расте ембриона, тя ражда бебето и се грижи за него. Жената е източникът и центърът на живота, неговата същност. Всичко идва от жената.

Въпрос: Защо зародишът не може да се развива в мъжкото тяло, а само в женското?

Отговор: В съответствие с нашите стадии на развитие, всички промени се случват в рамките на желанието за наслаждение, което е представено в нашия свят от жената. А ролята на втората сила е в желанието за отдаване, за да се даде началото на нов живот. Цялото останало развитие е за сметка на жената, майката.

Мъжът и жената са представителите на двете основни сили, действащи в творението: желанието за отдаване и желанието за получаване. Но, разбира се, в нашия свят те и двете са егоистични. Ние не виждаме в този свят такова разпределяне на ролите – жените да искат само да получават, а мъжете да отдават. Те просто символизират тези две сили като отпечатък от духовното, където действат две съвършено противоположни сили.

Въпрос: Защо примитивните форми на живите същества са способни да се размножават с просто деление на клетките и само по-развитите същества изискват съединяването на мъжки и женски индивиди за продължаване на рода?

Отговор: Примитивните същества лесно сменят пола си, стават ту мъжки, ту женски. Те не са достигнали в своето развитие такова противопоставяне на половете, което да изисква две различни тела.

Въпрос: Детето е следствие от съчетаването на гените на бащата и майката, или в него има и още нещо допълнително?

Отговор:  Много е трудно да се обясни какво има в зародиша от майката и от бащата, в какви свойства и какви клетки, в разума и сърцето, защото това не е известно на учените биолози, а само на кабалистите. Това е особено съчетаване на свойствата, свързано с корена на неговата душа. Нали има още един вътрешен духовен компонент, казано е: „Бащата дава бялото, майката – червеното, а Творецът дава душата“.

Въпрос: Излиза, че освен гените на бащата и майката, в новороденото има нещо трето?

Отговор: Третото е душата, която идва от висшата сила, управляваща бащата и майката, за да се съединят и заченат ново тяло. Духът на живота се спуска в това тяло от стъпало, по-високо от това на бащата и майката и съответства на свойствата, които те са предали на зародиша.

С други думи, душата, идваща от Твореца, от най-високата степен, определя каква комбинация от материални свойства на бащата и майката, под каква форма, в какъв ред и с каква сила ще бъде въплътена в зародиша. Кой ще бъде бащата и коя майката също се определя в съответствие с душата.

Следва продължение…

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221504]

Как да разпознаем доброто и злото?

Въпрос: В природата съществуват някои „датчици“, които улавят силата на доброто и силата на злото. Например, растенията чувстват добър ли е човекът или лош. Може ли човек с неговите ограничени сетивни органи на възприемане да разпознава доброто и злото?

Отговор: Разпознаването на доброто и злото е много трудно. Кабала говори, че цялата ни природа е зло, защото тя е напълно егоистична, тя е само желание за наслаждение на себе си. Така сме устроени, програмирани и нищо не може да се направи.

Ако искаме в нас да се образува друга система на отчитане – добра система, излизане от себе си, усещане на всичко от себе си, тя се образува само под въздействието на външното поле – висшата сила, силата на отдаване, силата на любов. Тя ни е създала егоистични именно за да можем да сме съставени от тези две сили, между тях да вземаме решение за нашето доброволно, правилно развитие.

Затова най-важното е да привлечем върху себе си въздействието на висшата положителна сила, за да започне тя да образува в нас нова система, паралелна на нашата егоистична.

Това е възможно, ако ние създадем една много проста лаборатория. Тя включва десет човека, може би малко повече или малко по-малко, но достатъчно количество, които се опитват систематично, съгласно кабалистичната методика, да изграждат помежду си алтруистични връзки, взаимопомощ.

Те изучават как функционира висшето поле, като се издигат над себе си, над своя егоизъм; как да излизат „от себе си“ спрямо другия; да усещат не себе си, а другия; да се опитват да напълнят другия. Това се нарича „любов към ближния“, когато ти напълваш неговите желания със своите възможности. Ако ние действаме така помежду си в малка група е достатъчно, за да започнем за усещаме влиянието на висшето поле.

Това поле започва да ни променя. У нас се появяват нови усещания, нови вътрешни методи на познание. Ние ставаме по-фини експерти на своето поведение, влияние, устременост.

И тогава у нас се появява възможност да видим себе си, своя егоизъм от страни и по този начин да се движим напред, изграждайки между нас егоистична система за получаване и алтруистична система на отдаване.

Така можем да се придвижваме напред до точката, в която нашият егоизъм се оказва успешно използван в алтруистичен дух, защото той ще бъде необходим само за да усещаме всичко извън нас и да се напълваме чрез околните. Затова егоизмът не се унищожава. Всичко зависи само от неговото правилно използване.

Ако ние го прилагаме само в такава форма, то наистина ще открием себе си съществуващи във Висшия свят, в друго пространство – в свойството отдаване и любов, което едновременно с това ни дава усещане за вечност, безкрайност, издигане над всички отрицателни усещания, които сега ни предлага нашият егоизъм.

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 24.11.2017

[220096]

Абсолютната сила на еволюцията на природата, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

За Хокинг, Марс и Земята

В Сан-Франциско, във вестник „24 часа“ е публикувана моята статия „За Хокинг, Марс и Земята“:

Предстоят ли космически пътувания на човечеството? Стивън Хокинг мисли, че на съвременния етап и без друго глобусът вече не ни стига.

Най-известният учен в света е използвал Научен фестивал в Норвегия, за да представи прогнози с изненадващо апокалиптичен характер. Според неговите думи, ако не ни убият глобалното затопляне и пренаселеността, последен удар ще ни нанесе някой астероид. А това означава, че е крайно време да подготвим път за оттегляне от Земята, като начало на Луната и на Марс.

Най-общо казано, съвсем естествено е, че усетило се глобално и цяло, човечеството се оказва пред лицето на глобални заплахи. Изброявайки всички известни „ужаси“, Хокинг всъщност, за пореден път напомня за това, че съвременната всеобхватна взаимовръзка изисква ново ниво на съзнание и отговорност.

Въпреки това, на пръв поглед е странно, че той говори точно за тези хипотетични катастрофи. Дали наистина те са толкова страшни, че е време да събираме вещите си и да се преместим на Марс?

Сгъстяване на оцветяването

Откровено казано, Хокинг „леко“ е засилил нивото на тревога.

На първо място, „глобалното затопляне се дължи на антропогенни фактори“ не всичко е толкова еднозначно, колкото се опитват да ни го представят. Някои факти и изследвания опровергават самото му съществуване. Има учени, които не са съгласни с тази концепция и дори твърдят, че на Земята започва глобално захлаждане. (още…)

Завиждайте повече, завиждайте по-добре

Въпрос: Може ли да кажем, че количеството и качеството на нашите усилия е резултат на завистта към приятелите?

Отговор: В това число и на завистта. Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ? Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Въпрос: Как да съчетая завистта към приятелите и молитвата за тях, а не за себе си?

Отговор: Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въпрос: Как да насочвам завистта, страстта и амбициите в правилната посока? Защото е много лесно да се оправдаваш с благородна цел, и в крайна сметка да изпаднеш в пълно отричане или в изкривяване на пътя. Как да си изградя насочващи вътрешни рамки, в допълнение към учителя, групата, и книгите.

Отговор: Трябва ти самоотмяна пред тях. Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само. (още…)

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Няма нищо по-хубаво от това, което е приготвеното за нас

Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.

Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.

В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.

И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]

Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.

Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.

Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.

Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.

Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?

Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.

Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?

Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.

Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…

Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.

Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.

Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016

[191980]

Оживяващ свят

каббалист Михаэль ЛайтманИстинската връзка се изгражда над разделението, над нашия егоизъм. Между този плюс и минус ние създаваме всевъзможни форми на отношения помежду си, в които започва да циркулира нова, висша сила.

Желателно е в това да участват десет човека, и тогава можем да получим пълно, съвършено усещане.

Вътре в нашия кръг ние създаваме общо поле от силата на отдаване–плюс. А отвън остава силата на егоизма, получаването–нашия общ минус. Цялата тази област на разлика в потенциалите между плюса и минуса се напълва със сила, която се нарича „Творец“.

Въпрос: Какво е това усещане за Твореца? Чувствали ли сме го някога или то е съвършено ново?

Отговор: Вие още никога не сте преживявали такива усещания. Подобно на това, сякаш мъртво тяло изведнъж започва да оживява, защото реаниматорите са вдъхнали в него духа на живота. Разликата е огромна между този, който е бил мъртъв, а е оживял.

Така ние започваме да усещаме силата на Твореца, намираща се помежду ни и напълваща, вдъхваща в нас духа на живот, светлината НАРАНХАЙ. Ние усещаме течението на живота с петте вида циркулираща в нас светлина. Това е подобно на петте вида сетивност в нашия свят: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. В новите пет органа на възприятие ние започваме да усещаме нова реалност.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

Чашка кафе или как да насладиш Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?

Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?

Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?

В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: „Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?“

Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.

Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?

Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.

Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.

При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.

Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.

Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.

Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.

Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.

А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. „За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!“

Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!

Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?

Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.

Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.

Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?

Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.

А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.

Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.

Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.

Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: „Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!“ И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.

Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.

А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.

Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!

Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.

Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.

Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: „Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!“ И това не е възнаграждение, а възможност за работа.

От урока на руски език, 10.01.2016

[178221]

Душата и тялото – натрупване на желания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е специфично за духовните желания в сравнение с обществените?

Отговор: Всички ние представляваме желание.  Това, че се виждаме във вид на определена биологична структура, е само защото така ни се струва. Всъщност всичко е натрупване, сгъстяване на желания. Нищо друго не съществува в света.

Творецът е създал само желание, което се представя пред нас и се усеща в различни форми.

Душата също е желание. Когато съществува желание, насочено към получаване, то се нарича „тяло“. Има и желание, което е построено на свойството на отдаване и е насочено от себе си към другите.

Желанията, които можем да променим от получаване на отдаване стават душа, а желанията, които не можем да променим, остават нашето биологично тяло.

От урока на руски език, 13.12.2015

[176150]

Подготовка към входа в земята на Израел

Преди да влезе в земята на Израел (да се издигне на следващото духовно ниво), народът на Израел се подготвя 40 години, скитайки се в пустинята.

Съществува определен период на време, за който човек трябва да се подготви за адаптиране към духовното ниво: сближаване с другите, в които се разкрива Твореца.

Земята на Израел е това ниво, на което постигаме Твореца. До него човек се намира на по-ниско ниво, където постоянно се сближава с другите, т.е. става последователно сближаване на всичките дванадесет колена.

„40 години“ означава подем от Малхут в Бина, от състояние на пълна липса на единство (егоизъм) до състояние на пълно отдаване (алтруизъм). В такова състояние на пълно единение и сливане в едно общо цяло народът вече може да се издигне и да влезе в земята на Израел („земя“ – „ерец“ от думата „рацон“ – „желание“).

И тогава желанието да се обединят, в което се работи по принципа „възлюби ближния както себе си“, прераства на „възлюби своя Творец“, т.е. от любов към ближния към любов към Твореца.

От обединението между хората се образува тяхното качествено ново обединение с Твореца, в което Той се разкрива. Това се нарича „влизане в земята на Израел“.

Въпрос: Било ли е намерението на народа на Израел да се обедини заради последващото го съединение с Твореца постоянно в течение на всичките 40 години?

Отговор: Разбира се! От момента, когато са получили Тора и е станало ясно за какво живеят и се развиват, това направление абсолютно ясно ги е преследвало. Не е възможно да направиш нито една малка крачка, ако не знаеш крайната цел.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 24.09.2015

[177571]

Две духовни действия

И казал Билам на роба на Балак: „А сега моля, останете и вие за тази нощ и ще узная какво още Бог ще говори с мен“. [Тора, „Числа“, „Балак“, 22:19]

Тук егоизмът не просто се отказва от участие в процеса на поправяне и прави на себе си съкращение (цимцум), а се включва в този процес и благославя отдаването. Тоест сега желанието за получаване работи вече като желание за отдаване – получаване заради отдаване.

Въпрос: Но защо Билам казал: „Останете и аз ще узная какво още Бог ще говори с мен“?

Отговор: Защото това не е пряко действие на егоизма – той вече действа против себе си.

Има отдаване заради отдаване – свойството Бина, което се изгражда над егоизма. А има и получаване заради отдаване – следващото стъпало, което се изгражда с участието на егоизма.

Реплика: Излиза, че първата реакция на егоизма, когато казва: „Аз нямам нищо“, е пълно съкращаване?

Отговор: По този начин започва всичко и се нарича „малко състояние“ (катнут). А след това Билам казва: „Не, все пак останете и аз ще чуя какво още ще ми каже Творецът“. Това означава, че той започва да работи с егоизма.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 12.08.2015

[172767]

Може ли съдбата да бъде променена?

Въпрос: Може ли човек, който реализира себе си според кабала, самостоятелно да променя съдбата си в нашия свят?

Отговор: Естествено, като реализира себе си, той започва да разбира защо действа така, защо го управляват по такъв начин, какви са последствията от постъпките му.

Това не е лесно, но той може да постигне състояние, когато ще бъде в такова единение с Твореца, че влиянието му върху Твореца и на Твореца върху него ще стане абсолютно прозрачно.

Въпрос: Мога ли посредством занимания с кабала да изменя отношението си към света, а също така да изменям събития, които все още не са се случили в нашия свят?

Отговор: Резултатът от събитията е винаги един и същ: поправяне на човека.

Да предположим, че уча в училище и както и да бих се отнасял, каквото и да бих правил, аз съм длъжен да го завърша. Ще ме бият, ще повтарям годината, ще ме наказват или напротив, ще ме поощряват, но все едно трябва да го завърша.

Въпрос: Не се ли оказва, че желанието за разкриване на Твореца по лесен път е също егоистично желание?

Отговор: Естествено, че всичко започва с егоистичното желание да избегнем страданията. А след това започваме да разбираме, че отдаването и любовта към ближния, свойството единение е над всичко останало.

По такъв начин върху нас започва да действа висшата светлина, която ни поправя и променя дотолкова, че за нас няма да бъде важно какво ще получим за това. Да се намираме в свойството отдаване, да се намираме над егоистичната си природа – това е вече велико възнаграждение.

От урока на руски език, 15.11.2015

[173954]

Аз и общата душа

Въпрос: От една страна, всички ние сме една душа и сме свързани помежду си в едно тяло. От друга страна, тогава кой съм аз, със своя личен характер, вкусове и навици? Аз не съществувам, ли?

Отговор: Сега съществуваш само в материална форма като всяко животинско тяло в този свят. Ако искаш да опознаеш себе си в истинския вид, трябва да се издигнеш на по-високо ниво, където съществуваш в духовна форма, там, където е твоят дух, а не животинското тяло.

Ако опознаеш това, то ще постигнеш също нов свят, ново ниво на съществуване, където си свързан с всички, влияеш на всички и всички влияят на теб в чувствата и в разума, в доброто взаимно отдаване един на друг.

Там ти съществуваш, влияейки с добро на всички части на системата, наречени частни души, които са свързани помежду си до такава степен, че съставят една душа, една система.

Баал а-Сулам пише в статията „600 хиляди души“: „В действителност, няма в света нищо освен една, единствена душа. И тази душа се намира изцяло във всеки.

Защото духовното не се дели и не се разсича на части. А на 600 хиляди части и много духовни искри душата се разделя от егоизма на човека. Отначало егоистичното тяло отблъсква и отдалечава от себе си светлината на душата. А по степента на неговото поправяне, в него започва да свети общата душа“.

Още…