Entries in the 'общество' Category

Външните рамки не заменят вътрешното развитие.

Въпрос: По света съществуват много методики за ограничаване на егоистичното желание. Какво е отношението на Кабала към тях?

Отговор: В най-близко време всички тези методики ще изчезнат, доколкото те не притежават силата, способна да извади човека от неговата егоистична природа. Те могат само да потиснат егоистичните ни желания. Но доколкото нашите желания растат, а тези методики действат в посока противоположна на това нарастване, те отделят човека от обществото, от живота, предлагайки му с помощта на медитация и други уловки, да се освободи от всички проблеми.

В допълнение, тези методики не могат да създадат връзка между хората. Като правило, хората занимаващи се с такива практики, се отдалечават един от друг. А природата ни тласка към сближаване. Затова тези методики още сега демонстрират своята несъстоятелност.

Науката Кабала ще се запази по две основни причини. На първо място тя работи с голямо егоистично желание, което е израствало у човека в процеса на неговото развитие и от което той не може да се избави.

На второ място, кабалистичната методика обяснява, как да работим със силен егоизъм, без да го принизяваме, като променяме неговото използване както в своя полза така и на останалите хора. Това е работа вътре в егоизма, без отказ от нищо земно, без унищожаване на нито едно наше качество: необходимо е да използваме всичко съществуващо в нас.

Освен това с помощта на науката Кабала, ние реално поправяме разделението между хората. Докато всички останали методики само говорят, че трябва да се обичаме помежду си. Както например кастовото разделение в Индия не им пречи да говоря за любовта към ближния.

В робство на обкръжението.

Въпрос: Когато обществото внушава, че ми е необходимо ново жилище или кока кола, то не ми е нужно да влагам никакви собствени усилия, за да възприема това въздействие. Това същото се отнася и за желанието в духовното? На тях им струва само да ми кажат, какво е духовното – това хубаво ли е или аз сам също съм длъжен нещо да правя?

Отговор: Абсолютно нищо! Това, към което твоето обкръжение изпитва важност, ти започваш да го уважаваш и пожелаваш да го достигнеш и притежаваш. Когато обкръжаващите ти повтарят много пъти за важността на нещата (явленията), събитията – това става за тебе натрапчива идея, лишаваща те от сън. Дотолкова, колкото заменя твоята личност, твоето „Аз”!

Ти ще се измъчваш: „За какво съществувам, ако не притежавам…! Гледам жалко загубеният живот“. Ти не си господар, всичко вместо теб решава обкръжението. Както то поиска, за това което си мислил, към каквато цел си се стремил – така и ще бъде. С правилен „прицел“ правилното обкръжение може да направи всичко което е подходящо, да достигне дори Твореца!

Човек привиква към всичко

Въпрос: Когато бях малък попитах своята баба за войната. Тя ми отговори: „Знаеш ли, човек свиква с всичко, дори с войната.” Излиза, че не става нищо страшно, хората ще свикнат с ниските заплати и ще забравят за кризата.

 Отговор: Точно на това се надяват днешните ръководители на държавите, че нашето равнище на живот постепенно ще се снижи до много по-скромно съществувание от сегашното. И с това ще подобрим екологията и обществените отношения. Общите страдания ще утихнат, ще възникне съгласие в обществото. Но те не отчитат това, че причината за кризата не е свръхпроизводството и спекулацията с ценни книги, а че човешкият егоизъм е нараснал толкова, че е излязъл извън контрол. Ние се намираме в края на егоистичното развитие на обществото.

Кажете, а за какво да ги критикувам остро?

Въпрос: Вие остро критикувате САЩ, както и всички? Смятате ли, че именно те предизвикаха кризата? Мислите ли, че именно те могат да намерят решение за изхода от нея?

Отговор: Цял свят остро критикува САЩ. Но коя страна, имаща техните възможности не би направила същото? Те са изградили за себе си такава система, че могат да „използват“ целия свят. А кой не би желал подобно нещо? Те преуспяха в тази насока и ние се обиждаме, че точно те печелят на чужд гръб, а не ние! Така че остро критикувайте себе си за неуспеха, а не тях за успехите им!
Изобретеният от капиталистите принцип: „моето е мое, твоето е твое“, известно време работи справедливо. И преди време ние се гордеехме с него. Но сега той започва да се усеща като абсолютно несправедлив – това е така, защото започва да се разкрива духовния слой и става ясно, че всички ние изначално не сме равни.
Затова не трябва да даваме равни възможности на всички – това разрушава обществото, а не го гради. Възможностите не трябва да бъдат равни, а относително равни в зависимост от личните способности, особености, образование и възможности на всеки.
Колкото по-малко мога аз – толкова повече трябва да ми допълни обществото. Ако ти си по-силен от мен – на теб ще се помага по-малко. И тогава ще има справедливост. Та нали способностите си ние получаваме от природата, т.е. от Твореца, а тяхното допълване става от обществото.
Тогава, нима са допустими равните възможности? Напротив! Равните възможности разрушават. На нас ни е необходимо да знаем, колко е получил всеки по рождение, от възпитанието си и да го допълним до изравняване с другите. Това е справедливост, която ще донесе мир и никой няма да има основание да говори за ощетяване и неравенство. И докато това не стане, няма да има спокойствие.
Но за бъде реализирано, на нас ни е необходимо да знаем какви са вътрешните данни на всеки човек, а това е възможно само чрез разкриване на душите, вътрешните сили и свойства на всекиго. Това разкриване става чрез стремеж към обединяване.
(Аз те присъединявам, както АХА“П към своите Г“Е и получавам цяло кли от 10 сфирот, които напълвам. И така всеки допълва всички в желанията и в напълването).
Само така може да стигнем до равенство, до осъзнаване и до виждане на това, какво е то – съвършенството и да не го нарушаваме.

Ценете свойството да отдавате

Въпрос: Как да различим истинското отдаване от егоистичното ?

Отговор: Докато човек не е удостоен с разкритието на Твореца, неговото отдаване е само егоистично, т.е заради себе си. Също както когато ние правим услуга на приятел, мислим че ще получим услуга в замяна. При това отдаването трябва да е изгодно за нас: да получим повече, отколкото сме дали!
Но дори хората и така да отдават и да си помагат един на друг, като отчитат взаимните си интереси, дава възможност да почувстват ползата от тази взаимност (все още егоистична), от взаимния стремеж към равно добро, равновесие, обща увереност и започват да ценят свойството отдаване само по себе си. За нас ще е важен дори не резултата от отдаването само по себе си. а усещането на това свойство, неговото вътрешно осъзнаване, положителното усещане. По-нататък, ако човек получава от някакъв източник (постъпка или действие на друг човек) нещо по-добро, той започва да обича и да уважава този източник. Затова хората ще започнат да ценят свойството за отдаване, даващо им жизнена сила, поддръжка, увереност. Те ще започнат да придобиват това свойство, да се доближават до него. В резултат на това към тях ще дойде светлина, възвръщаща се от източника и те ще разберат, че си струва да отдават един на друг. Това наистина се нарича „вървете и работете един за друг“, а не в материален смисъл. Обществото, стремейки се към добър живот, несъзнателно ще започне да уважава отдаването и по такъв начин ще се доближи до разкриването на Твореца.

Неравенството – източник на всички проблеми

Изучавайки статистиката за отрицателните обществени явления в различни страни – процентът на затворените в затворите, броя на хората, употребяващи наркотици, страдащите от депресии, разводите, насилието в семейството, отчуждеността между родителите и децата – ние неочаквано се сблъскваме с много интересни резултати.
Оказва се, че в бедните страни такива проблеми почти няма. Ако предложиш лекарство за депресия в Африка – те не разбират какво е това. А в Европа всички го използват, всеки има нужда от личен психолог.
В крайна сметка се изяснява, че проблемът не е в бедността, а в разликата между нивата на живот – в това как аз оценявам себе си спрямо другите, доколко сме неравни помежду си, та нали равновесието – това е закон на природата. Затова колкото обществото е по-малко балансирано, толкова повече проблеми има в него: престъпления, наркотици, депресии, разводи и т. н. А колкото нивата, на които се намират членовете на обществото са по-близо едно до друго, толкова тези проблеми са по-малко.
Може да живеят в пещери и да се чувстват щастливи, и може да живеят в абсолютно благополучие без каквито и да е проблеми – ако така живеят всички. Проблемите се появяват само от неравенството, тъй като именно липсата на равновесие се явява причина за всички беди.
Но да се доведат хората до равенство не е лесно, тъй като това противоречи на егоистичното желание. Затова е необходимо на човека да бъде дадена компенсация: какво ще получиш ти от това, че ще бъдеш равен с всички? Сега твоето желание е да бъдеш над всички. Кабала обяснява, че да постигнеш и да живееш в равенство е възможно само чрез разкриването на Твореца. Това разкриване ще запълни всички пустоти, и ще послужи като възнаграждение за отстъпката да бъдеш равен с всички.
Обществото вече разбира, че неравенството поражда злото, защото противостои на основната сила на природата, съгласно която всичко трябва да бъде балансирано, хармонично, в равновесие. От Безкрайността, с нейното абсолютно равенство ние получаваме напълване и затова всяко противоположно на това явление усещаме като разрушение.

Медал за отдаване

Въпрос: Вие казахте, че ако човек започне да действа за отдаването ще придобие жизнена сила и увереност. Какво именно ще се промени?

Отговор: Светът ще го приеме, ще го цени, ще го награди със знаци на уважение. Това ще бъде стимул за неговия егоизъм да се издигне по-високо, още повече да отдава, още повече да се гордее с това.
Мястото на злата конкуренция ще заеме добрата конкуренция и постепенно хората ще започнат да ценят свойството отдаване, носещо им уважение, значимост в очите на обществото, чувство за собствено достойнство. Усещането, че именно това свойство му носи добро, ще привлече към него всеобщо уважение. Човекът ще почувства в отдаването източник на жизнена сила и ще се стреми към нея.
Ти се опасяваш, че отдаващите ще бъдат използвани? Но ние говорим за общество, което чувства, че няма избор и само с помощта на взаимната връзка може да се спаси от унищожение. А днес никой не иска от теб такива действия – днес те не са нито ценени, нито необходими. Но няма да мине много време и в обществото ще се проявят такива проблеми, че ще бъде ценен всеки, който е способен да помага на другите.
Сега твоето отдаване не е нужно на никого. Ние сме отдалечени: ти не си ми нужен, аз не съм ти нужен. Ако ти искаш да ми помогнеш, това ми се струва подозрително. Но ако аз не мога самостоятелно да се придвижвам и някой е готов да ме поддържа, то аз го приемам като мой спасител! Затова ще чакаме, защото без потребност нищо няма да се реализира.

Да следваме законите на природата

Въпрос: Защо нашето по нататъшно развитие е длъжно да премине на нова плоскост и не може да се основава на предишните методи?

Отговор: Защото предишните циклични периоди на развитие са вървели в едно егоистично направление, насочено към голямото развитие на егоистично устремените личности и общества, които са абсолютно независими от алтруистичните връзки между хората.
В съответствие с нашия егоизъм ние всеки път сме надстройвали още една връзка между нас – разработвали сме нови закони, нови взаимодействия, нови съглашения и по такъв начин сме корегирали своето развитие.
Но сега природата ни заставя да създадем глобално, взаимосвързано човешко общество. И ние, искайки или не, ще бъдем заставени да следваме този закон на природата.

Хайде да се учим от Природата.

Въпрос: Вие говорите за поправянето на човека. А какво ще произтече от поправянето на растителното и животинското ниво в природата? Kак можем да ги доведем до единство с Твореца?

Отговор: Всичкото зло е предизвикано само от човешкият егоизъм. Правилното взаимодействие на човека с природата е тогава, когато човек взема от нея толкова, колкото му е необходимо за нормално съществуване, в съответствие с неговите навици, но не повече. Всичко, което е повече от необходимото за нормално съществуване, принадлежи на всички.
Това правило е подобно на връзката между частите на организма: сърце, дробове, бъбреци и въобще всяка част на тялото, която получава енергия за необходимата жизнеспособност. Но нито една част на тялото не употребява повече от необходимото, за да съществува и да изпълнява своята функция в организма, за общото добро.
Така и ние сме длъжни да се държим в обществото – както нашият организъм. Ако някой поглъща повече от необходимото – с това вреди на себе си и на всички. Употребеното свръх необходимото, наричаме его.
Нужно ни е да се учим на ниво нежива, растителна и животинска природа, за да усещаме хармонията на ниво ЧОВЕК с тази природа.
На човек са необходими семейство, дом, работа, заплата, отпуск, пенсия, застраховка. Но повече от необходимото, разрушава света, до толкова доколкото излиза извън равновесието с природата. А ПРИРОДАТА все едно ще ни принуди да достигнем равновесието с нея.

Да поставим средствата за масова информация в служба на света

Въпрос: По какъв начин трябва да се измени ролята на средствата за масова информация (СМИ), в процеса на общото поправяне?

Отговор: Поправянето на човека може да протича изключително под въздействието на обществото. В края на поправянето всички ние сме длъжни да се обединим по правилен начин. За това всеки трябва да получава от обкръжението си примери за правилно обединение.
За да се създаде правилна среда около всеки човек по света, ние трябва да използваме СМИ – най-мощният инструмент за връзка. СМИ, съгласно изискванията на обществото и под влиянието на правителствата, са длъжни да се превърнат в инструмент за поправянето на света.
Само едни общодостъпни и широки СМИ ще успеят да повлияят на човека по такъв начин, че той да почувства необходимост от промяна в своето обкръжение.
Децата трябва да изискват от родителите си достойно поведение. В противен случай, те ще се срамуват от тях. Човек трябва да се притеснява от лошо отношение към останалите.
А всичко това става възможно само с помощта на популярни СМИ – при въздействието на всички обществени структури върху тях. Така ще принудим СМИ да станат наистина средство за връзка, а не инструмент за продажба и трупане на печалби.

В семейството всички са зависими един от друг.

Въпрос: Разбираемо е, че благополучието на индивида зависи от благополучието на обществото и стои в основата на всяко възпитание. За съжаление в последно време това не се наблюдава.

Отговор: За да не се обърквате в понятията „интегрално, глобално човечество“, „ефект на пеперудата“, „поръчителство“ и „взаимно отдаване“ – трябва да си представим една картина: всички ние сме едно Семейство. А в семейството всеки е в зависимост от всеки и ако на един е зле, то всички го чувстват. Така днес благополучието на всеки е в зависимост от благополучието на всички. Затова всички ние сме длъжни преданно да се грижим за всички. Като членове на едно Семейство.

Великата сила на отдаването.

Тъй като всички сме излезли от общата единна система, наречена „Адам“, чиито връзки се нарушили („Грехопадението на Адам“), то при поправянето на тези връзки хората ще започнат да ценят действието поправяне (отдаване и любов) като възвишено и велико.
Към това уважение на възстановяването на връзките ще ме задължи общественото мнение. Обществото ще превъзнася поправянето на връзките между хората, защото ще оцелява благодарение на тяхното възстановяване. Такива действия ще спасят хората, ще им дадат живот, енергия, кислород, храна, безопасност. На тях и на техните деца.
Идеята, методиката и практиката на поправянето (възстановяването на отдаването и любовта между хората – части на системата) ще станe важна и уважавана дотолкова, че човекът ще пожелае да се намира в нея дори без егоистична изгода за себе си. И тогава от егоистичното състояние („ло лишма“), ще се устреми към „лишма“ – самоотверженото отдаване и любов.
Ние виждаме по примерите от нашия свят, как великият човек, дори да е негодник, например, Хитлер, Сталин, каквато и ненавист да предизвиква в нас – привлича и извиква уважение.
Същото е и със свойството отдаване: макар по начало да го ненавиждаме, вследствие на общественото уважение към него като към велико и необходимо, ние ще започнем също да се отнасяме с уважение към него, ще пожелаем да бъдем в него.

Кое общество е благословено?

                          Необходимо е да бъдат създавани промишлени предприятия, които ще използват точно толкова ресурси, колкото са необходими за обезпечаване на дейността им. Това се нарича предприятие без намерение за натрупване на допълнителна (излишна) печалба.
Подобно на действащите в момента доброволни организации – всички техни служители получават заплати, но предприятието не преследва като цел извличането на печалба. Неговата цел е да реализира продукцията си на минимална цена.
Такова предприятие е като една клетка от тялото, която консумира точно толкова, колкото и е необходимо за изпълнението на нейните задачи (предназначение) при обслужване на тялото.
Ако по този начин работят всички предприятия в обществото, никой няма да произвежда нещо ненужно, излишна продукция, никой няма да се конкурира, а всеки ще получава необходимото за съществуване.
Не е лесно да се пренастроим! Но нямаме друг избор! Ние ще разберем, че това е единствената възможност да оцелеем. И след това ще открием, че тази промяна в нас ни е донесла не само спасение, а благословията на едно съвсем ново и вечно съществуване, не в животинско тяло (така ние усещаме в себе си егоистичните желания), а в душа (усещайки се в свойството отдаване)!

Човекът е длъжен да напълни своето сърце.

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Неоспоримата правота на Природата

Хармонията на природата

Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили .
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими , само настройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?

Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо

(още…)

Защо децата се държат лошо?

Ще дойде време, когато дори децата ще откриват тайната мъдрост и ще постигат законите на развитието.

Книгата „Зоар“ с коментари „Сулам“

„Ние отделяме много внимание на своите деца и проявяваме любов към тях, тогава защо те продължават да се държат лошо“? – този въпрос си задават много родители.

Известният австрийски психиатър Алфред Адлер, живял в началото на 20 -ти век смятал, че една от причините за неадекватното поведение на хората е, че самите те понякога не намират за себе си достойно място в обществото. И възрастните, и децата искат да усещат своята значимост и съпричастност към всичко.

Като правило, поведението на всеки човек е винаги обосновано, безцелно се държат само слабоумните и лудите. Адлер забелязал, че желанието на детето да заеме определено място в групата и да получи нейното признание се явява инстинктивен мотив в поведението на всеки човек, тъй като това му осигурява оцеляване. Първата група за малкото човече, както е известно, е неговото семейство. В него то се учи да завоюва своя първи авторитет.

(още…)

Светът – това е отпечатък на теб самия

Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме „зелена промишленост“, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

(още…)

От този свят – към висшия.

Въпрос от valmicho: Занимавам се с Бней Барух от 2 години, получих диплома, но не чувствам желание да се развивам в материалния живот. Семейството ми е обезпокоено от моята апатия. Кажете ми възможно ли е да се постигне състояние на равновесие между работата на икономист и духовното израстване, а така също как правилно да повлияя на семейството си, което смята, че жената трябва да върви в крак със своето обкръжение?

 

Отговор: Вие сте длъжен да направите така, че семейството Ви да не страда по никакъв начин и всички в него да усещат Вашето присъствие. Само ако всичко е наред, можете да се занимавате с Кабала, доколкото позволява свободното Ви време.

 

Въпрос от fanslau: Моята дъщеря е толкова увлечена от Кабала, че останалият свят не означава нищо за нея. На първо място е поставила Кабала и не иска да се занимава с нищо друго. Нито с университета, нито с работа. Заяви, че има право да живее не така, както е прието в обществото. Може да се каже, че ние губим дъщеря си, а обществото – гражданин.  А се учеше с такъв успех – и ето резултата. Какво да правя?

 

Отговор: Всички ще потвърдят, че аз съм за придобиването на специалност, за създаването на семейство и т. н., защото само от своето „нормално” положение в този свят, човек може да извърши в себе си поправяне и да постигне Висшия свят. Или Вашата дъщеря не е разбрала това, или специалността и не е практична, или не и носи добър доход…

Прав ли е президентът на Русия?

Въпрос: Президентът на Русия даде указание да бъде осигурена свобода на СМИ, като не се цензурират съобщенията в Интернет и по телевизията. Какво е Вашето мнение?

Отговор: Аз не съм политически коментатор и знаещ тайните на политическата кухня, но действия насочени към осигуряване на връзка между хората, водят към развитие на човешкото общество. Тези действия съответстват на природния закон – „да се доведе човечеството до единно цяло“ и затова те са похвални за онези, които постъпват по такъв начин.

Въпрос: Както и всяко друго нещо, мрежата на Интернет е ограничена. Тя включва в себе си и много безсмислици. Всичко ли зависи от това какво ще изберем и доколко искаме да се вгледаме в себе си и се поправим?

Отговор: Интернет се явява отражение на обществото и се надявам, че с поправяне на обществото ние скоро ще видим друг и целия Интернет – изчистен от безсмислици. Нали и в нашият свят, ще остане само това, което е необходимо за сливането с Твореца, а всичко останало постепенно ще изчезне. След това нашият свят ще се измени в усещанията ни и ще се превърне в единствено съществуващия свят на безкрайността, на неограниченото съществуване.

Какво е „Природа"?

Въпрос: Когато говорите за природата, какъв смисъл влагате? Придавате ли на тази дума особено значение, пишейки я с главна буква?

Отговор: Нашият велик Учител Баал Сулам пише така (Статията „Свят“, главата „Задължително е внимателното отношение към законите на Природата“):

„Всички разбираме, че извън обществото човекът не може да си набави средства за съществуване. И ако някой се отдели от обществото и живее в страдания, тъй като не може да обезпечи своите потребности, той не трябва да обвинява за това съдбата си и Твореца, защото Висшето управление му е приготвило удобно място в обществото. По тази причина не е достоен за съжаление, тъй като върви срещу природата.

Мога да формулирам това и на религиозна основа: доколкото Творецът управлява творенията и във всички Негови действия има цел, то този, който нарушава един от законите на Природата, се отклонява от целта, към която всички се движим. А тя ще бъде постигната само ако изпълняваме всички закони на Природата, без изключение. Човекът е длъжен да не отнема или добавя нищо, към действията, които са задължителни за постигането на целта. В противен случай ще бъде наказан за нарушаването дори на един закон, тъй като това ще го отклони от набелязаната от Твореца цел. Затова и ние, създадените от Твореца не трябва да го съжаляваме, тъй като нарушава законите на Природата и принизява целта на Твореца.

И не е важна външната форма на изразяване на същността на закона – дали ще наречем Управляващия – Природа, отричайки това, че знае как да управлява и е наясно с целта, или ще го наречем Велик мъдрец, който знае, чувства и преследва целта си с всяко свое действие. Длъжни сме да признаем и да се съгласим с това, че трябва да изпълняваме „Заповедите на Висшето Управление“ или „Законите на Природата“. И всички ще признаят, че този, който нарушава Заповедта на Висшето управление (или Законът на Природата) е достоен за наказание от Природата, и няма защо да бъде съжаляван.

Т.е., същността на закона е една, разликата е само във формулировките и в това как ще го приемем:

– като нещо задължително, което по неволя ще изпълняваме;
– целенасочено, като нещо, което ни води към целта.

За да не се объркваме, ще приемем, че наименованията Природа и Творец са еднозначни. Именно затова числовото изразяване на думата „Природа“ и „Йелоким“ (името на Твореца) е еднакво и образува 86. И тогава можем да наречем Законите на Твореца, Заповеди на Природата, и обратно, тъй като са едно и също.

Ако разберете казаното, ще можете да отговорите и разсеете заблужденията на хората с различни вярвания, религии, действия и намерения, лутането на човека между нашия и духовните светове.