Entries in the 'наука Кабала' Category

Издигайки се над ангелите

Лошото око на егоизма

Въпрос: Представлява ли някаква опасност използването на силите, заложени в науката кабала? Може ли чрез тях да се нанесе вреда: например, да се урочаса някого?

Отговор: Не, никога. Те винаги даряват благо. Тъй като искаме да стане по-добре и използваме добрата сила, за да повлияем на системата на светлината. А тя оказва съответното влияние на нашия егоизъм и го поправя.

Ако нашите намерения са лоши, ние не сме способни да въздействаме на системата на светлината, тъй като сме ѝ противоположни. Можем само още по-користно да използваме нашата вродена система. Съответно, ако прилагаме лошите сили на своя егоизъм по отношение на неживата, растителната, животинската природа и към хората, това и се нарича „лошо око”. Моето желание да печеля, да си поживея за сметка на другите или просто да навредя на някого – това е истинското „урочасване“ .

Науката кабала ни обяснява, че има два варианта :

  • или действаме във вреда на другите ;
  • или действаме за добро на другите.

При това първият вариант се задейства „мълчаливо” и силното негативно желание наистина може да нанесе вреда. Искам някой да се почувства зле и с това привеждам в действие лошата връзка между нас, добавяйки още повече енергия по отношение на отрицателните ѝ импулси.

Царството на ангелите

Въпрос: Да допуснем, че един човек ми желае зло, а друг – добро. Какво ще се получи от това?

Отговор: Резултатът зависи от много фактори, но те, безусловно, ти оказват два вида въздействие: лошо и добро. Събитията в живота ни са резултат от противоборството на различните сили на душата на човека, действащи в общата мрежа. Наименованията им са различни, в това число „ангели”, но същността е същата.

Разбира се става дума не за вярването в ангели–пазители и т.н., а за научно изследване на реалните сили. Те действат в природата и науката кабала ги изучава, също както и другите науки изучават атомните взаимодействия, климатичните влияния и пр. Така или иначе, всички научни дисциплини изследват различни видове сили.

„Ангел” в кабала означава „сила”. Например, има „ангел”, който привлича към Земята намиращите се във въздуха предмети, т.е. силата на земното притегляне.

Като цяло, силите на неживата, растителната и животинската природа, както материалните, така и духовните, се наричат „ангели” (малахим), от думата „Малхут”, означаваща особена сила („Царство”). Според функциите си, „ангелите” биват различни видове и степени, и съответно се обозначават с различни термини, включително „бесове” или „духове”. Всичко това са категории на базовите вътрешни свойства.

А над тях, се намират вече силите на човешката душа. По този начин, Човекът (Адам) е по-висш от „ангелите”, той е способен да променя всичко, ако работи над себе си и се развива в издигането над изконните ограничения.

От 503-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152663]

Запознайте се: бесове

laitman_2009-03_4166Те – това съм аз

Въпрос: Какво са това „бесове“, „духове“ и тем подобни термини, използвани в науката кабала?

Отговор: Кабала казва нещо просто: трябва да знаеш, че съществува само една Сила. Тя е позитивна и ти трябва да я постигнеш. А всички негативни сили пробуждаш сам, обръщайки добрата Сила в зло. Причината е в това, че не работиш над себе си, за да се измениш от зло към благо.

По такъв начин, „бесовете“ и пр. са изключително силите на моята душа, които трябва да поправя. Ако не ги поправям, то те ми действат във вид на зло, а иначе казано, все пак ме водят към поправяне, но по неприятен път.

Въпрос: Какво означава „силите на моята душа“?

Отговор: Това са моите непоправени желания. Защото общото поправяне се определя на принципа на любовта към ближния, като към себе си. Ако не построявам своите егоистични желания по такъв начин, че чрез тях да се съединявам с всички, ако не се стремя към единство и любов, ако не „преправям“ желанията в нещо правилно и благотворно. То сам ги оставям в злото.

И тогава те започват да ми въздействат: внезапно идва заплашително уведомление от банката, или с мен се случва нещастие, или нещо с близките ми и т.н. Има множество варианти, като цяло те съставляват нашия живот. И те са съставени от тези самите сили, отчасти позитивни, но основно негативни – тъй като ние не се грижим за тяхното поправяне.

Разчистване на територията

Излиза, че аз сам създавам своя свят. Като цяло, в него има 620 сили – моите желания, които трябва поетапно да поправя отново и отново. Не трябва да се заема изведнъж с целия списък, но в крайна сметка, всички тях трябва да ги приложа в любовта към ближния, в единението, в доброто въздействие върху обкръжението, постепенно разширявайки кръга му.

Действайки по такъв начин, с това очиствам своята „територия“ от негативни сили и стигам до позитивните.

Това зависи също от периода, в който живеем. Условията се сменят ежесекундно и аз също трябва да действам динамично, променяйки се в съответствие с повелите на времето. Трябва ми да чувствам тези сили – така, както животните чувстват природата и отрано се спасяват от стихийните бедствия.

И това е възможно само в този случай, ако аз, по препоръките на науката кабала, се обединявам с приятелите, с близките до мен хора, и заедно с тях формирам вътрешен кръг, общество, в което започвам да реализирам съветите на науката кабала.

С това помагам на света като цяло.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152355]

Късметът изгражда съдбата

Началото е в постинга „Връзката между съдбата и звездите“

Въпрос: В какво е връзката и в какво е разликата между късмета и съдбата?

Отговор: Късметът изгражда съдбата. С помощта на действията между нас ние можем да въздействаме на Разума, управляващ целия ни живот, който се нарича Рош (Глава) на света Ацилут.

От там към нас слизат сили, но ние можем да решим как ще се спускат и по какъв начин ще ни повлияят. Тогава получаваме тяхното въздействие върху нас в правилен, прекрасен вид, готови сме за това. И затова влиянието на тези сили е добро.

Тези сили се наричат „знаци на късмета“ или „капки на късмета“ („мазалот“ от думата „нозел“/“стича се“), понеже се спускат към нас не на поток, а се стичат на капки и между тях има интервал, подобно ударите на пулса.

„Капките на късмета“ се спускат към нас и организират във всеки миг по какъв начин можем да се движим към целта. Тяхното действие е целенасочено. И ако от по-рано се подготвя за тази цел, то всяка капка действа в точно съвпадение с моето направление и тогава я възприемам като хубаво, приятно въздействие, ако съм готов за него.

Науката кабала обяснява какъв трябва да бъда, за да получа тези „капки на късмета“ в най-чудесния им вид и да вървя напред с тях, доколкото е възможно. Затова кабала се нарича наука за получаването, от иврит думата „лекабел“ – „да получа“.

Да кажем, седя в колата и някаква сила ме бута напред. Ако кормилото ми е обърнато на другата страна, то колата ще се обърне напряко на шосето и е неизвестно с какво ще се сблъска. Ако аз отрано, с всички свои „колела“ – желания с поглед към бъдещето, съм насочен в правилната посока, то всеки път „капката на късмета“ идваща към мен, ще ми действа за добро.

Да се стараем да вървим по вятъра, а не срещу него – това ни учи науката кабала. Още повече, че можем да извикаме върху себе си тези „знаци на късмета“, да ги притегляме с голяма сила и с голяма честота. Можем наистина „да се прегърнем“ с идващата към нас висша сила и да усилим нейното въздействие. Тогава пулсациите на тази сила ще бъдат по-чести и всяка от тях, по-мощна по своя резултат.

Така съкращавам своя път, на който постоянно се намирам в някакви ситуации от моя живот, изпитвайки натиск и извършвайки поправяне, по-бързо достигам предварително набелязаната цел, която не мога да променя. Но я достигам по чудесен, добър, приятен и кратък път и тази цел е моето съвършенство и вечност.

Така къзметът изгражда съдбата, тоест „знаците на късмета“ са пулсациите на тази сила, от тяхното въздействие върху мен аз изграждам съдбата. Съдбата, това е целият ми път.

Следва продължение…

От 494-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[152317]

Власт над своята съдба

Въпрос: Астрологията се опитва само да предскаже очакващата ни съдбата. Но главното е да променим съдбата си, а не само да разберем каква ще бъде тя. Има ли такава възможност?

Отговор: Искате от своя страна да повлияете на своите звезди на късмета и да ги обърнете? Да, възможно е. Тъй като това е интегрална система, в която всичко е взаимосвързано, и разбира се, ние можем да влияем на своите звезди.

Защото човекът е най-мощната сила в природата, която е способна да проникне във всяка нейна част, разпростирайки се във всички направления, изучавайки, познавайки, свързвайки ги едното с другото, изяснявайки всички закономерности. По такъв начин ние сме способни да си представим характера на връзките и да разберем как да се включим в тях и да им повлияем.

На това е способен само човекът и никой друг. Във всички времена хората са се опитвали да въздействат на съдбата си с помощта на религията, всякакви мистики, астрологии и гадания, а също и с науката кабала. Свободни сме да изберем посредством какво да изменим съдбата си. Реално, всичките три направления са способни да й повлияят.

Въпрос: Как можем да повлияем на съдбата си с помощта на астрологията? Можем ли да въздействаме на звездите? Още

Надеждата лекува

laitman_2010_6179_usАвраам прокарал ясна граница между истината, природата, човешкия разум, който я изследва, възможността да напредва към човешката степен, която отличава човека от животното – и от друга страна, всевъзможни мистики и вярвания. Това дори не е религия, в която всичко е доста строго организирано и не са някакви тъмни суеверия.

Съществува откритата от Авраам наука кабала, даваща на човека знанието за Твореца и съществува религия, където също действат ясни закони, поставящи човек в твърди рамки.

Религия – това са обществените рамки, които изцяло обвързват човек и не му позволяват да своеволничи. Това е определен допълнителен пресинг с обещана награда или наказание, в този и/или в бъдещия свят, в рая или ада.

Но между тези две основни течения: кабала, (наука за висшата сила) и религиите, съществува определена сива област. Тя възниква, защото хората вече не се задоволяват от простите религиозни рамки, и се опитват сами да разберат: каква е съдбата ми, какво ще стане с мен, как мога да успея в живота и да се предпазя от нещастията?

В тях възникват практически въпроси. Те не питат за бъдещия свят, който ни обещава религията, а за своя ежедневен живот. За тях е важно да успеят днес и те търсят всякакви средства за това: благословения, амулети, които да могат да защитят децата им и самите тях – прости символи, които предават на човек увереност и надежда за бъдещето. Още

Желанието е като мишена за светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ще можем ли някога да докажем, че цялата материя на Вселената  е желание за получаване?

Отговор: Поговори с физиците и те ще ти кажат същото, само че с други думи. Има няколко фундаментални принципа, такива като Вторият закон на термодинамиката и няколко природни константи. Ако ”задълбаем” по-дълбоко, ще се сблъскаме с понятието маса. Зад масата стои енергия. А зад тази енергия… Тук научните познания се прекъсват.

Може да се каже, че зад енергията стои сила. Но каква е тази сила? Как да я опишем? Учените се опитват да напипат тези основи, и от техните изследвания можем да прекараме ”пунктир” към желанието за получаване – желанието, поддържащо своето съществувание на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Защото, дори ако говорим и за най-елементарното явление, говорим за неговата природа. Имаме предвид нещо, което иска да се задържи в своята форма на съществуване. Това всъщност е желанието за получаване – желанието да съществува. Без него нищо не би могло да възникне, дори за кратко време, за един миг – в тази изначалност дори времето още не съществува.

И така желанието предшества всичко останало. А по-нататък следват различните форми, с които то се облича.

Всички науки и учения ни разказват за това, което човек открива тук, в рамките на земната реалност. А от друга страна, науката кабала ни разказва не за нашето егоистично желание, присъщо на този свят, а за изначалното желание – за силата, която все още не е облечена в нищо.

Въпрос: Можем ли да я изследваме без науката кабала?

Отговор: Не. Извън науката кабала нямаме нужните инструменти. Не можем да изградим ускорител, който ще бомбардира желанието и ще регистрира неговите реакции. Тъй като то се намира по-дълбоко от микросвета, по-дълбоко от квантовите ефекти. И затова можем да работим с него само вътре в себе си, когато ти ставаш онази ”площадка”, където идва светлината. Тя удря по желанието, и от тяхната среща, от взаимодействието им, се раждат всевъзможните частици, по които откриваш отразената светлина, слизаща на много по-ниско стъпало и пробуждаща в теб нови решимот.

Елементарната схема в науката кабала изглежда по следния начин: екранът започва да се издига от табур, на следващото стъпало става ударно взаимодействие, и отразената светлина се спуска надолу от стъпало на стъпало, преодолявайки спада на енергията в предходното състояние. От там тя ”избива” тагин (”коронките” над буквите), и в резултат на различните енергии довежда до разлика в честотите, до разлика в свойствата. Това ти помага, сравнявайки, да различаваш детайлите и да сглобяваш общата картина.

Така малкото дете опитва всичко на вкус и се запознава със света, тъй като за сега вкусовото усещане за него е ключово и най-надеждно. Също и в духовното „вкусовете” (таамим) се наричат първите светлини, проявяващи се в желанието. С тяхна помощ започваме да опознаваме случващото се.

2013-03-14_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n13_01

И така, материалът на ”мишената”, в която попада светлината съм аз самият, моето желание за получаване. Подобно на учените, които бомбардират мишени с частици, повишавайки тяхната енергия, ние правим същото, само че не с вещество, а с материалното желание, издигайки се от стадий 4 към стадий 3, към стадий 2 и т.н.

Като следствие, все още можем да си говорим за нещо с физиците. От всичките научни дисциплини физиката е най-близка до науката кабала, ако става въпрос за конкретни явления и сили.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 14.03.2013

[102834]

Енергията на любовта

Съгласно физичните закони противоположните заряди могат да се приближават и почти да се докосват, но да създават общо поле – никога!

Всеки човек е сложна структура, а любовта – това е, когато две такива сложни структури се съчетаят въпреки физичните закони. Защото винаги изучаваме законите на неживия, растителния и животинския свят, а любовта е проява на нивото „човек“, на което после ще започнат да ни се разкриват законите над материята.

Законите, действащи на нивото на двете основи на мирозданието – желание (съсъд) и напълване (светлина), се изучават от науката Кабала и законите на това ниво се различават от нашето (неживо, растително и животинско) ниво по това, че освен свойствата на привличане или отблъскване, се измерва намерението над тези действия – чисто човешкото качество.

[92484]

Свръхчувствителният датчик на обкръжаващата светлина

Всичко зависи само от намерението. Всеки може да отвори Книгата и да се учи – от философа до човека, видял тази книга за първи път, без да разбира нищо от нея. Но всеки ще я трактува по своему, както му се иска.

Разликата между нас и всички останали: умници и глупаци, учени и историци, философи и обикновени готвачки е в това, че отваряйки Книгата, ние искаме да се настроим така, че да проникнем вътре в нея. Аз искам Книгата да ми разкаже за мен и да разкрия вътре в нея своя свят.

А обикновените читатели не правят това, те не виждат по-далеч от печатните букви – търсят в това някаква човешка мъдрост. И затова изследват по всякакъв начин тези текстове: какво се говори там в понятията на нашия свят, за какви исторически събития, в какъв стил е написано – доколкото това се възприема от обичайния земен разум.

Разликата между външното и вътрешното четене е в това, че ти искаш да влезеш вътре и да разкриеш там самия себе си, своя вътрешен живот. Но не бива да се обвиняват хората за това, че така външно подхождат към тези книги/ книгата „Зоар“, произведенията на Ари и останалите/, защото в тях все още не се е разкрила вътрешната потребност, свързана с разкриването на вътрешния свят.

Все още я няма точката в сърцето – началната точка на свързващата линия, началото на духовното разкриване. Ако ти нямаш такова желание, няма да можеш да го разкриеш.

Когато имаш начална точка – за нея вече може да се закачи обкръжаващата светлина. Засега тя не може да влезе в нея, а само я обкръжава от всички страни – но от това ние вече загубваме спокойствие. Усещаме, че се намираме в силовото поле на светлината, която ни разтърсва и разклаща.

Ако нямам такава точка, тогава не чувствам никакво поле, светлина или колебания – и всичко ми е наред. Но когато светлината едва започва да дразни тази точка, веднага възниква проблем.

Възниква въпрос – как светлината може да разклаща каквото и да било след като се намира в абсолютен покой? Това е вярно, но тази точка е информационен ген, състоящ се от две части: решимо де-итлабшут /запис за бъдещата светлина/ и решимо де- авиют /запис за желанието/. Те принадлежат на две различни стъпала и затова между тях се усеща разлика, делта, която започва да се проявява, като през цялото време ни разклаща насам-натам. Това ме лишава от тишина и спокойствие и изисква да реализирам това решимо!

Но ако човек още няма такава делта, той отваря Книгата и я чете като роман, разказващ за история и география. Така хората възприемат кабалистичните книги и най-вече Тора.

Ако, обаче, човекът има точка в сърцето, на която въздейства висшата светлина, трябва да насочи себе си от тази точка – направо към светлината, за да може тя още по-силно да му влияе. В това се състои цялата работа.

Светлината се намира в абсолютен покой, а нейното въздействие зависи само от моята чувствителност. Затова аз трябва да търся, как да повиша чувствителността си именно към светлината, към нищо друго. И тук кабалистите ни дават съвети: да увеличаваме усилията и по количество и по качество. Цялата наука кабала е посветена само на това, как да направим от себе си елемент, по-чувствителен към обкръжаващата ни светлина.

И тази работа продължава до самия край на поправянето. Защото обкръжаващата светлина е светлината от следващото по-високо стъпало, което винаги ни притегля към себе си.

От урока по „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“, 03.01.2012

[65186]

Измерителен прибор в три линии

Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи „поколения“, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички „за“ и „против“, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен „да получавам“, и какво означава „да отдавам“, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за „Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63305]

Режисьор на себе си

Въпрос: Как може да си представиш съвършено, поправено състояние, базирайки се само на своите пет органи на чувства?

Отговор: А на какво предлагаш да се базирам? На фантазия? На каквото си пожелая?

Казано е, че се ръководиш само от това, което виждаш. Това, преди всичко. В такъв случай, съм – реалист със здрав подход, не приемащ нещата на вяра.

По-нататък, трябва да разширя своите органи на чувствата, в това подобрено, разширено възприятие да различа голямото. Но не просто чувствам още нещо – проверявам своите усещания и тогава действам съответно.

Науката кабала се базира само на факти. Не трябва да се ръководиш от нещо въображаемо или чуто от някой. Не, аз трябва да достигна реално възприятие.

Въпрос: Как може на дело да се използва кабалистичната концепция за възприемане на действителността?

Отговор: Става въпрос именно за практически подход, за това, как трябва да гледам на света, на хората, на себе си… Всичко произтича в моите желания. Означава, че трябва да ги поправя, за да усетя нещо друго. Възприятието на реалността зависи от моите свойства. Променям свойствата – променям реалността.

Оттук следва, че реалността сама по себе си е – непостоянна величина, а относителна. Това е страхотно! Излиза, че всеки път мога да „променям плочата“, “ да преминавам в нов филм“.

Променяйки себе си, „поръчвам“ друга „картинка“, друг сюжет. Да кажем, омръзнала ми е тази Вселена – и аз искам да се издигна в друга, в ново измерение. Поискал съм –  изменил съм своите желания и параметри – „препрограмирам“ себе си – и вече изпитвам съвсем други усещания, възприемане на други картини.

Казано накратко, сам снимам своя филм. Аз съм продуцент, сценарист, оператор, режисьор и актьор. Всичко е в мен: и Творецът, и творението, и цялата реалност, и бутона на управление. Използвам всичко необходимо, за да снимам най-добрия филм.

Затова и усещам днешната реалност в своя живот. Това също е филм, който ми показват, за да разбера, къде искам да попадна, какво си струва да видя и почувствам. Замислям се за това, как да изменя своето начало и да видя правилния филм – безкраен, пълен с всички блага, които не пресъхват, а се разширяват и растат. В този филм изпълнявам своите желания и в нищо от никой не завися. Това е и финалната картина, безкрайно напълване.

„Но и тя все някога ще омръзне?“ – ще кажеш ти.

Не, няма да омръзне, защото в нея светлината със съсъдите са събрани заедно, и ти през цялото време пробваш на вкус нещо ново, и на теб никога не ти омръзва да преминаваш от един вкус към друг. Сега при нас дори наслаждението има свой предел, а в духовното такъв няма, защото светлината и съсъда се поддържат, допълват се един друг.

Така, че пиши сценария и се заеми със снимане. Повече от теб и не се изисква – Творецът желае, ти да се наслаждаваш.

От урока по статия „Същността на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61850]

Психология на духовния свят

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Сърцето, в което всички се разтварят

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в „своето време“ („бейто“) – още и нашата част, добавка, наречена „ускорение на времето“ („ахишена“), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена „бейто“. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Започваме отдалеч

Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Съвършеното човечество. Инструкция за сглобяване

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Кабала – психологията на новото поколение

Мнение: (А. Юрев, проф., доктор на психологическите науки): Психологията престана да бъде властителка на думите, както е било по времето на Лайбниц и Фройд. С идването на глобализацията тя трябва да отговори на призива на времето. На тази наука ù е необходимо качествено движение в разбирането на новия човек в новата реалност.

При това в разбиране на термините, ясни на съвременните системи на търсене, получаване и обработка на информация. Това трябва да бъдат психологически теории, адекватни по форма и съдържание на времето на глобални изменения в света, по същия начин, както са били адекватни по своето време теоретическите модели на нашите учители.

Това движение не е само в интерес на цялото психологическо съобщество, но и в интерес на цялото човечество, страдащо от опростеното, вулгарно представяне на човека в СЕМ, PR, в икономическите реформи, в политическите проекти и прочее.

Човекът е изключително сложен, това обяснява защо той остава човек, въпреки проектите за преустройство на обществото, които се опитват да унищожат човешкото в нас, надпреварвайки се с природните стихии. След световните войни, икономическите кризи, социалните революции човекът отново и отново въстава от нищото, след потопите, земетресенията, глада, епидемиите. Има нещо в човека и неговото съзнание, многократно превъзхождащо целия интелектуален багаж на неговите модификатори.

Реплика: Тази нова психология е науката кабала, защото тя ни разкрива човека, егоистичната му природа, егоистичното поведение и всички тези изменения, поправяния, които трябва да минем, достигайки целта на нашето развитие, а именно обединение в глобална, интегрална система, като единен организъм. Виж статията на Баал а-Сулам за кабала и психологията.

[53360]

Наука за успешно бъдеще

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Собственикът, който не плаща за работата

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Критичната точка

Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

  • Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
  • Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]


Какъв ще бъде преходът?

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

С какво се отличаваме?

Въпрос: Без да споменаваме науката кабала в нашето разпространение, просто казваме на хората, че взаимното поръчителство ще им даде добър живот. В такъв случай, с какво се отличаваме от други организации, които дават подобни обещания?

Отговор: Лошо е, ако не усещаш разликата.

Модерният човек преживява глобална, интегрална криза. По такъв начин Творецът му показва, че той е свързан с другите по неправилен начин и че трябва да постигне взаимно поръчителство. Има метод, който ще му помогне да се съедини с другите правилно и да започне да живее добър живот. Този метод работи, създавайки подходяща атмосфера, „обвивка” от обкръжението, което дава на човек обяснението за това, как да живеем заедно и да водим добър, здравословен и сигурен живот.

Човек чува това и разбира, че няма друго решение. И другите чуват същото – че е по-лесно да осъществим това с обединени усилия, заедно с тях. Човек се учи да се свързва с другите по правилен начин и в този процес той привлича светлината, която го променя. Това е същото нещо, което децата правят, докато играят, пораствайки и поумнявайки в процеса.

И така човек се озове в лоша ситуация, използва другите, за да привлече светлината, и постепенно започва да цени силата на отдаване – тя става най-ценното нещо за него. Изведнъж той започва да я уважава толкова много, че дори когато всичко в живота му върви добре, той не оставя отдаването, желаейки да го извършва, независимо от усещането си. Това е защото, той му придава първостепенно значение.

Така човек става духовен, преминавайки от егоистичното намерение, ло лишма, към алтруистичното, лишма. И няма никакъв шанс 99% от населението да достигне поправяне по някакъв друг начин. Можете ли да препоръчате нещо освен Тора?

Мисля, че проблемът е елементарно неразбиране за това, как да напредваме в АХАП. Знаем как да поправим ГЕ от времето на Вавилон, но за да поправим АХАП, това е единственото средство, което имаме.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54407]