Entries in the 'Науката Кабала' Category

От нашия свят да постигнем Висшия

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В първоизточниците е казано: «Няма тревичка в низините, за която да няма ангел, който да я бие и да я заставя да расте».

Отговор: Действително е така. Всичко, което се случва в нашия свят, се осъществява по точни указания и въздействие на Висшия свят.

Но ние не можем да ги проследим. Не можем да кажем какъв корен, каква сила от Висшия свят влияе върху нашия свят и какво именно действие желае да реализира тази сила, защото не виждаме Висшия свят, не разбираме неговата програма, и въздействието му върху нас.

От нисшия свят може да се постигне Висшия свят единствено, само ако се уподобяваме постепенно на природата на Висшия свят. Дотогава, докато не изучим цялата комплексна система на въздействие върху нас отгоре надолу и не я разкрием отдолу нагоре, ние нищо не постигаме.

Законът за корените и клоните се свежда до това, че съществува връзка между висшите корени и нисшите клони: във всеки атом, във всяко едно действие, на всички нива на неживата, растителна, животинска и човешка материя, в мислите, в силите – във всичко.

Но тази връзка ние не наблюдаваме и не можем да кажем, какъв корен предизвиква едно или друго следствие в нашия свят и как от това следствие могат да се направят каквито и да било изменения в нашия корен, за да може в крайна сметка да се подобри неговото отношение към нас, макар това да е предмет на изследване от кабалистите.

Науката кабала, изучавайки това, дава практически съвети и навици, как да преведем себе си в съответствие с висшия корен така, че да съумеем да въздействаме на него и да получим от него желаните отговори.

От урока на руски език, 09.07.2017

[215146]

Да започнем да се готвим за семейния живот от детството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От каква възраст трябва да започнем да подготвяме подрастващите за семеен живот и в какво трябва да се заключава това обучение?

Отговор: Смятаме, че съпружеството е нещо изключително, но в действителност това е само вид съединение между хората. Трябва да започнем да обучаваме децата на изкуството, на съединяване с хората от 2-3 годишна възраст.

Съвсем малкото дете не умее въобще с никого да играе. А от 2-3 годишна възраст то започва да играе с другите деца и тогава вече трябва да го обучаваме как да намира връзка с другите. Затова съществува методиката на кръговете, науката за съединението, взаимните отстъпки, игрите. Детето трябва да разбира как да използва това правилно.

Съединението – това е когато с всички мои желания, стремежи, мога да се съединя с някой друг: с един, двама, десет или голямото общество. А когато децата пораснат, трябва само да разширим тези понятия и да разкажем, че съществува също и съединение между половете, и че нарастващите в нас желания също трябва да използваме за връзка с другите.

Когато в подрастващия изведнъж възникне сексуално влечение, което разделя всички хора на мъже и жени, на близки и далечни, на любими и нелюбими, той трябва да знае как да използва това влечение за правилна връзка с обществото. Науката кабала ни учи как да достигнем правилно съединение и да усещаме важността на всяка форма на отблъскване или привличане.

На това трябва да се учим и аз бих направил такова обучение задължително за всички, защото очевидно без това ние губим много в живота.

От виртуалния урок „Времето на кабала“, 20.06.2017

[209481]

Как да развием точката в сърцето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Чух, че всички ние сме части от душата на Адам и че във всеки има искра от нея, наречена точка в сърцето. Какво е „точката в сърцето“ и как да я развием?

Отговор: Всички се отнасяме към едно желание. Това огромно желание се е разделило на множество части, всяка от които е попаднала в тяло – твоето, неговото, моето… И нашите тела отделят тези частици на желанието една от друга. Аз искам едно нещо, ти друго, а той трето, защото нашите тела властват и заповядват на желанието какво да иска.

Науката кабала казва, че ако още в живота в този свят в нашите тела ние съединим заедно частиците желание, съществуващи във всеки, то в полученото общо желание ще започнем да усещаме „извън телесни“ явления, тоест друга реалност – духовният свят.

Всеки от нас усеща този свят вътре в своето лично, индивидуално, изолирано желание. А ако съединим нашите желания, те ще получат ново качество, именно благодарение на обединението. Това общо желание става интегрално, съвместно и вътре в него чувстваме реалността, която се намира извън теб, мен или него – висшият свят.

Не е толкова сложно да достигнем това. Важното е да разберем доколко за нас е важно да видим висшата степен, по-високо и по-външно състояние отколкото този свят, тоест бъдещия свят. Както е казано: „Ще видиш света докато си жив“. Ако отменим ограничението на тялото и се съединим в един човек с едно сърце, ще почувстваме висшия свят.

От беседата „Отговори на въпроси на начинаещи“, 24.07.2017

[211382]

На прага на „пост-егоистичната“ ера

Човечеството иска да знае защо и къде живее, каква е тайната на нашия живот и какво ще се случи след него. Откъде идваме, за да се родим в този свят? Къде отиваме след смъртта? Съществуваме ли просто като животни, които не чувстват нищо освен своето биологично, материално съществуване?

Тъй като физиката, химията, биологията, и особено квантовата физика се развиват, разкривайки нови форми на съществуване, откриваме колко сложен е нашият свят. Очевидно той се състои от много сфери, една вътре в друга, и съдържа множество форми на съществуване, които все още не са ни известни.

Живеем в малък фрагмент от реалността и е възможно тази реалност изобщо да не е реална, а само да се генерира в нашето много ограничено съзнание. Струва ни се, че съществуваме във физически тела в големия свят, в огромната Вселена, но всъщност всичко това се появява само в главите ни. Квантовата физика вече намира някои доказателства за това.

Това разбиране е от съществено значение за нашето отношение към живота. Представете си само, колко силно религията променя мирогледа на човека, когато той вярва, че живее в този свят заради евентуалното продължаване на живота след смъртта в някой друг свят.

Това напълно преобръща представата му за живот, което води до войни и конфликти, разделяйки и обединявайки  хората. Това е най-важният въпрос, тъй като изпълва със смисъл нашия биологичен живот в този свят и нещо извън неговите граници, както те ни изглеждат.

Ето защо е много важно да се стигне до правилно възприемане на реалността. И тук сме изправени пред съпротива от религии и всякакви вярвания, нерешителност на хората и науката.

Тази тема е затъмнена и скрита, не е прието да се говори за нея. Защото, ако говорим за това открито, ще има объркване, и това напълно ще преобърне философията на живота на човека, ще промени отношението му към своето съществуване и смисъла на живота. А това не е лесно. (още…)

Без светлината нищо не би съществувало

Реплика: Според законите на физиката има активни частици светлина, фотони, които са носители на електромагнитното взаимодействие, както и свързват атомите и молекулите, от които е съставен човека. Всъщност, светлината (фотоните) ни прави цели. Ако нямаше светлина, нашите тела биха се разделили на атомни.

Според кабала светлината също ли държи цялата система.

Отговор: Без светлината, нищо не би съществувало. Общата светлина това е и Твореца.

Същото важи и за физиката. Ако не се бе проявила първичната светлина, то нямаше от какво да се развива и всичко останало: вълните, материите и така нататък.

От гледна точка на науката кабала светлината свързва нашите желания. В същата степен, в която те започват да деградират, светлината постепенно изчезва, сякаш се разтваря и така, всичко започва да се разпада.

Затова в нашия свят виждаме всичко разделено на различни части, въпреки че всичко е едно общо цяло.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205366]

Защо ни е страх да се разделим с живота?

Въпрос: Защо хората страшно се притесняват да завършат живота си по-рано, дори ако непрекъснато страдат?

Отговор: Защото това е естествено, инстинктивно желание на човека да съществува в някаква форма. Така е заложена в нас природата в съответствие с висшата система. Работата е в това, че нашия живот в животинското (материално) тяло няма никакъв смисъл, ако в течение на него не се развиваме и не преминаваме на следващата степен – в духовното състояние. Тогава просто завършваме своето материално съществуване. Нашето решимо (информационна основа на духовната същност) преминава от едно тяло в друго.

Материалното тяло на човека се отнася към животинското ниво. С него не настъпват никакви трансформации, освен както при животните. А така наречената „точка в сърцето” — духовното решимо или информационния запис на висшата степен задължително трябва да се развива. Тя е вечна. Затова в течение на този живот трябва да достигнем нивото на нейната реализация. Това обяснява науката кабала. Още

Присъстваме на раждането на новата епоха

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата “Кризата и нейното решение“ (форумът в г. Ароса, Швейцария, 2006 г.):

Доколкото развитието на човека се случва съгласно програмата на природно управление, все повече хора стигат до усещането за отсъствие на щастие, усещане на пустота, депресия и стремеж да се погаси това усещане чрез наркотици и терор.

Кризата в семейството, възпитанието, науката, изкуството, заплахата от унищожение на живота вследствие на екологична и ядрена катастрофа също се явяват следствие от това състояние.

Докато човек следва егоистичното развитие и използването на своите желания, самата Природа насочено създава около него и цялото общество заплашваща обстановка. Самият егоизъм, предизвиквайки страдания, ни тласка към търсене на методика за неговото поправяне и правилно съединение с Природата.

От историята се вижда, че процесът на развитие върви постепенно, прогресивно, плавно, но понякога в него се случват скокове, които ни водят в ново качество. В резултат една епоха сменя друга: известни са различни периоди на развитие на Вселената, геологични епохи, периоди на развитие на растителния и животинския свят, а също и на човечеството.

Видимо еволюцията има определена цел, и всичко се развива по зададена програма. Понякога в този процес произтичат скокообразни преходи на друго ниво в резултат на някакви необичайни събития. И днес се намираме в едно от тези революционни състояния.

Това състояние е предизвикано от естествения ход на развитие на желанието и изхожда от самата Природа, Твореца. Но това развитие кардинално се различава от това, към което сме привикнали, и изисква от нас нова форма на участие. Човечеството не разбира какво точно става, всички са напълно объркани. Едновременно се случват изменения абсолютно във всички области.

Това не прилича на нищо от случвалото се преди. Преди революционният пробив е ставал само в някоя една област. Например, при развитието на човечеството огромно влияние е оказало изобретението на парния двигател, след това на електричеството, радиото. Така стъпка след стъпка тези изобретения влизат в нашия свят, в нашия живот.

Но днес изменения стават абсолютно във всичко. И главното е, че не можем да управляваме нищо в нашия свят, в нашия живот: нито в семейството, нито в страната, в света, във финансовата система, в промишлеността, в културата, в образованието и в търговията.

Случват се такива изменения, които са непонятни за нас. Затова не е удивително, че в много страни маси хора се вдигат и протестират против измененията. Струва им се, че сякаш предишният свят се руши и изчезва, а вместо него идва нов, по-лош свят.

Навсякъде, и особено в Европа и Америка, се вдигат на протести тези сили, слоеве от населението, които са обезпечавали предишното състояние на света, доколкото те не разбират какво се случва, какво ще бъде по-нататък и какво ще правят.

И действително, това е много голям проблем. Стигнали сме до такова състояние в процеса на естественото развитие, когато човек е получил възможност да се развива, както той иска. Само че всеки има своите желания и всеки прави това, което счита за нужно.

Уж има държава, правителство, всевъзможни комитети, които трябва да се грижат за хората, но нищо не помага. Издига се някаква всепроникваща сила, наричаща се средства за масова информация, и започва да формира общественото мнение, да извършва осъждане над всеки и да изпълнява своята присъда.

Това показва доколко нашето общество е разбито, неорганизирано, разболяващо се. Трябва да се търси как да се построят нови връзки между всички части на обществото, на всички негови нива, започвайки от най-частното, личното: в отношенията на човека със самия себе си, вътре в семейството, на работата, навсякъде. Нито един закон от тези, които работеха по-рано, дори преди няколко години, вече не работят.

На първо място е необходимо: да приемем като естествено развитие това, до което сме стигнали. Разбира се, никой не се е стремил към него. Всички са мислели, че либерализмът и демокрацията са прекрасни. Но сега се изяснява, че демокрацията ни носи вреда. Тя повече не ни пасва, поне във вида, в който досега е съществувала.

Видимо, всичко това трябва да се промени, и това е част от естествения ход на еволюцията. Затова трябва да си изясним следващото състояние и науката кабала ни разказва за него, тя ни обяснява целия процес на развитие, който ни е съдено да преминем, от началото на творението до края.

Затова науката кабала е толкова необходима днес на хората, без нея цялото човечество ще се окаже в пълно недоумение, не знаейки какво да прави. Това ще ни донесе много страдания и беди, ако не започнем да се учим от науката кабала, в какво състояние се намираме и какво ни чака напред.

Законите на природата са неизменни и определени. Те не променят своята насоченост, и само в това направление трябва да се развива обществото. А ако не се съгласим с направлението, в което ни придвижва природата, то ще се чувстваме по-зле. Трябва да разберем, че с природата не може да спориш – тя е по-силна от нас.

Затова е необходимо да изучим закона на развитието и да се постараем да го изпълним. И тогава ще видим, че действително напредваме, а не вървим назад.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006г.), 22.01.2017
[201303]

Егоизмът в служба на света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Кой е създал религията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междоусобна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

Духовните корени на материалните обекти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява „духовният корен“ на обект от нашия свят? Например, ако океанът има духовен корен, къде се намира той и какво е океан?

Отговор: В духовния свят няма „къде“? Океан – това са определени свойства, множество сили, свързани помежду си.

Водата символизира свойството отдаване (Бина), в което се проявяват различни животни (Малхут). Тоест Малхут се издига в Бина и във взаимодействието с нея привнася живот там, заставяйки Бина да се обърне към Кетер и да получи светлина.

Тази светлина се разпространява в Бина, произвеждайки в нея определени действия и се заражда животът: морски, речен – воден. Затова всичко произлиза от Бина, а след това постепенно се спуска в Малхут, тоест от водата, на земната повърхност постепенно излизат всички твари, започват да се размножават, да се обосноват и да живеят на нея.

Това е взаимодействието на Бина и Малхут – това, което изучаваме като Цимцум Бет (Второто съкращение).

Взаимодействието на силите дава такава картина в нашия свят, до такава степен, че намирайки се в духовно постижение човек гледа света и вижда какви сили стоят зад тези обекти, как те го управляват и как неговите определени духовни действия влияят на висшите корени.

Въпрос: Защо в нашия свят има планини, равнини, падини? Какъв е техният духовен корен?

Отговор: Това изучаваме в науката кабала. Всичко произтича от свойствата на две сили: Малхут и Бина или светлината Хохма и светлината Хасадим – свойството получаване и свойството отдаване. Изхождайки от техните взаимни свойства, в нашия свят се проявяват такива проекции.

И не е нужно нищо повече. Свойството отдаване и получаване рисуват помежду си абсолютно цялото множество свойства, характери, обекти на всички нива: неживо, растително, животинско, човешко.

В природата няма нищо повече от тези две противоположни сили: електрон и позитрон, плюс и минус.

От урока на руски език, 14.08.2016

[199992]

Фантазия и реалност, ч.1

laitman_2012-11-07_gruzia_8573Въпрос: Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?

Отговор: Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.

Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във „Въведение в книгата Зоар“, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.

Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.

Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.

Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. „Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.

Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.

Кабалистите разкриват истинската реалност, която се намира не вътре в нас, както въображаемата, а отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (бо-ре), защото тя подразбира две действия: „ела“ (бо) и „виж“ (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.

Въпрос: Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?

Отговор: Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?

Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.

От 787-та беседа за нов живот, 01.11.2016

[196380]

Краят на царството на потребителите

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Как да развием в себе си кабалистичните знания?

каббалист Михаэль ЛайтманКабала е теоретична и практична наука.

Когато човек започне да се занимава с кабала, отначало  изучава теорията: брой на световете, парцуфим, сфирот; как те се делят помежду си, как възникват и се разпространяват отгоре надолу по йерархиите от светлината към материята на нашия свят, и как от материята на нашия свят се издигат обратно към светлината. Това, по принцип, е науката кабала.

Тя се излага накратко в статиите на Баал Сулам ”Въвеждане в науката кабала”, паралелно на която е подобната статия на Рамхал  ”138 врати на мъдростта” и редица трудове на други автори, осветяващи кабала в съкратен вид. А в по-общ вид тя е разкрита в книгата на Ари  „Дървото на живота” и в шест томника на Баал Сулам  „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, немалко други кабалисти са посветили на кабала сериозни големи трудове, излагайки ги от научна гледна точка, като система за управление на нашия свят, вътре в който се намираме. Но всички тези трудове са предназначени само за да си представим чисто умозрително духовния свят, макар с ума си да не го разберем и зрително  да не си го представим.

Както е казано в пункт 154 на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, кабалистите винаги са писали и пишат само за тези, които вече се намират в постижение, в усещане, във виждане на Висшия свят. Когато такъв човек чете това, което е написано от друг, той абсолютно точно, ясно, явно си представят какво е искал да каже авторът.

По този начин кабалистите споделят своите знания, но те са разбираеми само за тях, доколкото те се намират в усещането на един и същи висш свят, на системите , които управляват нашия свят.

 А тези, които не се намират в това усещане, не могат да си го представят. Те чисто механично жонглират с различни понятия и определения, но това нищо не дава. Термините остават непонятни.

Затова е трудно да се каже, какъв е смисълът да ги изучават. Но, както пише  Баал Сулам в същия 154-и пункт на „Предисловие към Учението на Десетте Сфирот” , има голям смисъл да се отнасяме по-особено към трудовете на кабалистите. Защото хората, които са писали тези текстове, са били в постижение на висшите енергии, на висшата светлина.

По правило, кабалистичните книги са написани на иврит или на арамейски език. Арамит  е родствен  на иврита език, който се е употребявал още преди три хиляди и петстотин години в Древен Вавилон, успоредно с иврита.

И ако човекът в нашия свят изобщо не разбира и не знае, за какво става дума, и дори не знае езика, на който е написана книгата, това няма значение. Да допуснем, че той знае само китайски език, но ако  седи заедно с кабалистите и слуша какво говорят и изучават те, то със своето огромно желание към познанието ще започне да призовава към себе си висшата светлина.

Върху него ще слиза особено излъчване и под негово влияние човекът постепенно ще започне да усеща това, за което говорят кабалистите, дори да не разбира техния език, а с времето ще започне да разбира и езика. Аз вече съм разказвал, че когато се учих при Рабаш, получих писмо от човек от Русия, от далечен сибирски лагер. Той писа, че изведнъж му се разкрили знания на иврит, и той много искал да пристигне в Израел. Към писмото бяха приложени негови стихове написани на иврит. Когато аз ги показах на специалисти, те много се учудиха, защото те били написани на много висок иврит.

 Откъде е могъл той да го знае? А той и не го е знаел. Просто огромното желание предизвикало в него проявата на този език. Рабаш тогава казал, че чрез такова желание човек може да постигне  всички знания на кабала.

 Защото именно на желанието, а не на знанията и разбиранията идва висшата светлина, която започва да работи в човека.

Затова, който не познава езика, си заслужава да се безпокои само за едно – за малкото желание към постигането на света на Твореца. Ако то бъде постоянно в развитие, те ще постигнат всичко.

 Между другото, този човек от Сибир след това е пристигнал в Израел, публикувал стиховете си и изчезнал. Това показва, че докато е страдал в лагерите, той е имал желание, а когато пристигнал в Израел и всичко пред него се разкрило, желанието изчезнало.

От урока на руски език, 08.05.2016

[193378]

Природата ни е притиснала до стената

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: „Законът за развитието“ се състои в това, че всяко състояние съществува в строго определено време, необходимо за ръста на величината на затвореното в него зло до степента, в която повече е невъзможно да се намира в него.

И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние по отношение на поправянето на настоящото поколение.

Това е пътят на естествения ход на еволюцията. Човекът е ленив  и не иска никакви промени. Но на всяка степен ние разкриваме слабости, които ни принуждават да се развиваме. Човечеството се развива само благодарение на неприятния натиск и разкрива нови форми, в които отново получава поредните удари и се придвижва напред.

Това е пътят, но той не е желателен, тъй като в крайна сметка ни води към това, че не разбираме как и накъде да се развиваме по-нататък. Следващото развитие трябва да бъде не количествено, за сметка на още няколко изобретения, а качествено.

Не знаем как да направим този качествен скок. Намираме се срещу стена, която ни задължава да променим природата си, но не можем да се изкачим на това стъпало, за да прескочим през стената.

За това ни е необходима „светлината, възвръщаща към източника“, допълнителна сила, която нямаме. И затова страданията, които ни бутат отзад и ни притискат към стената няма да помогнат. Нуждаем се от тази изключителна сила на природата!

У нас има желание да напредваме, благодарение на страданията, които ни притискат към стената. Но ни е необходима още сила, която да ни издигне на новото ниво. В края на краищата стоим пред стълба и трябва да се издигнем на следващото стъпало. Това може да ни осигури само науката кабала.

Природата ни разкрива това средство за поправяне, но е необходимо нашето съгласие и разбиране, за да го използваме. Въпросът е доколко притискането до стената във вид на страдания и дори на нови световни войни, както предупреждава Баал а-Сулам, ще ни подтикне към решение да се издигнем над своята природа, каквото и да ни струва това.

Не можем да прекратим нашето съществуване, тай като това е против програмата на творението, в която се намираме. Но и да променим своята природа със собствени сили също не сме способни. Затова сме длъжни да приемем методиката на поправянето, методиката на обединението, науката кабала, посредством нея човечеството да се поправи.

Досега човечеството се е развивало по обикновен начин: насърчавайки науката, техниката, културата, образованието. Но до какви граници е възможно това? Дотогава, докато не се наложи да променим своята природа.

С един егоизъм далеч няма да стигнеш! Егоизмът ще страда, но нищо няма да може да направи. Необходимо е да започнем да се променяме, да се издигнем по стъпалата от свят в свят, от състояние в състояние. А тук единият егоизъм няма да помогне. Може да натрупаме в него знания и информация, всички придобивки на този свят, но от това няма да настъпи никакъв напредък, от което да се промени човешката природа.

Затова преди шест хиляди години се е разкрила науката кабала на първият кабалист, когото са наричали Адам. От него и след това, тази методика се е развивала и през цялото време е съпровождала човечеството.

Хората се живели дълго преди Адам, той също е имал баща и майка. Той е наречен първият човек просто защото е бил първият, който е разкрил тази методика.

От тогава методиката върви заедно с човечеството и се разкрива в тези хора, които подобно на Адам, чувстват необходимост от качествен подем над своята природа чрез светлината, възвръщаща към източника. Такива хора са използвали науката кабала, а другите не са чувствали потребност от това.

Така човечеството е започнало да се дели на такива, които имат такъв стремеж и затова се отнасят към Исраел, което означава „главата ми“ /ли-рош/, както в бъдеще ще се нарича народът на Израел и тези, на които всичко това не е нужно. Науката кабала се обръща точно към тези, които имат точка в сърцето. И Тора пише именно за тях: за първият човек Адам, след това Ной и всички хора, които са продължили след Адам да развиват методиката на поправянето.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2015г.

[193337]

Духовният ген, ч. 3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Защо страдаме? Част 4

каббалист Михаэль ЛайтманДействителната цел е да се изясни източникът на страданията, тяхната функция и да се научим на правилното им използване за благо.

Източникът на страданията – това е основата на цялото творение. Страданията са създадени от светлината, висшата сила, която желае да напълни творението, и поради това го води и развива. Ние сме способни да се развиваме само чрез страданията, които в края на краищата ще ни доведат до въпроса за смисъла на живота.

Човекът трябва да се издигне над телесните наслаждения: храна, секс, семейство, пари, почит, знания и да разбере, че съществува съвършено и вечно напълване. Самата тази светлина, която е създала страданията, сега ги напълва.

Не е важно поради какво страдаме, всяко страдание представлява недостатък за напълване. Затова такова разпространение днес са получили наркотиците. Защото желанията са толкова много: човек иска и това, и друго, и трето. А приемайки наркотик, той вече нищо не иска и му се отдава да успокои страданието.

Но с наркотиците това става за сметка на отключване на разума, на специалните рецептори на мозъка. Тогава както висшата светлина, напълвайки желанието, го увеличава и ме заставя да искам все повече и повече, за да достигне съвършеното и вечно напълване.

А не отменям страданието – страданието и светлината работят заедно. Това се нарича напълване в средната линия, когато аз се загрижа за това, за да остане страданието. Аз не се стремя просто да го напълня и да го погася, за да се загубят всички желания.

Аз ценя страданието си, даващо ми възможността през цялото време да го напълвам и да се наслаждавам, преминавайки от страдание към напълване, сякаш утолявайки глада си. Както по време на ядене се опитваме все повече да разгорим апетита си: да се разходим, да хапнем нещо люто, да поговорим за храна. Защото правилното използване на страданието ни носи наслаждение.

Хората са готови да платят немалко пари за това, за да възстановят апетита си за ядене, за секс, да платят на психолог, за да поддържат желанието си към семейството и да избегнат развода. Всички желания ни носят полза и не трябва да ги потискаме. Дори болката – това е хубаво, защото ни сигнализира за болестта и ни принуждава да отидем на лекар и да се заемем с лечението си.

Страданията изпълняват много важна функция, затова не бива просто да ги разкараме, а правилно да ги използваме. И с това се занимава науката кабала.

От 736-та беседа за нов живот, 23.06.2016

[189643]

Предишни публикации:

Защо страдаме? Част 3

Кой управлява мозъка?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: „Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: „Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.07.2016

[189955]

Всичко се постига в молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 1

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Как да намерим своето предназначение? (клип)

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]