Entries in the 'Намерение' Category

”С глава в стената” или все пак ще си помислим?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Правилното намерение

каббалист Михаэль ЛайтманНовосибирски конгрес, урок 4

Въпрос: Как да построим правилно намерение по отношение на групата? В какво се изразява то? И как да разберем, че сме в правилно намерение?

Отговор: Намерението по отношение на групата трябва да бъде много просто: дошъл съм в групата, за да  избягам от егоизма си, да се издигна над него, за да се слея с Твореца, да разкрия следващата степен, да стана Човек. Така трябва да гледам на групата и в нея да правя всичко, което ме води към тази цел.

Необходимо е да помним това и да се придържаме именно към такава постановка. При това, не гледам нито лицата, нито характерите, нито нещо друго – не ме интересува, нека говорят каквото си искат. На първо място искам да изключа своето „аз“, искам просто да плувам с тях. А после вече ще продължим напред.

Мога активно да се включвам в работата на групата, която е вече над себеанулирането, едва след като съм успял в него. Обикновено хората започват да оказват натиск над егоизма си, започват да го променят с всякакви силови методи, както е прието в нашия свят. В групата няма място за такова нещо.

От 4-я урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95350]

Вик на давещия се в блатото

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Чиния за щастие, счупена с намерение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата „Зоар“, 12.09.2012

[88235]

Молба да не се бавим на „входа“ и „изхода“!

каббалист Михаэль ЛайтманПисано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата „Зоар“, 28.08.2012

[87041]

Проверка чрез съвпадението в двата свята

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Свръхчувствителният датчик на обкръжаващата светлина

Всичко зависи само от намерението. Всеки може да отвори Книгата и да се учи – от философа до човека, видял тази книга за първи път, без да разбира нищо от нея. Но всеки ще я трактува по своему, както му се иска.

Разликата между нас и всички останали: умници и глупаци, учени и историци, философи и обикновени готвачки е в това, че отваряйки Книгата, ние искаме да се настроим така, че да проникнем вътре в нея. Аз искам Книгата да ми разкаже за мен и да разкрия вътре в нея своя свят.

А обикновените читатели не правят това, те не виждат по-далеч от печатните букви – търсят в това някаква човешка мъдрост. И затова изследват по всякакъв начин тези текстове: какво се говори там в понятията на нашия свят, за какви исторически събития, в какъв стил е написано – доколкото това се възприема от обичайния земен разум.

Разликата между външното и вътрешното четене е в това, че ти искаш да влезеш вътре и да разкриеш там самия себе си, своя вътрешен живот. Но не бива да се обвиняват хората за това, че така външно подхождат към тези книги/ книгата „Зоар“, произведенията на Ари и останалите/, защото в тях все още не се е разкрила вътрешната потребност, свързана с разкриването на вътрешния свят.

Все още я няма точката в сърцето – началната точка на свързващата линия, началото на духовното разкриване. Ако ти нямаш такова желание, няма да можеш да го разкриеш.

Когато имаш начална точка – за нея вече може да се закачи обкръжаващата светлина. Засега тя не може да влезе в нея, а само я обкръжава от всички страни – но от това ние вече загубваме спокойствие. Усещаме, че се намираме в силовото поле на светлината, която ни разтърсва и разклаща.

Ако нямам такава точка, тогава не чувствам никакво поле, светлина или колебания – и всичко ми е наред. Но когато светлината едва започва да дразни тази точка, веднага възниква проблем.

Възниква въпрос – как светлината може да разклаща каквото и да било след като се намира в абсолютен покой? Това е вярно, но тази точка е информационен ген, състоящ се от две части: решимо де-итлабшут /запис за бъдещата светлина/ и решимо де- авиют /запис за желанието/. Те принадлежат на две различни стъпала и затова между тях се усеща разлика, делта, която започва да се проявява, като през цялото време ни разклаща насам-натам. Това ме лишава от тишина и спокойствие и изисква да реализирам това решимо!

Но ако човек още няма такава делта, той отваря Книгата и я чете като роман, разказващ за история и география. Така хората възприемат кабалистичните книги и най-вече Тора.

Ако, обаче, човекът има точка в сърцето, на която въздейства висшата светлина, трябва да насочи себе си от тази точка – направо към светлината, за да може тя още по-силно да му влияе. В това се състои цялата работа.

Светлината се намира в абсолютен покой, а нейното въздействие зависи само от моята чувствителност. Затова аз трябва да търся, как да повиша чувствителността си именно към светлината, към нищо друго. И тук кабалистите ни дават съвети: да увеличаваме усилията и по количество и по качество. Цялата наука кабала е посветена само на това, как да направим от себе си елемент, по-чувствителен към обкръжаващата ни светлина.

И тази работа продължава до самия край на поправянето. Защото обкръжаващата светлина е светлината от следващото по-високо стъпало, което винаги ни притегля към себе си.

От урока по „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“, 03.01.2012

[65186]

Срещу течението

Баaл а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Въодушевлението от отдаването на Твореца е съвършено същото, както към отдаване на приятел, ако е безвъзмездно.

Тук любовта към Твореца и любовта към приятел се съединяват в едно цяло, и човек способства разпространението на любов към ближния сред всички жители на света. Ако не може да преодолее себелюбието, то склонява себе си и целия свят към зло.

Не знаем, какво означава отдаване. Известно ни е само, че то ни е противоположно, на природата ни, на желанието ни, на  наклонностите ни, на всички наши свойства.

Как да вървим против природата? Как да се възпротивим на исконната си сила? Рибите плуват на повърхността на реката към това място, където ще хвърлят хайвер. Трудно им е, но природата ги задължава – и това е намек за нас: ако човек иска, от него да излезе нещо полезно, трябва да върви срещу течението.

Откъде сили за това? Дори и да ги има, как да се изискат? Защото не са ми нужни, искам покой, а не тежка работа по преодоляване на собствената си природа. Нима съм способен да сломя себе си, да си причиня вреда? Напротив, потопен съм в егоистично желание. Ако си причиня вреда, е само за да се компенсира тази уловка с лихва. Моят егоизъм расте, и в хода на нещата ми става изгодно да минавам дори през неприятни състояния.

Тук става въпрос за реално отдаване. Как всъщност да напредна в негова страна, ако природата ме мами с такава възможност? Моята „кола“ просто не върви без бензин – т.е. без разчета на егоистичната печалба.

Действително, казват кабалистите, не можем сами да достигнем към отдаване, не можем само да помолим силата на отдаване, достъпна ни е само егоистичната молба към отдаване с някакво отделяне от себе си. Такова намерение на максимално възможен разрив със себе си се нарича „ло лишма“.

Как да се достигне? За това трябва да бъда в група – друг път няма. Групата се намира извън мен, и аз искам да й действам за благото й. За какво? Говорят ми, че с това печеля за себе си висшия свят. “ Аха! Вечният и съвършен свят? Това си струва“.

И ето, влагам усилия в отдаване, разчитайки на добра печалба. Всеки иска да печели, това е естествено, законно. Едновременно не действам сам, а заедно с приятелите, които също искат да печелят за себе си висшия свят. Нека бъдем – „здрави егоисти“, готови да дадат един на друг само, за да получат нещо свише в замяна, обаче се уча заедно с приятелите, склонявам пред тях глава, слушам, колко е важно отдаването.

Отначало всичко превеждам през термина лична изгода: „Разбира се, отдаването е важно, защото, благодарение на него ще получа висшия свят“. Тоест вместо „отдаване“ чувам: „получаване“ – но въпреки всичко слушам, и постепенно това послание започва да се преобразува в мен, превръщайки се в нещо, за което всъщност не съм молил. Така от ло-лишма постепенно преминавам към алтруистично намерение лишма.

„Възможно ли е“? защото наистина не съм го искал…“ Вярно е, но сега виждам, каква полза носи. В мен започват да се сменят ценности, и изведнъж свойството отдаване само по себе си става за мен съкровище. „Струва си да приключа с получаването, от него само беди. По-добре да бъда отдаващ. Нека другите да се втурват, ако искат, докато аз се лутам между небето и земята…“ Това е още ло-лишма, но продължавам пътя, искам да се избавя от беди и проблеми, търся истинския смисъл на живота – и малко светлина, криеща се в кабалистичната методика, възвръщаща ме към Източника.

Всичките ми действия и намерения са егоистични, вътрешно презирам целия свят и „плюя“ на всички. Само да уловя Твореца за нозете… И още повече, от това се добирам до светлината, възвръщаща към Източника.

Все ми е едно, с какви качества изначално съм надарен, – тях ги е създал Твореца. За мен е все едно, какви мисли и желания възникват в мен, – всички са от Него. За мен е важно в степента на възможностите да полагам усилия в обединение и учение. С това предизвиквам светлината, а тя ме преобразява, буквално провежда хирургическа операция на сърцето, и на душата.

И ето вече отдаването като такова става за мен ценност. Все по-малко мисля за получаване – привличаме отдаването в чист вид. В мен зрее нова концепция: няма нищо по-добро, да живееш в отдаване, забравяйки за себе си.

На първо време разчитам на избавяне от всички беди, на благодат от висшия свят – а след това и тази стръв ще изчезне. Трябва само да се даде на светлината да извърши делото си – и тогава сам не ще повярвам, че съм бил толкова закален егоист. Светлината провежда тази дълга операция и постепенно вживява в мен свойството отдаване, докато то не се възцари.

От урока по статия „Поръчителство“, 21.11.2011

[61342]

Чашка чай за общото благо

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]


Бъдещето е съвсем близко

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

 

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Открит е нов Закон

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Да изпревариш желанието с намерение

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

                                       

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Бягайте далеч от бедите

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Вариво, което кипи през цялото време…

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Да учим в радост

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Нова приказка за Червената Шапчица

Въпрос: Какво става „зад кулисите“ на действията ми, когато, по време на четенето на книгата „Зоар“, непрекъснато полагам усилия да задържа намерението, но те ми се струват безмислени.

Отговор: От твоите усилия зависят свойствата ти за възприятие, твоята чувстивтелност, и тогава разкриваш. Всичко е пред теб, но само недостатъкът на твоята чувствителност не ти позволява да разкриеш системата на връзка между душите, за която разказва „Зоар“. Твоите усилия, твоята молитва изграждат инструментите на възприятието в теб, за да я почувстваш.

Въпрос: Всеки път се старая да изграждам намерението наново, но ми се струва, че полагам същите усилия и чувствам същото като преди седмица – като че ли нищо не се променя…

Отговор: Да предположим, че се намирам в средата на музиканти. Виждам по тях, как те слушат всеки звук, различават тяхното съчетаване, доколкото е важно това за тях. Гледам ги и се уча от тях, как да се отнасям към звуците. Тогава, в резултат от своите усилия, ставам по-чувствителен и започвам да ги различавам.

След това задавам въпроси на музикантите и те ми обясняват, но аз не разбирам обясненията им. „Четвъртина“, „петина“, „глисандо”, „форте“ – тези думи нищо не ми говорят, също както са неразбираеми термините в книгата „Зоар“.

Но искам да ги узная! И затова се старая да стана по-чувствителен към това, да усетя. И тогава, тъй като сме в специална система, според моите усилия, моето желание, моя стремеж – започвам да чувствам. Така се развива детето: то иска да стане голямо, през цялото време играе неуморно, изследва всичко наоколо.

Ние се чудим: как тези деца могат да гледат едно и също анимационно филмче или да слушат една и съща приказка хиляди пъти? Това за нас е хиляди пъти, защото вече не се развиваме. А детето живее в тази приказка. Днес то слуша за Червената Шапчица – и за него това е съвсем нов разказ, не такъв като вчера. Ти го гледаш: „Добре, ще му разкажа, нека поседи тихо, да се успокои, да получи удоволствие…”. Но то чува тази приказка всеки път по новому! И въпреки че я знае наизуст, като я повтаря заедно с теб, я преживява отново. Като да кажем, че трябва да ядеш днес, въпреки че си ял вчера. Така и то!

Затова цялата ни работа е в развиване на чувствителността, за да придобием нови качества на възприятие.

От урок по Книгата „Зоар“, 23.06.2011

[46235]

Завиждай на другарите си

Реплика: В нашата епоха на преситеност аз предварително знам, че не си струва да прилагам усилия за закупуването на Мерцедес. Защото след месец-два желанията ми ще нараснат и аз ще поискам нещо друго…

Отговор: Това е вярно, но ние не говорим вече за Мерцедес, а за духовна цел. Ако за теб има нещо по-високо от нея, ти ще се отклониш от пътя. Това ясно ли ви е?

Реплика: Но нали и най-духовната цел не ми е ясна. Аз не знам, какво е това?

Отговор: Оттук следва въпросът: подбужда ли те това да се добереш до истината? Ако ли не – ти не напредваш. Всеки ден ти трябва да правиш вътрешен разбор: „От една страна – какво имам, а от друга страна – какво нямам? И кога ще го имам?

А иначе, без посока и без усилие, как ще напреднеш, за да постигнеш желаното? Ако ти всеки миг не държиш пред себе си целта, то никога няма да я постигнеш. Или милсиш, че пътуваш във влака с платен билет?

Казано иначе, теб те мързи, както и другите, изчаквате, докато страданията не започнат да ви тикат по пътя. Просто отбиваш номера, успокоявайки се, че това ще има някакъв ефект. Така ли е?

Реплика: Разбира се. Но как да накарам себе си да провеждам тази ежедневна проверка? Тъй като аз не съм властен над своите мисли.

Отговор: Помоли другарите да те подстрекават, да те подбуждат. Те се възвисяват над теб на хиляди стъпала – защо не им завиждаш? Защо не се засрамваш пред тях? Около теб има хора, вече преминали махсом. Вярно, ти не знаеш какво е това, но си чувал думата. Тези хора пребивават в духовно усещане, малко, но духовно. А ти?

Ах да, ти това не го виждаш и затова не им завиждаш. Вярно, нали? Но не виждаш, защото в тях цари намерение за отдаване. Ако те ти го открият, ти ще побегнеш назад, обратно към потребността от Мерцедес. Затова, те не ти го откриват. Но все пак, някак си, се опитай да позавиждаш на тяхното постижение. Ти си задължен да направиш това.

Творецът е готов да ни даде Безкрайността, а ние нямаме сили да получим нищо, освен тъничко осветяване, което Той изпраща, за да поддържа нашето съществувание. Трябва да се мисли за това, как да стигнем до срама. А за това са нужни упражнения между нас и групата. Без това, нищо няма да се получи.

Докато човек не изгради своите взаимоотношения с групата така, както би искал да ги изгради с Твореца, нищо няма да се осъществи и да се разкрие. На теб сякаш са ти дали конструктор – множество дребни детайли, за да сглобиш от тях необходимата конструкция. Когато ги сглобиш – тогава ще ти дадат задача за възрастни. Без това, за съжаление или за щастие, няма движение напред.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46273]

Какво е това духовен ”подем нагоре”?

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 26: Какво е това ”нагоре”?

Изравняване на свойствата на низшия и висшия свят- това е неговият подем ”нагоре”.

Няма никакви подеми и падения, движения на дясно- на ляво, нагоре- надолу- всичко това се оценява единствено относно свойствата, и става въпрос за техните изменения, достигането на подобие на свойствата на низшия и висшия свят.

Но какво се случва, когато низшия се ”повдига” към висшия и става такъв като него? Той изцяло изчезва и се превръща във висш или съществува заедно с него?

У всеки остават неговите желания, стремежи, природни свойства, които не се променят. Материалът на желанието за наслаждение остава непроменен. У човека нищо не се променя, освен намерението, с което той използва всички свои желания и свойства.

Ако изравним намеренията си- по тяхната степен и мощност, означава, че ние се намираме на едно стъпало. Ако едно е по-ниско, а друго по-високо- означава, намерението на единия засега е по-слабо от намерението на другия.

Нисшият се устремява към висшия, става ”такъв, като него”- но не и като него самия. Разбира се, между тях остава разлика.

Когато аз се устремявам към Твореца по 125 стъпала на подобие, на всяко от тях, даже на най-малкото, аз вече Го усещам и се прилепям към Него в някаква форма. С всяко следващо стъпало, аз се съединявам с Него и го опознавам все повече и повече. Но все пак, остават Творец и творение и връзката между тях, която се нарича ”сливане”(двекут)- единият не изчезва вътре в другия.

В крайна сметка ”подем нагоре”- е изравняване на свойствата на нисшия и висшия свят. Те се изравняват само по формата си на отдаване, обаче всеки остава с природните си свойства.

[46139]

Из урока ”Учение за 10-те Сфирот”, 22.06.2011

Ако отдадеш – ще получиш двойно!

Във „Въведение в науката кабала“ се обяснява, че ако човек произлизаше само от Малхут – желанието да се насладиш заради себе си, той не би имал възможност да достигне до каквото и да било отдаване.

Но целта на сътворяването е била да извиси човека до нивото на Твореца, тоест да издигне желанието за наслаждение до висотата на отдаването като действие, намерение. (Ние обръщаме внимание не на самата природа, а на това какво човек иска да направи с природата си).

Но това е възможно само благодарение на смесването на Малхут с Бина, от което в Малхут също проникват искрите на отдаването. И така човек придобива способност към отдаващи действия.

А това смесване довежда до Второто съкращаване (цимцум Бет). Преди всичко е необходимо да се разделят Малхут и Бина, а след това да се съкрати Малхут. И когато тя се намира в съкратено състояние и не проявява желанието си за наслаждение, може да се съедини с Бина.

Защото те започват в нещо да си приличат: Бина желае отдаване и Малхут също не иска да използва желанието си да се наслаждава. И сега те не си пречат една на друга. Като зародиша в утробата на майката – желае да получи от майката, но се отменя пред нея. И затова той може да съществува вътре в майката, Бина.

И така ние можем постепенно да получим от Бина силата на отдаването и да се научим да отдаваме.

Но между получаването и отдаването се простира огромна пропаст. Те са абсолютно противоположни едно на друго и едното не разбира другото, затова не са възможни никакви връзки помежду им и съвместни действия.

Обаче те се съединяват чрез такова егоистично действие като „отдаване заради себе си”. Това е егоистично действие, но още по-значително от простото егоистично получаване.

Бина, включвайки се в Малхут, ѝ дава особена способност за „хитро” получаване, обяснявайки, че ако дадеш ще получиш двойно! И така може да се даде малко и в замяна да се получи много. Тоест такова отдаване осигурява гарантирана печалба. И затова Малхут се устремява към Бина, за да разбере как да отдава за да получи.

Но и в Бина, в чистото свойство на отдаване прониква свойството на получаване на Малхут. Тоест тяхната връзка една с друга вмъква отдаващите желания в Малхут и получаващите в Бина. Сега Бина иска да получава, за да отдава, а Малхут – да отдава, за да получава.

Затова ние много се стараем да извършим някакви алтруистични действия, но всичките те се получават егоистични, макар и да не подозираме това. И затова ние не разкриваме в тях никаква светлина! Иначе ние бихме я получили за себе си и бихме нарушили забраната на Първото съкращаване.

Това ограничение ще престане да действа само тогава, когато намеренията ни станат отдаващи.

Но все пак, макар още и да не сме получили правилно намерение и очите ни да не са се отворили, тялото ни вече е съгласно да работи за отдаване, защото вижда в това егоистична изгода. А ако човек иска да работи само с цел да отдава, тялото веднага се противопоставя и пита: ”Защо ми е такава работа?” – с други думи, „какво ще получа за нея?”

Тоест необходимо е да получаваме някакво удоволствие, без това ние никога не бихме могли да се приближим към духовното.

Материалният свят – това е получаване заради изгода, духовният – отдаване заради отдаване и получаване заради отдаване. И как да ги свържем заедно? – Само чрез включване на Малхут в Бина, а Бина в Малхут, след което получаването и отдаването сменят направлението си. Сега съм готов да отдавам, защото е изгодно. А Бина разбира, че е възможно получаване заради отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 23.06.2011

[46238]

Свързващото звено

Тора, т.е. методиката за поправяне, реално се е разкрила в Древния Вавилон, където се е разкрило желанието, отнасящо се и не отнасящо се към поправянето. От тогава съществува тази методика между хората.

Защо само малка част от човечеството са я усвоили? Във Вавилон към нея са се присъединили само ония, които изначално ги е притегляло, които по закона за подобието са почувствали влечение, а останалите тръгнали „встрани”. Тук става въпрос не за този или онзи народ, а за света като цяло: защо на всички не се разкрива тази методика? Защо не във всички се проявяват желанията, намеренията, устремени към поправянето?

За да намерим отговора, ние трябва да се обърнем към разбиването на съсъдите, за да видим защо всичко се е случило точно така. Има съсъди, които се отнасят към получаващите желания, и има съсъди, които се отнасят повече към отдаващите желания. Те се смесили помежду си и в резултат от това, да речем, 99% от съсъдите са неспособни сами да се устремят към поправянето – те изискват точката, насочена право към Твореца, да ги влече напред, тя да стане свързващо звено между тях и светлината, възвръщаща ги към Източника.

Аналогично на това, хората с точка в сърцето също се нуждаят от свързващо звено – книгите, с помощта на които се привлича светлина. Понеже ”книгата” в кабала е разкриване, тя помага да се привлече светлината в групата, т.е. към желанието, което трябва да се обедини. По такъв начин в духовния път за преходник служат учителят, групата, книгите.

А хората без основа само страдат и се нуждаят от връзка с онези, които вече са готови за развитие. Такъв е редът, вследствие на разбиването на съсъдите. Работата е в това, че получаващите съсъди не са в сила да се самопоправят, докато отдаващите съсъди, светлината на Бина, не се свържат с тях, т.е. с Малхут. Само такова съчетание между Бина и Малхут ще им позволи да извършат издигане.

Съществуват отдаващи съсъди, които се отнасят към света Ацилут, към Галгалта ве Ейнаим (ГЕ). А съсъдите на световете Брия, Ецира и Асия се отнасят към АХАП. В следствие на разбиването ГЕ са паднали в АХАП. След това благодарение на поправянето, ние издигаме ГЕ обратно, а АХАП се издига, ако се прилепи към него. Отначало се издигат само съсъдите на Галгалта ве Ейнаим, доколкото Исраел се поправя сам. Но след това поправя също и АХАП.

Такъв е редът за поправяне. Изначално той е определен за АХАП – именно него трябва да поправим, той е нашата цел.

От урока по ”Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46047]