Entries in the 'Молитва' Category

Освободи ни!

Реплика: Веднъж попитали суфиския мистик Мансур ал-Халадж: „Как да се освободим от нашите привързаности?“ Мансур отишъл до най-близката колона на храма, хванал я и завикал: „Помощ! Спасете ме! Освободете ме от колоната!“

Тогава той попитал: „Мислите ли, че аз държа колоната или колоната ме държи?“ “Разбира се, че сам я държиш“, отговорили му. „Същото е с всички ваши привързаности. Те са вашите „вериги“. Но не  те ви държат, а вие сами се вкопчвате в тях“, казал той. — Пуснете ги и веднага ще бъдете свободни.

Отговор: Много е трудно! Да ги пуснеш означава да се освободиш от егоизма. Това не е просто някаква дребна привързаност, а нашата природа, която ни оковава с вериги.

Реплика: Тоест всички „вериги“, „стълбове“, за които се хващаме – всичко това е егоизъм, който ни привлича и грабва. А аз си помислих, че можем да поговорим как малко да се отделим от всички привързаности и да станем свободни …

Отговор: Наречете го привързаности, но всъщност това е цялата ни природа.

Въпрос: Излиза, че не можем да бъдем свободни?

Отговор: Можем. Но не можем сами да станем свободни.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се отблъснаме и избягаме от тази „колона“?

Отговор: Не! Няма начин!

Въпрос: Тогава как да избягаме от нея? Как можем да се откъснем от тази „колона“, от всичките си привързаности?

Отговор: Само с помощта на висша сила, която ни е създала такива егоисти и ни е приковала с „вериги“ към тази „колона“. И само ако помолим тази висша сила, убедим я, дори я принудим да ни разкове, тогава, надявам се, това ще помогне.

Въпрос: Какво имате предвид под „колона“?

Отговор: Егоизмът  ни привързва към това, което намираме за приятно.

Въпрос: Това са всички желания на този свят ли? Това са всичките ни привързаности? Пари, слава, власт и всичко останало?

Отговор: Абсолютно всичко.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се откъснем от тях, само по-висшата сила ли може да ни помогне?

Отговор: Да.

Въпрос: Каква трябва да бъде молбата ни?

Отговор: „Освободи ни!“ И нищо повече.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 22.09.2022 г

[307115]

Сега е точното време за действие!

Днес, във връзка с епидемията, Творецът ни дава особена възможност да се обърнем към него. Ние искаме да му доставим удоволствие, да му дадем възможност да се облече в нас, да ни напълни, да направи с нас всичко, което поиска. Ние сме готови на всичко.

Първото действие е да станем зародиш. А зародишът в околоплодните води напълно отменя себе си, нищо не решава сам, а всичко до последния детайл дава във властта на висшето. Това е първо действие, което сега трябва да постигнем: заедно да се обърнем към Твореца и да отменим себе си.

Затова Творецът ни изпраща коронавирус и организира цялото това състояние, за да ни помогне да изпълним това действие: да се обърнем към него и да помолим за поправяне, тоест нашето обединение. Творецът вече е подготвил за нас цялата основа за обединение.

И ако сега се обърнем към него, изведнъж ще почувстваме, че целият ни свят започва да се променя. Ще се промени материалната реалност, обществените и правителствените системи, отношенията между хората. Ние ще усетим себе си в различно състояние, сякаш в друг свят: ще станем по-чувствителни един към друг, по-близки, ще разберем, че принадлежим към една система и не може да правим, каквото ни хрумне.

Творецът започна да подрежда живота ни чрез вируса. Вече не можем да правим това, което искаме, всички са съгласни и готови да изпълнят всичко необходимо.

Затова е нужно да се обърнем към Твореца с молба да продължи с поправянето, да настрои връзката междунас така, че Той да може да се облече в нашите добри взаимоотношения и да се разкрие на цялото човечество. И тогава, разбира се, ни е гарантирано щастливо бъдеще ихубав живот. Сега е точното време за действие!

Из урока по статията на Рабаш, 29.03.2020

[262315]

Кабалистична медитация

Въпрос: Има ли  медитация в кабала? Казват, че това са вид упражнения, основани но концентрация на вниманието понякога върху вътрешно желание, а понякога дори върху външен обект.

Отговор: Медитацията  е молитвата.

Въпрос: Тоест в кабала медитацията и молитвата е едно и също?

Отговор: Разбира се! Какво е медитацията? Това е задълбочена концентрация на вниманието, проверка на себе си, определяне къде се намираш, относително какво свойство и т.н. Тоест, едно и също е.

Практически, освен молитвата, няма нищо другo. Правилната подготовка за молитвата е, когато усещаш своето състояние, усещаш висшата сила, разбираш какво е съотношението между вас и какво трябва да направиш, за да се приближиш към нея.

От ТВ прогарамата „Основи на Кабала“, 01.04.2019 г.

[262174]

Последното средство

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Молитва към самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понятието молитва го има и в кабала, и в религиите. Какво е молитва?

Отговор: Молитва в кабала означава: точно провери своите постъпки, своите мисли, своето поведение и ги поправи.

Въпрос: А какво означава: да молиш Твореца?

Отговор: Човек не се обръща към Твореца – той се обръща към себе си, към тази сила, която се намира в него постоянно. И човекът иска да има контакт с тази сила. Това е и обръщение към Твореца.

Въпрос: А какво тогава означава „няма никой, освен Него“? Няма никой освен мен или някаква моя сила?

Отговор: Това означава, че няма никой, освен тази сила, която напълва цялото творение, в това число и мен. Тъй като аз съм творение. Извън мен няма нищо. И дори и космоса, това съм аз.

И цялото човечество – това съм аз, защото всичко е в мен. Изучаваме това от постигането на реалността.

Затова човек винаги се обръща към тази сила, която е вътре в него, и запълва цялото творение. Постепенно човек започва да разбира, че съществува някаква система.

Не трябва да си мислим при това, че човек се обръща към собствения си егоизъм, тъй като това е безмислено – защото егоизмът не управлява света.

Тук съществува понятието „вяра в мъдреците“. Човек, за да напредва, трябва отначало инстинктивно да вярва в майка си и баща си, че те ще му помогнат и няма да го предадат, след това, когато завършва неговото детство, и вече мама и татко не му стигат, трябва да приеме на вяра това, което му казват мъдреците. Не вярващите, а мъдреците.

Той приема техните изказвания, съвети, като предложение, като начално условие, което след това, когато постига, ще отхвърли. Той ще ги постигне сам в себе си.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС„, че има обкръжаваща светлина, която аз извиквам със своето желание, ако чета текстовете и те ме променят.

След това я постигам и започвам да я виждам не като обкръжаваща, а като своя вътрешна.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199521]

На каква молитва ще отговори Творецът?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]

Всичко се постига в молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Правилната молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Последната капка, препълваща чашата

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Защо Творецът не отговаря на нашите викове

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Просто правило

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар №5

Когато човек моли за милост за себе си, той се намира в желание за получаване и мисли само за себе си. И колкото повече се моли за себе си и се опитва да повлияе на Твореца да подобри собственото му положение, не само че не се приближава до Твореца, а се отдалечава от Него чрез пробуждане на все по-голям и по-голям егоизъм.

Всички наши мисли при всички обстоятелства отиват към Твореца, защото ние се намираме в една система; вградени сме в нея. Невъзможно е да се мисли за нещо, да се реши нещо и да се направи нещо без то да повлияе на цялата ситема. От самото начало се намираме в нея с всяка клетка в тялото, със сърцето си, с всички наши мисли и желания. Преди дори да започнем да разбираме за какво мислим и какво искаме, то вече е в системата! Ние вече сме в нея. И е така с всеки човек, с всички хора по света, с цялата нежива, растителна и животинска природа, с всичко!

Само с човека се правят напълно различни сметки, защото ни е дадена способността да влияем на цялата ситема чрез нашия избор. Следователно, когато мислите на човек са насочени към себе си, тогава системата въздейства отрицателно. И ако продължи да се моли за себе си, с това той предизвиква ужасно отрицателно пробуждане в цялото творение. Най-яркото проявление на егото е в това, когато човек иска Творецът да направи нещо за него според неговото лично разбиране и желание, без да осъзнава, че Творецът му дава най-добрата възможност за поправяне във всеки момент.

Не само че човек оказва влияние върху цялата ситема, той предизвиква огромни катаклизми в нея, което я кара да се движи назад, обратно на посоката към целта на творението, която е била активирана под формата на еволюция на цялото човечество. Моментът, когато човек се съживи и започне да мисли: „Аз, свят, творение, Творец, моето сътояние,“ той трябва да насочи себе си първо към връзка с Твореца чрез групата. В противен случай, цялото негово влияние върху системата на творението ще бъде отрицателно, и на първо място, ще предизвика неговото лично движване да бъде назад.

Така че най-добрата отправна точка за всеки е постоянното предаване на нашето въздействие към всичко, което е около нас, чрез групата. Това се нарича „молитва на многото“, защото ние искаме от името на мнозинството. Такава молитва не указва, че трябва заедно да се събере мнозинство, това няма значение.

Един човек е достатачен, само трябва да иска за мнозинството по такъв начин, че сякаш той иска за себе си. И „мнозинството“ е най-малко десет. И тогава влиянието на човек върху системата ще бъде положително и Творецът ще се разкрие в нея. Това е много просто основно правило.

От 5-ти семинар от конгреса по интегрално възпитание, 04.02.2014

[127257]

Молещият не за себе си получава двойно

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното започва от съкращението. Съкращение означава, че човек не моли нищо за себе си. Неговото желание е затворено за собствено наслаждаване, и той се ползва от него само за отдаване. Ако има възможност да отдава, той го използва, а ако няма – няма, сякаш в него работи превключвател, пропускаш само в едната посока.

Подобно на компютъра, където може или ”0”, или ”1”, и нищо повече. Ако няма на кого да отдава – то тогава е 0, а ако има на кого – 1, т.е. аз отварям себе си, получавам желанията на ближния и ги предавам на Твореца. В такава форма работи Малхут, желаеща да се уподоби на Бина. Тя потиска, затваря собственото си желание, за да не го използва за себе си, но благодарение тъкмо на това тя може да усети желанията на другите. Това също се нарича ”да направиш желанието си подобно на Неговото” – само относно творението.

Прониквайки се с желанията на ближния, аз ги предавам на Твореца като молитва, МАН и получавам отговор  на нея на принципа: ”По-големият брат получава за двама” – за себе си и за по-малкия. На мен самия не ми трябва нищо, но аз получавам двойно, тъй като моето желание се е променило и сега включва в себе си желанието на ближния. Така аз напълвам и него, и себе си.

Аз напълвам своето желание за отдаване, а не желанието за наслаждаване. Първо, прекарвам към него светлината, възвръщаща към източника, включвайки го в себе си, т.е. присъединявайки го към себе си като АХА”П на висшия. А когато той е готов да се самоотмени пред мен, то аз му предавам сила, която да му позволи да изгради своя съсъд и да получи собствено напълване.

Излиза, че нашата работа с хората е разделена на много етапи. Преди всичко, ние трябва да работим помежду си, за да придобием желание да отдаваме на хората. И то не трябва да е желание за отдаване за собствено удоволствие, а за истинско отдаване. Аз работя със своето желание за наслаждаване само за да отдавам.

Така ние предаваме на хората пробуждане и те се вдъхновяват от това, че могат да реализират своите егоистични желания. Но за сметка на обединението си с нас и на взаимното включване, те получават сила за поправяне и поправят своите желания. И тогава ние можем да издигнем двойна молитва, МА”Н, и да получим двоен отговор: за нас и за тези, за които сме се помолили, и да напълним нашите общи получаващи желания.

От подготовка към урока, 21.08.2013

[115218]

Човекът започва от молитвата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може човек да разбере, дали действа по собствено пробуждане отдолу или го пробуждат свише?

Отговор: Човек никога не действа по собствено желание. Пробуждане отдолу никога не се случва – откъде може да се вземе това? Но ако човек работи правилно и установява правилно отношение към своя живот, усещайки вътрешно, че всичко е организирано от Твореца, то неговата реакция на това се нарича ”пробуждане отдолу”.

Но защо ”пробуждане отдолу” не се случва? Нима материалът може сам да се пробуди, като той е напълно мъртъв? Той дори не е способен да почувства каквото и да било. Той преминава през дълъг път на развитие: електроните, позитроните се съединяват в атоми, от атомите се изграждат молекулите, молекулите започват да се свързват помежду си и да нарастват. В някакъв момент, вътре в това създание се появява живот, той започва да усеща първоначално себе си, а след това обкръжаващата го среда. Благодарение на тези усещания в него се развива разумът, заражда се някакъв разумен живот.

Всичко това изисква много промени в онзи първоначален елемент на материята, състоящ се от плюсове и минуси. И вече в него, независимо, че не ги забелязваме, се съдържат онези сили, които след това ще се развият в сърцето и разума, в такава форма, която ще е подобна на Твореца.

Пробуждане отдолу не може да има, защото в основата на творението преди всичко присъства светлината като ”съществуващо от съществуващото”. Затова каквото и да се случи, всичко започва от ”съществуващо от съществуващото”. Въпросът е само в това, от къде трябва да се започне отчитането на реакцията на творението, която може да се нарече ”възникнал от нищото”, сякаш от нищото – с една дума, неговата собствена молитва (МА”Н) е пробуждане отдолу?

И ние започваме да отброяваме това пробуждане от някаква първа осъзната реакция на човека на онова, което се случва в него, когато разбира, че всичко това идва от Твореца, че Творецът го е създал в такава форма и е установил всички външни и вътрешни условия. Ако човек иска да отреагира на всичко това, против естеството на своето желание и строи отношението си към Твореца над природата си, то това се нарича пробуждане отдолу. В тази реакция вече присъства някакъв разчет и действие на самия човек. Но всичко това, разбира се, се случва на фона на онова, което Творецът му поднася свише. Същото наблюдаваме и при децата: детето подраства и изведнъж започва да реагира като самостоятелен човек, да проявява характера си. Дотогава то е действало чисто инстинктивно, и изведнъж в него се проявява собствено отношение към случващото се.

Виждаме как в него вече се появява човекът, защото то е започнало да действа самостоятелно. Разбираме, че в нашия свят нямаме никаква самостоятелност и всъщност в детето само се проявява една от формите, заложени в неговото желание да се наслади. Но ако човек изгражда вярата над знанието, тоест отдава въпреки своята природа, то това вече се нарича духовна работа.

Тъй като тази вяра може да бъде изградена единствено с помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника, и съгласно примера, който вижда човек в отношението на Твореца към себе си. Затова първият момент на тази съзидателна работа по изграждането на самия себе си, за да се уподобиш на Твореца и да станеш като Него, се смята за начало на човека и начало на молитвата (МА”Н), пробуждане отдолу.

От подготовка към урока, 31.07.2013

[113551]

Заем от поръчителя за изпълнение на неговата поръчка

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Мир“: Всичко е дадено в залог, и мрежата е разпъната над всички живи, лавката е отворена и търговецът дава назаем, и книгата е отворена, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе. А лихварите  обикалят неизменно, всекидневно, и изискват от човека с негово и без негово знание, и имат на какво да се опрат.

Когато ми омръзне процеса, през който преминаваме, аз често си казвам: ”Какво от това, войникът спи – службата си върви. Бързо или бавно, все едно, аз напредвам към целта. Така че, в краен случай ще почакам – какво да се прави, ако силите не стигат…” Тъкмо тук се намира моментът за избор.

Когато имаме сили да работим – ”това не се брои”. Ако горя от желание, ако преобръщам планини, давайки с това пример за целеустременост на всички, ако обичам всички, обединявам се с всички, то работя с горивото, което са ми дали.

И обратно, ако се намирам в ”безсъзнателно” състояние и не ми е до нищо: ”Да става каквото ще става. Каквото за всички, такова и за мен. Светът се върти, и аз с него…”- това също ми е дадено отгоре.

И затова и двата случая ”не се записват на моята сметка”. Съобразяват се единствено с онези, които идват, за да ”вземат назаем”, които прилагат усилия, дори най-нищожните, но самостоятелни. Само тези малки ”възбуждания” се вземат под внимание.

Хората от този тип ”желаят да вземат назаем”. Те се съобразяват с хазяина и когато взимат нещо от лавката, вземат назаем, обещавайки на хазяина да заплатят съответната цена – с помощта на този заем да постигнат крайната цел. За тях е казано: ”Всеки желаещ да вземе назаем, да дойде и да вземе”.

„Обърни се към Мен, и Аз ще платя” – казва Творецът. Но за тази цел трябва да се поддържа връзка с Него – и тогава между нас има договор, съглашение: Той ми дава сили, благодарение на които аз работя на 100%. И само за това моля, желаейки Той да се облече в мен и да извърши нужните действия.

Въпрос: Проблемът със заема е в това, че трябва да се връща…

Отговор: Аз не връщам този заем, а го реализирам на място, „без да се отдалечавам от касата“,  което се зачита като върнато.

Въпрос: И все пак, необходимостта от разплата предизвиква в мен тревога…

Отговор: Това е в случай, че вземам заема от едно място, а го харча на друго. Тук идвам при хазяина и му казвам: ”Аз искам да изградя твоя дом, но затова се нуждая от строителни материали, работници и други средства”. Всъщност това не е заем, тъй като ще изградя дом за Него. Аз моля за това, което не ми достига, за да изпълня неговата ”поръчка”.

Въпрос: А какво ще се случи, ако това не се осъществи?

Отговор: Ще се получи. Защото получавам плана за работа, сили, разум, чувство – накратко казано, всичко необходимо за успех. ”Направи ме такъв, какъвто трябва да бъда – казвам аз. – Чрез мен направи всичко, което трябва”. Ето, това е заемът на Твореца – душа, която се облича в мен и решава всичко.

”Аз искам единствено да чувствам, да съм сигурен, че Ти се обличаш в мен и извършваш цялата работа. Тогава нека остане и нещичко от мен. Аз искам изцяло да съм слят с Теб, но без да загубя своето аз”. С други думи, искам да усещам в себе си собствената добавка и това все пак се нарича ”заем”, а не пряка работа на Твореца.

По такъв начин, обличащият се в мен заем ми позволява сам да разбера по-добре всичко, което не ми достига, за да бъда като Него и да извършвам работа със 100% възвращаемост. Първоначално ми дават да разбера, че съм получил 100 долара, а съм изработил за десет. Но постепенно повишавам своите показатели по стъпалата на стълбата, която води към стопроцентова самореализация в отдаването.

Въпрос: Трябва ли да взема този ”заем”, или мога да мина и без него?

Отговор: Откъде да взема тези сили? Казано е: „подбудите в човешкото сърце са глупави още от юношеството му”. Аз имам само един малък и развален материал – желание, стремящо се към егоистичните наслади на нашия свят, а трябва поетапно да получавам голямо развалено егоистично желание и последователно, постепенно да го реализирам. И моля на ”заем” само едно – Творецът да се облече в мен и да извърши работата. Аз искам да действам точно и съгласно  Неговата воля – по собствено желание. И само така мога да постигна успех.

Въпрос: В какво се състои моето усилие?

Отговор: Да се съглася с това. Аз трябва да се съглася и тогава да помоля – което не е толкова просто.

От урока по статията ”Мир”, 07.06.2013

[109354]

И тогава се разсъмва

каббалист Михаэль ЛайтманАко човек се чувства ”в бялата светлина на деня” и му се струва, че всичко в работата му е прекрасно, сякаш всичко разбира, усеща как напредва в сърцето и разума си, сякаш се развива в нашия свят – това не се нарича духовно развитие. Това развитие е в същата плоскост на нашия свят. Той може да изучи всички статии и теории наизуст, но това не означава духовен напредък.

Напредъкът става тъкмо в такива състояния, когато човек се чувства объркан, откъснат, усеща страх от случващото се в този свят, в тази земна плоскост, в която засега съществува. Това всеки път се случва на стъпалото, където се намира в дадения момент. Както е написано в Псалмите на цар Давид: ”Скрил си Ти лицето си и аз се изплаших”. Такова състояние се нарича тъмнина.

Но тъкмо в тъмнината човек може да се самопровери дали е способен в тази тъмнина да запази връзката си с Твореца. Той не моли тъмнината да се разсее и да се разведели, да стане спокойно, уверено, разбираемо. А се радва, че сега в тази тъмнина изпитва остра нужда да се прилепи към Твореца. Радва се и благодари за тази тъмнина и иска да остане в нея.

Тъй като е уверен, че сега, над тази тъмнина, ако успее да помоли за връзка с Твореца, то това ще е форма на отдаване, защото не носи никаква изгода за неговото желание за наслаждение.

Такива състояния ни приготвя Творецът. Често, след 10-20 години изведнъж се разкрива някакво следствие, ставащо преграда на нашия път, приготвено от Твореца от преди десетки години. Тъй като всичко протича съгласно дългата програма на творението. А онези пречки, чиято причина не ни е ясна, произлизат от информационните ни гени (решимот), от предходни кръгообороти.

Истинското преодоляване е в това, да имаш мъжеството да се обърнеш с молитва, съгласието да останеш в тъмнината, за да може вътре в нея да се задържиш в сливане с Твореца. Вътре в черната тъмнина ние заявяваме, че ”няма никой освен Твореца” и не молим да бъде премахнато скриването, а искаме да се издигнем над него, с вяра над знанието, да ни даде сили да продължим така, сякаш се намираме в светлината на деня.

В мига, когато наистина достигаме до това желание, ние излизаме на светло. Това ни желание трябва да бъде окончателно и безвъзвратно, за да бъде нашата молба наистина за тъмнината, а не за светлината: само за сливане, само заради възможността да доставим радост на Твореца в тъмнината, усещайки своя егоизъм, за да стане тази тъмнина светлина за нашето желание да отдаваме. И тогава се съмва… Това трябва добре да се усвои, тъй като такава е методиката за напредване.

От подготовка към урока, 04.04.2013

[104254]

Да изкореним стремежa си за обособяване

каббалист Михаэль ЛайтманОт статия на Баал а-Сулам („Плодове на Мъдростта“): Когато се размножили 70–те души от коляното на Яков до 600 000 души, всичко се върнало към източника, и било необходимо да се събере цялото стадо, за да се отмести камъка, закриващ кладенеца. А ако не достига силата макар и на един, то отслабва цялата обща сила.

Това означава, че всяка част е необходима на цялото, а всеки, който е бил включен в общото, но го е напуснал, не излиза просто сам по себе си, а нанася голям ущърб на цялото. И в това е смисълът на общата молитва: забранено е на човек да се откъсва, да се отделя от останалите и да моли за себе си, дори и за да достави сам удоволствие на Твореца, вместо да се моли за всички заедно.

Тъй като отделящият се от обществото и молещият се за себе си не само не гради, а обратно, разрушава душата си, обличайки се с бронята на гордостта. Човек трябва да отдаде всичките си сили в полза на общото във всичките си молитви към Твореца и работата. Тъй като такава е природата на общата светлина, напълваща всяка част при условие, че тя отменя своето лично съществуване и не усеща себе си.

Трябва да помним, че всички мисли, които ни идват, са ”помощ от противостоящото”, предоставящо ни възможност да се укрепим и развием за негова сметка. Трябва да се издигаме над всяка пречка и още по-силно да се присъединяваме към усещането за общо семейство: ”като един човек с едно сърце”.

Тези мисли не трябва да ни напускат, това усещане, че ние всички принадлежим към едно семейство. А общото усещане за едно семейство всъщност е усещането на Твореца, който се възцарява помежду ни, вътре в нас при условие, че постоянно се стремим да усещаме своето единство, без да обръщаме внимание на пречките.

В това се състои работата ни. Трябва да си напомняме един на друг за нея, а още по-добре ще е, ако се стараем това да става мислено. Сами да задържаме тази мисъл и да се стараем мислено да въздействаме на всичките си другари и на целия свят, акцентирайки на вътрешните действия. Това е задачата ни за текущия период, която трябва упорито да изпълняваме, докато не постигнем успех.

В това се състои смисълът на израза: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло” – стремящите се към разкриване на Твореца (яшар – ел) и връзката между тях, използвайки всички съвети на кабалистите за достигане на съединение, в което Творецът ще се прояви.

Затова, дори най-светлата молитва, с най-добрите намерения, но не за обществото и не за благото на всички, като едно цяло, а от човек, отделящ се от останалите, не само че не помага, а и вреди! Трябва да разглеждаме обособяването и отделянето, а още повече намерението, като най-недопустимото поведение, най-голямата пречка и да се постараем да я изкореним заедно с корените и.

От подготовката към урока, 17.03.2013

[103028]

Молейки се за себе си само си вредиш

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал a-Сулам „Плодовете на мъдростта“: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на „културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Начало на поправянето в трите линии

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава поправяне в три линии?

Отговор: Поправяне в три линии е умението да разделиш влиянието на светлината, желанието за отдаване (дясната линия) от влиянието на желанието за наслаждаване (лявата линия) и способността да се задържаш по средата между тях, за да ги събереш и обединиш в средната линия.

Ако човек работи над знанието, съединявайки своите получаващи желания с присъстващата в него сила за отдаване, това означава, че се намира в средната линия, в своята централна точка и извършва поправяне в трите линии.

В този случай, той не се ползва от изконната Малхут, а само от Малхут, издигнала се в Есод. Тоест той изяснява такива желания, в които може да има правилни съединения на Малхут с Бина. Поправянето в трите линии е възможно само след второто съкращаване (цимцум бет), когато ни става ясно, че Малхут не е способна да получава никаква светлина в себе си, а само при условие, че се издигне на стъпалото Бина (издигане в духовното означава поправяне).

По времето, когато Малхут се издига в Бина, тя частично се свързва с нея. Малхут изяснява какви свойства може да използва, за да се намира в контакт със светлината, с Кетер.

За да се уподоби на Кетер и да стане отдаваща, като него, тя се задължава да се съедини с Бина и да се оприличи на нея. Както Бина, при спускането си отгоре надолу, е искала да се уподоби на Кетер, така сега и Малхут, при издигането си отдолу нагоре, се включва в Бина, искайки да се уподоби на Кетер, със своето огромно дълбоко желание (авиют). Правилното съединение между Малхут и Бина довеждат Малхут до преценка в средната линия.

Не може да има молитва (МАН) без поправяне в трите линии. Но Висшият приема нашата молитва само първия път, когато молим за първия си контакт и сме съгласни да станем духовен зародиш, който напълно се самоотменя, и се самосъкращава. За сега ние нямаме поправяне на трите линии: дясната, лявата и средната. От сега нататък започва развитието на тези три линии.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.01.2013

[99391]

Отчаяние и увереност, формиращи молитвата

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

”С глава в стената” или все пак ще си помислим?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]