Entries in the 'Любов' Категория

Японски мъдрости

Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.

„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“

Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.

Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“

Отговор: Да, ще намери как да се издигне.

Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“

Отговор: Красиво!

Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?

Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.

Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?

Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.

Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва  да го носиш винаги.“

Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.

Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…

Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.

Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“

Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“

Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“

Отговор: Най- добре е да се лежи.

Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“

Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.

Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“

Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

 

[241211]

 

Сурогатното майчинство

Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.

Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.

Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.

Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.

Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.

Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?

Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…

Въпрос: Коя е идеалната майка?

Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.

Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?

Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.

Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.

Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.

Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.

Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.

Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.

Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.

Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.

Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.

Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.

Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.

Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?

Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.

А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240482]

Съвременен модел на Бог

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.

Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.

Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?

Отговор: Откровено? Няма Бог.

Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».

Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».

Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.

Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.

Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?

Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!

Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.

Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?

Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.

Въпрос: Как да направим това?

Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.

Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?

Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.

Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.

Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.

Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?

Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.

Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…

Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240556]

Несподелената любов

Въпрос от Facebook: Ако през цялото време отдаваш нещо на човек и в замяна не получаваш от него нищо от това, което искаш, оказва ли се, че те използват?

Отговор: От една страна, това може и да е правилно. А от друга  страна, може би това е добре.

Ако този човек ми е любим и аз му отдавам, а той  дори грубо се възползва от мен, то моята любов може да скрива неговото отношение и аз все още  да го обичам.

Реплика: Но на мен ми е обидно…

Отговор: Може би е обидно, а може би не е. Може да съм съгласен с  това. А ако показвам недоволството си,  той ще спре да получава от мен и аз няма да мога да му отдавам. Следователно, аз няма да мога да проявявам своята любов и ще страдам от това.

Въпрос: Кой човек не страда от несподелена любов? Ние обичаме, а нас – не…

Отговор: Не. Бих казал, че истинската любов не изисква никакъв отговор. Тя трябва да се постигне.

Безусловната любов, най–висшата любов  се нарича ”ахава халута” –абсолютна любов, когато не искаш нищо в замяна.

А как можеш да знаеш, че нищо не искаш в замяна? Ако в отговор ти правят абсолютно противоположното… Затова в точката на абсолютната любов се събират любовта и омразата и те се допълват една с друга.

Това е висша степен, когато човек достига обичайната любов, после в отговор получава много големи удари и все едно се издига над тях все повече и повече. Тоест, омразата помага за постигане на още по -голяма любов, дава на човека възможност да се издигне над това.

Защото ако той наистина обича изцяло, не би чувствал ненавист в отговор. И затова ненавистта, която  усеща, е насочена само към издигане над своята природа.

От ТВ програмата „Новинии с Михаел Лайтман“, 31.07.2018

 

[232420]

Любовта и омразата са винаги заедно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В духовното има две състояния: любов и омраза. Те се намират заедно. А в нашия свят идват отделно?

Отговор: Не, също заедно. Само че в нашия свят ние не усещаме двете свойства едновременно. Невъзможно е едното без другото. Затова се казва: “От любовта до омразата има една крачка”.

Ако ти обичаш нещо, то в теб едновременно подсъзнателно съществува друга, отрицателна картина: че го ненавиждаш.

От урока на руски език, 25.02.2018
[229590]

Духовния свят и нашите страдания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Ако правилно съм разбрала, всичко води своето начало от корените в духовния свят и се спуска по клоните в нашия свят.

Тогава излиза,че всичко случващо се сега на Земята, започва своето начало от духовния свят, и всички безчинства и тежки съществувания в материалния свят, са проявления на духовния корен? Тази безграничност на Земята отначало започва в света на корените?

Отговор: Не. Работата е в това, че съществува спускане на духовните корени в нашия свят. И по пътя на това спускане (опитайте се да разберете тази дума) произтича морална деградация на всички духовни сили, докато те не преминат дори такова състояние, което се нарича “разбиване”, когато всички те се променят в противоположните им жестоки, егоистични сили, които наблюдаваме в нашия свят.

Ето това е нашия свят – най-низкия, най-жестокия, абсолютно обратен на духовния.

Въпрос: Може ли по случващото се в нашия свят да съдим за духовните корени?

Отговор: Обърни всичко обратно, омразата в любов – и ще получиш духовното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018

[229629]

Игрите на бога – побеждаваш ти!

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Любовта във възприятието на жената

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Думата „любов“ много обърква хората. Не може ли да се замени с нещо друго, например с „взаимно разбирателство“, „сближаване“?

Отговор: Може, разбира се, да се замени с някакъв технически термин, но ние говорим за чувство.

Когато аз прониквам в желанията на другия човек, възприемам неговите желания, като свои и започвам да ги напълвам, тогава моето отношение към него се нарича любов. Това понятие включва и съчувствие, и състрадание, и възприемчивост, и чувствителност – всичко заедно.

Термините „любов“ и „отдаване“ наистина объркват хората, особено жените. При тях любовта ясно се асоциира със земната любов, със земните егоистични отношения, с любовта към детето. Във женското възприятие това се е вкоренило много дълбоко. При мъжете е по-малко. За мъжете е по-лесно да приложат термина „любов“ към духовните действия.

Духовната работа за мъжете е много по-лесна, отколкото за жените. Затова на жените не се налагат толкова духовни функции, колкото на мъжете. Ако мъжете имаха същите трудни условия за духовна работа като жените, те не биха се справили.

Въпрос: Жената, все-пак, по–близо ли е до духовността?

Отговор: Не може да се каже, че е по-близо. Това са съвсем различни обекти, но за жените е много по-трудно.

Въпрос: При кого се появява по-лесно свойството отдаване: при мъжете или при жените?

Отговор: Несъмнено при мъжете. Жената по-дълбоко е свързана с природата на нашия свят, защото работи на две нива: на човешко и на животинско.

 От урока на руски език, 25.02.2018

[229028]

Минус по минус е плюс

каббалист Михаэль ЛайтманНе трябва  да се унищожават никакви наклонности, дори ако ни  изглеждат  вредни. Трябва да се научим как да ги използваме, за да приемат такава форма, която да служи на  общото  благо. Виждаме, че  отношението на  обществото се променя с времето и някои форми, които преди са били забранени и неприемливи, днес вече са  приети.

А утре всичко отново може да се промени, за нас това е неизвестно. Нямаме право да ги съдим,  трябва само да се стремим към обединение с всички, за да може  „всички прегрешения да покрие любовта“.

Ние не знаем какво всъщност  е прегрешение, защото  не виждаме истинската форма, все още  не сме достигнали до края на пътя, а сме  по средата. Затова е необходимо да дадем място на всички проявления, които съществуват в човешкото общество.

На този принцип трябва да се организират образованието, здравеопазването и психологическата помощ,  за да се научи човекът  да се отнася към всичко с търпение, вместо с отхвърляне и ненавист. Понеже те ни изглеждат неприемливи, защото самите ние  не сме поправени. И след като постигнем поправяне, ще  видим как тези качества изпълват общата система, за да компенсират един недостатък с друг.

Това е общият принцип  на нашето съществуване,  защото цялото  творение  е създадено от желание  за наслаждение и то може да бъде балансирано само  с погасяване на едното минус другото. Както е известно: „минус по минус е плюс“.

След критика на всичко случващото се, казвам: „Имам очи, а не виждам“ истинското съвършено състояние. Творецът напълва целия   свят, където всичко съществува в любов и пълно взаимно допълване.

Но за да се  приближа до тази визия е  необходимо да се съглася с всичко, което съществува и нищо да не   унищожавам. Трябва да критикувам  само собственото си  виждане, докато не го поправя и не достигна до съвършената картина. А сега виждам само собствените  си недостатъци.

Само наклонностите и свойствата, които пряко застрашават съществуването на човешкото общество са негативни и трябва да се спират. А към всичко останало трябва да се отнасяме с търпение осъзнавайки, че „всеки съди според степента на собствената си непоправеност“ и  трябва само да коригираме  нашата визия,  за да видим света  съвършен.

От сутрешния урок 25.06.2018

[228989]

Как да разпознаем доброто и злото?

Въпрос: В природата съществуват някои „датчици“, които улавят силата на доброто и силата на злото. Например, растенията чувстват добър ли е човекът или лош. Може ли човек с неговите ограничени сетивни органи на възприемане да разпознава доброто и злото?

Отговор: Разпознаването на доброто и злото е много трудно. Кабала говори, че цялата ни природа е зло, защото тя е напълно егоистична, тя е само желание за наслаждение на себе си. Така сме устроени, програмирани и нищо не може да се направи.

Ако искаме в нас да се образува друга система на отчитане – добра система, излизане от себе си, усещане на всичко от себе си, тя се образува само под въздействието на външното поле – висшата сила, силата на отдаване, силата на любов. Тя ни е създала егоистични именно за да можем да сме съставени от тези две сили, между тях да вземаме решение за нашето доброволно, правилно развитие.

Затова най-важното е да привлечем върху себе си въздействието на висшата положителна сила, за да започне тя да образува в нас нова система, паралелна на нашата егоистична.

Това е възможно, ако ние създадем една много проста лаборатория. Тя включва десет човека, може би малко повече или малко по-малко, но достатъчно количество, които се опитват систематично, съгласно кабалистичната методика, да изграждат помежду си алтруистични връзки, взаимопомощ.

Те изучават как функционира висшето поле, като се издигат над себе си, над своя егоизъм; как да излизат „от себе си“ спрямо другия; да усещат не себе си, а другия; да се опитват да напълнят другия. Това се нарича „любов към ближния“, когато ти напълваш неговите желания със своите възможности. Ако ние действаме така помежду си в малка група е достатъчно, за да започнем за усещаме влиянието на висшето поле.

Това поле започва да ни променя. У нас се появяват нови усещания, нови вътрешни методи на познание. Ние ставаме по-фини експерти на своето поведение, влияние, устременост.

И тогава у нас се появява възможност да видим себе си, своя егоизъм от страни и по този начин да се движим напред, изграждайки между нас егоистична система за получаване и алтруистична система на отдаване.

Така можем да се придвижваме напред до точката, в която нашият егоизъм се оказва успешно използван в алтруистичен дух, защото той ще бъде необходим само за да усещаме всичко извън нас и да се напълваме чрез околните. Затова егоизмът не се унищожава. Всичко зависи само от неговото правилно използване.

Ако ние го прилагаме само в такава форма, то наистина ще открием себе си съществуващи във Висшия свят, в друго пространство – в свойството отдаване и любов, което едновременно с това ни дава усещане за вечност, безкрайност, издигане над всички отрицателни усещания, които сега ни предлага нашият егоизъм.

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 24.11.2017

[220096]

Семейството и разкриването на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-естествената клетка на природата – семейството, по Ваше мнение, е най-oтдалечeна от това, да бъде място за разкриване на Твореца?

Отговор: Защото хората нямат методика за правилно развиване на съпружеските отношения. Ние не ги възпитаваме да бъдат хора, а на такива отношения трябва да се обучава предварително.

Тогава хората ще се омъжват, ще се женят, ще създават семейство, за да изграждат  правилни духовни отношения помежду си, за да се разкрие  в действителност между мъжа и жената сам Творецът. Тоест, създало се е свойството на взаимно отдаване и любов, а не на животинско привличане, и там би могъл  да се разкрие  Творецът. Както е казано: „Мъжът и жената и Шхина между тях“.

В такъв съюз всеки е отдаващ и всеки е получаващ, и помежду им се разкрива висшата сила, свойството отдаване и любов. Това ни очаква в бъдеще.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214606]

Ynet: Кибер престъпление и наказание

На най-големия интернет портал Ynet е публикувана нова моя статия.

Кибер престъпление и наказание

В края на миналата седмица стотици хиляди компютри от 150 страни са били поразени от криптиращ вирус, пуснат в глобалната компютърна мрежа. Попадайки в компютъра, той изменял разширението на файловете, съхранени в компютъра и закривал достъпа до тях.
2017-05-17_ynet_cyber1_w

За да могат тези файлове да бъдат отново използвани, програмата искала „скромната“ сума от 300 долара. На бедните, злосторниците предлагали намаление, а тези, които отказвали да заплатят, ги предупреждавали, че всички техни файлове ще бъдат унищожени.
През последните няколко дни интернет и СМИ от цял свят са препълнени от подобни съобщения.
Тревожна аларма за човечеството
Осъзнаваме ли реалните мащаби и причини за това, което се случва? Уверен съм, че не го осъзнаваме! В противен случай коментарите на експертите не биха се ограничили основно с технически и организационни препоръки по защита на информацията. И ако не лукавстваме, то лесно можем да разберем, че една вирусна программа може да унищожи цялото човечество. Какво още трябва да се случи, за да бием истинска тревога! Струва ли си да чакаме, когато творение на поредния компютърен гений и едновременно морален урод ще включи за една секунда всички ракети с ядрени глави? И тогава можем да се отпуснем.
Без съмнение, даденото произшествие е поредния „звънец“ за всеки от нас и за цялото световно общество.
Днес не ни се налага да пускаме ядрени ракети. Ние се оказахме беззащитни във виртуалното пространство. В този случай атаката прекрасно го показа. Концернът «Рено» във Франция практически беше спрян, МВД в Русия се оказа със закрит достъп до базата данни, беше затруднена работата на банковите и кредитните организации по цял свят. В Германия бяха нарушени железопътните съобщения, което можеше да завърши с реална катастрофа. Шестнайсет болници в Англия се оказаха под удара на вирусната атака. Поради блокиране на базата дани са отложении сърдечни операции и операции по трансплантиране на органи. И роднините настояват болницата, да плати глобата, която искат бандитите и да спаси техните близки.
Този път успяхме да прекратим разпространението на вируса. Но не трябва да се утешаваме с илюзии и трябва да разберем, че този път усетихме само леко докосване до реално растящ глобален проблем. И ако кибер-терористите успеят скоро да влязат в системата за управление на атомните станции, то тогава ще разберем, че те съвсем не се интересуват от пари. Те ще шантажират целия свят. Забележете, злодеите имат предостатъчно време, а ние с вас разполагаме със съвсем малко време, за да предотвратим тази вакханалия. Затова си струва да си изясним, какво реално можем да противопоставим на тази заплаха.
Кой е виновен?
Можем да спорим колкото си искаме за това, кой всъщност стои зад последната кибер-атака. В редиците на нейните предполагаеми изпълнители са от крупните спецслужби до напреднали ученици. Във всеки случай, ние се оказахме в ръцете на «чистоплътни» терористи. Това не са тези, които режат глави. Те са сериозни и умни момчета, които показват какво могат да направят със света. Засега тяхните искания са смешни. Всичко все още предстои.
Последната кибер-атака ни заставя да се стреснем и да се замислим за истинските, дълбоки причини за случващото се. Трябва да осъзнаем, че това е нова, неконтролеруема заплаха. Бихме помислили, че пред лицето на тази всеобща заплаха лидерите на големите страни трябва да се договорят и да престанат да спорят и да отхвърлят противоречията, а да действат съгласувано.
Те биха могли да наложат твърди мерки в контрола по използването на интернета, да приемат мерки за повсеместна защита на информацията, да отстранят опасните тенденции в своите страни и в други държави, върху които имат влияние. За това трябва просто да се договорят, като започнат да се доверяват един на друг.
Но дори и да допуснем такъв невероятен сценарий, ние се убеждаваме, че заплахата е невъзможно да бъде отсранена. Никакви съглашения, никаъв контрол не ще удържи виртуалния звяр-егоист от злодеяние. Това действително е нов вид терор. В какво се състои проблемът?
2017-05-17_ynet_cyberattack

Няма как да не ни тревожи това, че непрост за разработка вирус може да попадне в ръцете на някое интелегентно напреднало чудовище. Нали с такива герои сме възпитали собствените си деца.
Какви компютърни игри разрешаваме на децата си, само за да не ни пречат? Печели, граби, убий, излъжи, победи! Какви филми им показваме? Какво гледаме ние самите? Криминални, трилъри, детективи, където е пълно с кръв, убийства, лъжа, ненавист и отмъщение.
Във всяка игра, във всеки филм има супергерой. При това, все по-често герои не са добрите полицаи, спасителите на човечеството, а злият гений, безпощадният терорист. И все по-често героите не само се бият и стрелят, а стоят зад компютъра и заплашват цялото човечество.
Славим индивидуализма, цинизма, жестокостта, макар това да е само проява на обичаен егоизъм. Програмираме бъдещето, тиражирайки филми, в които превъзнасяме същите тези ценности. Така че нека не ни учудва, че децата ни създават и пускат подобни вирусни програми, които заплашват света. За тях не е важна идеологията. За тях е важна възможността да управляват света, да властват, при това да властват изящно, с едно помръдване на пръста. Те мислят глобално. Интересува ги тържеството на тяхната програма. И сега действително е дошло тяхното време. Създадени са идеални условия, тези хладнокръвни „интелигентни“ терористи да влязат лесно в глобалните виртуални връзки, които пронизват всички страни от живота на хората.
Днес се убеждаваме, че всички тези щателно построени мрежи се оказаха изключително уязвими, беззащитни. Никакви технически средства за защита няма да предотвратят грубото вмешателство на човека в управлението на тези мрежи. А това означава, че тези глобални връзки се нуждаят от промяна на всеки участник, промяна на Човека!

2017-05-17_ynet_cyberattack1

А засега се намираме в опасна ситуация, когато връзките се създават в интерес на всички, а тяхното нарушаване може да се използва от един човек за своите тесни егоистични интереси. Получава се така, че един примитивен човек използва силата на колективния разум или заплашва да използва тази сила против всички. Излиза, че не ни достига едно – всички ние трябва да се променим.
Какво да правим?
След като действително няма къде да се скрием един от друг, ще се наложи да строим други отношения помежду си. Тъй като искаме или не, всички ние се намираме в глобални връзки и ще се наложи да се впишем в общия модел, който Природата разкрива между нас.
Отношенията между нас трябва да станат дружелюбни. На всеки от нас предстои да се впише в общата система, намираща се в глобалната мрежа.
Природата ни подсказва правилния модел на отношения в глобалната затворена система чрез примера с нашия организъм. Всяка клетка в тялото е егоистична, но се съединява с другите клетки над своето его в полза на цялото тяло. Истина е, че черният дроб не воюва с белите дробове, бъбреците не спорят със сърцето, всички работят гладко и хармонично. Всички клетки и органи са свързани, но с хубава, добра, правилна връзка. Правилната връзка – е връзката, построена на взаимната отговорност и грижа един за друг.
Природата е тази, която ни учи. Преживявайки реалната заплаха от унищожение, ние преминаваме през урок за цялото човечество, повод органично да построим отношения помежду си, но само чрез системата на висшето управление.
Ние достигнахме до необходимостта да изменим природата на човека от егоистична и ненавистна на любов и отдаване. Ще попитате – възможно ли е това? Не просто, че е възможно – необходимо е! В противен случай ще пропаднем, в това вече сме убедени. Трябва да задействаме позитивната сила, скрита в природата. Такава възможност ни дава кабала. Намирайки се в правилна връзка един с друг и с висшето управление, ние можем да се справим с нарастващия проблем.
Затова единственото, което може да даде на човечеството изход от многобройните проблеми към ново ниво на развитие е въпитанието на човека в съответствие със Закона на Природата.
Възпитанието означава построяване на равновесна система между нас хората, превръщайки нашите взаимоотношения от егоистични (всичко за мен) в алтруистични (всичко за връзката между нас). Кабала ни дава необходимия инструмент за постигане на тази цел. Такова възпитание ще позволи на всеки човек, опирайки се на взаимодействието с позитивната сила на природата, да бъде в мир със себе си, с всички останали хора и със самата природа.
Източник

[206906]

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Какво ще предпази Евросъюза от разпадане?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Последните анкети показват, че все повече граждани от Евросъюза искат да излязат от него. Днес те са 50% от населението на Англия, а във Франция и Швеция по 38%.

В края на месеца ще бъде проведено окончателно допитване и е напълно възможно страната да напусне Евросъюза.

Мислите ли, че е въпрос на време и, че така или иначе, всичко ще се разпадне?

Отговор: Бях уверен от самото начало, тъй като вместо обединение на сърцата, беше създаден европейски „пазар“, а не съюз.

Въпрос: До къде ще стигнем? Какво може да се направи?

Отговор: Нищо, освен да се разделим спокойно, докато все още можем да го направим. Уверен съм, че ръководителите на Евросъюза не могат да постигнат нищо. Но и не ни слушат.
Ние, като кабалисти, не можем да достигнем до тях и да ги убедим в правотата си. Те имат друга система от възгледи, разбирания и затова няма да възприемат нашата програма.

Въпрос: Но нали няма да свърши всичко това с война?

Отговор: В това е проблемът, че всичко е все още непредсказуемо.
Мога да предскажа как работи система, която се намира или в динамично развитие, или напротив, в антиразвитие. А тук липсват и едното, и другото. В Европа ще дойдат още милион бежанци. Всичко ври и кипи като в котел и не е ясно какво ще излезе от всичко това.

Въпрос: Смятате ли, че разделянето на Европа е именно заради бежанците?

Отговор: Ако не бяха бежанците, Европа би преживяла всичко това много по-лесно. Страните на Евросъюза биха намерили общ път.

Въпрос: Възможна ли е появата на лидер, който да успее да обедини Европа?

Отговор: Нов Хитлер? Напълно е възможно. Такъв завой може да се случи и във Франция, и в Унгария, т.е в страни, близки до нацизма. И останалаите страни ще се заразят. Всяка една от тях ще има свой лидер, но по принцип, всичко е непредсказуемо.

Доближаваме се до следващото състояние на света. Нищо не предсказвам, а само казвам, че трябва много бързо и в срок да внесем в този свят Висшата сила на добро и любов. А как ще действа тя в този свят – не е наша грижа. Нашата задача е да донесем светлина на народите по света.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.06.2016

[187844]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч. 3

Трети, но не излишен

Въпрос: Има две качества: мъжко и женско, които се съединяват едно с друго. А вие добавяте и някакъв трети, висш фактор?

Отговор: Този фактор е най-важният. Мъжът и жената се свързват именно заради него, за да се слеят с него и да достигнат неговата степен. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всички поправяния и се свързваме помежду си.

Третият фактор е висшата сила, която се нарича „Творец“ или „любов“. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта.

Въпрос: Това ли е силата, която търсим цял живот?

Отговор: Ние мечтаем за силата на любовта, но се заблуждаваме, очаквайки да я намерим между нашите тела, а не между душите.

Въпрос: Нима е лошо мъжете и жените да получават удоволствие от срещите един с друг?

Отговор: Сексуалното удоволствие е едно от основните материални удоволствия след храната, без която не можем да съществуваме. Но след като човек е осигурил необходимото за своето съществуване, той мисли само за секс.

Въпрос: По какво се различава наслаждението от силната истинска любов, в която се включва третият, висш фактор?

Отговор: Наслаждението от истинската любов се нарича Рай. Ние сме толкова предани един на друг, че аз търся само как да напълня другия, за да се разкрие между нас силата на любовта, която се нарича Творец.

А днес изискваме един от друг любов по егоистичен начин, което е противоположно на любовта. Ние трябва да се издигнем над своя егоизъм и тогава, вместо да изискваме любов от другия, ние ще я показваме, тоест любовта не е в получаването, а в отдаването.

Човек, Адам, означава „подобен“ на висшата сила, на Твореца толкова, че се намира в съвършенство. А съвършенство може да достигне само за сметка на това, че се съединява с жена. Когато те двамата се отменят един пред друг, над своя егоизъм, след това се свързват във взаимно отдаване.

Това може да се изразява във всякакви материални действия, но всеки от тях трябва да бъде в намерение да отдава на другия, за да се разкрие между нас Творецът. Както е казано: Мъжът и жената и Шхина между тях“. Само в такава форма можем да достигнем съвършенство, на това ни учи науката кабала.

Въпрос: Обикновеният мъж иска да притежава всички жени, които вижда около себе си. А духовният мъж вече не иска ли това?

Отговор: Той иска същото, но не в материална форма. Той иска да вземе цялата женска сила, съществуваща във Вселената и цялата мъжка сила, и да се допълнят една друга.

И така, всички мъже и всички жени работят само за да се допълнят помежду си и в това взаимно допълване и свързване, в центъра на човечеството ще се разкрие духовния свят, духовната сила, висшата сила на Твореца.

Творецът ни е създал в такъв вид и към него се връщаме. И тогава, в точката на връзката между нас и Твореца, ние достигаме любовта.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[183608]

Предходни съобщения по темата:

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.2

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Война на половете, ч.3

Патентът на безкрайната любов

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Алтруисти – егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Да обичаш и да бъдеш любим

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Разплащане в натура

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]