Entries in the 'Любов' Category

Ynet: Кибер престъпление и наказание

На най-големия интернет портал Ynet е публикувана нова моя статия.

Кибер престъпление и наказание

В края на миналата седмица стотици хиляди компютри от 150 страни са били поразени от криптиращ вирус, пуснат в глобалната компютърна мрежа. Попадайки в компютъра, той изменял разширението на файловете, съхранени в компютъра и закривал достъпа до тях.
2017-05-17_ynet_cyber1_w

За да могат тези файлове да бъдат отново използвани, програмата искала „скромната“ сума от 300 долара. На бедните, злосторниците предлагали намаление, а тези, които отказвали да заплатят, ги предупреждавали, че всички техни файлове ще бъдат унищожени.
През последните няколко дни интернет и СМИ от цял свят са препълнени от подобни съобщения.
Тревожна аларма за човечеството
Осъзнаваме ли реалните мащаби и причини за това, което се случва? Уверен съм, че не го осъзнаваме! В противен случай коментарите на експертите не биха се ограничили основно с технически и организационни препоръки по защита на информацията. И ако не лукавстваме, то лесно можем да разберем, че една вирусна программа може да унищожи цялото човечество. Какво още трябва да се случи, за да бием истинска тревога! Струва ли си да чакаме, когато творение на поредния компютърен гений и едновременно морален урод ще включи за една секунда всички ракети с ядрени глави? И тогава можем да се отпуснем.
Без съмнение, даденото произшествие е поредния „звънец“ за всеки от нас и за цялото световно общество.
Днес не ни се налага да пускаме ядрени ракети. Ние се оказахме беззащитни във виртуалното пространство. В този случай атаката прекрасно го показа. Концернът «Рено» във Франция практически беше спрян, МВД в Русия се оказа със закрит достъп до базата данни, беше затруднена работата на банковите и кредитните организации по цял свят. В Германия бяха нарушени железопътните съобщения, което можеше да завърши с реална катастрофа. Шестнайсет болници в Англия се оказаха под удара на вирусната атака. Поради блокиране на базата дани са отложении сърдечни операции и операции по трансплантиране на органи. И роднините настояват болницата, да плати глобата, която искат бандитите и да спаси техните близки.
Този път успяхме да прекратим разпространението на вируса. Но не трябва да се утешаваме с илюзии и трябва да разберем, че този път усетихме само леко докосване до реално растящ глобален проблем. И ако кибер-терористите успеят скоро да влязат в системата за управление на атомните станции, то тогава ще разберем, че те съвсем не се интересуват от пари. Те ще шантажират целия свят. Забележете, злодеите имат предостатъчно време, а ние с вас разполагаме със съвсем малко време, за да предотвратим тази вакханалия. Затова си струва да си изясним, какво реално можем да противопоставим на тази заплаха.
Кой е виновен?
Можем да спорим колкото си искаме за това, кой всъщност стои зад последната кибер-атака. В редиците на нейните предполагаеми изпълнители са от крупните спецслужби до напреднали ученици. Във всеки случай, ние се оказахме в ръцете на «чистоплътни» терористи. Това не са тези, които режат глави. Те са сериозни и умни момчета, които показват какво могат да направят със света. Засега тяхните искания са смешни. Всичко все още предстои.
Последната кибер-атака ни заставя да се стреснем и да се замислим за истинските, дълбоки причини за случващото се. Трябва да осъзнаем, че това е нова, неконтролеруема заплаха. Бихме помислили, че пред лицето на тази всеобща заплаха лидерите на големите страни трябва да се договорят и да престанат да спорят и да отхвърлят противоречията, а да действат съгласувано.
Те биха могли да наложат твърди мерки в контрола по използването на интернета, да приемат мерки за повсеместна защита на информацията, да отстранят опасните тенденции в своите страни и в други държави, върху които имат влияние. За това трябва просто да се договорят, като започнат да се доверяват един на друг.
Но дори и да допуснем такъв невероятен сценарий, ние се убеждаваме, че заплахата е невъзможно да бъде отсранена. Никакви съглашения, никаъв контрол не ще удържи виртуалния звяр-егоист от злодеяние. Това действително е нов вид терор. В какво се състои проблемът?
2017-05-17_ynet_cyberattack

Няма как да не ни тревожи това, че непрост за разработка вирус може да попадне в ръцете на някое интелегентно напреднало чудовище. Нали с такива герои сме възпитали собствените си деца.
Какви компютърни игри разрешаваме на децата си, само за да не ни пречат? Печели, граби, убий, излъжи, победи! Какви филми им показваме? Какво гледаме ние самите? Криминални, трилъри, детективи, където е пълно с кръв, убийства, лъжа, ненавист и отмъщение.
Във всяка игра, във всеки филм има супергерой. При това, все по-често герои не са добрите полицаи, спасителите на човечеството, а злият гений, безпощадният терорист. И все по-често героите не само се бият и стрелят, а стоят зад компютъра и заплашват цялото човечество.
Славим индивидуализма, цинизма, жестокостта, макар това да е само проява на обичаен егоизъм. Програмираме бъдещето, тиражирайки филми, в които превъзнасяме същите тези ценности. Така че нека не ни учудва, че децата ни създават и пускат подобни вирусни програми, които заплашват света. За тях не е важна идеологията. За тях е важна възможността да управляват света, да властват, при това да властват изящно, с едно помръдване на пръста. Те мислят глобално. Интересува ги тържеството на тяхната програма. И сега действително е дошло тяхното време. Създадени са идеални условия, тези хладнокръвни „интелигентни“ терористи да влязат лесно в глобалните виртуални връзки, които пронизват всички страни от живота на хората.
Днес се убеждаваме, че всички тези щателно построени мрежи се оказаха изключително уязвими, беззащитни. Никакви технически средства за защита няма да предотвратят грубото вмешателство на човека в управлението на тези мрежи. А това означава, че тези глобални връзки се нуждаят от промяна на всеки участник, промяна на Човека!

2017-05-17_ynet_cyberattack1

А засега се намираме в опасна ситуация, когато връзките се създават в интерес на всички, а тяхното нарушаване може да се използва от един човек за своите тесни егоистични интереси. Получава се така, че един примитивен човек използва силата на колективния разум или заплашва да използва тази сила против всички. Излиза, че не ни достига едно – всички ние трябва да се променим.
Какво да правим?
След като действително няма къде да се скрием един от друг, ще се наложи да строим други отношения помежду си. Тъй като искаме или не, всички ние се намираме в глобални връзки и ще се наложи да се впишем в общия модел, който Природата разкрива между нас.
Отношенията между нас трябва да станат дружелюбни. На всеки от нас предстои да се впише в общата система, намираща се в глобалната мрежа.
Природата ни подсказва правилния модел на отношения в глобалната затворена система чрез примера с нашия организъм. Всяка клетка в тялото е егоистична, но се съединява с другите клетки над своето его в полза на цялото тяло. Истина е, че черният дроб не воюва с белите дробове, бъбреците не спорят със сърцето, всички работят гладко и хармонично. Всички клетки и органи са свързани, но с хубава, добра, правилна връзка. Правилната връзка – е връзката, построена на взаимната отговорност и грижа един за друг.
Природата е тази, която ни учи. Преживявайки реалната заплаха от унищожение, ние преминаваме през урок за цялото човечество, повод органично да построим отношения помежду си, но само чрез системата на висшето управление.
Ние достигнахме до необходимостта да изменим природата на човека от егоистична и ненавистна на любов и отдаване. Ще попитате – възможно ли е това? Не просто, че е възможно – необходимо е! В противен случай ще пропаднем, в това вече сме убедени. Трябва да задействаме позитивната сила, скрита в природата. Такава възможност ни дава кабала. Намирайки се в правилна връзка един с друг и с висшето управление, ние можем да се справим с нарастващия проблем.
Затова единственото, което може да даде на човечеството изход от многобройните проблеми към ново ниво на развитие е въпитанието на човека в съответствие със Закона на Природата.
Възпитанието означава построяване на равновесна система между нас хората, превръщайки нашите взаимоотношения от егоистични (всичко за мен) в алтруистични (всичко за връзката между нас). Кабала ни дава необходимия инструмент за постигане на тази цел. Такова възпитание ще позволи на всеки човек, опирайки се на взаимодействието с позитивната сила на природата, да бъде в мир със себе си, с всички останали хора и със самата природа.
Източник

[206906]

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Какво ще предпази Евросъюза от разпадане?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Последните анкети показват, че все повече граждани от Евросъюза искат да излязат от него. Днес те са 50% от населението на Англия, а във Франция и Швеция по 38%.

В края на месеца ще бъде проведено окончателно допитване и е напълно възможно страната да напусне Евросъюза.

Мислите ли, че е въпрос на време и, че така или иначе, всичко ще се разпадне?

Отговор: Бях уверен от самото начало, тъй като вместо обединение на сърцата, беше създаден европейски „пазар“, а не съюз.

Въпрос: До къде ще стигнем? Какво може да се направи?

Отговор: Нищо, освен да се разделим спокойно, докато все още можем да го направим. Уверен съм, че ръководителите на Евросъюза не могат да постигнат нищо. Но и не ни слушат.
Ние, като кабалисти, не можем да достигнем до тях и да ги убедим в правотата си. Те имат друга система от възгледи, разбирания и затова няма да възприемат нашата програма.

Въпрос: Но нали няма да свърши всичко това с война?

Отговор: В това е проблемът, че всичко е все още непредсказуемо.
Мога да предскажа как работи система, която се намира или в динамично развитие, или напротив, в антиразвитие. А тук липсват и едното, и другото. В Европа ще дойдат още милион бежанци. Всичко ври и кипи като в котел и не е ясно какво ще излезе от всичко това.

Въпрос: Смятате ли, че разделянето на Европа е именно заради бежанците?

Отговор: Ако не бяха бежанците, Европа би преживяла всичко това много по-лесно. Страните на Евросъюза биха намерили общ път.

Въпрос: Възможна ли е появата на лидер, който да успее да обедини Европа?

Отговор: Нов Хитлер? Напълно е възможно. Такъв завой може да се случи и във Франция, и в Унгария, т.е в страни, близки до нацизма. И останалаите страни ще се заразят. Всяка една от тях ще има свой лидер, но по принцип, всичко е непредсказуемо.

Доближаваме се до следващото състояние на света. Нищо не предсказвам, а само казвам, че трябва много бързо и в срок да внесем в този свят Висшата сила на добро и любов. А как ще действа тя в този свят – не е наша грижа. Нашата задача е да донесем светлина на народите по света.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.06.2016

[187844]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч. 3

Трети, но не излишен

Въпрос: Има две качества: мъжко и женско, които се съединяват едно с друго. А вие добавяте и някакъв трети, висш фактор?

Отговор: Този фактор е най-важният. Мъжът и жената се свързват именно заради него, за да се слеят с него и да достигнат неговата степен. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всички поправяния и се свързваме помежду си.

Третият фактор е висшата сила, която се нарича „Творец“ или „любов“. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта.

Въпрос: Това ли е силата, която търсим цял живот?

Отговор: Ние мечтаем за силата на любовта, но се заблуждаваме, очаквайки да я намерим между нашите тела, а не между душите.

Въпрос: Нима е лошо мъжете и жените да получават удоволствие от срещите един с друг?

Отговор: Сексуалното удоволствие е едно от основните материални удоволствия след храната, без която не можем да съществуваме. Но след като човек е осигурил необходимото за своето съществуване, той мисли само за секс.

Въпрос: По какво се различава наслаждението от силната истинска любов, в която се включва третият, висш фактор?

Отговор: Наслаждението от истинската любов се нарича Рай. Ние сме толкова предани един на друг, че аз търся само как да напълня другия, за да се разкрие между нас силата на любовта, която се нарича Творец.

А днес изискваме един от друг любов по егоистичен начин, което е противоположно на любовта. Ние трябва да се издигнем над своя егоизъм и тогава, вместо да изискваме любов от другия, ние ще я показваме, тоест любовта не е в получаването, а в отдаването.

Човек, Адам, означава „подобен“ на висшата сила, на Твореца толкова, че се намира в съвършенство. А съвършенство може да достигне само за сметка на това, че се съединява с жена. Когато те двамата се отменят един пред друг, над своя егоизъм, след това се свързват във взаимно отдаване.

Това може да се изразява във всякакви материални действия, но всеки от тях трябва да бъде в намерение да отдава на другия, за да се разкрие между нас Творецът. Както е казано: Мъжът и жената и Шхина между тях“. Само в такава форма можем да достигнем съвършенство, на това ни учи науката кабала.

Въпрос: Обикновеният мъж иска да притежава всички жени, които вижда около себе си. А духовният мъж вече не иска ли това?

Отговор: Той иска същото, но не в материална форма. Той иска да вземе цялата женска сила, съществуваща във Вселената и цялата мъжка сила, и да се допълнят една друга.

И така, всички мъже и всички жени работят само за да се допълнят помежду си и в това взаимно допълване и свързване, в центъра на човечеството ще се разкрие духовния свят, духовната сила, висшата сила на Твореца.

Творецът ни е създал в такъв вид и към него се връщаме. И тогава, в точката на връзката между нас и Твореца, ние достигаме любовта.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[183608]

Предходни съобщения по темата:

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.2

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Война на половете, ч.3

Патентът на безкрайната любов

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Алтруисти – егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Да обичаш и да бъдеш любим

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Разплащане в натура

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]

Тайната за здравето на обществения организъм

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на учените: На челно място в търсене на помощ от пациентите в Европа са състоянията на: тревога, паническа атака, неувереност и страх за бъдещето. Финансовата осигуровка не защитава от проблеми, свързани с разрушаването на общочовешките ценности.

Глобалните изменения водят към  промяна на съзнанието и поведението на човека. Социално-политически травмираният човек счита, че способността да не предизвикваме агресия е главно условие за оцеляване.

Травмираният човек се опитва да скрие емоциите си. Той смята, че само пълната непроницаемост ще му обезпечи спокойствие, безопасност и успех.

Но подобна тактика на поведение е безполезна във времето на глобализацията: човек все едно определя по интернет сайтовете кръга от познати, на кого да звъни, какви са насоките за напредък – той живее в „стъклен дом“.

Страхът се ограничава единствено от едно – от смисъла на живота, а главният смисъл на живота е любовта. Съществува пряка зависимост между жизнените сили, смисъла на живота, целите и ценностите на човека. Решението на психологическите въпроси е в същата тази плоскост.

Многочислените проблеми на планетата ни показват, че е нужна принципно друга платформа, друг поглед на живота и подхода в психологията.

Така, както всички телесни болести са проява на нарушена обмяна на веществата, така и всички социални проблеми, психични заболявания са следствие от нарушаване на здравословните взаимоотношенията между хората. За това трябва да се даде точно определение на духовността.

Работата на психотерапевтите трябва да бъде именно на основата на възстановяване на правилните отношения и жизнени ценности.

Духовността е състояние на вътрешно единение на човека с обкръжаващия свят, усещане и разбиране на взаимовръзката между всички сътворени същества, като деца и частички на Всевишния, на Единния, на Цялостния. Духовността дава състояние на щастие.

Когато тази хармония е нарушена, тогава възникват множество проблеми и болести. Душевното здраве е основа за физическо, психологическо и социално здраве.

Чувството за вътрешно единение един с друг е все по-малко – затова хората станаха по-нещастни, макар и материално да са по-обезпечени. Общественият организъм заболява, когато здравите отношения между хората се рушат.

Може да се сравни с това, ако черният дроб, бъбреците, стомахът престанат да си сътрудничат един с друг. И обратно: обществото става здраво и силно, когато нивото на духовността е високо – когато всеки се грижи за интересите на другите, както за своите собствени интереси.

С всяка изминала година все повече учени достигат до заключението, че светът, който ни обкръжава е основан на холографски принцип. Холографският  принцип на Вселената означава, че всяка част от мирозданието във всеки един момент от времето съдържа в себе си пълна информация за всичко съществуващо.

Учените са установили, че всяка клетка от организма във всеки един момент от времето притежава ПЪЛНА информация за целия организъм – благодарение на което от всяка една клетка може да се развие целия организъм.

И точно такава връзка съществува между всичко съществуващо, между всички хора и животни. Ние сме части от Живо Единство, макар че с физическото си зрение да смятаме, че сме отделени един от друг.

Резултатите от изследването на множество съвременни учени сочат, че всички ние сме неотменни частици от единна, енергоинформационна система, която най-правилно би било да наричаме Бог.

Същността на всички религии, на всички духовни учения се заключават в това, да се трансформира егоцентризма (користта) в любов. Егоцентризмът (егоизма, користта) – е грижа за своето благополучие . Любовта е грижа за благополучието на другите.

Ние сме части от живо Единство, ние всички сме свързани един с друг като части на Единен Организъм, наречен Бог, макар с физическото зрение да възприемаме хората отделени. Причинявайки страдания на другите, ние косвено причиняваме страдания на себе си – като част от тяло, която причинявайки вреда на другите части, вреди на себе си.

Духът на потребителството е заболяване на душата. Заболяване  на социума. Здравите хора намират щастие в служба на другите. Потребителското общество е общество на нещастни хора. Организмът се разрушава когато се руши обмяната на веществата в организма. Обмяната на веществата в обществения организъм е всъщност отношението между хората.

Защо социализмът пропадна? Защото там беше забранен Бог. Хората могат без особена трудност да съхранят човешките отношения помежду си дотогава, докато те макар и само теоретично знаят, че са вечни, че те са душа, а не тяло.

Дори и да не посвещават сериозно себе си на Всевишния, достатъчно е ако на това се посвещават само няколко члена на семейството – например най-възрастните. Но в тях има знание за своето предназначение и за Бог. Социализмът е добро нещо. Но само, ако има Бог в него. Сега трябва да се върнем към това.

Клетката на тялото се свързва с организма не непосредствено, а чрез тези клетки, които ни обкръжават.

Реплика: Мислещият човек достига самостоятелно до същите тези изводи, за които кабала говори вече хиляди години. Но не му е разкрита методиката за поправяне на човека, а само това, в какво се състои неговата порочност и желателно поправяне.

Защото поправянето се извършва чрез висшата светлина ОМ, която владеят само тези, които изучават кабала. Тези които не се занимават с кабала, не са в състояние да разберат принципа на работа на ОМ, защото самото поправяне трябва да се случи първо на методиста.

[170840]

В повратен момент на историята

каббалист Михаэль ЛайтманЖивеем в стремително изменящ се свят, в който се случват вълни цунами, земетресения, екологични катастрофи, екстремални жеги, тълпи от бежанци.

Днес Европа е атакувана от стотици хиляди бежанци от Близкия Изток, а утре ще стане земетресение някъде в Индия, и оттам на север, в центъра на континента ще тръгнат тълпи от милиони хора.

Виждаме, че ситуацията може да се измени много бързо. Преди ни се струваше, че преселението на такава маса от хора от място на място изисква много време и сериозно планиране. И изведнъж ставаме свидетели на това как десетки и стотици хиляди хора се надигат, подобно на вълна цунами, устремена от океана към брега.

Нашият свят се променя пред очите ни. Намираме се вътре в мощен поток, който увлича цялото човечество и го спуска все по-ниско, в сравнение с предишното жизнено равнище, но в същото време строи и поражда в него някаква нова степен.

В резултат на това чувстваме как пропадаме в пропаст, и целият ни предишен свят се разрушава – руши се старият живот. Заедно с това се ражда нов живот.

Нужно е да изявим тези две тенденции, породени от нашето време, за да разберем с какви средства да изразим тази драма на века: разрушението и смъртта на стария свят и раждането вътре в него на новият свят.

В природата винаги става така и не може да бъде иначе. Докато предходното поколение не умре, няма да се роди ново поколение. Точно така се сменят годишните времена. Някои виждат в случващото се смърт, но аз виждам нов живот. Хайде да не мислим за това, което е било и умира, а за новото, което се заражда.

Човечеството сега се намира в процес на раждане, излизайки от родовите пътища през най-тясното, което ни притиска от всички страни. Болките ни бутат отзад и отпред и ни подтикват да се движим непрестанно. Свидетели сме на създаването на ново стъпало, на ново състояние на човечеството.

В историята е имало много такива критични, трудни периоди, наистина периоди на раждане. Затова аз гледам в бъдещето с надежда и радост, независимо от това, че е много тежко. Новият свят няма да се роди, докато не умре половината от стария. Ние виждаме, че се разрушава неживата природа, изчезват много видове растения, животни, умират хора.

Не е ясно какво още ще се случи с нас в условията на резки климатични изменения и катастрофи. Но това дава възможност за раждане на нов вид живот.

Излизаме от предната епоха, от предното поколение, от цялата измината човешка история и се раждаме в нов свят. И затова усещаме натиск, родилни мъки, губим цялото натрупано знание, вкус, култура, образование, традиции. Даже науката ще се обнови. Човек сякаш ще се роди отново, цялото естество ще се измени.

Любовта, съпружеската връзка и отношенията между родители и деца – всичко ще се измени до неузнаваемост. Не знаем към какъв свят вървим, но можем да се досетим и да прогнозираме какъв ще бъде, какво ще е бъдещото семейство, ще искаме ли да имаме деца, ще останат ли децата у дома или ще живеем по съвсем различен начин?

Как ще възприемаме света, каква ще е ситуацията в обществото, каква ще е културата, образованието, системата на отношенията, еталоните за красота, какви ще са песните? Всичко преживява истинска революция.

Още е невъзможно да се опише точно картината на бъдещия свят, но можем да не се съмняваме, че светът съвършено ще се измени и не е в нашите сили да спрем този процес.

Промяната произтича от природата и ни увлича в себе си, без да иска нашето съгласие. Новият свят просто е длъжен да се роди. Така че дайте да помогнем на самите себе си да се родим в новия свят – да положим усилия, за да излезем навън!

Из ТВ програмата „Да узнаем за себе си”, 18.09.2015

[166934]

Къде се намира висшият свят?

2012-09-21_congress_sever_3421_wВъпрос: Нашият живот е толкова примитивен: заработваме, връщаме се у дома, вечеряме и лягаме да спим, за да може сутринта да се събудим и отново да отидем на работа. А вие разказвате за някакъв „висш свят“!

Бих искал да го видя, но като погледна нагоре, виждам само таван. Възможно ли е нещо да се измени в живота ми? Къде е този висш свят?

Отговор: Когато говори за висшия свят, намиращ се над нашия свят, кабала не подразбира обичайната височина, сякаш има таван или звезди на небето.

Става дума за високи вътрешни свойства на човека. Понякога казваме: „Какъв висок човек – той е над всички!“, но нямаме предвид неговия ръст. Наполеон е бил метър и половина висок и при това, е бил велика личност. Затова е необходимо първо да изясним какво означава „ниско“ и „високо“.

„Високо“ в кабала означава „високо“ по свойства. Висшите свойства са отдаване, любов и обединение. А ако наричаме човека нисък и незначим, то имаме предвид неговите грозни качества, а не ръстът му.

Затова духовния свят е висш свят, защото в него цари любов и единство. А да се приближим към него можем именно чрез обединение.

Защо не усещаме Твореца? Защото между нас няма обединение. Ако искаме да почувстваме силата, обгръщаща и включваща в себе си цялата вселена, то трябва да се съединим и да станем като един.

Кабала казва, че дори ако десет човек се обединят като един човек, те ще почувстват висшата сила, висшият свят. Именно това съединение се опитваме да реализираме в кабалистичните групи.

В това се и състои същността на методиката, описана в автентичните кабалистични книги, като „Зоар“, и трудовете на Ари и Баал а-Сулам.

От радио програмата на 103FM, 06.09.2015

[166657]

Нова Година или край на филма за Вселената

Въпрос: Колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година (Рош а Шана)?

Отговор: Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.

Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.

Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.

Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.

Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас.

Така че, не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! Какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?

В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало.

Реплика: Тоест на мен ми се е показвал филм, който сега завършва?

Отговор: Но ти си длъжен да го реализираш! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.

Вместо това, трябва да започнем да преминаваме през следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един голям филм, а в действителност ние нямаме нищо. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.

Така че Новата година, сама по себе си, е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Главата! На иврит така и се нарича ”Рош а Шана” – Глава на годината.

Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!

От Тв програмата „Празници, Рош а Шана” №1, 06.08.2015

[166356]

Безпристрастен поглед към света

каббалист Михаэль Лайтман 0-природаИма действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

Любовта е рай

laitman_2009-05-xx_ny_4848Въпрос: Много от приятелите ми се чувстват нещастни, защото не могат да си намерят подходящ партньор. Какво трябва да направи човек, за да открие истинската любов?

Отговор: На първо място, трябва да престанем да очакваме другите да имат някакви необикновени качества, а да потърсим човек, който знае как трябва да бъдат изградени едни взаимоотношения на любов.

Любовта се основава единствено на отстъпки, които всеки прави спрямо партньора си и се радва на всяка възможност да отстъпва пред него.

Аз не изисквам от партньора си специално внимание и грижи, а дори обратното – цялото ми удоволствие идва от факта, че анулирам себе си пред другия.

Въпрос: И какво му е удоволствието на това да отстъпваш пред някого?

Отговор: Това се нарича любов. Когато даваш нещо на детето си не получаваш ли огромно удовлетворение от това? Същото може да бъде и по отношение на съпругът/съпругата ти. Просто чувстваш детето по-близко до себе си по един природен, животински начин, тъй като го приемаш като част от себе си.

Съпругата ти също е донякъде твоя, но тя все пак съществува отделно, стои до теб и има свое собствено мнение. Но чрез истинската любов се изтрива разстоянието, създадено от разликите между моите и нейните желания.

Понастоящем, аз чувствам само собствените си желания и почти никакви от тези на партньора ми. Моето желание е по-важно за мен от неговото. Но е казано: „Направи желанията си като Неговите, за да направи Той Своите желания като твоите“. Това е връзката на любовта.

Нашите желания трябва да се обединят в едно. Това се нарича сливане. „Мъж, жена и Шхина помежду им“, сякаш сме едно тяло. Много е просто, липсва ни само малко обучение.

За да бъде способен да обича, човек трябва да е отгледан, образован и подготвен със специални уроци. На цялото човечество му липсва такова обучение. Докато не се научим как да постигаме такива взаимоотношения, ще си останем нещастни.

Въпрос: Всеки търси любов, но как да може да убедим някого да посещава такива уроци? Съмнявам се, че на хората ще им хареса това условие да жертват себе си.

Отговор: Това е, защото ние лъжем себе си. Когато настояваме да получим своето, си мислим, че печелим. Но кой печели от тази заблуда? Ние искаме да обичаме и задоволяваме само себе си, като за целта използваме близките и роднините си. В крайна сметка, това не ни носи нито любов, нито удовлетворение.

Трябва да научим човек как да намира удовлетворение по правилния начин, който е съвършен и вечен. Това удовлетворение е възможно само ако обичаш някой друг, тъй като човек винаги може да дава на другите и да ги напълва до безкрай, извличайки постоянно удовлетворение.

Това е един безспирен цикъл, който винаги се връща към мен и по този начин аз достигам чувство на абсолютна, вечна любов и дори нещо повече – вечен живот.

Защото тогава аз не консумирам себе си и средата си, а напротив – с любовта си нося живот на всички, които ме заобикалят. Така постигам чувството на непрестанен възход към по-високо измерение, към Едемската Градина, към вечен живот. Раят – това е любовта.

Затова няма нужда да търсиш любовта някъде. Просто трябва да я изградиш.

Откъс от предаването „Нов Живот“, 30.07.2015

[164078]

Хванати в капана на Вселената

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]

Един закон на любовта за целия свят

2012-09-21_congress_sever_3421_wВъпрос: Защо изведнъж започваме да воюваме и да се убиваме един друг, след като повече не са ни нужни чуждите територии и чуждестранните работници, и всяка страна може сама да си произведе всичко необходимо?

Отговор: А ти заради какво се караш с жена си: обикновено заради някакви дреболии, нямащи никакво значение. И така ще се карат помежду си страните, защото нашият егоизъм, ненавист, таящи се вътре в човека, няма да ни дадат да живеем спокойно и дружно.

Човекът е създаден със зла, егоистична природа и затова се получава, че сякаш вече не зависим един от друг, а от друга страна, сме готови да се изядем. И решението е възможно само за сметка на обединението над всички различия в нашия характер, за да „покрие любовта всички престъпления“.

Въпрос: Какво се случва с две хилядите държави, на които ще се раздроби света?

Отговор: Всички тези две хиляди държави ще приемат един закон, задължаващ да се обединят над всички национални различия. И само особеното образование, повдигащо човека над егоизма, ще позволи да се направи това.

Въпрос: Как ще се чувства човек, живеещ в една от тези две хиляди държави?

Отговор: Човекът ще усеща, че в него съществуват две части. Едната част е неговото природно, зло начало, запалващо в него егоизъм, ненавистен дори и на самия него. А той ще поиска да бъде над егоизма, над своите инстинктивни егоистични наклонности, и над тях да се обедини с другите.

Така ще стигнем до спокоен и щастлив живот, до пълно благоденствие. Ще се усещаме в райската градина, но под земята на която гори адски огън. Едното е невъзможно без другото.

От 606-та беседа за новия живот, 06.08.2015

[164872]

Напълвам се с любов

laitman_2011-07-30_7586_wЕгоистичните желания управляват света. Опитваме се да погълнем в себе си колкото може повече и виждаме, че тези желания не могат да бъдат напълнени. Всички опити да ги удовлетворим, ни водят до смърт.

С какво и колко не сме се напълвали – с храна, секс, семейни радости, открития, знания и т.н., все едно, стигаме да това, че в нас не остава нищо. Обратно, идва още по-голяма празнота, плюс разочарованието.

Изглежда ни, че наслаждението, което искаме да получим е равно на желанието, но когато наслаждението влезе в желанието, го увеличава два пъти и оставаме двойно пусти. Защото светлината и желанието се анулират едно-друго, оставяйки двойна празнота.

До днес това се явява резултатът от живота на всеки от нас. Човек идва на света гол, а от живота излиза двойно по-гол. Преминаваме много кръгообороти, докато не започнем да разбираме, че не си струва да гоним нещо – това нищо не дава.

Постепенно в човечеството се проявява осъзнаване на това и започваме да търсим истината. Тя ни води до методиката, с помощта на която можем действително да се напълним.

Но това напълване не влиза направо в желанието за получаване, а се осъществява чрез напълване на другите. Затова тук е необходима любов към другите и тогава ще имаме безкрайна възможност да ги наслаждаваме, при това да се наслаждаваме сами, напълвайки любимите.

В нашия свят има примери как това действа на инстинктивното, животинско ниво на природата, когато напълваме децата и тези, които обичаме.

В духовния свят всичко е много по-силно, понеже там се напълваме един-друг, не защото изначално обичаме някого, а раждаме в себе си любов към напълно странични и даже неприятни за нас хора. Тази любов се появява не просто така, а с помощта на висшата светлина.

Когато човек заставя себе си да обслужва другите, в него постепенно започва да се заражда чувство на любов към тях, защото му стават скъпи, както приемното дете в семейство, защото по степента на своето влагане в него, родителите започват да го обичат, даже повече от своите деца.

Науката кабала ни учи как да отдаваме на другите и при това да се напълваме. Но става дума не за отдаване заради получаване. Главно е получаването, за да се отдава.

Тогава напълвам себе си, едновременно напълвайки другите. Целта ми е да ги напълня! Но в резултат, напълването остава в мен. Ето тук, възниква неразбираното днес за нас „ разклонение“, което постепенно човек започва да постига, занимавайки се с кабала.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“ 10.06.2015

[161810]

Тайната на вечната младост

laitman_2012-11-07_gruzia_8566Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Любовта е опасна болест

Изследване: Ефектът, който влюбването оказва върху организма на човек е като болест. Любовта е опасна болест, която причинява сериозна вреда на здравето. Когато човек е влюбен, преживява буря от емоции.

Това отрицателно въздействие върху тялото му, в крайна сметка завършва с куп болести. В момент на влюбване той не е в състояние, адекватно да признае, че неговото самочувствие се е влошило.

Еуфорията от състоянието на щастие пренебрегва здравия разум, а трагедиите, които влюбените преживяват при скъсване или други проблеми, свързани с партньора, могат да имат фатални последствия за човека.

Реплика: Всъщност, може да се каже и противоположното. Но е факт, че любовта в нашия свят е най-силният егоистичен шок, най-висшето егоистично желание, което хваща в своята мрежа и твърди обятия човека, напълно, до затъмняване на съзнанието и изключване на разума.

С помощта на това чувство, човек разширява своите егоистични желания и едновременно с това, ограничава себе си само в тях. Но ако любовта е истинска, т.е. алтрустична, от „себе си” към другите, не вземайки под внимание себе си, то тя не ограничава човека, а напротив, разкрива му нови чувства „извън него” и в тях той постига вън от себе си, света.

[160988]