Entries in the 'Книги' Category

Последното разкриване на кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В историята на кабала нейното знание многократно е обезценявано. Ще стигне ли човечеството до това, да не се обезцени кабала като наука?

Отговор: Кабала е разкрита преди 5778 години и постепенно си е пробивала път отначало в Древен Вавилон, а след това в Древен Египет, и преди 3000 години в Древен Израел. След това в продължение на 2000 години тя е била в скриване, а сега отново започва да се проявява.

Ето защо ние сме участници в разкриването на кабала като наука за системата на управлението на нашия свят. В продължение на много години кабала е трябвало периодично да отива в изгнание, но днес ние започваме последния си поход. В кабалистичните книги е казано, че няма да има повече скриване на кабала.

Разбира се, че и днес имаме много недоброжелатели, но общата тенденция е насочена към разкриването на кабала. За това допринася целият свят, цялото негово развитие, всички възникващи проблеми, които са абсолютно неразрешими на нивото на нашия свят от земните науки.

Затова сега ние трябва постоянно да разкриваме особеността на кабалистичния подход към света: нищо отрицателно не съществува, всичко е дадено само за да се балансира всяка сила, противоположна на нея и по такъв начин да се движим напред.

Постановлението свише за забраната за открито изучаване на кабала наистина е само в определен период от време – до края на 1490 година. От този момент нататък се отменя това постановление и се разрешава открито да се занимаваме с изучаването на Книга Зоар.

А от 1540 година заниманието с мъдростта се счита за най-висшето предназначение и всички са длъжни, както възрастните, така и децата, да се занимават с нея, както е казано в „Рейя Меемна“. (Авраам Азулай, Предисловие към книгата „Ор аХама“)

Това е постепенен процес, в началото на който се намираме. До нашето време с кабала са се занимавали малки групи хора. Днес ние започваме разпространение сред масите, при което абсолютно всичко е без ограничения. Така е било само при Авраам в Древен Вавилон, преди 3500 години. А сега ние на практика повтаряме неговия път.

От урока на руски език, 29.10.2017
[220966]

Главната придобивка в живота е душата

laitman_2014-10-23_0079_wЧовек трябва да се опознае: кой е той, как е създаден, от къде е дошъл и къде ще отиде. Не знаем за себе си и главното, не разбираме кой ни управлява.

Не ни е известно какво ще се случи с нас след миг, защо изведнъж ни се появяват някакви желания, какво ни движи и към каква цел? Какъв път сме изминали за да стигнем до днешното състояние?

В края на краищата, завършваме отпуснатия ни срок на тази земя и какво сме придобили за този живот от раждането до смъртта: придобили ли сме душа, голям духовен съсъд, в който можем да усетим бъдещия свят? Казано е: „Своят свят ще видиш приживе“.

Тоест, трябва да постигнем духовния свят не след смъртта си, а преди нея. Както това са направили великите кабалисти, някои от които още в най-млада възраст достигнали духовно постижение и писали за това в своите книги.

Науката кабала е основана на това, че хората работили върху себе си, са развили допълнителен, шести сетивен орган, който се нарича душа, усетили са в него духовния свят и са писали за него. Кабалистичните книги разказват за това как се развива човекът и какво постига в съответствие с това.

Новият орган на възприятие, наречен „душа“, също се състои от пет части, подобно на зрението, слуха, обонянието, осезанието, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Започваме да усещаме себе си съществуващи паралелно от този земен живот, на още едно ниво, наречено духовен свят.

В духовния свят усещаме вечно, съвършено съществуване. В нашия свят животът преминава безвъзвратно. Докато духовния живот е безкрайно и неограничено течение, мощността на което зависи от нивото на постижение на човек. В духовния свят няма време.

Съгласно теорията на Айнщайн, дори в нашия свят времето е относително и е възможно да се издигнеш над него.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154380]

Обяснение на това, което е невъзможно да се обясни

Кабала говори само за това, което се извършва вътре в човека: „Исраел, народите на света” – всичко това са наши вътрешни свойства. Използвам такива думи, сякаш говоря за този свят. Но никога нямам него предвид, а винаги мисля за вътрешните свойства на човека.

Кабалистите използват обикновените земни думи, за да опишат духовния свят, защото ние нямаме други думи! Ако ти би видял духовния свят, не би намерил никакви думи, за да изразиш впечатленията си. Не би знаел, как да наречеш тези явления, които произтичат там.

Можем да напишем на листове хартия названията на всички предмети, намиращи се в стаята, и да им залепим етикети: „лампа”, „врата”, „стена”, „прозорец”, „библиотека”. Всеки предмет си има наименование. Но ако поправиш своите свойства, според степента на това поправяне, преместиш стената, която ни отделя от духовния свят и видиш висшия свят, ти няма да знаеш как да наречеш това, което се намира там.

Не би намерил никакви думи, за да опишеш съществуващите там сили и техните действия, произтичащите явления. И как би обяснил на другия това, което виждаш в духовния свят? Аз бих те попитал: „Е, разкажи макар и малко, какво има там? Аз също искам да погледна, макар и с едното око!” Но ти не би имал никаква възможност да ми обясниш.

Кабалистичните книги са тези, които обясняват това, което не подлежи на обяснение. Затова кабалистите са намерили решение. Ние всички живеем в този свят: и кабалистите, и обикновените хора. Всички сме запознати с този свят.

И кабалистите казват: Ние ще ви разкажем за духовния свят. Ще напишем за него книги: Тора, Вавилонският и Йерусалимският Талмуд, Мишна, Зоар, Учение за Десетте Сфирот. Всички тези книги се наричат „святи” – това не са обикновени книги, тъй като разказват за висшия свят.

Но ние не можем да разкажем за духовния свят с духовни думи, защото там няма думи. И затова ви разказваме историята, сякаш тя би се случила в нашия свят, обаче тя цялата се отнася към висшата реалност.

Духовният свят е паралелен на нашия свят. Той е свят на силите, желанията, впечатленията, усещанията – свят на чувствата! Но тези чувства не са егоистични, както при нас на земята, а излизащи от свойството отдаване, което не съществува в нашия свят. Това е усещането на любовта, отдаването, съединяването, взаимността – само положителни чувства.

Из програмата „Глави на Тора с Шмуеле Виложни“, 02.02.2015

[153482]

Недоловим разговор

laitman_2010-03-15_5705_usВъпрос: Защо са необходими различни сили, чрез които една висша сила въздейства на човека под всевъзможни форми?

Отговор: Нужни са за нашето развитие. Трябва да се развиваме, в противен случай няма да можем да опознаем Твореца, тъй като Той се намира в друго измерение: над пространството, времето, над усещанията ни, над цялото възприятие, спектър, навици.

Трябва да се издигнем над тях и вместо тях да придобием съвършено друго възприятие, друго разбиране. Сякаш приемаме нов морал, друго отношение и тогава започваме да разбираме, да постигаме, да виждаме, да различаваме Твореца. Иначе не Го забелязваме.

Въпрос: Очевидно, това е ужасно трудно и сложно?

Отговор: Изобщо не е сложно. Висшата природа, която ни ръководи, е устроена така, че да ни помогне да напредваме. И ако искаме, ще се развиваме постепенно, последователно, без да правим резки движения, докато не започнем да разкриваме Твореца, да Го опознаваме, да чувстваме неговата работа вътре в нас.

Изведнъж започвам да чувствам как Той действа вътре в мен и иска да ми каже нещо, да ми обясни, да привлече вниманието ми към определени неща. Така се пробуждам и се устремявам след Него, за да може Той да извърши още някакви действия с мен. Аз искам да се уча от Него!

Въпрос: На какъв език Творецът разговаря с нас? Изразява ли се това чрез обичайните неща, които ни се случват всеки ден?

Отговор: Творецът разговаря всеки миг с нас. И обикновено Той ни напомня за Себе си в такива моменти, които по-рано изобщо не бихме сметнали като подходящи.

Не винаги осъзнаваме, че Творецът разговаря с нас. Но за да се ускори  развитието на тези взаимоотношения: от нас към Твореца и от Твореца към нас, ние изучаваме Танаха и други книги, които специално ни обясняват как се прави това. Такива книги се наричат кабалистични .

От 508-а беседа за новия живот, 22.01.2015

[153433]

Бегли мисли по „Шамати”. Встъпление

Конгресът в Торонто. Урок №6

За всяка дума, която четем в науката кабала, е необходимо да се даде точното определение, тъй като тя използва няколко езика, за да ни обясни цялото творение.

В нашия свят, за да предадем своето впечатление един на друг, изобретяваме различни методики – как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим на музикален инструмент, как да изтанцуваме. Но по какъв ли начин можем да предадем един на друг впечатлението от това, какво усещаме в духовното?

Кабалистите са изобретили за себе си езика на клоните, и говорят, сякаш за произтичащото в нашия свят, но подразбират при това висшите корени. Има сили, управляващи нашия свят, и в нашия свят има следствия от тези сили.

Затова, кабалистите наричат самите сили с имената на следствията. От това възниква цялата бъркотия. Защото, следствието от висшите сили ние виждаме в нашия свят, а самите сили – не. И когато кабалистите говорят, използвайки имената на следствията – така наречените клони, те подразбират корените – силите.

Защото, науката кабала е физиката на висшия свят, тя говори за една сила, действаща в нашия свят, която в своите действия се разлага на множество сили. Тези сили, се съкращават и се концентрират около нас, като се намираме вътре, те идват към нас във всевъзможни съединения помежду си, във вид на различни въздействия.

Защото, в крайна сметка, всичко това е една сила, но тя се разделя на топло и студено, налягане и вакум, магнитни, електростатични, химически сили и множество други.

Ако не знаем за висшите сили и четем текстовете на кабалистите, то много се объркваме. Ние мислим, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека и неговите желания, за произтичащото тук. И в това е основният проблем, понеже кабалистите са писали своите книги за хора, намиращи се в осъзнаването на двата свята.

И затова, ако аз съм кабалист, отварям книгата и чета, какво пишат, нямам никакъв проблем – аз не гледам на този свят, а веднага разпознавам този духовен корен, за когото те говорят, от когото разглеждат силите, управляващи този свят.

Но днес се намираме в такова състояние, когато целия свят се устремява към разкриване мрежата на тези сили. И този свят, който не се намира в духовно осъзнаване, се обърква.

Затова, реших да направя кратък обзор на статиите от книгата “Шамати“ – във вид на основните принципи на науката кабала. Ако човек се старае през цялото време да се придържа към тези принципи – това ще му даде правилния подход за живота, към духовното постижение, и няма да му позволи да се обърка.

От 6-ия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55252]

Книгата — средство за разкриване на светлината

Книгата като инструктор и като обкръжение

Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията „Свобода на волята“)

Инструкция за всички добри разпорядки

Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата „Последното поколение“, Предисловие)

Книга, автор, разказ

Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като „разказ“. Необходимо е да „получим разказа“, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията „Книга, автор, разказ“)

 

Светлината, скрита в книгата

Чудодейно свойство

Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.155)

Главната тема на книгата

Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.28)

Въодушевлението от книгата

Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия „Две състояния“).

 

Източници

Книгата на небесата

В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)

За Книгата Зоар

Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова „разрешение“ да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата „Зоар“, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За трудовете на АРИ

С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата „Зоар“ и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За коментара „Сулам“ на Книгата „Зоар”

Дълбочината на мъдростта в книгата „Зоар“ е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата „Зоар“. Затова разясненията, направени от мен в коментара „Сулам“, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.10)

 

Разпространение

Науката Кабала като спасителна връв

Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. „Статия към завършването на Книгата „Зоар”“)

Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение

Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията „Науката Кабала и нейната същност“)

Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление

Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията „Рогът на избавление“)

Възнаграждението на разкриващия тайната

Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.30)

Езикът на небесата

Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.2)

Напиши на скрижалите на своето сърце

Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия „Да напишеш книгата Тора“)

[46317]

Най-надеждното място в света

Въпрос:  Външното общество постоянно ме заплашва с унижение, с причиняване на вреда на моето Аз. Непрекъснато чувствайки поставения на гърлото ми нож, не мога да се спра в своя материален бяг. Защо в групата не се случва същото?

Отговор: Действително, има ситуации, когато човек иска да го бодне някакъв външен дразнител, защото не е в състояние сам да се събуди. Но това е неправилен подход. Само ако човек е неспособен сам да организира това „дразнене” чрез групата и книгите, наистина ще почувства ножа в гърлото си. Но ако е способен на това, ще му дадат време – още малко, и още. Разбира се, и групата е задължена да поеме пробуждаща роля и да се погрижи за човека.

Като цяло се развиваме по два начина: или чрез страдания, или чрез силата на Твореца. Това зависи от взаимовръзката между мен и групата: колко влагам в нея и колко получавам от нея в отговор.

Необходимо е от другарите да получа поръчителство и увереност. Всъщност, в групата трябва да се чувствам като бебе в ръцете на майката. Нима има в света по-надеждно място? Детето се успокоява в майчините ръце, но не иска в люлката, не иска нищо – само да остане там, където по принцип няма беди.

Такава взаимна преданост е естествена, както за детето, така и за майката. Задължава ги природата, а ние трябва да стигнем до това над своята природа. Представи си групата, като бебе в твоите ръце и ти като бебе в ръцете на групата.

От урок по статията „Свобода на волята”, 24.06.2011

[46347]

На всяко стъпало – свой отговор

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие казахте, че човек анализирайки вътрешно, получава отговор отвътре. А аз как да бъда уверен, че моят егоизъм не ме заблуждава и, че получавам верните отговори, а не ме заблуждава моя разум?

Отговор: Ако ти търсиш, как да вървиш напред – чрез книгите, методиките, ще получиш верния отговор в даден момент. На следващото стъпало ти ще получиш по-верен отговор. Всяко следващо стъпало относно предходното – е много по-вярно, а предходното ти се струва грешно. Така се движим напред. Така и детето започва да разбира, че играе с играчки, а не с нещо действително.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45863]

Науката за света

Световен конгрес Москва, урок №1

Науката кабала говори за цялата система на вселената, тя ни описва света на Безкрайността и четирите стадия на разпространение на пряката светлина, т.е. построяване на желанието ”от нищото”. Кабала обяснява какво означава ”от нищото”, какво представлява всъщност съществуването в духовен обем, извън нашия свят, при спускането към него и при издигането от него, какво означава ”да съществуваш извън времето, извън пространството, извън преместването”, какво е това състояние, как то се реализира: по метода на Айнщайн или някак си по-иначе, по-високо?

По-нататък кабала ни разказва за спускането на желанието. Тя оперира с желанието и с единствения параметър въздействащ върху него – светлината. Освен светлината и желанието, във вселената няма нищо друго. Те създават всичко, което виждаме в нас и между нас. Всичко това са различни прояви на желанието, което така или иначе светлината е оформила. Кабала разказва за това, как е извършено постепенното спускане отгоре надолу, създаването на блоковете с духовни състояния: парцуфим сфирот, скритието (световете). Става дума за причинно – следствения процес, точен и ясен, който ние изучаваме с помощта на научния подход.

Съществуват голямо количество материали на тази тема – чисто научни, сложни: графики, уравнения, условия, описващи ясно причинно-следствено развитие на желанието под въздействието на светлината, екрани, информационни записи (решимот), стъпала на развитието и т.н.

Всичко това е точна наука, не се отнася нито към религията, нито към лириката, към нищо друго – чиста физика.

По-нататък кабала ни разказва за нашия свят, за това как той е бил създаден. Още преди 3700 години кабалистите са описали, как искра от висшите светове е създала първо обема на нашия свят – защото това пространство също не е съществувало. А след това в това пространство е станал Големия взрив, и от него, от мъничката искрица се е образувала материята на нашия свят.

Всичко се е родило от нищото в света на Безкрайността. Не разбирайки това, ние си задаваме въпроса: ”какво означава всичко от нищото?” Обаче и в нашия свят, както казват физиците, се е случило същото: била някаква искра, точка, която изведнъж се е взривила и създала цялата Вселена.

С други думи, Съвременната наука се ръководи от същите принципи и ни разказва същото, което разказва и кабала. Абсолютно същото, включвайки предходните четири последователни етапа на развитие: неживия, растителния, животинския и човешкия.

Кабала разказва също и за това, как през милиардите години се е образувала Вселената, а след това и нашата планета от втвърдяването на газовете. Това се описва в кабалистичните книги, които са на стотици и на хиляди години. Днес физиката, геологията, астрономията говорят за същото.

Кабалистите са писали, за периода на нагряването и охлаждането на Земята, отнела десетки милиони години, докато на планетата се е образувала твърда кора и не се е появила възможността за съществуването на белтъчна материя, благодарение на съответстващото разпределение между всичките съставни части. Защо имено белтъчна материя? Защо точно на такава основа, а не на кремъчна или метанова и т.н? Всичко това се обяснява в кабала.

И накрая, в кабала се казва за появата на човека, станал обобщение на постепенното развитие, на неживата, растителната и животинската природа. Кабала разказва за междинни етапи: коралите между неживия и растителния етап, за особен вид, представляващ преходно звено между растителния и животинския, и за маймуната, като междинна форма между най-висшето животинско състояние и човека.

Кабала описва всички тези етапи и показва, защо еволюцията е протекла именно по такъв начин. Различното в Дарвиновата теория е само това, че в кабала се казва за изначално съществуващи информационни данни, заложени в информационните гени, които се развиват по зададена програма, а не случайно или в зависимост от обстоятелствата. Всичките видове се реализират, изхождайки от своите вътрешни параметри, които са съществували изначално в света на Безкрайността и просто са се спуснали надолу, реализирали са се тук, за да се устремят отново нагоре. Цялата тази верига е отрано обособена, отрано пресметната отначало докрай.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45544]

Целта, от която няма нищо по-важно за нас

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Може би ще бъде правилно колкото може по-малко да употребяваме понятието „махсом” (границата между материалния и духовния свят), защото мнозина виждат именно него като наша цел, а не като един от етапите по духовния път?

Отговор: Несъмнено „махсомът” е нашата цел. Докато се намирам в нашия свят, „махсомът” се явява моето следващо стъпало. Защото ако уча в 1-ви клас, тогава целта ми е да премина във 2-ри, а от 2-ри – в 3-ти. Но не е реално да си поставя цел да скоча от 1-ви в 10-ти клас.

Разбира се, мога да кажа, че се стремя към това, но всъщност не е така. Дай Боже, да разберем какво е „махсома” и да пожелаем да се намираме в това състояние.

„Махсом” се нарича стъпалото, на което аз, живеейки в този свят, най-накрая съм готов да отменя всички свои желания заради постигането на свойството отдаване. В зависимост от напредването по духовните стъпала, моето желание ще расте и ще ми се наложи да отменям себе си отново и отново, но първото стъпало е най-важно и се нарича духовно раждане. Затова смятам, че всъщност „махсомът” трябва да бъде цел за нас. Но при това, трябва да се устремя към крайното състояние.

Кабалистите казват, че себе си, групата и ученето – като средство за постигане на целта, а също и светът на Безкрайността, трябва да възприемам като едно цяло. Така напредвам.

Но „махсомът” е първото стъпало на стълбата, по която става издигането на Малхут в Бина. Когато Малхут се издигне в Бина и за първи път придобие нейното свойство – това е велико постижение!

Ти веднага получаваш духовно усещане и от този миг нататък вече знаеш какво да правиш – и четейки книгите, написани от кабалистите, разбираш за какво става дума.

Сякаш се намираш в непозната местност, а в твоите ръце, книгата е като карта. Четеш какво е написано там и виждаш какво се случва на мястото, където „пътешестваш”. Сега се движиш съзнателно, с отворени очи.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45130]

Всеки е свободен да избере пътя си

Въпрос: Аз се обучавам в курса Пролет-2011, всичко върви добре, обаче, чувайки мнението на Рав Лайтман за това, че ако мъжът следва друг духовен път, то жената, колкото и да й се нрави кабала, то тя е длъжна да следва мъжа си, и се обърках.

Такава имено е и моята ситуация. Мъжът ми не е против моите занимания с кабала, той поддържа духовното ми развитие, обаче не проявява особен интерес към кабала, неговия път е тасаввуф (софизъм).

Неговият път също ми е близък, аз намирам много общи неща между кабала и софизма, моят избор на кабала беше продиктуван от забележителната системност и изобилие от материали на руски език онлайн, а също така и моите относителни знания на иврит и Тора…

В Истанбул няма група, това затруднява за мен въпроса с обкръжението, въпроса за възпитанието на децата, защото е важна общността, обкръжението и силната среда, която мъжът ми, в отличие с мен, може да предложи …

Това действително е важен въпрос за мен, понеже много ми харесва кабала, всеки ден слушам Рав Лайтман, гледам kab.tv, чета книги, общувам с единомишленици.

И на мен, като жена, ми се иска на първо място да науча децата си на правилно виждане са света и да им открия пътя към Твореца, и разбира се да подкрепя съпруга си в неговото духовно напредване, въпреки че той е избрал друг път…

Означава ли това, че аз трябва да оставя заниманията си с кабала и изцяло да се концентрирам на пътя на мъжа си или аз ще мога да продължа да гледам уроците, да чета книги и да се опитвам, според възможностите си, да живея с това знание, да го привнеса в съвместните действия със семейството си и т.н. ? Това няма ли да е един вид лицемерие? Предварително благодаря!

Отговор: В духовното никой няма право да те принуждава да се занимаваш против волята си ”Няма насилие в духовното”. Никой никога не е принуждавал жените у нас да се занимават с кабала, жената не е длъжна да следва мъжа, както и мъжът – жената, всеки е свободен да избира с какво да се занимава…

[42243]

Да направиш всеки миг по-висок от предходния

Във всяко състояние на подем трябва незабавно да си представиш състоянието на падение. Защото, ако ти можеш да направиш това, означава че си в подем вече по-дълго от един миг. Нищо повече не е необходимо!

Ти вече си получил такова впечатление, направил си ”запис” (решимо), а ако го продължиш по-нататък, то започваш егоистически да се наслаждаваш на това състояние. Получава се, че ти вече не го управляваш, не го насочваш правилно, така, както е било, когато си влязъл в него – а просто започваш да получаваш наслаждение от него, обръщайки го по посока на егоизма си.

Ако състоянието на подем продължава повече от един миг, а ти си разбрал това и не мислиш да добавяш нищо към него – то тогава трябва да го възприемаш като падение. В духовното, ако ти не добавяш, а се оставяш на това време, на този миг, на тази височина – ти се превръщаш в нула. В духовното се отчита само ускорението, а не скоростта.

А духовното се намира в групата – там, където се достига единството, защото вътре в нашето единство ние разкриваме Твореца. Излиза, че трябва през цялото време да проверяваме себе си по отношение на това единство. Ако аз добавям в групата впечатления за нейната важност заедно със собствената си нищожност, спрямо нея, важността на целта, духовната работа, Твореца, разкриващ се в нашето единство – тогава аз действам в правилното направление.

Да допуснем, че аз съм прилагал усилия в това направление и съм съумял да достигна някакво осъзнаване относно духовното, свойството отдаване, почувствал съм нещо и съм разбрал по моментното си състояние. Но аз не мога да остана в това състояние повече от миг, след като почувствам, че съм го постигнал в чувствата и в разума. Защото в следващия миг аз започвам да се наслаждавам, заради самия себе си – за това, че съм разбрал и съм почувствал, че нещо съм постигнал. Това всичко ще бъде егоистично.

Затова още в следващия миг, трябва незабавно да добавя желание от своя страна – да търся още повече! Но откъде да взема такава потребност през цялото време да се стремя към повече, за да не се отпусна съгласно желанието си да се насладя, позволявайки си забавяне и почивка и извличайки удоволствие от постигнатото?

Рабаш пише, че ако човек почувства в себе си състояние на подем, той трябва незабавно да започне да търси неговото обяснение в книгите, в статиите, да прониква нататък с тези нови, постигнати от него сега желания, и все по-дълбоко да постига това състояние. Той прави това, за да може да получи от тук допълнително желание, което ще позволи да се повдига нататък.

Защото, ако не се повдигаме – ние падаме! Невъзможно е да се пълзи по ”равна пътека”, в духовното това не съществува. Както е казано: ”Нито един миг не прилича на друг!” Аз съм длъжен да направя така, че всеки следващия миг да е по-висок от предходния.

От урока по статията на Рабаш, 12.05.2011

[42876]

Мястото, в което сме единни

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

 

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

 

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Късо съединение, водещо към любов

Във всички кабалистични книги е описано само едно; как  се обединяваме заедно, за да станем едно цяло, един съсъд, едно желание, и с това да разкрием светлината, както е било в Малхут на света на Безкрайността.

Преодолявайки разбиването, ние се стараем, колкото е възможно, въпреки трудностите, въпреки егото промъкнало се между нас по времето на разбиването и което ни разделя сега, да се издигнем над него и да се обединим над него.

Ние прилагаме усилия да преодолеем нашето его, създаващо съпротивление между нас, подобно на съпротивлението в електрическата мрежа. Ние се обединяваме въпреки това съпротивление, със собствени усилия препятствайки онова, което ни разделя помежду ни. Тъкмо обратното, ние ”даваме накъсо” връзките между нас, и всеки се включва в другия като в своя интегрална част.

С това ние поглъщаме в себе си това съпротивление, и то се превръща в източник на нашата сила, в способност да работим с любовта. Тъй като без ненавист и отхвърляне ние не можем да постигнем любовта. Ние използваме същата сила, само че в обратен вариант.

Затова, по време на четенето на книгата „Зоар“, ние сме длъжни постоянно да си представяме, че сме обединени в изправна система, като Малхут на Безкрайността. И само за този вид връзка се разказва в „Зоар“ – за нашата поправена система на душите.

От урока по книгата „Зоар“, 18.05.2011

[43374]

Шифрованите текстове на кабалистите

От статията на Рабаш „Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца“: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Оценката на изпита

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Когато чета вашите книги, чувствам разкриването на новия свят. Но в момента, в който ги затворя, помня само себе си. Как да направя така, че да съхраня за по-дълго време усещането, което изпитвам при четенето на книгите?

Отговор: Не е нужно нищо да помните, необходимо е да забравяте. Прекрасно е, че забравяте! Защото ако не забравяте, тогава ще действате съгласно онова, което съм написал в книгите, в съответствие с моя разум и чувство.

Ако много четете, повтаряте прочетеното и го забравяте, вие натрупвате свои вътрешни усещания. Така трябва да правите – и това е ваше постижение.

Колкото повече забравите, толкова по-добре. Човек трябва да излезе от урока и нищо да не помни, защото науката кабала не е подобна на науките от нашия свят, които изискват да се помни. Занимавайки се в университета, аз трябва да запомня някакво знание, а след това да го демонстрирам на изпита. Тук, на изпита трябва да покажа, какво съм изградил в себе си в резултат на прочетеното и чутото.

Затова настоятелно препоръчвам всеки да има пълен комплект от нашите книги. Четете ги у дома, когато пътувате, в обедната почивка – всеки път, когато имате възможност да отворите книга. Чрез нея вие се свързвате с духовния корен!

От 8-мия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43033]

От трудовата книжка на кабалиста: месторабота – желание

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича „Исраел“ (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към „народите на света“.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е „място“, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: „Дойдох Аз, но нямаше нито един човек“…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Нищо за душата

Въпрос: На какво да се осланям в своето напредване, когато вече е ясно, че работата не е в знанията?

Отговор: Само на обкръжението. Знанието не струва нищо – готов съм да забравя всичко. Както се казва в Талмуд-а, хората се молели да забравят наученото. Искам да започна от чист лист, като новороденото, без нищо за душата.

Нека от главата ми да излети всичко, което съм научил досега. Нека дори сърцето ми да остане празно – нищо не ми трябва, искам да започна от нула, загубвайки цялото имущество. Само така можем да продължаваме пътя, започвайки всеки ден наново.

Но изглежда, че в толкова много книги е  писано: „Помни, знай и не забравяй“… Вярно, но всъщност човек напредва, когато е готов да „започне от нулата“, когато не се вслушва в гласа на настоящия момент.

Само обкръжението остава наша неизменна опора.

От урока по статията “ Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41567]

Играйте на отдаване

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

В единството е заложено всичко

Работейки в група, започваме да разбираме, че никой не може да ни даде истината. Никой не е намерил отчетлива, ясна, стабилна основа – всички блуждаят в полето, без да знаят къде е истината. Но ако започнем да се обединяваме помежду си, ще видим истината, пътя, правилната основа.

Другарите си задават въпроси: „Как да живея? Къде е духовното? Къде е Творецът? Не се знае. Какво да правя? Как да намеря истината в живота, когато целият свят блуждае и греши?”

Тук кабалистите ни обясняват: Творецът се е скрил преднамерено, а в настоящия момент не разбирате нищо от написаното в кабалистичните книги.

Само едно нещо можете да схванете и изпълните – обединението. Започнете да се обединявате един с друг тук и сега, станете вътрешно сплотени. Вашето единство е вече по-високо, истинско духовно стъпало, позволяващо ви да продължите по пътя. И ако това единство нараства, значи се движите правилно.

Излиза, че от една страна в нашия свят не знаем и не виждаме нищо, а от друга – можем да се обединяваме съгласно простото условие – като един човек с едно сърце, когато всички са равни. И в това единство намираме духовното. Като през малко и тясно отверстие преминаваме в духовното измерение. Именно този отвор е входът.

 

Достатъчно е да изпълним това условие сред тъмнината на нашия свят – и в своето единство ще разкрием всичко макар предварително нищо да не знаем. Необходимо е само обединението ни да бъде взаимно и равно между всички.

Всеки трябва постоянно да проверява себе си – прекланя ли глава пред другите, за да бъдат всички равни – като един човек, с едно сърце. Тогава от това единство ще се проявят различни явления, сили, действия, за които дори не сме си помисляли.

Затова, човек няма защо да негодува от своя живот, от неведението и неразбирането. Не трябва с гняв да питаме Твореца: „Колко дълго още ще чакам? Нима е възможно да ми изпратиш толкова страдания?” Той е дал всичко. Обединете се – и в своето единство ще намерите всички закони, всички детайли, всички етапи, които се намират пред вас, цялата методика за поправяне. 

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40801]