Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.

В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.

Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.

Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?

Отговор: Аз не съм физик, не  съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.

Въпрос: Къде тук е душата?

Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.

Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?

Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.

Въпрос: Какво трябва да се направи за това?

Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.

Въпрос: Това по силите на човека ли е?

Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.

Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?

Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.

Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.

Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?

Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?

Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.

Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[239383]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Наскоро било проведено допитване: „ Вярвате ли, че ако много силно пожелаем нещо, то ще се изпълни?“ Много отговорили: „Не, разбира се“.

Тези, които вярват в неограничените възможности, ще кажат: „Разбира се, да“. Защото вярват в неограничените възможности  на разума и съзнанието.

Те казват, че има методика, която помага за изпълнението на желанията: да призовеш Вселената на  помощ. Тя се нарича „ефект на визуализация на желанията“.  Принципът на визуализацията е удивителната  свързваща нишка между безграничната сила на нашата мисъл и Вселената, която е готова да предложи дарове на всеки, който правилно я помоли“.

Отговор: Да общуваш с Вселената е полезно. По-полезно, отколкото  с хората. Да се общува с Вселената е полезно,  като се има предвид, че тя е твое отражение. Ти искаш да ѝ се наложиш, да изявиш себе си в нея. И това е възможно, но тогава, когато  напълно се отменяш и се сливаш с нея.

И тогава се получава истинското сливане със света, с Вселената: човекът чувства, че всичко наоколо е една единна система, в която той съществува, а тя изглежда, че го възприема, той може да отрази себе си в нея.

Започва да възприема цялата Вселена, цялото мироздание, целия свят като себе си. Усеща, че всичко това е самият той, целият негов вътрешен свят се изразява сега чрез цялата Вселена, чрез звездите, пространството, планетите. Всичко е израз на неговите вътрешни качества. И за това той иска да усеща всичко това единно, интегрално, вечно, съвършено, като израз на своята поправеност.

Ако човекът се адаптира, обедини се с Вселената, той започва да усеща този дух, който се рее в космоса, това състояние на мисълта, което е само по себе си е цялата вселена. Всъщност, цялата Вселена – планетите, пространството, звездите – е мисъл.

Това е овеществяване или проява на мисълта на творението по отношение на нас. И ако се опитам да се отъждествя с това, да се свържа, да се обединя с цялата Вселена, аз ще започна да възприемам нейния вътрешен смисъл, мога  по такъв начин да разговарям с него.

Реплика: Човекът се състои, като че ли от пашкули, облечени върху него: проблеми, мисли…

Отговор: Затова и се говори, че това трябва да се прави в особено състояние, постепенно. Кабала ни учи как сме длъжни постепенно да се „разсъбличаме“ пред Вселената, да сваляме от себе си егоистичните обвивки.

Това се постига с тренировки в група, когато  човекът поставя останалите вместо себе си и така става готов да се отъждестви с цялата Вселена. Това е възможно. Необходими са само усилия и сериозна работа, именно с другарите

Проникването във Вселената може да стане чрез взаимодействие с хората. Колкото и да е странно, именно „  възлюби ближния като себе си“,  се явява ключ към разкриване на Вселената.

Работата е голяма, но интересна, вълнуваща, особена. Това е и работата на човека.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 02.12.2018

[239822]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Всички науки, създадени от човечеството, в частност, психологията и философията, говорят, как човек да се устрои на материално ниво и не се занимават с поправянето на човека.

Отговор: Те не са в състояние да поправят човека, защото нямат необходимите средства. Затова  не можем да предявяваме претенции към тях. Разкрива се тяхната несъстоятелност и ние виждаме, че очакванията ни от тях са напразни.

Разбира се, сами по себе си, тези дисциплини са необходими, но не бива да им приписваме някакви невероятни възможности. Те просто разказват как по-добре да се устроим в този свят. Но да поправят света… Вижте, колко хора се опитват да го направят!

Реплика: Към кабалистите също има претенции, че в продължение на хиляди години не са могли нищо да поправят.

Отговор: Кабалистите не са и се  опитвали да поправят света, това е абсолютно невярно! Трябвало е да създадат определено ограничено общество, в което в своите времеви рамки – примерно, за хиляда години, да реализират, доколкото това е възможно, система от правилни взаимоотношения между хората. Колкото са могли, толкова са направили и после са се разпръснали, защото така е било необходимо съгласно програмата на творението.

По времето на Първия Храм е било достигнато сериозно подобие с висшата сила. Но веднага, след като то е било постигнато, хората са започнали да падат от това ниво, докато напълно не се разпръснали. И сега ние отново влизаме в това състояние.

Но сега ние пристъпваме към пълно поправяне. Едновременно с това светът, естествено, ще започне да се изправя пред все повече проблеми, не разбирайки какво да прави със себе си.

С други думи, светът трябва да демонстрира своята несъстоятелност, а кабала трябва да покаже, че тя е средство за поправяне на човека, средство за връзка между хората и за достигане на следващото ниво в природата. От нашия свят ние трябва да пробием “дупка в тавана” и през нея да излезем на следващото ниво на съществуване. Това е пред нас.

От урока на руски език, 24.06.2018

[235098]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - No Comments→

Реплика: Новите изследвания показват, че човешкият мозък много по-емоционално реагира на лошите действия, извършени от други хора. Следователно за нас е по-лесно да обвиняваме, отколкото да направим комплимент.

Оказва се, че за да похвалим човека, трябва да задействаме зоната в мозъка, която отговаря за аналитичното мислене, а за обидите и осъжданията са ни достатъчни чистите емоции и спонтанните чувства.

Получава се, че за всичко е виновен мозъкът. А вие казвате: “За всичко е виновен егоизмът”.

Отговор: Мозъкът е просто машинка. Той не произвежда нищо. Но в крайна сметка, когато четем информацията, ние виждаме, че да се говори нещо положително за друг човек е по-трудно, отколкото да се говори  отрицателно.

Отрицателното е чиста емоция, а емоциите са нашият егоизъм в чист вид. Затова ние не се нуждаем от енергия, за да го използваме. А за да направим някакви положителни изводи за друг човек, е необходима много голяма вътрешна работа. И разбира се, човекът не е предразположен към това.

Въпрос: Тоест всички тези безумни, напълно необясними войни, които сега се водят, са сблъсък на емоции?

Отговор: Разбира се! Нима това е здрав смисъл?

Въпрос: И вие казвате, че трябва да се издигнем над емоциите, но веднага твърдите, че е невъзможно.

Отговор: Невъзможно е. А как  можеш да се издигнеш над тях, когато емоциите, това сме ние? Без емоции ние не сме хора, ние сме компютри. И така не можем да действаме

Въпрос: Значи човечеството през цялото време ще воюва?

Отговор: Докато не промени  своите емоции, не промени егоизма, не го поправи. Ето защо пред нас е период на поправяне на егоизма. Той е много труден, но светъл, хубав. И тук се  разкрива кабала като методика  за поправянето на егоизма.

Въпрос: Тоест всичко, до което е необходимо да достигнем, е осъзнаването на злото, на егоизма? И това ли е всичко?

Отговор: Всичко. А какво друго е необходимо? Освен него, в света няма никакво зло. И всичко ще се подреди добре.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 18.12.2018

[240065]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са “мои” ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е “мое”. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229387]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Реплика: Известният коуч и бизнес-консултант Ерик Бертран Ларсен е разработил технология, основана на неговия опит в армията, която се нарича “Адска седмица”.

Ларсен смята, че има три модела на високоефективни култури, това са армията, бизнесът и спортът. Армията може да ни научи да излизаме извън пределите на нашите възможности, за да разберем, че сме способни на повече.

От спортистите може да се научим правилно да вървим към целта. Освен това, спортът учи, че победата не се постига под светлините на прожекторите на финалната права, а само чрез ежедневни усилени тренировки.

А според вас, разумът само обслужва желанията.

Отговор: Не трябва да вървим срещу желанията. Човекът  нищо не може да направи с тях. Мога само да разделя моето желание: от едно да станат две, вместо две – четири и така нататък. Ще стане верижна реакция. Единственото, което мога да направя с желанието, е да предпочета по-висше желание пред него. А това зависи от обкръжаващото ме общество.

За това, ако съм в група, в която вместо моите желания си поставям за цел по-висши желания, аз спокойно мога  да се освободя от моите лоши желания и да приема техните добри желания.

Армията, спортът и бизнесът – всички те са насилие над себе си. А аз не искам насилие над мен. Слабичък съм. Защо трябва да влизам в такива страшни състояния? Тялото не ги обича.

Въпрос: Има различни рецепти. Какъв е ключът на кабалистичната методика, за да кажем: “Момчета, не търсете там”?

Отговор: Ключът или тайната са само в обкръжаващото общество. И в нищо друго! Ако попадна в правилното общество и това общество знае как да ме подразни, да ме привлече с всякакви намеци, като дете, да прави с мен такива упражнения, то тогава техните манипулации могат да направят с мен всичко, което искат.

Кабала призовава, на първо място, да се изгради правилно общество, в което всеки да може да продължи напред.

Въпрос:  Можете ли да назовете няколко правила, от които да се ръководи  това общество, за да може да се вземат за модел, който хората ще следват?

Отговор: Кабалистичното общество е много просто. То е изградено на принципа на постепенното сближаване между хората над техния личен, дребен, тесен егоизъм.

Те правят определени упражнения, наречени семинари, в които обсъждат това, опитват се да се сближат, да  се разкрият един пред друг.

Този път предполага издигане над естествения егоизъм на човека, в противоречие с неговата егоистична природа.

Човекът изведнъж започва да осъзнава, че сякаш влиза в някакъв асансьор, който го издига над нашата природа.

Той, като че ли, се отделя от Земята, влиза в такова състояние, сякаш е в “космически асансьор”, издига се все по-високо и по-високо, излиза извън границите на нашата Вселена и влиза в съвършено различна вселена – обратна на нашата, антиегоистична, където всичко е изградено върху свойството отдаване и любов, вместо присъщото ни свойство получаване и ненавист.

Тази постепенна трансформация се случва с човека под постоянното, все по-променящо се  влияние на обществото.

Този модел е постоянен, за цял живот и за всички животи, защото издига човека над нивото на живот и смърт.

Човекът чувства това, вижда, възприема! Той се издига над нашата егоистична природа и заради това се издига над нивото на нашата животинска форма на живот и смърт. Той не се възприема като съществуващ в това тяло, а започва да се възприема като енергийна единица, наричана “душа”.

Аз говоря за методиката, която позволява на човека да се издигне над себе си, да направи от себе си нещо вечно съществуващо, неегоистично,  да се запознае с Твореца,  да разкрие Висшия свят, да излезе извън пределите на малкото, тясно пространство, в което съществуваме. Ако към това той има не просто празно любопитство, а някакъв вътрешен копнеж, тогава с него може да се работи.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман”, 03.10.2018

[237937]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: “Творецът ме накара да се засмея”. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Вие пишете във вашия блог: „Докато човекът не развие в себе си душата, той има така наречената жизнена сила, както всяко живо същество”. Каква е тази сила, която няма нищо общо с душата?

Отговор: В човека има егоистична сила, неговото наслаждение, напълване. Тя се нарича жизнена сила (от лат. „vitalis” – „жизнен”).

Тя е на всички нива на материалния свят. Само в нас допълнително към животинския егоизъм, който се стреми да се съхрани в нормална форма на живот, има още и допълнителен егоизъм, когато човекът, който гледа другите, иска това, което те имат, дори във вреда за себе си. Главното е той да има, а останалите да нямат.

Жизнената сила през цялото време се променя, увеличава се. Тя не се движи назад, само напред, само в увеличаване на алтруистичното свойство. Затова душата непрекъснато расте. Нейният ръст върви по синусоида: подем и падение, подем и падение. Но падението, също като и подемът, е натрупване на потенциал на душата.

Въпрос: Означава ли, че в биологичното тяло има жизнена душа?

Отговор: Не, егоизмът се представя във вид на нежива, растителна и животинска природа, т.е. на животинско тяло, което изглежда като човек. А жизнената сила оживява това тяло, тази материя, състояща се от атоми и електрони.

Но ако влезем дълбоко в материята, няма да открием нищо, освен пустота. Вътре във всеки атом 99 плюс 99 е пустота. А всичко останало, което се върти, е твърда енергия, в това число и нашето тяло.

Енергията е желание! Затова жизнената сила е просто енергия, която се представя във вид на тяло, рисува се на твоята подложка, на твоето желание, и по този начин я виждаш. Така ти се представя целия свят.

Въпрос: Оказва се, че тази енергия аз виждам във вид на белтъчно тяло, а жизнената сила, т.е. самата енергия, просто не виждам?

Отговор: Ти не я виждаш, защото нямаш адекватни вътрешни състояния към нея. Ако ги имаше, тогава би имало къде да ги усещаш. Ти чувстваш само егоистичните сили, тъй като си способен да ги възприемаш, а възприемане на алтруистичните сили в теб засега няма.

Въпрос: Какво остава след смъртта на тялото, ако човекът е енергия?

Отговор: Определената жизнена енергия в него преминава от едно ниво на друго. Съгласно закона за съхранение на енергията, в света нищо не се губи.

Въпрос: Значи от гледна точка на кабала няма смърт? Има ли преход на състояния?

Отговор: Няма смърт. И живот, като цяло, няма. Живот в кабала се нарича свойството отдаване, което също не съществува в материалния свят. Затова всичко, което ни се представя, се нарича „измислен свят”.

От урока на руски език, 10.06.2018

[234173]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Вие сте написали красив туит: «Неочаквано се оказахме в общество, в което действа законът: побеждава не силният, а този, който е обединен с другите».

Задават ви следния въпрос: «За какво обединение говорите? Интернет също ни обединява – за това ли става въпрос? Или все пак той е технология без душа и обединението трябва да бъде на друго ниво?“

Отговор: Това е така. В кабала се говори, че трябва постепенно да се приближаваме един към друг, за да се разбираме. Дори и да не се съгласяваме, но да се разбираме. А  ние просто отричаме и това е всичко. Поставяме ограда между нас. Не искам нищо да знам: това е мое, а това – твое и прави каквото искаш.

Днес общото състояние на природата вече не ни го позволява. Светът става глобален  не защото сме глобално свързани един с друг, а защото е дошло времето, когато трябва чувствено и морално да се свържем по някакъв начин помежду си. А това не се получава.

Мислим си, че ако направим определени общи икономически, търговски и други планове, ако прехвърляме капитали от единия край на света до другия, светът ще стане глобален. Абсолютно не. Напротив, това е глобално разделяне, а не съединение.

Затова тук става дума за необходимостта човечеството да се разбира повече, като едно единно цяло, за да разберем как влияем на природата и как природата влияе на нас. На първо място това се има предвид. А за това, хората трябва да осъзнаят общата зависимост един от друг. Природата ни го показва.

Веднага след като проникнем по неволя в тази зависимост един от друг – няма къде да избягаме, няма къде да  отидем, ние се намираме на земното кълбо, което ни свързва всички в едно цяло – веднага след като го осъзнаем, но така, че да можем да убедим себе си, веднага ще се превърнем в единно интегрално човечество.

И животът ни, естествено, ще се промени. Няма да се заплашваме един друг, защото ще бъдем като хора, които живеят в един апартамент, в един дом. Трябва все пак да се издигнем над нашия дребен личен егоизъм.

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 25.09.2018

[235455]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

 Въпрос: Местните власти в Гуадалахара са приели закон, който разрешава сексуалните контакти на обществени места. Какъв е този етап  в развитието на обществото, когато се иска всичко да бъде на показ?

Отговор: Мисля, че това е само стъпка, за да се успокои напрегнатата обстановка.

Въпрос: Какво е сексът от гледна точка на кабала? Защо хората са толкова привлечени от него?

Отговор: Сексуалната потребност е най-високата в човека. “От наслажденията в живота, на любовта и музиката отстъпва.” Тя идва от нашата духовна потребност да бъдем свързани с висшата сила, т.е. има много дълбок корен.

Ние все още не разбираме целия проблем, не сме осъзнали необходимостта от развитие на сексуалната култура, за да направим в обществото такива правилни рамки,  в които човечеството  да не се чувства в нещо като капан, пренебрегнато. В края на краищата, ако сексуалната енергия не се изразходва, възникват огромно количество проблеми – чисто физиологични, обществени и т.н.

Всичко това се нуждае от много точни изследвания.

Въпрос: Може ли да се каже, че решението на този проблем може да обърне движението на цялото човечество по хармоничния път на развитие?

Отговор: Безспорно! Във всеки случай, ще можем правилно да организираме цялото човешко общество по коренно различен, нов начин.

Реплика: Вие често казвате, че реализацията на многото желания, които се проявяват в човека: стремежът към изкуство, към музика, а в този случай към сексуално удовлетворение, – всичко това е стремежът на човека към връзка.

Отговор: Към връзка със себе си, с другите и с Твореца.

Въпрос: Как да разкрием и съкратим тази дистанция?

Отговор: Затова е необходимо възпитание. Трябва наистина да разберем, че сексът  не е само секс. Той е съвпадане, сливане, съединение, единение, предаване един на друг на определени чувства, енергия, вяра в другия човек, усещане на другия като своя част, като партньор.

Но това изисква възпитание, правилно осъзнаване какво е сексът. Той не е само удовлетворяване на сексуалното желание независимо с кой, къде или как. За човекът няма да е достатъчно просто да задоволи себе си.

За него ще бъде важно да знае с кого може да го направи, за да остане в него правилното впечатление, вътрешно напълване, за да усеща, че се намира в специален вътрешен висококачествен контакт с другия човек.

Защото според кабала телесният коитус е следствие от духовния коитус между хората, когато  има обединение и се създава основа, място за разкриване на Твореца. Както е казано: “Мъжът, жената – и разкриване на Твореца между тях.” Ето това се нарича правилен контакт.

Това вече е контакт на духовно ниво, но той произлиза от животинското, което трябва да издигнем на тази степен. Това е възможно. Трябва да се учите и да бъдете наистина духовни партньори.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.08.2018

[234567]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Реплика: Женското сърце бие малко по-бързо от мъжкото: при мъжете със 70 удара, а при жените със 78. Въпреки това при двойките, които живеят заедно, сърдечните ритми и дишането стават подобни, особено ако техните отношения са близки. Така твърдят учените.

Но дори ако хората просто правят нещо заедно с въодушевление, сърцата им се настройват едно към друго.

Отговор: Това е от въздействието между хората. Те влизат в унисон, дори ако работят в един екип и между тях няма никакви близки връзки или общи увлечения. Все пак е една работа, една атмосфера.

Влиянието на човека върху обкръжаващата среда, в която се намират останалите, е многостранно. Ние виждаме, че хората, които живеят в една страна, придобиват обща менталност, а ако живеят там дълго време, придобиват дори и чертите на тези, които обитават тази страна. А това вече зависи не от хората, а от самата земя, където те се намират.

Въпрос: А как става това в кабала?

Отговор: В кабала е съвсем друга история. Факт е, че занимавайки се с кабала, ние се свързваме помежду си не на земно ниво, когато живеем на една земя, дишаме един въздух, върху нас въздейства една и съща, например, радиоактивна обстановка или още някакви параметри, които дори не знаем.

Ние сме увлечени от общата цел и в нея виждаме себе си. Освен това, себе си в тази обща цел можем да видим само тогава, когато сме разтворени в другарите си.

Затова тук възниква такова обединение, взаимно проникване, което не съществува в никаква друга форма на човешко взаимодействие. В кабала се получава така, че вие не просто сте подобни един на друг, вие създавате заедно системата, в която сте съставни части и един без друг не можете да съществувате. Затова всичко тук е от по-висок порядък.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[235655]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос от Facebook: Кабала предлага ли да се унищожи егото?

Отговор: Не. Кабала е методика как правилно да работим с егоизма и да го използваме с пълна сила. Ето защо тя се нарича наука кабала, от думата „получаване“.

Въпрос: Тоест, да се унищожи егоизма е невъзможно?

Отговор: Не е възможно и не е необходимо.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

Filed under: Въпрос-отговор, Егоизъм, Кабала - No Comments→

Въпрос: Познавам хора, които с  помощта на духовни практики и отказ от желанията си живеят заради божественото и прекрасно преминават в духовния свят. Но никой от тях не се занимава с кабала. Защо  вие твърдите, че само с помощта на кабала може да се постигне Твореца?

Отговор: Аз нищо не твърдя и с никого не споря. Имам  своите знания. Ако някой иска да ги усвои, може да се  учи от материала, който сме поместили в интернет. А да споря с коя методика  е по-добре да се занимава и как да я  усвоява,  не искам.

Защо да разубеждавам някого дали е  прав или не? В степента, в която човек се стреми към истината, той намира своя методика, устремява се по-нататък и върви напред. Главното е да не  спира. Затова, с каквото и да се занимавате, ви съветвам само едно: продължавайте да се задълбочавате, да се разширявате и от нищо да не се страхувайте.

Тора/кабала не приветства отказ от егоизма, защото той е нашата материя. Колкото повече го използваме, толкова по–голяма възможност имаме  да се издигнем.

За разлика от религиите и от повечето духовни практики, кабала използва егоизма, при това с радост, като подарък  от Твореца. Защото именно  с егоизма  човекът и цялото творение се отличават от Твореца. А ако поискаме да го унищожим  или анулираме желанието само по себе, тогава какво ще остане от нас?

От урока на руски език, 18.03.2018

[230801]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: В нашия свят за да покълне зърното, са необходими слънце и вода. А какво е слънцето и водата за развитието на духовния ген?

Отговор: Слънце и вода се наричат две сили: развиващата и напълващата.

Водата е свойството отдаване, светлината Хасадим, а слънцето е светлината на мъдростта, светлината Хохма. Тяхното съчетаване въздейства на душата и я развива. Светлината Хасадим разширява, а светлината Хохма напълва. Така се развиват духовните елементи.

Ако човек иска да развие духовен ген,  нека да учи кабала.

От урока на руски език, 18.02.2018

[228342]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Живеем в епохата на «разочарованото поколение». Човекът вече се ражда с критично отношение към живота си. А старото поколение има свои причини да бъде недоволно от живота. Оказва се, че всички са недоволни. Кабала трябва само да обясни на хората, какво да  правят с това разочарование.

Виждаме, че младото поколение не се стреми твърде много към ценностите в този свят, а повече е привлечено от вътрешната, виртуална  връзка: чрез Zoom, WhatsApp и т.н. Въпреки, че тази връзка е егоистична, но тя е вече  в добра посока – към съединяване с другите. Затова новото поколение е по-близо до поправянето..

 Човекът няма накъде да избяга, светът разкрива днес това с цялата му очевидност.  Преминахме през епохата на капитализма в Америка и Европа, преминахме през опит уж за социализъм, както беше в Русия  и видяхме, че всички тези методи просто фалираха. Нямаме никакви надеждни основи за изграждане на човека и държавите, които да гарантират поне минимално нормално съществуване.

Светът стремително се приближава към криза. Тръмп ускорява развитието, като разрушава тенденциите от последните години, мислейки си, че може да се върне към капитализма, който е съществувал преди в Америка. А това е невъзможно, няма път назад.

Човечеството не вижда по какъв начин да се развива по-нататък. Никой няма ясна и сериозна програма. Бъдещето  е неясно. И в такива условия идва новото поколение, което дори не иска да мисли за неща като изграждане на държавата, политика. Те живеят в своя виртуален свят и не се интересуват какво става извън него.

Това е много ново състояние, ефективно за осъзнаване на злото и напредване към поправяне. Затова мисля, че в рамките на няколко години ние ще бъдем в нов свят. Най-важното е хората да разбрат, че трябва да престанат да променят света и да започнат да поправят човека. Решението е само в това.

От урока на тема “От безпомощност към вик към Твореца”, 08.08.2018

[231547]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман”, 13.02.2018

[225937]

Filed under: Възпитание на децата, Наука - No Comments→

Въпрос: Казват, че когато тялото умира, от него излиза духът. Все пак, какво излиза от тялото?

Отговор: Под тяло в кабала се подразбира желанието. Когато от това желание излезе светлината, то става мъртво, т.е. стремящо се само да получава. Такова желание се нарича мъртво или мъртво тяло.

По принцип смъртта, която имате предвид, не съществува.

Въпрос: Къде се намират непоправените души на хората след смъртта на тялото?

Отговор: Те винаги се намират в желанието, което е придобило подобно на тях свойство.

След смъртта на тялото започваме да усещаме нашето по-голямо душевно, духовно състояние. Не защото тялото умира, а защото определено егоистично желание изчезва.

Въпрос: Човек може да умре от естествена смърт, може да бъде убит, удавен, изгорен. Отразяват ли се на душата му условията и средата в момента на смъртта?

Отговор: Не, защото той не е имал душа. Преди в човека да възникнат желания към Висшия свят, той има работа само с напредването на нивото на този свят. Затова си струва да започнете своя духовен подем.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226331]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Баал а Сулам говори за необходимостта от разкриване на Твореца по всякакви начини. Става въпрос за много пътища, или за много начини по единствения път за уподобяване по свойства с Твореца?

Отовор: Има принципи, които са неизменни на всички етапи на постигане и има такива, които могат да се променят.

Във физиката, например, всяко уравнение, което се учи в училище, в университета придобива съвсем различна форма: добавят се интеграли, диференциали и т.н. Защо не можем да се ограничим до това, което сме изучавали в училище? Защото в университета има по-универсално разбиране на същите тези закони. Така е и в кабала.

Въпрос: По духовния път има ли много видове постижения?

Отговор: Не. Духовният път се характеризира с абсолютно ясен начин на постигане – чрез увеличаване на собствената чувствителност към всички видове духовни свойства.

От урока на руски език, 11.03.2018

[228688]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Езикът е средство за свързване на елементите на творението. Например, има език за компютърно програмиране.  Компютърът e набор от всякакви видове запаметяващи елементи, а как да бъдат свързани помежду си и в каква последователност, в каква взаимна връзка да се пускат, се нарича език.

На различните нива на развитие се изискват различни езици. Когато бях студент изучавахме езици за програмиране, които днес вече са забравени, никой не ги знае и не е чувал за тях. А днешните езици се адаптират съобразно съвременните задачи и съвременните компютри.

Съществува голямо разнообразие от езици. Един език е предназначен за игра на шах с компютър, друг за биологични изследвания, трети за поставяне на някакви въпроси и т.н. Тоест, езикът описва взаимодействието на елементите на системата.

Системата на мирозданието е една, но има четири нива: първо, второ, трето, четвърто. И всяко ниво има свой език, макар че всичко, което се извършва на едно от тях, е подобно на това, което става на другите нива, но в различни форми, в различни материи.

Независимо, че на всички нива действат едни и същи закони, то въплъщавайки се в нежива, растителна, животинска и човешка материя, те изглеждат съвсем различни. И естествено езикът, който ги описва, много силно се променя.

Например, във Вселената си взаимодействат неживи елементи на природата, безбройни по количество, но елементарни по качество. От друга страна, ако вземем човешкото общество, то в сравнение със звездите и галактиките е малко по количество, но най-висше по качество.

И затова езикът за описване на тяхното поведение и взаимодействие е различен.  Затова и съществуват четири езика за описване на правилното взаимодействие с природата.

Обаче в кабала всичките четири езика могат да бъдат приложени за всяко ниво:  най-нисшето и най-висшето,  просто ги употребяваме за описване на природата на всички нейни нива на размесване. Това е много интересно, защото например в компютърните програми е невъзможно така да се прави. Те имат напълно различни задачи, различни подходи, части от програми. А тук няма.

Кабалистът, който описва някаква система, прилага езика на кабала, след това преминава на езика на Танаха, след това на езика на законите (алахот), и накрая на езика на сказанията. Той може да използва всички абсолютно произволно в зависимост от това, как му е най-удобно да опише нещата.

И той има право на това, тъй като системата на мирозданието е устроена по комбинаторен признак. Тя цялата е усукана, комбинаторна, съединена, със сложен състав. Затова част от всяка система може да се опише с езика на нивото „човек” (това е най-високото ниво, нивото на кабалистичния език), а друга част, на нивото на най-простия език, езика на законите. И така нататък.

И ние работим така. Но когато изучаваме тази система, влизаме в нея, започваме да я усещаме, за нас няма значение какъв е езикът. Всеки от тях влиза в нас и става език на чувствата, на усещанията.

Ако трябва да предадем нещо на другите, по някакъв начин да се съхрани тази система, какво да се направи с нея, тогава се използва език, а вътре в мен езикът не ми е необходим. Или ако чета нещо, за мен не е важно на кой от четирите езика е, тъй като вътре в мен цялата информация се преобразува в езика на чувствата.

По този начин, четирите езика на кабала описват цялата система, но освен тях съществуват още 70 езика, защото тялото на всяко духовно явление или образ, или   обект, или мирозданието, се състои от 70 части.

Всички те включват 7 сфирот (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), всяка от които на свой ред се състои от 10 сфирот. Всичко: 7 по 10 = 70. Ако искаме да опишем нещо характерно за една от тези подсистеми, се оказва, че трябва да използваме някакъв специфичен език.

В кабала това практически не се използва, но трябва да знаем, че е възможно да се направи специален превод на определен език – алгоритъм, който ще бъде разбран само с това специфично малко звено в общата система на общата душа.

От урока на руски език, 24.07.2016

[198494]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→