Entries in the 'Икономика и пари' Категория

Как да управляваме съвременните роби?

Реплика: В своето  време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и  в наше време  по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.

Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят,  или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.

Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие ​​да бъдете свързващият елемент на всички служители.

Реплика:  Вторият принцип: обръщайте внимание на характера,  а не само на уменията.

Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.

Отговор: В първия случай  работникът  ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива.  А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.

Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто  купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.

Реплика: Следващият  принцип:  помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.

Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.

Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.

Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи  по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.

Реплика:  Следващият  принцип:  накарайте робите да ви обичат.

Отговор:  Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува  с пари, се купува  с  любов.

Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.

Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?

Отговор:  Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е  роб,  както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.

Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната  работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят  за това.

Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: „Този, който купува роб, придобива господар.“

Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.

Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.

Реплика:  Античният „топ мениджър“ добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.

Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.

От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват  тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка  е най-оптималната форма.

Отговор:  Да.  Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.

Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.

Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.

Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният  роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.

Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало.  Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той  е същият,  като тях.

Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат,  гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото,  отнасят се към  тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че  по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.

Реплика:  Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата,  зависи само от вас.

Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А „топ мениджърът“, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.

Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.

Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.

Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават,  какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.

Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел,  дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.

Може  дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова,  е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.

Реплика: Тоест,  необходимо е  разделение: в работата – строгост, дисциплина,  а в  личните отношения …

Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.

Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.

Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не  иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.

Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така,  както господарят към роба, и робът към господаря,  и тогава и на двамата ни е добре.

Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.

Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.

Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да  не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?

Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя  много трудна.

Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип,  – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018

[243540]

Богатите плачат

Реплика: Най – богатите хора в света, които  са около петстотин, обедняват. През 2018 година те са изгубили 511 милиарда долара.

Отговор: Работата е в това, че те трябва да разберат, дали имат възможност да възпрепятстват прогреса на хората. Колкото повече предоставяш на хората нови играчки за взаимна връзка, за тяхното напълване, всякаква информация и всичко останало, толкова повече те стават придирчиви, взискателни.

Те вече не се интересуват от Фейсбук в този вид,  в който е. Те вече просто не могат да гледат реклами. Хората толкова са се наситили, че  това дори децата не може  ”да се напъха”.

Тоест, всичко, на което богатите са се надявали през последните 2 години, сега започва да работи все по-малко и по-малко. Въпреки всички усъвършенствания, то отминава. Мобилните телефони и всичко останало – всичко отмира. Периодът на егоистично натрупване сам ще се разруши.

Човекът все още се развива. Затова виждам, че ще дойде време, при това много  бързо, когато доларите, които те са натрупали, няма да имат никаква стойност и няма да имат възможност да печелят пари от това.

Мисля, че хората като цяло ще се стремят към  голяма лекота. Ще им се прииска да поседят на тревичката, малко да пийнат, да похапнат, да слушат нормална музика и чуруликането на птиците, смеха на децата, тичащи наоколо. Ще поискат нещо много близко, приятно на сърцето, а не да задръстват главата, мозъка, душата, чувствата си с нещо много изкуствено.

Надявам се, че ще бъде така.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

[240175]

 

Пари-пари-пари

Задава се голяма световна криза, в резултат на която ще изчезнат всички пари, а заедно с тях и връзката между хората. Светът ще поиска да се върне към златния стандарт, както е било някога.

Ясно е, че ако парите престанат да бъдат обезпечавани от реални ценности – злато или диаманти, скъпоценни сами по себе си, ако пари може да се напечатат, колкото искаш, светът полудява.

Той вече не може да поддържа системата, на която се е държал, когато за покупка е трябвало да се плати, за това е трябвало да се работи, за да се изкара и т.н… Икономиката трябва да работи по точни закони и правила, така че  всичко да има своята цена. Но, ако свободно печатаме пари, те се обезценяват, превръщат се в прости хартийки.

Затова паричната система ще рухне и ще разруши човечеството. Проблемът е в това, че си позволихме свободно да си играем с парите. Преди беше ясно колко струват земята, къщата, ябълките, картофите, месото. Всичко имаше своята цена, произтичаща от природното равновесие.

Но ако човек се намеси в тази система с напечатани хартийки и започне да си играе с тях, той изважда природата от равновесие. Нарушава се баланса между това, колко природата отдава, колко получава, колко е необходимо на хората. Това  се случва сега. Икономистите и финансистите разклатиха цялата обща интегрална система и затова тя непременно ще рухне .

Единственото решение е да се върнем към природните ценности: или материални – злато и други скъпоценни метали, които не зависят от нашето желание, а се добиват в ограничено количество, или вече да преминем към духовни ценности, към отдаване. Ценността може да се измерва или в желанието да получаваш, или в желанието да отдаваш, но тя не може да се „назначи“ произволно според егоистичното желание на човека.

Минали са само няколко десетилетия от отмяната на златното обезпечаване на долара. По този начин финансистите си отвързаха ръцете, получиха възможност да си играят с парите, да се обогатяват чрез борсови спекулации. Те превърнаха веригата: „Пари-Стока-Пари“ в „Пари-Пари-Пари“, от която изчезнаха реалните продукти и реалната стойност.

Затова мисля, че в близките няколко години тази система ще се взриви. Тогава светът ще бъде готов да премине към нова формула: към любов към  ближния, както  към самия себе си.

От урока „От подножието на стълбата към постоянното сливане“, 21.07.2018

[230381]

Храна от „боклука“

Реплика: В света набира скорост популярността на храната от “боклука“ – продукти, изхвърлени заради изтичане на срока на годност.  Освен това, такава храна може да се поръча за дома за кратко време, до час хикс, след който ресторантите и кафенетата са длъжни да я изхвърлят на боклука.

Хората, които  разработват този проект, го наричат екологичен, защото  хранителните отпадъци са третият по големина източник  на емисии на парникови газове.

Експертите казват, че във Великобритания  супермаркетите изхвърлят храна  за 360 милиона паунда. Като цяло в ЕС изхвърлят на сметището повече от 12 милиарда тона храна годишно, което  е около 1%  от общия БВП.

Отговор: Ние разбираме, че количеството продукти,  което изхвърляме, влияе много лошо на околната среда, на екологията и оставя много хора гладни,  полугладни и т.н.. Трябва да направим нещо по въпроса.

Затова е необходимо образование на обществото. Аз не мисля, че всичко ще протече така гладко, че ще отделят и ще раздават…  Необходима  е системна работа на държавата за това. Но проблемът е, че нито едно правителство не  се интересува от нищо, освен как да остане на власт и да измъкне от тази власт максималното за себе си и за своите членове.

Затова ние трябва да започнем много сериозна образователна програма, която наистина ще  възпита всички членове на обществото, без изключение,  на това, че безполезно произвеждаме и абсолютно безплатно изхвърляме огромно количество храна,  коли, няма значение какво.  При това замърсяваме околната среда, а друга нямаме. От година на година ние само увеличаваме  помийните ями и сметищата около нас.

Разбира се, в това има огромен резерв. Ако  преди 30-40 години някъде имаше недостиг на храна, днес нейният излишък е навсякъде. Ако можем да я разпределим правилно, няма да има бежанци от едни страни в други , няма да има умрели от глад. Всеки ще има всичко, от което се нуждае.

 Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът за правилното разпределяне, за да не може някои категории хора да използват храна с изтекъл срок?

Отговор: Възпитание. Само възпитание на хората. Нищо друго няма да помогне.

Правилно отношение  на човек към човека, защото всички сме членове на една система, на едно семейство. На това трябва да  възпитаме, това трябва да показваме, да убеждаваме, да обясняваме всеки път, ден след  ден. И всеки ден човекът сутрин се събужда егоист, и трябва отново да  му натикаш в носа  това, че е малко винтче в огромна машина и че той зависи от нея, и тя зависи от него.

Реплика: Има външни отпадъци, чийто срок на годност изтича. Но в човека също има „вътрешни отпадъци“, от които е длъжен да се откаже…

 Отговор: Как да се изчистим отвътре? За това е необходимо правилно общество, което да  работи  над човека  и да му помага да се изчисти от лошите мисли, от лошите желания. Това е възможно само под влияние на правилното обкръжение.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

 

[240033]

Мениджърът по щастие: главен изпълнителен директор след 5 – 10 години

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

 

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

 

[232130]

Остър отпор на икономистите

„Виждам как се сгъстяват буреносните облаци и се страхувам, че работата по предотвратяване на кризата не е приключила“. Дейвид Липтън, зам. главен секретар на МВФ.

В началото на новата година световните икономисти дават изключително мрачни прогнози. Вината, разбира се, се хвърля на който и на каквото е удобно, само не на самите тях. Тези хора добре са се устроили: всякаква критика по техен адрес е неефективна, защото те оперират с термини и модели, от които повечето от нас нищо не разбират.

И тогава ме питат: как можете да оценявате икономиката и дори да критикувате някого, без да сте специалист? Защо да слушаме вас, а не професионалните икономисти?

Моят отговор е прост: точно икономистите не си струва да слушаме, защото виждаме резултата от тяхната работа. Не трябва да разбираме икономиката като научна дисциплина, за да оценим реалната икономика, в която всички живеем. Именно тяхната наука, обслужваща елита, ни доведе до непрекъсната криза. В съответствие с нейните канони, ние работим все повече и получаваме все по-малко удоволствие.

За какво ни е икономика, която повече от десет години е неспособна да излезе от конвулсиите, да не говорим за това, да ни ги обясни популярно? За какво ни е икономика, която откровено служи на миниатюрно малцинство? Защо в XXI век човек работи все повече, а получава все по-малко? Как стана така, че поколението на бащите беше по-богато и по- обезпечено от сегашното? Говорят ни за „изтичане“ на богатството отгоре в масите, но в действителност то се натрупва по сметките на богаташите, които вече не знаят какво да правят с тях.

Каква е логиката, каква е ползата от такава икономика? Ние изтощаваме земните ресурси, изпиваме сока на хората. Откъсваме от дома нашите деца от ранна детска възраст, за да могат и двамата съпрузи да работят, в противен случай не могат да изхранят семейството.

В действителност, ние построихме за нас робство под името Economics, а надзирателите-икономисти ни облъчват от своите храмове за прелестите на свободния пазар, въпреки, че тяхната „религия“ отдавна не е в крак с развитието на човека и социума.

Не, съвременната икономика трябва да бъде различна – социално ориентирана, балансирана, стабилна. Тя трябва да произлиза от единството на човешкото общество, от неразривната спойка на социалните и стопанските отношения, от стремежът за растеж на човека, а не от портфейла му. Или ще разберем това, и ще започнем да реформираме нашата вазимовръзка, или старата, остаряла икономика ще ни задушава с потребителската парадигма, докато не изчерпи всичко до дъно и не погребе и нас, и земното кълбо.

Това е естествено за егоизма: тесни са му условностите, стреми се към свобода и изобщо не се замисля за последствията. Дайте власт на фармацевтичните компании и те ще ни лекуват от раждането до смъртта, без да ни оставят да бъдем здрави. Дайте власт на юристите и те биха регулирали всички сфери, така че през целия си живот ще работим, за да плащаме искове един към друг. Дайте власт на икономистите и „невидимата ръка на пазара“ ще стане най-лошият диктатор в историята.

Икономиката трябва да бъде интегрална

Днес Economics прави разрушителни, опустошителни действия в най-различни области: във всеобщата задлъжнялост, в пенсионната катастрофа, в студентските кредити, в производството на безполезни стоки и услуги, в екологията, в отношенията, в душите на хората. Време е вече да отворим очи.

Защото икономиката е нещо повече от пътя на парите между портфейла, магазина и банката. Истинската икономика се определя от човешката природа, човешките отношения и обхваща всички нива на нашата дейност.

Не разбирайки това, ние „отиваме в минуса“ от самото начало, не изпълняваме дори основните изисквания. Плащаме ли на природата за това, което вземаме от нея? Възстановяваме ли на земята реколтата, която е произвела? Ако отговорът е не, то нашата икономика вече е неправилна, погрешна, и дисбалансите постоянно нарастват. Всъщност, трябва да плащаме за всичко, дори за въздуха, който дишаме.

Как да платя? На кого? Със сигурност не на правителствата и корпорациите.

Тук имаме нужда от наука, която е в състояние да води точен отчет на всичко, което потребява и да дава на  всеки поотделно и на обществото като цяло, във всички сфери на живота. Нашето домакинство е цялата планета и цялото човечество. Нашите сметки трябва да бъдат глобални и далеч не само парични.

Оказва се, че ние дори не си представяме какво е истинска икономика, която ни позволява да изграждаме правилни отношения в нашата обща, неделима система, сведена до всеобхватен бюджет не за сметка един на друг, не във вреда на бъдещото поколение и която да процъфтява така, че всеки да може да се реализира пълноценно в полза на всички.

Такава икономика ще намерим само в науката кабала. Единствено тя е универсална, не работи с деривати и безкрайни абревиатури, не с всички тези изкуствени, изсмукани от пръстите инструменти и показатели, а с истински знания за нашето естество и за света, в който живеем.

Основната ни грешка е, че сме разделени и търсим полза за сметка на другите. Сегашната икономика, в крайна сметка, е само математически апарат, който обслужва умишлени егоистични амбиции и позволява поддържането на система за изпомпване на богатствата към върха. Днес тази „наука“ прави пари от парите, от въздуха, вече е напълно откъсната от реалността.

Междувременно, по отношение на природата, човечеството е единно цяло, общ, жив, динамичен организъм. Глобализацията е факт, искаме или не. И затова икономиката повече не може да се базира на лъжливо, фрагментирано възприятие. Такъв подход води до крах, въпреки, че икономистите стократно са прави и ще останат прави, докато всичко не се разпадне окончателно.

Веднъж по тази тема се откъсна вик от душата на Ели Ципори, заместник главен редактор и водещ журналист на израелското икономическо издание Globes:

„И тогава ние забелязваме презрение и насмешка от „икономистите“ или „експертите по икономика“ по отношение на всеки, който не мисли като тях, към този, който на пръв поглед не разбира икономика и не я е изучавал. Икономическият „журналист“ на централния телевизионен канал превръща икономиката в „учение“ в „наука“, в някакви неприложими истини. Който не ги спазва е глупак, който е по-добре да не мрънка, да не се опозори.

Лозунгите са толкова прекрасни: необходимо е правителството по-малко да се намесва, трябва да има много по-голяма конкуренция, няма нужда от работнически комитети и няма нужда от организация на трудовата заетост, а трябва само свободен, свободен, свободен пазар – и всичко ще се реши от само себе си чрез качеството на действащите в него „сили“. Цените ще станат по-ниски, работниците ще получават повече пари, разцвета ще бъде чудесен и всички ще бъдат доволни. А който не е доволен, той е просто комунист, болшевик или плебей, който нищо не разбира от съвременна капиталистическа икономика.

Дойде време да се освободим от мнението на всички тези коментатори и специалисти, които смятат, че голямата част от публиката е икономически неграмотна, защото не е изучавала икономика и не разбира от бюджети, дефицити, БВП, ръст, разходи и други безсмислици от този род.

Публиката може би  не разбира от всичко това, но отлично разбира едно: икономиката, която специалистите тълкуват по каналите на медиите, същата икономика, която по думите им работи за хората и просперитетът от която изтича към тях, по своята същност работи против тях, обезценява техните заплати, повишава цените на потребяваните от тях стоки и позволява на много малка част безгранично да забогатява – понякога за тяхна сметка.

Какви сме били глупаци, купени от пропагандата и безрезервно повярвали на специалистите само защото те ни се представят като такива“.

На съвременният свят са нужни кабалисти – икономисти от ново ниво, разбиращи принципите на безкористното, прогресивно управление. Икономиката трябва да се основава на реална, естествена основа, така че да осигури на обществото здрава жизнена дейност. В противен случай гръмотевичните облаци ще гръмнат със страшна сила.

 

[238460]