Entries in the 'Зоар' Category

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.46

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Кабалистите – за подходът към изучаването на науката кабала ч.1

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Братя на Твореца

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим“, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Специалист по желанията

Въпрос: Много по-лесно е да се чете такъв текст от „Зоар“, в който Баал а-Сулам обяснява посредством кабалистически термини…

Отговор: Вярно, тогава ни се изяснява, че това са кабалистически определения, а не земни образи. Но всичко това зависи от нивото на твоята квалификация.

Ако аз каня майстор да ми ремонтира компютъра, показвам му пейзажа на екрана и казвам: на мен не ми харесва контраста на цветовете или качеството на изображението, то той не гледа самата картина. Майсторът гледа електросигналите, силите, създаващи картината, на количеството от цветове, въведени в системата.

Него не го вълнува сама по себе си картината, за него това е външното изображение – символи, на произтичащото вътре, индикация за вярна или невярна настройка.

От друга страна, когато му показвам тази картина и питам, как да я настроя, той ми обяснява с помощта на технически термини. „Тук трябва да се променят ХаГаТ, НеХИ, да се приведат в съответствие силите на лявата и дясната…” – и аз от това нищо не разбирам, за какво става дума.

Нас ни обърква, не този или друг език на „Зоар“ – езика на сказанието или на кабала, а нашата неспособност да разпознаем самата картина, да разберем за какво става дума. Всяка дума в „Зоар“ насочва към желанието, което трябва да поправим. И там освен това друго няма.

Творецът е създал желанието. Това желание трябва да бъде поправено и напълнено. Докато то не достигне своето поправяне, а след това и напълване, ще се говори само за това желание. Веднага щом то се поправи и се напълни, за него спират да говорят, и по-нататък става дума за следващото стъпало – за още по-голямо желание, изместващо предходното.

И така ние поправяме желание след желание, пласт след пласт. Това е поетапен подход към всичката мощ на заключените в нас желания, които ние поправяме поетапно, едно след друго, това се нарича ”мишпатим” – съдове или кръговрат на душите. „Кръговрат на душите” означава, че аз през цялото време пребивавам в тези вътрешни изменения.

Из урока по  книгата „Зоар“, 06.05.2011

[42584]

”А кутийката просто се отваряше …”

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

На „твърдия диск“ на мирозданието

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Ново възпитание за всички

Всемирен когрес “Wе!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какви са нашите планове относно възпитаването на палестинските деца?

Отговор: С нас в Кабала се занимават приятели от арабските страни и от други мюсюлмански региони. Не виждам никаква разлика между тези ученици и всички останали.

Има ученици от Палестинската автономия, от Иран, а по  време на уроците постъпват въпроси от хора от Сирия и други места. Една от международните срещи по въпросите на възпитанието в рамките на ЮНЕСКО беше организирана от Саудитския принц, и ние получихме лична покана от него.

Възпитанието се явява световен проблем, и чрез него можем да установим връзка над страните и другите различия. Естсествено, тук присъства въпросът за религията, която е източник на дълбоко разединение между хората, докато ние не утвърдим, по думите на Баал а-Сулам единна религия в света – тази на любовта и отдаването.

В статията същността на религията и нейната цел Баал а-Сулам пише, че няма друга религия освен любовта. Всичко останало са – обичаи, приети от хората. Ще се надяваме, че всевъзможните кризи, и от друга страна нашето разпространение ще заставят света да разбере, че е нужно да се издигне над различията.

Възпитанието, което ние развиваме се явява общо за всичко, в него няма някакви специфики. Затова аз мисля, че веднага след като нашите арабски братя пожелаят да го приемат, станат готови за него, за методиката няма да има задръжки – дори в момента ние вече я пишем и на арабски език. Освен това у арабите още от времето на Авраам има течение: наричано суфизъм. Аз неведнъж съм се срещал с неговите представители в света. Естествено, те разбират, това за което ние говорим, и с тях може да се сътрудничи в разпространението на новата методика за възпитание.

Проблемът е в това, че радикалните кръгове на исляма не ги признават: суфистите са пропъдени от арабския свят и живеят в изгнание в САЩ и Англия. Надявам се, че положението ще се измени, защото природата във всеки случай взема своето. Ние трябва да преминем тези етапи – в Зоар е написано, че развитието ще стане точно по този начин. Скоро преходният период ще завърши и човечеството ще почувства, че се намира в глобалния свят.

От 6-ия урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[41081]

Пустота преди разкриването

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Перлата на моята душа

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

В сияещата сфера на душата

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно „пространство“ – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]

Не забравяйте да включите светлината!

Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Миговете на твоя живот

…Ние сега повече от половин час четохме Зоар. Аз питам: Колко мига от цялото това време всеки от нас жадуваше идването на светлината, възвръщаща към източника, чакаше това да се случи?

За това е казано, че ангелите питат човека след смъртта: „Занимаваше ли се с Тора и чакаше ли спасението?”.

Колко мига ти беше в напрежение, стараейки се да не пропуснеш да уловиш нещо много важно, точно както вратарят на вратата или ловецът след дивеча? Беше ли в такова страстно очакване, както пред дългоочаквана среща с любимата?

Колко се задържаше в такова състояние? Колко пъти отново се връщаше към този стремеж? …Само тези мигове се зачитат в живота, те се сумират и определят времето на живот. А останалите – сякаш не съществуват…

От урока по Книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38876]

Тайното разкриване „Зоар”

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

В сиянието на общата душа

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Разтваряйки се в другите, не губете себе си!

Въпрос: Как „Зоар“ обяснява задължителното разбиване за достигане на единството? Трябва ли ние да очакваме на приближаващия в Ню Джърси конгрес да се разкрие разбиването между нас, или ние вече разкрихме достатъчно и дойде времето за единение?

Отговор: На последния международен конгрес в Израел ние малко “вкусихме“ разбиването между нас, разделянето помежду ни. Това подейства достатъчно силно, хората усетиха, че са неспособни да се съединят: “Само това не!“.

Това чувство трябваше да ни доведе до молитва, до такова действие, така че ние да помолим да се издигнем над тази разединеност.  Ние сме неспособни да я поправим, така че – нека дойде светлината и да я поправи.Ние трябва да се издигнем над отблъскването, както е казано: “Всички прегрешения ще покрие любовта“.

Затова, стараейки се да се съединим с другите на подобни конгреси, всеки от нас понякога чувства отблъскването от другите, потапя се в егоистични сметки: “За какво въобще е нужно това?“. или пък обратното – чувства, как се включва в тях, сякаш че се разтваря в тях, и повече не може да различи, къде е неговото мнение, разум, собственото АЗ, къде е  изчезнала неговата критика към другите.

По такъв начин, със сякаш успешните или неуспешни опити да се включи в другите – отменяйки себе си, разтваряйки се в другите, изгубвайки себе си, или обратното – осъзнавайки своята неспособност да се съедини с тях – човек си изяснява как може да се съедини с другите без да губи себе си, своето АЗ, да се съедини с всички, включвайки в това съединение цялото присъщо му зло, с всички свои съпротивления, и в същото време, с всичко хубаво, което е в него, без да анулира в себе си нищо от хубавото и лошото.

Такова правилно изясняване е вече – средната линия. Най-важното – отменяйки се пред групата или на голямо събиране на хора на конгрес, е да не губи способността си да мисли критично, а да продължава работата с лявата линия, знаейки защо и как да действа. По такъв начин той добавя към всички своят авиют/дебелината на желанието и тогава се създава мощното кли/желание, искащо молитва. Защото на нас ни се иска да ни обичат такива, каквито сме…

От урока по книгата „Зоар“, 10.03.2011

[37701]

Околосветско пътешествие с книгата „Зоар”

Въпрос: Как да се научим да съгласуваме своите вътрешни движения с книгата „Зоар”?

Отговор: В сравнение с другите кабалистични източници, всъщност е лесно да направим това със „Зоар”, защото скоростта и четенето на текста са такива, че всичко, което трябва да направите, е да почувствате как „плувате” заедно с нея.

„Да плувате заедно с нея” означава, че се опитвате много спокойно, както е написано „Словата на мъдреците са чути в спокойствие”, без всякакво съпротивление, да бъдете заедно с авторите на „Зоар”, подреждайки своите вътрешни движения според звучните и слова. Ако пропуснете няколко думи, ако не ги чуете, то не се притеснявайте, а продължете със следващите слова. Така плавате по течението като дървена тресчица по вълните, повтаряйки всеки оттенък на водата.

Така трябва да позволим на своите свойства, желания и усещания да плуват заедно с текста на „Зоар”, да бъдат на повърхността на водата, опитвайки се да подобават на това течение, да се опитваме да намерим вътре в себе си тези свойства и желания, които „Зоар” описва. Но ние трябва да ги търсим много просто и лесно. Най-важното е да позволим на това течение да премине през нас. В крайна сметка, ние сме просто един съсъд, кли, в което трябва целият този поток от думи да влезе.

Когато четем „Зоар”, ние не се опитваме да активираме разума или да направим вътрешни определения. Дори там, където „Зоар” разказва за технически, научни термини, използвайки езика на кабала, ние трябва да се опитаме да пропуснем текста да премине през усещанията вместо през разума, т.е. да се опитаме да слушаме своите собствени чувства и впечатления, да се стараем да усетим как всяка дума отеква вътре в нас, независимо от езика, който „Зоар” използва.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37566]

Зоар – нашият спасителен пояс

Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

От земния екран към духовния

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Стълбата е готова, изборът е за теб!

Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Да продължим – и ще се разкрие…

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]