Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Човечеството измина много дълъг път в своето развитие, достигайки до тoва, че започва да се чувства като едно тяло.

Трябва да благодарим на коронавируса, че доведе целия свят до такова единство. Ако епидемията продължи, човечеството ще разкрие, че действително се отнася към една система и ние всички зависим един от друг.

Засега тази зависимост се изразява във факта, че от страх да не се заразя,  се затварям от другите, прекъсвайки негативната връзка. Но хайде да започнем да разкриваме положителна зависимост! Ако се съединим правилно, ще започнем да произвеждаме положителни вируси.

Сега природата ни разкрива вредните вируси, като осъзнаване на злото. Но след това ние трябва да продължим този процес за осъзнаване на доброто,  изяснявайки, че когато се обединим, можем да достигнем огромни успехи.

Главният фактор е не прекратяването на въздушните полети и парализирането на икономиката, а връзката между хората. Вирусът ще започне да изчезва, ако има поне малък напредък в посока на обединение и ние ще съжалим, че сме принудени да прекъснем връзката един с друг, нали искаме да се обединим.

И ще пожелаем да се свържем не за да се лутаме отново по целия свят, от край до край, а защото искаме да се съединим с хората. Предишната връзка не беше добра, но сега ще изградим добра връзка.

Именно такова лекарство искаме да приложим в това критично състояние: да върнем нашата връзка, но вече в друг вид, добър, не за да се използваме един друг. Когато се свързваме заедно, побеждаваме всяко зло, всеки вирус и стигаме до добър живот.

Природата така или иначе ще ни доведе до тази цел и ако самите ние искаме да продължим напред, няма да ни се налага да се заразяваме с различни вируси по пътя. Всичко зависи от нашата молба за поправяне на отношенията между хората.

Това знание трябва да се разпространи по целия свят във всички форми: в мисли, разговори, действия. И тогава висшата сила, природата, ще си свърши работата.

Висшата сила свързва всички части на творението. И ние искаме да поправим  човешкия етап, където е станало разбиването, връщайки го към единството, да го видим в истинския му вид, а не да го изкривяваме с егоистичното си зрение. Поправяйки себе си, ние поправяме реалността.

* * *

Коронавирусът разкрива нашата отрицателна зависимост един от друг. Първо, ние откриваме, че сме неспособни да оцелеем, без да работим заедно, без да печелим един от друг. На всеки трябва да му стане ясно, че се храни от целия свят.

Но всичко това може да продължи само при условие, че нашата връзка стане позитивна. Негативната връзка разрушава човечеството и ние няма да можем да съществуваме повече в такава форма. Светът ще се срине до такова състояние, че човек няма да има нито какво да яде, нито какво да диша.

Представете си какъв прекрасен би станал животът, ако човечеството се обедини подобно на всички останали части на природата – нежива, растителна, животинска, в една интегрална система, където всеки включва в себе си всички. Откъде да вземем сила, която да ни съедини в едно тяло, да ни зашие и залепи в една система? Очевидно е, че в такава съвършена система на всички ще им бъде добре.

Разбира се, ако бихме могли явно да видим, че добрият поглед към другия веднага ще ни излекува от коронавируса, всички на земята мигновено биха станали праведници.

Но не това иска от нас висшата сила.  От човека се иска осъзнаване, за да се стреми към отдаване, а не към користна изгода, да мисли за всички, а не за себе си. И когато на всички им стане добре, и той ще спре да боледува. Докато продължава епидемията, има на какво да се учим от това…

 [261484]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Каква е причината за разпространението на коронавируса? Трябва да разберем, че това е реакция на природата. Природата ни задължава да осъзнаем, че сме в интегрална система.

И ако не спазваме законите на тази интегралната система, нейният основен закон за взаимното поръчителство, свързващ в едно цяло всичките ѝ части, то система  реагира с удари.

Засега това е само началото на епидемията с коронавируса и трябва да го приемаме, него и другите вируси, които  все още не са разкрити, като сигнал за нашата неправилна връзка един с друг.

Ние сме длъжни да разберем, че съществуваме в интегралната система на природата, където всички части са свързани една с друга и има само един вредител в цялата система – човекът. Ние сме длъжни да се поправим, защото природата, така или иначе, ще ни накара да подобрим отношенията ни един с друг, докато не станат толкова добри, че вирусът да изчезне.

От ТВ програмата за коронавируса, 11.03.2020

[261525]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Коронавирусът се разпространи вече в осемдесет страни и ни показа колко сме зависими един от друг. Търсим как вирусите се предават помежду ни чрез самолети, физически контакт.

Всъщност те не се разпространяват така, а чрез нашите мисли. Защото сме свързани в едно поле и ако мисля лошо за теб, с моите мисли пробуждам мисли в теб, които предизвикват в теб всякакви прояви и последствия.

Това явление е познато на хората, които се занимават с международна безопасност. Науката кабала обяснява, че нашите мисли притежават най-разрушителната или най-добрата от всички сили на природата. Но за съжаление, ние действаме само с разрушителни мисли.

И затова няма да ни помогнат никакви превантивни мерки в борба с коронавирусите и изобретяването на нови антибиотици. Ако не е този вирус, ще се появи друг. Ние трябва най-после да разберем, че трябва да лекуваме отношенията между хората. Ако нашите отношения и мисли станат добри, няма да ги прекъсне никакъв вирус.

Лошите мисли за другите, разединението, се обличат в тялото на човека и се проявяват като болест. И тази болест е на най-високото ниво, от което не сме способни да се защитим, защото не властваме над мислите. Не знаем за кого и какво да мислим, дори собствените си мисли не можем да контролираме.

Това е голям проблем. Трябва да учим човека как да властва над своите мисли, да бъдат добри за всички. Само така ще можем да победим всички вируси. И затова поправяне ни е нужна науката кабала, няма друг начин.

Егоистичната природа на човека го заставя да мисли само за себе си. Затова е необходима особена наука, уникална методика, работа в група, за да се научи човек да мисли за другите. Това ни се струва много просто, но е абсолютно противоположно на природата на човека.

Когато започнем да поправяме себе си ще видим, че светът се променя спрямо нас. Ще започнем да чувстваме, че около нас има особена сила, която се нарича “висша светлина”, която действа и организира целия свят по най-добрия начин. Ние влизаме вътре в тази сила и живеем в нея, тогава не са страшни никакви коронавируси и други болести.

Неотдавна проведохме голям международен кабалистичен конгрес в Тел Авив. Всеки ден се притеснявахме, че министерството на здравеопазването ще ни забрани да се съберем на конгреса.

Това е огромно събиране, повече от пет хиляди човека в голям град, които седят заедно, прегръщат се, хранят се на едни и същи маси, дишат един и същ въздух, три дни се намират в едно помещение. Целият въздух е пълен с различни вируси, но никой с нищо не се зарази.

Това е, защото с нашето обединение направихме ваксина, дезинфекция – най-правилната и ефективната. Това може да послужи за пример на цялото човечество, как силата на единство изчиства, свързва и осветява всичко.

С това, че искаме да се обединим в една мисъл, заради една цел, създаваме силово поле, всеки със своите мисли. Мисълта е сила. Обединявайки всички наши сили, ние създаваме силово поле, което е най-висшето от всички съществуващи в света поета, физически или биологични.

Ако установим това поле над нас и искаме то да ни обедини, искаме да се свържем с него и да станем като един човек с едно сърце, всички като приятели и братя, то нищо не може да ни навреди.

Така работи, защото мисълта на човека е най-голямото въздействие, което може да се произведе. И затова то унищожава всички вируси, които се намират под него на по-ниските степени: неживо, растително и животинско. Това поле излъчва любов и единство, които заедно създават глобална положителна сила, разрушаваща всички негативни фактори.Затова няма защо да се страхуваме.

Човек може да изпие отрова, но ако се намира в правилно съединение с духовното поле, нищо не може да му навреди. Хората могат да се защитават с това, че са в добро обединение с нас и тогава през цялото време ще получават антивирус, който ще ги предпази от болести. Пожелавам здраве на всички!

От програмата “Свeтът. Епидемията от коронавируса”, 03.03.2020

[261164]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Конгреси и събития - No Comments→

Епидемията от коронавирусa засегна всеки човек в света, откъдето и да е той: от Италия, Китай, Корея, Русия. Целият свят се вълнува. Вирусът се разпространява без да признава никакви граници и на това не му се вижда края. Специалистите прогнозират, че епидемията ще продължи година, докато не се появят някакви средства за борба с вируса.

Коронавирусът промени много отношенията между хората в човешкото общество, поставяйки сериозни въпроси пред нас. Какво трябва да направим, за да се върнем към нормалния  живот, какво иска природата от нас и защо ни поднася такива изненади? Какво е решението на всички проблеми, с които се сблъскваме в живота си?

От една страна, тези проблеми ни показват колко сме свързани и зависими един от друг. От друга страна, връзката ни не е добра и трябва да се научим как да я променим. Коронавирусът започна да разкрива цялата тежест на нашето състояние. Засега положението не е толкова лошо.

Ще видим какво ще стане, когато Северна и Южна Америка, както и европейските страни  затворят границите си. Човечеството ще се върне към граничните пунктове и бариерите.

Единственият изход е добре да разберем, каква  трябва да бъде правилната връзка между нас и как да изградим толкова добри отношения, че никакъв вирус да не ги пробие. Вирусът е знак, че връзката между нас е неправилна, лоша.

***

Коронавирусът е общ проблем за всички и затова изисква от цялото човечество правилно обединение и взаимно поръчителство. Защо всеки път си причиняваме нови нещастия? Защо природата винаги ни бие с камшик, всеки поотделно и всички заедно?

Защо тези удари стават все по-силни от година на година и се разширяват толкова много, че обхващат цялото човечество? Природата се опитва да ни доведе до осъзнаване на необходимостта от поръчителство, за да станем като един човек, една система.

Всеки човек в света трябва да разбере:

• Коронавирусът не е случайност, а част от процеса, чрез който силите на природата водят човешкото общество, като се стремят да ни обединят в единна система.
• В тази единна система  има закони, които природата ще ни задължи да изпълняваме, ако не доброволно, то с пръчка. И коронавирусът е едно от нещастията, които са изпратени на човечеството, за да го разтърсят и да го накарат да се замисли, как да живее правилно.

В идеалния случай трябва да станем като един човек, с едно сърце, в една система. Няма изход, трябва да стигнем до това.

Епидемията от коронавируса е първото наказание от цяла поредица от удари, които ще ни се разкриват ежемесечно. Защото ако се отнасяме лошо един към друг, създаваме място за вирус. Вирусът се появява там, където не достига поръчителството, което е трябвало да установим.

Целта на творението е да доведе човека до добро обединение и любов към ближния като към себе си. И ако това не се случи, започват да се разкриват различни проблеми, които всъщност служат като лекарство, което ни кара да се обединим.

Ние се гледаме един друг и не желаем добро на другия. По този начин вирусът се предава от човек на човек, от лош поглед и осъдителни думи, които се материализират под формата на вируси.

Хората все повече зависят един от друг в индустрията, в търговията и във всичко останало, но в същото време не подобряваме човешките отношения. Те противоречат на увеличаващите се връзки между нас, защото се свързвам с всеки човек на земята, но за да изцедя от него всички сокове. И, разбира се, когато тези връзки станат вече напълно непоносими, природата ги удря и разкъсва.

Представете си, че светът отреже Китай, Япония, Южна Корея, как това ще удари производството. Достатъчно е да се спре износът на някакъв малък електронен елемент, това ще засегне половината свят. И всичко е, защото не се организираме правилно на човешко ниво, не следваме законите на поръчителството. От хората са изтръгнати последните трохи, за да може елитът да спечели още няколко милиарда.

Вирусът вече доведе до масови съкращения. Не изглежда, че тази вълна ще отмине, очевидно е, че ще разтърси цялото човечество, за да усетим, че сме стигнали до червената линия и природата няма да ни позволи да продължим да съществуваме по този начин.

За първи път в историята на човечеството ще осъзнаем, че това е удар свише. Така египетските влъхви са казали на фараона за едно от наказанията, че е божият пръст. Всеки ще почувства, че това е висше наказание, че ни дърпат отгоре.

***

Когато поглеждам другия с лош поглед, вече му предавам вирус. Защото ние сме свързани в една система и когато мисля лошо за някого, внасям вирус в цялата система, негативен сигнал, прекъсвам поръчителството. Може да е само една мисъл, но ние всички сме свързани с мисли, разговори и действия.

Независимо дали ни харесва или не, всички сме заключени в една обща сфера. И затова няма значение дали говоря, пиша или правя нещо с ръце. Ефектът от мислите дори е по-голям, защото е казано, че “всичко се решава с мисълта”. И след това мислите се материализират във физически действия.

Между нас има невидими нишки, ние сме в поле от връзки. А най-високото ниво на връзка е мисълта, която след това се спуска на по-нисшите нива. Но ние можем да поправим всички вируси в мисълта. Поръчителството е правилната взаимна връзка между нас на нивото на мисълта. И ако го имаме, няма да ни е необходимо нищо повече, никакви материални лекарства.

От сутрешния урок, 07.03.2020

[261406]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Израелски учени първи успяха да принтират на 3D-принтер модел на живо сърце от човешки клетки. Техният пробив обещава необятни възможности в трасплантологията.

В същото време това не изненадва никого. Ние вече разбираме, че тялото ни се състои от резервни части, които могат да бъдат заменяни, ако са налице необходимите технологии. Сърцето, което всъщност е помпа, също не прави изключение.

Неотдавна, през 60-те години на миналия век, хората не можеха да си представят как човек би могъл да живее с чуждо сърце. Е, това да е друг орган, но сърцето изглеждаше нещо по-голямо, свещено, незаменимо.

Време е да се сбогуваме с остатъците от илюзиите. Няма нищо незаменимо в човешкото тяло. Всичко може да се принтира. С течение на времето медицинският преглед ще се превърне в автоматизирана техническа проверка на биомеханизма след определен “пробег”. Ние ще възприемаме тялото си като машина, нищо повече. Но това няма да ни задоволи.

Науката все по-ясно изтънява линията, зад която не може да пристъпи с традиционните методи. Можем да принтираме живо сърце, основно да ремонтираме тялото си, но не можем да намерим Човек в него. Всъщност ние търсим себе си, нашата все още нереализирана същност – и засега поставяме кръсчета върху отхвърлените варианти. Това не е лошо. В крайна сметка ще разберем къде в нас има възможност за истински пробив нагоре.

Днес ние все още променяме инструментите: вместо изкуствени и трансплантирани органи, ще имаме органи от собствените си тъкани, идеално съответстващи и не предизвикващи отхвърляне. По същия начин, чукът, отвертката и клещите родиха своите по-мощни и точни аналози, аритмометъра отстъпи място на калкулатора, а той – на компютъра.

Но утре ще се замислим: какво означава да бъдеш човек? Каква е същността на човека – отделен от тялото, извън връзката си с него? Всъщност, всички наши желания и нужди – физически и социални – се определят чрез генетиката и психологията, наследствено и чрез околната среда. Всичко може да бъде изключено, свързано, заменено… Но не може ли човек да бъде нещо повече от сложен механизъм?!

Ако сме достатъчно честни със себе си,  няма да намерим отговор – докато не се обърнем към науката за Кабала. В нея всички наши свойства и желания отдавна са „разпределени по рафтовете“: храна, секс, семейство, пари, чест, слава, знание… Всички те са изчислими и предсказуеми. Има само една „искра“ от по-висшата степен на развитие, наистина нематериална, необвързана със свойствата на тялото. Желание, което води до това, което се нарича в Кабала “Човек”, “Адам”.

То изобщо не се “побира” в нашата смъртна черупка и изобщо няма никаква връзка с нея. Това е съвсем различен свят. И за да установим връзка с него е необходим наистина специален импулс, зародиш на качествено ново ниво.

И той не може да се замени с нищо. Тук трансплантолозите и психолозите са безсилни. Автентичният Човек не живее в тялото, не е в тялото, а по-горе – в единството и хармонията на всички хора и на цялата Природа. За да се издигнем на това ниво ние създаваме “духовен принтер”, който ни принтира нов орган, придава ни ново възприятие. Това не е сърцето, създадено от клетките на нашето тяло, това е добавка, която променя всичко. От нивото на механизъм ние се издигаме до нивото, която го управлява.

Неговата същност е във взаимното отдаване, в интегралността. Върху нея действат други закони и те също могат и трябва да бъдат изследвани. Там ние не съществуваме под формата на протеинова материя, а се намираме в действието, в процес, който няма край. В крайна сметка това, което остава, не е в нас, а в това, което е между нас.

Там сме истински свободни, не сме ограничени от своите желания, а властваме над тях. И понятието “сърце” там придобива различна форма. То също може да бъде “принитирано” според моделите на Природата, да я уподоби. Но това ще бъде напълно различен “печат” – отпечатък на съвършенството и вечността в Човека.

[245447]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Реплика: Повечето лекари не приемат плацебо  сериозно …

Отговор: Те просто казват: “Да, помага. Има психологическа съставка във всяко лекарство при работата с пациента.” Защо не искат да го подчертаят? Защото ще ги накара правилно да лекуват пациента.

 „Приятелю, защо се чувстваш така? Нещо не е наред. И наистина не е. Кръвното налягане? Нямаш никакво кръвно налягане. Дай да те подържа за ръката, виж, всичко се успокоява.“  И така нататък. Разбирате ли колко  енергия  изисква това?!

А така – химия и толкова. 10, 20, 30 милиграма, два пъти на ден преди сън – готово, бъди здрав! И 100 пациента на смяна.

Този психологически компонент е много важен, защото човекът е човек, а не просто химическа машина, в която си добавил няколко милиграма от нещо и тя вече е готова, поправена.

Смятам, че паралелно с нашите лекари се нуждаем от други лекари. Наречете ги психолози. Но това дори не е психолог, това е действително лекар за излекуването на човека. Не на организма, а на човека.

Въпрос: И тогава, както казвате, настъпва равновесие и болестта си отива?

Отговор: Да. Аз съм сигурен, че 99% от нашите лекарства не лекуват нищо, те не са необходими. Ако правилно ме подкрепят, то практически всички мои функции могат да бъдат балансирани, с помощта на правилното отношение към мен и на моето към света, ако ме научат на това.

“Mens sana in corpore sano”, тоест, “в здраво тяло – здрав дух”.

Как може да се постигне това? Ако търсим правилното съединяване между нас в малки групи. Когато човекът е в равновесие с другите хора, то естествено тялото му като следващо, по-ниско ниво на неговата природа ще реагира и той ще се излекува. Несъмнено!

Но за това са ни необходими обучени специалисти. Тук лекарите няма да ни помогнат.

Въпрос: Вие вярвате ли, че това работи и по принцип може да се излекуваме?

Отговор: Да. В това няма никакво съмнение! Но това е проблемът. Както се казва: “Няма връщане в пещерата – прекалено много сме.” Така че ние ще тръгнем по друг път – чрез Кабала.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 27.11.2018″, 27.11.2018

[242785]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Новото разбиране за единството на човека и природата в откритията на учените през последното десетилетие разкри, че взаимодействието на наследствеността, начина на живот и обкръжаващата среда е много по-сложно, отколкото беше прието да се смята до сега. Учените вече дават съвсем ново определение за здравето. То е състоянието, когато здравите клетки в правилна геометрична форма, отговарящи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своите вълнови взаимодействия една с друга на всички нива (клетка – орган – система от органи – организъм); и чрез собствено биологично поле формите хармонично взаимодействат с другите организми.

А какво е „вътрешна хармония“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина приемат чувството за обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение един към друг: безразличието, завистта, омразата, – са вълнови процеси, които могат да доведат до дисхармония. А нарушаването на пространството на вътрешната среда на организма, от своя страна, води до тежки хронични болести, изяждащи човечеството днес.

Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да ходим и каквото и да правим, нашите мисли създават обкръжаващата реалност.

Filed under: Здраве, Клипове, Уебинари - No Comments→

Мнение: Счита се, че ставането рано, наситения работен график и активното занимание със спорт водят до успех, здравословен живот и дълголетие. Но Питър Акст и Михаела Акст-Гадерман, автори на „Мързеливите живеят по-дълго“, сочейки скорошни изследвания, обясняват, че това е заблуда…

Сутрешното бягане с цел да предотвратим инфаркт може да доведе до инфаркт, а изтезанията във фитнеса, са в най-добрия случай безполезни. В най-лошия случай, ще причинят вреда на организма. А да мързелуваш и да спиш до късно е полезно…

Установен е оздравителен ефект при изгарянето на 500 калории на седмица посредством двигателна активност. Ежедневни упражнения, като работа в градината, разходка с кучето, измиване на прозорците или качване по стълбите са достатъчни за поддържане на здравето и тонуса.

Ако се придържаме към теорията за жизнената енергия, физическата дейност само изразходва ценни енергийни запаси. Спортът не може да бъде гаранция за здраве и дълголетие.

„Всички неща са отровни, тъй като няма нищо без отровни качества. Дозата е това, което определя дали нещо ще бъде отровно“, твърди Парацелз. Това се отнася и до спортните тренировки. В модерната литература, спортът отново и отново се счита като защита срещу рак. Но това навярно важи само за умерената физическа активност. Интензивните атлетични натоварвания не носят никакъв здравословен ефект в това отношение. Дори могат да повишават риска от възникване на рак и други заболявания. За да защитим своето здраве, не си струва да се занимаваме с видове спорт, при които нормата е издръжливостта.

Според множество проучвания, дозирана двигателна активност ни защитава от сърдечно-съдови болести и укрепва здравето. Не са необходими интензивни натоварвания. Достатъчно са дейностите, които правим всеки ден: разходка на кучето, пазаруване, изкачване на стълбите или окосяване на ливадата. Старайте се да се движите редовно. Програмата се състои от половин час енергично ходене 3-4 пъти на седмица и разтягане на мускулите за 10-15 минути 3 пъти седмично. Повече от това не е нужно. От гледна точка на теорията за обмена на веществата, тази програма е оптималната основа за дълъг и успешен живот.

Коментар: Всъщност, според кабала, не е нужно човек да се занимава с особени упражнения за развитие на тялото. За поддържането му в норма е достатъчна нормалната активност. И дори е казано „Седящият увеличава знанието“.

[167305]

Filed under: Здраве - No Comments→

Изследване: Проучването на плацебо ефекта разкрива все нови и нови страни от силата на вярата. С развитието на неврологията е станало ясно, че вярата оказва върху човека конкретен физиологичен ефект.

Ефектите са няколко – освобождаване на невротрансмитерите, въздействащи върху определени области от мозъка, действащи на организма както фармацевтичните препарати.

Често се случва така, че плацебо ефектът превъзхожда новото лекарство. Пациентите получавали надежда, а разумът, очаквайки изцеление, инициирал такива физиологични процеси, които спомагали за поправяне на здравето. Малко знаем за лечебните способности на разума, но резултатите от научните изследвания сочат за неограничени лечебни възможности.

Така, плацебо ефектът точно имитира въздействието на препарата, който пациентът е приемал преди това. В случая с обезболяващи, с антидепресанти, имуноинхибиращи препарати, лекарства против болестта на Паркинсон –  плацебо ефектът е вече доказан.

Плацебо ефектът действал дори тогава, когато на болния само му говорели за това, че днес ще получи лекарството. Този феномен за пореден път подчертава важността на вярата в процеса на оздравяване.

Реплика: Не става дума за вяра във висша сила, а в силата на самовнушението, в силата на лекаря, на лекарството. Възможно е многократно увеличаване на тази сила при групово действие на участниците и въздействие на групата върху всеки един участник.

Обикновено пренебрегваме нематериалното въздействие на човека, но човекът е сложно (съставно) същество и върху него може да се въздейства по много начини.

Кабала счита, че именно нематериалните въздействия са най-ефективните за промяната както на вътрешния свят на човека, така и на неговото поведение и самочувствие.

[158910]

Filed under: Здраве - No Comments→

Изследване: Затлъстяването представлява по-малка опасност за здравето на човека, отколкото самотата и изолирането от обществото. Липсата на връзка с обществото е висок, допълнителен риск за съхраняване на живота.

Изследователите достигнали до извода, че рискът от смърт сред младите хора е свързан по-дълбоко със самотата, отколкото в преклонна възраст.

Те предсказват също така и епидемия от самота в най-близко бъдеще, при това на тази опасност ще бъдат подложени и тези, които са заобиколени с много хора, но се чувстват самотни.

Реплика: Този проблем ще се проявява все повече и повече, тъй като светът става все по-затворен за външни връзки, а хората стават все по-самотни, т.е. протича постоянно несъответствие между нашите отрицателни връзки и положителните връзки в природата. Величината на това несъответствие поражда всички страдания в света.

[156084]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Доказано е, че обществените връзки в живота оказват много силно влияние върху това колко щастливи ще се чувстваме. Ако се намирам в общество на оптимисти, на радостни хора,  тяхното настроение ми влияе и аз също започвам да се чувствам щастлив.

Колкото повече приятели имам, толкова по-добре се чувствам. Това оказва положително влияние дори върху здравето. Ясно е, че като имам много приятели, мога да разчитам на тяхната поддръжка, на помощ при устройването ми на работа и решаване на проблеми с парите. И все пак, защо обществените връзки заемат толкова централно място сред всички фактори, оказващи влияние върху щастието?

Отговор: Такъв е законът на природата. Всички нейни части, започвайки от най-малките елементарни частици в атома, до звездите, до огромните клъстери / струпвания /  на материя, цялата интегрална екологична система, цялата симбиоза на неживата, растителна и животинска природа живеят и напредват само в една посока – към все по- съвършено и сложно съединение.

Степента на връзка и комуникация между всички части на природата определят нивото на живот, чувствата, впечатленията, способността за оцеляване и защита. Колкото по-развити са връзките в обществото, толкова повече са възможностите ни да компенсираме и поправим неизправностите в едни системи за сметка на други.

Строим ги по подобие на нашето тяло, което умее да балансира себе си и да преодолява проблеми, болести, вируси – и всичко това за сметка на огромното количество връзки. В нито една клетка на тялото, ако я разглеждаме сама по себе си, няма нищо особено.

Но тъй като всички тези клетки се съединяват заедно с многостранни, взаимни връзки, те са способни винаги да се поддържат една друга. Винаги съществува възможност за помощ на проблемните части на тялото вътре в тази система да преодолее болестта, да възстанови равновесието в нея.

Тялото постоянно контролира всички свои части и разпределя ресурсите съгласно степените на важност на всяка една от тях и необходимото за неговия живот. Ако можехме да пренесем същата тази форма на взаимоотношения в човешкото общество,  бихме достигнали  пълно равновесие, социално и психологично здраве,  балансирана икономика и хармонични семейства.

За това недостигат само правилните връзки. И обратно, от построените връзки може да се види какви системи още са ни необходими, за да постигнем всеобща хармония. По такъв начин работят обратните връзки, позволяващи ни да узнаем какви части от системата изискват повече развитие за подобряване на нашата среда, на обществото и човека в него.

От 242- беседа за новия живот, 17.10.2013

[154515]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Изследване: Ние се състоим 90% от бактерии. Разглеждайки кожата под микроскоп, лесно можем да открием цели съобщества от микроорганизми. Това се отнася и до вътрешните ни органи.

Представата за стерилността на хората е остаряла, а животът ни протича в симбиоза с различни биологични видове.

Дебелото ни черво съдържа множество микроби, общото тегло на които достига до 3 килограма. Бактериалните съобщества и човекът наброяват трилиони клетки и едва 10% от тях са човешки клетки.

Геномът на човек се състои от 22000 вериги, кодиращи белтъчини, а микробите участват още и в 8 милиона бактериални вериги, всяка от които е уникална.

Ролята на бактериите в организма на човека се заключава в изпълнение на основната работа по извличане на енергия от хранителните продукти, а в случаи на външна инфекция, и човекът и бактериите противодействат заедно на пораженията.

Всеки сантиметър от кожата ни съдържа около милион микроорганизми, които противодействат на проникването на нежелани гости. Вътре в човека, бактериалната флора не само нараства заедно с организма, но е също така и основен защитник на въздействието на токсините, на вирусите и болестотворните организми.

Геномът на човек, както е известно, се предава от родителите в момента на зачатието и не подлежи на изменения, а бактериите и микроорганизмите се придобиват и техният състав може да се променя. Това дава основание да се мисли, че управляването на флората ще позволи на човек да съхрани здравето си. Новият вид лечение, което учените предлагат се състои в разшифроване на комуникационните връзки между бактериите , част от които вече е проучена.

Реплика: Телесно – ние сме животни, а за човека можем да говорим само в духовен смисъл, ако го постигнем. А докато не се издигнем от ЖИВОТИНСКОТО ниво на нивото АДАМ, то и в телесен, и в морален,и във всякакъв вид смисъл ние сме – животни.

[154245]

Filed under: Здраве - No Comments→

В наши дни все повече започваме да осъзнаваме, че цялата Вселена е една система, в която няма нищо случайно. Всичко се случва съгласно обща програма, която не ни е известна. Не знаем от кого е измислена и кой я управлява. Но в крайна сметка ни е ясно, че всичко се подчинява на някаква висша програма.

И затова според явление, произтичащо на едно място, може да се предскажат явленията, които ще станат на друго място и на трето. В резултат, започваме да разглеждаме цялата система като единно цяло.

Изхождайки от това, възниква въпросът: Защо на неживото ниво достигаме такива големи успехи, а не можем нищо да предскажем, когато стане дума за човека? Способни сме да изпратим космически кораб на друга планета, който да извърши кацане там, да направи снимки и да ни ги изпрати, или да го отправим към далечни звезди.

Тоест, умеем да пресметнем движението му спрямо тях и това показва, че са ни известни законите на природата, в крайна сметка на такава дълбочина, на физическо ниво.

На практика, тези закони на взаимовръзка съществуват, защото неслучайно всичко във Вселената се върти. Но това е само на неживото ниво, а на нивото на растителната и на животинската природа, намиращи се на повърхността на Земята, вече при нас възникват трудности. Докато не излезем от неживото ниво, то все още можем да предскажем резултатите, влиянието на неживата природа върху растенията и животните, а на животните- върху растенията и неживата природа. Още…

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Знаците на зодиака и съдбата, това е вълнуваща тема, която интригува и е много неразбираема. Влияят ли звездите на нашата съдба, възможно ли е да я предскажат и какво може да се направи с това знание?

Нали, най-сложното в живота е неговата непредсказуемост. Живеем, не знаейки какво ще се случи с нас в бъдеще, какви сюрпризи ни подготвя съдбата.

Човек не може да управлява своя живот. И затова астрологията, която сякаш може да предсказва по звездите характера на човека и цялата му съдба, толкова интересува хората.

Астрологията е била известна още в Древен Египет, в Древна Гърция, на Изток, в Индия, в Китай, а също и при американските индианци. И в наши дни също много вярват, че има връзка между звездите на небето и състоянието на човека. Наистина ли, съществува такава връзка?

Отговор: Цялата Вселена се развива постепенно, стъпаловидно и човекът е последният етап на нейното развитие, най-развит от всички. Но именно, защото човек е развит повече от животните и притежава такъв разум и чувства, с които може все повече да разкрива природата, се чувства много уязвим.

Казано е, че „двудневното теленце, вече се нарича биче” защото едва родило се, то вече притежава такъв разум и чувства, като възрастния бик. Знае какви растения може да яде и какви не трябва, и не пада от височина, за разлика от малкото дете, което е необходимо дълго да обгрижваме и възпитаваме, докато не поумнее.

Ако детето не бъде възпитавано , то ще израсне като животно. Но ако му предадем целия човешки опит, натрупан за дълги години, то ще бъде човек на това ниво, до което са му дали да се развие. Човекът се развива сам и в тази степен разкрива света.

Затова човекът е много чувствително същество, защото е задължен фино да усеща природата. Силен е с това, че е способен да изгражда за себе си системи, защитаващи от неудобствата на природата. Човекът е изнамерил огъня, изобретил е електричеството, научил се е да отоплява жилището си, да осветява нощния мрак. Научил се е да установява връзка на огромни разстояния, измислил е интернет.

Човекът е усъвършенствал природата, добавяйки в нея всички удобства, които не са му достигали. И в същото време, самият той не се е изменил много. Очевидно е, че съществуват много точни граници на човешките възможности.

Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме своя бит, но не е по силите ни да отговорим на най-съществените въпроси: „Каква е моята съдба? Какво ме чака в бъдеще? Кога ще умра?

Какво е било с мен до моето раждане и какво ще бъде след смъртта, тоест, какво се случва извън границите на този живот?

Защо съм срещнал в своя живот, именно тези хора, които ме обкръжават? Защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха?” Още

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Ако всички сме съединени в една интегрална система, ако сме включени един в друг, то може ли да се окаже, че моята болест съвсем не е моя?

Отговор: Разбира се, всички ние боледуваме за някого, само че не ни е известно за кого, защо и как?

Дори повече от това, да допуснем, че теб те боли крака. Нека изолираме кракът от главата, която се явява център за усещане на болката. Ти ще престанеш да усещаш болката, дори ако ти пилят и режат крака. Всичко се усеща в главата, а не в другите части на тялото.

Затова нито един човек никога не боледува заради себе си. На него му се струва, че чувства болка в тялото си, а всъщност така се проявява в него усещането за лошата връзка между него и останалите.

Реплика: В Тора е казано, в такива случаи трябва да се обръщате към коена. Да допуснем, че аз имам язва и отивам не при специалист, а при коена.

Отговор: Коенът гледа: ”Какво сте нарушили, татенце? Да, тук при вас нещо не е наред!”.

Тоест той вижда нарушаване на равновесието. Това е като алопатията, само че не народна медицина, а природна – енергийно затворена по конструкция и мисъл, по вътрешната взаимовръзка, по течението на всички сили. Тъй като тялото на човек включва в себе си целия космос.

Истинският лекар (коенът) разбира всичко това. Коен – това е висше стъпало от развитието на човека и затова може да вижда всички несъответствия, които възникват вътре в човек, да разпознае на какво ниво се намират и в какво се състои лечението.

Първоначално, лечението се състои в това, болният да се отдели от другите, защото е невъзможно да се поправи неговата връзка с останалите от стана, с останалата група от хора, ако той се намира в такова повредено състояние.

Седем дни – Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е пълното откъсване от хората, в течение на което изолираната област (сила), се поправя от екрана. След това тя може отново да се върне към правилно общуване с останалите. Така се отстранява корена на болестта и всичко минава.

Така трябва да се лекува всичко, до най-малкия проблем, до заключението, че ”всичко е от нервите”. Нищо друго няма. Поправи взаимоотношенията си с останалите хора и ще видиш, че всички болести ще изчезнат! Това се повтаря на всички нива, но една част се проявява на нивото на нервната система, част в кръвоносната система, лимфната система и т.н., докато не се разруши целият организъм. Всичко това е отражение, копие на външните взаимоотношения. И науката говори вече за това.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 18.02.2014

[140179]

Filed under: Духовна работа, Здраве, Тора - No Comments→

Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Да допуснем, че родителите организират клубове за своите деца-юноши, където те могат да устройват обсъждания. Но в тази група един или двама от юношите са проблемни деца, намиращи се в силна депресия, която може да зарази останалите. Какво да правим?

Отговор: Ако общуването между юношите става сред природата, то трябва малко да се по-отпуснат със задушевни песни около огъня, за да не се затворят в себе си и да се започне разговор отдалече.

От какаво човек се чувства добре в живота, от какво зле? Нашата природа се стреми единствено към добро. А ако се затваряме, ако гризем себе си, занимаваме се със самоизяждане, нима се наслаждаваме? Тогава защо не бягаме от това?

Що за сила съществува в мен, която постоянно ме тласка в състояние на отчаяние, тъмнина, пустота? Може би това е, с което трябва да се боря по някакъв начин. И ако се боря, то тогава откривам в себе си такива противодействащи сили, които ме повдигат на определена висота в изкуството, литературата, науката, спорта и т.н.

Затова трябва да приемаме всичко, което е в човек, дори самото депресивно състояние, което по принцип подтиква човек към по-добро, но само тогава, когато той не се затваря вътре в себе си като пъшкул.

Напротив, състоянието на недоволство ни тласка напред. Значи трябва да го направим градивно. А това е възможно само с помоща на обкръжаващата обстановка, когато един човек тегли напред, друг назад – и затова между тях възниква възвратно-постъпателно движение. Те се проверяват един друг, контролирайки общото движение между себе си и т.н.

С други думи,  депресивните деца трябва да се подържат с това, че тяхното състояние може да бъде творческо.

Множество известни писатели, композитори, учени са изпитвали депресия и за да излязат от нея, са се занимавали със съзидание. Това за тях е било лекарството, спасението. Те са подарили на човечеството класически шедьоври, именно благодарение на това, че са успели да се издигнат над своята депресия и да я използват правилно.

Как да използваме съзидивно отчаянието, проблемите, разочарованията, депресиите – това, което днес е тъй разпространено в света и се излива като пренебрежително, отричащо отношение към всички и всичко. Защото от тези състояния се заражда следващото човешко, обществено, държавно и национално състояние.

Затова не бива това  състояние да се отхвърля и да се смята за нещо не добро. Напротив, трябва да се стремим да обърнем силната отрицателна енергия в положителна.

Oт телевизионата програма “Беседи с Михаел Лайтман”, 12.12.2013

[132374]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Съобщение: Жертви на забраненото ЛСД в САЩ са станали почти сто души: някои от тях, забивайки автомобилите си в бетонни стени, други, хвърляйки се през прозорците на високи сгради, трети проваляли уроците в училища и колежи с неадекватното си поведение и т.н.

Пресата бързо разнесе новините за това отравяне. Новата вълна популярност на ЛСД сред младите хора може да се превърне в гигантски разходи за здравеопазване и радикално да промени тактиката за борба с незаконните наркотици.

Преди петдесет години този халюциногенен наркотик стана неделима част от младежката култура. За разлика от кокаина, хероина и марихуаната, той потапя човек в абсолютно друга реалност. Употребяващи го твърдят, че чрез него започват да виждат със затворени очи, да четат мисли, да предсказват бъдещето и дори – да променят миналото, и т.н.

Имаше време, когато някои учени не осъждаха, а приветстваха употребата на ЛСД като “средство за разширяване на съзнанието”. Едва към края на 70-те години това наркотично увлечение започна да намалява.

В наркотичната индустрия се наблюдава криза. Разрешена в 20 щата, марихуаната вече не предизвиква голям интерес сред младежите. Вътрешното състояние на младежите от 80-те години съответстваше на кокаина; живеещите в депресивните и бунтарски 90 години на миналия век, обикнаха хероина; поколението от началото на новия век, не се определи към някой наркотик, а днешното поколение иска да открие нещо такова, което да му помогне изцяло да промени своето светоусещане.

Интересът към ЛСД е очевиден. Днес, дори и най-разполагащите подрастващи са депресирани заради пренасищане на пазара със стоки и услуги. Липсва им цел, към която да се стремят, но дълбоко в себе си те искат да намерят нещо, което да ги примами.

За разлика от марихуаната, хероина и кокаина, производството и транспортирането на ЛСД не предизвиква големи затруднения – това е течност, която се капва на парче хартия в микроскопични дози. Затова да се пренесат през границата сто хиляди порции от ЛСД е много по-лесно, отколкото сто хиляди таблетки, цигари или прахови дози.

Картелите, които се готвят да наводнят американския пазар с ЛСД през втората половина на 2014 година, вече започнаха маркетинговата си кампания.

ЛСД преди всичко ще се разпространява сред висшите слоеве на обществото.

Този халюциноген няма да се конкурира с марихуаната или хероина, той ще заеме свой участък от пазара. Картелите вече се примириха с това, че марихуаната скоро ще бъде изцяло легализирана в САЩ, а силно действащите продукти на фармацевтичните компании заменят хероина и кокаина.

Реплика: Хората изпитват силно желание да намерят смисъл, увлечение, цел. Наркотиците създават лъжливо усещане за “полет“, успокояват, отвличат. Но както увлечението по тях в миналото вече е преминавало, така ще премине и сега. Защото нашата природа, егоизмът, се развива постоянно, изисквайки все по-точен отговор на въпроса за смисъла на съществуването ни. Разкриването на неговата истинска цел е в прехода на нивото на вечността и съвършенството.

Нашето разпространение ще помогне този период да бъде преминат по-бързо и ще накара човечеството да се заеме с истинската работа – преходът на следващото ниво на съществуване.

[130654]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Историята на тютюнопушенето в цивилизованите държави наброява повече от 500 години. Но борбата с тютюнопушенето започва през ХХ век, паралелно с образуването на тютюневия монопол и нарастващите приходи от този бизнес.

Дълго време тези процеси вървяха паралелно – медиците биеха камбаната, а производителите увеличаваха печалбата. Сега няма никакво съмнение, че раковите заболявания, сърдечните и дихателните заболявания се дължат на тютюнопушенето.

Но пушенето никога не се е смятало за социално-опасно, за разлика от наркотичната зависимост. Трудно е да се намери положителен персонаж на наркомана в човешката култура. Употребата на наркотици в древността се е смятала за позорно и недостойно дело, жестоко се е преследвало и се е порицавало от социума.

Здраво мислещият човек няма никакви съмнения относно пагубното въздействие на наркотиците. И тази пагубност засяга не само физическото самочувствие на наркомана но и непосредствено засяга неговите близки.

В този аспект е интересен културният бит по отношение на американското общество и законодателно-изпълнителната върхушка на това общество към употребата на марихуаната за легализиране на тези навици. Къде отиде консерватизмът и следването на моралните устои на нашите прародители.

За последното десетилетие в много щати на Америка наркотичното средство замести тютюнопушенето – активната борба срещу употребата на тютюн в САЩ разчисти пътя на марихуаната и при това напълно законно. Фаталното последствие от употребата на марихуана се разтяга десетилетия напред.

В този случай американските медици се озоваха на една страна с продавачите на марихуана. Медиците спокойно се отнасят към наркозависимостта, прекрасно осъзнавайки, че да се излекуваш от нея е много по-трудно, отколкото от обикновеното тютюнево пристрастие. Всички лепенки, брошури, дъвки в този случай няма да помогнат, без да споменаваме, че стойността на това лечение ще е много по-скъпо.

Реплика: По замисъл на американския елит, по-голямата част от населението трябва да бъде упоена, дрогирана, за да бъде естествено намален неговия прираст и да стане 1-2 милиарда. Друго такова ”успокояващо” средства няма. Затова в глобален мащаб е прието решението да се легализират и рекламират леките наркотици.

А на тютюневите компании им е наредено да мълчат. Такава заповед е отправена и към средствата за масова информация. От САЩ това отрицателно отношение към тютюна и положително отношение към марихуаната се разпространява в целия свят.

[130251]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→