В нас има много желания и ние сме длъжни да ги сортираме.Част от желанията ние можем да съотнесем към одаването,свързано с ближния.

Ако въпреки това, което разбирам, че всичките ми желания са за самонаслаждение и други желания в мене няма, аз мога да ги използвам за връзка с други души, а това означава , че мога да работя с тях в средната линия , в екрана „де-хирик“.

От една страна, това е желание, за получаване на наслаждение, а от друга страна, аз мога да работя с тях заради отдаване. Аз съединявам дясната и лявата линии, използвайки съединението им заради връзката с ближния.

Това се нарича молитва за обществото, което аз издигам и получавам свише сила, позволяваща ми да създам правилна връзка.

Аз съм способен да пожелая, щото така да се случи. Това означава, че аз издигам МАН и получавам сила, наричаща се „ключ“ (мифтеха), разкриваща ми небесата – висшият свят.

Но има и такива желания или части от желания, в които не съм способен да се съединя с другите. Аз мога това да направя само до някаква граница, но не повече.

Затова тези желания или части от желания аз отсичам и изхвърлям в канализацията. Аз засега не работя с тях.

Възможно е впоследствие в мене да има сили и аз виждам,че ако не ги използвам за да се свържа с други души, то много губя и причинявам също толкова зло.

Но за сега не осъзнавам в тях зло, а само виждам, че не съм способен с тях да работя и ги отхвърлям.

А с тези желания, които съм способен да използвам заради връзка с близките, аз работя в партньорство.Това партньорство се нарича „екран де –хирик“.

Така човек през цялото време работи вътре в себе си, сортирайки свойте желания, сили и свойства, обединявайки ги в различни групи, така че всеки път да създава от тях особено отношение към ближния.

На него му се струва, че това е ближния, но всеки път вижда, че в действителност това е част от самия него.

По такъв начин,той се старае да се издигне от тази въображаема картина към духовният свят, където разкрива, че всички ние сме свързани в едно тяло – Обща душа.

Такова е условието за разкриване на Твореца, Висшата сила – за да представим себе си като „един човек с едно сърце“.

От урока по книгата Зоар, 09.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

С тези сили, които ни е дал Творецът, е невъзможно да се поправи създаденото желание – Малхут на безкрайния свят.

Да допуснем, че сме получили заради отдаване всичко, което е по силите ни – ще се получи тънък лъч (кав дак) светлина в центъра на безкрайната празнота, т.е. всички останали желания, освен лъча ще останат празни.

Да кажем, че сме получили 1% и не можем да върнем на стопанина му 100% добро отношение към нас. Нека нищо не получавам за себе си, но така аз не извършвам никакво поправяне.

А ако Стопанинът ми даде сила да получа заради отдаване всичките 100%, то какъв е смисълът за това? Нали това ще произлиза от Него!

Необходимо е да се създаде точка на свобода, независима от Твореца и човека, за да се развие някой нов, равен на Твореца, а не механически.

Твореца ще изпитва ненавист, ако всичко ще става по Негово желание. Това означава, че няма никакво творение.

Ако Твореца създаде нещо сляпо изпълняващо всички Негови желания, това ще Го унижи. Той трябва да създаде нещо, притежаващо свободна воля.

И затова Той създава човека, който е съвършенно противоположен на неговите желания, пренебрегващ Твореца, във всичко е против Него – това са точно необходимите качества на творението.

Само от тази точка, в която човек е обратен на Твореца, т.е. тотална ненавист и глобална противоположност, може да се появи способен да Го познае.

Затова даже между хората се говори, че най-голям герой е този, който превръща ненавиждащия го в любящ другар.

И Твореца не гони към Себе си човека с палка и не го заставя. Творецът не допуска никакви компромиси, не води с нас нечестна игра.

И макар да се говори, че “Няма никой, освен Него”, Творецът напълно властва в творението, но властва именно за това, да не даде на творението да се откаже от своята свобода!

Това е Неговата първа грижа, защото иначе – няма творение, а има управляем елемент. Това ще урони достойнството на Твореца, ако Той позволи на творението да върви с повод по природа, независимо дали е хубав или лош. За Твореца тези варианти не са приемливи.

Той иска само едно, творението да бъде отделено и независимо от Него и от тази самостоятелна позиция да действа. Само такова творение се нарича “Човек”.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Ако ние всички преминем към равновесие, ще стане ли възможно спиране на природните катаклизми? Нали вече достатъчно разрушихме света…

Отговор: Ние сме разрушили света и вече отдавна сме преминали точката за връщане назад. Според всички изчисления ние можем да се движим единствено към края и то с много голяма скорост.

Но, достигайки равновесие с природата в своите желания и мисли, ние можем да спрем всички нейни “невъзвратими” нарушения. Тези явления са следствие на нашите отношения (егоистичните ни желания и мисли), а не на нарушенията ни на земно ниво (прекалено потребление, изтощаване и замърсяване на околната среда).

Последните научни данни свидетелстват за това, че измененията, които човек внася чрез своите физически действия в обкръжаващата го среда са много незначителни и не могат да причинят тези промени, които наблюдаваме в природата.

Измененията в природата са обусловени от програмата на творението, целяща да ни доведе до едно по-висше ниво на съществуване. Това е неизбежно.

Според това, как достигаме равновесие с природата по отношение на взаимната гаранция и помощ между нас, ние оказваме въздействие и на всички по-ниски нива: животинско, растително, неживо. И всичко ще се успокои. Нали всички проблеми (природни смущения) възникват главно поради отсъствие на равновесие в отношението между хората.

Нали всички катаклизми и кризи в света не са нищо друго, освен проява на неуравновесени сили. Тези наши егоистични сили причиняват такива следствия на неживото, растителното, животинското и човешко ниво.

Вулканът, който изригва е вътре в мен, вътре в мен бушува цунами, вътре в мен на неживо, растително и животинско ниво няма равновесие. И затова пред мен възникват такива външни картини, които са проява на това, което става вътре в мен!

Няма да има край на света. Ние ще стигнем до “почти край на света”, но това ще стане за нас повратен момент към новия живот. Кабала предлага себе си, като система от знания и съвети за поведение в кризисна ситуация, за да можем по-бързо и лесно да преминем към съвършено съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

[youtube id=”cYz98LC0pQ8″ w=”495″]

Filed under: Клипове - No Comments→

Ние не чувстваме, че целият ни живот е подчинен на едно течение.

Творецът нарочно ни обърква. Kато че ли на света не съществуват Източник и Цел, за да можем в разочарованието си от тяхнoто отсъствие да се зарадваме на разкриването на Кабала, методиката, която ни разкрива Твореца.

За разкриването на Твореца е необходимо да отнасяме всичко, което се случва, към самия Него и да поправим свойствата си в съответствие с Неговите.

Ако зад всичко, което се случва с мен, зад ударите и наслажденията, които получавам, се стремя да виждам единствено Него самия, то от това объркване ще започна да изграждам в себе си система на връзка между желанията и мислите си, както при Твореца.

Освен това, във всички Негови разнообразни и противоречиви действия трябва да виждам единствено доброто.

Ако вярвам на кабалистите, че те усещат Твореца като Единствен и Добър, ще се старая така да поправя свойствата си, че да Го чувствам такъв.

Настройвам се като една цигулка, която след настройката свири вярната мелодия. Чувствам Твореца и ние заедно с него свирим за мен – сливаме се в една мелодия, в един инструмент.

Filed under: Духовност - No Comments→

Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Filed under: Духовност - No Comments→

Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпроси: Какви са границите на науката? Безкрайна ли е науката или е смъртна като нас? Ако последното е вярно, вижда ли се краят?

В книгата на Д.Хоган “ Краят на науката”се казва: Свидетели сме на залеза на фундаменталната наука.

Науката направи своите фундаментални открития, тя се развиваше благодарение на студената война. Обществото не желае да влага средства в абстрактно научно познание за природата.

Пред човечеството стоят по-актуални проблеми, отколкото теорията за супер-струните или за разяжданата от червеи вселена. Ние трябва да оцелеем! Автора го тревожи оттеглянето на младите хора от ангажименти към науката.

Реплика: Наука, това е постиганото от нас посредством петте телесни (животински) чувствени органа. Затова, тя изначално е ограничена от тях.

Нашите желания (сърце) и разум ограничават областта и дълбочината на нашето възприятие и това е границата на науката.

Ако излезем извън пределите на 5-те телесни чувствени органа, желанията и разума свързани с тях, то ще успеем да усетим независещо от тях пространство, а това е висшия свят и да го изследваме с ново средство –– душата (външния чувствен орган).

Това ни позволява да направим науката Кабала и тази област е предмет на нейното изследване. В това е бъдещето на всички науки.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съществуват доста лоши пророчества, отнасящи се до началото на 21 век. За очаквани катаклизми ни предупреждават: знаменитата Ванга, Нострадамус, календара на Маите и много други източници. Техните предсказания се тълкуват или конкретно – като атомна война, епидемии и природни катастрофи или по-тайнствено, осигурявайки храна за фантазиите – например “край на света” или “начало на нова епоха”. Предсказанията често биват мъгляви и нееднозначни. Така например, когато Ванга на времето предсказала годината на потъването на Курск, то изхождайки от географското разположение на града, това звучало много страшно. Всичко станало ясно в последния момент, когато потъна подводницата “Курск”.

През 2012 г., наред с двеста годишнината от битката при Бородино, откриването на летните олимпийски игри в Лондон и много други важни събития, се очаква и парад на планетите. Именно с него много от пророците свързват настъпване на края на света. По време на парада на планетите няколко небесни тела се подреждат в една линия.

Това е много рядко и впечатляващо явление, и много хора го считат за предвестник на драматични събития, още повече че на 21.12.2012 година, в една линия ще застанат не само най-близките до Земята планети, но и цялата Слънчева система ще се завърти под някакъв необичаен ъгъл спрямо галактическата ос.

Впрочем, в наши дни не е необходимо да бъдеш ясновидец, за да забележиш заплахата от катастрофа, надвиснала над човечеството. Ще минем и без космическа намеса, ще се справим със собствени сили. Екологията на планетата е почти разрушена, на приключване са енергийните ресурси, финансовата система виси на косъм, а арсеналите са пълни с ядрено оръжие. Настъпването на нова епоха е достатъчно очевидно, но влизането в нея е възможно по различни начини.

(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Нека не забравяме, че през цялото време имаме работа само с Твореца. Пред нас няма никой друг освен Него.

Цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, които ни се струва, че ни обкръжават в този свят – са само усещания в нашите желания.

Всички образи, действия, ситуации се усещат в нашите желания като усещане за Твореца, който желае да ни се представи във вид на този материален свят, вместо да ни даде да усещане за Себе Си Самият.

Ако усещайки тази реалност човек чувства, че всичко идва от Твореца – дори само това трябва да му е достатъчно.

Не е важно какво усещам – главното е, че аз чувствам, че имам ВРЪЗКА С ИЗТОЧНИКА на моето усещане, Източника на цялата реалност с Твореца.

Само това не ми вземай! А състоянията през които преминавам – нямат значение. Те могат да бъдат най-лошите като усещане и най-заплетените за разума (не е важно какво имам в разума и сърцето си).

Та нали това са мои егоистични органи на възприятие – и няма значение какво се случва в тях.

За мен е важно само едно: че аз не се откъсвам от Източника. Източникът на моето възприятие и усещане „Това си Ти!”.

Това означава, че човек „лежи на земята” и затова не може изобщо да падне. Нека се безпокои само за едно и повече нищо не му е нужно.

Това означава духовна работа. Извисил се над всичко материално, намиращ се в постоянен минимален контакт с духовното.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: При всеки празник се разкрива особена висша светлина. Каква светлина настъпва на празника Сукот и как по-добре да го използваме за своето придвижване?

Отговор: На всяко състояние в духовния свят съответстват съответни светлини и желания (келим), съединяващи се в едно.

Светлината въздейства на желанието и съгласно програмата, по съответен ред, го довежда до поправяне. Душите на поколенията са длъжни заедно да преминат поправянето.

Съществува висше, общо и частно управление. Общото управление пробужда келим (желания) слой след слой, съгласно тяхното ниво, поколение след поколение и ги заставя да се развиват по естествен начин, който се нарича “в своето време” (беито).

И съгласно този естествен ход на времето, понастоящем настъпва особена светлина в този свят и придвижва всички хора заедно.

Това се нарича празник – така духовния корен се отразява в своите материални клони.

Човек, който се пробужда за духовното в индивидуален план, може също така да използва това общо пробуждане за своето придвижване.

Това е много полезно, нали има огромна маса желания, празнуващи Сукот – макар и във вид на символи, по традиция.

Ако присъединим своите намерения към това общо пробуждане, с това си помагаме един на друг.

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако всеки от нас не зависеше от обкръжението, а действаше само съгласно своите вътрешни инстинкти, ние бихме се отнасяли към живота така както кравата, пасяща на поляната. Бихме яли само когато изпитваме глад, а когато се нахраним бихме лежали и почивали, докато отново не огладнеем. И не би ни вълнувало, какво чувстват в това време и към какво се стремят всички останали хора.

Кравата няма да пие, затова че всички вършат това и да иска повече сочна трева заедно с всички за компания, ако самата тя не поиска това. Ние хората, се отличаваме от животните по това, че се впечатляваме от обкръжаващото общество. И затова обществото може да ни внуши мисли и желания, за които дори и не сме помисляли и по своята природа съвсем не се нуждаем от тях.

Аз съм длъжен да прилагам големи усилия, за да заслужа уважението на обществото. Аз съм длъжен да извършвам неестествени действия, които може би вредят на моето здраве и семейство, само за да изглеждам добре в очите на другите хора.

Хората са готови да жертват живота си, само за да ги уважават и награждават. Животното ще работи ли за медал? Никога! Ние под влияние на обществото сме готови да разрушим себе си. От това се възползва обкръжението, за да заработва и преуспява чрез нас.

Докога човек няма да започне да разбира, че се намира в пълно робство на обкръжаващото го общество. Все повече се развива точката в сърцето, която го тегли към самостоятелно търсене, издигайки го над обществото. Така ни подтикват отгоре, принуждавайки ни да търсим смисъла на живота.

И тогава човек сменя обществото, което му налага нищожни ценности, използвайки неговия егоизъм – в търсене на друго такова, което би му дало сила, да достигне цели, не ограничени в тесните рамки на нашият свят – а вечни, духовни.

И само в този избор, на какво общество да се подчиним се заключава изцяло нашата свобода.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ние свикнахме, че всяко придвижване в нашият свят се изразява чрез някакви активни действия. А това, за което вие говорите, прилича на някакво вътрешно съзерцаване, тип медитация – на мене ми е нужно само по друг начин да гледам на света? А в какво се проявява тук моята активност?

Отговор: Твоята активност се проявява в твоите желания. Няма нищо освен желания. Нашето тяло е просто животно, което пасе трева, за да поддържа своя живот. И колкото повече действия ще извършиш над това, което е необходимо на това животно, толкова повече това ще бъде във вреда на твоето вътрешно усилие да разбереш, къде се намираш, кой си ти, за какво съществуваш, какво става в света около теб? Това и означава вътрешното съзерцаване.

Ако вместо това вглъбяване в себе си, ти ще се занимаваш с някакви механични действия, то ще крадеш от себе си вътрешно усилие и в резултат ще навредиш на себе си. Ти ще разваляш света. А човекът няма какво повече да прави в този свят, освен жизнено необходимите за неговото тяло действия, а всичкото останало време е длъжен да посвети на вътрешно усъвършенстване. Цялата хармония с Природата се гради именно по този начин и Природата ще ни принуди да се съобразяваме с нея.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: The Daily Mail: Британският психолог Клиф Арнал е намерил формулата на щастието. Радостта от приятелството и любовта, хубавото време, добрите очаквания – всичко това обединено в едно е щастие. Най–главното в нашия живот, това са нашите отношения.

Формулата на щастието: щастие = СВ + ( П + О )+ Слд / Т + Рп

Където: СВ = свеж въздух, П = природа, О = общуване, Слд = спомени от летните почивки в детството, Т= температура, Рп = радост от предстоящи и бъдещи празници.

Реплика: Това може да е вярно, ако аз съм животно. Ако искам повече, ако моят егоизъм расте повече отколкото в детството и неможем да го запълним с нищо, то тази формула на щастието няма да работи. Милионерите и бедняците ще си останат нещастни. Рецептата на доктора не е ефикасна. Щастието това е изпълнение на желанията. Но ако желанието расте и трябва все повече напълване, какво ще правим докторе, как ще спазим горенаписаната формула? В човек израства желание извън нашия свят и неговото напълване може да стане само с търсене на смисъла от живота и неговата вечна хармония. Такова желание се проявява в нас! Така сме програмирани! Затова на доктора му остава само да раздава успокоителни и антидепресанти. А истинското лекарство е разкриването на тайната на вечното съществуване.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Откъде в масата от хора ще се появи желание за обединение? Какво освен страдание ще ги придвижи към това?

Отговор: Ние се намираме в абсолютна и неразривна връзка един с друг, намираме се в пълно взаимно поръчитество. Такова състояние е създадено от природата, без наше съгласие и ние нямаме избор .
Представи си, че ти си купуваш апартамент в блок, където живеят още 50 съседи и при подписване на договора, без твое съгласие, ти си подписал взаимно поръчителство с всички съседи. Сега ти ще отговаряш за всичко, което става в тези 50 семейства. Това означава, че ако някой от тях извърши престъпление, ти ще получиш призовка и ще влезиш вместо него в затвора. Ти ще отговаряш за всички. Това е настоящо взаимно поръчителство .
Човечеството трябва да разбере, че сега то се намира под натиска на този договор за абсолютно, пълно взаимно поръчителство и всеки отговаря за цялата планета. Какво може да се направи в противовес на този тежък договор, който не може да се отмени? Нали да бъдеш отговорен за всички – това е непоносимо. Хората ще почувстват, че нямат друг изход, освен да се обединят доброволно, с добро. Но целият проблем е в това, че да се направи това с добро няма да се даде.
Дори когато се появи разбиране от необходимост и желание за обединение и с това се съгласят всички правителства на някой пореден съвет, подобен на Г 20, тогава и всеки човек по отделно и всички народи ще разберат своята неспособност към обединение. Когато всички разберат безизходността на състоянието, тогава няма да има никаква възможност за обединение. Това е разкриване на чужда власт над нас.
Като че ли някой свише специално създава препятствия, подхлъзва ни, не допуска да осъществим желанията си, независимо от нашите усилия и противно на логиката. И тогава „ще застенат те от тази работа”. Когато това стане, ще се разкрие третата сила: този който иска да излезе от това съсътояние е длъжен да се възползва от Светлината на източника, за да замени в себе си ненавистта с любов и да заобича това, което по-рано е ненавиждал.
Сега ние дори да осъзнаваме колко ненавиждаме Твореца, колко сме отделени от Него противоположни по свойства. трябва да го обичаме. Трудно е да повярва, че любовта към него е въобще възможна. Нали именно Той е създал всичко лошо в този свят и ни е поставил в най – ниското състояние. Ние ненавиждаме именно Него и никого другиго, нали „ Няма никой освен Него”. И именно от тази точка, до която трябва да достигне всеки човек в рамките на своето развитие, ние сме длъжни да обърнем абсолютно всичко в обратно направление – и……….. да обикнем.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Поведението на Слънцето, наблюдавано през последните години е аномално и изпълнено с непредсказуеми последствия, невместващо се в нито един от съществуващите модели. Краят на тази аномалия не се вижда. Все повече се появяват свидетелства за фундаменталното неразбиране на съвременната наука на природата на процесите, случващи се на Слънцето в частност и на звездите въобще.

Реплика: Човекът като най-висше същество в природата влияе със своите мисли и желания на поведението на цялата нежива, растителна и животинска природа. Причината за поведението на Слънцето и природата въобще трябва да се търси в поведението на човека и затова не трябва да очакваме добри последствия…

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво може да убеди хората да живеят по законите на алтруизма ?

Отговор: Цялата природна и човешка еволюция, цялата история на Вселената, земята, живота, човечеството е следствие от развитието на желанията. Желанието да се насладиш, да се напълниш се явява силата на съществуването, живота.
До настоящият момент това желание се е развивало от етапа на неживото към растителното, след това животинското и до човешкото. Но днес то е достигнало своята окончателна форма. По-нататък няма накъде да се развива. За напред то трябва да измени формата си, по-точно своето приложение : от получаване – на отдаване, от формата на творение – към формата на Твореца.
Страданията, които преживяваме в момента, в края на нашето егоистично развитие, се проявяват в най-разнообразни форми. Но всички те са предизвикани от липсата на правилна връзка между нас. Но големите и сериозни удари, които ще ни доведат до духовна промяна, все още назряват.
Ние сме длъжни да разберем, че заповедта “вървете и печелете един от друг” , днес се изпълнява не на егоистично, а на духовно ниво, вървейки един към друг, за изпълнение на заповедта “любов към ближния “- в противен случай никой няма да спечели нищо, нито физическо, нито духовно. Ето защо ударите ни помагат да разкрием , че всичко зависи от връзката между нас.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако егоизмът ми е станал глобален, това значи ли, че аз завися от всички останали?

Отговор: Зависимост от останалите означава, че ако аз не действам за благото на всички, то никога няма да се сдобия с успех.
Да допуснем, че аз съм таксиметров шофьор. Аз настанявам пасажера, довеждам го до нужното място, вземам му двойно повече от полагащото се, укривам тези пари от данъчните и ги слагам в джоба си – всичко е мое! А в крайна сметка виждам, че нищо не ми остава… Не знам къде всичко това се е дянало и защо, но така се получава. Около мене – само проблеми: банката ме мами, с жена ми нещата не вървят, и с децата, и със здравето, всичко върви наобратно – хиляди нещастия и беди. Колкото и да се суетя, колкото и пари да преминават през ръцете ми – нищо не помага. Но човек трябва да разбере, че ако продължава да се държи така, той просто убива себе си. Не е просто да му се обясни, че във всяко свое действие той трябва да взема под внимание всички останали хора.
Нали встъпваш в съвършенно нов свят, в който няма как да мамиш, както правиш с клиента- пасажер или с данъчните власти. И тогава ти няма да имаш изход, освен да измамиш егоистичното си тяло, нали то не ти позволява да постъпваш така.
Представяте ли си какъв преход трябва да извърши човек? Това е възможно само чрез обяснение, което ще покаже, че ти се намираш в нов свят и си длъжен да изпълняваш този закон, в противен случай просто ще загинеш и обричаш на страдание себе си, семейството си, роднините и целия свят.
Затова обществото трябва да започне да строи такива системи. От страни може да се стори, че това са просто системи за разяснение и възпитание – но те са длъжни да имат връзка със светлината.
Нали освен светлината, нищо не може да поправи в нас тези желания, които през цялото време се връщат и ни крадат обратно, когато искаме да принадлежим на тази нова природа на отдаване. За да повлияем на тях е нужна методика, свързана с източника на светлина, която ще позволи да се преведе тази светлина надолу, сякаш като през тръбопровод, по който тече газ към всички потребители, във всеки дом.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че ако ние не стигнем до поправяне, то тогава ще има глад. На глобално ниво това е разбираемо. Но какво може да направи обикновеният човек, който ни слуша по телевизията? Какво може той да приложи на практика, ако няма някакви особени възможности да въздейства на света?

Отговор: Преди всичко, той влияе на света със своите мисли, та нали „всичко се прояснява в мислите”. Нашата връзка се осъществява не чрез електронните линии в интернет, звуковите вълни на гласа, изображението на екрана на компютъра или в реалния контакт. Цялата връзка между нас е – в нашите желания.
Творецът не е създал нищо, освен желание. Различните нива на развитие на желанието ние възприемаме като материята на този свят – нежива, растителна, животинска, във вид на газообразни, течни, твърди тела или плазма. Но само ни се струва, че всичко това е така. Ние си представяме, че се намираме във времето, движението и пространството.
Но това са нереални неща – така се рисува действителността в нашите непоправени свойства. А зад пределите на видимата картина на реалността действа желанието. Затова всеки, колкото и далече да се намира от другите, в своето желание съществува в тази система и в нея оказва влияние на всички.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ние учим, че егото ни непрекъснато расте. Както се казва, нашите желания да получаваме непрекъснато растат. Доколкото мисълта се явява следствие на желанията, то тогава и нашите мисли също нарастват за достигане на това желание. Намирам се в състояние, когато главата ми е препълнена с множество мисли и аз не знам, кои от тях да реализирам най-напред. Как може да се въведе ред в тази бъркотия от желания и мисли? Нима това е възможно само с помощта на све, решимотлината? Има ли възможност да се съсредоточиш само върху едно желание и мисъл, да я реализираш и след това да преминеш към следващата, а не да се опитваш да осъществяваш всички заедно?

Отговор: За цялата “бъркотия” в живота ни, за целия материален свят, има две начала – желание и напълване (съсъд и светлина). Ако вие говорите за анализа на желанието, неговото изменение (поправяне) – това е възможно само чрез светлината. Но за да действа светлината, е необходимо предварително желание, неговото възбуждане. То се възбужда в нас отвътре, от информационния ген (решимо). И ако добавим към него нашите усилия в изучаването на Кабала – изучаване на въздействието на светлината върху желанието, то светлината въздейства върху нас по време на занятията по Кабала. (виж Предговора към ТЕС п. 155). Всички други средства са въображаеми.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→