Четири са предговорите към книгата Зоар (Въведение в книгата Зоар, Предговор към книгата Зоар, Въведение в Коментара на Сулам, Въведение в наука Кабала) призвани да ни настроят на правилния поглед върху книгата Зоар, да ни научат на нейният език, за да можем да разберем, за какво се разказва там и да очакваме от нея изменения в себе си.

Трябва да разберем, че всичко се осъществява вътре в нашето желание и няма нищо, освен желание и светлина.

Всичко произлиза вътре в твоята душа, която ти е нужно да развиеш. Затова са така важни тези предговори, които ни дават правилна насока.

Ако ти отвориш книгата Зоар неподготвен, нищо там не ще можеш да разбереш!

Аз се надявам, че работейки заедно над книгата Зоар, ние ще научим правилният подход към нея и ще четем по-нататък, вече навлизайки навътре в тази книга.

Ние ще пътешестваме в нея, като в страната на чудесата,тя ще стане нашият свят, в който ние ще живеем!

И в съответсвие с това, как аз чета и преживявам тези приключения – аз се развивам. Аз все повече и повече ще познавам духовният свят и своята душа, намирайки се в нея.

Но отначало съм длъжен там да вляза! Главното е да пробия, да се родя там вътре и да се ориентирам, за да започна да познавам моите „баща“ и „майка“, близки и далечни приятели и врагове. Аз съм длъжен да разбера, какви са те такива – що за сили са това!

Нали няма нищо,освен сили и е нужно да си ги представя. Най-главното е да се усвои правилният подход!

Откъс от урока по „Предговора към книгата Зоар“,17.01.2010.

Filed under: Зоар - No Comments→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Книгата Зоар предизвиква в мене такива силни вътрешни преживявания, разкривайки ми цялата картина.

Но само като се опитам да помисля за съединението на всички души, всичко това изведнъж изчезва и аз повече не съм в състояние да задържам вниманието си върху прочетеното. Какво да правя?

Отговор: Представи си, че ти прекарваш себе си към Твореца през такъв филтър, чрез механизъм, който се нарича събрание на всички души, Малхут на света Ацелут.

А иначе аз не мога да се съединя с Твореца, със Зеир Анпин, ако не преведа себе си през тази система на душите – абсолюно всички, които са били създадени, а после разбити и намиращи се сега в Малхут на света Ацелут, в неизправен вид.

Ако искам да премина към Зеир АНПИН на Твореца, длъжен съм да „прецедя” себе си през този филтър, чрез целия този механизъм, който се нарича събрание на душите на Израел, обединяващо „стремящите се право към Твореца”.

И аз искам да ги обединя, искам да бъда самият този Малхут на света Ацилут, който се съединява със Зеир Анпин.

Ако не си представям себе си, как съединявам вътре в себе си всички души, когато целият свят се намира вътре в мене, а аз подарявам това на Твореца, за да ги доведа до контакт с Него и във всичките тези души да се достигне сливане с Него – то мене въобще ме няма! Аз съм длъжен да видя вътре в себе си тази картина.

Аз не се намирам в Малхут, ако не искам да се съединя с другите души. Малхут не е моето желание за напълване, а желание за съединяване с другите души, които чувствам далечни и отделени от мене .

Колкото по- далече и колкото по- силно ги усещам, въпреки всичко, искам да се се съединя с тях – толкова по реално е моето съществуване в Малхут.

Малхут на света Ацелут – това е следствие от моите усилия да се съединя с останалите души, това е нашето съвместно желание!

Това е като при приемане на Тора, когато сме длъжни да се обединим като „един човек с едно сърце”, за да се свържем с Твореца.

И централната, обща за всички нас точка, в която се свързваме с Твореца, се нарича Малхут на света Ацилут. А иначе мене въобще ме няма на тази картина …

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.

Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.

Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.

Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.

Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.

Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.

Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.

Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.

Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.

Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.

Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.

Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.

В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.

Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009

Filed under: Зоар - No Comments→

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Filed under: Зоар - No Comments→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока “Въвеждане в науката Кабала”, 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията “Характеристика на науката Кабала”, 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.

Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.

Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.

Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!

Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.

Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.

А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.

Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.

Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……

Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.

Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.

Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: “свещ”, “масло” и “фитил”, то тогава стига до състояние, което се нарича “Ханука” (от думите “хану ко” – “спряхме се тук”), т.е. кратък отдих посредата на пътя.

“Масло”, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.

Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).

Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.

Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!

Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.

Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.

Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.

Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.

Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.

Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.

В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.

Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.

Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.

От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Най-доброто средство за духовно напредване е разпространението на кабалистични знания.

Нали с това ние, безусловно, осъществяваме желанието на Твореца.

Творецът желае, всички създания да се обединят в единно творение, което ще отиде към сливане с Него.

Общото желание, разцепено, разбито, разпокъсано и раздробено на милиарди части, е длъжно отново да се сплоти над това разделяне, да стане единно цяло и да се съедини с Твореца.

В това се заключава целта на творението и желанието на Твореца.

Ако действаме в това направление, ако разпространяваме науката кабала, като единствено средство, водещо към тази цел, то привличаме върху себе си заобикалящата ни светлина, няколко пъти по мощна, отколкото би се получила поотделно.

Знаейки за тази забележителна възможност, ние призоваваме хората към разпространение.

Нали ако всеки участва в разпространението, то силата на привлечената от нас светлина многократно ще нарастне и това ще донесе полза на всички нас.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

[youtube id=”x69b6vsF88w” w=”495″]

Filed under: Клипове - No Comments→

[youtube id=”HX_ekc7bWv8″ w=”495″]

Filed under: Клипове - No Comments→

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като “Предана на госпожата прислужница”. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича “нечиста прислужница, която не е предана на госпожата”.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението “Госпожа” – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Днешната глобална криза засегна много хора. Но когато ударите приключиха те не се вслушаха в науката Кабала, а решиха, че мощната вълна е отминала, сега ще настъпи хубав период и всички отново ще се устроят…

Отговор: Разбираемо е, че това е така. Кризата се усилва, но тъй като никой няма решение, това се премълчава. Всичко във всички страни.

Човек получава множество удари за различни неблаговидни постъпки и въпреки това не може да се откаже от тях. Значи тези удари не са били достатъчно силни, за да го приучат на правилно поведение.

Защо не се учим от грешките в миналото си? – Елементарно, Уотсън!

Ех, ако можеше слабите удари веднага да ни помогнат да постигнем поправяне! Но нашият егоизъм през цялото време се развива, става все по-груб.

И доколкото се превръщаме във все по-големи егоисти, то предходният удар не може да ни застави да постъпваме правилно.

Да предположим, че съм откраднал 10 долара и получавам за това наказание. Сега, когато видя банкнота от 10 долара си спомням за наказанието и това ме задържа.

Но ако пред мен се окажат 100 долара? За 100 долара аз още не съм получавал наказание и 100 долара не са свързани в съзнанието ми с него. Аз открадвам 100-те долара и тогава получавам наказание.

А какво да кажем за хиляда долара? – Същото! Така сме създадени – подобно на едно обикновено животно, което знае само това, което е усетило.

И затова е казано: “Човек няма да изпълни заповедта (действието отдаване и любов към ближния), преди да я наруши (да открие в себе си обратното)”.

Отначало трябва да стъпиш накриво, “да откраднеш”, а след това – да се разкаеш и да поправиш стореното и винаги след получаване на удари. Без тях е невъзможно да се промениш.

Известно е от Науката Кабала, че всяко желание се развива в четири стадия, от своето зараждане до окончателната му форма.

Ние се състоим от желания и намерения. Ето защо съществуват четири възможни съчетания на желанието с намерението: “желае и има намерение”, “не желае и има намерение” и т.н. (вж. ТЕС. Вътрешно съзерцание).

Аз трябва да премина четири етапа на удари и изясняване, докато не достигна до последния стадий – когато ще желая да използвам своя егоизъм само за безответно и безкористно отдаване и любов.

Затова е невъзможно да се научим от един слаб удар. Нали между желанието и светлината действа един закон.

Светлината създава желание и желанието следва точно определена програма, заложена в него от светлината. Ако това е желание за наслаждение, то иска да получава само наслаждение.

За да се приучи да бъде отдаващо, светлината трябва винаги да му въздейства в 4 стадия.

И едва на последния стадий желанието осъзнава себе си като получаващо, изпитва срам и извършва съкращение. И така при всяко действие.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Filed under: Духовност - No Comments→

Светът в близките години ще достигне до такова състояние, че хората ще поискат да разберат, как може да се живее по друг начин. Дори не поради тежки материални условия, а поради тежест на душата.

А сега в света тържествуват парите. И нищо друго освен парите. Но това скоро ще приключи и човек ще почувства, че това повече не напълва, че му е просто зле, въпреки всички блага на живота.

На него и сега му е зле, но засега му се отдава да се заиграе, закривайки очи за истински сериозното и да преследва временни цели, които си представя във вид на наслаждения – пари, власт, слава.

А иначе какво още може да прави в този живот? Ние се гледаме един друг и без да се замисляме правим това, което и всички. Ако човек прилича на обкръжаващите го, се чувства добре.

Затова човек избира за себе си някаква общоприета цел и я преследва, опитвайки се да се скрие от усещането за пустота.

Защитната сила на организма го заставя да търси цел, при която ще бъде вечно заангажиран, “знаейки, за какво живее” или ще остане без “опора” в живота, като загубило се дете.

Иначе става страшно от тези вечни въпроси:

• Защо съществувам?

• Какво става с моя живот?

Но рано или късно на човек му се добавя желание и той не може да продължава фанатично от сутрин до вечер да мисли само за земното. Той изведнъж разбира, че тази гонитба е била специално устроена, за да го отвлече от главното.

Понякога му се отдава, закривайки очи, да бяга заедно с всички, но повече няма сили. Всички продължават състезанието, а той напуска пътеката, тя повече не го привлича, не чувства смисъл.

Желанието става толкова задълбочено, че е невъзможно да се напълни със земни цели:

• Телесни: храна, секс, семейство.

• Социални: богатство, власт, слава, знания.

И човек започва да търси висшата цел.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→