Entries in the 'Егоизъм' Category

Тя не иска да ражда. Защо?

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

 

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

 

 

[230282]

Аз не искам да живея така

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228816]

Преди острия завой

Тръмп е силата в света, която реализира остър завой, който сега трябва да се случи.  Разбира се,  той не го прави сам, както е казано: «Сърцата на министрите и царете са в ръцете на Твореца».

Светът е в задънена улица, защото либералната форма, която ни се струваше, че е базирана на демокрацията и равенството, изчерпа себе си. Тъй като тя се развиваше на основата на нашия егоизъм,  не доведе до нищо добро.

Както обикновено, егоизмът обърна нашите добри намерения в обратна посока. Баал а-Сулам пише, че нацистките, фашистките режими ще заменят демокрацията в Европа. Или ще направим завой към поправяне на човека, или европейските либерални режими ще се превърнат във фашистки. Виждаме колко близка е тази перспектива. Либералите не се вълнуват от нищо друго, освен от възможността да властват.

Демокрацията вече премина през пика на своя «разцвет», а заключителната форма на развитие на демокрацията е фашизмът, както пише Баал а-Сулам. Да се надяваме, че с разрушаването и дискредитирането на демокрацията ще  успеем да убедим света, че няма друга алтернатива за развитие, освен методиката на кабала, в противен случай той ще стигне до масово унищожение от електронна атака или ядрени бомби.

Ако либералите продължат да управляват света, в крайна сметка те ще го превърнат в един общ концлагер. А другия път е  целият свят да приеме методиката за обединение, разбирайки, че няма друг избор и всички да я изучават, за да разкрият и този, и висшия свят.

Всяко егоистично обединение завършва с крах. Такъв е резултатът от социалистическия експеримент и в отделните страни,  и в кибуците. Първо е необходимо да се поправи егоизма на човека, а след това може да се изгражда някакво общество, но само според степента на поправяне на човека.

Първият етап преди поправянето е осъзнаване на злото. То е резултат от страданията, но трябва да се обясни на човека защо страда. Това е като болест, защото, ако чувства болка, човекът отива на лекар, който да му постави диагноза. И тогава ще се появи начинът за лечение на болестта: избягване на унищожаването и достигане до по-добър, спокоен живот.

Човечеството няма недостиг на нищо, освен на добри отношения между хората. Задължение на всеки човек е да започне да се обединява с другите, дори против своето желание, за да се погрижи за бъдещето си. Ако се безпокоим за утрешния ден и не искаме да стигнем до тежка криза в най-близко време,  ние сме длъжни още днес да започнем да се учим  как да се сближим с хората.

От урока по статиятa на Баала-Сулам „Последното поколение“, 13.07.2018

[230230]

 

Езотерика

Въпрос:  Винаги съм се интересувала от езотерика, но сега разбрах за науката кабала и осъзнах, че съм я търсила през целия си живот. Как да обясним на интересуващите се от езотерика, че има нещо, което стои много по-високо и е по-реално?

Отговор: Работата е в това, че езотериката е егоистично учение, което на практика не говори за това, че човек трябва да се променя. Необходимо е да се съсредоточиш малко, да бъдеш добър в рамките на това, което си и за вас ще бъде добре, и за останалите ще е добре, ще започнете да се чувствате комфортно.

Науката кабала казва: не, трябва да изминеш  специален път, когато напълно ще се освободиш от своя  егоизъм  и той постепенно ще умре  в теб. Ти  се съгласяваш, ти го искаш, трябва да се увериш, че то се случва, да присъстваш при постепенното му изчезване, така че вместо него, в теб да се появи свойството   отдаване и любов.

Ето защо не бих казал, че кабала е езотерика или дори висша езотерика, тя е нещо противоположно. Може би на пръв поглед това не е видимо, защото на всички езотерици им се струва, че се променят, променя се тяхната природа,  придобиват душа. В това трябва да се убедим.

Не бих съветвал директно да се започне да се разпространя кабала на всички и всичко, тя не е за всеки. Направете го внимателно, предложете им нещо допълнително към това, което учат, отколкото да практикуват. Може би някой от тях ще се заинтересува. Нека просто да разберат, че има такова учение. То ще им помогне да се придвижат напред.

Въпрос: Вие против всякакъв натиск ли сте?

Отговор: Няма натиск в духовното. В никакъв случай не оказвайте натиск. Човек, който започва да усеща за какво говори кабала, сам пристъпва към нейното изучаване. И освен това, той вижда, че по друг начин не може. Само чрез вътрешния порив на сърцето.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 26.06.2018

 

[ 231692]

Да поговорим за друго бъдеще

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

[225937]

Любов към себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Осъзнавам моето зло

Въпрос от Facebook: “ Аз никого не обичам и  ясно го разбирам. Още повече, и себе си не мога да търпя. Тежко ми е да живея с това. Вие пишете, че трябва да осъзная своето зло. Е, ето аз го осъзнавам – какво следва? „

Отговор:  По нататък  трябва да се издигна над него, да моля за поправяне. Нали  за това се е появило то.

На всяко стъпало кабалистът последователно преминава три състояния: осъзнаване на злото, откъсване от злото и привличане към доброто. Разбира се, първият етап добавя горчивина, тъй като  трябва да почувствам своето „падение” и вътрешно да му се възпротивя. А после започвам да работя над себе си, с помощта на групата, издърпвайки се от тази яма, от този затвор на егоизма.

Отново и отново се оказвам в неговите затвори, и всеки път другарите  трябва да ми дойдат на помощ, да ми спуснат въже. Да се изкача по него сам аз нямам сили, но мога здраво да се хвана  и те ще ме издърпат.

Затова, ако вече осъзнавам своето зло, то трява да разбера: време е да търся другари, както Йосиф, който блуждаейки   в полето казва: ”Своите братя  аз търся”

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

 

[223594]

 

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 1

Въпрос: С какво съвременните деца се различават от  предишните поколения?

Отговор: Съвременните деца се  различават със своята по-голяма готовност за осъзнаване на злото. Ако им разкажем за целите и мечтите, които  сме имали на тяхната възраст преди двадесет и повече години, те просто ще ни се изсмеят. Според тях такива наивни  мечти е трябвало да изчезнат преди милиарди години  заедно с динозаврите.

При съвременното  поколение има съвършено  различно възприемане за живота и всички стремежи са много по-различни от нашите.

Въпрос: Аз забелязвам по моите деца, че те са много развити и  знаят точно какво искат. Дори и в най-ранна възраст у тях се проявява много силно егоистично женание.

Отговор: При тях има по-малко объркване, отколкото сме имали ние. Ако ние бяхме възпитани чрез лозунги и в множество условности: как трябва да се държа, как може да се постъпя и как  не може – то при тях ги няма всичките тези комплекси. Те имат по-малко вътрешни ограничения.

И все пак, ще им се наложи да приемат нов път, за да победят своето зло начало, своя егоизъм. Иначе те просто няма да могат да оживеят, светът и сега се намира под заплаха от ядрена война и унищожение, а с времето ще става  само по-лошо. Затова е необходимо да им предадем както   в чувствата, така и   в научна форма, че  всички   ще се наложи да преминем на нов етап на развитие, който е над нашия егоизъм.

Ние не можем повече да използваме нашия егоизъм, тъй като той вече ни е довел до безизходица във всички области на живота. Ако продължаваме с него, ще затъваме в проблеми все повече и повече. Затова ние можем да разрушим всичко създадено от нас и да започнем отново,  както преди милиони години.

Въпрос: Как родителите могат да  водят  своите  деца до живот над егоизма,  ако и едните, и другите са  егоисти?

Отговор: Това е много правилен извод: преди всичко трябва да се възпитават родителите.     Ако родителите не получат правилно  възпитание,  те нямат никакви  шансове правилно да  възпитават децата си.

Затова отначало трябва да  се възпитават родителите, които  в действителност ще се грижат за децата. А родителите са готови на всичко  заради децата си, затова да се надяваме, че и самите те ще могат да преминат през етап на ново  образование и ще преведат по  него  своите деца.

Следва  продължение…

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 2

От 933-а  беседа за  новия живот, 14.12.2017

 

[219613]

Трансформация на възприемането на света

Въпрос: В кабала  много често  се споменава понятието „махсом” – границата между материалния  и духовния свят. Защо   наричат махсом   психологическа бариера? Как това се свързва с психологията?

Отговор: Науката кабала се занимава с трансформацията на възприемането на света, в който живеем.

Ако аз съм преживял в този свят определен бтой години, то  в мен вече съществува определен запис на тази информация. Работата е в това, че моите органи на чувствата са се адаптирали  към този свят, придобили са определена посока, път на възприемане, реакции.

Моето  възприемане и  реакции са свързани помежду си във всички пет органа на чувствата и образуват една картина, която след това се запечатва у мен в разума и паметта, и това използвам.

От вътре в мен изплуват някакви картини, а аз ги сравнявам с това, което имам. Това сравнение  ми дава някакъв резултат. Тоест, аз дори не мога да кажа как опознавам този свят, той просто живее вътре в мен и се   проектира отвън. Това  е и  нашата сегашна психология.

Какво прави науката кабала? Заедно  с това, че усещаме нашия свят в обичайния му вид, както и всички животни, кабала осъществява в  нас вътрешна трансформация. Аз започвам да възприемам света не в свойството получаване за себе си, пресмятайки по какъв начин мога да  спечеля от това, което сега виждам; как мога да отблъсна  това, което ми е неприятно и да приближа това, което ми е приятно.

Защото всичко, което е пред мен, моят егоизъм веднага разделя на две части: приятно и неприятно. Доколкото ми е приятно всяко усещане, цвят, звук, форма, текстура, не е важно какво,  аз  го приближавам към себе си. А  това, което ми е неприятно, отдалечавам от себе си. И така  в мен се получава не плосък, а обемен свят.

Егоизмът  автоматично сортира абсолютно всичко, а след това ми представя картина на света, само в себе си Докато това не се отпечата  върху моето желание, аз не го разбирам, не мога да го усетя.

На нас ни се струва, че виждаме обективно  обкръжаващия ни свят.Но ние виждаме само това, на което реагира нашето желание, нашият егоизъм и в зависимост от  неговата реакция на нещо отвън възприемаме всичко в положителен или в отрицателен вид. Това и ни дава възможност да разпознаваме предмети, вещи и какво представляват  самите  те.

Казват, че извън нас няма нищо, освен висшата светлина. Тогава си представете, че висшата светлина, въздействайки на егоизма предизвиква у всички нас впечатления, реакции, усещания.Така ние съществуваме.

Това е  картината, която   получаваме в нашето нормално егоистично изображение.

Но има още и обратната картина, която може да се получи не в егоистичното, а в  моето алтруистично изображение, когато аз не искам да възприемам всичко така, както го вижда моят егоизъм. Аз искам да виждам нещата такива, каквито  са извън мен.

И тук науката кабала казва: извън теб има само  висша светлина и няма нито неживи предмети, нито растения, нито животни, нито хора. Тогава как виждам и чувствам всичко? Работата е в това, че твоето еогистично желание според своята дълбочина   се състои от четири части: неживо, растително, животинско и човешко.И  затова в тях  усещаш такива следствия.

Ако искаш да  ги усещаш в противоположен вид, издигни се над егоизма и работи над любовта към усещанията, обратни на теб. Тогава ти ще изпитваш съвсем други чувства

Тези обратни усещания ще виждаш вече не   във вид на хора, животни , растения, или нежива природа, а  в проявяването на Твореца, на светлината в твоите желания.

Над съкращението  (цимцум алеф), над екрана (масах), в този вид, в който ти ще можеш да се адаптираш към възприемането извън себе си, над себе си, в свойството отдаване, ти ще видиш същите  тези свои желания, само че в обратен вид, в отразената светлина. Съвкупността от желанията в отразената светлина ще бъде за теб образа на Твореца. Ти ще видиш своето съчетаване с Него.

В степента, в която  със своите желания ще можеш да бъдеш по-близо до Твореца, у теб възниква обемна картина и ти Го постигаш  – свойството отдаване, любов, доколкото сам генерираш  в себе си тези свойства.

Въпрос: А сега ние получаваме плоска картина на света? Само ни се струва, че е обемна?

Отговор: Не, тя се различава по всякакви егоистични свойства. Та нали всичко, което има в света е само твоят егоизъм и висшата светлина.

Висшата светлина е аморфна, постоянна. А егоизмът през цялото време се движи или  в своите егоистически параметри, или обратно – в алтруистическите свойства на отдаване. Затова ти усещаш или нашия свят, или Висшия свят. И то не зависи от това, живееш ли своя животински живот или не.

От  урока на руски  език, 03.09.2017

[218330]

Какво общо има с това Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Всичко, което вие преподавате, е чиста проба психология на отношенията между хората. Какво общо има с това Бог, светлината и всички останали атрибути?

Отговор: Факт е, че постижението на Твореца се случва между хората, когато между тях възниква особено отношение на отдаване и любов. Не земно отдаване, не земна любов, а от по-висш порядък, т.е. над нашия егоизъм.

Затова, за да се издигнем на следващата степен, над нашия егоизъм, е необходима науката кабала, която по принцип се занимава само с това. Тоест, това е психология, но на следващата, по-висша степен.

В нашата земна психология човекът на практика не е задължен да се променя. А тук той трябва да получи висша сила и кабала му обяснява как да го направи. Получавайки тази сила, той изгражда над себе си друг човек, съвсем друга личност, която работи в отдаване и любов към другия – от себе си. Тоест на материално ниво „аз съм в себе си”, а на духовното действам „от себе си”.

Материалната психология не може да се занимава с това, тя няма тези инструменти, няма силата на светлината, която може чрез инверсия да промени човека. Затова психологията е психология, а кабала е кабала.

Въпрос: Може ли да се каже, че материалната психология ни приспособява към земната реалност, а кабалистичната психология към висшата реалност?

Отговор: Разбира се, аз се адаптирам към другата система на отношения, която е изградена върху пълното изключване от моя егоизъм и над него.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228596]

Посока на мислите

Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Науката е кабала – а кой е съдията?

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала работи с вътрешните качества на човека, с неговата скрита природа, свързана със силата на общата природа. А с помощта на своите природни сетивни органи ние можем да възприемем само нищожна част от реалността.

Както домашната котка, която знае само своя дом и двор и не подозира, че има още нещо друго, така и обикновеният човек живее в своя малък затворен свят. Не виждайки, че  е заобиколен от цялата Вселена и излиза в космоса, той е много ограничен в усещането на самия себе си и света.

Дари ако човекът опознае целия свят, все едно, това възприятие ще бъде ограничено, защото той не е запознат с управляващата ни система, в която се намира нашата Вселена. Но тя  е съществувала още преди появата на човека преди хиляди години и как се е управлявала? И ние самите сме произлезли в процеса на нейната еволюция.

Ако погледнем  творението става очевидно, че то се развива по поредица от причини и следствия, по особена програма, в края на която се появява човекът, и неговото появяване не е случайно.

Някога мислехме, че цялата еволюция се е зародила случайно, а Вселената съществува безкрайно. В училище са ме учили, че Вселената няма начало и няма край. Но днес учените оценяват възрастта на вселената на 14 милиарда години. Тоест, нашите възгледи се променят и ние трябва да опознаем  по-широка реалност, от тази, която ни се представя.

Ние живеем в някаква сфера, която постепенно се разширява според действието на нашето изследване. Но, все пак нашите чувства и разум остават ограничени.

Както котката притежава ограничени органи на възприятие и не е способна да види света така, както го вижда човекът, така и човекът е ограничен и не е способен да види по-широка сфера. А главното е, че ние не разкриваме програмата, която управлява цялото мироздание. Тя е напълно скрита от нас.

Ние не само не знаем какво ще се случи с нас в следващия миг, но и въобще не осъзнаваме защо и за какво съществуваме. Историята ни учи, че  не само не разбираме случващото се, но дори не можем да се учим от преживяното, през цялото време повтаряйки едни и същи грешки. С цялото си високо развитие човечеството не излиза от проблемите.

Затова, имаме ли право, при всичките допуснати от нас грешки и проблеми на построеното от нас общество, да съдим за това, колко е добра или лоша е методиката на кабала, ако цялото ни развитие ни е довело до безизходица.

Струва си преди всичко да проверим инструментите, с които ще проверяваме,  изследваме и  правим изводи. Способни ли сме да съдим обективно при нашия ограничен разум, ограничена природа и егоистичен интерес на всеки?

Наричаме се хора, но кои сме ние в действителност? – Егоистични системи, които мислят само за самите себе си и са готови на всичко,  само за да докажат своята правота и да спечелят на всяка цена за сметка на другите. Как можем да се издигнем над тези ограничения и да проверим какви средства ни предоставя науката кабала?

Защото тази наука говори за това, какво се намира над нашата природа, т.е. над нашия егоизъм, а не някъде си в небесата. Кабала не е мистика, тя говори за човека, който се издига над своето его, над своята земна егоистична природа. И тогава той може да изследва същността на своя живот, неговата цел: какво е  животът, какви са хората.

Издигайки  се над егоизма, вече е възможно да има обективно мнение. А всички останали изследователи съдят от своя егоизъм и именно затова критикуват науката кабала.

От програмата „Причини за негативното отношение към кабала“, 19.07.2017

[210631]

Земя. Последните години от живота

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Американски и британски учени са представили пред Националната академия на науките на САЩ официален доклад, че Земята ще стане непригодна за живот към 2200 – 2400 година, независимо от очакваното намаляване на ръста на населението към 2100 година.

Специалистите изтъкват опасността от климатични изменения, които са неизбежни заради нарастването на потреблението на енергия, което що продължи дори при намаляване на емисиите на парниковите газове в атмосферата. Освен това, съществуват и други глобални рискове. Следвайки обичайния си път, Стивън Хокинг неотдавна предложи да се намери за човечеството нов дом в космоса.

Отговор: Проблемът е, че подобни проекти не са реалистични. Хората са неразривно свързани с тази планета с невидима „пъпна връв”. Ние сме едно цяло, обвързани сме с нея с безкраен брой нишки и без нея не можем да функционираме.

Но нека да предположим, например, че сме пристигнали на Марс. Какво следва? Ние ще го замърсим или ще изсмучем неговите ресурси по същия начин, както на Земята. А освен това, ще се сблъскаме с лични и социални проблеми, защото след като сме променили мястото си на пребиваване, то е променило нашата природа. Какво да правим? Така и ще номадстваме от планета на планета в бягство от самите себе си. Това няма да ни помогне.

Ние сеем около себе си смърт, защото такова е нашето естество.„Смърт” – това е егоизмът, който иска всичко да погълне. Той се наслаждава на това, че унищожава всичко наоколо. Нас няма да ни издържи нито една планета. Защото ние не можем да вземам под внимание глобалната Природа, нейните основни закони.

Ние вземаме под внимание само това, което ни е удобно и изгодно. Самото това отношение вече е разрушително за Земята, защото пропива с отрова, с негативизъм нашата обща планетарна система.

Отрицателният заряд на егоизма – ето какво всъщност разклаща ноосферата. Нарастващият дисбаланс в обществото, между хората, нарушава равновесието във всичко. Какво ще ни подготви бъдещето? В най-лошия случай, когато преминем през най-тежките страдания – чак до ядрена зима и други най-утопични „прелести”, – в крайна сметка ние все пак ще осъзнаем необходимостта да се освободим от егоизма.

Тогава хората най-накрая ще се издигнат над своята егоистична природа и ще поправят тази Земя, ще спрат да я замърсяват и унищожават по различни начини. Защото Земята има огромен регенеративен потенциал. Тя може да се възстанови само ако човекът не ѝ вреди, ако приеме законите на Природата, установяващи взаимодействие, хармония, хомеостаза.

Казано по друг начин, когато се издигнем над егоизма, ние като че ли ще се окажем на друга планета, която ще излекува раните си и ще се отнася към нас благосклонно. Тогава няма да се наложи никъде да отлетим. Ние ще открием, че ако се откажем от егоизма, то всичко ще ни служи за нашето процъфтяване. И остава само един въпрос: защо да не го направим точно сега?

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 23.01.2018

[223433]

Как да се издигнем над времето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се издигнем над времето?

Отговор: За да се издигнеш над времето, трябва да си кажеш, че няма следващ момент. Всичко е в този миг. Живей така – само в един миг. Във всеки момент не се пренасяш в следващия, а в този миг започваш и завършваш, като че ли действително животът свършва.

Тогава ти изведнъж започваш да усещаш как същият този момент започва да се разширява. В него има огромно количество действия, мисли, постъпки, а времето изчезва.

Защото няма време. То е наше субективно усещане.

Въпрос: В такъв случай какво е бъдещето?

Отговор: Бъдещето изобщо не е свързано с времето. Бъдещето е това, което се случва след действието, което извършвам сега. Става въпрос за друго измерение, в което не съществува оста на времето. Оста на времето предполага, че независимо от това, съществувам или не, правя ли нещо или не, времето минава,
върви от само себе си, независимо от мен.

Науката кабала казва, че това не е така и е необходимо да оставиш такова отношение към живота и да решиш, че само ти създаваш своите състояния. Ако не ги създаваш, времето не се движи, нищо не се случва от само себе си от един момент към друг. Момент се нарича, ако си направил нещо в този миг. И така, във всеки следващ.

Ние живеем в свят, който съгласно науката кабала се нарича измислен, въображаем. Основната лъжа, в която живеем се заключава в това, че съществуваме във времето.

Айнщайн действително е извършил революция, заявявайки, че времето е субективно понятие и в него няма нищо абсолютно, което да протича с участието на човека или без него. Времето е вътрешно усещане на човека. Ако се издигнем над егоизма си, то време не съществува.

От беседата за времето, 05.02.2018

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 4

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действа родителят, който възпитава децата си над своя егоизъм?

Отговор: Родителят е длъжен да премине през всичко това, като се обучава в курсове по интегрално образование, участва в семинари, работи над обединение в група. Там той ще разбере какво се изисква от него като човек и родител.

Всъщност, той изучава как въпреки злата си природа, все пак да организира такова общество, в което ще бъде добре на всички.

Ние сме лоши заради природата си, така че, какво трябва да направим, за да живеем добре и да не се изяждаме един друг? До каква граница можем да се потопим в егоизма си? Няма ли да чакаме, докато хората започнат да си готвят за обяд един друг?

Всичко зависи от обяснението и преди всичко е нужно да се обучават родителите. А след това те ще заведат децата си в същите кръгове, където сами са се обучавали как правилно да се обединяват с другите. Това трябва да бъде национална програма, а след това и световна. На всички да стане ясно, че за човечеството няма друг изход, освен да получи ново образование, с което ние поправяме себе си.

В нас има порок, който ни превръща в злобни животни, най-лошите от всички. Защото вълкът изяжда толкова, колкото да се насити и неговият егоизъм е ограничен от количеството месо, което може да изяде. А човекът не е ограничен в егоизма си и е готов да погълне целия свят. Затова трябва да изискваме много по-сериозно възпитание, отколкото за обикновените животни. Това си заслужава да се осъзнае от всички, иначе светът ще завърши своето съществуване.

Ние оставяме лошо наследство на децата си: разединено общество, все по-нарастващо неравенство между хората, проблемни зони на картата, където е опасно да се преминава.

Светът става все по-опасен и човекът търси за себе си безопасно убежище. А още по-важно за него е да обезпечи безопасност на своите деца. Може би, осъзнаването на злото на съвременното общество ще ни принуди да вземем решение за необходимостта от промени.

Въпрос: Егоистичните изисквания на сина ми предизвикват у мен най-егоистичната реакция. Как мога да я реализирам по нов начин, извън егоизма си?

Отговор: Това не е много лесно и изисква продължително обучение, което всъщност никога не свършва. Защото човекът се ражда егоист и егоизмът в него му говори през целия му живот. Заради това е нужно цял живот да се занимава с поправянето на егоизма си, да го удържа в правилните рамки и правилно да го изразява.

Въпрос: Означава ли това, че няма да се сърдя на децата си, няма да избухвам?

Отговор: Не става въпрос за обучаването на добри обноски, като при английския джентълмен. Човекът трябва да знае, че използвайки своя егоизъм по специален начин за благото на другите, той се издига на ново ниво на съществуване и в това е огромното възнаграждение.

Въпреки изгарящият го егоизъм, той желае на другите добро, вместо зло и затова започва да живее в два свята. Вътре в егоизма си той усеща този свят, а в издигането над егоизма към отдаване и любов към ближния, той ще усеща висшия свят, особено, по-високо съществуване.

Следва продължение…

От 933-а беседа за нов живот, 14.12.2017

[219652]

Предишни публикации:

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 1

Най-древният принцип

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От кой момент възниква принципа „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“? Съществувал ли е по времето на Храмовете?

Отговор: Този принцип е най-древния. Първите общества в света са били практически комунистически – всичко било общо.

Затова принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“ е характерен или за примитивното общество или за обществото на последното поколение. А по средата – хиляди годни осъзнаване на злото.

Въпрос: Получава се, че последното поколение е висше ниво на примитивно поколение?

Отговор: Да, но осъзнато! В първобитното общество не е имало голям егоизъм – всички са живеели като в семейство.

Принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“ лежи в основата на нашата природа, но към него трябва да стигнем съзнателно.

Също както от Твореца е създадено състоянието на света на Безкрайността, съвършенството, пълното свойство на отдаване, но там ние съществуваме във вид на точка.

А след това, тази точка се разгръща в своя страшен егоистчен обем, запълвайки целия свят на Безкрайността с безграничен, черен егоизъм. Но след това постепенно става осъзнаване на злото, тъй като вътре в него съществува светлина, покрита с този егоизъм.

Такова преобразуване става дотогава, докато егоизма, покриваш висшата светлна в света на Безкрайността, не започне да свети 620 пъти повече, отколкото самата светлина. Осъзнавайки величието на висшата светлина, той увеличава светенето вътре в себе си.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 31.07.2017

[214597]

Какво е общото между наркотиците и социалните мрежи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво значение има кое изключва човека и го въвежда в забвение – наркотикът под формата на вещество или поп-културата, компютърните игри, социалните мрежи?

Отговор: Въпросът е в това, че има наркотици и успокоителни средства. Не е едно и също. Ако човекът не оглупява и му е нужно само да се успокои, за да може някак да победи егоизма си, е едно.

Ако приема наркотици, за да се изключи от поправянето си, а чрез себе си и света, вече е друго. Затова, трябва да чувстваме тази размазана граница между успокоението и изключването, иначе ще бъде излишно.

Реплика: Но самата дума „зависимост“ присъства на различни места, зависимост от наркотиците и зависимост от социалните мрежи. Все пак, зависимостта от социалните мрежи е по-малко опасна.

Отговор: Това няма значение. Човекът се изключва от истинската цел.

Реплика: Но висшата идея на социалните мрежи е била в това, че ще свържат човечеството.

Отговор: Първоначално така са мислели. Но социалните мрежи, както и всичко останало, са в ръцете на егоисти. Затова, каквото и да изобрети човечеството, то работи в негова вреда.

Първоначалните идеи винаги са добри. Самият изобретател мисли, че прави подарък на човечеството, но виждаме какво се случва. И това е естествено, защото в крайна сметка работи нашият егоизъм.

От урока на руски език, 24.12.2017

[219042]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

каббалист Михаэль ЛайтманНови форми на егоизма
Реплика: Егото е двигател на прогреса. То е извело човечеството на много високо ниво. Егоизмът дава на човека колосална енергия.

Отговор: Вярно е. Докато егото не започне да ни поглъща, както революцията изяжда своите деца.

Днес можем да се насладим на егоизма само докато виждаме в него прогресивно напълване. Но то спира. Вижте днешния свят: огромна криза. А може би сме искали да стигнем до нещо хубаво, светло. Всъщност, никой не желае злото. А се оказва, че всички само причиняват зло един на друг.

Човекът няма друг източник на енергия, освен егоизма. Затова виждаме, че човечеството започва да загнива, като старец, който няма нито сили, нито мисли, но него все още го дърпа егоизмът, докато съвсем не издъхне.

Въпрос: Ако нямаме друг източник на енергия, как можем да построим обществото на бъдещето, за да бъде егоизмът под контрол и да дава храна за цялото човечество?

Отговор: Егоизмът не трябва да се променя, а да се развива.
Обаче ние го развиваме само в рамките, в които съществуваме днес, т.е. в рамките на неживата, растителната, животинската и човешката природа. А човешката природа е наполовина животинска, защото аз съм едновременно животно и човек.

Животинското ниво е храната, сексът, семейството. Човешкото ниво е богатството, властта, знанието.

Това е всичко. Ние имаме шест параметри на егоистичното развитие. Когато идват до някакво напълване, до някаква граница, те започват да увяхват, да се намаляват, да губят своята привлекателност. Точно така става и с възрастните, ние губим интерес към детските книги и към юношеските увлечения, ставаме по-спокойни, имаме вече други напълвания.

А в днешно време виждаме как егоизмът преминава към някакви необикновени, дори уродливи форми. Децата не искат да тичат, да се разхождат. Те са затворени в своите „вътрешни играчки” и нищо друго не съществува за тях.

Младото поколение X, Y, Z – няма значение как ги наричат, е съвсем друго. Техният егоизъм е по-скоро виртуален, отколкото физически. И колкото и родителите и прародителите да ги отвличат, да ги дърпат назад, ценностите на възрастните абсолютно не ги интересуват, те не ги разбират.

Ние в нашето време живеехме и се възпитавахме в дворовете, играехме на улиците, в пресечките, катерехме се по дърветата – какво ли не правехме. Днес всичко това го няма у децата и не само защото живеят в каменни джунгли, а и защото нямат желание за това. При желание те могат да изградят за себе си нещо на таванските помещения на многоетажните къщи. Но те не искат да излизат от стаите си.

Реплика: Те са създали за себе си виртуално пространство, достатъчно интересно.

Отговор: Това пространство е изкуствено, в него няма нищо материално. Децата създават за себе си матрица и живеят вътре в нея. Така се проявява следващият етап на развитие, но той, по принцип, затваря човека. А след него идват много болезнени състояния. С какво ще бъдат напълнени? Ето в какво е проблемът. Затова ние се намираме в поколение, което скоро ще завърши насищането си.

Следва продължение….

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишна публикация по темата:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

От ТВ програмата „Последното поколение”, 14.08.2017

[217713]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

каббалист Михаэль Лайтман„Точка в сърцето“ и егоизъм

Въпрос: Как да удържим заедно пробуждащата се точка в сърцето и егоизма, за да се получи разпад като в атомен реактор?

Отговор: „Заедно“ – е дума, несъвместима с тези понятия, защото точката в сърцето е абсолютно противоположна на егоизма.

Между тях не може да има какъвто и да е контакт, освен като извън точката и извън егоизма.

По принцип, във всички хора има точка в сърцето, но ние говорим за тези, в които тя се проявява. Във всеки абориген от който и да е ъгъл на планетата също има точка в сърцето.

Въпросът е в това, до колко дълбоко тя е скрита в неговия егоизъм. Тъй като ние събираме хора от цял свят, в които тя се пробужда и иска да се реализира.

И тук възниква проблем – противостоенето на тази точка и егоизма. Те не могат да бъдатзаедно, защото при тяхното съвместяване възниква неконтролируема «атомна реакция». Две противоположни свойства, между които няма никакви пресечни точки, се унищожават взаимно.

Как все пак да свържем егоизма с точката в сърцето?

Егоизмът е материя в природата. Той няма къде да изчезне, не се намалява, напротив – всеки път се развива все повече и повече.

И дори ако ни се струва, че човек е станал по-малко егоистичен, то не е защото егоизмът е станал по-малък, а защото в него изчезва силатада бъде използван, както при старец, който седи и вече нищо не иска. Но това е не защото егоизмът му умира, а защото умира възможността да го използва, да го реализира.

Затова никога не воюваме против егоизма. Напротив, ние се отнасяме към него с уважение. И това трябва добре да бъде разбрано. Тъй като повечето всевъзможни методики, особенно източните, призовават: по-малко желай, по-малко дишай, по-малко яж, ограничавай се във всичко.

В религиите често се среща принципът на забраната: да се отстрани всичко, да се съкрати до минимум и тогава ще станеш с божи дух.

А кабала казва друго: обязателно развий егоизма си. От всички методики, които съществуват на земята, само кабала се застъпва за този прогрес.

Но земният прогрес се натъква на възникване на противоречия между него и точката в сърцето. Точката в сърцето – следващото ниво над неживото, растително и животинско развитие – се пробужда изведнъж вътре в човека. Тя се отнася към нивото «човек» и пита: «Защо ти е неживото, растително и животинско развитие? Да допуснем, в теб щ ебъде цялото земно кълбо. А по-нататък какво?»

Именно въпросът «за какво?» се срива цялата основа под нас. «Аз не искам да живея, дайте по-бързо наркотик, за да го приема и да забравя. Трябва да избягам някъде от тази безизходност!»
Въпросът «за какво?» унищожава човека! Той говори за това, че пред тебеняманищо, а ти самият си нула и няма нищо нито сега, нито в следващия миг.

А ако е така, то егоизмът протестира: «Трябва да приключим с това, защото всяка минута съществуване ми струва огромни усилия. Още повече, ако виждам пред себе си безизходност и пустота, в които все едно трябва да живея. Аз нямам никакво оправдание за своето съществуване“.

И затова виждаме в света толкова много депресии, самоубийства, колко много хора употребяват наркотици, толкова много войни и сблъсъци между държавите.

И всичко това се случва подсъзнателно, особенно самоубийствата, защото човек не вижда добра цел в своето съществуване.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, ч. 3

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217783]