Entries in the 'Егоизъм' Category

Живот в епохата на стрес, ч. 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Живот в епохата на стрес, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някакво решение как да избегнем стреса, който е толкова разпространен в наши дни?

Отговор: Решения как да се избавим от стреса не може да има, защото целият ни живот се управлява от егоизма, който през цялото време изисква от нас максимален успех и не ни дава никаква възможност да живеем спокойно дори за миг.

Общото, общественото его предизвиква постоянен стрес, който расте от поколение на поколение. Човешкото общество подрежда всички по стъпалата на стълбата, отделяйки за всеки неговата порция слава и успех, така че да не му се иска да се чувства по-долу от другите, презрян в техните очи.

Всеки иска да се покаже успешен и изключителен, природата ни е такава. Затова от стреса няма спасение и според степента на придвижване нас ни очакват все повече свързани с него проблеми, сърдечни болести, нервни сривове и т.н.

Въпрос: Има ли хора, които са по-малко подложени на стрес, хора със спокоен характер?

Отговор: Това не означава, че тези хора са спокойни. Те само изглеждат така отвън и може дори самите те да се смятат за спокойни, но това не означава, че в тях по-малко се проявява стрес. Просто неговите прояви са скрити.

Лекарите казват, че вътрешното стресово състояние почти не зависи от характера на човека: меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Стресът все още действа вътре, само по-интровертно.

Въпрос: Защо нашето желание за все по-голямо наслаждение никога не се удовлетворява и стресът постоянно расте?

Отговор: Така е планирано от природата, за да ни доведе до отчаяние, до чувство на безпомощност, до пълно разочарование от нашия егоизъм, който ни тласка да постигаме недостижим успех. Всеки път евентуалният успех изглежда все по-голям и по-голям: той все едно се приближава и изчезва, приближава и изчезва…

И всичко е, за да разберем тази игра и да се убедим, че нашият егоизъм няма да ни донесе никакъв успех, а само проблеми, болести, смърт.

Ние действаме вътре в законите на природата и сме нейно следствие. Природата ни придвижва и развива в нас желание за наслаждение. И ако ние не можем да го напълним, означава, че в природата съществува програма да ни доведе до отчаяние.

Въпрос: Програмата не изглежда много добра…

Отговор: Това е много мъдра програма, която ни дава да се запознаем със своята природа и да осъзнаем нейното зло. За сметка на егоизма ние не можем да постигнем никакви успехи, това вече е очевидно за цялото човешко общество. Ние достигнахме до големи постижения във всички науки, в културата, образованието, но до какво ни доведе това, освен до глобалната криза?

Вместо просперитет, ние напротив, чувстваме се нищожни неудачници, по-нещастни от всички предишни поколения.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

 

Следва продължение…

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017

[214831]

Живот в епохата на стрес, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Стресът, напрежението, психическият натиск са станали обикновени явления, които всеки е изпитал върху себе си. Нашата епоха дори и така се нарича: „епоха на стреса“. Съвременната епоха вкарва човека в хроничен, ежедневен стрес, превръщайки го от епизодично състояние в продължително.

Но е известно, че продължителният стрес е причина за всички най-разпространени болести: инфаркт, диабет, инсулт, депресия и т. н. С какво се обяснява този страшен натиск, под който живеем днес?

Отговор: Човекът е желание за наслаждение и ако се наслаждава, е спокоен. Това се наблюдава и при животните. Но желанието за наслаждение на човека от поколение на поколение расте и затова той иска все по-големи наслаждения, за да напълни своите желания.

И тъй като всички искат да се насладят, ние трябва да споделяме помежду си, от което се оказва, че няма на какво да се наслаждаваме в живота . С всяко следващо поколение животът става все по-напрегнат.

В наши дни стресът става все по-целенасочен, за което свидетелстват многобройните инфаркти и депресии, увеличаването на употребата на наркотици и антидепресанти от всички, включително и от домашните животни.

Всички ние сме под постоянен стрес, който увеличава вероятността от сърдечни пристъпи и други болести. Не всички болести се проявяват като пряко свързани със стреса, но всъщност той е главната причина. Няма нито една болест в тялото, която да не е следствие от него: кожни заболявания, заболявания на вътрешните органи и най-важното, на сърцето и белите дробове.

Стресът ни съпътства от момента, когато детето се отделя от ръцете на майката и не ни напуска до края на живота ни. Детето е принудено да отиде в детска градина, където вече получава стрес, защото не иска да бъде там. Преди децата са се възпитавали у дома от майките и бабите си, а след това са приемали професията на баща си и са продължавали неговото дело. Човекът не е излизал извън своя кръг.

Днес той е длъжен да отиде някъде, да избяга, да лети, да търси къде да получи професия и напълване на живота си. Неговият егоизъм расте. Той получава информация от интернет и от другите и не иска да бъде по-малко успешен от тях. Затова той се намира постоянно под напрежение. В резултат на това, се намира под непрекъснат стрес.

Освен това, човекът работи денонощно. Но защо работи толкова много? Елитът иска да спечели повече пари и ни въвлича в съревнования и всевъзможна конкуренция. И мъжът работи, и жената, а бедните деца са захвърлени от ранно утро в детската градина или в училището, където също попадат под стрес. Ако поговориш с децата, ти се поразяваш под какво душевно напрежение им се налага да бъдат.

Малкото дете не трябва да се откъсва от майката. Детето, според неговата природа, трябва да расте само в рамките на семейството или в по-широка родна среда, която възприема като свое семейство. След като го откъснат от дома му и го сложат в детската градина, то веднага се оказва в стресово състояние, защото там не се чувства в безопасност.

Детето иска да бъде като всички, това е най-успокояващо. Това не е гордост, а липса на увереност, която го принуждава да се крие между останалите.

След като мине първия етап и стане като останалите, т.е. обществото го приеме, тогава егото вече го подтиква да се отличи от другите. Той прави постоянни сметки между безопасността и стремежа за власт, гордее се и може дори да се изложи на опасност в известна степен.

Но и търсенето на максимално безопасно състояние, и желанието да изпъкнем, ни поставят под силен стрес, в който преминава целия ни живот. Ако ние живеем в общество, което изцяло се управлява от егоизма, няма да можем да се скрием от стреса и ни остават само антидепресантите и наркотиците. Това и виждаме в днешното общество.

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214649]

Сърце и „точка в сърцето”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]

За Хокинг, Марс и Земята

В Сан-Франциско, във вестник „24 часа“ е публикувана моята статия „За Хокинг, Марс и Земята“:

Предстоят ли космически пътувания на човечеството? Стивън Хокинг мисли, че на съвременния етап и без друго глобусът вече не ни стига.

Най-известният учен в света е използвал Научен фестивал в Норвегия, за да представи прогнози с изненадващо апокалиптичен характер. Според неговите думи, ако не ни убият глобалното затопляне и пренаселеността, последен удар ще ни нанесе някой астероид. А това означава, че е крайно време да подготвим път за оттегляне от Земята, като начало на Луната и на Марс.

Най-общо казано, съвсем естествено е, че усетило се глобално и цяло, човечеството се оказва пред лицето на глобални заплахи. Изброявайки всички известни „ужаси“, Хокинг всъщност, за пореден път напомня за това, че съвременната всеобхватна взаимовръзка изисква ново ниво на съзнание и отговорност.

Въпреки това, на пръв поглед е странно, че той говори точно за тези хипотетични катастрофи. Дали наистина те са толкова страшни, че е време да събираме вещите си и да се преместим на Марс?

Сгъстяване на оцветяването

Откровено казано, Хокинг „леко“ е засилил нивото на тревога.

На първо място, „глобалното затопляне се дължи на антропогенни фактори“ не всичко е толкова еднозначно, колкото се опитват да ни го представят. Някои факти и изследвания опровергават самото му съществуване. Има учени, които не са съгласни с тази концепция и дори твърдят, че на Земята започва глобално захлаждане. (още…)

Завиждайте повече, завиждайте по-добре

Въпрос: Може ли да кажем, че количеството и качеството на нашите усилия е резултат на завистта към приятелите?

Отговор: В това число и на завистта. Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ? Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Въпрос: Как да съчетая завистта към приятелите и молитвата за тях, а не за себе си?

Отговор: Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въпрос: Как да насочвам завистта, страстта и амбициите в правилната посока? Защото е много лесно да се оправдаваш с благородна цел, и в крайна сметка да изпаднеш в пълно отричане или в изкривяване на пътя. Как да си изградя насочващи вътрешни рамки, в допълнение към учителя, групата, и книгите.

Отговор: Трябва ти самоотмяна пред тях. Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само. (още…)

„Доброто трябва да бъде с юмруци“?

Въпрос: Може ли актуалната кабала да обясни на любителите на истината, защо доброто и справедливостта мълчат, а злото и лъжата постоянно защитават себе си и се вижда, че печелят?

Отговор: Добро и справедливост не съществуват. Това е обратната страна на егоизма. Алтруизмът трябва да дойде до нас само под въздействието на Висшата светлина, няма друг начин.

Какви основания има някой да смята, че неговото мнение е единственото правилно, че то е алтруистично? Известно е, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Хората, уверени в собствената си непогрешимост, са готова на престъпления в името на собствената си правота.

Именно егоизмът най-често тласка хора към революция, а революцията поглъща своите деца. Човечеството, с изключение на отделни личности, кабалистите, не използва алтруистичната сила, която получава от висшата светлина, от висшата сила.

Реплика: Тоест в плоскостта на нашия свят, на нашите човешки отношения, няма истина?

Отговор: Няма никаква истина, в никой.

Трябва да се опитаме да стигнем до състояние, когато ще можем правилно, ясно да обясним на хората, че имаме метод, такова въздействие върху човешкото общество, което го води до равновесие – това е най-важното. Това не унищожава противника, защото противник не съществува – просто има неуравновесени сили. Тези сили трябва да се балансират и те ще работят в тандем една с друга, така, както се случва в природата.

От урока на руски език, 02.10.2016

[199662]

Защо изпитваме ненавист?

Въпрос: Учени от Колумбийския университет, изследвайки изворите на ненавистта, достигнали до извода, че една от причините за ненавистта е страхът от нещата, непонятни за човека. Ненавистта се отключва с два вида емоции: любов и агресия. Според психолозите, хората ненавиждат в другите това, от което се боят вътре в себе си. Какво е това ненавист от Ваша гледна точка?

Отговор: Ненавистта е всичко това, което не ми е изгодно.

От друга страна, това е хубаво свойство, доколкото с негова помощ, аз проверявам какво още трябва в себе си да променя. Целият свят – това, практически, е Творецът, към когото аз трябва да се отнасям с абсолютна любов! Ако се отнасям към някого с ненавист, значи, аз вътре в себе си не съм поправен.

Истинската ненавист се проявява само по пътя към любовта. Ако аз правилно съм се насочил към любовта, тогава разкривам своята ненавист към нещо, или към някого, и на мен ми става ясно какво трябва да поправя в себе си, за да достигна любовта.

Това, което сега става по света, е израз на много голяма ненавист на всички към всички. Това е естественият изход, взрив на нашата вътрешна природа, когато ние абсолютно се ненавиждаме един друг. При това се проявяват само отрицателните наши свойства, защото положителни свойства нямаме, желаем само да се използваме един друг.

Нашият егоизъм е и ненавистта. А ние сме длъжни да го поправим на любов, което се осъществява с помощта на обединението и на особената добра сила на природата, която ние разкриваме.

Въпрос: Но нали тази ненавист, която съществува сега в света се проявява не по пътя към любовта, а се явява същинска ненавист.

Отговор: Не. Все едно тя възниква по пътя към любовта, тъй като ние се намираме на пътя на поправянето. Това е само период на осъзнаването на злото. Ние усещаме злото, но още не осъзнаваме неговите причини, неговите следствия и какво да правим с него. В действителност злото се явява този лост, с помощта, на който ще преобърнем всичко и ще достигнем доброто.

В този момент, когато осъзнаваме злото, ще настъпи преобръщане. За това говори кабала. Тя разказва как да се приложи всичко това на практика.

Затова идвайте, изучавайте и ще видите друг свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 13.03.2017

[205396]

Егоизмът в служба на света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Взаимовръзка между две сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват добрите отношения? Как са свързани с духовното?

Отговор: Духовният свят се разкрива тогава, когато човек може да се изгради за сметка на правилна взаимовръзка между доброто и злото. Да не убива злото и да не се прилепя към доброто, а да създаде такава връзка, така че те да се допълват едно друго.

Няма зло без добро и добро без зло, няма светлина без тъмнина и тъмнина без светлина, и средната линия между тях трябва да се поддържа правилно.

Ако човек правилно върви в самонастройка между тези две линии, неговият егоизъм през цялото време расте, а той може постоянно да извлича положителната сила, да я противопоставя на егоизма и да се изгражда в средната линия. В това се заключава цялата кабалистична методика. Това е самовъзпитание.

Щом човек започне правилно да възпитава себе си, тоест да се изгражда от трите линии (дясна – доброто, лява – злото, а средната е правилната връзка между тях), той започва да усеща в средната линия Висшия свят – такова състояние на природата, което действително се състои от явно равновесие между положителната и отрицателната сили.

На неживото, растителното и животинското ниво двете сили взаимодействат естествено, инстинктивно, и затова не се нуждаят от никаква работа. А на човешко ниво трябва да намерим тази добра сила в природата, да уравновесим с нея отрицателната сила и така да се развиваме. Човекът, бидейки по-лош от всички в нашия свят, може да се издигне по-високо от всички.

Двете сили се намират сякаш извън човека. Но когато започнем да ги изследваме, то определяме в себе си отрицателната сила и усещаме каква положителна сила ни е нужна, за да уравновесим с нея отрицателната.

Всичко това е възможно само, ако правилно взаимодействаме в групата, в десятката.

От урока на руски език, 03.07.2016
[198633]

Как да успокоим женското сърце

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

Краят на царството на потребителите

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Доброто от гледна точка на кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е добро от гледна точка на кабала? Ако може приведете пример.

Отговор: Не мога да приведа пример, защото това не може да се покаже. Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: „Пътя към ада е постлан с добри намерения“. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи „хубаво/лошо“ и да разберем какво означава „хубаво“ или „лошо“ от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е „хубаво“ и какво „лошо“. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е „направи добро на другия“, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг да потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Въпрос: Какво е „добро“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човекът да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано в Тора: „И ще бъдете като Твореца, познаващ доброто и злото“.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 26.10.2016

[195950]

Да видим доброто: възприемане на реалността според кабала

Всички ние сега виждаме един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприятие.

За сметка на своето вътрешно изменение, аз мога да се приведа в друг свят и да видя, че всичко в живота се случва добре и правилно. Всичко изхожда от силите, които ни придвижват към добро.

Аз виждам, че всъщност реалността е много по-широка, отколкото ми изглежда, и в нея всичко се придвижва в направление към добро. И това не е илюзия и не е самоизмама. Доколкото разкривам света и внасям светлина в моя живот, такава картина и виждам пред себе си.

Духовният корен на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Untitled-1

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]

Учените очовечават растенията

Въпрос: Учените от Виенския технологичен университет започнали да дават на растенията човешки характеристики. Например, когато растенията заспиват, клоните им се отпускат, ако ги нападат насекоми вредители, то листата им могат да предават информация едно на друго. Между растенията съществува мощна подземна връзка чрез мицела. Дървото предава захари на гъбите, а гъбите предават на корените на дърветата минерали и т.н. Както е написал големият любител на растенията Самюъл Колридж (Samuel Coleridge), всичко живее свой живот, а всички ние сме Един Живот. Може ли науката да стигне до такъв извод?

Отговор: Науката може да стигне до каквото пожелае. Тя доказва, че всичко е взаимосвързано и ако искаме да живеем правилно, трябва да сме съединени помежду си с добри връзки! А къде са хората, които искат да използват всичко това?

Въпрос: Може ли, ръководейки се от научните доказателства да преборим себе си и да станем така взаимосвързани в живота, както растенията?

Отговор: Никъде и никога не съм виждал такова нещо. Всичко, за което се говори в научните изследвания за правилното поведение не се възприема от човечеството! Науката обича да говори красиво, но кой от нас обича да учи? Човечеството не се учи дори от себе си.

Погледнете, войната свърши, а наоколо има толкова страдания! Не е изключена още една война. Всичко говори за това, че никакви страдания не ни учат на нищо. Егоизмът е основата на природата и всичко, което му се привнася отвън не може да го пробие. Тогава, в какво е спасението? На нивото на нашия свят спасение няма.

Така ще продължава до момента, в който в човечеството не се появи група хора, които отгоре ще внесат в този свят висша енергия, осъзнаване, разбиране, светлината на поправянето, защото само светлината ще може да ни обедини. Иначе човечеството ще продължи постепенно да се самоунищожава. Поне някаква малка част от него ще остане, но и тя на нищо няма да се научи. Ще ни спаси само висшата енергия!

Въпрос: По какво тази група се различава от учените?

Отговор: Учените нямат власт над човечеството, а тази група има власт в това да привнесе в нашия свят тази положителна сила, която ще уравновеси егоизма. И тогава, в равновесието между егоизма и втората сила (ще я наречем алтруизъм), в средната линия, светът ще започне да се развива нагоре, към съвършено нови нива на съществуване, осъзнаване, разбиране, взаимодействие между нас.

Това ще бъде съвсем друг свят, в който ще съществуваме не в днешния си вид, а ще се преродим в други същества, тъй като вътрешната ни структура ще се промени и в съответствие с това ще се промени и външния облик.

Въпрос: Кой решава дали е настъпило време за това?

Отговор: Хората, които се занимават с този проблем казват, че времето вече е дошло и се опитват да го направят. Надяваме се, че ще успеят още преди следващата война.

От ТВ програмата « Новини с Михаел Лайтман», 29.05.2016

[187656]

Методика на любовта: от Адам до наши дни, ч. 3

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 1

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Защо не искат да се женят…

Мнение: Американците на възраст от 18 до 29 години продължават да губят интерес към брака. Само 19% от „поколението Милениум“ (millennials- родените от началото на 80- те до края на 90- те години) живеят в официални семейни отношения. Всички опити да се върне интереса към институцията на брака, предприети от правителството и религиозните учреждения, са се провалили с гръм и трясък.

Младежите разбират защо родителите им са се женили, но те самите не смятат да вървят по техните стъпки. Много от тях считат брака за остаряла процедура, която от гледна точка на законодателството само усложнява живота. Както е известно, без брак няма и развод, делба на имуществото и други съдебни процедури.

Как свидетелството за брак може да промени живота ни? Бракът е изгубил религиозната си магия… Получаването на образование, собствено жилище, покупката на къща и автомобил, раждането на дете са много по-важни за съвременните младежи от сватбата.

Институцията на брака получава защита от американците над 45 годишна възраст. Те са отраснали с други ценности и искат да научат на тях децата си. Никой не оспорва факта, че брака като институция отмира. Целият въпрос е в това, как да се отнесем към този факт. Не можем да върнем времето назад.

Реплика: В основата на поведението на човека лежи неговото единствено свойство – егоистичното напълване. То определя цялото ни поведение. Затова причина за промяна на поведението е в промяната на самото базисно явление, на егоизма.

Той се е променил, развил се е и продължава да се развива рязко, най-вече качествено. В основата на природата е заложена програма за нейното развитие и програма за развитието на човека. За отсъствие на свобода на волята вижте в поста „Свобода на волята не съществува“.

Според тази програма човек трябва да проникне в програмата на природата, да я изучи върху себе си и да действа в съгласие с нея. В днешно време той действа обратно на тази програма. И това е нормално и също е заложено в самата програма, така наречения период на ръста, подобно на растежа на децата в нашия свят.

В днешно време се намираме в стадия на преход към активно участие в програмата на творението. Тази програма ще ни принуждава да постигнем нейната същност и да постъпваме именно в съответствие с нея. Подобно е на периода, в който децата ни преминават към самостоятелен живот. Част от това може да бъде лесно, а друга част трудно.

Науката за развитието на човечеството – кабала, е призвана да ни обясни случващото се с нас, да ни подготви за правилно взаимодействие (Ахишена) с природата (Твореца).

[187619]