Entries in the 'Егоизъм' Категория

Новата история, съгласно програмата на природата

Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема „Обединение на света в последното поколение“, 20.04.2020

[263422]

Коронавирусът: през всички галактики

Природата ни показва чрез коронавируса, че ако се отдалечаваме от другите чрез егоизма си, то и физически нямаме право да се доближаваме до тях. Ако искаме да бъдем свързани, преди всичко трябва да настроим вътрешната си връзка правилно и да се отнасяме по-добре един с друг.

Доколкото всеки желае добро на другия, той може да се доближи до него. А ако в него него няма стремеж да обича другия и да му помага, не трябва да го доближава. Нека да види, че егоизмът го отделя.

Всичко е толкова просто, в нашия свят вече се проявяват свойствата на Висшия свят и трябва да ги използваме, за да се образоваме, знаейки кога да се приближим или да се отдалечим. Представете си колко добре би било, ако спазваме правилната дистанция, приближавайки или отдалечавайки се от хората според вътрешното ни отношение.

Ние с теб можем да бъдем в две различни галактики, разделени от много светлинни години, и въпреки това да имаме чувството, че сме свързани и със сигурност ще се сближим в бъдеще, защото затова ни пробужда Творецът между нас. И тогава ще търсим, всеки от своята галактика, независимо от разстоянието, как да се приближим един към друг, как да изразим любовта си и да се отменим.

По този начин постепенно ще се сближим и ще се съединим в един парцуф, в който да се разкрие Творецът в цялата си сила, тоест във вечната и съвършена любов между нас. Ние ще се слеем в нашите сърца и желания и ще разкрием напълващият ни Творец. Това означава край на поправянето.

Но първо трябва да разкрием колко сме различни. И точно това прави коронавируса. Ще има и други начини да ни накара да почувстваме нашето отдалечаване един от друг, за да разберем накрая, че вирусът е свързан с нашите желания, с нашите вътрешни свойства и не мога да се сближа с другия просто, защото така съм устроен.

Аз не искам близост с него, затова и физически не мога да го приближа! Оказва се, че нашият свят започва да приема формата на духовния свят.

Представете си, че всички висим във вакуум и доколкото искаме да станем добри и по-близо един до друг, толкова и се сближаваме. А ако се отнасяме зле един към друг, се отдалечаваме. Тоест всичко се определя не от физическото разстояние в този свят, а от нашите вътрешни духовни свойства. Точно това се случва в момента в света и сега можем да се замислим над нашите изменения.

Това винаги е било объркано и скрито от нас, а сега всичко се разкрива. Искам да се сближа с другите, защото по този начин мога да разкрия Твореца и моя висш свят, който се проявява само във връзката между нас. Но за да се приближа, не е достатъчно да направя няколко стъпки, без да се променям отвътре.

Отначало трябва да променя себе си, моето отношение към другите от ненавист към любов, и тогава наистина ще се приближа до тях. Ние се сближаваме и отдалечаваме според нашите намерения и отношения. Всичко става ясно и разбираемо, цялата духовна работа се извършва открито.

Затова моля другарите: привлечете ме към себе си, нека заедно да се обърнем към Твореца, за да ни помогне! И така работим, но все още застинали във въздуха. Ние се свързваме между нас и с Твореца, молейки за помощ, и започваме да се движим един към друг, сякаш плаващи в нулева гравитация, докато не се обединим, разкривайки между нас свойството , което се нарича “Творец”.

Всичко това вече е в нашите ръце. Сега имаме възможност да работим в материалния свят с духовни свойства. Представете си какво направи коронавирусът!

Из сутрешния урок,  07.04.2020

[262832]

От черната дупка към свободата

Заради карантината много хора се оплакват, че се чувстват изолирани, сякаш са попаднали в черна дупка. Но трябва да разберем че целият ни свят, цялата Галактика, цялата Вселена се намират в черна дупка. Няма какво да се направи, това е факт. Затова не е страшно, че ти също усещаш тази тъмнина.

Казват, че в черната дупка има такава гравитация, че дори светлината не може да излезе оттам – всичко потъва в този черен кладенец, толкова е голям егоизмът. Егоизмът поглъща всичко, не дава нищо да излезе на повърхността. Такъв е нашият свят, в който ние се намираме в черна яма.

Но всичко, което виждаме отвън, всъщност е вътре в нас – ние виждаме себе си. И ако виждаме тъмнина, значи разкриваме нашите истински свойства и можем да направим изводи за нашето състояние. От това и ще стане ясно как да излезем от тази яма, от черната дупка.

Ако получим свойството отдаване, веднага ще излезем на свобода. Затова и желанието за отдаване се нарича „свободна земя“, а живеещите там хора – свободен народ. И тогава излиташ от тази черна дупка и ставаш част от свободен народ в своята страна, в своето желание. Помоли Твореца и Той всичко ще нареди. Трябва само да склониш и да помолиш, в това е нашето поправяне.

Из урока на тема „Песах“, 01.04.2020

[262525]

Песах означава край на властта на Фараона

Пасах е знакът за изход от нашия егоизъм, от властта на земната материална природа, нашият Фараон. Фараонът владее всички хора на сто процента, освен една мисъл, единствената точка в сърцето, свързваща ни с Твореца.

Трябва да се обърнем към Твореца чрез тази точка и да помолим да ни издърпа за този край на въжето от властта на Фараона.

Епидемията от коронавирус, домашната карантина, екстремните състояния, които  човекът днес преживява,  е същото като този период преди изхода от Египет и ние се готвим да излезем от египетското робство, от властта на разделящото ни желание за наслаждение към обединение.

Когато започнем да усещаме нашето единство, означава че сме излезли от Египет и сме дошли на земята на Израел, при желанието, насочено право към Твореца, Исра-ел (яшар-кел).

Египет  е нашето днешно състояние, когато всеки се намира вътре в своя егоизъм. Но има и земя Израел, желание, насочено право към Твореца. Преходът от Египет към земята Израел, от едното желание към другото, се нарича изход от Египет, състоящ се от няколко действия.

Да се надяваме, че скоро ще извършим този преход и нашето желание ще бъде насочено към Твореца вътре в съсъда, наречен душа. Така ще бъдем удостоени да видим, чувстваме, живеем на друго ниво на живота – на висшата земя.

Всеки от нас иска да излезе от Египет, от своя егоизъм, да остави стария подход към живота, принуждаващ ни да мислим и да се грижим само за себе си. Все пак това е моята природа, с нея съм се родил и с нея живея. Но събуждащата се в мен точка в сърцето ме призовава да оставя егоизма.

Отначало искам да изляза от единия свят и да вляза в другия просто, за да ми стане по-добре. Но после започвам да разбирам, че преходът от свят в свят, от Египет в земята Израел  е издигане от една степен на друга.

Египет означава грижа за себе си, а Исраел – грижа за Твореца, доставяне на удоволствие на Него. И за да се отправя наистина към Твореца, а не да се върна обратно към себе си, Творецът ми дава знак: ако мисля за другите, значи съм устремен към Твореца.

Творецът нарочно е разбил създаденото от Него желание на много части, за да ни покаже колко всеки от нас мисли само за себе си. Но ако искам да се устремя към Твореца, съм длъжен да мисля за другите и чрез мисълта за тях да стигна до мисълта за Твореца.

И тогава  ще станем равни, сходни с Твореца: Творецът мисли за мен на сто процента, и аз, в същия процент от моите желания, мисля за него. В тази степен  разкривам Твореца и Го чувствам, сближавам се с Него, съединявам се и между нас възниква връзка.

В степента на моята връзка с човечеството, с обществото се насочвам към Твореца и Го усещам. В това се състои процесът на изхода от Египет. По този път преминаваме през много промени, контролни пунктове, за които разказва Тора.

Методиката на науката кабала е да преведе човека през всички тези етапи от първичния, базисния егоизъм до сто процентово подобие на Твореца, което се нарича край на поправянето.

Ние вече се движим по този път. В началото изобщо не разбирахме, че сме във властта на егоизма, на нашето желание за наслаждение. Но постепенно  напреднахме и днес вече чувстваме, че групата е средство за постигане на Твореца, а егоизмът, който се нарича Фараон, властва над нас.

Трябва да избягаме от него, което и се нарича изход от Египет – да превърнем нашия егоизъм в отдаване с помощта на светлината, възвръщаща  към източника – Тора.

Когато желанието се смени от получаване на отдаване означава, че моят преход от Египет към земята на Израел се е случил. А по пътя има много промени, промеждутъчни станции.

Из урока на тема „Песах“, 31.03.2020

[262411]

Изход от Египет за целия свят

Ако другарите външно изпълняват изискванията към учениците, участват на уроците, в събиранията на приятелите, то аз нямам право да ги оставя. Творецът ме е довел при тях, трябва да работя с тях.

Особено сега, в наше време, да бъдеш в кабалистична група е щастлива възможност, получена свише. Творецът ни притегля към себе си.

Ако човек по някакъв начин се отнася към този процес, повече или по-малко, аз не правя никакви критики, за мен главното е да бъдем свързани с всички, в които има такъв стремеж. Повярвайте, че ние сме в особено състояние, което се нарича „изход от Египет“. И това вече е изход не една неголяма група под ръководството на Авраам, а на представители на цялото човечество, на всички народи, на всички слоеве на обществото.

Всички ние искаме да излезем от своя егоизъм, да се издигнем и да се съединим с Твореца. И Творецът ни пома: не случайно идва епидемията от коронавирус, която облекчава изхода от егоизма.

Творецът иска да ни покаже колко е неправилна нашата връзка и затова ни отделя един от друг чрез коронавируса. И сега трябва да разберем как отново да се обединим, но в правилна форма. Само когато сме готови да се съединим правилно един с друг, вирусът ще изчезне.

Но вече няма да се върнем към стария свят, а ще преминем към нова връзка, към ново общество, към нови занимания. Животът вече няма да бъде такъв, какъвто  беше преди коронавируса. Затова трябва да обясним на цялото човечество какво иска от нас Творецът: приятелско отношение един към друг, любов, за да се разкрие между нас свойството на отдаване, обединение и от любов към творенията да преминем към любов към Твореца.

Из урока по статията на Рабаш, 31.03.2020

[262417]

Нека да бъде епидемия на доброто

Тежестта в сърцето ни се дава, за да ни осигури свобода на избор. Глобалната криза, която обхваща света заради епидемията от коронавируса, разкрива как висшата сила се занимава  с всеки човек, давайки му възможност за свободен избор, за да уравновеси доброто и злото, да изгради средната линия и през цялото време да се накланя на страната на доброто.

Коронавирусът разкрива на всеки човек, на всяка страна в света и на целия свят истината за нашите взаимоотношения. Кара ни да седим заключени вкъщи и да мислим какво и защо се случва.

Ако сами осъзнаем, че можем да живеем по друг начин, не по този, по който живеехме преди, а в хармония с природата, в добри отношения един с друг, да се издигнем над егоизма си, тогава няма да се налага да преминаваме през дълга и болезнена криза. Ще можем много бързо да излезем от тази епидемия. Вирусът ни показва доколко сме извадили света от равновесие.

Творецът всеки път ни организира все по-ефективна ситуация за поправяне. Затова епидемията от коронавируса и карантината са в полза на поправянето на света. Вирусът ни показва, че не можем да бъдем заедно.

Вместо да си предаваме доброто и полезното, ние си предаваме болести и се обричаме на смърт един друг. Така че нека да се научим как да се свържем с добри вируси, наслаждение, радост, любов, единство, топлина. Това трябва да има между хората.

Нека да разберем защо си предаваме смъртоносен вирус и как да превърнем това зло в добро, за да преминем към нов свят. Много се надявам, че самите ние ще разберем това и ще можем да го предадем на всички.

От урока на тема „Песах“ 17.03.2020

[261786]

Тайната на приложението на егоизма

Въпрос: От една страна, трябва да намаляваме егоизма си, да го анулираме. От друга страна се казва се че егоизмът не се унищожава, дори расте. Какво означава това?

Отговор: Работата е в това, че не унищожаваме егоизма си, а неговото използване заради себе си.

Желанията с намерение за себе си се наричат егоистични. Желанията с намерение за Твореца са алтруистични. Трябва да преместим нашите намерения от „заради себе си“ към „заради Твореца“.

Така че, не се притеснявайте, нищо никъде не изчезва и не се унищожава. Разберете, че егоизмът е специално създаде свише, за да бъде минус срещу плюс. Затова, когато минус и плюс работят заедно, можем да получим енергия между тях, някакво продуктивно усилие.

Из урока на руски език, 16.02.2020

[262164]

 

Какво е това свойство на свързване?

Въпрос: Какво е това свойство на свързване?

Отговор: Свойството свързване е когато се опитваме да се съединим над нашия егоизъм, над егото на всеки. Ти си егоист, аз съм егоист, но ние се опитваме да потиснем нашия егоизъм и вместо него се настройваме за връзка помежду ни. Настройката за връзка именно е духовното кли /съсъд/.

Това, което получаваме над нашия егоизъм, се нарича „вяра над разума“. Само по такъв начин можем да получим висшата светлина. В самото желание тя не може да влезе, а влиза чрез намерението за обединение.

От урока на руски език, 16.02.2020

[261927]

Два типа страдание

Въпрос: Страданието  проява на егоизма ли е?

Отговор: Естествено. Какво означава страданието? Аз искам нещо, което нямам. Следователно неудовлетвореният егоизъм причинява страдание.

Има и друг вид егоизъм: страданието на любовта, когато искам нещо добро за другиго и страдам, че не мога да го осъществя. Това не е защото другият ме обича и ми отговаря, а защото искам да му дам нещо безусловно.

Има, следователно, егоистично и алтруистично страдание. Те трябва да бъдат разграничавани.

Ние преминаваме от едно страдание в другото: от страдание за нас самите към страдание за другите.

Откъс от KabTV, „Основите на Кабала“ от 26/01/2020

Глобалната пандемия

Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Коронавирусът е само началото?

Новият коронавирус 2019-nCoV парализира гигантски мегаполиси в Китай и вече проникна в други части на света, достигайки до Франция, САЩ, Канада, Австралия и други страни. За мен това не е просто епидемия, а индикатор за глобалните процеси, които се случват в човечеството.
Нашият свят не е статичен, той се развива и се развива негативно. Не става въпрос за климата, нито за епидемиите, те са само последствия. Причината се крие в първоначалния „материал“ на мирозданието – в нашето егоистично желание. Този „вечен двигател“ никога не спира и все още не сме се научили как правилно да работим с него.
Науката кабала ни разкрива света в по-дълбока перспектива. Той не е такъв, какъвто изглежда и какъвто искаме да бъде. Бихме предпочели да растем и живеем в непроменлива, разбираема среда, в позната обстановка, но светът е променлив и законите му са динамични.
Системата, чиито ресурси използваме, не е „склад“, а жив организъм, в който всичко е взаимосвързано. Няма случайни импулси, внезапни скокове, те са внезапни само за нас. Понякога дори животните усещат приближаването им по-добре от хората.
И тъй като ние, хората, сме най-развитите създания, ключовата част от общата система, почти всички нейни реакции, по един или друг начин, са предизвикани от нас. Негативните промени в човешката природа водят до негативни промени в природата.
Обаче не става въпрос за егоизма като такъв. Неговият растеж сам по себе си е естествен, програмиран. Проблемът е друг: ние не го компенсираме, примиряваме се с това, което се случва. Или обикновено вярваме, че така и трябва да бъде. В кабала компенсирането, балансирането на егоизма с помощта на противоположна сила се нарича „поправяне“. Отхвърлянето му причинява страдание. И дори и да не виждаме тази връзка, тя действа
и всъщност няма нищо изненадващо в новите вирусни щамове. Системата на мирозданието е единна. Тя реагира на различни нива на човешкия дисбаланс. И затова борбата с вирусите е борба със последствията, която в най-добрия случай омекотява удара, но не коригира радикално ситуацията. Това означава, че ни очакват нови епидемии, породени от дисбаланса в самите нас. Докато преобладава отрицателното в човека, е безсмислено да се разчита на мир и спокойствие.
Разбира се, аз не чета нотация, а говоря за реалностите, за нашите отношения такива, каквито са. Да бъдем честни със себе си. Лесно е да открием отрова във всичко, което ни свързва. Опитваме се да компенсираме изкуствено тази отрова с морал, закони, политическа коректност, добронамерени видеоклипове, фина и груба агитация. Искрено се надяваме, че доброто в нас ще възтържествува. Но това е самозаблуда. Невъзможно е да балансираме собствената си природа, действайки според нейните правила. Истинският баланс е да се издигнем над себе си към единство. Всички останало е палиатив.
На днешния етап дисбаланса в човека излиза на ново ниво и реакцията на природата ще бъде съответна. Предполагам, че системата няма да се ограничи с вирусите, които засягат тялото.
Следващият ред вируси ще бъдат от ново поколение, ще влияят на психиката ни, на психологията ни. Те ще извадят различия, противоречия, отклонения, ще предизвикат колективни ексцесии и психози на ценностна, идеологическа и социална почва. Днес такива „мутации“ обхващат различни страни на мирогледа, културата, науката, принуждавайки дори учените и специалистите да изсмукват от пръстите си напълно безпочвени постулати. Преди зад такива явления имаше користолюбие, властолюбие, елементарна глупост, но сега това се смесва с „инфекциозно“ безумие.
Всеки вирус, всяко заболяване е дисбаланс, неправилна връзка между плюса и минуса. В термините на науката кабала това е „затваряне“ на две противоположни желания без „екран“, който тук играе ролята на съпротивление в електрическата верига. В резултат на това противоположностите не могат да взаимодействат хармонично, поддържайки здрав живот и правилен курс на развитие.
Ясно е, че с течение на времето разликата между крайностите ще се увеличава. Неслучайно признаваме като нормативни все повече форми на поведение, семеен живот, сексуална изява и
самоидентификация. Засега все още успяваме по някакъв начин да приемаме и контролираме тези изкривявания на основите. На следващия етап „вирусите“ с ново качество ще излязат от контрол и ще доведат до хаос в дома ни.
Дълго време дисбалансът между двете начала се проявяваше постепенно, без „да бърза“, което ни позволи да го „усвоим“ с различна степен на успех. Сега обаче нещата не са такива: темпът на развитие се увеличава и дисбалансите рязко се обострят. Без да се грижим за тях системно, фундаментално, няма да се справим с предизвикателствата, няма да намерим лекарство за най-новите вируси. И тогава те може би ще се превърнат в по-голяма заплаха от атомните и водородните бомби. Всъщност, защо са необходими масови разрушения, ако е достатъчно да се „разбие“ съзнанието и хората да се превърнат в безпомощни „растения“, или лишени от логика безумци и марионетки.
Като цяло ние не се борим с вирусите, а неуравновесената форма на съществуване, която се проектира на различни нива на природата. Най-яркият пример е ракът, който принуждава поразените клетки да „ядат“ обкръжението си. Онкологията е нашата обща универсална диагноза.
Време е най-накрая да осъзнаем, колко е опасен дисбалансът между човешкия егоцентризъм и присъщото на Природата отдаване. Тази разлика в потенциалите е необходимо да се балансира, да се поправи – в себе си. Да се допълни липсващото, така че противоположностите да станат едно цяло и да издигнат човечеството до истинско равновесие.
Всичко, което не направим днес, ще трябва да направим утре при много по-тежки условия. В крайна сметка, чудовищните епидемии и другите бедствия ясно ще посочат човека като източник на дисбаланс.
Но какво му пречи да го види сега?

[259450]

Какво да правим, за да не се обиждаме

Въпрос: Какво можете да кажете за обидите, за реакциите на обидите и как да помогнем на хората да се справят с тях?

Обидата е вложена в концепцията на корпоративната култура и се развива по този начин. Хората могат да пишат доноси, да използват реакцията на обиждащия, без значение какъв факт е послужил за обидата.

Обидата е реакция на човек за несправедливо причинено оскърбление или някаква постъпка. Така му се струва. Защото понякога реакцията на постъпката и това събитие или отношението, което е било демонстрирано, не винаги са в една и съща плоскост.

Затова искаме да ви попитаме като кабалист за това явление и как човек трябва правилно да работи с него.

Отговор: Човек чувства, че са го ударили, поразили. По принцип егоизмът му е поразен и той не може да го понесе, защото егоизмът е най-важното нещо във всеки от нас: желанието да се чувстваме по-висши, по-силни, по-устойчиви, уверени и т.н., а изведнъж моето „аз“ се оказва долу, някой го е ударил, някой се опитва да го унижи.

Веднага в мен възниква обида, която може да бъде компенсирана само, ако принизя обиждащия още по-ниско от себе си. Затова има доноси и всичко останало.

Въпрос: Защо когато ни е зле, искаме на другия да му бъде още по-зле?

Отговор: Това вече не е обида, а е просто  нашият егоизъм, който трябва да се държи на определено ниво и винаги да се чувства над другите, в по-комфортно състояние. Тогава той ни наслаждава и ни се струва, че животът тече както трябва.

Въпрос: Как правилно да изтръгнем обидата от сърцето си? Да не я обясняваме с разума, а да се изправим и да се освободим? Как правилно да работим, като използваме силата на обидата и силата на издигането над нея? Как да простим и да се освободим наистина?

Отговор: Трудно. Не е възможно за всички случаи в живота да се даде прост отговор.

Аз я обяснявам от гледна точка на науката кабала. Трябва да приемем, че съществува висше управление, което се намира между нас. Ние нямаме пряк контакт един с друг, тъй като между нас е висшата сила, която  създава цялата ни комуникация.

Затова, ако се обиждам на някого, трябва да разбера, че работата не е в този човек, който е против мен  и който ме е засегнал. Не. Работата е във висшата сила, която нарочно ме поставя в такова състояние. Аз при това не трябва да се отнасям към нея като към човека, който ме е засегнал, а към Твореца – към висшата сила, която така ми въздейства.

Ако започнем да усещаме, че между нас и останалите се намира Творецът, ще ни бъде много по-лесно да си взаимодействаме.  Ще можем да намерим правилен контакт между нас и с Твореца и изведнъж ще започнем да чувстваме, че като цяло се намираме в съвършено друг свят. Изведнъж ще ни се разкрие състояние, в което между всички нас ще бъде добрата сила и тя се занимава само с това, да ни издигне към себе си.

Но нашият подем тя осъществява именно за сметка на паденията ни. Показва ни колко сме егоистични, толкова слаби, постоянно търпим малки унижения като малки деца и не можем да се издигнем над себе си. Както морето залива малките островчета, така и ние ще започнем да усещаме, че между нас съществува само добрата висша сила.

Ние трябва да се променим, да се издигнем над нашия егоизъм. И тогава ще се почувстваме като малки островчета в архипелаг, цялото пространство между които залива доброто, топло море.

Въпрос: Толкова красиво го описахте. А как да го направим?

Отговор: Много лесно. Трябва просто да се концентрирате върху това състояние.

Аз описах картина, която наистина съществува и работи. Ако започнем настоятелно да  търсим, да разпознаваме между нас висшата сила, ще открием, че всъщност е добра, а самите ние сме малки сърдитковци. И какво можем да направим? Само да се издигнем над егоизма си и да се солидаризираме с тази запълваща всичко около нас добра сила.

Въпрос: Кое тук е факторът на прехода, превключването?

Отговор: Общата подкрепа, която трябва да има в средата, в която се намирам. Най-важното, както пояснява науката кабала, е да се създаде среда от единомишленици, в която да си помагаме един на друг да осъзнаем, приемем и реализираме това.

Тоест, постоянно да реализираме в нашите отношения условието, че между нас се намира добрата висша сила, а понеже сме егоисти, трябва да се неутрализираме, за да ни запълни тази сила.

При това се оказваме в съвършено различен свят. Започваме да виждаме света в свойството отдаване, а не в свойството получаване, в свойството любов и връзка, а не в свойството ненавист и разделяне. И ние наистина ще видим съвършено различна природа.

Всъщност, разкриваме още една сила – положителната, която съществува в природата, но не се проявява в нашия свят. Трябва сами да я проявим, с усилията между нас. И тогава ще видим, че всъщност съществуват две сили: и положителна, и отрицателна. А ние ще съществуваме между тях в здрав и правилен баланс.

Въпрос: Казват, че умението да разбираме другия е нашето социално „лепило“. А поради факта, че сме различни, това залепване по някаква причина не се получава. Как да се научим да се разбираме, ако всеки има своя картина на света?

Отговор: Ние нямаме общи точки на разбиране. Това е най-важното. Затова не разбираме другия. Понякога се съгласяваме с него, защото имаме полза, но при това, все едно, не се чуваме. Просто приемаме, защото ни е приятно. А какво точно приемаме, дори е трудно да се каже. Или това ми е изгодно на работа, или в училище, или в магазина, или в семейството, с децата и т.н. Но изобщо не се чуваме един друг.

Да слушаш другия означава просто да бъдете на една вълна, когато усещам състоянието на другия човек и го напълвам, а той усеща моите състояния и ме напълва. И всичко се случва  чрез добрата висша сила между нас, която ни позволява да бъдем постоянно в правилна комуникация.

Трябва да се учим. Това, с което се занимавам, се нарича наука кабала – наука за получаването, тоест  как да получиш от другия, приемайки го такъв, какъвто е – невъзмутим, не изкривен от моя егоизъм.

Въпрос: Как да помогнем на човека, който се намира в състояние на война с обкръжаващия го свят?

Отговор: Този човек е нещастен. Как да излезе от това състояние? Това е цяла наука. Ние виждаме, че целият свят се намира в постоянно раздразнение, депресия, вътрешна атака един към друг,  злоба, егоистични сметки. Какво ни остава да направим? Само да се издигнем над това. Но все пак, затова е необходима среда.

Много е важно да се създаде необходимата среда, в която човекът по естествен начин да може да се променя под влияние на обкръжението. Положителната обкръжаваща среда е най-важната. С нея се занимаваме постоянно и през цялото време се опитваме да се настроим на истинския, правилен поглед към света.

Обикновено го правим в десетка. Десет човека се събират заедно и пред тях се поставя задача: ние трябва да се отнасяме един към друг като към едно общо цяло. Но затова е необходимо всеки да се принизи пред останалите. Аз се принизявам пред деветимата ми приятели. След това чувствам, че трябва да им помагам, значи да бъда над тях. След това трябва да бъда равен с тях и така нататък.

Тоест, ние правим тези упражнения, за да можем вътрешно гъвкаво  да се настроим на правилната връзка между нас. По принцип това е психологичен тренинг, но той ни води до абсолютно удивителни резултати.

Човек изведнъж започва да усеща, че в него няма нищо свое, че му се дават някакви първоначални изходни данни в неговия характер, в неговото състояние, в настроението, а той трябва да ги адаптира към околната среда. И когато прави такива упражнения за вътрешна гъвкавост вижда, че не е трудно – а кой съм аз?

Най-оптималното състояние се получава, когато се адаптирам към колектива. И така всеки от нас вътре в колектива се адаптира към всички останали.

Получава се, че достигаме до хомогенно, интегрално, правилно състояние, когато всички се сливат заедно, съединяват се заедно. Ние прекрасно се разбираме един друг, на практика не трябва да разговаряме. У нас възниква вътрешна сила, включени сме във всичко и във всички.

По принцип, както казва науката кабала, в това се състои методиката за подема на човечеството до състоянието на една единна, солидна, добра група, единица. Кога ще се реализира това, не е известно. Но в крайна сметка, в малки колективи можем да го направим.

Въпрос: Как да почувстваме и разберем, какво всъщност е добро за другия и какво е зло?

Отговор: За това, трябва да го почувствате.

Как можете да знаете, какво е добро за него и какво не е? Най-важното е да го почувствате. Това е тренинг, за който вече съм говорил. Вие трябва да се принизите до нула, като че не съществувате и тогава започвате да го чувате, да го чувствате.

Изведнъж започвате да усещате, че сте в него и всички негови мисли, мечти, стремежи, спомени –  започвате да чувствате всичко, което е в него. При това по начина, по който се чувства той, а не така, както се чувствате вие на негово място. Тук има много тънкости.

И тогава ще започнете да му показвате отвътре, че отношението ви към него е топло и добро и той няма да може да устои, ще отвърне с добро.

Въпрос: Трябва ли да се стремим към абсолютно всички да изразяваме съпричастност?

Отговор: Не. Нашият свят не е такъв. Говоря само за отделни случаи, за това как например искате да установите много близки отношения с някого. Те може да се получат, но само с човек, който разбира малко, достоен е, а не е просто  някой, който сте срещнали на улицата.

Това наистина е тренировка по етапи. Но можете да постигнете такова състояние, когато благодарение на това, че сте готови да направите нула от себе си, всъщност ще направите нула от него. Но по добър начин.

Трябва да се нивелираш, да се включиш в него, да погледнеш света през очите му, да си съпричастен, без значение какво се случва вътре в него. Ти просто ставаш негов спътник, част, която е в него и непрекъснато е свързана с него през цялото време, т.е. сякаш се разтваря в него, слива се, съединява се, вътрешно се придържа към него. И тогава ще започнете да виждате света през неговите очи.

А след това всичко зависи от целта, която преследвате. Искате ли за знаете повече за него? – Да предположим, че в резултат на този подход към него вече сте научили. Сега каква реакция искате от него?

Реплика: Да има взаимност.

Отговор: За това трябва да е малко по-различно. Когато го усетите и видите света през очите му, трябва да му покажете, че сте му близки, че сте готови да го последвате по същия канал, че можете да му помогнете. Тоест, вие можете да бъдете неразделна част от него.

С това, разбира се, ще го „купите“ и той вече няма да може да живее без вас. Жените често го използват и като цяло, го използват правилно. Инстинктивно женската природа е настроена правилно. Когато жената показва на мъжа, че той настина се нуждае от нея и оправдава думите си, – дори не думите, то се прави с дела, – мъжът се купува по този начин.

Това и се нарича „купуване с любов“, както всяко друго отношение. Вие като че ли искате да се разтворите , започвате да усещате как той гледа света, какво иска, предугаждате всяко негово действие, желания, мисли, реакции. И в същото време му помагате. Той вижда, че сте неразделна част от него. Как може да се раздели с вас?

Когато човек се занимава с кабала, не чувства лични обиди, защото не се отнася по този начин към себе си. Защото той през цялото време воюва със своя егоизъм и иска да го притисне, да го потопи, да го притисне дълбоко в себе си, навътре, за да го изравни, да го отмие.

И когато другите хора постъпват така с него, той автоматично не чувства никакво поражение в себе си. Но чувства колко това действие на другите засяга духовната му работа. Възможно е да му помага. А е възможно и да му пречи.

Виждал съм моя Учител, когато го обиждаха много, по най-ужасен начин, а той се наслаждаваше: „Ах, колко хубаво!“. Както в руската баня, когато удрят човека с клонки, а той изпитва едновременно болка и удоволствие. Такова състояние.

Защото ти вече усещаш тялото си, егоизма си като враг. И се солидаризираш с обиждащия и виждаш, че в крайна сметка ти помага.

Но ако обиждат твоята мисия, това, над което работиш, делото на живота ти, тогава реагираш по различен начин. Ти трябва да смачкаш твоя идеен противник.

Въпрос: Как свършва всичко?

Отговор: Накрая трябва да го убедиш. Иначе всичко е напразно. Иначе висшата сила, която е между вас, на практика е направила всичко, което зависи от нея, а вие сте реагирали неправилно и непълно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2019

[247709]

Единственост на Твореца, ч.7

Методика за постигане на неизкривения егоизъм

Въпрос: Всички теории за управлението на природата са много разнообразни и представляват съчетаване на противоположности. Тоест, именно при съчетаване на противоположностите, точно между тях се разкрива усещането за нашия свят или Твореца?

Отговор: Не. Не смятам така, защото всички тези свойства са егоистични. Единобожието, многобожието и т.н.човекът е измислил изхождайки от егоизма си, без да го поправя.

Единствената теория, която има право на съществуване, е когато човек излиза от себе си, издига се над себе си и започва вместо себе си да усеща другите и това, което се случва в тях, извън себе си.

Тогава  получава истински обективно впечатление кой е той, къде се намира и какво има наоколо. Тази теория се нарича методика на кабала, т.е.получаване на правилно впечатление от мирозданието, неизкривено от нашия егоизъм.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 10.12.2018

[250173]

Съществува ли свобода на избора?

Всички сме устроени така. А онези, които ни се струват безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертвоготовните, просто се ръководят от специален вид сметки.

За тях бъдещето се проявява като настояще, толкова явно, че заради него са готови днес на известни, необичайни за другите страдания, които оценяме като жертва, подвиг. (Баал аСулам, „Свобода на волята“)

Въпрос: Оказва се, че няма подвизи?

Отговор: Не. Просто хората нямат друг избор. Всички действия на малодушие или героизъм са програмирани, идват от същността на човека и не са свързани с него самия. Те се отнасят само към системата на управление.

Въпрос: Тоест, хората се ръководят или от удоволствието, или от страданието? И дори когато отиват на смърт?

Отговор: Да предположим, че си гладиатор и крещиш на императора: „Отиващият на смърт, те поздравява!“ Всичко зависи от сметката.

Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно прави сметка. На психолозите е известно, че можете да промените приоритетите за всеки човек, като го научите да прави сметките си така, че и най-големият страхливец да стане герой. В очите на всеки човек бъдещето може да бъде толкова извисено, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него.

От това следва, че няма разлика между хората и животните. И ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Разбира се, че не. Ако се намираме в природа, в която получаването на удоволствие е цел, тогава само изборът на начина на удоволствие се явява избор. А ние бъркаме това със свободата.

От урок по руски, 12.05.2019

[250163]

Поклонници и поклоннички

Въпрос: Фенка на южнокорейска музикална група решила да ги превърне в една хармонична клетка: «Всички фенове обичат да събират снимки на любими изпълнители и групи, а аз реших да покажа нагледно чрез биологията, как можем да видим една група през призмата на жив организъм». И след това тя разпределила всички участници според ролята, която играят в групата и определила за всеки участник специфична клетъчна органела.

Можем ли да използваме работата на клетката като модел за построяване на група или общество?

Отговор: По принцип, да. Знаем, че всеки организъм трябва да се състои от части, които са взаимно противоположни, но в името на съществуването и за да образуват определен сложно съставен интегрален организъм, те трябва да влязат в определена връзка помежду си.

Връзката се основава на това, че всеки от нас подчинява себе си на общото мнение, на общата задача, общата цел, т.е. в определен смисъл всеки принизява себе си, дори в известна степен се унижава, несъмнено се ограничава, но за сметка на това се получава един сложен, многофункционален, доста жив организъм, който може постоянно да се намира във всевъзможни състояния, да играе с тях и по такъв начин да създава от себе си съвършено различна проява на своите вътрешни свойства. При това, тези прояви ще бъдат вече съставни, качествени.

Получава се нещо като огромен музикален инструмент, оркестър. Техните емоции, прояви, усещания – всичко това се съединява заедно и придава особен колорит на групата.

Въпрос: Когато се зараждала клетката с ядро от безядрената клетка, тя се образувала под въздействие на агресивна среда. Как човешкият организъм може да се организира така, че това да не е агресивна среда, а положително въздействие, положителен стремеж?

Отговор: Невъзможно е без отрицателни въздействия. Трябва да има някакъв общ за всички враг, благодарение на който те ще започнат да се съединяват. Невъзможно е да се съединят чрез положително въздействие, тъй като цялата материя е егоистична.

Затова, за да бъде преодолян егоизма, ми е нужно огромно външно въздействие, заплаха. Тогава вероятно ще успея да подчиня себе си на останалите, да допуснем на тази група и да вляза в нея така, че те да видят ползата в това, че съм готов да отменя себе си пред тях и да навляза в тях като абсолютна интегрална част.

Въпрос: Значи, сега такова обединение между обществата е просто невъзможно?

Отговор: Невъзможно е, напълно невъзможно. Обществото трябва да чувства заплаха от унищожаване и само тогава ще бъде способно да помисли да се обедини интегрално, защото всяко обединение е основано на подчиняване на себе си на другите.

Реплика: В човешкото общество, в колектива, в отбора, е напълно възможно човек, който изпълнява определена функция, в определен момент да каже: «Край, достатъчно, уморих се, повече не мога».

Отговор: Не. Когато хората започнат да се съединяват помежду си, те продължават да работят така, че обединението между тях им оказва положително въздействие, те виждат прогрес, положителен резултат.

Ако в началото сме били принудени да бягаме от смъртта, то сега, когато започваме да се съединяваме, виждаме пред себе си нов живот, ново стъпало. Това е друга работа. Тук вече се появяват всевъзможни положителни съставни, тласкащи напред. Първоначалното състояние е, разбира се, само страх от смъртта, т.е. бягство от смъртта.

Въпрос: Как от гледна точка на кабала се нарича това състояние, което те придобиват по време на взаимодействието в групата?

Отговор: Обединение, когато всеки започва да вижда в другия част от себе си и да разбира, че без съединение с другите няма да почувства новия живот. Чувства се живот на ново ниво. Няма как да го предадеш на тези, които не го чувстват, защото трябва настина да отмениш себе си, да навлезеш в другите, да се съединиш с тях и във взаимната връзка да усетиш абсолютно ново състояние, новия живот.

Това е там, където усещаш другите, вместо себе си. И това чувство е поразително, то излиза над рамките на нашия живот, защото личния, индивидуалния живот – е усещане на себе си, а тук започваме да чувстваме другите и да приемем именно тях за свой живот. Тоест всичко, което съществува извън мен се нарича духовен живот, а това, което съществува в мен е земен живот.

Но аз не съм в състояние да навляза в това състояние, да отменя себе си, дори ако ми обещават неземни блага и усещания. Не съм в състояние да преодолея егоизма си, който ме възпрепятства да се съединя с другите. Необходим е много особен тласък напред, който се обезпечава само от огромен страх.

Но страхът може да бъде преодолян много лесно: ако човек е поставен в такава група предварително, иска да се свърже с другите, да отиде при тях, да участва с тях и т.н. Но, така или иначе, влизането в групата наистина е придружено от страха да бъдеш изгонен, което означава буквално духовна смърт за него.

Мотивацията е прекрасна, защото в същото време започвам да усещам живота извън мен.

Чувствайки себе си, аз чувствам моя животински живот, който ще завърши ако не днес, то утре. А когато излизам от себе си, когато започвам да усещам живота извън себе си – той е вечен, съвършен.

От телевизионната програма „Новини с Махаел Лайтман“, 02/12/2018

[239814]

Насекомите, нашите мисли и хармонията

Реплика: Продължава масовото измиране на насекомите. Тяхното намаляване може да доведе до катастрофален колапс, така казват учените. В продължение на две десетилетия са изчезнали повече от 40% от видовете. Отивайки си, те ще вземат със себе си и другите животни.

След тях ще пострадат птиците, влечугите, амфибиите, рибите и разбира се, човека. Ще се увеличи броят на хлебарките, мухите – това  пишат.

Отговор: Земята постепенно умира.

Реплика: Пчелите изчезват. Казват, че това е основанието, че ще стане лошо.

Отговор: Разбира се. Защото пчелите са необходими в процеса на размножаването на растителния свят. Това е проблем!

Въпрос:  Може ли е да бъде спряно с научни методи, както сега се опитват да го правят?

Отговор: Не, не може да се направи така. По никакъв начин. Да се направят изкуствени пчели?..

Въпрос:  Тоест,  вие не вярвате в системата „пчели – роботи”?

Отговор:  Аз не вярвам в никакви изобретения на човека, в които се инвестират милиарди. Аз не вярвам, че те могат да помогнат да се спре моралното падение на човечеството, падението на човечеството в неговите отношенията един към друг, да помогнат на човечеството да оцелее. Човечеството върви към състояние, когато  само ще се погребе.

Всички тези научни изобретения, напротив, ни объркват. Ако ги нямаше, отдавна щяхме да си зададем въпроса: „Какво да правим?!”

Въпрос: Тоест, те ни дават надежда?

Отговор: Да. Преминаваме през всичко това в науката, вярвайки, че ако вложим милиарди долари, всичко ще бъде наред, че ще измислят всичко за нас и ние ще продължим да почиваме върху лаврите. Няма да се получи.

Ние трябва да разберем, че само промяната ни към света, към себе си, между нас ще направи света интегрален и ще възстанови всичко, което е необходимо за правилното интегрално развитие на природата. Природата е затворена система и ако в тази система нарушаваме нейната интегралност, никой няма да я запълни.

Въпрос: Дори ако я нарушаваме с мисли, не само с действия?

Отговор: Разбира се! Но работата е в това, че ние още се надяваме, ще мислим: „Ще изградим оранжерии. Една оранжерия може да замени милион хектара земя. И всичко ще бъде нормално. В оранжерията нищо не трябва, ще ги опрашваме, нещо ще направим“.

Реплика: Такива предложения, между другото, има…

Отговор: Да, разбира се, аз ги разбирам. Но няма да се получи! Природата действа много мъдро. Тя трябва да ни доведе до определено състояние – за да се променим. Ние да се променим! Не просто да поправим това, което сме развалили, ние трябва да се променим! А не искаме.

Ние правим всичко, продължаваме да се разселваме по целия свят, опитваме се да покорим природата, опитваме се по някакъв начин да напълним егоизма си и в крайна сметка никой не е щастлив.

Реплика: Цялото човечество уважава учените, нобеловите лауреати, професорите, които правят различни изследвания, изобретяват нещо. Но когато говоря с вас, имам усещането, че те са като деца. Не разбират най-важното.

Отговор: Приветствам науката само във вида, в който ни позволява да видим интегралността на природата, където всичко е затворено, всичко е взаимно зависимо. Усещането на интегралността, на хармонията на природата е много важно за човека. Изхождайки от това, той сам започва да се стреми към хармония, към интегралност.

Затова е необходимо да се говори, тези постижения, тези изводи трябва да вземем от науката, и по такъв начин да ги въведем в човешкото общество. Всички останали научни постижения в крайна сметка няма да донесат на човека никакво щастие.

Реплика: И всички изводи, които по научен път могат да ни доведат до нещо, са несъстоятелни?

Отговор: Към нищо! Само към нещастие, което все пак ще те доведе до състояние, когато ще бъдеш принуден да се промениш.

Въпрос: Какво да се прави, за да не изчезнат насекомите, за да бъде нормална екологията.

Отговор: Трябва само да се обясни на човека, че той е интегрално същество и е задължен да се приведе към правилно взаимодействие с природата. И тогава ще видим, както се говори в Библията, че всичко, абсолютно всички животни, растения, нежива природа ще стигнат до хармония, след човека. „И ще живее мирно вълкът с агнето, и малкото дете ще ги храни”.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”. 12.03.2019

[246228]

Откъси от сутрешния урок 08.06.2018

От урока на тема „Атака за обединение“

 

Когато човек се озовава в отчайващо състояние, без никаква надежда и подкрепа, обезсилен, с объркани мисли, не разбиращ в кой свят се намира и какво ще се случи с него, в пълна мъгла в душата и в ума, на него може да му помогне само едно: въпреки всичко да намери нишка, свързваща го с Твореца.

В края на краищата, Творецът му е изпратил това състояние. И вече от една такава мисъл, че това е предизвикано от Твореца, ще се запали искрата на светлината, ще се пробие лъч през пролуката, и човекът ще започне да се издига.

* * *

Във всеки от нас се крие змия, но освен нея има още искра, дадена от Твореца. И ако искаме да свържем нашите искри заедно в една обща искра, то всички наши змии също ще се съединят в една плетеница. И тогава ще усетим, колко те са противоположни на общата ни искра.

Излиза, че има една  голяма змия и една голяма искра, а ние започваме да работим: имаме лявата линия и дясна линия, молим третата сила – Твореца. Той създава злото начало, всички тези змии, и Той е внедрил в нас част от себе си – искра, част от божественото свише. Така, че можем да се обърнем към Него чрез тази искра и да поискаме да задържи змията.

Творецът все повече разкрива своето величие и това ни позволява да се издигнем над змията. Първият подем над егоизма е изкачване на първото духовно стъпало на отдаване. Там ние вече придобиваме вяра над знанието, желаейки да направим всичко заради Твореца, представляващ ни се велик.

* * *

Ако изведнъж се разкрива ненавист към другарите, тогава трябва да се молим, за да може тази ненавист да се превърне в любов. Разкриването на ненавист е знак за напредване. А ако наистина искаме да се придвижим, то трябва ненавистта да превърнем в любов.

* * *

Човек трябва да вижда себе си разделен на две: отдолу животно, магаре, а върху магарето седи моят егоизъм, огромната власт, която не ми дава да се свържа с другите, а също и искрата, която ме дърпа към обединение. А още по-нагоре е Творецът.

Магарето живее вътре в този свят и аз го обезпечавам с всичко необходимо, в оптимална форма. По-високо от това е моят егоизъм и точката в сърцето, над всичко това е Творецът.

Моето най-първото действие е да снабдя магарето с всичко необходимо, за да се държи тихо. Както е казано: „Няма хляб, няма Тора“. И след това мога да мисля само за това, колкото се може повече да порасне точката в сърцето, за да се свърже с другите точки в десетка и да достигне до Създателя.

И тогава се случва третото действие: пробужда се моят егоизъм и не ми дава да го направя. Тогава у мен се появява истинска възможност да се обърна към Твореца с молитва и аз получавам сила свише, която позволява да подчиня част от егоизма на точката в сърцето. От егоизмът се изгражда долната част на духовния парцуф, а от точката в сърцето – горната част, плюс частта, от която аз се обръщам към Твореца.

Оказва се, че вече имам всички части на духовния строеж: рош-тох-соф и аз започвам да изграждам духовния парцуф, душата. Всичко това трябва сега да се реализира на практика, ние стоим пред самия вход в духовното.

[227998]

Какво е душа?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е душа?

Отговор: Човекът има множество желания, в които усеща целия свят и себе си. Но сред тях има такава част от общото желание, която чувства Твореца. И тя се нарича душа.

Въпрос: Къде се намира това желание – душата? Ако попитаме за това обикновения човек, той ще каже: „Желанието се намира в мен, аз желая”.

Отговор: А ако заменим неговото сърце, той ще желае ли същото?

Когато за първи път била направена трансплантация (присаждане) на сърце, хората мислели, че това ще бъде съвсем друг човек. Но нищо подобно не станало, нищо не се променило. Значи, желанията не се намират в сърцето, сърцето просто реагира на тях, и затова ние свързваме нашите желания с него.
Мисля, че ако присадим глава, то ще открием, че и в нея няма не само желания, но дори мисли.

Желанията се намират извън човека. Тях можем да разделим на две части: егоистични и алтруистични.

В егоистичните желания аз усещам себе си и целия наш свят. Но има възможност частично да се преработят егоистичните желания в алтруистични. В тях аз ще обичам другите, но ще ги обичам истински, а не на думи. Тогава в това желание, в което ще обичам другите, аз ще започна да усещам Твореца.

Става сякаш излизане от себе си – от живот за себе си в живот за другите. И това не се намира в тялото на човека. Тялото съществува като животно. Нашето сърце е мотор, който снабдява с кръв целия организъм. Нашият мозък управлява животинското тяло и нищо повече от това.

Въпрос: А какво съживява тялото? Ние ходим, чувстваме, дишаме, усещаме себе си, чувстваме другите. Това не се ли нарича душа?

Отговор: А нима животните не правят същото? Това няма никакво отношение към душата. В никое от земните същества я няма. Има жизнена сила, която дава възможност тялото да съществува.

А душата е част от Твореца свише. Тоест, това е такова наше желание, което е достигнало състояние на сходство с Твореца – абсолютно безкористно, беззаветно свойство на отдаване и любов. То съществува извън тялото на човека, извън егоистичното му желание. Това е придобита, но вечна съставляваща на нашето духовно „аз”. Ако го е придобил – това е духовното „аз” на човека, а ако не, то той е животно.

Някои се стремят към това, някои не. Но във всеки, който е слязъл от дървото и се е превърнал поне в нещо от маймуна в човек, не е важно на какво ниво, но той вече има зародиш на душа, т.е., способност и възможност да развие душа. Но тя е погребана под огромен слой егоизъм.

Въпрос: Как да стигнем до там, че да получим „кълн”?

Отговор: Човек няма за това никакви подбуди. Той счита всички видове благородни, културни и социални импулси за душа: изкуство, музика и т.н.

Но животните също пеят. В това няма нищо особено. Всичко, което човек развива, изхождайки от тази същност, с която се е родил, не се отнася към духовното, към висшето, а представлява от само себе си по-нататъшно развитие на неговите животински желания, подбуди, мисли.

Въпрос: Излъчва ли тази точка, зародиша на душата, някакво особено удоволствие, към което се стреми човек?

Отговор: Когато човек действително се стреми към разкриване на душата, в него се появява тягостна носталгия, депресия, страдания от желание и същевременно невъзможност да узнае смисъла на живота: за какво живея, кой ме управлява, по какъв начин мога да изляза от рамките на този свят и да започна да съществувам извън неговите ограничения.

Това се нарича стремеж за придобиване на душа. Сега то вече се проявява в множеството, защото от поколение на поколение ние все пак се развиваме и достигаме в егоистичното си развитие до състояния, които ни изтласкват от нашата егоистична природа. Самият етоизъм отблъсква човека от себе си, давайки му отрицателни усещания в неговото съществуване.

Въпрос: Днес светът ни тласка към големи страдания, безработица, роботи, които ще дойдат и ще ни изтласкат от работните места, и т.н. Това не е ли своеобразно движение на човечеството към разбирането, какво е душата?

Отговор: Естествено е, че всичко ставащо в нашия личен и обществен живот, в света, в природата, в космоса, се извършва само, за да ни приближи до Твореца, за да Го разкрием, да станем напълно подобни на Него, чак до сливането с Него.

Когато заменим всичките си егоистични желания, за да станат такива, като на Твореца, в отдаване и в любов към другия и чрез другите към Него., това ще бъде придобиване на нашата душа, нейното пълно поправяне.

Нека оставим всички наши тела, всичко, което виждаме и чувстваме в нашия свят чрез петте си животински, телесни органи на чувствата. Освен това има желание. То изначално е егоистично.

Него трябва да преработим в алтруистично – на пълно отдаване и любов към ближния, т.е. към всеки човек, към всеки заедно, което е извън вас. И тогава вие ще започнете в това желание, според мярата на неговото поправяне, да усещате Твореца. Именно това поправено желание от получаване на отдаване ще се нарича душа.

Придобийте душата!

От ТВ програмата „Беседи за душата”. 30.3.2017

[206399]

Истински диамант

Въпрос: Психолозите си задават въпроса: „Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?“ И веднага отговарят: „Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация“.

Кажете, какво е за човека – „Аз притежавам това, което другите не притежават“?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са „кесеф“ („кисуф“ – „покриване“) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето „гърненце“, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]

Управление чрез мозъка

Реплика: Новите изследвания показват, че човешкият мозък много по-емоционално реагира на лошите действия, извършени от други хора. Следователно за нас е по-лесно да обвиняваме, отколкото да направим комплимент.

Оказва се, че за да похвалим човека, трябва да задействаме зоната в мозъка, която отговаря за аналитичното мислене, а за обидите и осъжданията са ни достатъчни чистите емоции и спонтанните чувства.

Получава се, че за всичко е виновен мозъкът. А вие казвате: „За всичко е виновен егоизмът“.

Отговор: Мозъкът е просто машинка. Той не произвежда нищо. Но в крайна сметка, когато четем информацията, ние виждаме, че да се говори нещо положително за друг човек е по-трудно, отколкото да се говори  отрицателно.

Отрицателното е чиста емоция, а емоциите са нашият егоизъм в чист вид. Затова ние не се нуждаем от енергия, за да го използваме. А за да направим някакви положителни изводи за друг човек, е необходима много голяма вътрешна работа. И разбира се, човекът не е предразположен към това.

Въпрос: Тоест всички тези безумни, напълно необясними войни, които сега се водят, са сблъсък на емоции?

Отговор: Разбира се! Нима това е здрав смисъл?

Въпрос: И вие казвате, че трябва да се издигнем над емоциите, но веднага твърдите, че е невъзможно.

Отговор: Невъзможно е. А как  можеш да се издигнеш над тях, когато емоциите, това сме ние? Без емоции ние не сме хора, ние сме компютри. И така не можем да действаме

Въпрос: Значи човечеството през цялото време ще воюва?

Отговор: Докато не промени  своите емоции, не промени егоизма, не го поправи. Ето защо пред нас е период на поправяне на егоизма. Той е много труден, но светъл, хубав. И тук се  разкрива кабала като методика  за поправянето на егоизма.

Въпрос: Тоест всичко, до което е необходимо да достигнем, е осъзнаването на злото, на егоизма? И това ли е всичко?

Отговор: Всичко. А какво друго е необходимо? Освен него, в света няма никакво зло. И всичко ще се подреди добре.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[240065]