Entries in the 'Егоизъм' Category

Егоизмът в служба на света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Взаимовръзка между две сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват добрите отношения? Как са свързани с духовното?

Отговор: Духовният свят се разкрива тогава, когато човек може да се изгради за сметка на правилна взаимовръзка между доброто и злото. Да не убива злото и да не се прилепя към доброто, а да създаде такава връзка, така че те да се допълват едно друго.

Няма зло без добро и добро без зло, няма светлина без тъмнина и тъмнина без светлина, и средната линия между тях трябва да се поддържа правилно.

Ако човек правилно върви в самонастройка между тези две линии, неговият егоизъм през цялото време расте, а той може постоянно да извлича положителната сила, да я противопоставя на егоизма и да се изгражда в средната линия. В това се заключава цялата кабалистична методика. Това е самовъзпитание.

Щом човек започне правилно да възпитава себе си, тоест да се изгражда от трите линии (дясна – доброто, лява – злото, а средната е правилната връзка между тях), той започва да усеща в средната линия Висшия свят – такова състояние на природата, което действително се състои от явно равновесие между положителната и отрицателната сили.

На неживото, растителното и животинското ниво двете сили взаимодействат естествено, инстинктивно, и затова не се нуждаят от никаква работа. А на човешко ниво трябва да намерим тази добра сила в природата, да уравновесим с нея отрицателната сила и така да се развиваме. Човекът, бидейки по-лош от всички в нашия свят, може да се издигне по-високо от всички.

Двете сили се намират сякаш извън човека. Но когато започнем да ги изследваме, то определяме в себе си отрицателната сила и усещаме каква положителна сила ни е нужна, за да уравновесим с нея отрицателната.

Всичко това е възможно само, ако правилно взаимодействаме в групата, в десятката.

От урока на руски език, 03.07.2016
[198633]

Как да успокоим женското сърце

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

Краят на царството на потребителите

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Доброто от гледна точка на кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е добро от гледна точка на кабала? Ако може приведете пример.

Отговор: Не мога да приведа пример, защото това не може да се покаже. Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: „Пътя към ада е постлан с добри намерения“. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи „хубаво/лошо“ и да разберем какво означава „хубаво“ или „лошо“ от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е „хубаво“ и какво „лошо“. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е „направи добро на другия“, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг да потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Въпрос: Какво е „добро“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човекът да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано в Тора: „И ще бъдете като Твореца, познаващ доброто и злото“.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 26.10.2016

[195950]

Да видим доброто: възприемане на реалността според кабала

Всички ние сега виждаме един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприятие.

За сметка на своето вътрешно изменение, аз мога да се приведа в друг свят и да видя, че всичко в живота се случва добре и правилно. Всичко изхожда от силите, които ни придвижват към добро.

Аз виждам, че всъщност реалността е много по-широка, отколкото ми изглежда, и в нея всичко се придвижва в направление към добро. И това не е илюзия и не е самоизмама. Доколкото разкривам света и внасям светлина в моя живот, такава картина и виждам пред себе си.

Духовният корен на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Untitled-1

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]

Учените очовечават растенията

Въпрос: Учените от Виенския технологичен университет започнали да дават на растенията човешки характеристики. Например, когато растенията заспиват, клоните им се отпускат, ако ги нападат насекоми вредители, то листата им могат да предават информация едно на друго. Между растенията съществува мощна подземна връзка чрез мицела. Дървото предава захари на гъбите, а гъбите предават на корените на дърветата минерали и т.н. Както е написал големият любител на растенията Самюъл Колридж (Samuel Coleridge), всичко живее свой живот, а всички ние сме Един Живот. Може ли науката да стигне до такъв извод?

Отговор: Науката може да стигне до каквото пожелае. Тя доказва, че всичко е взаимосвързано и ако искаме да живеем правилно, трябва да сме съединени помежду си с добри връзки! А къде са хората, които искат да използват всичко това?

Въпрос: Може ли, ръководейки се от научните доказателства да преборим себе си и да станем така взаимосвързани в живота, както растенията?

Отговор: Никъде и никога не съм виждал такова нещо. Всичко, за което се говори в научните изследвания за правилното поведение не се възприема от човечеството! Науката обича да говори красиво, но кой от нас обича да учи? Човечеството не се учи дори от себе си.

Погледнете, войната свърши, а наоколо има толкова страдания! Не е изключена още една война. Всичко говори за това, че никакви страдания не ни учат на нищо. Егоизмът е основата на природата и всичко, което му се привнася отвън не може да го пробие. Тогава, в какво е спасението? На нивото на нашия свят спасение няма.

Така ще продължава до момента, в който в човечеството не се появи група хора, които отгоре ще внесат в този свят висша енергия, осъзнаване, разбиране, светлината на поправянето, защото само светлината ще може да ни обедини. Иначе човечеството ще продължи постепенно да се самоунищожава. Поне някаква малка част от него ще остане, но и тя на нищо няма да се научи. Ще ни спаси само висшата енергия!

Въпрос: По какво тази група се различава от учените?

Отговор: Учените нямат власт над човечеството, а тази група има власт в това да привнесе в нашия свят тази положителна сила, която ще уравновеси егоизма. И тогава, в равновесието между егоизма и втората сила (ще я наречем алтруизъм), в средната линия, светът ще започне да се развива нагоре, към съвършено нови нива на съществуване, осъзнаване, разбиране, взаимодействие между нас.

Това ще бъде съвсем друг свят, в който ще съществуваме не в днешния си вид, а ще се преродим в други същества, тъй като вътрешната ни структура ще се промени и в съответствие с това ще се промени и външния облик.

Въпрос: Кой решава дали е настъпило време за това?

Отговор: Хората, които се занимават с този проблем казват, че времето вече е дошло и се опитват да го направят. Надяваме се, че ще успеят още преди следващата война.

От ТВ програмата « Новини с Михаел Лайтман», 29.05.2016

[187656]

Методика на любовта: от Адам до наши дни, ч. 3

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 1

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Защо не искат да се женят…

Мнение: Американците на възраст от 18 до 29 години продължават да губят интерес към брака. Само 19% от „поколението Милениум“ (millennials- родените от началото на 80- те до края на 90- те години) живеят в официални семейни отношения. Всички опити да се върне интереса към институцията на брака, предприети от правителството и религиозните учреждения, са се провалили с гръм и трясък.

Младежите разбират защо родителите им са се женили, но те самите не смятат да вървят по техните стъпки. Много от тях считат брака за остаряла процедура, която от гледна точка на законодателството само усложнява живота. Както е известно, без брак няма и развод, делба на имуществото и други съдебни процедури.

Как свидетелството за брак може да промени живота ни? Бракът е изгубил религиозната си магия… Получаването на образование, собствено жилище, покупката на къща и автомобил, раждането на дете са много по-важни за съвременните младежи от сватбата.

Институцията на брака получава защита от американците над 45 годишна възраст. Те са отраснали с други ценности и искат да научат на тях децата си. Никой не оспорва факта, че брака като институция отмира. Целият въпрос е в това, как да се отнесем към този факт. Не можем да върнем времето назад.

Реплика: В основата на поведението на човека лежи неговото единствено свойство – егоистичното напълване. То определя цялото ни поведение. Затова причина за промяна на поведението е в промяната на самото базисно явление, на егоизма.

Той се е променил, развил се е и продължава да се развива рязко, най-вече качествено. В основата на природата е заложена програма за нейното развитие и програма за развитието на човека. За отсъствие на свобода на волята вижте в поста „Свобода на волята не съществува“.

Според тази програма човек трябва да проникне в програмата на природата, да я изучи върху себе си и да действа в съгласие с нея. В днешно време той действа обратно на тази програма. И това е нормално и също е заложено в самата програма, така наречения период на ръста, подобно на растежа на децата в нашия свят.

В днешно време се намираме в стадия на преход към активно участие в програмата на творението. Тази програма ще ни принуждава да постигнем нейната същност и да постъпваме именно в съответствие с нея. Подобно е на периода, в който децата ни преминават към самостоятелен живот. Част от това може да бъде лесно, а друга част трудно.

Науката за развитието на човечеството – кабала, е призвана да ни обясни случващото се с нас, да ни подготви за правилно взаимодействие (Ахишена) с природата (Твореца).

[187619]

За какво живея? Ч. 4

Конгрес в Америка. Предварителен урок №1

Правилото на компенсацията

Очевидно на Адам не му е било лесно. И все пак, движен от бремето и болката, е разкрил общата система, която нарочно е била разбита. Връзките между нас специално са били разрушени и объркани.

Взаимоотношенията ни са толкова чудовищни, че всеки базира успеха си на краха на ближните си. От ден на ден, от поколение на поколение, ставаме все по-жестоки един към друг. Всеки нов, небивал скок на егоизма, се превръща в навик за следващото поколение и се оказва в реда на нещата.

Така и ние вървим напред, под въздействието само на една зла сила, която цари и гори в нас. Целта на това развитие е без да обръщаме внимание на силата в нас, да се опитваме да се обединим. Тогава, посредством лошата сила, ще разкрием как, в каква степен, с каква мощ, в каква форма, в какъв „стил“ е необходимо да използваме добрата сила, така че във всеки миг да компенсира лошата.

Ако благодарение на своите старания успеем да живеем в хармония между тези две сили, то животът ни ще приеме нова форма. Ще се издигнем на ново ниво, ще влезем в нова епоха на възприятие. Системата, в която се намираме, ще усещаме чрез призмата на равновесието. Освен това ще открием, че обкръжаващата система също съдържа в себе си две сили, а не една, негативна.

Тогава явно ще видим, че се намираме в нов свят, в състояние, лишено от всякакво зло. Тук няма живот и смърт в обичайния смисъл. Тук ние безусловно ще познаем цялата действителност, именно защото добрата сила компенсира лошата, която ни е дадена по рождение.

Следва продължение…

От предварителния урок №1 в Америка, 19.05.2016

[183941]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 3

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 2

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Предходни статии на тази тема:

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Съюзът, сключен на планината Синай, ч. 1

Въпрос: Какъв е съюзът, който Творецът сключва с народа на Израел на планината Синай?

Отговор: Не трябва да си представяме събитията на планината Синай сякаш са холивудски филм. Става дума за законите на природата. Тора е вечна, което значи, че и сега живеем вътре в тази система. Това не е ситуация, която възниква веднъж и изчезва.

Казано е, че даряването на Тора се случва всеки ден. Има се предвид особена сила, която е скрита в природата, наричаща се „Творец“. Това е добра сила, която се разкрива при условие, че човек иска да я разкрие. Всичко зависи от желанието на човека.

Ние сме създадени от злото, егоистичната сила, както е казано: „Творецът създал злото начало“. Висшата сила ни е създала противоположна на себе си, зли егоисти, всеки от които мисли само за себе си и не е способен да помисли за другите.

Силата на егоизма, действаща в нас, представлява цялата ни природа. Не сме способни да бъдем други. Нужно е да осъзнаем и приемем този факт, за да видим всичко в правилна светлина, за да проверим природата си и за да установим, че това е най-определящото, изначално дадено ни свойство.

Затова, ако човек не поправи себе си, няма смисъл да се чака от него добро отношение към другите: нито към неживата природата, нито към растенията, нито към животните и още повече към хората.

А ако той прави нещо добро за другите, то е само защото разчита да получи някаква изгода за себе си. В такава форма той може да бъде сякаш „добър“, но това не е добро към ближния, а неговото по-хитро използване.

Така живеем и не е важно за какви видове взаимоотношения се говори: за любов между родители и деца, майка към своето дете, младеж и девойка, които се съединяват, за да създадат семейство, или народ, обединен от общи граници и родна земя.

Каквото и да е, всеки мисли само за собствено благо. И когато строим между нас система от връзки, то те винаги трябва да бъдат организирани така, че всеки да получи от тях някаква полза.

Това е характерно именно за човека, като владеещ най-големия егоизъм, който с нищо не е уравновесен. На по-ниските нива на природата: неживата, растителната и животинската съществува равновесие, където минуса винаги се уравновеся с плюса. (още…)

Новият Всемирен потоп

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Според предупреждението на Международната хуманитарна организация към 2060 година над един милиард човека ще се окажат под заплахата от потоп.

В частност се посочват районите на САЩ, Индия, Китай, Бангладеш и други страни, които ги очакват катастрофални наводнения, в резултат на повишаване на морското ниво, ураганни приливи и екстремни климатични условия.

Нима ще се повтори библейският потоп?

Отговор: Мисля, че потопът ще се случи много по-рано.

Земята и моретo постепенно ще се променят и това изменение ще се съпровожда от изригване на вулкани, земетресения, наводнения. Работата е в това, че Природата няма да търпи на Земята такова егоистично същество като Човека. Ние самите, с отношението си един към друг предизвикваме отрицателно движение в Природата.

Реплика: В доклада е казано, че бедните ще пострадат повече от всички останали. А богатите имат застраховки, възможност да се преместят, да се спасят.

Отговор: Естественно! Но засега е така. А след това няма да е същото. Стихийните бедствия ще засегнат абсолютно всички.

Освен това, проблеми се очакват не само в екологията. Ще има падения в много насоки. И в бизнеса и в световната търговия, отношенията в семейството, културата, науката – егоизмът убива всичко, прераства в раков тумор, който опустошава дори себе си.

Въпрос: Понякога, когато ви слушам не знам това за добрo ли е или злo?

Отговор: Това е хубаво, когато се случва в малък мащаб и човечеството веднага реагира: „Разбрахме! Трябва да се променим, да корегираме поведението си“. А ако продължава така десетки години, тогава вече е лошо и то говори не за прозорливост и чувствителност при хората, а за тяхното тъпоумие.

Въпрос: В света има ли разбиране за случващото се?

Отговор: Абсолютно никакво.Кабала, която дава методиката за изход от кризата, се намира в немилост. Независимо от огромните ни усилия да разказваме на всички за нея, се натъкваме на стена от неверие, отблъскване, злословие. Много се изказват против нас, без да разбират с какво се занимаваме. Така тях ги води проявяващият се отвътре егоизъм и те несъзнателно му се подчиняват. Това не води до нищо хубаво.
Не искам да звучи нескромно, но преди много години предсказахме и всички днешни катастрофи, и напълването на Европа с емигранти. Уморих се да говоря за това. Нищо не помага.

Въпрос: Но нали Творецът е добър, и Творящ добро?

Отговор: Добър е само в случай, че се намираме с Него във взаимна връзка. А над нас, за съжаление, оказва натиск само противоположната на Него егоистична сила. Затова не трябва да чакаме добро от Него и няма на кого да се молим.

Ние трябва да променим себе си! Трябва да молим от сърце и само за едно: за обединение. Тъй като цялата Тора е система, която е настроена само на взаимната любов. Както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея води до добро“.

Творецът действително е свойството любов, което трябва да развием и да внесем във взаимоотношенията между нас, защото основният закона на Тора е „Възлюби ближния като себе си“. Но никой в света не се занимава с това.

Кабалистите могат да крещят за това, колкото им е угодно. Те се опитват да реализират между себе си методиката за единение, но е трудно да се направи това в малка група. Ако с това се захване целият народ, то разбира се, всичко вече би било по-различно. Но той е длъжен да го направи и да даде пример на цялото човечество, който светът изисква от нас.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 17.05.2016

[183973]

Войната на половете, част 3

Битка в кухнята

Въпрос: Защо мъжете и жените вечно спорят?

Отговор: Защото ние не разбираме, че сме създадени толкова различни, за да се допълваме един друг. Вместо да разрешим този проблем, ние бягаме от него, като деца.

В крайна сметка, проблемът расте и толкова ни притиска, че семейството като цяло започва да се руши. Ние се отчуждаваме и не искаме да се женим, да раждаме деца. Крием се от разрешаването на проблема, защото не знаем как да го решим, а и не предполагаме, че това е най-важното, което можем да направим. Ако постигнем решение и се допълним един друг, ще постигнем съвършен и вечен живот.

Това не са просто красиви думи. Ние бихме почувствали съвършенството в своето земно съществуване в този свят, Рай тук и сега.

Но вместо да се допълваме, водим война, искаме да вземем властта над противоположния пол. Нашият егоизъм не ни позволява нищо друго, дори ако обичаме партньора си.

Или съм готов да се подчиня и да дам властта на съпругата, но само при условие, че тя разбира как трябва да ме командва. В това има особено наслаждение, като дете, което се разнежва в ръцете на майката.

Въпрос: Какво искат да спечелят мъжете и жените в тази война на половете?

Отговор: И двамата са егоисти и искат по всякакъв начин да вземат властта над противоположната страна. Жената иска мъжът да ѝ служи, мъжът иска същото от жената. Само че, всеки го изразява в различна форма.

Мъжът изисква да има всичко необходимо в дома, защото жената е дом. А жената изисква от мъжа през цялото време да мисли за нея, да ѝ бъде изцяло предан, като царица на света.

Това е проста земна егоистична психология, от която се ръководи всяка двойка, от най-любящата до най-неблагополучната. По същество, във всеки случай, това са двама егоисти, оказали се на обща територия и затова се борят един с друг.

Те са длъжни да бъдат обвързани: свързват ги общи деца, имущество, обществено положение, и затова всеки през цялото време се бори за своята независимост в семейството, само в различна форма. На жената ѝ харесва да бъде зависима от мъжа, но при това тя очаква, че той ще ѝ бъде безкрайно предан и през цялото време ще се върти около нея.

Това желание е невъзможно да бъде напълнено. Жената иска през цялото време мъжът да я напълва, да мисли и да се грижи за нея, за децата, за семейството, целият му живот да бъде посветен на грижите за семейното гнездо. А мъжът в някаква степен е готов да го направи, но иска да се чувства независим, а не толкова обвързан, колкото иска жената. Тук естествено възниква конфликтът.

Мъжът иска от жената да бъде предана на децата и на дома и колкото се може повече да се грижи за съпруга си, като не ограничава свободата му.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182384]

Предходни съобщения на тази тема:

Войната половете, ч.2

Войната половете ч.1

Селфито като символ на епохата ни

Реплика: Селфи е понятие, което дори психолозите не могат ясно да обяснят. Те смятат, че това е нарцисизъм. Хората получават удоволствие, снимайки себе си с камера пред смърт, падащи в пропаст или скачащи над летящ влак.

След това тези снимки се качва в интернет, днес това е най-популярното. И на всички има харесва да ги гледат!

Това е вирусът на нашия век, който психолозите не могат да обяснят!

Отговор: Защо да не могат? Ако качваш снимката в интернет, значи там ще плуваш във вечността. Интернет е нашата среща с вечността, защото това, което си сложил там теоретично ще съществува постоянно в системата на човешките взаимоотношения. По този начин ти си хвърлил себе си там.

Въпрос: Пита се защо автопортретът става форма на общуване?

Отговор: Защото човек, който снима себе си, се самоизразява! Хората, които го гледат разбират кой е той, какво изразява с мимиката си, какво иска да каже, на какъв фон се фокусира. Това е много добра и много конкретна форма на предаване на информация.

Реплика: Психолозите имат теория „социално сравнение“. Създадена е от Леон Фестингер, който е казал, че хората имат вродено свойство постоянно да се оценяват в сравнение с другите.

Отговор: Разбира се, иначе нашият егоизъм не може да се оцени. Как той може да се измери, ако не по отношение на другите: аз съм по-зле, по-добре, къде, как. Главното е да показвам на хората къде съм, с кой, на какъв фон – гледайте, завиждайте, любувайте се.

Въпрос: А защо на човек му е нужно през цялото време да снима само себе си? Снимай любимите, роднините, близките…

Отговор: Няма никакви любими. Само аз съм!

Ако обичам някого, то е само защото този човек ми доставя удоволствие. Това е същото, както обичам хубав стек. Затова селфито много ясно ни обяснява нашата любов към самите себе си, желанието да се намираме в центъра на вниманието. „Вижте, открил съм пъпа на Земята! Оставете всичко останало. Виждате ли ме? Това съм аз!“

Въпрос: А това ще ни доведе ли до задънена улица?

Отговор: Да. Днес много бързо се развиваме към осъзнаване на егоизма като зло.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.04.2016

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Жената по природа е моногамна и се привързва към мъжа, с който е имала интимна връзка. А мъжът е полигамен и обикновено не се привързва към жената, с която е правил секс. Тези свойства са дошли при нас от животинския свят. Природата ни е устроила така, грижейки се за малките.

Затова, само жената има особен символ на девствеността, който свидетелства, че не е била с мъж. Мъжът няма такъв символ. Това е така, защото има особена стойност в жената, която принадлежи само на един мъж.

Всеки мъж, който е имал връзка с жена, оставя в нея своите гени. Ако една жена е имала десет мъже, а по-късно ражда дете от единадесети, в това дете ще има психологични, физиологични и духовни гени от всички предишни десет. В жената остава памет за интимната връзка с всеки мъж, както материална, така и духовна.

Става дума не само за спомени, а за гени, хормони, вътрешни впечатления, отпечатващи се в нейното тяло. И ако след това тя роди дете, в него се проявяват гени от всички предишни мъже.

Затова е толкова важно девойката да бъде девствена и да принадлежи само на един мъж. Ако мъжът иска детето му да има само неговите качества, то трябва да търси девственица.

Въпрос: Често се случва мъжете да се възползват от своето положение и власт, за да имат интимна връзка с жена, която им е подчинена. Има мнение, че това не е просто желание за секс, а начин да утвърди своята власт?

Отговор: Когато един мъж получава власт над другите, у него се появява желание да притежава жените, намиращи се в негово подчинение. А принадлежността се установява именно чрез сексуалната връзка. Ние виждаме това и при животните, и при хората, затова ще бъдем свидетели на още много подобни скандални истории в полицията, в правителството, във всички части на обществото.

Необходимо е да разберем, че това е природно явление, което може в известна степен да се избегне с помощта на правилна организация на работните места. Но напълно да изключим подобни случаи е невъзможно, тъй като сме наследили това поведение от животинската степен.

Мъжът, който има някакво положение в обществото започва да разглежда жените, които работят под негово ръководство, като свое притежание. Затова е толкова необходимо правилното възпитание, което ще изгради между нас друга система на отношения. Трябва да достигнем до такова общество, в което всички да бъдат равни, независимо от това, че всички са напълно различни.

Нашата цел ще бъде равенството и обединението вътре в него, при което вече не може да има малки и големи, началници и подчинени.

Здравият мъж чувства, че всяка жена в света потенциално му принадлежи, освен близките роднини. Единственото решение е състоянието на пълно равенство. Състоянието „Мъж и жена и Шхина между тях“ е възможно не тогава, когато единият властва над другия, а когато двамата са съвършено равни.

Тоест, всеки от тях, и мъжът, и жената, е необходимо да работят срещу своя естествен егоизъм и да си помагат един на друг, да се допълват взаимно така, че между тях да няма никакво различие, а само заради разкриването на висшата сила, което е най-важното за тях. Разкриването между тях на висшата сила е причина за всички поправяния, които те искат да извършат над себе си.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[182675]

Кабала е най-реалната от науките

Въпрос: Защо наричате кабала наука, а не учение?

Отговор: Погледнете какво пишат за кабала самите кабалисти, хората, които са се опитвали да я разберат и ще видите, че кабала отговаря на всички критерии, по които я определяме наука, а не учение.

Учението не може да се опре на никакви факти. То е синтез от мисли и предположения на човека, на неговия жизнен път, на опит, но в никакъв случай на факти, на ясна и точна документация според правилото „кабалистът няма нищо, освен това, което вижда, наблюдава, измерва“ в нашия свят, според степента, в която му се открива нещо.

Кабалистът е човек, който е развил в себе си определени допълнителни сетивни органи. С тяхна помощ изследва обкръжаваща ни природа, само че по-дълбоко от останалите.

Той изследва този пласт на природата, където се намират силите на управление, програмата и данните за управление на нашия свят. И за него това е реалност. Той я постига абсолютно ясно, записва, структурира. Светът, в който той се намира, за него е не по-малко реален от нашия свят. Затова той нарича изследванията си на висшия свят научни изследвания, а себе си – изследовател.

Освен това кабалистите утвърждават, че кабала много повече отговаря на научните изисквания, отколкото всички останали науки. Тя изучава природата в нейния истински вид, а не в тесните рамки на получаваните от нас в някакъв диапазон смущения, въздействия, размисли, пречупване на нашите разбирания и чувства, извън нашето въздействие на природата.

Сега ние усещаме само това, което възприемат нашите сетивни органи или прибори, а те не разширяват особено този диапазон. Кабалистите възприемат природата в нейния непокътнат вид, защото развиват в себе си такива възможности, като изход от себе си.

Издигайки се над своя егоизъм, който изкривява разбирането за природата и в усещанията, и в разума, те стават истински изследователи – учени, превъзхождащи учените от нашия свят.

От урока на руски език, 17.01.2016

[179340]

Озарение чрез страдания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е без да четем и да слушаме за Твореца, без да вярваме в нечии разкази и догадки, явно да Го разкрием в своите усещания?

Отговор: Възможно е, но е много трудно. В историята е имало кабалисти, които са постигали сериозни висши състояния без да се учат.

Между другото, аз познавам човек, който е имал постижение на висшия свят, докато се е намирал в съветски концлагер. Когато е бил там, той е започнал да пише на иврит, макар че  не е знаел нито една буква от този език.

През 1980 г. той се премести в Израел и ми даде книга, написана в лагера и издадена тук. Тя беше написана на много висок иврит, на какъвто никой не говори и никой не разбира. Аз я показах на своя учител Рабаш и той каза, че това е много високо ниво на постижение. Но то е много индивидуално, както например Псалмите на Давид.

Тогава аз попитах Рабаш: „Как човек, който не знае езика, е могъл да напише това?“ И получих отговор: „Това не е важно. Именно големите страдания, през които той е преминал, са му разкрили висшия свят и той е изложил своите усещания на хартията.“ Така става това.

Ние съществуваме във висшия свят, но не ни достига желание за него! А той е имал пробив.

Същото се е случило и с друг човек с фамилия Вудка. Той също е бил в карцера на лагер и от огромна мъка и  огромни страдания е започнал да усеща висшия свят, макар и в неявен вид, а като че ли го обгръща и  държи. В действителност, това е нормално първоначално усещане на висшия свят, което той е описал в своята книга.

След няколко години, когато той  дойде в Израел, ние се срещнахме, но с времето  всички негови духовни усещания бяха изчезнали. Може би, ако той бе останал в лагера, би постигнал повече. А така? – Живее този живот, без да се мъчи физически. А там  е имал прояснение и възможност да разкрие висшия свят, именно от състоянието на страдание.

Реплика: Но много хора страдат и не получават такова озарение.

Отговор: Зависи от какво страдат! Ако човек страда от това, че търси смисъла на живота, а не защото иска да извърши революции или  нещо друго,  може да му се разкрие някакво сияние.

Защото ние се намираме в океан от висша светлина, но нямаме подходящото силно желание. И когато то възникне в човек, към него ще изригне висшето сияние. Това не зависи от ничия воля, Господ  не седи и не разпределя на кого да даде, а на кого не. Ние се намираме в полето на висшата сила. Ако имаш определено желание към него, го усещаш, ако не – не го усещаш.

Въпрос: Ако човек получава озарение чрез страдания, означава ли, че сме родени за страдания?

Отговор: Не, човек е роден, за да разкрие вечността и безкрайността, съвършенството и хармонията.

Страданията са неправилният път за достигане на висшия свят. Това е само временно свързване с висшия свят. То не продължава дълго, защото в човек няма създадени от него постоянни желания за духовното, затова това състояние си отива.

Не ви съветвам да мислите за този пример, защото това временно прозрение идва при човек в минути на най-голямо разочарование, отчаяние, когато напред практически нищо не съществува, само абсолютна тъмнина, така нареченото „светене на малхут“ – истинска бездна!

Това не е космос, не е нещо просто студено, а състояние, в което цялата материя сякаш се втвърдява. Тоест, човек отива в началото на сътворението на Вселената. В крайна сметка ние се движим по скала.

Затова не си струва да се завижда на такива състояния. Те се преживяват в много събития, когато егоизмът изчезва, но  не  дават нищо.

Ако искате правилно и бързо да стигнете до осъзнато напълване с висшите сили, то това е възможно само чрез свързване с приятелите по правилната кабалистична методика. Всичко останало не е правилно.

В миговете на огромни страдания човек може да усети някакво откъсване от своя егоизъм, защото мъките го карат да се отрече от него. Цялото му същество страда и на него му се иска да изскочи от тялото си, сякаш то не съществува.

В такова състояние той може малко да усети такова откъсване. И въпреки, че това  е анти-материално състояние, то е още много далече от духовното.

От урока на руски език, 20.12.2015

[176505]