Entries in the 'Духовна работа' Category

Светлината на празника Сукот

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Работа с неживото ниво

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Какво е това молитва в кабала (клип)

Цялата работа по духовното поправяне се състои в това, да се иска от Твореца сили за  поправяне на егото. Постоянното обръщане към Твореца за поправяне на егоизма, се нарича молитва.

[153250]

Хармонично допълнение

laitman_2011-07-05_5745_w „Ако жената зачене (тазриа) и роди момченце.” Жената – това е Малхут, раждащата душите. „И роди момченце” – т.е. мъжкото и женско начало не са включени едно в друго, както се случва в онзи свят, където душите се раждат с мъжко и женско начало.

Защото низсиште със своите грехове довеждат Малхут до това, че мъжкото и женско начало на душите не могат да се обединят в онзи вид, в който те се спускат отгоре по двойки, мъжкото начало с женското.

Затова е казано: ”И роди момченце” – понеже в този свят е разкрито само мъжкото начало, невключено в женското. („Книга Зоар с коментар на Сулам. Глава „Тазрия, п.23)

В духовния свят мъжкото и женско начало – свойството отдаване и свойството получаване – се намират в правилни състояния. Те са взаимно свързани помежду си и се допълват едно друго, т.е. зачеват и раждат новия живот от своята лява и дясна линия. Но доколкото зачеването и раждането не се случват едновременно, поправянето се осъществява сменяйки се. Затова жената ражда и мъжката, и женската страна.

Жената – това е висше стъпало, което побира в себе си решимото (духовните гени) и ги развива в себе си. По такъв начин се ражда душата, но само при условие, че нашето тяло, т.е. нашите желания съпътстват целия духовен процес.

В хората от нашия свят души няма, на материално ниво – това е животинска субстанция. Ако искаме в нас да има нещо човешко, ние трябва да развием своята душа, тогава ще се наричаме „човек”.

Във всеки от нас има духовни гени и ние можем да способстваме за тяхното девет-месечно вътре-утробно развитие в Малхут, издигайки там нашите желания и въжделения и правейки всичко, за да се развиват нормално духовните гени. В крайна сметка, от така нареченият девет-месечен духовен период – девет последователни процеса, които преминават над тях – се образува душата.

Затова на животинско (материално) ниво ние трябва да съществуваме в онзи вид, в който ни кара да функционираме природата, историята, обществото и т.н., а всичко останало да се пренасочва над това, заради развиването на духовния ген.

Въпрос: В духовния свят мъжкото и женското начало са свързани, а в нашия свят всичко е разпиляно, разбито, разделено, ражда се отделно. Това означава ли, че ние трябва да съединим тези две начала и да се върнем към духовното състояние?

Отговор: Всички духовни сили са устремени към това, да се реализират духовните гени на всеки човек и от тях да се създаде един единствен организъм, една единна душа. В нея няма никакво разделяне – тя е една и е подобна на Твореца!

Във висшия свят няма понятие „женска душа”, „мъжка душа“, защото там цари пълна хармония на взаимно допълване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138672]

Работа с вътрешните желания

laitman_2011-11-27_1705_wОт всичко, което e във водата, може да ядете, всичко, което има плавници и люспи във водата, моретата или реките – могат да се консумират. Все пак, онези, които нямат плавници и люспи, в моретата или в реките, от всички гадове водни, от всички живи същества, които са във водата – те са мерзост за вас. И тъй както те са мерзост за вас, не яжте месото им и до труповете им се не допирайте – гнусете се. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:9-11:11)

Плавник (снапир – от думата „снеор“) символизира екрана, който отразява светлината, не желаейки да я получава за себе си. А люспите (каскасет) – това е екранът, който се намира над желанието, около тялото. Той не само отразява светлината, но и я превръща от получаваща в отдаваща.

Този вид желание по своето ниво и по мощ е по-малко, отколкото животинското желание, затова те могат да се използват. Във връзка с това те не се нуждаят в допълнителни пояснения, как трябва да бъдат убивани, как да бъде изпускана тяхната кръв, да се приготвят за храна. Рибата може да се яде и с мляко. Тя не се брои за месо. Затова се казва ”нито риба, нито месо”. Тъй като това е друго състояние в човека – много по-ниско, отколкото 4-я стадий (месо).

А желанието, наречено ”животно” – това е много сложна система и трябва да се знае, как то трябва да бъде убито, как да се приготви, за да се употреби за ядене, т.е. да се извиси до ниво ”човек”. Всички желания, неживи, растителни, животински – трябва да бъдат издигнати от нас до такова ниво.

С неживото ниво всичко е много просто: взимаш и определяш става ли за консумация, например, солта, водата, и т. н. Водата може да се опита с помощта на куче: ако кучето я пие, това означава, че и човека може да пие от нея.

С растителната храна трябва да се знае, какво е растението и дали посадените плодни дървета и храсти са навършили три години, след което може да се събират техните плодове.

А ако това е риба, то трябва да има плавници и люспи. При това рибата не трябва да се убива: хванал си я, хвърли я на брега, тя сама умира. Не е задължително да се удря по главата, да се стреля по нея или да се коли. Без значение е как тя ще умре.

Но с животните е по-сложно, защото скокът е огромен – от нивото на риби и птици към нивото на животното. Трябва ясно да се определи, способно ли е твоето желание от това ниво да бъде поправено на отдаване.

Животните се убиват по особен начин – с прекъсване на сънната артерия. Изключение правят само елените. Еленът може да бъде убит и със стрела и пак да се смята, че е (кашерен), годен за ядене. Това е такова свойство.

А всички останали домашни животни се връзват, разрязват им сънната артерия, за да се изтече по-бързо кръвта. След което ги одират, премахват сухожилията (жилите) от задните крака, които е забранено да се използват, отделят горната от долната част, месото нарязват на парчета, осоляват ги, слагат ги под наклон, за да се отстрани кръвта и само след това го варят.

При това, трябва точно да се знае, колко време да се вари месото, за да не остане несварено – това е задължително условие. Такава е процедурата за ползване на животните за храна, те олицетворяват много силни егоистични желания в нас, които се нуждаят от последователно поправяне.

Тези закони са много сложни и детайлно договорени. Ако вземете Вавилонския Талмуд, в него има посветени много трактати, обясняващи приготвянето на храни. Но всички те обясняват как трябва да работим с нашите вътрешни желания, а не как (кашерно) да приготвяме храната, да допуснем в къщи или в ресторанта. Онова, което правим всекидневно – това вече е традиция.

Всички тези правила са написани изключително, за да постигнем нивото ”Човек”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138327]  

Добър или лош образец за всички народи

каббалист Михаэль ЛайтманВъв всяка интегрална система всеки елемент влияе на всички. Ясно е, че ако в системата съществуват всеобщи взаимовръзки и всеки зависи от всеки, и всички са свързани, то всеки малък фрагмент, дори и най-малкият детайл може да наруши, да повреди работата на цялата система, и да послужи за лош пример на всички останали.

Духовната интегрална система се отличава с това, че при нея същият принцип действа и в положителна посока. Един неизправен елемент може да повреди цялата система, а един правилно действащ елемент може да я изпълни цялата. Това е особената добавка, съществуваща в духовната система. Всеки абсорбира и съдържа в себе си цялата система и за това може да поправи всички.

За сега ние не сме способни да възприемем това. Когато чрез светлината, възвръщаща към източника, ние започнем да усещаме строежа на духовната система, ще разберем, че в нея частното и общото са равни. За сега на равенството при нас влияе степента на важност на всеки, неговата зависимост.

Но истината е, че този духовен принцип „Общото и частното са равни“ означава , че няма общо и частно – има само едно: една душа и една светлина.

За да постигнем поправяне, ние сме разположени в неговото противоположно състояние. Отначало със собствени усилия ние трябва да разкрием своето зло, а след това да се отделим от него и да поискаме да правим добро. И тогава ще открием липсата на единството, което трябва да достигнем.

В процеса на постигане на единството има разлика между двете части на системата. Едната, която се казва Израел – „яшар –ел“ (право към Твореца), има връзка с висшата светлина, висшата сила и може да я привлича с цел да поправи себе си и цялата система. Тоест Израел е длъжен да се поправи заради цялата система.

А другата част на системата, наричаща се народите на света, не може сама да привлича светлината, възвръща към източника, и да се обедини, независимо, че желае това. Ето защо тази част се чувства негативно зависима от Израел, защото не получава храна от него, напълване. Израел не проявява единство вътре в себе си и затова не проектира единство в народите на света. Независимо, че той е длъжен да бъде образец за другите и да носи светлината на народите на света.

Това не е обикновен пример за добри човешки отношения – той действа не на земно, а на духовно равнище. В момента, когато Израел се обедини, той се превръща в система, посредством която светлината може да достигне до народите на света. И тогава те също ще се обединят, а техният живот ще се напълни със светлина.

Ето защо всичко зависи от тази част на човечеството, която се нарича Израел, и това става очевидно, ако погледнем как народите на света се отнасят към него.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[139955]

Война със скритието

каббалист Михаэль ЛайтманПсалм № 27: Ако мен ме обгради станът на врага, не изпитвай страх сърце мое. Ако въстанат на война срещу мен – и тогава аз се уповавам на Твореца.

Ако човек помни, че всичко идва свише, от единствения източник и знае как трябва да се отнесе към това,  той открива, че войната се води единствено за разкриването на Твореца и няма никаква друга война.

Не трябва да се бори с препятствията, като с вятърни мелници, а със скриването, приближавайки се все повече до Твореца, освен когото няма никой друг, и с всички сили да се държим за Него. Не трябва да позволяваме на всевъзможни препятствия да ни объркват и да ни отклоняват от правилната посока.

Цялата война, която се води, е единствено срещу скриването. Творението няма какво друго да прави в мирозданието, освен да разкрие висшата сила. С това ние се освобождаваме от всички проблеми и беди, които ни следват в резултат на скриването и в резултат на въздействието на висшата сила върху нас, ние се превръщаме в съсъд за отдаване. Така се издигаме по стъпалата на поправянето, чак до самия му край (Гмар Тикун), а именно до пълното поправяне.

Само не трябва да забравяме, че работата срещу скриването е работа над нашите желания, така че да ги пригодим към разкриването му. Ако виждам, че се намирам в система на скриване, умишлено работеща срещу мен, за да ми даде възможност да положа усилия, то вече в самото скриване откривам ръката на Твореца, който ми е подготвил всичко това.

И затова не очаквам скриването да изчезне, а моля само за сили за отдаване. Така, дори когато Творецът е скрит, аз не очаквам скриването да се разсее, а искам да получа възможност да работя в скриването, също както в разкриването.

От подготовката към урока, 22.04.2014

[133217]

Към Твореца с разбито сърце

каббалист Михаэль Лайтман 0-аВъпрос: Как да запазим настройката за правилно привличане на светлината, в търсене на силата, която поправя? Тъй като през цялото време ни се иска някак си по-бързо ”да прережем лентата” и да получим светлината, без да работим със себе си. Егоизмът не е готов на такива усилия, но всеки път търси и иска някакъв резултат.

Отговор: Подходът трябва да бъде съвсем друг: без значение в какво състояние се намирам сега, по-важното е как във всяко едно състояние да привличаме светлината.

Но тук възниква следният въпрос: ”Излиза, че във всяко състояние търсиш беди и проблеми, търсиш някакъв недъг – за да помолиш да ти дадат срещу него лек? Но нали всяко състояние ти е дадено от Твореца – тогава как се каниш да Го разкриеш? Вместо това, да проявиш злото, ти всъщност обвиняваш Твореца – Онази сила, от която е дошло това състояние.”

Отговорът е такъв: В своята работа аз приличам на прегърбения старец, който търси изгубеното. Той е мъдър и предварително знае, какво не му достига. И затова може дори да използва проявяващите се недостатъци. По същия начин гостът идва на трапезата при добрия Стопанин с голям апетит, с голямо желание, защото знае, че тъкмо с това ще му достави удоволствие.

Е, така трябва да подготвям своите недостатъци, потребности, проблеми. И тогава аз казвам на Стопанина: ”Поправи ме! Напълни ме! Аз специално съм дошъл при Теб такъв.”

Въпрос: Но какво да правя, ако не мога да се въздържа и вместо мъдър старец съм станал глупак, очакващ нещо, независимо от своите беди?

Отговор: Ти имаш другари, имаш учител, който ти напомня за верния подход. Най-малко веднъж на ден чуваш, че всичко приходящо – е за добро.

Тогава не се отделяй от урока, без да си се запасил за цял ден с онази нишка, която да те пази и надеждно да те свърже с главния.

От урок на тема ”Единството на народа на Израел”, 09.07. 2014

[139175]

Стъпалата на възвишение

laitman_2010-12-12_9500Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.

И когато започне да ги сортира, се сблъсква с много неприятни открития, защото всички се явяваме абсолютно порочни, дребнави егоисти. Но ако той прави това специално, за да може после да сортира всичките си пороци и да започне да ги поправя, то тогава тази работа му доставя радост. Тъй като той вече предвкусва как по-нататък ще ги поправи и ще се издигне над тях.

Така ние преминаваме през етапите на духовното поправяне: първо, разкриваме всички наши желания и ги разпределяме по нивата на неживата, растителната  и животинската природа, а след това постепенно ги поправяме по тези нива.

Когато в Тора се говори какво можем да консумираме и какво не, то се има в предвид, какви желания и в какъв вид можем да ги преобразуваме, така че с тяхна помощ, в поправен вид (не заради себе си, а за отдаване и любов) да се издигнем първо към ближния, а след това към Твореца.

Тези желания се явяват инструментите, степените, с които ако работим правилно, ние ще се издигнем над тях.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[138029]

Загубените от организма клетки

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.

Тъй като животът – е обмяната на вещества, на информация. И затова, усещаното от нас сега е вечна смърт. В това няма никакъв духовен живот.

Ако се стараем да се съединим с всички наши другари, намиращи се в кръга, а също и с кабалистите от всички поколения, с пророците, с всички, които някога са живели в този свят и са работили над поправянето, събирайки по части своето голямо желание, намиращо се в другите, то получаваме от тях своите желания.

Душата на човека се намира извън него – в другите. Дотолкова, доколкото той е способен да чуе за това и желае да се съедини с частите на своята душа, моли за единство – с това той придобива съсъд за своята душа. Обкръжаващата светлина му въздейства и слепва парченцата.

А когато светлината получава шанс да се разкрие в този събран от него съсъд, тя се проявява. И това вече не е светлината, възвръщаща към източника, а светлина, изпълваща желанието с добро и с наслаждение.

Всичко се извършва от светлината: светлината съединява частите на съсъда за човека и го напълва. Така напредва човек. Според това, колко части от желанието е успял да събере и да присъедини към себе си, се определя неговото духовно стъпало. И той ще се издига все по-високо, докато не събере всички парченца заедно.

От подготовка към урока, 22.06.2014

[138424]

Нека намеренията да определят действията

laitman_2009-04_9136_wВъпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Седем стъпала на духовното изясняване

laitman_2009-02-17_1673И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, на неговите синове: „Коси на главите си не оставяйте да израстат и одеждите си не разкъсвайте, за да не умрете и да не се разгневи Той на цялата общност.    

Вашите братя, целият Израилев дом, нека да оплакват изгорените, които изгори Бог. И от входа на шатрата за откровение не се отдалечавайте, а то ще умрете, тъй като маслото на Бога за помазване е върху вас”. И направиха те както им каза Моше. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 10:6-10:7)

Въпрос: Как да обясним, че им е бил забранен траура?

Отговор: Това не се отнася за хора, които са се държали невнимателно и са се изгорили на нещо, че са изгорели, а за души. Когато за духовни поправяния се говори в алегорична форма, това често се изразява много своеобразно.

Съществува състояние, когато ти трябва да се намираш в траур, защото траурът се явява не нещо друго, а поправяне. Това не означава, че трябва да седиш и да плачеш – тук няма за кого да плачеш. Става дума не за земното понятие траур, спазван на материално ниво.

Седем дни траур означава, че в течение на седем дни (седем сфирот): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – ти постепенно осъзнаваш цялата дълбочина на своето падение и причините за това.

И така след седем дни на траур, в които си разбрал същината на своето падение, ти си готов да започнеш поправянето – да възродиш за живот онова желание, което е ”умряло” не по твоя воля. Така, както не по своя воля Надав и Авиу запалили огъня, разпали ли го, влезли сякаш в светилището и се опитали да произведат някакво действие.

За да се поправи нещо, трябва първо да се спуснеш до цялата тъмна дълбочина на своето желание и напълно да осъзнаеш силата и количеството на разбиването, разединението между всички души. Само след като разбереш колко си разбит, тогава от дълбочината на това състояние и разбиране, че не ти си направил това, а Творецът, можеш да се обърнеш към Него.

Тъкмо в най-голямата дълбочината на падението, когато усещаш, че това е краят, ти започваш да усещаш, че това специално ти е било направено, за да потърсиш контакт с Твореца. Тъй като разбиването и поправянето – всичко това не е важно! Важното е, че благодарение на всички тези състояния, ти намираш контакт с Него.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137122] 

Безплодна работа

laitman_2009-03_4166След като Надав и Авиу решили, че им предстои да принесат на жертвеника своя собствен огън, всеки от тях взел лъжичката си, запалил на нея огън, прибавил тамян и я положил на жертвеника.

Мъдреците ни учат, че те са били виновни за редица нарушения. Както вече бе казано, те не се посъветвали предварително с Моше и Аарон и дори помежду сивсеки действал независимо един от друг. [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Дясната и лявата линия (Надав и Авиу) трябва да се опитат да се съединят в една средна линия. Те не предприели такова действие.

Надав и Авиу, увлечени от страстната жажда да опитат и усетят Присъствието на Всемогъщия, влезли в Светия Светих, да принесат благовония, т.е. искали да разкрият Твореца без екран и отразена светлина.

Само първосвещеникът може да влиза в Светия Светих, понеже той има екран. Затова и се нарича първосвещеник, т.е. светия, работещ за отдаване над другите.

Надав и Авиу нямали свойството за отдаване (отразена светлина), всеки работел отделно: дясната линия – отделно, лявата – отделно. А отразената светлина се появява само в средната линия, в правилното съчетание между двете линии.

Въпрос: Тоест те нямали екран за онези удоволствия, които искали да  получат?

Отговор: Разкриването на Твореца – това е огромно наслаждение! Тъкмо това и се явява цел на творението. Затова задачата на науката кабала е Творецът да се разкрие на всички, напълвайки всичко с огромното наслаждение.

Освен това, „чуждият огън“, принесен от Надав и Авиу, косвено сочи и към други прегрешения.

Те привлекли светлината хохма, която не могла да се облече на светлината хасадим (светлината на милосърдието). Без такова обличане светлината хохма не грее, не спасява, а изгаря. На Надав и Авиу не им достигнала светлината на милосърдието, за да получат такава голяма светлина. Те дори не са опитали да я получат, понеже работели отделно.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136906]

Как да развием сетивен орган, който усеща ближния?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да развием сетивен орган за усещане на  ближния?

Отговор: Сетивният орган за усещане на ближния се развива за сметка на опита насила да склониш себе си пред правилното обкръжение и да присъединиш към него външното обкръжение, докато те не се слеят в едно, и тогава да им служиш. Със своето добро и любящо отношение към тях аз ще разкрия Твореца съгласно подобието по форма.

Доколкото се старая да донеса благо на обкръжението – дотолкова ще разкрия Твореца, тъй като и Той се отнася добре към тях: и към лошите, и към добрите. Затова и аз трябва да се постарая така да се отнасям към всички.

Лоши се наричат онези хора, които се стараят да изглеждат добри, но над тях все още властва злото. Разкривайки своето отношение към тях под различна форма, аз разкривам Твореца, съдейки по това, до каква степен аз трябва да приведа себе си в съответствие с Него.

Проверка и изяснения са възможни само спрямо обкръжението. Няма друго място, където да мога да срещна Твореца, да Го видя и преценя, по какво се отличавам от Него. Неговата форма се разкрива вътре в групата или между хората, т.е. вътре в обкръжението, в света. Затова свят (олам) е ”скриването” (алама) на Твореца.

Колкото по-добре се старая да се отнасям към света и съгласно това да се променям, дотолкова разкривам Твореца там. Няма друго място, където Той да може да бъде усетен, тъй като Той няма форма. Ако, променяйки себе си, започна да се отнасям отнасям към света по друг начин, тоест с добрина, то съответно на това разкривам, че светът – това е Шхина, в която пребивава Шохен, Творецът.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[136035]

Да избягаш не от работата, а от себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои работата на човек в Египет?

Отговор: Той се опитва да се съедини с другите и това му се отдава по малко всеки път в някакъв нов вид, но всички плодове и опити за обединение получава Фараонът, ”изсмуквайки ги от тила ни”.

Тоест, егоизмът краде всичко и го съхранява вътре в себе си. А човек усеща, че няма нищо. Ето това се случва с нас.

А след това, както е казано: ”Ще го погълне чудовището, а после ще изригне”. Силата на егото поглъща плодовете на нашия труд, а след това ги изплюва, отдавайки всичко на човека отведнъж.

Въпрос: Кога най-накрая ще се случи това?

Отговор: Когато се натрупа достатъчно количество погълнати усилия от егоизма, което да позволи на човек да се повдигне и премине към отдаване. В никаква друга форма не е възможно да се натрупат такива отрицателни усилия и негативни впечатления. Ти няма да можеш да работиш, ако всички те са пред теб.

Дори когато ти ги показват едва-едва, ти правиш разчет на това, което имаш: онова е лошо, това също – и веднага бягаш, спасяваш се. А за да не бягаш и да продължиш да работиш, твоите разочарование изчезват. Това ти дава възможност да продължиш, достигайки до още едно разочарование в собствените сили.

В крайна сметка натрупаното разочарование, а и нуждата от група, трябва да станат толкова големи, че да закрещиш и да пожелаеш да излезеш. Не да избягаш от работата, а да избягаш от егоизма си, от самия себе си!

Тук има няколко условия, които трябва да узреят, да се натрупат. Това е акумулаторен процес, какво да се прави.

А за да ти се помогне, съществува тъмнината и поглъщането на твоите неуспехи. И тогава трябва да се вдъхновиш с помощта на групата, обучението, учителя и всеки ден отново и отново да се изправяш на крака.

От урока по статия на Рабаш,14.04.2014  

[132687]

Изведи моята душа от бедите

каббалист Михаэль ЛайтманОт Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Психологическият щит на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Най-разпространената грешка

каббалист Михаэль ЛайтманНай-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Възлите и въжетата на интегралната система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Преобръщания

каббалист Михаэль ЛайтманАко се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]