Entries in the 'група' Category

Защо идват неприятните мисли?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да контролираме потока на мислите? Защо имаме мисли, които са неприятни?

Отговор: Неприятните мисли идват при нас нарочно, за да може по-лесно да се придвижваме напред.

Тъй като ние представляваме малко животинско желание да се наслаждаваме, да се усещаме комфортно във всеки момент от съществуването си. Ако ни заливат неприятни мисли, ние много искаме да се освободим от тях и правим всичко възможно за това.

Слагайки в нас такива мисли, Творецът може да ръководи нашето движение. На Него нищо друго не му трябва. По този начин Той ни движи напред.

Ако сам формирам правилните мисли в себе си, за да ме движи стремежът към Твореца чрез групата, чрез обединението, чрез любовта към другарите, то тогава няма смисъл да ми изпраща свише някакви отрицателни мисли, аз сам спокойно ще се движа напред.

В такъв случай аз мога да се контролирам, постоянно да увеличавам придвижването си с помощта на другарите, учението и така нататък. Аз ще се движа все по-бързо и по-бързо. Скоростта не е ограничена – всичко зависи от мен.

От урока на руски език, 15.01.2017

[206514]

Взаимовръзка между две сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват добрите отношения? Как са свързани с духовното?

Отговор: Духовният свят се разкрива тогава, когато човек може да се изгради за сметка на правилна взаимовръзка между доброто и злото. Да не убива злото и да не се прилепя към доброто, а да създаде такава връзка, така че те да се допълват едно друго.

Няма зло без добро и добро без зло, няма светлина без тъмнина и тъмнина без светлина, и средната линия между тях трябва да се поддържа правилно.

Ако човек правилно върви в самонастройка между тези две линии, неговият егоизъм през цялото време расте, а той може постоянно да извлича положителната сила, да я противопоставя на егоизма и да се изгражда в средната линия. В това се заключава цялата кабалистична методика. Това е самовъзпитание.

Щом човек започне правилно да възпитава себе си, тоест да се изгражда от трите линии (дясна – доброто, лява – злото, а средната е правилната връзка между тях), той започва да усеща в средната линия Висшия свят – такова състояние на природата, което действително се състои от явно равновесие между положителната и отрицателната сили.

На неживото, растителното и животинското ниво двете сили взаимодействат естествено, инстинктивно, и затова не се нуждаят от никаква работа. А на човешко ниво трябва да намерим тази добра сила в природата, да уравновесим с нея отрицателната сила и така да се развиваме. Човекът, бидейки по-лош от всички в нашия свят, може да се издигне по-високо от всички.

Двете сили се намират сякаш извън човека. Но когато започнем да ги изследваме, то определяме в себе си отрицателната сила и усещаме каква положителна сила ни е нужна, за да уравновесим с нея отрицателната.

Всичко това е възможно само, ако правилно взаимодействаме в групата, в десятката.

От урока на руски език, 03.07.2016
[198633]

Как бързо да изучим кабала?

Сам ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази “подложка”, основа, на която ти ще усещаш Твореца. Ти не можеш да Го почустваш по друг начин! В противен случай това пространство ще остане празно за теб, ти не можеш да го напълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата наша работа се заключава само в това.

Защо кабала не се изучава самостоятелно?

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

Поръчителството е пътят към подема

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Беседа на трапезата

Въпрос: Преди десет години се намирахме на определено ниво на поръчителството: събирахме се, разговаряхме, общувахме. Но в нас непрекъснато се случват промени. Какво ниво на поръчителството трябва да реализираме в днешното състояние?

Отговор: Кабалистичното развитие предвижда много продължителни, постепенни, последователни изменения в човека, тъй като е невъзможно да измени природата си, намирайки се в нея.

Обикновено ние вървим към това по метода на пробите и грешките: изпробвал – получава се, не изпробвал – не. А в действителност, трябва да правим това въпреки разбирането си. И така се въртим, въртим, докато не започнем да чуваме нещо с някакъв вътрешен слух.

Аз не мога да кажа какво означава днес вашето поръчителство, защото на този конгрес са се събрали различни хора, намиращи се на различни нива. Възможно е въпросите им да звучат еднакво, но те изхождат от различни нива на разбиране. Затова и поръчителството ще се изпълнява от всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране и усещане на необходимостта.

Главното трябва да издигнем желанието си, вярно сформирайки го на всеки етап от нашето развитие: какво желаем в действителност. Не скриваме ли от самите себе си това, което трябва да правим, не се ли самоуспокояваме, не се ли занимаваме със съглашателство?

Поръчителството е мярата на отговорността на човека пред групата, пред Твореца, пред себе си, доколкото той може да възприеме това сериозно и правилно.

Разбирането на поръчителството идва постепенно. За това е нужно много време, докато човекът не осъзнае, че друг път няма, и не сформира в себе си всички условия за такъв отговор.

Този отговор поражда необходимостта за правилни действия срещу егоизма, когато идващата в продължение на години светлина създава у човека такова величие, такава важност на целта, че за него не е тежко, а задължително – и именно въпреки егоизма си – да извърши подем! Всичко това се събира вътре в човека и така той реализира поръчителството.

Но то ненапразно се нарича взаимно. Човекът трябва да бъде във връзка с останалите. Без тяхната поддръжка, без включването им в поръчителството, той няма да може да поръчителства за тях и за себе си. Защото, по принцип, ние поръчителстваме за себе си. Мога ли да бъда уверен в себе си? Къде е моята важност на Целта? Къде е самоуважението ми? Къде е правилното ми отношение към Твореца, който ме е създал и привел в точката, в която трябва да се реализирам?

Въпрос: Поръчителството, както по отношение на отделния човек, така и относно групата, се заключава в това, да престанем да мислим за себе си и да мислим само за Твореца?

Отговор: Работата е в това, че ние мислим за Твореца само тогава, когато мислим за себе си. Ако наистина искам да мисля за себе си, то, на първо място, трябва да мисля за Твореца, доколкото всичките ми източници са в Него, всичките ми сили са в Него, цялата ми съдба е в Него.

Виждате ли как правилно ни настройва кабала? Това е най-егоистичната методика! По-голям егоизъм, отколкото в нея, няма!

Но за да бъдеш наистина егоист, трябва да се издигнеш над него и да го управляваш. И тогава всичко е пред теб.

От трапезата на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187581]

Практическа кабала: Как да почувстваме висшия свят?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Одеса “В кръга на единството“. Урок №1

В нашия свят съществува единственото условие, за да започнем да усещаме висшия свят, създаването на малко общество, минимум от 10 човека, които трябва да се стараят винаги да бъдат взаимно свързани, като жив организъм, в пълно, добро, интегрално съединение.

И ако ние се опитаме да създадем помежду си такава структура, то след това постепенно ще започнем да усещаме в нас нови интегрални свойства. Но те няма да се отнасят към всеки от десетте участници, а ще станат тяхно общо свойство.

Общите желания, проявяващи се между нас, ще ни съединят в един духовен човек, който ние създаваме сами, а допълването на мислите ни, ще се превърне в наш общ разум. В края на обединението ще създадем нов духовен образ, на един общ човек от всичките десет.

Всеки от нас ще може да усети в него себе си, защото, когато влизаме в този образ, го усещаме като себе си. Разтваряйки се в него, започваме заедно да се превръщаме в единна система, в един орган на усещания.

Всеки, излизайки от своето егоистичното възприемане на света, достига чрез обединението, чрез включването на всички в нещо единно, до ново, независимо от миналото състояние на възприемане на света.

И в този създаден от нас сетивен орган, ние започваме да усещаме едно ново състояние на Природата, така нареченият висш свят, системата на управление, въздействието ѝ върху нас, съвсем други свойства на света, не егоистични,  а тяхната им противоположност.

В нашия свят всичко е изградено от две противоположни свойства – плюс и минус, топло и студено и т.н. Балансът между тях създава състояние на живот, комфорт, хомеостазата (динамичното равновесие) това, към което се стремим. Балансът съществува във всичко, освен в равновесието с нашите егоистични вътрешни желания.

Но разкриването на висшия свят позволява да се изгради нова система на равновесие на нашите егоистични желания с алтруистични, не унищожавайки егоизма, а допълвайки го. При което алтруистичните желания, не се отнасят към нашия свят, защото това, което ние смятаме за алтруизъм на земното ниво, също е егоизъм.

Влизането в равновесие между егоизма и новата система, системата на отдаване, включване, излизане от себе си, в кабала се нарича „любов“. Любовта е такова състояние, когато ти напълваш желанията на другия, не искайки нищо за себе си. Това е състояние е противоположно на сегашната природа на човека.

След като ние достигнем до такова състояние, поне един път, на най-минималното егоистично ниво, ще можем да балансираме егоизъма, защото всички тези състояния се градуират, ние веднага ще усетим, къде в действителност се намираме.

Около нас ще се проявят силите управляващи нашия свят. Ще започнем да усещаме себе си намиращи се в пълната мрежа от сили и тогава ще ни стане ясно какво се случва с нас и какво трябва да направим. Това е нашата задача.

Затова човек, в който наистина има сериозно желание за постигане на смисъла на живота и системата на управление на висшия свят, веднага автоматично, неволно, като заряд в електрическо поле, плъзгайки се по своя живот, се оказва в една от нашите групи, а ако не, то ни намира чрез интернет.

Това е закон на Природата, защото в този човек има определен отрицателен заряд, който търси подходящата му положителна точка, за да се включи в нея и да получи желаното. Така е устроена цялата система на природата.

И когато той попада при нас, ние веднага започваме да го обучаваме на правилната връзка с приятелите, защото най-важното нещо, са практическите занятия. В процеса на тези занимания човек се свързва с подобните му, създава заедно с тях общ, единен сетивен орган и започва да усеща в него системата на управление или висшия свят.

Много се надявам, че ще можем да извършим велика работа и да разкрием истинската картина на нашия свят, това от което толкова се нуждаем.

Всъщност, ние практически пребиваваме в източника на всичките проблеми и намираме възможност за тяхното разрешаване, издигаме себе си на ниво по-високо от всичките недостатъци на нашия свят и влизаме в новата система – системата на пълна хармония помежду си и природата на всички нива.

[168759]

Как да се обръщаме към Твореца?

Въпрос: Как да се обръщам към Твореца, да Му се моля, ако не Го усещам? Написаното в книгите и молитвеника го смятам за вярно, тъй като казахте, че е написано от кабалисти от „Аншей Кнесет Агдола“. Но аз си представям написаното в съвършено земни образи.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова по неволя си Го представяме в земни форми. Затова, ако искаме да Го постигнем или правилно да си представим към кого да се обърнем, за да се обърнем именно към Него, е необходимо предварително да се приближим  към разбирането „Кой е Той“ – да започнем да постигаме Неговите свойства.

За постепенното разкриване на Твореца от човека е създаден и този свят, от който постепенно, в степента на придобиване на свойствата на отдаване, т.е. подобие с Твореца, започваме да рисуваме в себе си правилната представа за Него по правилото: „От любов към творенията към любов към Твореца“.

А иначе ще се обръщаме не към Твореца, а към Неговата противоположност, в своя егоизъм, към Фараона, и съответно да Го молим за земни напълвания, а не за придобиване на свойствата на отдаване и любов от нас.

Затова Баал а-Сулам пише, че поначало е невъзможно да си представим Твореца и затова Му се молим.

И само в степента на усилията, насочени към връзка с приятелите, които предизвикват върху нас въздействието на Ор Макиф (ОМ) – светлината на Тора, връщаща към Твореца, Източника, свойството на отдаване и любов – в човека се проявява „образа на Твореца“, като единствената висша сила, така както в малкото дете се образува образа на родителите като нещо цяло, надеждно, защитено, източник на него и целия свят.

Затова започващите да изучават кабала се отделят от религиозния подход за Твореца, ако са били приучени към него, и сякаш оставят религиозния път.

Но след поправянето на първото ниво на собствения егоизъм, на собственото поправяне в група от приятели, на сближаване с тях, при изпълняване на указанията на кабалистите за връзка с приятелите в група, привличайки, с опитите си да се сближи с приятелите, светлината, връщаща към Източника, ОМ, той се приближава към изпълняване на общото правило на Тора „възлюби ближния като себе си“; и непременно и само под въздействието на светлината ОМ, единственият спасител и поправящ, започва да усеща присъствието на Твореца в света.

Така са продължили поправянето и постигането на Твореца, в степента на подобие с Него, нашите праотци.

А след това настъпва периода на синовете: когато усещането на Твореца, чрез сплотяването в група, става все по-явно, възниква порив на обръщане към Него, към усещане като на Източник на целия живот, на своите свойства и постъпки. И затова човек става напълно „вързан“ във връзка с Твореца, тъй като усеща, че Творецът управлява всичките му мисли, желания и действия.

А на него, на човека, му е оставено и му остава само да моли Твореца за своя правилен избор в мислите, желанията и действията, тъй като той сякаш желае да изпревари Твореца в стремежа си да се уподоби на Него. Този период на поправяне на природата на човека се нарича „Период на синовете“. И за него е казано: „Победиха ме моите синове“, т.е. те Ме изпреварват в стремежите си за подобие с Мен…

[183889]

Новото свойство на човечеството

Въпрос: Как обикновеният човек може да се уподоби на Твореца в нормалния живот?

Отговор: По своите свойства. Всички свойства, които има човек в даден момент са абсолютно противоположни на висшата сила. Просто трябва да започнем да ги обръщаме.

Всичко, което сега съществува в мен, е необходимо и постепенно изучавайки го го преобразувам в обратното, като в огледало. В това няма нищо сложно.

Оказва се, че дори не е необходимо да ровя в себе си и да изучавам нещо. Аз не познавам Твореца и не познавам не само Неговите свойства, но и своите. Затова ние трябва да се събираме в група със своите съмишленици, желателно не повече от 10 човека, и по системата, която кабала ни обяснява, да започнем да се обединяваме с тях.

Обединението, което се случва въпреки нашето отблъскване, недоверие и неприязън ще ни преобразува и ще ни направи подобни на Твореца.

При това не трябва сами да се променяме. Това сближаване автоматично ще ни трансформира. Необходимо е само по малко да започнем да търсим общ език между нас. Не можете да си представите колко лесно работи това. Обединението постепенно ще ни промени до пълно подобие на Твореца.

Въпрос: Откъде мога знам какви са свойствата на Твореца?

Отговор: Ще го постигнете във връзката между вас.

Реплика: На човечеството е позната груповата работа, например анонимните алкохолици, наркоманите и други, които чрез нея излизат от критични състояния.

Отговор: В много случаи групата е положителен елемент, средство, лекарство за много тежки състояния.

Но тук се има предвид особено свойство на групата, когато тя се събира по указанията на кабалистите, които обясняват как да се уподобим на висшата сила. И тогава се получава.

Въпрос: Трябва ли човек първоначално да има желание да се уподоби на Твореца?

Отговор: Да. Желание именно сега, още в този живот да се разкрие висшата сила, висшият свят, вечността, съвършенството, следващото състояние.

Въпрос: А ако това желание го няма?

Отговор: Това желание е във всеки, само е маскирано, скрито е с егоистичен слой.

Човек го отлага, не иска да мисли за него: „Защо ми е да мисля какво ще бъде неизвестно кога, къде и как? Всичко ми трябва днес и сега“. По този начин той успява така да се обърка до края на живота си и накрая умира! И това е всичко! Животът е минал!

Изумителната възможност да направи нещо със себе си изчезва. За момент преди смъртта човек чувства огорчение от това, че е изживял живота си по този начин.

А в работата в група от десет човека по кабалистичната методика той започва да почиства егоистичния слой, както при археологическите разкопки. В тази десятка се разкрива свойството, което се нарича Творец.

Връзката между нас, която преди се казваше наша група, наш свят, наш общ егоизъм, се превръща в обратното, в добра алтруистична връзка, във взаимна любов. И това ново свойство се нарича Творец.

Това е полет, който ни отвежда на следващото ниво на развитие, когато ние преставаме да усещаме себе си съществуващи в тяло и започваме да вярваме, да виждаме и явно да разкриваме следващата система на съществуване. Цялото човечество трябва да я постигне, защото заради това съществуваме през всички векове на Земята. Успех в това!

Из ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 25.01.2016 г.

[176391]

Блиц-отговори от кабалиста, 29.11.2015

Въпрос: Как да поемем отговорността за действията си в този свят и да не ги прехвърляме на Твореца?

Отговор: Отговорността се състои в това, че съм длъжен да положа всички усилия: физически, нравствени, духовни, ментални, каквито и да са, за това групата, в която се намирам, да бъде като едно цяло.

Въпрос: Може ли да достигна своята пълна, духовна реализация в един живот?

Отговор: Разбира се. Тогава за какво ни е даден този живот, а и в такъв кратък вид? Първите двадесет години ние изобщо не знаем какво да правим, последните десет години сме вече някак изхабени, а по средата са непрестанни проблеми.

Остава ни да полагаме усилия, да допуснем, няколко години от нашия живот и те са достатъчни. Ако се ориентираме добре в живота, то за духовното си развитие отделяме всичко на всичко от три до пет години.

Въпрос: Може ли да се избегне Третата световна война, нали Творецът обича човека?

Отговор: Никъде не съм забелязал това! Но да се избегнат катастрофите е напълно възможно. Затова Творецът ни е връчил едновременно с методиката за нашето развитие към крайната цел и силата за нейното постигане. Той обича тези, които се движат към целта.

Въпрос: Какво са страданията, от гледна точка на кабала?

Отговор: Страданията от гледна точка на кабала са усещанията, които възникват при несъединяването с другите.

Въпрос: Целта на живота е всички да се спасят?

Отговор: Целта е да се доведе човечеството до пълното, вечно, съвършено състояние.

Въпрос: Кой ще оцелее в случай на война?

Отговор: Ще оцелеят само тези хора, които са най-способни за духовно напредване. Това не означава, че те вече се намират в него или са близки до него, но по вътрешното си състояние са близки до реализацията на кабала.

Освен това, крахът на света става по съвсем други закони, а не така, както ни изглежда – близките до духовното остават, а останалите са поразени. Обратно, праведниците напускат първи.

Въпрос: Намирайки се в група, моите животински желания ще изчезнат ли от само себе си или аз трябва да се откажа от тях?

Отговор: Не трябва да се отказвате от нищо. Елате в групата както сте, с всички ваши животински желания.

Въпрос: Вие господар ли сте на своите желания? Как Ви помага това?

Отговор: Аз не съм господар на желанията си! Във всеки един момент в мен се появяват нови желания. Не ги избирам, а само контролирам и се опитвам да ги насоча към правилна реализация. Но не ги командвам, изобщо!

Обратно, тези така наречени решимот (информационни записи) възникват спонтанно в нас. Но са спонтанни само за човека, а всъщност излизат по определена програма. Има „брояч“, който ни изпраща ново решимо във всеки един момент.

От урок на руски език, 29.11.2015

[174561]

Програмата на живота, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманКакъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Безкрайно наслаждение вместо „ черен петък“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос:  Така чаках „черния петък“, за да си купя електрически велосипед… Накрая го купих и желанието ми веднага изчезна, още преди да се докосна до него. Защо се получава така?

Отговор: Винаги се получава така. Когато те влече към нещо, което нямаш,  имаш желание  и стремеж да се насладиш. Затова си представяш наслаждението от недостига на неутоленото желание и го усещаш двойно.

Когато получаваш желаното, наслаждението влиза, напълва желанието и на теб вече много не ти се иска това,  след няколко часа или след ден желанието напълно изчезва. Точно така е и когато започваш да ядеш нещо невероятно вкусно, някакво специално ястие, на което много си искал да се насладиш, но наслаждението завършва.

Проблемът в нашия свят е в това, че когато започнем да получаваме наслаждение в желанието и то се напълва, както стомаха с храна, откриваме, че наслаждението има край. Така свърша всичко, дори и живота.

Възниква въпрос: мога ли да получавам наслаждение така, че то да бъде безкрайно и непрекъснато да се увеличава, вместо да намалява? Може ли да се направи така, че колкото повече получавам, толкова повече и повече да се наслаждавам, без край? Тогава нашият живот ще стане неограничен, безкраен, вечен. Всъщност, в това е тайната на вечния живот и тя зависи само от това как използваме нашето желание.

Въпросът е как да направим така, че през цялото време колкото повече получавам, толкова повече да желая и никога да не се стига до това, че съм се напълнил или ми е омръзнало да получавам наслаждение толкова много, че да ми опротивее. Възможно ли е това?

Науката кабала (на иврит „ кабала“ от думата „ да получа“/„лекабел“) се нарича „наука за получаване“, тъй като говори за това как да получаваме, как да се напълваме в безкрайна, неограничена форма.

Ако се свързваме помежду си и наслаждението преминава през мен, аз предавам на теб, ти предаваш на другия, другия на третия и така нататък, то постоянно циркулира между нас. Наслаждението никога не спира, затова никой не се напълва толкова, че да не иска  повече.

Напротив, наслажденията преминаващи през всички постоянно се обновяват. Всеки  започва да усеща наслаждение, което се връща към него от всички и наслаждава всички. Излиза, че то съществува в нас безкрайно по величина и по време. Това се нарича достигане на бъдещия свят, на вечния и съвършен живот.

Това се случва ако знаем как правилно да използваме получаването на наслаждение. Затова тази мъдрост се нарича наука за получаване, науката кабала.

Въпрос: Кой пръв започва да отдава? Аз? Или трябва да чакам докато ми се даде и тогава  аз също да отдавам?

Отговор: Не. Вие отивате в малка група, където ви обучават как можете да се свързвате заедно така, че наслаждението да преминава от единия към другия. Създавате циркулация на енергията между вас така, че да усетите, като че ли се повдигате на летяща чиния, над нашата материя, над цялата тази временност, ограниченост в движението, пространството, наслаждението. Тогава излизате в друго измерение, над всички ограничения на този свят.

Елате и опитайте!

От програмата на радиостанция 103FM, 23.11.2015

[171738]

Да станем пример за доброто и любовта

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Науката кабала: Път към висшата хармония

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Науката кабала: от въпроса за Замисъла на творението

laitman_2010-12-26_0762_usКонгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Урок №1

В статията „Същност на науката Кабала“ Баал а-Сулам пише, че науката кабала представлява ред от спускания на корените, обусловени от връзката на причината и следствието, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и насочени към една възвишена цел – разкриване на висшата сила от нейните творения, намиращи се в този свят и искащи да я постигнат.

На пръв поглед, тук има някакво объркване. Преди всичко, казано е, че тези корени се разпространяват и се спускат отгоре надолу. А после е написано, че те са свързани и насочени към една възвишена цел, сякаш са отдолу нагоре – разкриването на Твореца (на върха) от творението, човека (долу) в този свят.

Как кабалистите са постигнали цялата тази система и са я описали за нас, за да можем по техните книги да я разкрием? – Точно така, както и ние. Само е било доста по-трудно за тях – не са имали учител, нямало е група.

В продължение на много поколения хората са търсели как да разкрият висшата сила, какво става в нашия свят, по какви закони се държи тя, как можем да влияем на своята съдба, да я опознаем като стабилна, правилна форма, какво се случва тук.

Виждаме, че в света има много мнения, религии и вярвания. Човекът постоянно се променя и от поколение на поколение не знае какво става с него.

Той не може да обедини цялата реалност в една картина. Защото има наука и психология, вяра в това или онова, стават някакви явления, но не знаем откъде произхождат. Не можем да намерим отговори на въпросите за това какво е станало преди нас и какво ще бъде после. А основно, не знаем как да се държим във всекидневния живот.

В продължение на цялата история много хора са задавали подобни въпроси, докато не се е появил човек, наречен Адам Ришон (Първият Човек). Нарича се първи, защото наистина е получил отговор на въпроса за това какво става.

Той е разкрил цялата система, как си представя цялата реалност, вътре в която съществува, как зад този свят действат различни сили, системи, наричани „светове“, как всички те се спускат към него, защо изведнъж той желае да постигне всичко това, какво става нататък, когато започва да ги постига, как се движи и разкрива за себе си цялото мироздание.

Цялата картина се е открила пред него, целият му бъдещ път, докато не разкрва напълно цялата реалност, бидейки независим от своето животинско тяло, вече над него, над живота и смъртта.

Всичко това е започнал да разкрива и е описал в книгата „Разиел а-Малах“ („Тайният Ангел“). От това е започнала науката кабала.

Как е стигнал до това разкриване вторият човек, а после третият, четвъртият и нататък? Защото в тях също,  се е пробудило желанието да узнаят: „Кой съм аз, защо съм се родил, за какво съществувам? Каква е съдбата ми? Кой ме управлява, кой властва над мен? Искам сам да властвам над своята съдба! Каква е причината за всичко, ставащо в света и с мен?“

Понеже всички се намираме в обща система, то като електрическите заряди в магнитно поле се привличаме към корена, както къс желязо към магнита. Така сме стигнали тук, където можем да получим знания за науката кабала, всеки със своята насоченост, сякаш случайно.

Така също, вторият човек е отишъл при Адам Ришон и е започнал да се учи от него. А после са отишли и още. Но всички, макар и да се учат от своя учител, то разкриват по същия път, както и той. Защото учителят може само да им помогне с обяснение как да излязат на пътя на разкриването, но да разкрие – всеки човек е длъжен сам.

Какво разкрива той? – Редът на корените, които се спускат към него, пробуждат го, дават му желание да ги постигне. Ако реализира това желание, то по тези корени достига висшия корен и така разкрива цялото мироздание. Какво разкрива? Замисълът на творението – да наслади сътворените.

В края на нашето развитие достигаме състояние, в което се напълваме в разума, в чувствата, в осъзнаването с вечното и съвършено наслаждение. Усещаме хармонията, царяща в цялата реалност, разкриваме скритото от нас, сега. И всичко, което разкриваме, се нарича „Замисъл на творението“.

От 1-ия урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163126]

Пурим – призив за обединение

2012-02-24_0130_wПурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Желание, за което си струва да се поизпотим

laitman_2010-03-15_5705_usКостелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Духовна реанимация

Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Игра, която се превръща в живот

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Обкръжението: да се разтворим или да се защитаваме?

laitman_2010-05_ny_70b7fd56e8_bВъпрос: Известно е, че обкръжението влияе на човека. Но точно как се изразява това на практика, не е съвсем ясно. Много хора твърдят, че мястото и средата, в която са израснали, са им оказали  такова мощно влияние, че те продължават да го усещат  през целия си живот.

Как би могло определено място буквално да изгражда човека като личност?

Отговор: Още от своето раждане, човекът представлява малко егоистично желание, което иска да се наслаждава. Но на какво да се наслаждава? От какво да се отдалечи, към какво да се стреми?

Какво да предпочете, какви ценности да възприеме, той няма понятие, затова трябва да го напълнят, като нов компютър – с програмите, с които той ще работи.

Ето защо не е за учудване, че ни напълва най-близкото обкръжение: домът, дворът, районът, общината. Всичко това дотолкова ни влияе, че ние не можем да се избавим от този натиск, не можем да се обновим, да въведем нови програми на мястото на старите.

Всъщност ненапразно съществува понятието „роден език”? Това е програмата, която аз съм попивал, за да мога чрез нея да коментирам случващото се в живота ми. Дори човек да знае и  двадесет езика, дълбоко в себе си несъзнателно превежда всички събития на родния си език.

Същата вътрешна програма се намира не само в родния език, но и в нашето поведение. Всички норми, които сме получили в детството – как да изглежда семейството, двора, квартала – си остават вътре в мен като някакъв стандарт, измерение, според което проверявам обкръжаващите ме.

Например,  мой познат – американец , известен юрист, срещнал на симпозиум приятел от детството си. Когато започнали да си спомнят миналото, тяхната връзка се оказала толкова силна, че те не могли да се разделят. Започнали да си сътрудничат, да провеждат изследвания, да пишат статии, да общуват  помежду си. И то в Америка – в страната , където хората лесно сменят местожителството си и често поддържат само формални взаимоотношения!

Въпрос: Излиза, че районът, където съм израснал, е като леща, през която гледам на живота. Как това влияе на моята безопасност, увереност в себе си?

Отговор: Отначало съм имал утробата, после люлката, стаята, квартирата, отношения с роднините, със съседите. Домът, дворът, районът – такива са кръговете на моето израстване  и отдалечаване. Излизам от дома, но след това се връщам. Всеки път излизам в по-широк кръг, но само там, където се чувствам уверен. Същевременно трябва да усещам връзката със своя източник.

Моята безопасност зависи от това доколко съм в съответствие с обкръжението си.

Ако попадна в недружелюбно обкръжение, към мен ще се отнасят като към враг и веднага ще поискат да ме унищожат, сякаш съм вирус. Непознатия се приема, само ако  доставя удоволствие. Например, когато става дума за известен артист или велик учен, хората са готови на отстъпки, за да му изразят  уважението си.

Ако ме обкръжават лоши хора, аз трябва да бъда защитен от тях с броня или да бъда като тях, т.е. да се разтворя в тях, да приема техните  маниери, поведение, закони. Това е известен факт, използват го политиците, политолозите, социолозите.

Иначе как на диктаторите би си отдавало да довеждат цял народ в истерично състояние? Те изграждат  малка, но много силна група за сплашване и тогава всички, които се присъединяват към нея, се чувстват в безопасност. Така е било например в Русия, в Германия.

От всичко това следва, че у всеки човек има склонност да бъде вътре в групата, да потъне в нея. Ние, както и нашите пещерни предци, все още се привличаме от живота на голямото  семейство. И ако искаме нещо да променим  в хората, важно е да организираме правилната общност, от която подрастващото поколение ще „копира“ нормите на поведение, а след това ще ги проектира върху целия свят.

От 252-а беседа за новия живот, 14.11.2013

[154340]

Как мога да управлявам света

2013-07-12_congress-piter_7371_wВъпросЧесто наблюдаваме как сред хората се разпространява определено състояние на духа. Стремеж за промяна, за отслабване, усещане за щастие или угнетеност – всичко това се предава като по въздушно-капков път. В такъв случай как трябва да възприемам своите усещания: като свои лични или като натрапени от обкръжението?

ОтговорКолкото повече се задълбочаваме в системата на природата, толкова по-ясно виждаме, че всичко зависи от всеки. Това е дълбока взаимна връзка, която се състои от хиляди отношения между нас. Разбира се, че това не го осъзнаваме, но връзката остава, тя е постоянна и аз не мога да я игнорирам.

Мога чувствено да се отделя от нея, да се скрия на самотен остров или в гъста гора. Но, по степента на отделеност от обществото, се обричам на ограничен, нещастен живот. Например, ако се окажа сам в космоса, много скоро ще открия, че всички мои чувства са атрофирали – като клетки или малък орган, отрязан от тялото.

Много е важно да изучаваме степента на свързаност между нас, тъй като това ни поставя в действителното ни положение спрямо обкръжението. Преди всичко, това се отнася до човешкото общество: как трябва да бъда свързан с тях?

Как да разкрием тези връзки и да се научим да ги усещаме? В каква форма да даваме и да получаваме? По принцип, такава е нашата цел, което означава, че трябва да изучим интегралната система – средството за достигане на щастлив живот.

Въпрос: Когато нещо в нас не е поправено и ние чувстваме причината, инстинктивно започваме да се грижим за себе си.

ОтговорНяма физиологични или психически болести, лични, семейни, общи или глобални проблеми. Има само неизправна система, в която се намираме всички ние. Затова виждаме, че политиката, икономиката, финансите, животът на народите и различните страни, всичко е смесено и всички зависят един от друг.

Ако се опитвам да господствам над някого, то обязателно ще получа обратна реакция. Някога Европа искаше да управлява Африка и Азия, а сега самата тя е под властта на емигрантите оттам.

ВъпросСледователно, ако нещо в мен не е поправено, трябва да търся причината в себе си?

ОтговорВ мен няма причина – ето това е интересното! Аз не съм виновен, че съм такъв, виновна е общата система  Но аз мога да направя така, че да изменя системата и тогава тя ще ми въздейства. Всъщност методиката за интегрално възпитание дава на човека знание за това как е устроен светът и как можем да го управляваме.

ВъпросДа предположим, че съм разбрал собственото си състояние, предизвикано от системата. Какво да правя с това, което съм разбрал?

ОтговорОтиваш в група от хора, които като тебе искат да повишат качеството на живота си. Например, ние сме група от 10 човека и започваме да се свързваме един с друг чрез различни упражнения и игри.

Ако се съединим правилно,  започваме да чувстваме свързаност над егоизма си, над личните подбуди и навици. Това усещане понякога възниква в група от хора, които имат обща мисия, или в семейство, в което личните интереси отстъпват на колективните.

В момента, в който се свързваме и ставаме като един, този „един“ се превръща в интегрално чувство. Чрез него започваме да долавяме намиращата се в света интегрална сила, така както сателитната „чиния“ поглъща сигналите от космоса.

ВъпросКак може тази информация да ми помогне в живота?

ОтговорОбществото е затворена система. Ако  бъдат уравновесени малките части – десятките, за които вече говорихме – това непременно ще заздрави цялото човешко общество. Постепенно хората ще видят, че всички човешки недостатъци могат да бъдат поправени с помощта на такъв подход.

От 250-та беседа за новия живот, 12.11.2013

[153593]