Entries in the 'Възпитание' Category

Игрите на бога – побеждаваш ти!

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Неприкритата любов на обществени места

 Въпрос: Местните власти в Гуадалахара са приели закон, който разрешава сексуалните контакти на обществени места. Какъв е този етап  в развитието на обществото, когато се иска всичко да бъде на показ?

Отговор: Мисля, че това е само стъпка, за да се успокои напрегнатата обстановка.

Въпрос: Какво е сексът от гледна точка на кабала? Защо хората са толкова привлечени от него?

Отговор: Сексуалната потребност е най-високата в човека. “От наслажденията в живота, на любовта и музиката отстъпва.” Тя идва от нашата духовна потребност да бъдем свързани с висшата сила, т.е. има много дълбок корен.

Ние все още не разбираме целия проблем, не сме осъзнали необходимостта от развитие на сексуалната култура, за да направим в обществото такива правилни рамки,  в които човечеството  да не се чувства в нещо като капан, пренебрегнато. В края на краищата, ако сексуалната енергия не се изразходва, възникват огромно количество проблеми – чисто физиологични, обществени и т.н.

Всичко това се нуждае от много точни изследвания.

Въпрос: Може ли да се каже, че решението на този проблем може да обърне движението на цялото човечество по хармоничния път на развитие?

Отговор: Безспорно! Във всеки случай, ще можем правилно да организираме цялото човешко общество по коренно различен, нов начин.

Реплика: Вие често казвате, че реализацията на многото желания, които се проявяват в човека: стремежът към изкуство, към музика, а в този случай към сексуално удовлетворение, – всичко това е стремежът на човека към връзка.

Отговор: Към връзка със себе си, с другите и с Твореца.

Въпрос: Как да разкрием и съкратим тази дистанция?

Отговор: Затова е необходимо възпитание. Трябва наистина да разберем, че сексът  не е само секс. Той е съвпадане, сливане, съединение, единение, предаване един на друг на определени чувства, енергия, вяра в другия човек, усещане на другия като своя част, като партньор.

Но това изисква възпитание, правилно осъзнаване какво е сексът. Той не е само удовлетворяване на сексуалното желание независимо с кой, къде или как. За човекът няма да е достатъчно просто да задоволи себе си.

За него ще бъде важно да знае с кого може да го направи, за да остане в него правилното впечатление, вътрешно напълване, за да усеща, че се намира в специален вътрешен висококачествен контакт с другия човек.

Защото според кабала телесният коитус е следствие от духовния коитус между хората, когато  има обединение и се създава основа, място за разкриване на Твореца. Както е казано: “Мъжът, жената – и разкриване на Твореца между тях.” Ето това се нарича правилен контакт.

Това вече е контакт на духовно ниво, но той произлиза от животинското, което трябва да издигнем на тази степен. Това е възможно. Трябва да се учите и да бъдете наистина духовни партньори.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.08.2018

[234567]

Самозванците са готини

Реплика: 58% от работниците в сферата на високите технологии страдат от синдрома на самозванеца. Изследователите казват, че са интервюирали хора в много IT компании и 58% от запитаните почти десет хиляди и петстотин са отговорили, че имат този синдром, че се чувстват като измамници дори след 14 години работа на едно и също работно място. Те чувстват, че работата е над тях, че им дават незаслужено увеличение.

 Отговор: Като цяло това е хубаво. Работата трябва да притиска човека, да го подтиква към усъвършенстване. А какво води човека напред, ако не усещането, че няма накъде да расте и че е недостоен за позицията си?

Те чувстват, че им предстои много работа, заради която трябва още и още да учат, да придобиват допълнителни специалности, знания. Какво лошо има в това?

От друга страна, трябва да мислят, че едновременно с това трябва имат увереност, че ще могат да преодолеят своята несигурност. Но не толкова, че да се изпълнят с излишно самодоволство,  а наистина да растат през цялото време. Това е похвално.

В науката кабала това е постоянно състояние. Аз не мога да си представя, че ще съм напълно удовлетворен! Това е животинско.

Въпрос: Какво е в кабала усещането  за „синдрома на самозванеца“?

Отговор: Аз нистина чувствам, че ние в този свят сме като цяло самозванци. Ние сме получили нашите желания, нашите големи стремежи към такова съвършено състояние като някакъв подарък, който трябва да отработим. Това е аванс! И ние трябва да го отработим. Така се чувствам през цялото време, както и моите ученици, и моите учители.

Въпрос: Какво означава да отработя?

Отговор: Да отработя означава да достигна до състояние, когато в действителност ще му съответствам. Но това е моето пълното поправяне.

 Въпрос: Как правилно да го използваме, за да не попаднем в самоизяждане?

Отговор: Тук е необходимо да се придвижваме по три линии: дясна, лява и средна. Тоест, от една страна, не трябва да има самохвалство, от друга страна, трябва да има пълна проверка и осъзнаване на несъстоятелността.

И върху тези две линии трябва да има трета линия – когато се движим напред в осъзнаване на двете предишни. И винаги напред да виждаме целта, където ще се съберат и двата подхода, когато аз чувствам себе си, от една страна, съвършен, а от друга страна – несъвършен, а тяхната връзка пред мен ме дърпа напред.

Кабала обяснява как се прави. Това е цяла система. Но без нея е невъзможно да се движим напред. Може би затова хората трудно търсят нови решения. А кабала разказва как да го направим.

И възниква много интересно действие за разширяване на съзнанието. Когато вървиш в средната линия, съзнанието се разширява. Тогава ти наистина вървиш напред и дори изпреварваш задачите, които стоят пред теб.

Ти предвиждаш тях и тяхното решение. Не ги дърпаш зад теб,  не ти се предлагат, и ти нещастен, не знаеш, какво да правиш, не им съответстваш. Напротив, получава се така, че работата бяга след теб, а ти вървиш напред.

 На това трябва да се научим. Който иска, ще дойде при нас.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 12.09.2018

 

[235470]

Шимпанзето и ние

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Да поговорим за друго бъдеще

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

[225937]

Въоръжаване на учителите

Въпрос: Сенатът на Флорида с болшинство на гласовете е приел законопроект, съгласно който, учителите имат право да носят оръжие. До какво може да доведе това? Изведнъж учителят може да реши да стреля?..

Отговор: Тук нищо не може да се направи. Правилното възпитание не се заменя с нищо. Могат да се построят още хиляди затвори – нищо няма да помогне. Единствено и само възпитанието, а с него никой не се занимава. Това е световен проблем.

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да може необходимостта от възпитанието да се появи в сърцето като искра и човек да започне да се занимава с това?

Отговор: Осъзнаването, че без правилното възпитание, човек носи само зло и на себе си, и на другите. Това трябва да бъде дотолкова осъзнато – отчитайки колко ще ни струва в страдания, в пари, и във всичко – че да сме готови да се превъзпитаме.

Първата стъпка към правилното възпитание е изучаването на природата на човека. Трябва хората да бъдат запознати с нея чрез средствата за масова информация, в учебните заведения, навсякъде.

Въпрос: Но как може да се преодолее планината от неразбиране?

Отговор: Това е стена, която стои пред цялото човечество. Но иначе не можем да направим нищо.

Въпрос: Може ли Творецът мигновено да измени мисленето на човека?

Отговор: Не може. Няма право! Иначе цялото творение не би имало смисъл. Дадена е методиката за поправяне, тя се намира в теб – моля, действай. Ако сам не го търсиш, да го реализираш сериозно в себе си, да изградиш себе си и обществото, то няма да може да достигнеш ново ниво на възпитание.

Човек е длъжен да осъзнае, че ако не се промени, то нито за него, нито за света ще има добро бъдеще и животът ще бъде изпълнен с големи страдания – и за неговите деца и за всички.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 13.03.2018

[ 226392 ]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 4

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Историята показва, че големите скокове в еволюцията и раждането на нещо ново винаги се предшестват от такава сериозна криза, като ледниковия период. Ако ни предстои нов скок в еволюцията означава ли, че кризата преди това е неизбежна?

Отговор: Новият скок в еволюцията се отнася до вътрешното развитие на човека. Ние сме длъжни да се убедим, че е дошъл краят на нашето егоистично развитие и че е невъзможно да продължаваме така. Ако останем в нашия егоизъм, няма да можем да се развиваме по-нататък, нашият живот ще става все по-лош заради неправилната мрежа от връзки.

Има само две алтернативи. Или ще ни се наложи да скъсаме свързващата ни мрежа, което очевидно е невъзможно, тъй като съответства на вътрешната потребност на човека.

Трудно е да си представим как ще унищожим всички системи, които сме създали: facebook, google и т.н. Или да се заемем с поправянето на своята природа, на своя егоизъм, за да желаем един на друг добро, а не зло. Тогава ще можем да използваме тези системи за благото на човека.

Въпрос: Новият еволюционен скок свързан ли е със социалните мрежи? Трябва ли да се научим да живеем в тях?

Отговор: Социалните системи са огледалото, което ни показва нашето истинско лице. Ние виждаме в тях себе си.

Най-важното, което трябва да променим в себе си, за да преминем на нов етап на еволюцията, са нашите вътрешни мотиви, какво ще желаем на другите – добро или зло. В това се състои същността на еволюционния скок, който ще ни пренесе от днешния начин на живот в утрешния свят.

Въпрос: Съвременният човек от сутрин до вечер е под постоянен стрес, натоварен с проблеми, свързани със семейството, децата, работата. Къде в този вечен проблем може да намери време за размисъл за своето поправяне, за еволюционния скок?

Отговор: Ние виждаме как Америка се е разделила на два непримирими лагера: либерали и консерватори, и милиони хора намират време да участват в демонстрации и спорове в социалните мрежи. Ако егоизмът е разделил хората на такива полюси: плюс и минус, то е очевидно, че те използват всички средства за борба един с друг.

Въпрос: Ясно е, че за враждата един с друг винаги ще се намери време. Но как да намерим време, за да се замислим за поправянето на своето желание и вместо вреда да пожелаем на
ближния благо?

Отговор: Ще се намери време за мисли за нашето поправяне, ако хората разберат, че в противен случай ще се унищожат един друг.

Въпрос: Кой е длъжен да премине този нов етап на еволюцията, тоест промяна от желание да унищожиш другите на желание да им помогнеш: само младите хора или обратно, само възрастните?

Отговор: Тази промяна трябва да я извършат абсолютно всички и това ще бъде държавна програма, по решение на правителството: нова система на възпитание и образование. Преди всичко трябва да се обясни на човека, че той има толкова много проблеми, защото е изпълнен с ненавист и през цялото време мисли как да направи злина на другите.

В резултат на новото образование хората ще разберат, че е необходимо да се издигнат над техния егоизъм. Не е важно какви недостатъци виждаме един в друг, всичко ни се рисува от нашия вътрешен „демон“, който се намира се във всеки.

Следва продължение…

От 932- а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219500]

За какво са ни дадени талантите?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв е духовният корен на талантите?

Отговор: Зависи от това, какъв е талантът. По принцип, талантът е особено използване на личните  склонности.

Хората не могат да бъдат равни. Всички ние сме различни, бих казал, че всеки  има свой талант. Просто човек не го разкрива, може би дори забравя за него.

А по принцип всеки има талант. Ако правилно възпитаваме хората, то във всеки ще се разкрие нещо особено, каквото няма в никого другиго. И в тази своя особена точка човек ще бъде подобен на Твореца.

Затова талантите са ни дадени именно за да стигнем до подобие с Твореца.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216225]

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1

 

Войната на половете, част 1

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Обективната самокритика, ч. 1

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

По-човечен свят за нашите деца

Въпрос: Всеки родител мечтае да възпита децата си така, че те да израснат добри и образовани и да успеят в живота. Но вие казвате, че старият метод на възпитание вече не работи и са нужни нови инструменти? Що за ново възпитание е това?

Отговор: Преди всичко ни трябва не „ново“ възпитание, а просто възпитание, защото „старо“ изобщо нямаме. За момента нямаме възпитание, ние не формираме човек. Затова не трябва да наричаме „система на възпитание“, образованието, което имаме в момента.

Лъжем сами себе си, като мислим ,че изпращайки децата си в училище, там ще ги възпитат. Училището не възпитава. Докато училищата се грижат само за оценките, децата получават вредни примери. Как детето ще се държи – на това учителите не възпитават!

Всеки ще се съгласи, че обикновено, в къщи децата не получават лоши примери, освен в редките изключения с най-неблагополучните семейства. Откъде тогава подрастващите вземат лошите навици? Или от интернет, или от училище, тоест от външно влияние. Ето защо трябва да се погрижим това външно влияние да е положително, а не отрицателно.

Училищата изобщо не се занимават с възпитаване на децата. Необходими са нови инструменти за възпитание, за да се превърне училището в място, където възпитават хора, а не просто място, даващо знания. И тогава ще видим как децата ни ще се изменят към по-добро, ще могат правилно да се свързват помежду си и да построят по-човечен свят.

Ще умеят да изграждат и задържат семейство, заедно с това, че имат достъп до всякаква информация в интернет. Ние трябва да им дадем повече знания за човека, за човешкото тяло, за половете – но в правилна, открита форма. Заедно с получаваната отвън информация, детето трябва да получава допълнителни обяснения, такива, че то да разбере защо има определени желания и мисли. Още…

Възприемане на реалността: тяло и душа

Въпрос: Какво е тяло и душа?

Отговор: Преди да говорим за душата и тялото, е необходимо да разберем как

възприемаме себе си и околната действителност.

Проблемът е, че усещаме всичко на принципа на работата на телевизора. В него възникват електрически сили и на екрана се появяват вектори, изграждащи картината, която ние възприемаме.

Същото се случва и в нашата глава. Както пише Баал а-Сулам, в нея съществува такъв екран и върху него се преместват вектори-сили, рисуващи ни различни картини. Само че, тези вектори са нашите собствени, вътрешни сили, които рисуват на фона на бяла светлина картината на нашия свят.

Този принцип на възприемане е характерен и за духовния свят. Защото, ако вземем взаимоотношенията не на егоистичните, а на алтруистичните вектори, ще получим картината на духовния свят. Тоест, всичко това, което възприемам в моите егоистични желания, ми рисува картината на нашия свят.

А всичко, което ще започна да възприемам в моите алтруистични желания, ако ги придобия, ще се нарича картина на висшия или духовния свят. И нищо повече. В това е разликата.

В нашия свят имаме физически тела, които усещаме като свои собствени, макар това да са същите вектори, същите сили, които в нашите сетивни органи ни дават усещане за нещо топло и живо. А душа наричаме жизнената сила, оживяваща материалното тяло. Това е „животинската душа“. По принцип и едното, и другото са само сили, рисуващи ни тези представи.

Що се касае до духовния свят, ако всичко се рисува не с егоистични, а с алтруистични сили, тогава моето духовно тяло ще има желание да отдава, противоположно на сегашното желание да получава. Оживяващата сила, която го напълва, тоест душата, ще бъде силата на отдаване и любов, а не силата на придобиване, на получаване, както се случва сега.

Но този, който не е придобил тези сили и се намира все още в междинен стадий, не може да види това.

Науката кабала не доказва и не показва нищо. Тази методика учи човека да види едно по-пълно мироздание, в което нашето днешно усещане за света влиза само като малък фрагмент.

Прилагайки тази методика върху себе си човек развива своите сензорни възприятия, докато с помощта на силата на отдаване ще може да рисува на фона на висшата светлина (на общото свойство отдаване), картината на духовния свят.

Тогава той ще съществува едновременно и в нашия, и във висшия свят.

От урок на руски език, 20.12.2015

[176328]

Професия – човек

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.

Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?

Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?

Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.

Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет „изграждане на човека“. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.

Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.

Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?

Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.

От програмата по радио 103FM, 08.01.2016

[175612]

Поглед към подрастващото поколение, 1 част

По-малко човечни ли са нашите деца?

Въпрос: През изминалата седмица излязоха няколко статии и телевизионни предавания за тинейджъри, които предизвикаха бурни реакции. В едно от предаванията се разказваше за това, как тинейджъри правят оргии във вили, в които има специални стаи за правене на секс.

В друга статия се говореше, че подрастващите се увличат по порнография, започвайки от 9 годишна възраст. Освен това, беше публикувана статия от известен антрополог, който заяви, че нашите деца са по-малко човечни от нас, но ние не го забелязваме. Наистина ли има нещо особено в новото поколение?

Отговор: Същото е писано още преди 2 000 години, че младите хора вече не са същите, че преди децата са се подчинявали на родителите, а сега не е така.

Въпрос: Известно е, че възрастните винаги мъмрят младежите. Но ние живеем в епоха на технологична революция, развиваща се безпрецедентно бързо. Наистина ли последното поколение е различно от останалите? Още…

Как да съхраним семейството

Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.

Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.

Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.

Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.

Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.

Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.

Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.

Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.

А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.

От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016

[173818]

Колективното и индивидуалното съзнание

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]