Entries in the 'Възпитание' Category

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1

 

Войната на половете, част 1

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Обективната самокритика, ч. 1

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

По-човечен свят за нашите деца

Въпрос: Всеки родител мечтае да възпита децата си така, че те да израснат добри и образовани и да успеят в живота. Но вие казвате, че старият метод на възпитание вече не работи и са нужни нови инструменти? Що за ново възпитание е това?

Отговор: Преди всичко ни трябва не „ново“ възпитание, а просто възпитание, защото „старо“ изобщо нямаме. За момента нямаме възпитание, ние не формираме човек. Затова не трябва да наричаме „система на възпитание“, образованието, което имаме в момента.

Лъжем сами себе си, като мислим ,че изпращайки децата си в училище, там ще ги възпитат. Училището не възпитава. Докато училищата се грижат само за оценките, децата получават вредни примери. Как детето ще се държи – на това учителите не възпитават!

Всеки ще се съгласи, че обикновено, в къщи децата не получават лоши примери, освен в редките изключения с най-неблагополучните семейства. Откъде тогава подрастващите вземат лошите навици? Или от интернет, или от училище, тоест от външно влияние. Ето защо трябва да се погрижим това външно влияние да е положително, а не отрицателно.

Училищата изобщо не се занимават с възпитаване на децата. Необходими са нови инструменти за възпитание, за да се превърне училището в място, където възпитават хора, а не просто място, даващо знания. И тогава ще видим как децата ни ще се изменят към по-добро, ще могат правилно да се свързват помежду си и да построят по-човечен свят.

Ще умеят да изграждат и задържат семейство, заедно с това, че имат достъп до всякаква информация в интернет. Ние трябва да им дадем повече знания за човека, за човешкото тяло, за половете – но в правилна, открита форма. Заедно с получаваната отвън информация, детето трябва да получава допълнителни обяснения, такива, че то да разбере защо има определени желания и мисли. Още…

Възприемане на реалността: тяло и душа

Въпрос: Какво е тяло и душа?

Отговор: Преди да говорим за душата и тялото, е необходимо да разберем как

възприемаме себе си и околната действителност.

Проблемът е, че усещаме всичко на принципа на работата на телевизора. В него възникват електрически сили и на екрана се появяват вектори, изграждащи картината, която ние възприемаме.

Същото се случва и в нашата глава. Както пише Баал а-Сулам, в нея съществува такъв екран и върху него се преместват вектори-сили, рисуващи ни различни картини. Само че, тези вектори са нашите собствени, вътрешни сили, които рисуват на фона на бяла светлина картината на нашия свят.

Този принцип на възприемане е характерен и за духовния свят. Защото, ако вземем взаимоотношенията не на егоистичните, а на алтруистичните вектори, ще получим картината на духовния свят. Тоест, всичко това, което възприемам в моите егоистични желания, ми рисува картината на нашия свят.

А всичко, което ще започна да възприемам в моите алтруистични желания, ако ги придобия, ще се нарича картина на висшия или духовния свят. И нищо повече. В това е разликата.

В нашия свят имаме физически тела, които усещаме като свои собствени, макар това да са същите вектори, същите сили, които в нашите сетивни органи ни дават усещане за нещо топло и живо. А душа наричаме жизнената сила, оживяваща материалното тяло. Това е „животинската душа“. По принцип и едното, и другото са само сили, рисуващи ни тези представи.

Що се касае до духовния свят, ако всичко се рисува не с егоистични, а с алтруистични сили, тогава моето духовно тяло ще има желание да отдава, противоположно на сегашното желание да получава. Оживяващата сила, която го напълва, тоест душата, ще бъде силата на отдаване и любов, а не силата на придобиване, на получаване, както се случва сега.

Но този, който не е придобил тези сили и се намира все още в междинен стадий, не може да види това.

Науката кабала не доказва и не показва нищо. Тази методика учи човека да види едно по-пълно мироздание, в което нашето днешно усещане за света влиза само като малък фрагмент.

Прилагайки тази методика върху себе си човек развива своите сензорни възприятия, докато с помощта на силата на отдаване ще може да рисува на фона на висшата светлина (на общото свойство отдаване), картината на духовния свят.

Тогава той ще съществува едновременно и в нашия, и във висшия свят.

От урок на руски език, 20.12.2015

[176328]

Професия – човек

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.

Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?

Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?

Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.

Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет „изграждане на човека“. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.

Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.

Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?

Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.

От програмата по радио 103FM, 08.01.2016

[175612]

Поглед към подрастващото поколение, 1 част

По-малко човечни ли са нашите деца?

Въпрос: През изминалата седмица излязоха няколко статии и телевизионни предавания за тинейджъри, които предизвикаха бурни реакции. В едно от предаванията се разказваше за това, как тинейджъри правят оргии във вили, в които има специални стаи за правене на секс.

В друга статия се говореше, че подрастващите се увличат по порнография, започвайки от 9 годишна възраст. Освен това, беше публикувана статия от известен антрополог, който заяви, че нашите деца са по-малко човечни от нас, но ние не го забелязваме. Наистина ли има нещо особено в новото поколение?

Отговор: Същото е писано още преди 2 000 години, че младите хора вече не са същите, че преди децата са се подчинявали на родителите, а сега не е така.

Въпрос: Известно е, че възрастните винаги мъмрят младежите. Но ние живеем в епоха на технологична революция, развиваща се безпрецедентно бързо. Наистина ли последното поколение е различно от останалите? Още…

Как да съхраним семейството

Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.

Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.

Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.

Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.

Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.

Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.

Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.

Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.

А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.

От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016

[173818]

Колективното и индивидуалното съзнание

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Как да се измени ситуацията в Израел: у кого е ключът към щастието на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

Наставниците

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Училище за млади родители

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Днес много родители смутено казват: „Моето дете говори с мен пренебрежително, спори за всяко дребно нещо, оплаква се по всякакъв повод, не е готово да направи елементарни неща”.

Те са в ужас от поведението на собствените им деца, но въобще не разбират какво правят погрешно.

Изчезнали са границите между възрастните и децата, няма уважение към по-големите. Децата се превръщат в безумни същества, с които не може да се комуникира. Родителите действително не знаят какво да правят с тях.

Отговор: Работата е там, че не даваме на децата нормални норми на поведение. Казано е: „Възпитавай детето по неговите пътища”. А за тази цел, родителите е необходимо да преминават през специални училища.

Ако една млада двойка желае да има дете, те отрано може да започнат да посещават курсове по самовъзпитание и по възпитание на децата, дори преди да се оженят. Тъй като ние се намираме в абсолютно затворена и взаимосвързана система и всички изменения, които ще се случат в тях, ще се предадат и на плода.

Обкръжаващото общество не е готово и не желае да вземе върху себе никаква отговорност, която трябва да носят родителите. И не защото то сваля целия товар от себе си, а защото родителите трябва да вземат върху себе си част от отговорността.

Затова трябва да задължим родителите да бъдат готови за раждането на детето и за неговото възпитание. Те трябва постоянно да се намират в обучителна среда, като в училище – да я наречем училище за млади родители. И това да стане държавен закон.

От ТВ програмата „Последното поколение” 14, 09.07.2015

[163402]

Образованието на родителите гарантира благополучието на децата им

laitman_2009-08-04_9975Коментар: В днешно време родителите не искат да се занимават с децата си. Оставят ги пред телевизора и така получават тишина вкъщи.

Отговор: Това се случва, защото възрастните в наше време са се променили, станали са по-различни от преди. Те не желаят да посвещават много от вниманието си на детето. По-лесно им е да му купят компютър, за да си седи в стаята и изобщо да не мислят за това, с какво се занимава то на компютъра. Освен това, дори и да искаха, те не знаят как да подходят към детето.

Затова има много работа в обучението на родителите, за да се научат на правилната система на това, как да се държат с едно дете. Причината, поради която родителите постоянно се оплакват е, че всички са объркани – самите те, образованието и децата. Родителите изведнъж откриват, че в семейството им расте създание, което не ги разбира. И това не е семеен проблем, а е проблем на нацията, на училищата.

Въпрос: Междувременно, няма разработени специални курсове или уроци за родители. Как биха могли тези родители, които имат проблеми с децата си, да ги преодолеят?

Отговор: Няма никакъв начин, освен ако не са включени в някаква образователна или информационна програма, особено образователна. Те трябва да образоват себе си и целия народ, и цялото общество е виновно, че това не се случва.

Днес имаме много възможности да се образоваме, като например, телевизия и Интернет. Младите родители няма нужда да ходят на вечерно училище или да посещават специални курсове вечер. Могат да учат вкъщи, чрез Интернет или достъпни телевизионни канали, да задават въпроси, да получават отговори, да участват в дискусии и да общуват.

Обществото би трябвало да ги задължава да се обучават, защото в противен случай не можем да възпитаме правилно следващото поколение, а това е нашето бъдеще. След двадесетина години днешните деца ще бъдат началници на други хора, творци, съзидатели… и как ще бъдат нещата по тяхно време?

Днес бащите и майките правят всичко, което детето им поиска, като си затварят очите пред всичките му пакости. Такова общество няма бъдеще. Виждаме в какво порастват децата ни: депресии, отчаяние, злоупотреба с наркотици и дори насилие.

Всичко зависи от въпроса: Какво искаме да имаме след 20 години? Сега поставяме основите на бъдещия живот на всички деца. Как можем да се отнасяме с безразличие към това? Ако не се стремим към правилно образование на новото поколение, да подготвим новите хора за новия свят, нищо няма да се получи.

От ТВ програмата „Последното поколение”, №14, 09.07.2015

[163406]

Рационално потребление в едно хармонично общество

laitman_2011-08-13_7770_wОбразоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Кабала е науката на бъдещето

Каквото и да правим в нашия свят, ние го правим само на базата на вътрешни егоистични пориви и по никакъв начин не можем да се издигнем над това.

Ето защо, всяко развитие, каквото и да ни се е струвало – романтично, светло, нравствено, винаги довежда до крах, до смъртта, до това, че създаваме такива уреди и механизми, такива ситуации, които задължително водят само до потискане и умъртвяване!

От една страна, ни е интересна науката, много обичаме знанието. В нас има голяма потребност за разкриване тайните на природата.

Но, от друга страна, трябва да осъзнаем, че този стремеж ни води към страдания, които в крайна сметка ще ни доведат до извода, че е необходимо да се занимаваме с нашето нравствено възпитание. Тогава ще започнем да разкриваме природата по съвършено различен начин, опитвайки се да намерим в нея свойството на взаимната връзка.

Това ще бъде съвсем различна наука, която не прилича на науките в нашия свят, които са на базата само на егоистичното разбиране, на неговата природа. Защото, когато имаме алтруистичен поглед върху света, започваме да виждаме в него именно взаимната връзка, допълването, поддръжката.

Ще видим, че в света царуват съвсем други закони, на други нива, ще проникваме в дълбочината на връзките на всички части на природата заедно. Няма да тръгнем от разделянето на някаква малка връзка, а ще разкрием картината на всеобщата взаимовръзка. И това ще бъде науката на нашия свят, която се нарича науката кабала.

На всяко ниво: механично, физическо, зоологично, биологично и друго, кабала разкрива една единна обща връзка на цялото творение и Твореца, съществуваща вътре в тази връзка.

Най-истинската, най-голямата потребност на човека е постигането на хармонията на творението. Тя толкова ще ни погълне и напълни, че ще бъде нашата награда. Нищо не може да бъде по-добро.

Сега това все още е скрито от човека, но постепенно ще се разкрива и ще видим как всички сили заедно, се преливат хармонично. Именно хармонията на взаимното допълване в огромната взаимна подкрепа и проникване изпълват душата.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[161232]

Животът е бягство от неговия край

laitman_2011-12-06_2315_wВъпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

По пътя към съвършенството

laitman_2010-12-14_9651_usДепресията е най-големият проблем в света

Въпрос: Неотдавна се случи едно съвсем неразбираемо и страшно събитие със самолет на авиокомпания Germanwings, когато един от пилотите преднамерено унищожи самолета, заедно с пътниците.

Както ми се струва, в основата на тази постъпка е егоизмът. Но видоизменението му днес е толкова многообразно, дотолкова излиза от рамките на общите представи, че ми се иска да чуя Вашия коментар.

Отговор: Сега в човечеството започва да се събужда много сериозен въпрос за смисъла на живота. Преди 100 години и по-рано, хората са били заети само с това да преживеят. Малко неща са ги интересували.

И ако в някого се е проявявала малка депресия, то е била характерна само за елита. А в наше време обикновените хора, в частност средната класа, започват да си задават въпроси за смисъла на битието: за какво, с каква цел, защо.

Един вид, всичко има, но няма удовлетвореност. Това довежда човека до най-ужасни състояния. Той не знае какво да прави със себе си. Депресията е най-големият проблем на света!

Тя влече след себе си и наркотици, и терор, и отвежда младите хора от Европа за участие във военни действия на терористичните организации. Те не знаят какво да правят! А това им дава някаква цел в живота! Те могат някак си да изразят себе си.

Същото е станало с немския пилот. Не е намерил смисъл в живота, задавал си е този въпрос, ходил е на психолог. Имал е сериозни, неустойчиви вътрешни състояния. А на всички им е изглеждало, че това е в реда на нещата.

Като че ли такива състояния се срещат в много хора, но някак си се справят с това. Някои взимат леки наркотици, някои успокоителни, антидепресанти. Днес това вече не се смята за нещо извън реда на нещата и такива хора даже се допускат до полети. Понеже, както се изясни сега,  ръководството на авиоконцерна Lufthansa е знаело за болестта му.

Но тъй като става обичайно явление, то естествено, се снижава „летвата“ за прием в летателния  състав. Ако предявят строги изисквания към пилотите, тогава от къде ще вземат хора за работа?

Въпрос: Но как да се обясни появата на все по-широко разпространяващото се желание да не се живее?!

Отговор: А заради какво? Някога, преди 100-200 години, и може би години преди това, в човека са преобладавали желанията на животинско ниво. Харесвало му е да ходи на вечеринки, да се развлича – жени, ресторанти, барове… Спечелил – пропил, още се повеселил и един вид, всичко е добре, животът си върви по обичайните релси.

И изведнъж, стоп, колелото на този живот започнало да се препъва в нещо. Оказва се, че на пътя на колелото стои камък: „За какво? С какво? Накъде се движиш? И този въпрос вече не му дава да  се наслаждава от това, от което се е наслаждавал преди.

Въпрос: Но това е най-чудовищната история. На всички е известно, че хората, които не могат да намерят отговор на въпроса за смисъла на битието и живеят в несъгласие със самите себе си, се пропиват, приемат наркотици и даже има такъв израз „излизат през прозореца“. Но този пилот е повлякъл след себе си толкова хора! Какво е това?!

Отговор: Както предполагам, по-вероятно е да се е проявило страшно вътрешно разочарование и претенция към целия човешки род. Той е пренесъл върху околното общество недоволството от себе си, от своята съдба, от своето безцелно съществуване. Виждам в постъпката му именно несъгласие с целия свят.

Търсене смисъл на живота

Въпрос: Има ли връзка поведението на пилота-камикадзе с поведението на тези, които наричаме терористи-камикадзе?

Отговор: Разбира се! Това са хора, които търсят цел в живота! За тях не е важно за какво воюват!

Въпрос: Но защо, занимавайки се с търсене на цел в живота, те я намират в смъртта?!

Отговор: Те чувстват, че смъртта е продължението на живота. Защото в самия живот няма цел за тях! Смъртта им изглежда край на тяхното безцелно, унижено съществуване. Нали, ако съм човек, то ще искам да знам за какво, заради какво, в името на какво съществувам.

И изведнъж „му хвърлят кал в лицето“: „Не, ти оставаш животно!“ .До това ни води сегашният ни живот. Принуждава ни да сме животни! При това те тласка в най-отвратителните състояния, в които се чувстваш толкова унижен. Длъжен си да ставаш, да отиваш на работа, да се занимаваш със семейството, да мислиш за този, за онзи. През цялото време някому за нещо си длъжен.

И всичко това за какво? Постоянното състояние на вътрешно безцелно съществуване е по-лошо от смъртта. Напълно разбирам тези хора. Погледнете какво се прави в Европа!

Реплика: Младежите, които отиват да воюват в редовете на „Ислямска държава“, знаят точно, че те извършват престъпления срещу своята страна. Те вече не ценят чуждия живот – те искат да убиват!

Отговор: Работата не е в това. Ако те воюват за някакво дело, то чувстват цел, възторг в боя, нещо им свети отпред. Смятат, че заедно ще могат да направят нещо. Заедно, това е много важно, това приповдига човека и вече не е в животинско състояние. Хората търсят как да се издигнат над този живот. Не става дума за тези, които страдат от липсата на парчето хляб. Става дума за хората, които имат всичко.

Развитие на желанията, стоящи на границата на нашия свят

Реплика: Получава се много тъжна и песимистична история: това, което е било в основата на човечеството – ценността на собствения и чуждия живот престава да бъде основополагащ фактор. Така може да се стигне до верижна реакция, когато много неща, които са изградени на това, че човек държи на своя живот и бидейки пилот на самолет, водач на автобус или влак, никога няма да извърши нещо, което ще му навреди, престава да действа.

Отговор: Абсолютно! Не можем да оценим своя живот, защото започваме да се чувстваме отнасящи се към нивото „човек“. В нас се развива нещо ново, питащо за концептуалния смисъл на Вселената, за това, което е над нея. В нас се появяват такива въпроси, които не могат да получат удовлетворение от нашето животинско съществуване.

В това се състои проблемът и си струва добре да се позамислим. Не е просто тяга към наркотиците, антидепресантите, убийствата и към някакви ексцесии, а неудовлетвореност, възникваща в нас от естествена потребност.

Обърнете внимание, че днес хората говорят напълно спокойно за трета световна война: „Е, ще има още война… Важното е, всичко бързо да завърши“. Както в песента: „Ако е смърт, то да е мигновена, ако е рана, да е малка…“.

Несъстоятелност на религиите

Въпрос: Как да се държат трите основни световни религии? Нима не могат да дадат отговор на хората и да им помогнат?

Отговор: Не. Човекът надраства тези религи. Те не го удовлетворяват.

Погледнете кой ходи сега в църква или в синагога? Само този, който е строго възпитан в тези рамки и съгласно своето възпитание не може да излезе от тях. Ако се изключат от религията, общественополезните или обединяващите фактори, то сама по себе си, тя не може да удовлетвори човека.

През цялото време в нас възникват нови нарастващи желания, потребност да се разберат и да се осъзнаят много неща, но религията не дава отговор на това.

Методика, която открива новия свят

Въпрос: Какво може да направи кабала?

Отговор: Кабала може да отвори нов свят на човека, да му даде такава система от знания и практическа методика, при което той започва да разкрива за себе си цялата картина на вселената, нейната взаимосвързаност, протичащите състояния между неживата, растителната, животинската материя и душите.

„Човекът“ – това е вече душа, нещо, което съществува и извън тялото. Тялото може да умре, а той все пак ще съществува. Трябва да покажем на човека, че бидейки все още във физическо тяло, може да достигне друго измерение, да осъществи гладък преход в следващия свят, както е казано: „Долови своя свят в този живот“.

Въпрос: Означава, че кабала ще може да спре този лавинообразен процес, който разрушава и човека, и обществото, в което живее, и държавата, и отношенията между държавите?

Отговор: Науката кабала, показвайки на човека цялата система на мирозданието, му дава възможност допълнително, към егоистичната сила да овладее втората сила на природата – алтруистичната, и човек може да изгради себе си между тях като съставен от тези два противоположни елемента. Виждаме, че не можем да преживеем с една отрицателна сила, нужна ни е втората, уравновесяваща я.

Именно с това се занимава кабала. Тя разкрива на човека втората сила – силата на взаимовръзка, която както наблюдаваме днес, съществува в природата. Защото цялата природа е взаимосвързана, алтруистична и само човекът в нея е единственото същество, вредящо на всичко.

Образованието на масите е методиката на „кръглите маси“

Въпрос: По какъв начин днес може да въведем това в обществото: чрез системата на образование, на възпитание, средствата за масова информация, интернет, чрез вик, Организацията на Обединените Нации? Как да обясним на хората, че търсят отговора не там, където е? Ето, Вие се занимавате с това през последните 25 години.

Отговор: Независимо от всички мои опити, не виждам никаква възможност да действам чрез вече създадените организации. Всички те са основани на чисто егоистични принципи. Имат определена, тясно егоистична цел и с дейността си просто дават на членовете на своята организация да припечелят добре.

В това се състои съществуването им като цяло, а също и съществуването на различните партии в правителството и всичко друго. Целият наш свят е изграден на чисто егоистична основа.

Смятам, че единственият изход днес, това е образованието. Трябва да излезем към широките маси и да им покажем как в кръга на общуването помежду си, в продължение на половин час ще започнат да разкриват втората, алтруистична сила на природата.

И тогава ще видят, че в ръцете си имат инструмент, с помощта на който могат да уравновесят отрицателните сили на човека и обществото и да започнат правилно да работят помежду си в семейството, с децата, в училищата, на работа, в правителството, навсякъде.

Разбира се, желателно е това да е държавна програма, но ако не е, то в крайна сметка, една обществена програма, позволяваща да се създават такива кръгове, в които десетки хора биха се събирали, под ръководството на наши специалисти и буквално биха отработвали тези състояния.

Ние вече започнахме да практикуваме „кръглите маси“, на които се събират десет абсолютно противоположни, независими един от друг хора: евреи, араби, туристи от различни страни и те започват изведнъж (всъщност, не изведнъж, но по такъв начин ги настройваме) да усещат как между тях се разтварят, пропадат всички прегради и възниква нова, единна за всички общност.

С помощта на тази общност започват да усещат съвсем ново състояние, ново съществуване – ето, това е Човекът. Както изначално е създаден един, единен, единствен, така и ние – цялото човечество представляваме сами по себе си една единна схема, една единна фигура.

Преди всичко, трябва само да се съединим помежду си в нашия вътрешен порив и тогава ще разкрием тази система и ще намерим себе си, съществуващи в други координати, в друго измерение. Това е изходът на следващото ниво на нашето съществуване. Това е отговорът за пилота-камикадзе и за тези, които отиват да воюват в ИДИЛ. Няма друг отговор.

Ще влизаме в още по-големи депресии, няма да ни помагат даже наркотиците. Погледнете как се измъчват хората във всички страни! Заради какво се раждат, заради какво воюват?

Мисията на народа на Израел

Въпрос: Доколкото зная, много от това, за което говорите, вече сте започнали да прилагате в Израел. Има ли някакъв положителен резонанс, някаква обратна връзка, която да показва, че хората искат това?

Отговор: Има обратна връзка, защото вземаме активно участие в различни движения. Има големи  успехи в това, че организираме кръгли маси на площадите, в парковете, на брега на морето, на плажовете  и хората с удоволствие участват в тях. Започваме успешно да внедряваме нашата методика в училищните образователни системи. Освен това, се подготвяме да я представим на широките маси с определена основа.

Но най-важното е, че сме задължени да въплатим за първи път тази идея в Израел, защото  принципът за обединяване на абсолютно различните хора се намира в духовните гени на еврейския народ. Защото преди 3500 години Авраам е извел от Вавилон всеки, който е отговорил на неговия призив за обединение. Както пише Рамбам, той е сплотил около себе си десетки хиляди хора и ги е отвел в земята на сегашен Израел.

И макар всички привърженици на Авраам да са били от различни семейства и различни кланове, те се обединили помежду си на идеологичен принцип и започнали да се наричат народ. Но всъщност, това не е народ, а отбор от напълно различни хора, които са разбрали, че трябва да се обединяват над всички различия, над всякакво недоразбиране един-друг в общо, пълно, равно обединение между тях.

Впоследствие, тази група, която преминала етапа на духовно издигане, паднала от това ниво и сега отново трябва да внесе в света методиката на обединение – науката кабала. Тя живее в тези хора, но те са длъжни да покажат върху себе си нейното действие и да станат пример за целия свят.

Коренът на антисемитизма

В това се и състои коренът на антисемитизма в народите на света, които чакат от евреите изпълнението на тяхната мисия, но засега ги усещат само като източник на злото.

Напълно оправдавам антисемитистите за отношението им към евреите, защото те разсъждават много просто: „Вие скривате нещо от света, нещо не ни давате“. Подтекстът е такъв: „Вие сте по-силни от нас, ние зависим от вас. Направете това, което трябва за направите“.

Всъщност, искането е напълно правилно и всички идеолози на антисемитизма чувстват отвътре, че евреите са длъжни да предадат на света тази методика и да дадат пример на цялото човечество, тоест да станат светлина за народите на света.

Надявам се, че накрая ще можем да организираме поне тази част от народа, която живее в Израел и по такъв начин да покажем на света това, което не му достига, защо страда и как може да достигне до такъв вид съществуване, който днес е трудно даже да си представим – към абсолютното съвършенство във всичко.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 01.04.2015

[157088]

„Заден двор“ за цялото човечество

Въпрос: Днес разстоянията между нас фактически са изчезнали, станали сме глобални и интегрални. А от друга страна, това е довело до огромна зависимост между хората. И затова нямаме съвършено никаква представа как да се държим един с друг в ежедневието си…

Отговор: Ако някога сме можели да определяме границите си с обществото по свое желание, днес сме много тясно „притиснати” един към друг. Дори ако човек е сам в личния си автомобил, от всички страни чувства влиянието на другите участници в движението. Да не говорим за това, което се случва във вагоните на метрото.

Но ние чувстваме тази връзка не само на физическо ниво. Вътрешно също зависим един от друг. Струва ни се, че можем да изчезнем някъде, да се преместим в малък град, да избягаме в пустинята или на необитаем остров, но това е само илюзия.

Толкова съм неразривно свързан с цялото човечество, че искам или не, се нуждая от този контакт. В края на краищата, са ми абсолютно необходими телефона, мобилните комуникации, интернет. Но дори и да се отделя от другите с дебели стени, съществува някаква нишка, която буквално пронизва душата на всеки и се свързва с другите хора.

Въпрос:  Трябва ли,  преди да се съгласи на по-тясна връзка с хората, човек да осъзнава колко силно му влияе обкръжението?

Отговор: Тъй като човек в основата си е животно, той трябва да се чувства в безопасност, необходима му е храна, секс, семейство. Днес ясно виждам, че дори основните неща не зависят само от мен, а от обществото. Например, безопасността – не зная от къде ще дойде бедата. Ако се промени климатът, ще имам ли храна?

Мисля, че именно защитата на основните ни потребности, ще ни накара да разберем причината за случващото се в света. Докато в нас живее усещането за отчаяние, не знаем накъде да се движим. И всичко това се дължи на факта, че в детството много от нас не са имали „заден двор”, място, където да общуваме, а в зряла възраст – приятелско обкръжение.

Какво да правя? Изход има: в човека е заложена огромна нужда от общност. Трябва веднъж да се пробуди вкус към нея и той никога повече няма да иска да живее по друг начин. Депресията ще се промени с приповдигнато настроение, децата ще успяват в училище, престъпността ще намалее. Ще свършат всички наши проблеми.

От 251-та беседа за новия живот, 13.11.2013

[155637]

Боговете на нашето време, ч.1

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още