Entries in the 'Възпитание' Category

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 4

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Историята показва, че големите скокове в еволюцията и раждането на нещо ново винаги се предшестват от такава сериозна криза, като ледниковия период. Ако ни предстои нов скок в еволюцията означава ли, че кризата преди това е неизбежна?

Отговор: Новият скок в еволюцията се отнася до вътрешното развитие на човека. Ние сме длъжни да се убедим, че е дошъл краят на нашето егоистично развитие и че е невъзможно да продължаваме така. Ако останем в нашия егоизъм, няма да можем да се развиваме по-нататък, нашият живот ще става все по-лош заради неправилната мрежа от връзки.

Има само две алтернативи. Или ще ни се наложи да скъсаме свързващата ни мрежа, което очевидно е невъзможно, тъй като съответства на вътрешната потребност на човека.

Трудно е да си представим как ще унищожим всички системи, които сме създали: facebook, google и т.н. Или да се заемем с поправянето на своята природа, на своя егоизъм, за да желаем един на друг добро, а не зло. Тогава ще можем да използваме тези системи за благото на човека.

Въпрос: Новият еволюционен скок свързан ли е със социалните мрежи? Трябва ли да се научим да живеем в тях?

Отговор: Социалните системи са огледалото, което ни показва нашето истинско лице. Ние виждаме в тях себе си.

Най-важното, което трябва да променим в себе си, за да преминем на нов етап на еволюцията, са нашите вътрешни мотиви, какво ще желаем на другите – добро или зло. В това се състои същността на еволюционния скок, който ще ни пренесе от днешния начин на живот в утрешния свят.

Въпрос: Съвременният човек от сутрин до вечер е под постоянен стрес, натоварен с проблеми, свързани със семейството, децата, работата. Къде в този вечен проблем може да намери време за размисъл за своето поправяне, за еволюционния скок?

Отговор: Ние виждаме как Америка се е разделила на два непримирими лагера: либерали и консерватори, и милиони хора намират време да участват в демонстрации и спорове в социалните мрежи. Ако егоизмът е разделил хората на такива полюси: плюс и минус, то е очевидно, че те използват всички средства за борба един с друг.

Въпрос: Ясно е, че за враждата един с друг винаги ще се намери време. Но как да намерим време, за да се замислим за поправянето на своето желание и вместо вреда да пожелаем на
ближния благо?

Отговор: Ще се намери време за мисли за нашето поправяне, ако хората разберат, че в противен случай ще се унищожат един друг.

Въпрос: Кой е длъжен да премине този нов етап на еволюцията, тоест промяна от желание да унищожиш другите на желание да им помогнеш: само младите хора или обратно, само възрастните?

Отговор: Тази промяна трябва да я извършат абсолютно всички и това ще бъде държавна програма, по решение на правителството: нова система на възпитание и образование. Преди всичко трябва да се обясни на човека, че той има толкова много проблеми, защото е изпълнен с ненавист и през цялото време мисли как да направи злина на другите.

В резултат на новото образование хората ще разберат, че е необходимо да се издигнат над техния егоизъм. Не е важно какви недостатъци виждаме един в друг, всичко ни се рисува от нашия вътрешен „демон“, който се намира се във всеки.

Следва продължение…

От 932- а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219500]

За какво са ни дадени талантите?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв е духовният корен на талантите?

Отговор: Зависи от това, какъв е талантът. По принцип, талантът е особено използване на личните  склонности.

Хората не могат да бъдат равни. Всички ние сме различни, бих казал, че всеки  има свой талант. Просто човек не го разкрива, може би дори забравя за него.

А по принцип всеки има талант. Ако правилно възпитаваме хората, то във всеки ще се разкрие нещо особено, каквото няма в никого другиго. И в тази своя особена точка човек ще бъде подобен на Твореца.

Затова талантите са ни дадени именно за да стигнем до подобие с Твореца.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216225]

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1

 

Войната на половете, част 1

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Обективната самокритика, ч. 1

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

По-човечен свят за нашите деца

Въпрос: Всеки родител мечтае да възпита децата си така, че те да израснат добри и образовани и да успеят в живота. Но вие казвате, че старият метод на възпитание вече не работи и са нужни нови инструменти? Що за ново възпитание е това?

Отговор: Преди всичко ни трябва не „ново“ възпитание, а просто възпитание, защото „старо“ изобщо нямаме. За момента нямаме възпитание, ние не формираме човек. Затова не трябва да наричаме „система на възпитание“, образованието, което имаме в момента.

Лъжем сами себе си, като мислим ,че изпращайки децата си в училище, там ще ги възпитат. Училището не възпитава. Докато училищата се грижат само за оценките, децата получават вредни примери. Как детето ще се държи – на това учителите не възпитават!

Всеки ще се съгласи, че обикновено, в къщи децата не получават лоши примери, освен в редките изключения с най-неблагополучните семейства. Откъде тогава подрастващите вземат лошите навици? Или от интернет, или от училище, тоест от външно влияние. Ето защо трябва да се погрижим това външно влияние да е положително, а не отрицателно.

Училищата изобщо не се занимават с възпитаване на децата. Необходими са нови инструменти за възпитание, за да се превърне училището в място, където възпитават хора, а не просто място, даващо знания. И тогава ще видим как децата ни ще се изменят към по-добро, ще могат правилно да се свързват помежду си и да построят по-човечен свят.

Ще умеят да изграждат и задържат семейство, заедно с това, че имат достъп до всякаква информация в интернет. Ние трябва да им дадем повече знания за човека, за човешкото тяло, за половете – но в правилна, открита форма. Заедно с получаваната отвън информация, детето трябва да получава допълнителни обяснения, такива, че то да разбере защо има определени желания и мисли. Още…

Възприемане на реалността: тяло и душа

Въпрос: Какво е тяло и душа?

Отговор: Преди да говорим за душата и тялото, е необходимо да разберем как

възприемаме себе си и околната действителност.

Проблемът е, че усещаме всичко на принципа на работата на телевизора. В него възникват електрически сили и на екрана се появяват вектори, изграждащи картината, която ние възприемаме.

Същото се случва и в нашата глава. Както пише Баал а-Сулам, в нея съществува такъв екран и върху него се преместват вектори-сили, рисуващи ни различни картини. Само че, тези вектори са нашите собствени, вътрешни сили, които рисуват на фона на бяла светлина картината на нашия свят.

Този принцип на възприемане е характерен и за духовния свят. Защото, ако вземем взаимоотношенията не на егоистичните, а на алтруистичните вектори, ще получим картината на духовния свят. Тоест, всичко това, което възприемам в моите егоистични желания, ми рисува картината на нашия свят.

А всичко, което ще започна да възприемам в моите алтруистични желания, ако ги придобия, ще се нарича картина на висшия или духовния свят. И нищо повече. В това е разликата.

В нашия свят имаме физически тела, които усещаме като свои собствени, макар това да са същите вектори, същите сили, които в нашите сетивни органи ни дават усещане за нещо топло и живо. А душа наричаме жизнената сила, оживяваща материалното тяло. Това е „животинската душа“. По принцип и едното, и другото са само сили, рисуващи ни тези представи.

Що се касае до духовния свят, ако всичко се рисува не с егоистични, а с алтруистични сили, тогава моето духовно тяло ще има желание да отдава, противоположно на сегашното желание да получава. Оживяващата сила, която го напълва, тоест душата, ще бъде силата на отдаване и любов, а не силата на придобиване, на получаване, както се случва сега.

Но този, който не е придобил тези сили и се намира все още в междинен стадий, не може да види това.

Науката кабала не доказва и не показва нищо. Тази методика учи човека да види едно по-пълно мироздание, в което нашето днешно усещане за света влиза само като малък фрагмент.

Прилагайки тази методика върху себе си човек развива своите сензорни възприятия, докато с помощта на силата на отдаване ще може да рисува на фона на висшата светлина (на общото свойство отдаване), картината на духовния свят.

Тогава той ще съществува едновременно и в нашия, и във висшия свят.

От урок на руски език, 20.12.2015

[176328]

Професия – човек

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Работя като учителка в горните класове и много ме вълнуват проблемите на подрастващите, заради които много от тях зарязват обучението си.

Иска ми се да им дам основата на такова възпитание, за което говорите. Но имам ли възможност да направя това в няколко часа на седмица, които са ми определени за всеки клас?

Отговор: Разбира се, така нищо не може да се направи. Защо половината от времето, което детето прекарва в училището, да не се посвети на полезни занимания, тоест на обучение как да изгради себе си, своето бъдещо семейство, света, новото общество, как да построи правилни отношения с близки и чужди хора, с приятелите си?

Именно това се нарича възпитание, то трябва да изгражда човека. Не е достатъчно просто да родиш деца, трябва също да направиш от тях хора, да ги формираш. Но днес това не се случва. Във училището се формира не човека, а химика, математика, физика, специалиста в някаква област и това е всичко.

Но това все още не означава да бъдеш човек. В училище няма такъв предмет „изграждане на човека“. Необходимо е да се разбере този въпрос и да се внесе за всенародно обсъждане, защото той вълнува всички и касае всяко семейство. Страдат и децата, и родителите, и самото министерство на образованието, недоволно от такова положение на нещата.

Преди всичко, трябва да се реши как да се превърне министерството на образованието във възпитателен орган, вместо в образователен. Това е най-големият национален въпрос.

Въпрос: Мога ли аз да направя нещо за тези два часа, когато се срещам с децата?

Отговор: Проблемът е още там, че вие не знаете какво да направите. Нямаме програма, която би гарантирала, че след година ще бъде изграден един от елементите на мозайката, от която е построен човека. Възпитанието на човека е изкуство, на което трябва да се учи. Това трябва да бъде програма на държавно ниво.

От програмата по радио 103FM, 08.01.2016

[175612]

Поглед към подрастващото поколение, 1 част

По-малко човечни ли са нашите деца?

Въпрос: През изминалата седмица излязоха няколко статии и телевизионни предавания за тинейджъри, които предизвикаха бурни реакции. В едно от предаванията се разказваше за това, как тинейджъри правят оргии във вили, в които има специални стаи за правене на секс.

В друга статия се говореше, че подрастващите се увличат по порнография, започвайки от 9 годишна възраст. Освен това, беше публикувана статия от известен антрополог, който заяви, че нашите деца са по-малко човечни от нас, но ние не го забелязваме. Наистина ли има нещо особено в новото поколение?

Отговор: Същото е писано още преди 2 000 години, че младите хора вече не са същите, че преди децата са се подчинявали на родителите, а сега не е така.

Въпрос: Известно е, че възрастните винаги мъмрят младежите. Но ние живеем в епоха на технологична революция, развиваща се безпрецедентно бързо. Наистина ли последното поколение е различно от останалите? Още…

Как да съхраним семейството

Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.

Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.

Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.

Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.

Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.

Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.

Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.

Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.

А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.

От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016

[173818]

Колективното и индивидуалното съзнание

Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Как да се измени ситуацията в Израел: у кого е ключът към щастието на света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои мисията на евреите?

Отговор: Науката кабала е наука за висшето управление. Тя  ни обяснява, че се намираме под управлението на висша система от сили, които чрез въздействието си върху нас, все повече ни привеждат до състояние на интеграция, все повече ни ограждат и все по-силно ни свързват помежду ни.

В съответствие с това, човечеството се развива не само на ширина и височина, но и във връзките помежду си. Затова в света са се появили не само науките, културата, но и интернет.

 И най-главното – развили са се икономическите, търговските и политическите системи, за да ни свържат всички нас заедно. Но тази връзка трябва да бъде добра, двустранна и да работи за всеобщото благо.

В законите на интегралната система съществува само един параметър, към който трябва да се стреми цялата система – максимално общо здраве, като в здрав организъм, на който всичките системи  работят,  координирайки се един с друг.

И макар тези системи да са противоположни по своята природа, като например лимфната система се отличава от кръвоносната, нервната и пр., но те работят помежду си в пълен контакт, във взаимно допълване. И точно това определя здравето на организма.

В света, в който живеем, ние не можем да уравновесим двете системи заедно.. Неживото, растителното и животинското нива на природата автоматично  съществуват в такава симбиоза.

А природата на човека го е издигнала над тази система. Той трябва да я разбере, да я абсорбира, да я интегрира в себе си и правилно да я използва. Природата ни принуждава да овладеем тази система, а ние не искаме това.

И доколкото народът на Израел не иска да се обедини заради общото благо, ние се явяваме причината за всички проблеми в света. Човечеството инстинктивно чувства това и затова ни обвинява. По такъв начин, според степента на увеличване на страданията в света натискът върху нас ще нараства все повече.

Въпрос: Но защо се случва именно днес?

Отговор: За да разберем това, трябва да изучим системата за управление на света.Това е подобно на случая, когато човекът се обръща към лекар и той му намира десетки проблеми. По принцип може всички те да имат смисъл.

 Но за да се справим с това, трябва действително да изучим системата. И на пациента няма как винаги да му обясниш какво представлява болестта му. На него му се изписват  хапчета и го изпращат да се лекува.

А тук хапчето, което може да се даде на болното общество и света, носи съвсем друг, идеологически характер.

Проблемът е да използваме съзнателно лекарството, защото всеки един от нас трябва да се издигне на нивото „човек“, а не да остане на нивото на животинското съществуване, макар и изобщо да не ни се иска да го напускаме. Но Природата ни тласка към разумно възприемане на нейната същност. И затова няма къде да избягаме, ще трябва да разкрием общата система на управление.

А тя говори за много прости неща: ако искате да достигнете до правилно обединение помежду си на принципа „възлюби ближния както себе си“ и да се стремите към това, това ще преведе цялата система към равновесие.

Тогава левите и десните, положителните и отрицателните сили на природата ще се допълнят взаимно, съхранявайки баланса. Трябва да достигнем до това. Направете такова човешкото общество и цялата останала природа ще се успокои, влизайки в хармонична връзка с природата на човека.

Но за това човекът трябва да се измени. Необходимо е да се възпитава, да му се обяснява всичко, с него трябва да се занимават. Докато не направим това, докато не въведем в действие интегралната система за възпитание, за да могат хората да се допълват и да се сближават един с друг, нищо няма да се получи.

Можете да попитате: „Как могат да се променят осем милиарда човека? По какъв начин?“ Точно това обяснява науката кабала. Тя казва, че цялото човечество е построено като пирамида, на върха на която се намира народът на Израел.

Ако той започне да се занимава с интегрално сближаване помежду си, то това в задължителен порядък ще въздейства върху целия свят, т.е. народът на Израел ще стане „светлина за народите по света“.

И тогава на всички ще им бъде добре: ще се прекратят антисемитските прояви, ще изчезне ненависта към евреите и те ще видят как целият  свят, включително и най-близките им съседи, изведнъж ще започнат да се отнасят добре към него, защото вместо зло, народът на Израел ще привнася добро за света.

Нищо друго светът не очаква от нас! Затова през цялото време ни обвиняват. Целият свят се занимава с един малък народ, само с тази малка страна – Израел.

Ние непрекъсната се възмущаваме: „Как може така?! Какво прави ООН?!“ А ООН се занимава само с това. Какво правят ЮНЕСКО? И ЮНЕСКО през цялото време говори против нас. Всички вестници в света са пълни със статии против Израел. А има ли някой който да е „за“? Ако му платят, то някой може и да каже нещо „за“, но самият той не мисли така!

Тоест и всяка страна, и всеки човек в света според степента на своето развитие започва да чувства, че ключът към щастието на света се намира в Израел. И затова се говори във всички кабалистични първоизточници.

Следва продължение….

От ТВ програмата „За екстрената ситуация в Израел”, 14.10.2015

[168260]

Наставниците

Въпрос: Към какво учителят трябва да насочва своите ученици?

Отговор: Той трябва да им продемонстрира вектора за развитие. Еволюцията е направила от нас хора, които си задават въпроса за смисъла на живота. Но наред с този общофилософски въпрос, трябва да обясним на децата за какво живеят именно те и именно в това поколение. Защото е очевидно, че всяко поколение има своята мисия, своите възможности, своя потенциал, своите цели и всичко това е нужно да се обясни на подрастващите и на младежта, в рамките на подготовката им за живота, за да могат точно да го реализират.

Въпрос: Към какви постижения трябва учителят да насочва учениците си?

Отговор: Днес вече става така, че в най-добрият случай тях ги насочват към това как повече да печелят, за сметка на всички останали. Това се нарича „да се устроиш в живота“.

За да се насочи подрастващото поколение към по-високи постижения, трябва да се знае какво изисква Природата от нас. Защото всички живеем в нейната система и е невъзможно да обучаваме човека в откъсване от нея. Ако ние разберем вектора на своята еволюция, тогава ще видим как да насочваме младия човек, за да не се натъква на препятствия и проблеми, които да провалят или погубят живота му. Той ще разбере как трябва да изглежда обществото и няма да греши в безполезен конфликт с Природата.

Ако учителят насочва учениците по такъв начин, той вече е проводник, наставник. В една или друга степен този „товар“ са длъжни да носят преподавателите по всякакви предмети.

Въпрос: В този контекст, с какво учителското, училищното възпитание се различава от родителското?

Отговор: Родителите и учителите са длъжни да се водят от един и същи мотив, насочвайки детето към една цел, така че то да я види и в този смисъл, между учителите и родителите няма никаква разлика. Те придобиват сходни черти в неговите очи. Училището, класът и учителят трябва да са много близки към случващото се у дома.

От телепрограма „Нов живот“ №627, 17 септември 2015 г.

[166888]

Училище за млади родители

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Днес много родители смутено казват: „Моето дете говори с мен пренебрежително, спори за всяко дребно нещо, оплаква се по всякакъв повод, не е готово да направи елементарни неща”.

Те са в ужас от поведението на собствените им деца, но въобще не разбират какво правят погрешно.

Изчезнали са границите между възрастните и децата, няма уважение към по-големите. Децата се превръщат в безумни същества, с които не може да се комуникира. Родителите действително не знаят какво да правят с тях.

Отговор: Работата е там, че не даваме на децата нормални норми на поведение. Казано е: „Възпитавай детето по неговите пътища”. А за тази цел, родителите е необходимо да преминават през специални училища.

Ако една млада двойка желае да има дете, те отрано може да започнат да посещават курсове по самовъзпитание и по възпитание на децата, дори преди да се оженят. Тъй като ние се намираме в абсолютно затворена и взаимосвързана система и всички изменения, които ще се случат в тях, ще се предадат и на плода.

Обкръжаващото общество не е готово и не желае да вземе върху себе никаква отговорност, която трябва да носят родителите. И не защото то сваля целия товар от себе си, а защото родителите трябва да вземат върху себе си част от отговорността.

Затова трябва да задължим родителите да бъдат готови за раждането на детето и за неговото възпитание. Те трябва постоянно да се намират в обучителна среда, като в училище – да я наречем училище за млади родители. И това да стане държавен закон.

От ТВ програмата „Последното поколение” 14, 09.07.2015

[163402]

Образованието на родителите гарантира благополучието на децата им

laitman_2009-08-04_9975Коментар: В днешно време родителите не искат да се занимават с децата си. Оставят ги пред телевизора и така получават тишина вкъщи.

Отговор: Това се случва, защото възрастните в наше време са се променили, станали са по-различни от преди. Те не желаят да посвещават много от вниманието си на детето. По-лесно им е да му купят компютър, за да си седи в стаята и изобщо да не мислят за това, с какво се занимава то на компютъра. Освен това, дори и да искаха, те не знаят как да подходят към детето.

Затова има много работа в обучението на родителите, за да се научат на правилната система на това, как да се държат с едно дете. Причината, поради която родителите постоянно се оплакват е, че всички са объркани – самите те, образованието и децата. Родителите изведнъж откриват, че в семейството им расте създание, което не ги разбира. И това не е семеен проблем, а е проблем на нацията, на училищата.

Въпрос: Междувременно, няма разработени специални курсове или уроци за родители. Как биха могли тези родители, които имат проблеми с децата си, да ги преодолеят?

Отговор: Няма никакъв начин, освен ако не са включени в някаква образователна или информационна програма, особено образователна. Те трябва да образоват себе си и целия народ, и цялото общество е виновно, че това не се случва.

Днес имаме много възможности да се образоваме, като например, телевизия и Интернет. Младите родители няма нужда да ходят на вечерно училище или да посещават специални курсове вечер. Могат да учат вкъщи, чрез Интернет или достъпни телевизионни канали, да задават въпроси, да получават отговори, да участват в дискусии и да общуват.

Обществото би трябвало да ги задължава да се обучават, защото в противен случай не можем да възпитаме правилно следващото поколение, а това е нашето бъдеще. След двадесетина години днешните деца ще бъдат началници на други хора, творци, съзидатели… и как ще бъдат нещата по тяхно време?

Днес бащите и майките правят всичко, което детето им поиска, като си затварят очите пред всичките му пакости. Такова общество няма бъдеще. Виждаме в какво порастват децата ни: депресии, отчаяние, злоупотреба с наркотици и дори насилие.

Всичко зависи от въпроса: Какво искаме да имаме след 20 години? Сега поставяме основите на бъдещия живот на всички деца. Как можем да се отнасяме с безразличие към това? Ако не се стремим към правилно образование на новото поколение, да подготвим новите хора за новия свят, нищо няма да се получи.

От ТВ програмата „Последното поколение”, №14, 09.07.2015

[163406]

Рационално потребление в едно хармонично общество

laitman_2011-08-13_7770_wОбразоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Кабала е науката на бъдещето

Каквото и да правим в нашия свят, ние го правим само на базата на вътрешни егоистични пориви и по никакъв начин не можем да се издигнем над това.

Ето защо, всяко развитие, каквото и да ни се е струвало – романтично, светло, нравствено, винаги довежда до крах, до смъртта, до това, че създаваме такива уреди и механизми, такива ситуации, които задължително водят само до потискане и умъртвяване!

От една страна, ни е интересна науката, много обичаме знанието. В нас има голяма потребност за разкриване тайните на природата.

Но, от друга страна, трябва да осъзнаем, че този стремеж ни води към страдания, които в крайна сметка ще ни доведат до извода, че е необходимо да се занимаваме с нашето нравствено възпитание. Тогава ще започнем да разкриваме природата по съвършено различен начин, опитвайки се да намерим в нея свойството на взаимната връзка.

Това ще бъде съвсем различна наука, която не прилича на науките в нашия свят, които са на базата само на егоистичното разбиране, на неговата природа. Защото, когато имаме алтруистичен поглед върху света, започваме да виждаме в него именно взаимната връзка, допълването, поддръжката.

Ще видим, че в света царуват съвсем други закони, на други нива, ще проникваме в дълбочината на връзките на всички части на природата заедно. Няма да тръгнем от разделянето на някаква малка връзка, а ще разкрием картината на всеобщата взаимовръзка. И това ще бъде науката на нашия свят, която се нарича науката кабала.

На всяко ниво: механично, физическо, зоологично, биологично и друго, кабала разкрива една единна обща връзка на цялото творение и Твореца, съществуваща вътре в тази връзка.

Най-истинската, най-голямата потребност на човека е постигането на хармонията на творението. Тя толкова ще ни погълне и напълни, че ще бъде нашата награда. Нищо не може да бъде по-добро.

Сега това все още е скрито от човека, но постепенно ще се разкрива и ще видим как всички сили заедно, се преливат хармонично. Именно хармонията на взаимното допълване в огромната взаимна подкрепа и проникване изпълват душата.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[161232]