Entries in the 'Баал Сулам' Category

Към дните в памет на Баал Сулам

 Бааль СуламОтдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Денят на изкупление е ден на радост

каббалист Михаэль ЛайтманЙом Кипур, денят на изкупление, е състояние, когато Кли (желание), което трябва да поправим се разкрива. Рабаш пише в много статии, че човек стига до деня на изкупление според своето вътрешно състояние, което може да бъде разкрито без никаква връзка с началото на празника спрямо календара.

Всеки един от нас преминава през тези състояния в своето развитие, включително подеми, наречени Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (денят на изкупление) и други. Йом Кипур е много възвишено състояние. Голяма светлина трябва да ни въздейства, за да разкрием тази степен в нас и е необходима цяла поредица от действия. Човек трябва да положи големи усилия в групата, в нашето обединяване, където се е случило разбиването. Мястото на разбиване ни е дадено, за да можем да го поправим. Тогава ще разберем какво се нарича поправяне, каква е структурата на това място и как Висшата сила го е създала и продължава да го поддържа. Като резултат, ние разкриваме Твореца.

За да постигнем това, ние полагаме усилия съгласно главното правило на Тора „Обичай ближния като себе си”. Както кабалистите ни съветват, ние първо го реализираме в една или в няколко малки групи, а не в цялото човечество, защото това е невъзможно. Като се опитваме да реализираме това правило в съюза между нас, съгласно метода на кабалистите, ние преминаваме от любов към творението към любов към Твореца и разкриваме до каква степен ние не сме в свойството на любов и отдаване.

Ние не говорим за живота в този свят и за това колко добре или зле се чувстваме. Ние не проверяваме добро и лошо спрямо това, нито пък стигаме до деня на изкупление по този начин. Само като съм в група, като се стремя към връзката между нас и като пробуждам Поправящата светлина, аз мога да видя колко съм завладян от омраза и отхвърляне по отношение на моите приятели, които се опитват да се обединят, за да разкрият Твореца в групата.

Аз разкривам силата на разделение, силата на разбиване в мен и само по отношение на тази сила аз мога да кажа, че съм разкрил злото. Тогава, с това зло, аз мога да дойда при Твореца и да изискам поправяне от Него. Денят на изкупление тогава става ден на радост, защото аз разкривам болезнения егоизъм, моята същност, която трябва да бъде поправена. Аз разкривам условието „Аз създадох егоизма” и сега аз мога да помоля Твореца за Тора, която е силата на поправяне. Написано е „Аз създадох егоизма и Аз създадох Тора за неговото поправяне, защото Светлината в нея връща човек към Източника (към Твореца)”.

Първо ние трябва да работим много върху обединението между нас и тогава Висшата светлина ще засвети върху нас от нивото на ЕЛУЛ (аз Го обичам и Той ме обича). Тогава ние стигаме до Рош Ашана – състояние, в което ние желаем ново начало, нови промени по пътя, единение между нас, раждането на нова система или нов човек (Адам) в нас. И само, след като преминем през всичко това, достигаме състояние, в което проверяваме всичките 10 наши свойства. На десетия ден след Нова година, която отбелязва началото на нов път, ние стигаме до деня на изкупление.

В този момент, от една страна, ние наистина сме в състояние на пълно отчаяние и липса на сили, а от друга страна ние усещаме голяма радост, защото сега можем най-после да помолим Твореца да ни помогне с пълната увереност, че Той ще ни помогне. Ние имаме тази увереност, защото вече сме проверили себе си и сме достигнали до осъзнаването, че живеем само в злото, без да можем да направим нищо за това. Но сега, с връзката между нас, ние имаме увереност, че Творецът ни помага и само чака този момент.

Баал Сулам пише, че „Няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той разкрива, че е напълно безсилен и губи вяра в своите собствени сили, защото той е положил всички възможни усилия, които е могъл, но не е постигнал нищо. Това е защото точно в този момент, в това състояние, той е готов за пълна и чиста молитва към Твореца!”. Този момент се нарича ден на изкупление. От този момент нататък човек може да бъде сигурен, че той ще получи Поправящата светлина.

От ежедневния Кабала урок – 15/09/2010, „Йом Кипур”

[#21245]

Да се разпространява духовната сила

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Звено, без което не може

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Истинската методика на средната линия

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам  е достигнал много високо духовно постижение.

Но от друга страна той се молел за това,  да го спуснат от неговото ниво, за да може да донесе науката кабала до хората.

И  главното, което  е помогнало в това, е включената в него душа на АРИ (ибур нешама).

Цялата методика на науката кабала, относно последният етап на поправянето, идва при нас от АРИ,  и ни обяснява как да излезем от последното, четвърто изгнание и да достигнем пълно духовно освобождение.

Затова, веднага щом се разкрила методиката на АРИ, нито един разбиращ кабалист повече не се занимавал по други книги, написани преди него.

Баал Сулам получил от Твореца  отговор на своята молба, разкриване в него душата на АРИ, и затова  е могъл да напише коментарите „Сулам“ на книга Зоар и коментари „Учението за Десете Сфирот” на всички произведения на АРИ, където се говори за строежа на духовния свят.

Нито един кабалист преди него не е могъл да опише метод на „трите линии” за изправяне  на душите. Защото цялата Тора това е средната линия, поръчителството – това е средната линия.

Нашата главна работа и разкриването на Твореца е в средната линия. Затова разкриваната ни методика е работа в  средната линия и се явява за нас духовно спасение.

Няма кабалист подобен на АРИ –  откривателя на тази методика, и няма кабалист, подобен на Баал Сулам, предаващ  я на нас и обясняващ ни работата с нея.

Затова неговите книги са източник на висша светлина за нас.

От урока посветен в памет на Баал Сулам 16.09.2010

[#21319]

Съединение на душите = подобие на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам пише, че можем да се съединим със светлината, само като се обединим в група. Иначе светлината не ни възприема, защото трябва да и се уподобим.

И тогава ще се съединим, както щепсела влиза в контакта, благодарение на точно обратното съответствие на формите.

След това светлината ще може да ни влияе, на всички празнини в нас, и да ги изправя, правейки ги подобни на себе си, съгласно желанието ни по време на ученето.

За да се организира правилно изучаване на статиите на Баал аСулам, неговия старши син Рабаш е създал методика на връзка с произведенията на баща му. С нея можем да сме сигурни, че ще реализираме всичко правилно.

Но не трябва да забравяме, че всички кабалисти говорят за необходимостта от група, в която ние реализираме тази методика, и се уподобяваме на светлината.

Човек не е способен да направи това сам. Дори ако той е много силно духовно извисен, без обединение, не може по-нататък да се издига и даже да остане в достигнатото.

Дори ако той вече е достигнал 124-тата степен, ако работи сам, той няма да може да се издигне на последната, 125-тата.

Спомнете си историята за Раби Йоси Бен Кисма, който е казал, че ако остави учениците си, той няма да е в състояние да напредва. А също така ще загуби нивото, което вече е достигнал.

Не е важно, че те са малки, а той им е учител, а важното е, че те са заедно. Има съединение – има подобие на светлината. Няма съединение – няма подобие. Това е съвършено необходимо условие!

От урока, посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21311]

Учение „от уста в уста“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Стволовите клетки на душата

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Да построим държавата Кабала

Писмо: Свидетели сме на възникването на нова социална структура на онлайн общество. Строи се виртуална реалност, в която все още липсват всякакви правила и идеология, нищо няма. Мисля, че вашата методика е най-подходяща специално за такива онлайн общества, а не за реалния свят, тъй като той е ужасно инертен и изпълнен с всякакви идеологии. Междувременно, във виртуалния свят промените се случват всеки ден, а не на няколко десетки години.

Това не е духовния свят, но той вече не е и материалния свят. Това е нова игрова площадка за човешкия ум, където той може да проиграе различни сценарии, които по-рано можеха да се проверят във физическата реалност в рамките на десетилетия и даже за столетия.

В Израел е възможно да работите, както в доброто старо време, създавайки физическа инфраструктура и ние виждаме последните няколко месеца, че това работи прекрасно. В останалите части на света обаче, това няма да ви го позволят – и във физическия свят и в неговата идеологическа надстройка всичко вече е заето. И измененията настъпват само под действието на катаклизми.

Докато „материалният” човек няма дори да ви послуша, то „духовният” ще улови същността на кабала веднага. Човек, който живее в тези виртуални светове, ще ви каже: „ако вашата игра е интересна, нека поиграем, защо не?”. Виждам това като единствен шанс да променим нещо във външния свят.

Коментар: Съгласен съм с вас  почти във всичко. Опитваме се да направим това със нашия Стимулатор: да създадем ново социално обединение, единствената държава на кабала в света. Нашата Конституция е „обичай ближния”, според закона на Висшата сила в Природата. Всички закони, правила за поведение, взаимоотношения и решения са основани само върху природния закон на отдаването. Баал Сулам пише за това в статията „Последното поколение”.

Подрастващите възприемат онлайн обществата като техни семейства, отказвайки се от живото общуване в полза на виртуалното. Онлайн обществата се превръщат във силни отправни точки за потребителите.

На езика на единната душа

Dr. Michael LaitmanОт статията на Рабаш „Цел на групата”: Събрали сме се тук, за да създадем група, в която всеки един от нас ще се стреми да дава наслаждение на Твореца.

 Но за да постигнем това,  първо трябва да се научим да доставяме наслаждение, да отдаваме на човека. Т.е , трябва да се научим да обичаме ближния.

Само чрез потискане на собствения егоизъм е възможно да изпълним тази заповед за любов към ближния.

 

Понякога статиите на Рабаш изглеждат объркани и неорганизирани. Ние не разбираме защо той започва да цитира от едно място, а после от друго.

 И все пак, трябва да разберем, че един кабалист не прави нищо случайно. Той изразява това, което усеща, а неговото усещане е висшата светлина, облечена в поправено кли. Ако бяхме на негово място, щяхме да напишем съвсем същото нещо!

Затова, дори ако ни се струва, че този текст е написан по неподходящ за нас начин, трябва да разберем, че ако бихме се издигнали и застанали на негово място, щяхме да напишем съвсем същите думи. Това се нарича да следваме метода на Рабаш и Баал Сулам.

От урока по статия на Рабаш, 29.08.2010

Всеки човек има душа

Dr. Michael LaitmanАко човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““ – 11.08.2010

Кабалистите – души, оживяващи поколението

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

 

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

“Да се храним” от учението на Баал Сулам и Рабаш

Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Завръщането на Ари

Dr. Michael LaitmanОт писмо на Баал Сулам N 39: Ицхак Коен, един от учениците на Ари каза, че е влязъл в стаята на Ари, когато той е умирал и е плакал, защото учениците са загубили надеждата, която са имали през живота на учителя, да видят свят, пълен с добрина, с мъдрост и със Светлината на Твореца. Ари отговорил „Ако имаше дори и един праведник между вас, тогава аз нямаше да бъда взет от този свят преди моето време.”

Ученикът го попитал „Какво да правим сега?”, на което Ари отговорил „Кажи на приятелите от мое име, че от този ден нататък те няма да учат науката, на която аз ви учих, защото вие не я разбрахте правилно. Затова само Хаим Витал ще продължи да учи тихо и тайно.”

Ученикът възкликнал „Значи за нас няма никаква надежда?!”. Ари отговорил „Ако заслужите, ще дойда да ви уча.”

Ученикът възразил „Как ще дойдеш да ни учиш, когато ти вече напускаш този свят?”. Ари отвърнал „Какво разбираш ти от скритите тайни и пътища на моето завръщане при вас!”. С тези думи той веднага починал, за да влезе в живота на бъдещия свят…

Наистина, това е тъжна картина. Всичко е било подготвено от Горе, така че по време на смъртта на Ари неговата група от ученици да не бъде с него. Само един ученик е бил там, Ицхак Коен. Дори Хаим Витал, първият ученик на Ари, на когото той предал пътищата на тази мъдрост, не е бил там до своя учител по това време.

Очевидно Ицхак Коен не е притежавал голямо постижение по това време, тъй като той дори не е разбирал какво се случва и е попитал „Как ще дойдеш да ни учиш!”. Това означава, че той още не е разбирал, че няма разлика между световете и че Висшето ниво винаги може да слезе и да се прояви на по-ниските нива, когато те са готови да го приемат!

Ари ни казва „Когато направите усилия и сте готови, аз ще се свържа с вас! Когато се издигнете на духовното ниво, ние веднага ще се срещнем и там ще получите цялото напълване и помощ от мен!”

От ежедневния Кабала урок – 15/07/2010, Баал Сулам

От кои книги получаваме повече светлина?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако ги нямаше произведенията на Баал Сулам, бихме ли могли да привлечем светлината на поправянето от други източници?

Отговор: Не, ние нямаше да имаме никакъв контакт със светлината. На нас ни е необходима система, която да ни позволи да установим връзка с нея. Затова трябва да благодарим на кабалистите.

Всяко предишно поколение трябва да се подготви като почва за следващото поколение. С една дума – както културните слоеве на почвата, както при археологическите разкопки.

Така и ние, през цялото време прибавяме слой след слой и подготвяме почвата за следващото поколение. Без тази добавка сме неспособни да растем.

До Баал Сулам кабалистичното знание е било разпръснато  из разни източници. Но той ги е събрал и окомплектовал в една система.

Тук се има предвид не просто книга, която ни е удобно да четем, а вътрешна система, с помощта на която сега можем да получаваме светлина.

Това поправяне е подобно на онова, което са направили кабалистите от времето на Талмуда, след което не ни се налага да подлагаме телата си на страдания, за които е казано: „Храни се с хляб и сол и пий проста вода”.

Те са направили такова поправяне в общата система, така са обединили всички души, че през тази система вече може да се получава светлина, достатъчна ни за нашето поправяне.

И такова поправяне е направил Баал Сулам. Той не просто ни е написал книги с подробни обяснения. Тъй като четеш – и нищо не разбираш!

Но той е направил така, че чрез неговите произведения ние да се съединим с духовната система и да притеглим към нас светлината, връщаща ни към източника.

Без него ние не бихме направили нищо! Понеже светлината трябва да премине през построената от него система, само тогава тя ще се приближи към нашите души. В това и се състои неговата особена мисия.

Затова имено чрез такива произведения, като „Учението за Десетте Сфирот”, „Въведение в коментара Сулам” ние получаваме обкръжаващата светлина.

Това не може да се получи от други произведения, защото там няма необходимия ни ред и система, която е организирал за нас Баал Сулам.

От урока от статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.07.2010

Отговарям на вашите въпроси – 3

Dr. Michael LaitmanВъпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Първо нека да получим душа!

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Защо, все пак, е имало забрана на Кабала?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо, все пак – чак до наши дни, кабалистите са забранявали изучаването на Кабала?

Отговор: Кабала е била забранена за широко изучаване по няколко причини:

1. Душите на Израел, които са били в духовно постижение, а след това са паднали до нивото на този свят, се изравнили с останалите души, които не са се изменяли от времето на Вавилон, когато са се разделили, за да се смесят. Това е причината за падението на душите на Израел, защото чрез смесването, се открива възможност на всички души да се поправят.

2. Човечеството е трябвало да премине през всички етапи, докато не стигне до пълното разочарование от егоистичното си развитие, виждайки себе си празно, нищожно и намиращо се на прага на разрушение на всички свои системи, посредством които се е надявало да постигне щастие.

3. За това време, човекът се е развил вътрешно, интелектуално в своя егоизъм и това му е дало възможност да вниква в абстрактните форми, намиращи се извън времето, движението и пространството.

Едва в 20-ти век започнаха да говорят за подобни неща. Макар, че в книгата Зоар, отпреди почти две хиляди години, е писано за това, че земята е кръгла топка (Зоар, Ваикра, 142), за такива думи, преди още петстотин години, хора са били горени на клада.

Трябвало е време, докато човечеството се развие в разума и чувствата, за да се приближи към разбирането на това, за което говори науката Кабала – за висшето измерение.

Това и сега не е просто за възприемане, но следващото поколение ще влезе в ново виждане за света, ако му подготвим основата.

А нали следващото поколение сме ние самите, в своето ново превъплъщение. В нас вече се появяват способностите за такова възприятие.

Днешното развитие е извело всички на едно ниво и може да се разкрие науката Кабала на всички едновременно. Изучаването ѝ привлича хора от всички народи.

Но за да можем действително да я разберем, ни е необходимо да се съединим. Отначало можем да разберем и да почувстваме за какво говори Кабала със своите егоистични разум и чувства.

Но по-нататък, се започва постижение, което се възприема само в обединението на душите. Обединението ражда нов орган на новото усещане – душата.

Ако се съединим, взаимното включване дава на всеки неговата душа за усещане на висшия свят.

Ако Баал Сулам не бе получил указание свише, той не би разкрил науката Кабала. Кабалистът се намира в контакт с Твореца и изпълнява Неговите заповеди, служейки като свързващо звено между Твореца и човечеството.

Затова решението на кабалистите да скриват или да разкриват науката Кабала следва от необходимостта, от очевидната за тях връзка между Висшия свят и готовността в желанието на хората за поправяне и възприемане.

И днес има ограничения. Отгоре има възможност да се разкрие по-широк поток от висша мъдрост.

Но хората все още не са готови за това. Аз чувствам, че някакво съпротивление възниква от новата информация, защото тя е противоположна на егоизма и ние не я желаем.

Затова в Кабала има закон: “желанието трябва да предшества напълването“. Главното е да се създаде духовен съсъд, а Висшата светлина вече е готова да се разкрие в него.

От урок по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Къде да осъществиш своята главна промяна

Dr. Michael LaitmanБаал Сулам пише в „Предисловие към учението за десетте Сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и Кабала), за да получи някаква награда за егоизма си, тогава това е като „Слугиня, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност човек да привлече Обкръжаващата светлина върху себе си, чрез занимаване с Тора. Но нейното влияние може да бъде с двойнствен характер, зависещо от моето намерение. Вместо да ме поправи, може да ме направи дори по-лош – „слугиня, която наследява господарката.” Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, свойството отдаване, аз се потапям по-дълбоко и по-дълбоко в егоизма и любовта към себе си.

Защо ни се дават тези възможности? Не е ли достатъчно просто да учим Кабала или Тора? Не  е достатъчно просто да учим. Намерението определя какво ще стане от човек и то е най-важно. Точно тук е правото на избор – накъде да променя себе си под влиянието на Висшата сила:  надолу – към получаване, към моя егоизъм или нагоре -към отдаване, към Твореца?

Самата Тора (Висшата светлина) е неутрална – може да бъде или еликсира на живота или смъртна отрова (човек не възприема това, че е духовно мъртъв). Както ти решиш и избереш, така ще бъде!

Всичко зависи от отношението ми към Висшата сила – като например, силата на електричеството – то може да топли или да изстудява. Изборът е мой. Може да учиш Кабала (Тора въобще), само ако от самото начало си поставиш цел да постигнеш отдаване (Лишма). Иначе, дори не трябва да отваряш книгата. Естествено, всеки започва с това, учейки егоистично (Ло Лишма), но ние нямаме друг избор – егоисти сме се родили . И все пак, трябва да сме наясно, че желаем да постигнем отдаване. Тора ни е дадена единствено за тази цел: „Аз създадох злото начало и ви дадох Тора за неговото поправяне.”

Това е, което трябва да научим първо. Това е основната директива в израстването на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбира, че расте, за да се обедини с всички други като равни, в абсолютно взаимно отдаване. И когато, постепенно, неговите желания се разкрият, той трябва да започне да учи Кабала, за да  научи как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да дойдеш от Ло Лишма към Лишма.

Това се отнася както за възрастни, така и за  деца. Преди всичко, ние трябва да обясним на човек, че Кабала и Тора са ни дадени единствено, за да променим природата си. Няма никаква друга цел! Иначе, човек само ще повишава своя егоизъм с тяхна помощ и ще желае да получи и този, и бъдещия свят за себе си.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 03.06.2010

По въжето – направо към Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманЦялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010