Entries in the 'Баал а-Сулам' Category

Какво е страхът и как е свързан с душата?

Въпрос: Какво е страхът и как е свързан с душата?

Отговор: Страхът е единственото състояние на желанието за наслаждение, в което то може не само да не получи наслаждение, но дори и да работи в минус, в болка.

Затова животинското желание за наслаждение постоянно е съпроводено със страх. Но, ако то е на нивото на усещане на страх не за себе си, а за това, че не може да даде достатъчно на другите, тогава този страх се нарича трепет.

Въпрос: Кабалистът няма ли страх за себе си?

Отговор: При кабалиста не може да има страх, тъй като той усеща, че всичко произлиза от Твореца. Той изпитва само трепет пред това как да отдава на Твореца, за да не се окаже изведнъж, че се е оказал в получаване.

Въпрос: Той не се ли страхува, че може да се разболее или, че с него може да се случи нещо?

Отговор: Всичко идва от Твореца, а не от някой друг. Кабалистът се безпокои за своето дело. Баал а-Сулам също е страдал: затворили са печатницата му, забранили са му да издава книги. Творецът е затворил пътя му и той е казал: „Значи това поколение още не е достойно“.

Творецът непрекъснато слага спънки пред човека.

Въпрос: Не разбирам как го прави? В света има милиарди хора, и на всеки трябва нещо да настрои… Още

Възпитанието е бъдещето на обществото

В тях (последното поколение), има много методически и научни средства, а също книги по етика, които доказват величието и възвишеността, отличаващи се в отдаването на ближния.

Целият народ, от малки до големи, на първо място и в голямата си част, ще се занимава с това. (Баал а-Сулам” Последното поколение”)

Не става въпрос за обичайната и общоприета етика, отнасящи се към психологията или философията. Това не са красиви думи и всевъзможни принципи на поведение, които човечеството е повдигнало на особена висота и изисква да бъдем на това ниво, а на това, което сме длъжни да достигнем под въздействието на скритата сила на природата.

Преди всичко, поведенческата практика трябва да излезе от нашите правилни организационни усилия, с които пробуждаме обкръжаващата светлина – особената добра сила на природата, формираща, обединяваща и довеждаща ни до състояние на взаимно включване един в друг, когато се загубват всичките наши личностни основи. Тогава ще усещаме другите повече от себе си, над себе си и те ще бъдат по-важни от самите нас.

Както майката се отнася към детето, за която то е по-важно от самата нея, така и човекът трябва да достигне до това, че тази висша сила, която формира отношението на майката към детето, прави и с нас така. Затова ние я молим, искаме я, призоваваме я.

Затова трябва да направим определени усилия върху нас, така че висшата сила да ни промени като абсолютно противоположни, чужди, отделни от нас личности, а след това — и целия свят. И така започваме от малкия кръг, който е близко до нас по дух, по разбиране, по пробуждане на тази сила и до най-външните кръгове, които не се намират в контакт с нас.

Баала а-Сулам подчертава, че с методиката трябва да се занимават „целият народ, от малки до големи”, т.е. на всички нива. Тук не се има предвид възрастта на човека, защото не можеш да задължиш бебето, малкото дете и даже тинейджъра, да осъзнае величието на висшите цели и средствата за достигането им.

Затова трябва да работим един с друг и да подготвяме подрастващото поколение, чрез детските градини и училищата, че да могат в подрастващата възраст да осъзнаят правилността на своето поведение в обществото.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 26.06.2017

[211461]

Което е създал Бог: тялото или душата?

Въпрос: Следвайки непроверената идея за произхода на човека, вие твърдите, че човекът е произлязъл от маймуната. Може би Баал а-Сулам също е грешал. Защо противоречите на Библията, в която се казва, че човек е създаден от Бога по негов образ и подобие?

Отговор: За това, че човекът е възникнал от маймуната, пише не само Баал а-Сулам, но и много други кабалисти.

Факт е, че когато говорим за човека, трябва да разберем какъв човек имаме предвид. Ако това е човек от нашия свят, от плът и кръв, то в такъв случай ние говорим за животинското и трябва напълно да се съглася с това, което е посочено в научните книги.

Още 300 години преди Дарвин, през XV-XVI век, великият кабалист Ари пише, че човек се явява следващата стадия след маймуната, която е един междинен етап между животинската природа и човека.
Още >

Природата ни е притиснала до стената

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: „Законът за развитието“ се състои в това, че всяко състояние съществува в строго определено време, необходимо за ръста на величината на затвореното в него зло до степента, в която повече е невъзможно да се намира в него.

И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние по отношение на поправянето на настоящото поколение.

Това е пътят на естествения ход на еволюцията. Човекът е ленив  и не иска никакви промени. Но на всяка степен ние разкриваме слабости, които ни принуждават да се развиваме. Човечеството се развива само благодарение на неприятния натиск и разкрива нови форми, в които отново получава поредните удари и се придвижва напред.

Това е пътят, но той не е желателен, тъй като в крайна сметка ни води към това, че не разбираме как и накъде да се развиваме по-нататък. Следващото развитие трябва да бъде не количествено, за сметка на още няколко изобретения, а качествено.

Не знаем как да направим този качествен скок. Намираме се срещу стена, която ни задължава да променим природата си, но не можем да се изкачим на това стъпало, за да прескочим през стената.

За това ни е необходима „светлината, възвръщаща към източника“, допълнителна сила, която нямаме. И затова страданията, които ни бутат отзад и ни притискат към стената няма да помогнат. Нуждаем се от тази изключителна сила на природата!

У нас има желание да напредваме, благодарение на страданията, които ни притискат към стената. Но ни е необходима още сила, която да ни издигне на новото ниво. В края на краищата стоим пред стълба и трябва да се издигнем на следващото стъпало. Това може да ни осигури само науката кабала.

Природата ни разкрива това средство за поправяне, но е необходимо нашето съгласие и разбиране, за да го използваме. Въпросът е доколко притискането до стената във вид на страдания и дори на нови световни войни, както предупреждава Баал а-Сулам, ще ни подтикне към решение да се издигнем над своята природа, каквото и да ни струва това.

Не можем да прекратим нашето съществуване, тай като това е против програмата на творението, в която се намираме. Но и да променим своята природа със собствени сили също не сме способни. Затова сме длъжни да приемем методиката на поправянето, методиката на обединението, науката кабала, посредством нея човечеството да се поправи.

Досега човечеството се е развивало по обикновен начин: насърчавайки науката, техниката, културата, образованието. Но до какви граници е възможно това? Дотогава, докато не се наложи да променим своята природа.

С един егоизъм далеч няма да стигнеш! Егоизмът ще страда, но нищо няма да може да направи. Необходимо е да започнем да се променяме, да се издигнем по стъпалата от свят в свят, от състояние в състояние. А тук единият егоизъм няма да помогне. Може да натрупаме в него знания и информация, всички придобивки на този свят, но от това няма да настъпи никакъв напредък, от което да се промени човешката природа.

Затова преди шест хиляди години се е разкрила науката кабала на първият кабалист, когото са наричали Адам. От него и след това, тази методика се е развивала и през цялото време е съпровождала човечеството.

Хората се живели дълго преди Адам, той също е имал баща и майка. Той е наречен първият човек просто защото е бил първият, който е разкрил тази методика.

От тогава методиката върви заедно с човечеството и се разкрива в тези хора, които подобно на Адам, чувстват необходимост от качествен подем над своята природа чрез светлината, възвръщаща към източника. Такива хора са използвали науката кабала, а другите не са чувствали потребност от това.

Така човечеството е започнало да се дели на такива, които имат такъв стремеж и затова се отнасят към Исраел, което означава „главата ми“ /ли-рош/, както в бъдеще ще се нарича народът на Израел и тези, на които всичко това не е нужно. Науката кабала се обръща точно към тези, които имат точка в сърцето. И Тора пише именно за тях: за първият човек Адам, след това Ной и всички хора, които са продължили след Адам да развиват методиката на поправянето.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2015г.

[193337]

За какво живея? Ч.1

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

За кого е предназначена науката кабала?

laitman_2011-06-10_2472_wВъпрос: Може ли да се каже, че Вие разпространявате популярна кабала, тоест кабала за всички?

Отговор: Кабала действително е предназначена за всички, защото в наше време това знание постепенно става необходимо на цялото човечество.

Но популярна се опитваме да я направим само за начинаещите. А след това нашите курсове водят човек до състояние, при което, занимавайки се много години, той постига много високо ниво на своето развитие.

Обучаваме всички само по оригинални кабалистични източници: „Книга на Съзиданието“ на Авраам, „Книгата Зоар“, написана преди 2000 години от раби Шимон, трудовете на великия кабалист от XVI век Ари и последните кабалисти, най-близки по методика на изложението и стил до нас, Баал а-Сулам и Рабаш.

Кабала е разкриване на висшите сили на човека в нашия свят. Всеки от нас може с помощта на правилното изучаване на кабала да разкрие цялото мироздание, включително управляващата го висша сила. Висшата сила или Твореца, по принцип е Природата, само че на нейното най-високо ниво, в което е заложена цялата програма, целият замисъл на творението.

От интервюто по RTN в Ню-Йорк, 21.07.2015

[163966]

Всеки ще разкрие Висшия свят

Науката кабала представлява разкриването на висшата система, която ни управлява. Ако разкрием тази система, от нея можем да получим всички отговори. Само от висшия свят развиваме способностите си за изучаването на низшия свят.

Ние нищо не разбираме от това, което става с нас в този свят. Можем да четем написаното в книгите, но защо е написано така, откъде произтича, не знаем.

За това науката кабала казва, че преди всичко човек трябва да вложи всичките си сили, за да постигне висшата система, висшия свят, а вече от него ще изучи нисшия и тогава ще разбере какъв е строежът на нашия свят – нежива, растителна, животинска природа и човека в този свят, как те са свързани един с друг, какво е задължението на човека в този свят и т. н.

Това разкриване на висшата система се извършва в две плоскости, в две направления, наречени „общо” и „частно”.

„Общото“, според Баал а-Сулам означава, че в крайна сметка всички хора по света, без изключение, ще трябва да постигнат висшата система, да се издигнат на нивото на осъзнаването, усещането, разкриването, сливането с нея, да влязат в нея и да живеят там в съвършенство. Това значи, че те постигат висшия, духовния свят и придобиват вечно, съвършено съществуване.

Реплика: Но нали не всички са толкова умни…

Отговор: За това не се изисква особен ум. Науката кабала не изисква от човека никакви изключителни способности – само желание. А желанието човек получава, когато започва да изучава тази наука. Тя го привлича все повече и повече, докато той види, доколко всичко случващо се с него е свързано с висшата система на управление.

Той вижда с помощта на какво го привеждат в действие, от къде какво произтича. Това предизвиква горещото му любопитство. Все едно сега аз си слагам очила и виждам как се управлява този свят, как го „дърпат за конците“, как се движат хората, принудително извършвайки някакви действия, какви са резултатите от тези действия. Аз разкривам всичко, в това число и за себе си.

Затова изучаването на науката кабала така притегля човека, защото е свързана с корена на душата му.

И затова цялото човечество ще трябва да разкрие висшата система и да живее в нея, както е казано: „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия, защото Моят Дом ще се нарече Дом на Молитвата за всички народи”.

В крайна сметка, що се касае за общото развитие, в протежение на цялата ни еволюция в продължение на 6000 годишното развитие на човечеството, всички хора на Земята трябва да постигнат разкриването на висшата система.

Сега ние живеем в 5775-та година, т.е. в продължение на близките 225 години трябва да достигнем състояние, когато всеки човек ще опознае и разкрие цялата висша система и ще влезе в нея с цялото си тяло и душа, с всичките си сетивни органи.

Но освен това, има и частно развитие. Под частно се има предвид, че още преди цялото човечество да достигне това, има особени хора, които изведнъж откриват, че трябва да разкрият висшата система и много се стремят към това. Такива хора идват да изучават науката кабала, откриват за себе си цялата скрита реалност и тогава живеят в двата свята.

От програмата на радиостанция 103 FM, 12.04.2015

[157651]

Работа с неживото ниво

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Поколение, живеещо хиляди години

2012-02-24_1689_wВъпрос: Какво става с душата на човек, когато той умре?

Отговор: Някога зададох същия въпрос на моя учител, Барух Ашлаг. И той ми отговори, че както вечер сваляш от себе си мръсната риза и я хвърляш за пране, така в края на живота си, сваляш тялото от душата и го изхвърляш. Тялото изгнива, а душата остава да живее.

Както оставаш жив като съблечеш старата си риза, така оставаш жив, след като свалиш от себе си външното тяло и го изхвърлиш.

Въпрос: Как душата съществува извън тялото?

Отговор: Душата и сега съществува извън тялото. Тя само го съпровожда, но не се докосва до него. Душата съществува в друго измерение, което ти не чувстваш.

Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че „няма в нашия свят никакви нови души и затова всички поколения от началото на Творението, се определят като едно поколение, продължаващо да живее няколко хиляди години“.

Срокът на развитие на душите тук, в този свят е 6000 години. Това развитие е започнало от Адам Ришон, живял преди 5775 години и ще продължи до изтичането на 6000 години. Тоест, останало ни е 225 години. В течение на това време ние всички трябва да развием своята душа, тоест своята част в общата душа и да се съединим заедно в една душа.

Науката кабала обяснява целия процес на развитие. Преди 14 милиарда години е започнало материалното развитие на нашата Вселена от една искра, послужила за начало на Големия взрив. Така започнала да се развива неживата природа.

Преди два милиарда години, на Земното кълбо се появили първите растения, после животните, а след това човекът. Човешкият род се е развивал, докато не е достигнал такова ниво, когато в него започнало да се развива желание да постигне източника на своя живот, висшия свят, следващото стъпало.

Развитието върви от неживото към растителното, животинското, и след това към човека. А човекът трябва да достигне по-високата степен, което се нарича, да развие своята душа и да се издигне на следващото стъпало, във висшия свят.

А във висшия свят също има нежива, растителна, животинска, човешка – вече духовни степени, по които трябва да се развива и издига в още по-висок свят. Така ние преминаваме през пет свята.

Въпрос: Излиза, че преди 5775 години е живял първият човек, който е развил в себе си душа?

Отговор: Да, и затова се нарича първи човек – Адам Ришон.

Въпрос: Значи, след 225 години, всички трябва да развият в себе си души?

Отговор: Да, абсолютно всички, след 225 години или по-рано. Затова виждаме как развитието се ускорява, времето става много наситено и сякаш се съкращава. Ако сами не развием в себе си душата, не се подтикнем към развитие, то попадаме под страшната преса на силите на природата, които ще ни притискат с всевъзможни беди и проблеми, подтиквайки ни към развитие на душата.

Развитието на душата може, първо, да стане само в този свят и второ, само за сметка на съединението между хората. Със своето съединение ние формираме една душа, обща за всички.

[154827]

Широко разтворено сърце

laitman_2011_0207Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Картинка, нарисувана във въздуха

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]

Срамът като двигател на духовния напредък

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Даряване на Тора”, п.7: Човек, използващ и употребяващ труда на друг човек за собствено облагодетелстване, се страхува да го погледне в очите, защото това го унижава до загуба на човешкия му облик.

Но онова, което изхожда от съвършенството на Твореца, не може да има какъвто и да е недостатък. И затова Той ни е предоставил възможност сами да заслужим желаната висота, благодарение на собствената ни работа върху Тора и заповедите.

Творението противостои на Твореца със своите вътрешни свойства – с егоистичното си желание и едноличното самовластие. А на това може да се противопостави само срамът, предизвикан от недостатъците на собственото ”АЗ”.

По същество, тези два детайла от възприятието се сливат в едно и това е напълно достатъчно, за да се доведе творението към поправяне. Тъй като човек е готов на всичко, само и само да не усеща недостатък поради срама в своето получаващо желание. Способни сме да преживеем срама само ако можем да го покрием с нещо, да го заличим, да скрием загубата. Нека желанието да е оскъдно на първите нива, но не и на четвъртото – защото това веднага принуждава човек да сложи край на текущите състояния, да прекъсне усещането за срам, без каквито и да е приказки, с всички възможни средства.

Като правило, компенсираме недостатъците, като се учим на това от обкръжението си. Цялата система е изградена на този принцип, за да може в преобърнатите три линии по някакъв начин да се справим със срама. Но по своята същност, това е велико усещане, приготвено за висшите души.

Въпрос: Как срамът се отнася към сливането, което трябва да достигнем?

Отговор: Срамът и обединението, страховете и тревогите, любовта и ненавистта – всичко това  по същество са компоненти на сливането.

В него всеки от тях приема максимално разгърнато и възвишено участие.

От урок по статията ”Даряване на Тората”, 24.10.2012

[91103]

И небето ще усети вкуса на светлината

конгресс, группаОт писмо №47 на Баал а-Сулам: Но как да ви простя, че стълбата, спусната на Земята е празна и няма никой, който да се изкачи по нея? Вместо: ”Днес!”, вие казвате: ”Утре”… И затова, ще ви напомня още веднъж, че другарската любов е винаги и по всяко време. ”От това зависи нашето право на съществуване и с това се измерва истинността на нашия успех и на близките ни.”

И затова хвърлете всичките си измислени знания и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце. Намерете начин, как да направите това и във вас явно ще се осъществи казаното: ”Възлюби ближния като себе си”. И тогава ще заживеете в любов, която ще заличи всичките ви недостатъци. И тъй като аз ви моля, направете го. Започнете да се обединявате в истинска любов и ще видите – ”и небето ще усети вкуса.”

Толкова ни е трудно да работим над връзката помежду ни, защото именно на това място е извършено духовното крушение, разбиването. Човек с всички сили и средства се отблъсва от това действие благодарение на своята природа, на егоистичното начало.

Човек трябва да премине през много състояния, докато не види, че нищо не му помага, и накрая ще се върне обратно към най-простия и близък принцип, намиращ се редом с него. И тогава, ако все още му е останало време в този жизнен кръговрат, може би ще успее да се свърже правилно с другарите си и да разбере, че само в съединение с тях ще достигне духовния свят, поправянето и всичко останало.

Затова тук трябва общо решение, остра потребност и огромна съвместна работа, за да се пробужда постоянно усещането за важността на съединението. Всеки е задължен да показва на останалите и всички на всеки, че поправянето се състои именно в това съединение, че вътре в него се разкрива духовният свят.

А всички останали занаяти, които създаваме за себе си, вместо да се обединияваме, се наричат измислени работи и изгнание: изгнание от съединението, от готовността за връзка, бягство от приближаване и контакт с другарите, от любов към ближния, която вече не е цел на всяка следваща човешка крачка и във всяко едно действие в живота.

Целта е именно в съединението, с което се измерва величината на нашия успех, докато то не се превърне в стълба на духовните стъпала, а степените на връзка се превърнат в парцуфим, сфирот, светове. И накрая се свиваме толкова, че се превръщаме в един човек, с едно сърце, което вече е нивото на света на Безкрайността, защото такова съединение е абсолютно съвършено и няма никакви граници.

А ако това става наша основна и централна цел – единствена работа, с която трябва да се заемем, и нищо друго освен това, постигаме успех. В противен случай, нашето его с радост ще ни отхвърли много далече от истинската работа, увличайки ни във всевъзможни измислени занимания.

Както пиши Баал а-Сулам: ”Започнете да се съединявате в името на истинската любов, и небето ще усети вкуса”, т.е. вкуса, разкриващ ни се от вътрешната светлина.

От подготовка към урока, 19.10.2012

[90682]

Проверка на връзката ни с групата

каббалист Михаэль ЛайтманTрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Психология на духовния свят

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Ние сме просветители

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Как да поискаш непознат вкус?

Ню Йорк, урок N:2

Въпрос: Какъв е смисълът от разпространението на кабалистичните знания и в какви форми трябва да се осъществява?

Отговор: Има реалност, която възприемаме в желанието си за наслаждение и не можемда я разкрием повече от това, което усещаме сега. И има реалност, която можем да възприемем в желанието за отдаване. В рамките на желанието да отдаваме, можем да разкрием висшата сила, чиято природа е изцяло отдаваща.

Единствено тези две форми са достъпни за нашето постижение.

В желанието ни за наслаждение възприемаме нашия свят и можем да се развиваме в него. Но всъщност, той е ограничен от егоистичните ни желания, поглъщащи всичко ”в себе си”. И затова откриваме себе си, съществуващи в тяло от плът и в обкръжаваща среда.

Докато желанието да отдаваме ни разкрива пет свята, висшата сила, там и усещаме себе си, в подобието с висшата сила, вечни и съвършени. Но проблемът е в това, че в нашето желание за наслаждение сме създадени с усещането за потребностите на нашия свят. Докато към желанието да отдаваме за духовния свят нямаме никаква потребност  и трябва да го отгледаме, иначе няма да го усетим.

Въпросът е, как да разкрия в себе си потребност за това, което не желая, не чувствам, не разбирам, не усещам вкус? В мен няма никакви предпоставки към това, никога не съм опитвал от духовното. Към какво тогава се стремя?

Мога да напредвам към това с помощта на проблеми и удари. Но тогава ще поискам само да се избавя от ударите, да избягам от тях, блъскащи или бодящи отзад.

А как да разкрия това хубавото, което ме очаква напред? Аз не го виждам, не го чувствам, не го опитвам на вкус.

И затова нямаме избор. Няма да ни помогнат само едни удари, страдания, проблеми, кризи, банкрути – всичко това не помага да се достигне духовното. Затова Баал а-Сулам казва, че е задължително да има предварително условие за разкриване на духовното – разпространението на науката кабала, което се нарича ”зовът на Машиаха”.

Трябва да разкрия на света, че има нещо по-хубаво, по-приятно, по-ценно, по-разкриващо всичко пред теб. Това трябва да бъде толкова притегателно, че ако даже сега не усещам липса на нещо, то изведнъж усещам, че не ми достига друг свят – висшият.

Как мога да го пожелая? Това е възможно, ако се впечатля от обкръжението, което ми говори за това. Тоест, необходимо ми е по-добро, голямо обкръжение, което ”ми промива мозъка” до такава степен, че действително да пожелая това, което не искам. И ще видим, че обществото е способно да направи това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Иначе ще дойдат страдания, ще ми се стоварят удари, докато не пожелая да разпространявам или във всеки случай да се постарая да се занимавам с разпространение, за да получа стремеж напред. И за сметка на това желание да се движа напред – към отдаване, към духовния свят – тогава и само тогава ще го достигна.

Затова разпространението е непременно и задължително условие за постигането на духовното. В какви форми можем да разпространяваме? – Във всякакви! Как да повлияем на човека? – Във всички негови свойства на възприятие – нека се впечатлява, да желае, да моли, да се страхува – всичко, което е угодно само да пожелае духовното, както е казано:”Искам го!” Иначе, ако не пожелая да напредвам, отзад ще дойдат само страдания – а това е недостатъчно.

Трябва сами да пожелаем духовното – и само по тази причина да го разкрием. Това желание трябва да бъде съвършено, да достигне предела, наречен ”сеа”. А мога да го получа единствено само от обкръжението. Затова разберете, колко е важно разпространението!

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54431]

Физиката на нашите желания

Торонто. Урока преди конгреса

Баал а-Сулам, Предговор към ТЕС, п.42: Това, че сме толкова далеч от Твореца и до такава степен сме готови да престъпим Неговото желание, е предизвикано не от каквото и да било, а от една причина, станала източник на всичките ни страдания и мъчения, които ние търпим и всичките злоумишлени грешки на които се препъваме.

По усмотрение на тази причина, ние можем веднага да се избавим от всякакво страдание, мъка и веднага да се удостоим със сливане с Твореца, с цялото си сърце и душа. Тази първична причина се състои не в нещо друго, а в ”нищожността на нашите разбирания за Неговото управление върху своите създания”. Ние не Го разбираме както подобава.

И действително, имаме много голям проблем с верните определения. Стила на кабалистическите текстове понякога ни се струва толкова религиозен, че ни отхвърля понякога много далече от реалността и от вярната позиция, с която трябва да се отнасяме към самите себе си и към света, към определения ред от сили и системи с характерните за тях взаимни връзки, вектори, числени показатели с дадени измерения.

Привикнали сме именно към такъв подход и затова на многовековните термини трябва да се дадат съвременни, разбираеми определения, за да не се объркаме с тях и да не се бъркаме в собствените си фантазии.

Ето защо Баал а-Сулам пише, че причината за нашето отдалечаване от Твореца – е в това, че ние не Го разбираме. Това неразбиране, на първо място, се отнася към определянето на термините.

Предисловие към Учението за Десетте Сфероти е най-важното от всички предисловия на Баал а-Сулам. Това е основен труд, който ни показва, в каква система на взаимна връзка се намираме, какво се случва помежду ни, как се обвързваме един с друг и с цялата реалност. Ние излизаме от самите себе си в пространството между нас, където се намира силата, отблъскваща хората един от друг. Започвайки да преодоляваме тази сила, образуваме друго поле – не поле на отблъскване, а поле на сближаване/отделяне.

Сега между нас лежи негатива, неприятното (-) поле, в което всички ние се отблъскваме един друг. Ако ние излизаме от самите нас си и започваме да усещаме онова, което е между нас, такова състояние се нарича ”висш свят”

Разединението между нас – това е престъпление: както пише Баал а-Сулам, ние престъпваме желанието на Твореца. Привличането към единство между нас се нарича ”заповед” (+). Прехода от престъплението към заповедта – това е поправката. Старанието, което влагам, за да премина от престъплението към заповедта, от своя егоизъм, от получаване към отдаване, се нарича “усилие”.

Всичките тези сили аз мога да измервам: колко съм искал да получа, колко съм преодолял, доколко съм обърнал себе си от получавана на отдаване. Колко сили съм изхабил. Колко усилия съм вложил, до каква степен по-рано съм усещал своето егоистическо желание и в него – този свят, до колко сега излизам извън себе си и започвам да усещам по външното направление висшия, духовен свят: с каква мощ, на какво ниво. Всичко това може да се измери.

С това и се занимава науката кабала – физиката на човешките желания. Разбира се, ние с вас засега не можем да осъществим такива измервания на практика, доколкото все още не сме овладели съответстващите сили. А по принцип, с всичките тези параметри реално може да се работи, на дело проверявайки нашите взаимоотношения: колко ти давам на теб и колко получавам от теб. Затова трябва да се приповдигнеш над нашата природа и да заемеш обективна позиция извън нея – извън получаването, извън отдаването, извън всичко – и отстрани, отвън да проверяваш, да наблюдаваш и измерваш произтичащото.

Способността към това се нарича ”съкращаване”. Посредством него се изключваме от нашата природа. Нека да не сме в сила да се откъснем истински от нея – затова пък можем да се домогнем до това, тя да не властва над нас. Това се нарича освобождаване (изход) от нея. След това ние наистина сме готови да измерваме всичките параметри.

От урока в Торонто. Урока преди конгреса, 16.09.2011

[54851]

Войната между Гог и Магог – вътре или извън душата?

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Намерение и действие

Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция“.         

                             

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]